В: Нова светлина (Бургас). Г. 1, кн. 6, 15 септември 1891, с. 189–192.

С прескърбие прочитаме в брой 24 на вестник „Зорница” следующите думи за „Нова Светлина”: „Тези книжки представляват учението, което се нарича спиритизъм, вероучение, основано на едни явления, които са били опровергани няколко пъти от западните научни мъже.” Никога не очаквахме в. „Зорница” да искаже подобно сурово и незряло нещо. Види се, че тя само от слух има понятие за спиритизма. Първо и първо, спиритизмът не е вероучение, и това е, види се, което стряска „Зорница”.

Спиритизмът е едно философско учение, основано върху някои опити, учение на което явленията са от същия род, каквито са тези в библията и в евангелието. „Зорница”, като вярва в тези неща, що преди векове са се случили, не знаем, защо да не повярва и в тези, които са днес пред очите ѝ, и за които сам Христос каза на учениците си: „ще помоля баща си, който ще ни даде един друг утешител, т. е. Духът на Истината, когото вий не ще можете да проумеете, но ще го узнаете, когато времената дойдат, понеже той ще живее с вази.”

Спиритизмът иде да подтвърди точната смисъл на Евангелието – смисъл, която в тъмните времена сам Христос премълчаваше, или я исказваше чрез притчи, смисъл, чието тълкувание трябва да стане по един научен начин за хората в днешните времена. „Зорница” вместо да се плаши от спиритизма, като от един неприятел, от един противник, тя, умолява се, да го научи и вникне добре в неговата смисъл.

Тя ако скърби за нас, ний двойно скърбим за нея, че говори без да знае, за какво говори. Уважаемата наша посестрима, „Зорница”, знае по-добре от нази, че истината мъчно се припознава, че тя има повече неприятели отколкото приятели, и че сички, които са се заели за нея, са пострадали. Галилей се запря, Жьордано Бруно се изгори, Христос се распна, Ват, Фултон, Панин се подиграха, Саломон де Каус се запря, като луд. Днес, за подобни идеи, като не съществуват подобни неща, то са останали сарказмите и подигравките, в числото на които падат и вашите опровергатели на спиритизма.

Не знаем, кои са тези опровергатели, ни пак желаем да знаем, понеже сме уверени в истината; дозволете ни само да кажем нещо за подкрепителите. Без да искаме да се простираме на дълго, за подтвърдение на нашето домогвание, ще ви приведем изложението под заглавие „Научно засвидетелствувание от издадената на последък книга на Леон Дениса: „Подир Смъртта”.

За пръв път, в 1850 г. в средата на голямата Американска Конфедерация, се привлече публичното внимание към спиритическите явления. Удари ехтяха в много домове, мобили се местеха под движението на една невидима сила, маси се мърдаха и се удряха от земята. Един от зрителите като имà идеята да съедини азбучните букви с числото на ударите, състави един вид спиритически телеграф, чрез който тайната сила влезе в разговор с присъствующите. Тя каза, че е душата на едно познато лице, което е живяло в същото място, влезе в тънки подробности върху познанията, живота и смъртта на това лице, и расказа частности от естество да распръснат сякакви съмнения. Други души бяха повикани и отговориха със същата точност. Сички казаха, че са облечени от едно течно тяло, невидимо от нас, но при сичко това материално.

Известията се умножиха за скоро, като малко-по-малко придобиха сичките Съединени Щати. Те занимаваха толкова мнението, щото някои учени, като мислеха че гледат в това причината на едно душевно смъщение, смъщение на разума и на публичния мир, решиха да направят едно наблюдение по-отблизо, за да докажат глупостта и неточността на тези явления. Тъй съдникът, Едмонд, на върховното съдилище в Ню-Йорк и председател на Сената, и професорът по Химията, Ман от националната Академия, додоха да се произнесат върху точността и характера на тези спиритически явления. Техните заключения, съставени подир един строг опит, във важни списания, бяха, че тези явления са точни, и че тяхното действие не може да се отдаде другиму, освен на духовете.

Движението се распръсна до толкова, щото на 1852 год. едно прошение, подписано от петнадесет хиляди души, се подаде на Вашингтонския конгрес, за да се сдобият с едно официално обнародвание за точността на явленията.

Един знаменит учен, Роберт Хар, професор в Пенсилванския университет, явно взе страната на спиритистите, като издаде едно списание, което произведе чувствително впечатление с ученото си постановление по посредничеството на духовете.

Днес новий спиритуализъм расчита на много милиона последователи в Новите-Щати. Те се представляват от една знаменита преса, на която главний орган е „The Banner of Light”, в Бостон. Но в Англия е мястото, дето спиритическите явления са подложени на най-методическия анализ. Много от английските учени са се занимавали с явленията на масата с едно отличително постоянство и голямо внимание; от тях заемаме най-формалните свидетелства. …

… Доколкото знаем, редакторите около „Зорница” са добре запознати с езиците: френский и английски. Не ще бъде зле, ако си направят труда да четат по този предмет, да го изучат добре и тогива тяхното съжаление би имало място. Ний сме готови да направим за тези г-да един списък на книги върху този предмет, стига само те да желаят.

Всички статии за д-р Миркович може да откриете в 2та тома посветени на големия българин: том 35 и том 36 от поредицата „Изгревът…“
На него сме посветили и 2 концерт-рецитала:
1) Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ – ЛЕКАР, РЕВОЛЮЦИОНЕР, ЗАТОЧЕНИК И УЧЕНИК НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
2) Учителят Петър Дънов и д-р Георги Микович: “Събуди се ти, който спиш”