Съдържание
ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ / БОРИС НИКОЛОВ – ПОВЕСТВОВАНИЕ ТРЕТО
- Д-р Георги Миркович и пророчеството на мадам Гранж (1825-1905 г.)
- Едно пророчество за България
- Писмо от П.К. Дънов до Д-р Миркович
- Д-р Миркович и спиритизма
- Пеню Киров (13.VII.1868 – 27.I.1918 г.)
- Кой е брат Пеню Киров?
- Посещение
- Тодор Стоименов (17.V.1872 в гр. Пазарджик – 22.Х.1952 г, София)
- Брат Теодоси Стоименов
- Пешком за първия събор
- Михалаки Георгиев (1854 – 1916)
- Петър Тихчев
- Учителят, ул. “Опълченска” 66 и Георги Димитров
- Домът на Петко Гумнеров
- Целувката на чичо Петко
- Не коригирай Божественото!
- Горницата в Търново и Петко Гумнеров
- Последното посещение на Учителя в домът Гумнеров
- Иван Петрович Радославов
- Боян Боев (17.Х.1883 г., гр. Бургас – 21.VII.1963 г., 18.35 ч. в София)
- Страшното езеро е наистина страшно и опасно
- Боян Боев и пушката
- Кой как проповядва
- Слово на брат Борис при заминаването на брат Боян Боев
- Брат Боян Боев напусна земния си живот
- Дядо Благо (1865 – 1938 г.)
- Приятелят на дядо Благо
- Двете свещи
- Творчеството на дядо Благо
- Сказания на двадесети век за всеки човек. Начало
- Маркова превежда на френски беседа от Учителя
- Кой как слушаше Словото на Учителя
- Георги Куртев – човекът, който живееше с Бога (1870 – 1961 г.)
- За годишнината на брат Георги
- Как е лекувал холерата брат Георги Куртев?
- Георги Куртев
- Песента “Идилията” и брат Георги Куртев
- Георги Куртев и файтона на Мустафа
- Георги Куртев и спиритизма в Айтос
- Брат Георги Куртев и холерната болест
- Чешмата в Тополица
- Василка Иванова
- Необикновена почерпушка
- “Любете враговете си”, Методи Константинов (1902 – 1979 г.)
- Заканата
- Двете ложи
- Истинските грънци
- Последното завещание
- Влад Пашов – печатар (11.IХ.1902 г., гр. Панагюрище – 5.II.1974 г.)
- Слово за Влад Пашов
- Захари Желев дава молитва на владиката
- Колю Каишев и владиката
- Задруга
- Сърмите на Колю Каишев
- Постът на Колю Каишев
- Беседа на Учителя за свещениците
- Стефан Камбуров
- Слави Камбуров и четвъртото измерение
- Стефан Камбуров и шрапнелите
- Петър Камбуров и влакът
- Слово за Петър Камбуров
- Тако работи три години в градината на Изгрева
- Братът на най-малките
- Художникът Борис Георгиев
- Художникът, който нарисува ръцете на Учителя – Герасимов
- Атанас Димитров на конгреса на теософите. Мировият Учител
- Неразумното обещание на Георги Томалевски
- Баба Коца
- Георги Радев (25.IХ.1900 г., гр. Пловдив – 1940 г.)
- Георги Радев и цената на откупа
- Дафинка върви стъпка по стъпка като буболечка
- Нива за посев и историята за крината жито на Изгрева. Множение
- Стоил Стефанов и слугите
- Стоил Стефанов и републиката
- Стоил Стефанов и шумкарите
- Стоил Стефанов и неговата молитва
- Александър Кръстников
- Брат Ради и парите
- Побойниците и брат Ради
- Генчо яде череши на тъмно
- Васко Искренов
- Начо Петров
- Олга Славчева
- Взимане-даване
- Защитата
- Испанската болест
- Раницата
- Стихове от Олга Славчева
- Слово за Олга Славчева
- Паша Теодорова. Кредитът
- Ти достойна ли си да се пречистиш?
- Мъглата
- Савка Керемидчиева. Изпитите на ученика
- Латвийското братство
- Стенографката Савка Керемидчиева и съществените нещаот живота на Учителя
- Архивът на Савка Керемидчиева
- Кражбата на архива на Савка и последствията / Бележки на съставителя на “ИзгревътД-р Вергилий Кръстев
- Светското знание предхожда Божественото
- Женени в Младежкия окултен клас не се допускат
- Никола Гръблев (11.V.1893 г., гр. Габрово – 1968 г.)
- Цочо Диков и Луната
- Ръката, която пишеше лъжи и хули
- Димитър Звездински
- Един ден на беседа
- Фото Д-р Жеков – право запазено
- Астролози на Изгрева
- Петър Манев
- Георги Марков
- Стефан Белев
- Савов – имитаторът
- Алфиери Бертоли (27.I.1888 г., гр Рим)
- Дядо Димитър от Сливен
- Руси Караиванов. Спасението и отплатата
- Дядо Влайчо (1894 – 1981 г.)
С УЧИТЕЛЯ ПО ПЛАНИНИТЕ. ЕКСКУРЗИИТЕ / БОРИС НИКОЛОВ – ПОВЕСТВОВАНИЕ ЧЕТВЪРТО
- Екскурзия до Циговския чарк
- Първите екскурзии с Учителя до Мусала. Чам Курия
- Една зимна екскурзия до скалата над Царска Бистрица
- По пътеките нагоре към Мусала
- Първото езеро
- Изкачване на връх Мусала
- Малкият стрък
- Незнайният връх
- Изгледи от връх Мусала към Маричините езера
- Седемте езера и Мусала
- Да полееш един камък
- Мъгли и молитва
- Братската екскурзия и сестрата
- Онеправданият рибар
- Главните места за пребиваване с Учителя на Мусала
- Екскурзии до Витоша и откриване на Бивака “Ел Шадай”
- Екскурзия до Черни връх
- Силата на общата мисъл
- Заканата
- Екскурзия до 7-те Рилски езера през 1942 г.
- Прощаване на Учителя с Черни връх
- Будно съзнание
- Кола без лъжа
- Братският живот на Рила при 7-те езера. Първото отиване на 7-те Рилски езера
- Излизане през село Говедарци
- Първото езеро “Махарзи”
- Второто езеро “Елбур”
- Как се устройваше братския живот при второто езеро
- Заслонът и кухнята
- Откриване на извора “Ръцете, които дават”
- Лодката
- Устройване и бит на лагера
- Спиралата
- Палатката на Учителя
- Палатката на французите
- Стъпалата
- Пътеката със 122 стъпала
- Молитвеният връх
- Росните капки
- Къде играехме Паневритмия? Паневритмия при второто езеро “Елбур”
- Паневритмия при първото езеро “Махарзи”
- Паневритмия до третото езеро “Балдер – Дару”
- Паневритмия край петото езеро “Махабур”
- Паневритмия на поляната над “Езерото на чистотата”
- “Харамията” ще се казва “Харно ми е”
- Близнаците
- Главата на 7-те езера – “Шемхаа”
- Шестото езеро на Рила – “Сърцето”
- Кабул
- На екскурзия до “Еленин връх”
- “Върхът на Съзерцанието”
- “Езерото на Съзерцанието”
- Падналият Титан
- Беседи на Рила
- Формули дадени от Учителя на 7-те Рилски езера през 1940 г. (14 – 19 август 1940 г.)
- Концерти на Рила
- Последните екскурзии с Учителя на Рила
- Екскурзии от Мърчаево до Витоша
- Последни дни
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ / БОРИС НИКОЛОВ – ПОВЕСТВОВАНИЕ ПЕТО
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ НА ИЗГРЕВА – ЧАСТ ПЪРВА
- Животът на Братството след заминаването на Учителя
- Работата на стенографите след заминаването на Учителя
- Авторско право върху беседите на Учителя
- Кой съхрани и опази непечатаното Слово на Учителя? Трите кражби
- Съдбата на архива от Резньовете / Бележки на съставителя на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев
- Продажба на откраднатия архив / Бележки на съставителя на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев
- Къде са осемте куфара? / Бележки на съставителя на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев
- Печатница на Изгрева
- Книгата “Учителят”
- Дар за Учителя
- Дар за ученика
- Как се издаде книгата “Учителят” на френски в Париж
- Михаил Иванов
- Как се дойде до процеса срещу Братството?
- Вещите на Учителя
- Куфарът със скъпоценностите
- Касетката на Учителя със 800 000 лв.
- Съдбата на един протокол и съдбата на Братството
- Печатарската машина
- Неделчо Попов
- Заем на Свободата
- Братски пари за свинарник
- 176 жълтици
- С какъв полезен труд се е занимавал господин Дънов?
- Кой издаде заповед за обиска на Изгрева на 6.ХII.1957 г.?
- Писмо от Боян Боев
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ В ПРЕИЗПОДНЯТА НА АДА – ЧАСТ ВТОРА
- Голямата и широка длан
- Термос с гореща вода от слезналият ангел
- Образът на Учителя в светлина
- Хирургът, който ме оперира
- Огнището на печката и топлата пита
- На гости при циганите
- Небето над нас винаги е свободно
- Костницата
- Злите кучета
- Олтарят на църквата
- Окованият ангел
- Кой пише и печати статии срещу Учителя?
- В тринадесетия кръг на ада
- Трите въпроса и трите отговора
- Заплата на инженер и възнаграждение на затворник
- Човешката душа, кято разцъфтя в 13-тия кръг на Ада
- Нож в пояса и жаргон в устата
- Злодеят и десетте торби с цимент
- Занаятът получен от затвора
- Първата минута в затвора
- Борба в подземията със седмоглавия змей
- Гладът
- Делото
- Шпионаж
- Беседите със Словото на Учителя се претопяват
- Най-важният въпрос и най-важният отговор
- Голямата самоизмама
- Присъда
- Нова година в затвора
- Предатели и предателства
- Прозорец към Витоша
- Звездоброец
- Посрещачът на освободения затворник
- Съдбата на затворника
- Сънят, който се сбъдна
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ – ЧАСТ ТРЕТА
- Мисли за ученика от окования ангел
- Истината за ангела прикован в плътта / Бележки на редактора Д-р Вергилий Кръстев
- Истинската работа
- “Живот за Цялото”
- Радостта
- Творчеството на Борис Николов
ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ / БОРИС НИКОЛОВ – ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА – ПОВЕСТВОВАНИЕ ШЕСТО
- Учителят
- Учителят за Божественото учение
III. Школата на Бялото Братство
- Бялото Братство
- Князът на този свят и неговата власт
- България и Учителят
VII. Учителят и Русия
VIII. Пророчества
IХ. Новата епоха
Х. Словото Господне към пророк Йезекиил
ХI. Пророчество на Юдиното послание
ХII. Божието откровение
ХIII. Пророчество на Учителя за идните дни
ХIV. Беседа върху 20 глава от Откровението
ХV. Писмо от Учителя до учениците
ХVI. Мисията на Славянството по Слово на Учителя Дънов – Беинса Дуно
- Призвание
- Учителят за българите и славянството. Учителят за България и Русия
- Учителят за мисията на славянството
- Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света
- Послеслов
ПОСЛЕСЛОВИЯ / ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
ХРОНИКА НА СЪБИТИЯТА
ПЪРВИ ПЕРИОД – 1945-1990 г.
ВТОРИ ПЕРИОД – 1990-1999 г. ; 1999-2035 г.
- Школата на Всемирното Велико Бяло Братство и уставите
- Уставът на Русенското Братство
- Кой извършва регистрацията на Духовно общество “Бяло Братство” и кой го узаконява?
- Списък на ръководителите на клоновете на Братството в страната към 1949 г.
- Школа или Академия
- Словото на Учителя и неговото тълкуване от новоизлюпените тълкуватели на Изгрева
- Разрушаването на Изгрева. Хронология на събитията до 1957 г.
- Изчезването на Изгрева. Хронология на събитията от 1957 г. до 1972 г.
- Как Изгревът стана държавен и защо държавата разруши Изгрева?
- Мястото на Учителя
- Как бе запазено мястото на Учителя?
- Ново посегателство срещу мястото на Учителя
- Спомените на Борис Николов (1900 – 1992 г.)
- Със Слово и Музика от Учителя по земята българска
- Бележки към “Изгревът”, том I
- Заключение към “Изгревът”, том II и том III
Прочете откъси
ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ
Според вървежа на работите, види се, че наближава времето да се из пълни пророчеството, което ми се даде през 1893 г., като бях в Париж, от ме диума г-жа Лучия Гранж.
„Българската народност е в зародиш на своята свобода, но тя няма да се сдобие с тази свобода докато не се съблече основно от своята омраза. Бог изпитва тази народност за нейно добро. Не е ли истина, че човек започва да разсъждава и да мисли зрело след като прекара много страдания и най-пос ле захваща да размишлява върху духовните работи, които му дават истински ключ на щастието, същевременно и едно утешение?“
„Свободата на тая страна – България ще се съзида върху куп мъченици. Ще настане ден, когато млад един вожд, вдъхновен от Божествената Сила, ще възтържествува върху произволните сили, които една през друга се стремят да се надвият. Младият този вожд ще бъде човек достоен за доверие, свръх човешкия Му кураж ще въодушеви множеството и ще победи упорството на съществуващите партии“.
„Това оръдие на Божествената промисъл ще се яви след време. Роден в страната тоя вожд ще остане непознат до часа на мисията му. Кога ще се сбъдне това? Това ще стане в няколко години, в едно решително време, подир множество катаклизми (разрушения) и тъкмо тогава, когато русите завладеят положението и станат господари“.
„Русия е господарка. Изглежда, че тя решително ще възтържествува след хитрините на дипломатите в полза на други. „Благословена Русия! Защо то нейният план ще спомогне на Божествения план и ще отвори пътя на мла дия Божествен вожд, който ще издигне знамето на независимостта на прир теснената народност и който ще я съедини чрез верността си във Всемирно то единство на верующите“.
Това пророчество ако и да е пророкувано през 1895 г. в нова светлина повторно го помествам за знание. (Редактора)
Този млад вожд, за когото се дава пророчеството д-р Миркович го сре ща. Тогава той е на около 80 г. и среща Учителя Петър Дънов, който е на 35 г. Този млад вожд е Учителят Петър Дънов.
Отначало той не го познава. За него г-н Дънов е учен човек, вещ в духов ните и спиритическите сфери. Интересно е да се отбележи за кончината на д- р Миркович. Ще ви кажа, че по негово настояване и по негова молба той е поискал „на последния събор за него, през лятото на 1905 г. да му се предскаже кога ще си замине. Учителят му казал: „Докторе, време ти е да си заминеш скоро. Приготви се!“ Есента той си заминава на 29 септември 1905 г. По-къс но Учителят споделя, че е направил грешка, че му е казал кога ще си замине, защото е навлезъл в зона, в която не е могъл да се ориентира.
Когато дошло времето да си заминава от този свят, той е бил в едно състояние нито жив, нито мъртъв. Или както се казва: нито долу, нито горе. Не е могъл да се отдели от тялото си. Съобщават на Учителя и Той заминава за Сливен, посещава дома му, застава пред леглото и го освобождава и тогава той си заминава. Учителят махнал ръка над него, все едно, че късал някаква нишка.
Преди това д-р Миркович отваря очи, идва в съзнание, отварят му се ду ховните очи, падат му физическите люспи от обикновеното човешко зрение, вижда Учителя и целия се усмихва. Учителят го пита: „Позна ли ме?“, а д-р Миркович Му казва: „Познах те, Господи!“ След това затваря очи и си замина ва. Учителят си отива и оставя близките да го погребат.
На следващата година на събора на веригата, на 14 август 1906 г., поне делник в 10 ч. сутринта събралите се помолили Учителя Петър Дънов да бъде извикан д-р Миркович и да говори чрез Учителя. Учителят изпълнява желани ето им, духът на доктора се явява и изнася едно слово чрез устата на Учите ля. Това нещо е записано и запазено. Така Учителят задоволява техния инте рес към духовния свят. Спиритическите сеанси тогава са били на мода.
В едно от писмата си Лучия Гранж пише на д-р Миркович: „След някол ко години в България ще дойде от чужбина един млад духовен вожд, който има мисия между българите и славянските народи“. Д-р Миркович среща Петър Дънов през 1895 г., когато Учителят се завръща от САЩ. Това е годината ко гато той помества това пророчество в списание „Нова светлина“.
СВЕТСКОТО ЗНАНИЕ ПРЕДХОЖДА БОЖЕСТВЕНОТО
На Изгрева живота бе много интензивен и не всеки можеше да издържи. Тук върхът бе много висок и вятърът бе много силен и издухваше много неща в пространството. Издухваше хора, времена и събития. Онези, които оставаха на Изгрева имаха твърдост в себе си и бяха съградили вътрешния си дом на канара. Това бе вярата им в Учителя и в Бога. За обяснение Учителят бе добавил, че Изгревът в духовно отношение стои по-високо от най-високият връх на Хималаите. Това бе обяснението за космичният вятър, който отвява- ше онези, които нямаха съграден дом върху канара, така както бе по притчата в Евангелието. Живеехме при примитивни условия. Сковани бараки ни служеха за къщички, но това бе прост и естествен живот. Не само братята издържаха, но и сестрите отстояха на тези условия. Онези, които не издържаха – те си отидоха, защото космическият вятър ги бе издухал и всеки запраши по своя си път. Но онези, които останаха бяха останали в името на Високият Идеал.
Беседите на Учителя се нижеха през годините сряда, петък и неделя – сутрин в 5 ч. и в 10 часа. Стенографите записваха, а учениците си записваха някои мисли от Учителя в своите тетрадки. Това бе огромен материал за проучване. А за приложение да не говорим – ние правехме само опити и не винаги сполучливи. Имаше едно течение представено от братя и сестри, които четяха само беседите на Учителя и не искаха да четат друга литература и други автори. За тях това бе кощунство и загуба на време. По същество те бяха прави. За тях оценката за Словото на Учителя бе равнозначно на Божествения хляб и онази Небесна Манна, която слиза чрез Словото Му и храни гладните им души. Но това бе залитане в друга крайност. Веднъж бяхме на полянката събрани много приятели около Учителя. Тогава Учителят се обърна към Савка Керемидчиева, посочи я с пръст и каза тези думи: „Ти имаш един порок“. Тя се стресна и мигновено запита: „Какъв е Учителю?“ „Не четеш“ – беше отговорът. „Но аз Учителю на ден чета по четири-пет часа?“ „Рекох, не четеш други автори!“ тя стоеше като замаяна, смутена и объркана. Тя бе онази сестра, която Учителят допусна най-близо до себе си, да Го обслужва в бита Му и да бъде във връзка с другите. В характера си носеше немския оттенък на майка си – немкиня – немска педантичност, но от баща си носеше македонско твърдоглавство. Тя искаше да мине като образец на новия ученик, такъв какъвто трябва да бъде според Словото на Учителя. Имаше моменти когато тя залиташе в показност и Учителят намираше начин и думи, за да я озапти. Така стана и в този случай. Тя стоеше смутена. Да й каже това пред всички! Това бе голям удар за нея. Тя така го прие. Но за нас, това бе урок. Урокът бе предаден. Ученикът трябва да чете и други автори. Още в първата година на Общия Окултен Клас Учителят разгледа този въпрос така: „Светското познание предхожда Божественото. Ако не усвоите светското знание, то няма да бъдете допуснати до Божественото“. Има връзка – това е верига и стъпала на развитие на човека. Човек тръгва от материалното, запътва се към Духовното, за да стигне накрая до Божественото. През този път се върви само чрез знание. А знанието осветява пътя му. То е Светлина за умът му, Виделина за душата му и Слава за духът му.
КАК СЕ ДОЙДЕ ДО ПРОЦЕСА СРЕЩУ БРАТСТВОТО
Отначало повод за конфликт нямаше. Братският съвет работеше в пълно съгласие като членовете му не се бъркаха в работата на финансовия съвет, който получаваше приходи и си ги завеждаше. Това си беше негова работа. Тогава нямаше повод за разправии и спорове в Братството. Обаче през 1956 г. финансовото министерство бе наредило да се извърши ревизия на всички религиозни секти. По-късно на 9 юни 1957 г. се дойде до разрив на едно събрание, където Братския съвет освободи Коста Стефанов като счетоводител и Никола Антов като председател на финансовия съвет. Те бяха подготвили свой доклад по финансовите въпроси, който ние отхвърлихме. Тогава те изпратиха този свой доклад към финансовото министерство, който от своя страна изпрати ревизори, които дойдоха на 16 октомври 1957 г. Ние смятахме, че всички счетоводни сметки са в ред. Но се оказа друго. Беше дошло време, ко- гато властта искаше да вземе мерки срещу Братството и тя го атакува. Изпрати ревизори, направиха ревизия и онези, които бяха крали без ние да знаем цели 12 години, за да се изпокрият обвиниха мен. На 6.ХІІ. 1957 г. беше направен обиск на целия Изгрев и бяха иззети всички беседи на Учителя. След това бе започнато следствие срещу мен. Аз бях арестуван и престоях девет месеца в затвора. Властите искаха да се компрометира Братството и да кажат: „Ето тези хора приказват за идеи, но и те злоупотребяват със средства.“ Това беше смисъла на процеса. Накараха Антов и другите около него да откажат, че аз съм върнал средствата, които съхранявах и да излезе един вид, че аз съм задържал Братски средства, които не съм върнал. А братските средства бяха се свършили още през 1948 г. Ако имаше братски средства те щяха да ги искат още тогава. Аз не заведох спор, а оставих нещата така да тръгнат както искат и не допуснах разправии в Братството. Понесох присъдата си както виждате без да съм виновен. Така приключи тоя период на изпитание и на изпити на учениците. Не остана нито един да не се определи. Кой за какво е. И къде му е мястото! По-хубаво от това – здраве да е!
Аз приех всичката отговорност върху себе си пред инспектори и следователи. Казах им: „По всички братски въпроси мен ще питате. Аз съм специалист, аз съм причина за всичко. Другите по братските работи не са в течение.“ Аз поех върху себе си всичко. Процесът се насочи срещу мене, което беше много благоприятно. Ако се беше насочил срещу други щеше да се получи хаос. Аз поех всичко. И следствието фактически аз го водех. На всички обвинения срещу Братството и Учителя аз отговарях. Аз бях обмислил всички отговори. И не можеха да ме преклонят колкото и да се мъчеха и да се опитваха да призная работи, които не са. Големи борби изкарах там в затвора – девет месеца следствие. Искаха да ме заставят да се подпиша за работи, които не са ставали. Казах: „Не“. И в карцер, и в килия бях, не отстъпих. Те умееха да монтират процеси, като че ти правиш самопризнание. Как може такова нещо, би се запитал нормален човек. Но не можеха да създадат процес срещу Братството така както го бяха замислили. Накрая го насочиха срещу мен. Осъдиха ме 12 години на затвор. Издържахме го. Изживяхме го. А сега разказваме как е било. Да се знае и помни. Непременно ще ви потрябва по ваше време. Силите на Опустошението още съществуват. И в бъдеще ще ги има!
По време на следствието Се държаха много грубо с мене, но физически насилия, побои и други неща не са правили срещу мен. Изпращаха ме в самотни килии, в карцер, носеха ми месо и риба, като знаеха, че аз съм вегетарианец. Опитаха се с други изтънчени методи да ме сломят. Но не са ме били. Като ме осъдиха и изпратиха в затвора много хубаво се държаха с мене началниците. Не съм чул груба дума да ми кажат, нито да направят нещо, което да ме огорчи. С уважение и почитание се отнасяхме един към други. За мен те бяха тъмничари, а аз за тях бях затворник, който работеше и изкарваше своята прехрана, а със затворническата бригада, която организирах и работехме по строежите изкарвахме и тяхните заплати на тъмничари.
На подсъдимата пейка беше и Жечо Панайотов, който беше счетоводител на Братството. Към него в последствие придадоха и Коста Стефанов, който пое главното счетоводство през 1954 г. Но в първите години Жечо бе счетоводител. И той не беше много добър и точен. Имаше грешки в счетоводството и тази грешка бе, че сумите, които бяха намерени при Учителя не бяха включени в общото счетоводство на Братството, а за тях се водеше отделна сметка. Пак за нея се водеше счетоводство, но то беше вътрешно, отделно счетоводство, то не минаваше за официално счетоводство, защото нямаше документация за него. За самият процес има документация. Оставям нещата така. Не искам реабилитация. Оставям да се разрешат по закона на живата природа като все един ден ще се намери разрешение на тези неща по закона на Правдата. А сега нямам никакви претенции и изисквания.
Заслугата на Мария Тодорова бе много голяма. Ако тя не ме поддържаше с храна на всеки 15 дни, която ми носеше аз нямаше да издържа в затвора. Тя показа един героизъм, едно постоянство, една вярност, преданост към Учителя и към Делото и една обич. Мога да кажа, че моето спасение в затвора, запазването на здравето ми се дължи на нейните грижи и старание. По време на самия процес бях в най-тежко състояние. Нищо не можех да ям. Не бях ял двадесет дни. Едва се крепях да не падна. Всичко повръщах. Пия един чай, стои в стомаха ми три дни и след това трябва да го повърна. Това бе през цялото следствие от 9 месеца. Така се явих на процеса с много отпаднали сили. Едва имах глас. Все пак аз се държах добре на процеса. Нито имах страх, нито се разколебах в своите твърдения. Което казах, това е истина, нищо повече. Колкото се опитваха да ме натискат, да твърдя работи, които не са били, аз никога не приех. И така процеса мина благоприятно за нас. Е, поехме си присъда и те я изпълниха. Това бе едно изпитание за нас и за всички. А като излезнахме от затвора, след четири години беше много интересно, как онези, които по време на процеса бяха срещу мен, се опитваха да ми се усмихват. Но те бяха се вече определили и те бяха служители вече на друг Господар. Така че всеки можеше и имаше право да се усмихва на своя Господар.
Резюме
Том 3
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ, ОПИТНОСТИ, ОТКРОВЕНИЯ,
ПРЕДАТЕЛСТВА И СЪДБИ
Събрал, подбрал, записал, съхранил и представил
Вергилий Николов Кръстев – съставител и редактор
Годините прекарани в близост до Учителя Дънов и запазените записки на Борис Николов (1901–1991) са източник на увлекателни разкази за живота на много от учениците на Изгрева, спомени за екскурзиите с Учителя по планините, за Окованият ангел на Изгрева.
Споделените опитности за творчеството на учениците, за влиянието на Словото на Учителя, за предателства и съдби ни предоставят теми за размисъл и поуки. Вергилий Николов Кръстев (1938–2018) ни поднася, от и с документи, мисли и размисли, подбрани срещи с Всемировият Учител и Бялото Братство, откровения за новата епоха, за учението, за мисията на славянството. Подчертава необходимостта от прилагането на Учението и мнението на Учителя за уставите и непослушанието на последователите му с решението за регистрацията на Духовно общество „Бяло Братство“. Проследява причините за разрушаването на Изгрева и хрониката на събитията – 1945–1990 г., 1990–1999 г., 1999–2035 г.
София: Библ. Житен клас, 1995. 400 с.: с факс.
ISBN 954-90041-2-8 (т. 3)