НА КОНЕЦ ЩО Е МАГНЕТИЗМА?;

АНТОН МЕЗМЕР И Д-Р ДЕЛОНГ

Д-р Миркович

В: Нова светлина (Бургас). Г. 1, кн. 1, 15 априлий 1891, с. 18–21.;
кн. 4, 15 юли 1891, с. 111–113.

Магнетизмът съществува от памти-века, откак съществува светът. Чрез него много неща са се явявали, като свръхестествени; хората, като не са можли да ги изтълкуват, наричали са ги чудеса. Той в древните времена е играл най-голяма роль между свещениците по храмовете. Питиите са магнетизирани същества.

Магнетизмът в най-простата си форма е едно специално привлекателно и оттлъскателно действие, което едно животно или человек употреблява отдалеч, още повече отблизо, с допирание, било към друго едно животно или към подобния си, било то към сякакво друго същество, растително или минерално, и взаимно. – С други думи, в природата съществува една распръсната по всичката вселенна сила, която науката не е можла до сега да анализира, но я познава по нейните действия, нейните следствия. Тая сила, що завладява сичките природни тела, или, тъй да кажем, се попива от тях, се изменява, според свойството на мястото или на тялото, което тя обладава.

Що е слънчевото влияние и това на месеца връз движението на моретата, връз человеческото здравие, връз растителното развитие и връз всичко изобщо, което носи живот по земята? – То е тая сила, чието името е магнетизъм. Коя е тая сила, що крепи и движи под едно чудесно равновесие сичките звезди по вселенната? – Нищо друго, освен магнетизмът. Магнетизмът е всеобщия двигател на сичко.

– Като бях в затвора на Медетерхането, в Цариград, попаднах в разговор по този предмет с един овчар, който ме уверяваше, че овцете преди 24 часа чувствуват нещастието, което може да ги сполети. „Те”, казваше той, „извършват едно особно движение и размърдвание, от което опитний овчар не може да не знае, че ще последва някое нападение, за което той с време зема нужните мерки”.

МАГНЕТИЗМЪТ ЧРЕЗ СИЛАТА НА ВОЛЯТА

[Д-р Г. Миркович]

В: Нова светлина (Бургас). Г. 1, кн. 7 и 8, 15 октомври 1891,
с. 211–216.

Между българите на рядко имаше някои да имат понятие за магнетизма. Един ден аз подумах да свикам българите, които бяха в това време чиновници и да им представя едно магнетическо явление. Предварително аз известих да дойдат една сутрина в моята стая един час преди времето по което влизат в канцелариите си, за да им покажа нещо, което те още не са виждали. Действително, една сутрина те дохождат; аз незабавно турях в действие предмета си. Щом магнетисаний заспа, аз помолих господата, които бяха дошли, да ми връчат каквито щат неща, за които да накарам магнетисания със затворени очи, да познае какви са те. Нещата, които ми са дадоха, всички се казаха какви са. Приятелите – зрители твърде хладнокръвно погледнаха на това явление – като дадоха заключение, че това става по някои тайни знакове, за които ний предварително сме са споразумели. Аз да ги извадя от това заблуждение и да ги накарам да повярват, без забава им предложих да ми поднесат нещо, което аз никак не зная, отгде исхожда. На това мое предложение, те незабавно се съгласиха да излезе един от тях и да отиде да отреже от косата на някого малко, която, като донесе, без да казва никому нещо, да се поднесе на магнетисания, който да узнае, кому принадлежи. Казаното се извърши, и посланникът дойде и ми поднесе една книжа, в която бяха увити косми. Аз зех книжката и я подадох на магнетисания, като с твърда воля му заповядах да ми каже: кому принадлежат тия косми. Той пое от мене книжката, помириса я и допря я до челото си. С допирането начумери се и изрече: „О, колко кръв е пролял този человек!” и растревожен захвърли книжката, като каза: „Тези косми са на Гюра”.

Смъщението и тревогата бяха доволно силни, щото аз, като магнетизатор трябваше да положа сичката си твърда воля да мога да укротя магнетисания и да го разбудя, без да се случи някое нещастие.

Зрителите, мои приятели, се оттеглиха не само с пълно доверие, но още и с удивление. Тайното стана явно, и новината стана предмет на деня. Всичките авторитетни административни хора станаха любопитни, и ний трябваше, като на представление, да се стараеме да ги задоволим.

НЕПОСРЕДСТВЕН МАГНЕТИЗЪМ:

чрез ръцете (движение, държание),
чрез удъханието (дъханието, удъханието)

В: Нова светлина (Бургас). Г. 2, кн. 1, 15 април 1892, с. 6–12.;
кн. 2, 15 май 1892, с. 41–44.

ЧРЕЗ РЪЦЕТЕ

Г. 2, кн. 1, 15 април 1892, с. 6–12.

В обикновенните действия на живота, най-добрий орган за хващание в человека са ръцете. В магнитическо отношение те биват главний инструмент за испарение на тая сила, и още чрез тях можем да отправим действието си дето искаме. Действително, чрез ръката ний можем да отправим тая сила, дето искаме, сила която бива укротителна, възбудителна или раздразнителна, според разното си действие.

Магнетизацията чрез ръцете се практикува по четире разни начина: чрез движението на ръцете (passes), чрез държението, поставянието и трианието. Знаем добре, че Бог не прави чудеса, понеже законите му се неизменяеми. Сичко, що става и се върши, е естественно; свърхестественното не съществува, освен за слабите умове, които не могат да проумеят, как стават тези неща. Спиритизмът ни откри много чудеса, като ни ги истълкува. – В пълната смисъл на думата няма чудеса, понеже случките трябва да стават вън от пределите на обикновенния закон на съществуванието.

Всички статии за д-р Миркович може да откриете в 2та тома посветени на големия българин: том 35 и том 36 от поредицата „Изгревът…“
На него сме посветили и 2 концерт-рецитала:
1) Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ – ЛЕКАР, РЕВОЛЮЦИОНЕР, ЗАТОЧЕНИК И УЧЕНИК НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
2) Учителят Петър Дънов и д-р Георги Микович: “Събуди се ти, който спиш”