Съдържание
Бъдещото верую на човечеството за свещеният хляб на живота, за Словото на Бога и за възкресението на Духът / Вергилий Кръстев – с. 2
I част – ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, ИЗКУПЛЕНИЕ, ВЪЗКРЕСЕНИЕ ЧРЕЗ СВЯТИЯТ ДУХ В ДУХЪТ ХРИСТОВ – с. 6
- Жертвоприношение и заветът Господен – с. 7
- Скинията, земното светилище и неговото очистване във външното светилище – с. 9
- Очищение на светилището – в Светая Светих – с. 11
- Пасхата – с. 13
- Юдейската Пасха – с. 16
- Пасхата на Новия Завет е жертвоприношението на сина человечески – с. 18
- Пасхата на Новия Завет – с. 19
- Тайната вечеря – с. 21
- Божественият хляб и Духът на истината – с. 22
- Възкресението на Духа Господен – с. 25
- Светата Евхаристия е слизането на Светия Дух и общение с Духа Христов – с. 28
- Евхаристията като тайнство за ожидане за слизането на Светия Дух – с. 31
- Откровението на Святият Дух за идването на хилядолетното царство – с. 33
II част – АНТИМИНСЪТ Е ПЕЧАТЪТ НА СВЯТИЯТ ДУХ ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕ ЧРЕЗ ДУХЪТ ХРИСТОВ В ЖИВОТ ВЕЧЕН – с. 36
- Евхаристията и Антиминсът – Святата подвижна трапеза – с. 37
- Антиминсът и неговото предназначение – с. 38
- Антиминсни надписи – с. 39
- Иконообразите на четиримата евангелисти в Антиминса – с. 41
- Надписът над небесната твърд – с. 45
- Надписът под земната твърд – с. 45
- Стълбът на езичеството – с. 45
- Оръдията на страданията и страстите Исусови – с. 47
- Небесната твърд – с. 48
- Под небесната твърд – с. 48
- Полагането на Исуса в гроба и възкресението чрез Духа – с. 49
- Божият агнец и Антиминсът – с. 50
- Кой е Вестителят на Святия Дух за възраждането в България? – с. 52
- Откровението от Святаго Духа. Духът на обещанието – Дух Святий – с. 54
- Духът на обещанието – Дух Святий в откровението от Святого Духа – с. 59
- Учителят Петър Дънов и Пасхата на Третия завет – с. 66
- Заветници на свободата ни / Тодор Бъчваров – с. 68
- Бележка на съставителят на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев – с. 71
- За Св. Антиминс във Варненската Църква “Св. Архангел Михаил” /От архим. Инокентий/ – с. 72
- Антиминсът от Откровението / Бележки на съставителят на “Изгревът” Вергилий Кръстев – с. 77
- Къде се намира оригиналният Антиминс? – с. 79
- Бележки по писмото на Константин Дъновски от 6.IХ.1904 г. до Мария Казакова – с. 80
- Учителят Петър Дънов за “Откровението”, за Антиминса и за Божиите съдби на Русия – с. 82
- Отношението на Русия към “Откровението” и Учителя Дънов – с. 84
- Началото на класическия Антиминс – с. 86
- Как се работи с Антиминса? – с. 88
- Пророчеството от Света Гора – с. 91
- Бележки към пророчеството на Света Гора / Д-р Вергилий Кръстев – с. 91
III част – ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В “ОТКРОВЕНИЕТО” В СОЛУНСКАТА ЧЕРКВА “СВ. ДИМИТЪР”, ДАДЕНО НА 10 АПРИЛ 1854 г.
СЪПОСТАВКИ, ЗНАМЕНИЯ, ПОУЧЕНИЯ
ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО – ДУХ СВЯТИЙ
ЕДНО ОТКРОВЕНИЕ В СОЛУНСКАТА ЧЕРКВА СВ. ДИМИТРИЙ (КАССЪМА-ДЖАМИСИ) – с. 95
- Свети Димитър Солунски – с. 100
- Славянските нападения срещу Солун – с. 101
- Свети Димитър и падането на България под византийско робство – с. 103
- Свети Димитър в Търново и покровител на Асеновци – с. 104
- Видението на цар Калоян и копието на Св. Димитър – с. 106
- Църквата “Свети Димитър” в Солун – с. 107
- Османските наемници – с. 109
- Османските васали – с. 111
- Кръстоносните походи срещу османците – с. 112
- Битката на народите и клетвонарушението през 1444 г. – с. 113
- Бичът Божий – с. 115
- Филики Етерия – въстание за вяра и народност – с. 117
- Константин Ипсиланти и въстанието в Дунавските княжества Влашко иМолдова – с. 118
- Тудор Владимиреску и Сава Бинбаши – с. 119
- Цариградският патриарх Григорий V и Филики Етерия – с. 121
- Гръцкото въстание от 1821 г. – с. 125
- Българите в гръцкото въстание от 1821 г. – с. 126
- Велчовата завера от 1835 г. – с. 128
- Българските и древноруски връзки – с. 129
- Българите в политиката на руските императори – с. 133
- Пророческата буквеница “Турция ще (ке) падне” – с. 136
- Пророчеството действува – с. 139
- Манастирът “Иверон” (“Ивер”) в Света Гора – Атон – с. 140
- Иверската Света Богородица – с. 141
- Самарското знаме – с. 142
- Кой е Свети Алексей Московски? – с. 144
- Самарското знаме шествува със силите небесни – с. 145
- Описание на Самарското знаме – с. 148
- Самарското знаме и Иверската Света Богородица – с. 148
- Ликовете на Свети Кирил и Методий на Самарското знаме – с. 150
- Неръкотворният образ на Исус Христос – с. 152
- Иконоборството – война срещу иконите – с. 153
- Образът на Исуса Христа в профил – с. 155
- Истинският лик на Исуса Христа – с. 155
- Учителят Петър Дънов за Исуса Христа – Духът Христов – с. 157
- Как се работи с истинския лик на Исуса Христа? – с. 159
КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ – СВЕЩЕНИК НА ВСЕВИШНАГО БОГА И ВЪЗРАЖДАНЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
- КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ / Д-Р ПЕТЪР НИКОВ – ДУХОВНА КУЛТУРА, месечно списание за религия, изкуство и наука – София, 1920, Год.I, кн. 1 и 2 (стр. 114-133) – с. 161
ИКОНОМ КОНСТАНТИН А. ДЪНОВСКИ – с. 162
- ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА НА ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА “СВ.АРХАНГЕЛ МИХАИЛ” В ГР. ВАРНА – 1865 – 14 ФЕВРУАРИЙ – 1915 г. / АРХИМАНДРИТ МИХАИЛ ЧАВДАРОВ – с. 177
Православно братство “Св. Арх. Михаил” – Варна. Издава Варненското черковно настоятелство Варна, 1915 г. Печатница Д. Тодоров (с. 1-41)
II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА НА ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА “СВ.АРХАНГЕЛ МИХАИЛ” В ГРАД ВАРНА – с. 178
III. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО. МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ И НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ / ПРОФ. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ
Издава Българската Академия на науките по предложение и с иждивение на Варненското Археологическо Дружество. София – Придворна печатница, 1934 г. – с. 194
- МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ (ЖИВОТОПИСЕН ОЧЕРК) – с. 195
- БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО (със съкращения, с. 43-307)
- Село Хадърджа – с. 201
- Варна е гагаузки и турски град – с. 203
- Първата славянска служба – с. 203
- Българска община във Варна – с. 205
- Откриване на българско училище – с. 208
- Построяване на училищната сграда – с. 209
- Първата българска черква – с. 210
- Борбата за българска независима църква се разраства – с. 215
- Общ събор и законник за българското духовенство – с. 223
- Девическо училище във Варна – с. 225
- Двувластието между българско и гръцко духовенство – с. 226
- Борба за подялба на владищината – с. 228
- Султанският ферман за създаване на българска независима църква – с. 231
- Писма на митрополит Йоаким – с. 232
- ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ В 1872 г. / Д-Р ПЕТЪР НИКОВ
Сборник в чест на Варненский и Преславский Митрополит Симеон по случай Петдесетгодишното му архиерейско служение. София, Издание на Св. Синод на Българската църква, 1922. (с. 159-181)
ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ В 1872 г. – с. 238
- ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА НА МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА / ИВАН ЦЕРОВ
Сборник в чест на Варненский и Преславский Митрополит Симеон по случай Петдесетгодишното му архиерейско служение. София, Издание на Св. Синод на Българската църква, 1922. (с. 86-107)
ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА НА МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА – с. 253
- АЛЕКСАНДЪР II И БЪЛГАРСКИЯ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС / ПРОФ. В.ЗЛАТАРСКИ
Прослава на Освободителната война 1877-1878 г. Руско-български сборник, София, 1929 г. (с. 238-249)
АЛЕКСАНДЪР II И БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС – с. 269
VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО НА ВАРНА / Д-Р ПЕТЪР НИКОВ
Известия на варненското археологическо дружество. По случай двадесетгодишнината от основаването на Дружеството 1901-1921 г., Варна, Печатница “Просвещение”, П. Зенгинов и К. Янев, 1921. (с. 93-107)
ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО НА ВАРНА. По случай 20-годишнината на Варненското археологическо дружество – с. 277
VIII. ВЪЗРАЖДАНЕТО НА БЪЛГАРЩИНАТА ВЪВ ВАРНА – с. 287
- Село Николаевка и възраждането във Варна и Варненски окръг (музейна сбирка, открита на 24.V.1977 г.) – с. 288
- Атанас Чорбаджи (Хадърджалията) – с. 291
- До благоговейний свещеник отца Ив. К. Радов, иконом в град Варна – с. 295
- Атанас Георгиев – с. 295
- Родословието на Константин Дъновски / Съставителят на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев – с. 299
- Спомени на свещеника Константин Дъновски – с. 302
- Дописки от Варна в архивата на С. Раковски – с. 308
- Константин Дъновски и монастирът “Свети Константин” край Варна – с. 309
- Възраждането на българщината във Варненската околия – с. 314
- Възраждание на българския народ. Църковно-национални борби и постижения – с. 318
- Българското възраждане във Варна и Варненско. Митрополит Иоаким и неговата кореспонденция – с. 320
- Петдесетгодишнина на българското училище в гр. Варна 1860/61-1910/11 год. / Иван Церов – с. 323
- Първата българска църква. Първото училище – с. 334
- Спомени на първия български учител К. Т. Арабаджиев – с. 337
- Константин Тодоров Арабаджиев, първи български учител във Варна. Биографични черти – с. 342
- Спомени на един гражданин – с. 344
АНТИМИНСЪТ, “ОТКРОВЕНИЕТО” И КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ / Бележки на съставителят на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев – с. 346
ИЗ СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДУХОВНОСТ – СТАТИИ НА П. К. ДЪНОВ
“ВИДЕЛИНА” – Месечно списание, посветено за развитието на душата, ума и сърцето. Редактор: Д-р Миркович. Сливен (година I), София (година II)
ИЗ СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДУХОВОНОСТ (сп. “Виделина”) – с. 348
- Добродетелта – с. 349
- Благовремието – с. 352
III. Общ поглед върху духовността (спиритизма) – с. 353
- А. Любовта – с. 356
- Б Тайните на Духа – с. 357
- Своенравието (Свети наставления и поучения) – с. 366
- Духовни явления в Нови Пазар – с. 367
VII. Мисли за живота – с. 368
VIII. Любовта и животът – с. 369
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА СИНАРХИЧЕСКАТА ВЕРИГА НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ (1906 – 1915 година)
Протоколи от годишната среща на Веригата – 1907 г., Варна / Записал: Димитър Голов – с. 371
Протоколи от годишната среща на Веригата – 1908 г., Варна / Записал: Димитър Голов – с. 387
Протоколи от годишната среща на Веригата – 1906 г., Варна / Записала: Мария Казакова – с. 403
Протоколи от годишната среща на Веригата – 1907 г., Варна / Записала: Мария Казакова – с. 406
Протоколи от годишната среща на Веригата – 1908 г., Варна / Записала: Мария Казакова – с. 414
Протоколи от годишната среща на Веригата – 1909 г. (15-20 август), Търново / Записал: Петко Гумнеров – с. 423
Протоколи от годишната среща на Веригата – 1910 г. (14-18 август), Търново / Записал: Петко Гумнеров – с. 445
Протоколи от годишната среща на Веригата – 1911 г. (10-15 август), Търново / Записал: Петко Гумнеров – с. 480
Протоколи от годишната среща на Веригата – 1912 г. (15-21 август), Търново / Записал: Петко Гумнеров – с. 509
Слово на Учителя Петър Дънов за 1913 г. – с. 542
Протоколи от годишната среща на Веригата през 1914 г. (10-18 август), Търново / Записал: Димитър Голов – с. 546
Протоколи от годишната среща на Веригата през 1915 г. (4-8 август), Търново / Записал: Димитър Голов – с. 591
СЪБОРИТЕ ПО ГОДИНИ – с. 619
СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА БЕИНСА ДУНО
- МИСЛИ ЗА МОЛИТВАТА
Мисли за молитвата / Учителят Петър Дънов – съставила: Цанка Екимова – с. 622
- МОЛИТВИТЕ НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО ОТ УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ – ДУХЪТ БЕИНСА ДУНО – с. 630
Молитвите на Всемировият Учител Беинса Дуно за Школата на Всемирното Велико Бяло Братство / Бележки на съставителят на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев – с. 681
III. МОТА НА УЧЕНИЦИТЕ НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО ОТ УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ – ДУХЪТ БЕИНСА ДУНО
Мота – с. 687
- ФОРМУЛИ ЗА УЧЕНИЦИТЕ НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БРАТСТВО ОТ УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ – ДУХЪТ БЕИНСА ДУНО – с. 697
СИНАРХИЧЕСКАТА ВЕРИГА НА ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО.
НАРЯДИ /1897-1918 г./
Наряди – с. 711
ДУХЪТ НА ИСТИНАТА В СЛОВОТО НА ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО В ДЕЯНИЯТА НА ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ / ЛЕТОПИС: ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО И ДЕЯНИЯТА НА ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ – с. 792
- Каква е съдбата на кореспонденцията между Учителя Петър Дънов и Пеню Киров? – с. 793
- Черният магьосник и омагьосаната принцеса – с. 794
- Мечът на Духът е Словото. Словото на Учителя Беинса Дуно е Слово на Бога / Тодор Ковачев – с. 804
- По следите на непубликуваните материали на Боян Боев – с. 809
- По следите на архива на Анина Бертоли, пазен в семейство Гобо – с. 814
- Продължение за архива на Братството, пазен от фамилията Гобо във Франция – Алпите / Величка Няголова – с. 818
- Защо вървим по следите на архива на Анина Бертоли? / Вергилий Кръстев – с. 820
- Кои са враговете на Учението на Учителя Дънов? – с. 826
- Разменната монета – с. 832
Прочете откъси
АНТИМИНСЫ И НЕГОВОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
- Антиминсы е подвижен свят олтар или „вместотрапеза“, заместваща при нужда неподвижните свети трапези в христианските храмове.
- Върху Антиминсы се извършва Св. Евхаристия, Благодарствената служба, Литургията.
- Християнски жертвеник, християнски жертвен безкръвен олтар, свещен жертвеник.
- Подвижен жертвеник, подвижен преносим жертвен олтар, заместващ неподвижната олтарна трапеза в храмовете.
- Преносен жертвен олтар, старохристиянски подвижен олтар, подвижен жертвеник за извършване на безкръвна жертва.
- Антиминсы се нарича „Святатрапеза“ в преносен смисъл, защото се полага, върху малка маса.
- Антиминсът е жертвеник, заместител на Светата трапеза. Той е вместотрапеза, вместопрестолие.
- Мистична трапеза, осветена от архиерей чрез служба и чрез Святият Дух, изработено от платно, ленено или копринено.
- С Антиминсът и върху него се извършва Светата литургия, Божествената служба на Евхаристията, като се поставя върху олтарната трапеза, която не е осветена от архиерей в храмовете.
- Антиминсът е вместотрапеза, вместожертвеник на Евхаристията, където като символ е Агнецът Божий. Той е вместожертвеник на Агнец Божий, т.е. на Исуса Христа.
- Антиминсът е вместопрестол, подвижна вместотрапеза, на която се освещават Св. дарове, които са във вид на хляб и вино от Святият Дух, извикан чрез молитвите от присъствуващите и така осветен от него, се получава небесната, оживотворена небесна храна във вид на Словото, което се излъчва върху тях, както и силата на Духа, Който се втича у тях. Хлябът е символът на храната небесна, а виното е питието, чрез което се дава силата на Духа.
- Подвижен жертвеник за извършване на безкръвна жертва. Това се среща в Новия Завет. Вместожертвеник за принасяне на безкръвна жертва.
- Антиминсът е предназначен да се разгръща върху Свята трапеза, която по време на Св. литургия, Евхаристията, символизира гроба Господен, понеже на него е изобразено полагането на Исуса в гроба. „А Бог на мира, Който е въздигнал от мъртвите великаго чрез кръвта на Вечния Завет Пастиря на овцете, Господа нашего Исуса, дано ви направи съвършени във всяко добро дело, за да правите Неговата воля, като действува във вас това, което е благоугодно пред него чрез Исуса Христа, комуто да бъде Слава во веки веков. Амин, (Евреите, гл. 13, ст. 20-21).
- Христовият евхаристичен жертвеник води началото си от онази маса в горницата на 13 Нисан, четвъртък, върху която Исус е установил Тайнството на Св. Евхаристия.
- Антиминсът, като платно лежи върху Илитон, това е ленен или копринен четвероъгълен плат, в който се обвива Антиминса, който се простира върху престола, за да се турят на него Светите дарове. На Илитона се слага и Светото Евангелие. „Илитон“ означава плащаницата, с която Иосиф Ариматейски обвил тялото на Исуса (Евангелие от Матея, гл. 27, ст. 59; Евангелие от Марка, гл. 15, ст. 46; Евангелие от Лука, гл. 23, ст, 53). Антиминсът лежи върху Илитон и заедно с него се разгръща и свива. Върху него се освещават Светите дарове (хляб и вино), които са необходими за извършване на всяка литургия. На Антиминса е изобразено полагането на Спасителя Исус в гроба. Както тялото на Исуса е било обвито в плащаница и положено в гроба, същото се символизира и в литургията. Святата трапеза е гробът. Антиминсът се поставя върху Илитона. А Светите дарове – хляба и виното, символизират тялото и кръвта на Божествения Агнец, т.е. на пасхалното агне, пасхалния агнец, което се явява сам Исус.
- Антиминсът е вместотрапеза, заместваща осветените неподвижни Святи трапези в християнските храмове. От III век се поставя връзка между християнските мъченици, загинали за вярата Христова, от една страна, и Светите трапези, от друга страна. Започват да слагат част от тяло или част от светите мощи на христовите мъченици. По определението на VII вселенски събор в 7-мо правило в Антиминсите се слагат св. мощи, в памет на това че във времето на гоненията християните извършвали богослужението на гробовете на мъчениците.
- Литургия може да се извърши върху Антиминс, осветен от архиерей и то със свети мощи. Но ако храмът е освен от архиерей, Антиминсът може да е без Св. мощи. Антиминсът се поставя на всяка света трапеза.
УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА „ОТКРОВЕНИЕТО“, ЗА АНТИМИНСА И ЗА БОЖИИТЕ СЪДБИ НА РУСИЯ
А какво е отношението на Учителя Дънов за „Откровението“ ще видим в следващите редове. В „Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско“, дадено на 8.X.1898 г. от Ангел Елохил, Ангел на завета Господен чрез Петър Дънов, четем следното:
„Това ме принуди да слеза отгоре помежду ви, да се застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил безброй человечески жертви; той е Свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан като Мелхиседек от Авраама, който и благослови. Днешната сила и слава я вам дължи, такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието дело. Днес адската злоба се отстранява, ходът на работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия Мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любов, повдигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва. В скоро време ще заверя верността на моите Божествени думи.“
А Ангел Елохил е ръководител първо на българския народ и второ на целокупното славянство, во главе с Русия.
Така че възстановяване на дипломатическите отношения на 2.11.1896 г. е покръстването на престолонаследника Борис III, не е дипломатическа игра, а е акт на Ангел Елохил. (Виж „Изгревът“, т. IV, стр. 25 – 41).
Тези събития са много драматични за България. И затова Учителят Дънов следи много отблизо събитията, според писмата, които днес притежаваме. За нас той ги следи отблизо и фактически той ги направлява, независимо от вироглавството и упорството на царе, императори, папи и патриарси. Ето защо той е написал една молитва за българския народ, на която е тук мястото да бъде поместена.
МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Дадена от Учителя през 1900 г.
- Към Тебе отправям гласа си, ОтчеСвятий и праведни, към Тебе, Който си подарител на всяка благост и милост, и който даваш живот и радост на Твойте деца.
- Ти, Който ги утешаваш на всяко време.
- Ти, Който ги избавяш от ръката на техните утеснители и им даваш духовна свобода.
- Подари и на мене днес Твоята благодат и ми дай Твоята сила и мъдрост, която да ме ръководи и крепи да върша делото Ти, Отче мой и Господ мой.
- Всяко добро даване идва от Тебе. Ти, Който си виделина на всички, Ти знаеш, че имам нужда от тебе, благослови ме, просвети ме, освети ме.
- Дай да се събуди духът на този народ.
- Да се обърне към тебе и да потърси Твоята помощ.
- Господи, Боже мой, избави го от всичките му лоши водители, които го развращават.
- Дай му учители и пастири според сърцето си, които да го ръководят в пътя на Истината.
- Моля ти се, отхвърли това бреме, което лежи отгоре ни, Господи, прати повече виделина в сърцата ни. Научи ни пътищата Си.
- Господи, Ти си чул, че Твойте пастири развращават Твоето паство. Ти си чул, че не ги водят на добри пасища.
- Припомни обещанията Си. Прати работници в тази Твоя нива.
- Прати мъже избрани и изпитани помежду тоя народ.
- Господи, избави ги от тая духовна сиромашия.
- Господи, посети владиците на този народ и виж що вършат, свести ги, защото са заспали.
- Ти имаш сила, Ти имаш власт да сториш това. Защото чинът е свят.
- Господи, Ти си научил що върши държавният глава на този народ, когото по милост си крепил.
- Неговите подвластници всички са се развратили, станали са крадци и разбойници. Всички сеят семето на разврата. Те ми препятствуват винаги да посея нещо добро.
- Господи, низрини ги вкупом, да се свестят и покаят от лошите си пътища.
- Господи, да дойде Твоето Царство помежду нас.
- Да се всели Твоят Дух помежду ни.
- Стори ни добро според величието на милостта Си и ни избави зарад Името Си.
- Бъди сега благословен Ти от мен, Господи, Царю мой. Благословено да е Твоето Име сега и во веки.
Амин.
ОТНОШЕНИЕТО НА РУСИЯ КЪМ „ОТКРОВЕНИЕТО“ И УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
След връчването на Антиминса и „Откровението“ на руския архимандрит Вениамин от броненосеца „Ростислав“, тогава по църковните канони трябва да бъде препратено до Губернатора на Синода и той да го препрати до канцеларията на Александър II и Александър III. Но това не се случва, той е отхвърлен и ние наблюдаваме какви са събитията. А Русия дължи славата си, величието си на „Откровението“, чиято Слава са знаменията, които се изпълняват чрез Святия Дух. Но се отхвърлят. Минават години.
Идва денят, когато Мария Казакова пише писмо до Константин Дъновски и там той съобщава къде е предал Антиминса. Тя впоследствие пише писмо до Учителя Петър Дънов, защото иска да издири антиминса. На нейното запитване Петър Дънов отговаря с писмо от 14.ІХ.1904 г., което поместваме.
Резюме
АНТИМИНС. СИНАРХИЧЕСКАТА ВЕРИГА НА ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО – ПРОТОКОЛИ И НАРЯДИ. МОЛИТВИ, ЛОЗИНКИ, МОТА, ФОРМУЛИ
Запознаване с вида и предназначението на Антиминса (подвижен свет олтар), като материала е допълнен с някои насоки за работа с него. Представена е и историята на Антиминса от Откровението и преносителя му в България – отец Константин Дъновски, по време на Българското Възраждане във Варна, отразено в документи. Това е период на подем на българската духовност – очертан в статии и споделени мисли от Учителя.
В тези години е изградена и Синархическата верига, като дейността и е документирана с протоколи и наряди.
Събрани и публикувани са и Съкровени слова – молитви, лозинки, мота и формули на Всемировия Учител Беинса Дуно за учениците на Всемирното Велико Бяло Братство.
Борбата за късчета от тази история е отразена в рубриката ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО от д-р Вергилий Кръстев, който проследява, коментира и документира деянията на человеците земни към архивните материали от времето на Школата.
Приложение: Плакати (Антиминс; Неръкотворен образ)
София: Житен клас, 1999. 836 с., 64 с. ил. IЗВN 954-9915-02-6 (т. 11)
