„„Моята сила седи в това, че аз обичам Бога. Нищо повече. Аз не искам любовта на хората. Мен ме интересуват хората, които обичат Бога, и които Бог обича. Когато Бог се прояви в пълнота чрез мен и чрез вас, в това е новото Учение. Няма по-хубаво нещо от свободната любов. Няма по-хубаво нещо от свободата, която произтича от любовта.“ Учителят“

Синовете Божии, образа за тях е Христос. Идеята – единството. „Аз и Отец Ми – едно сме.“ И после, делата Той прави. И после – всичко мое е твое. Човек търси Бога с ума си. Той си съставя представа за него научна или физическа. Но пътя на ума, колкото и високи да са неговите постижения, не е достатъчен. По този път човек все ще търси Бога вън от себе си. Умът остава материален за познаването на Бога в обективния свят. Изучаването на Божествения ред и порядък, най-голямото постижение в този път. Идеята е човек да бъде в съгласие с разумната природа, с Божественият свят, с Божественият ред и порядък. Човек търси Бога със сърцето си, да го почувствува. Най-високото постижение в този път е връзката с Бога. Човек търси Бога с душата си. Най-високото постижение в този път е служение на Бога. Нема по-голяма любов от тази, да положи човек душата си за приятелите. Човек търси Бога с душата си. Най-високото постижение в този път е, да бъде човек като Бога и в едно с Него.
Христос казва: „Аз и Отец Ми, едно сме.“ „Сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, Дух мощен като Бога и в едно с Бога.“

Първите години, когато се създаваше Изгрева, братята решиха да посеят нивата с жито. Сееше един брат от селата, опитен. Присъстваше и Учителя, и няколко братя и сестри. Като дойде до половината на нивата, брата казва: „Учителю, житото се свърши, немаме повече семе.“ Учителя се усмихва и казва: „Сей.“ Брата продължи да сее, макар, че в кофата бяха останали само няколко шепи. Обаче, колкото и да сееше, житото не се свършваше. Брата пося цялата нива, и в кофата пак имаше жито.
След събора в София братята и сестрите от провинцията вече си заминаваха, и идваха да се сбогуват с Учителя. И понеже наближаваше време за влака, един брат се качва горе, почуква на вратата на Учителя, и Му казва: „Учителю, слезте долу да се сбогуваме с Вас.“ Учителят му казва: „Сега, след малко ще дойда.“ Слиза брата долу, а след малко светват лампите в долната стая. Учителят отваря отвътре, подава Се и поканва приятелите да влезат. Братът не може да разбере как слезе Учителя от горната стая в долната, когато всички те стояха пред вратата, и не видяха Учителя да слиза по стълбите![Бележка на съставителя. Виж „Изгревът“, т. 2, с. 299-300. – „Сбогуване“, а как става това виж на с. 294 – „Разходка във въздуха“.] „В дома на Отца Моего много жилища има.“ Струва ми се, че човек не живей само в едно тяло на Земята, а едновременно в няколко тела в различни страни, и между разни народи. А колко зависи от неговата обич и отношение към животните и растенията. Какви ли източници още подхранват неговото богато и сложно естество, неговата мисъл, чувства, воля, добродетели! Човек е свързан с цялото Битие.

Бележка на д-р Вергилий Кръстев: Той ги изваждаше от своите тефтерчета и ги записваше отново на стенограма, после ги четеше през микрофон, и аз ги записвах. Дойде определеното време и аз го задвижих този ролков магнетофонен запис около 24 часа. Прехвърлих го на касетки и ги предадох на Марийка Марашлиева да го прехвърли на машинописен текст. Това е много трудно! Пускаш да се слуша касетката 1-2 изречения, спираш магнетофона и записваш на пишещата машина онова, което си чул и запомнил. После връщаш магнетофонните ленти и проверяваш дали правилно си записал всичко. И така, изречение след изречение. Този материал бе задвижен 2003 г., но Марийка бе възрастна и тя спря. После този материал се предаде на Полина да довърши тази работа. Тя го въведе, Вихър направи разпечатката и сега се прави корекциите върху текста, и после ги вкарва в компютъра.

Така този материал е спасен от мен! При мен са неговите стенограми и магнетофонния му запис. И не можаха да ги откраднат от мен….“

[Бележка на съставителя. За „Мислите на ученика“ виж бележки на съставителя – „Изгревът“, т. 31, с. 110-111.] “

Чуйте от първо лице Борис Николов, наименувани от него като „Мисли на ученика“. Обемът на аудио-материала е огромен, и поради тази причина материала ще бъде разделен на няколко части: Борис Николов – архив, Борис Николов – Мисли на ученика; Борис Николов – Писма от затвора, Борис Николов – Разкази за Габрово, Борис Николов – Пътят н Ученика, Борис Николов – Спомени, Борис Николов – Окованият ангел. Ако сте любопитни какво следва – абонирайте се и ние всяка седмица ще ви изпращаме новите записи, които публикуваме.

Номерата в наименованието на записите описват първо номера на магнетофонната ролка (от 1 до 5) и после номера на пистата (от 1 до 4)

…“ Продължете да четете текста от записа тук.

Целия материал на Борис Николов е публикуван в том 32 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ Youtube