Учителят почина. Определена бе дата за погребението 30.ХІІ., за да могат да дойдат в София желаещите братя и сестри от провинцията. Същият ден, тялото на Учителя, облечено в бял костюм, надлежно подредено, бе поставено в салона за беседите. Непрестанно прииждаха и престояваха там братя и сестри от Изгрева и от София, за да погледат последен път Учителя, който на всеки от тях бе помогнал със съвети, с лекуване, уреждане трудни моменти от живота им. Много мисли от Словото Му бе отпечатано в съзнанието ни. Музикантите цигулари, често бяха в салона и даваха концерти, изпълнявайки братски песни и незаменимата музика, която Учителя ни даде в школните лекции. Учителят не пропусна и в тия моменти да се отблагодари на обичните си ученици-музиканти. При един от концертите тия дни, изведнъж от съдината с ябълки, която бе сложена на масичка край Учителя, оттъркулиха се три ябълки и спряха пред тримата цигулари, които свиреха с цигулките там. Така се запомни тази сцена – Учителят им благодари. Въобще в тази траурна обстановка, често се виждаха просълзени очи, участвувахме с песни и натъжени излизахме, за да дойдем и другият ден на това тъжно посещение…
Последните дни на Учителя, прекарани между нас, са от особено естество. Нямам право да прониквам в това събитие, напускане на земният живот, чрез което Учителят се пренесе жертва за българския народ. Знаменателни са Неговите думи – „Не искам да поставя българския народ в положението на евреите, които с постъпката си с Христа си създадоха много тежка карма“.
Учителят, който излекува безброй хора, казано даже по чуден начин, знаеше да предотврати своето болезнено състояние, но както казах, предпочете да бъде жертва за доброто на народа ни. Когато лекарите искаха да го лекуват при това болезнено състояние, Той казваше „Не съм болен, затова нямам нужда от вашите лекарства“. Все пак, много важна е диагнозата на професор Тодоров. Повикал го е лично брат Борис Николов, за да прегледа Учителя. След като е дошъл на Изгрева и прегледал обстойно Учителя, е казал: „Оставям свободни моите колеги лекари, които са определили болестта, но моето заключение е, че г-н Дънов не е болен от пневмония, а е болен от сърцето си“.
Какви са наблюденията и на брат Борис Николов: „От 2-3 месеца, забелязвам, че Учителят при екскурзии, често се спира за да поеме дъх. Спре се, подпре се на бастуна и почине малко. Това особено ми направи впечатление, когато няколко братя, отидохме на екскурзия до Мусала, след завръщането от Мърчаево. Учителят, който всякога вървеше бодро и бързо през нашите екскурзии, сега при тази екскурзия до Мусала, често се спираше, даже малко залитваше, но се подпираше на бастуна. Явно правеше усилие, чувствуваше се, че е затруднено дишането Му. Това говори, че още тогава Той е имал смущения в дейността на сърцето. Така щото, единствено диагнозата на професор Тодоров е правилна и остават верни неговите думи: „Господин Дънов е болен от сърцето си!“

Следва да опиша историята и на златните монети, оставени от Учителя. Още първия ден, когато започнахме проверката, Манол Иванов представи касетката, както му е била предадена. Намери се нейният ключ, отворихме я и тримата се наредихме да установим какво има вътре. Злато, като злато! Прехвърлихме ги един по един, записвахме подробно по вид – наполеони и турски лири. Имаше по няколко броя половинки и четвъртинки наполеони и лири. Най-после ги поех и аз, преброих ги окончателно и отбелязах точният им брой, както казвам и по горе: 77.3/4 наполеони и 77.3/4 турски лири. Това съвпадение в бройките, че е еднакво, ми помогна да запомня завинаги точния размер на монетите. Имаше и една американска златна монета от 20 долара. По решение на нас тримата, направихме за златните монети протокол и го подписахме. Когато тези златни монети бяха иззети от милицията през 1957 г. този протокол опроверга легендите, че Братството имало злато цели „тенекии“. Както милицията, така и по делото ни, задоволиха се с показаното в протокола количество. …“

Автобиографията на Жечо Панайотов може да прочетете тук.

Продължете да четете текста от записа тук.

Целия материал на Васил Искренов е публикуван в том 15 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ Youtube