Съдържание
ПОСВЕЩЕНИЕ / Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно за ученика на Всемирното Велико Бяло Братство – с. 2
СТЕФАН ЛАЗАРОВ ТОШЕВ – (13/26.ХII.1886, гр. Севлиево – 2.I.1978 г., гр. Севлиево) / Д-Р БЛАГОВЕСТ ТОШЕВ
- Спомени Предговор – с. 4
- Верующ или неверующ – с. 5
- Запознаването ми с Учителя – с. 6
- Земетресение и връхлитащият ураган – с. 8
- Псалмите – с. 9
- В защита на Учителя Дънов – с. 10
- Ученици на други учители – с. 11
- Диспутът за безсмъртието на човека – с. 12
- Разговорът със Стоян Михайловски – с. 14
- Небесна благодат към мен в Търново – с. 17
- Главният ревизор в защита на закона – с. 20
- Миров съдия в Свищов и братският кръжок – с. 22
- Спомени от София. Димитър Голов – с. 24
- Дубликат на едно кръщелно свидетелство – с. 25
- Борба с търновския митрополит – с. 26
- Началото ерата на Водолея – 22 март 1914 г. – освобождение на човечеството – с. 29
- Кратки бележки за събора в 1915 г. и разтурянето му – с. 30
- Стефан Белев – с. 31
- Нещо за братските песни – с. 32
- Ревизия от небето – с. 33
- Небесни грижи за любещите Бога – с. 34
- Лични опитности и дарби – с. 35
- Плодовете на Духа – с. 36
- Духовните дарби. Стефан Цонев (Компанчето) – с. 40
- Българското духовенство срещу Учителя – с. 43
- Опитностите на ученика – с. 44
- Сънища и преживявания – с. 45
- Божият промисъл – с. 48
- Езотеризъм – с. 49
- Писма на Боян Боев – с. 49
- Стенографиран материал от Търновския събор през 1922 г. – с. 53
- Някои формули от Учителя – с. 54
- Пророчески слова – с. 55
- Братството в Севлиево – с. 56
- Изземване на духовната ни литература – с. 56
- Жалба – с. 57
- Отговорът – с. 63
- Послеслов (от Благовест Тошев) – с. 63
- Грамота за граждански заслуги – с. 63
- Тесний път – (текст и музика Стефан Тошев) – с. 65
II. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ – с. 70
III. ПИСМА НА СТЕФАН ТОШЕВ ДО УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ – с. 81
- ТЕЛЕГРАМИ НА СТЕФАН ТОШЕВ ДО УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА ПЕТРОВДЕН – РОЖДЕНИЯ МУ ДЕН – с. 83
- ПИСМА НА ПРИЯТЕЛИ ДО СТЕФАН ТОШЕВ
- Списък на членовете на Синархическата Верига на Учителя Дънов – с. 84
- Писма от Пеню Киров – с. 85
- Писма от Петко Гумнеров – с. 86
- Писмо от Димитър Голов – с. 89
- Писма от Петко Епитропов – с. 89
- Писмо от Петър Камбуров – с. 92
- Писма от Георги Радев – с. 93
- Писмо от Любомир Лулчев – с. 96
- Писмо от Георги Куртев – с. 96
- Писма от Захари Желев – с. 97
- Писма на д-р Дуков – Казанлък – с. 105
- Писма на Софроний Ников – с. 108
- ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ – с. 115
ДЕКЛАРАЦИЯ – с. 158
ПАША ТЕОДОРОВА – (1887 – 1972 г.)
- ОПИТНОСТИ С УЧИТЕЛЯ
- Едно малко въведение – с. 160
- Епохално посещение – с. 161
- Подготовка към пътя – с. 163
- Време за самоопределяне в пътя – с. 164
- Очакване – с. 165
- Велик ден – с. 167
- Как оздравях? – с. 171
- Как Учителят лекува? – с. 173
- Необикновен между обикновените – с. 188
- И носеше Той Земята на гърба Си – с. 190
- Новите скрижали – с. 191
- Друг начин на лекуване – с. 193
- Друг начин на лекуване – с. 193
- Как живата природа и разумният невидим свят говорят на човека и го поучават – с. 194
- Нов живот – с. 196
- Изненада – с. 200
- Откровение – с. 202
- Размишление върху осемте светли мисли – с. 203
- Мисълта – магическа сила – с. 204
- Самопокана – с. 206
- Божественият тролей – с. 207
- Палещите искри – с. 208
- Изходният път – с. 209
- Материализирана мисъл – с. 210
- Духовният Учител – с. 211
- Аурата на Учителя – с. 211
- Момински свян – с. 212
- Неочаквана разходка – с. 213
- Избегнато премеждие – с. 214
- Учителят посещава ученическия ми клас – с. 216
- Необикновено посещение в клас – с. 217
- Ти знаеш всичко – с. 217
- Работата на Учителя – с. 218
- Пътят на Словото – с. 219
- РАЗМИШЛЕНИЯ
- Мировата скръб – с. 220
- Формули от Учителя – с. 222
- Усмивката на природата – с. 223
- Кога, как и защо станах вегетарианка? – с. 224
- Чистите по сърце ще видят Бога – с. 225
- Денят на любовта – с. 226
- Къде Си Ти, Господи? – с. 226
- Узрелият плод – простряната ръка – с. 227
- Новото Учение за жената – с. 229
- В хармония с безконечното – с. 232
- Слънцето на живота – с. 232
- Светото целование – с. 237
- Словото на Учителя – с. 239
- И заплака ти – с. 240
- Чух пулса – с. 241
- Работата ми върху Словото на Учителя, специално с беседите – с. 241
- Как ми се даде работата с беседите и върху беседите на Учителя? – с. 247
- Как ме напътваше Учителят в работата ми с беседите – с. 252
- Стрелката на времето – с. 254
- Роди се Той – с. 258
- Един ненадминат връх – с. 259
- Писмо до другаря Любомир Пипков – с. 259
- В полюсите на живота – с. 260
- Молитвата на пророк Данаила – с. 262
- Правила за живота – с. 262
III. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ
- Стихотворение от Паша Теодорова – с. 267
- Роди се новият човек – с. 267
- Слово за Учителя – с. 268
- Слово за Учителя – 27.12.1955 г. – с. 273
- Слово за Учителя – 27.12.1956 г. – с. 275
- Видяхме Го ние – с. 277
- Видяхме Го ние – с. 279
- Слово за Учителя – с. 280
- Слово за Учителя – 27.12.1961 г. – с. 281
- Виделината свети – с. 282
- Сън – с. 283
- Първата пролетна птичка – с. 283
- Веригата – Веригата на Братството, Веригата на Любовта – с. 285
- Да се прослави Бог – с. 287
- Чух нещо, София, 22.12.1967 г. – първи ден на зимата – с. 290
- Нещо велико ставаше – с. 292
- Писмо на Паша до Борис Николов и Мария Тодорова на 7-те Рилски езера – с. 295
- Надка Тихолова – с. 295
- Денят на пролетта – с. 297
- Слово за Учителя – 12.07.1971 г. – с. 297
- Писмо на Паша Теодорова до Васил Ст. Харизанов – с. 298
- Наряди и послания от Братския съвет – с. 299
- Заминаването на Паша – 12 февруари 1972 г., събота, 8,30 ч. сутринта – с. 310
IV. ПИСМА
- Писма на Учителя Дънов до Паша Теодорова – с. 315
- Писма на Паша Теодорова до Учителя – с. 322
- Писма на Учителя до приятелите преписани от Паша – с. 326
- На Молитвения връх – с. 329
- Сляп от рождение – мисли от неизвестна беседа на Учителя – с. 331
Послеслов / Вергилий Кръстев – с. 334
ГЕНА ПАПАЗОВА – (18 / 21.IХ.1903 – 12.II.1979 г.)
I. ПАША ТЕОДОРОВА (1887 – 1972 г.) ОПИСАНИЕ НА ЖИВОТА Й
- Родът на Паша Теодорова идва от Бесарабия – с. 336
- Аврамов дом – с. 339
- Личният живот на Паша Теодорова – с. 342
- Стенографката на Учителя – Паша Теодорова – с. 346
- Частните уроци на Паша – с. 348
- Паша разрешава руския въпрос за саможертвата – с. 350
- Големият изпит на съвременниците на Паша – с. 352
- Бракът на Гена Папазова – с. 355
- Парите на Паша – с. 357
- Помощниците на Паша – с. 359
- Гена Папазова идва с рода си – с. 361
- Големият изпит – с. 366
II. АГРОНОМЪТ И РАЗВРЪЗКАТА НА КАРМАТА МУ
- Агрономът – с. 368
- Специализация в Париж – с. 372
- Научната работа и дисертация – с. 374
- Димитър Христов – с. 376
- Развръзката на кармата – с. 380
- Спомените на Паша – с. 383
- Духовната сестра и лъжебратята – с. 384
- Търсене на човешкото у човека – с. 389
- Писмо на Паша Теодорова до Гена Папазова – с. 391
МИЛКА ГОВЕДЕВА – (6.IХ.1912 г., гр. Самоков – ?)
- ЕДИНИЯТ ПЪТ
- Дъщеря на певица и внучка на граф – с. 394
- Комунистически книги мед не вадят – с. 396
- Сираче от Септемврийското въстание 1923 г. – с. 398
- На гости при леля в Букурещ – с. 401
- Задачи на Изгрева – с. 405
- Пронизващият поглед – с. 406
- Червената поляна – с. 408
- Нелегалната борба на комуниста – с. 411
- Сребърната бюлетина – с. 415
- Комунисти се укриват на Изгрева – с. 417
- Комунистката в затвора – с. 419
- Партийната група на Изгрева – с. 422
- Частната ученичка – с. 423
- Певица на Изгрева – с. 424
- Учителят Си замина – с. 428
- Последният разпит на Учителя – с. 430
- Кармата на разузнавачите и шпионите – с. 432
- На разсип Луна – с. 435
- Бомбардировките – с. 437
- Частната ученичка завършва гимназия – с. 441
- Великият Учител и Великият изкусител – с. 444
- Комунистите на Изгрева – с. 446
- Образи на ученици на Изгрева – с. 451
- Живите окултни опитности – с. 461
- Любомир Лулчев – с. 463
- Ученици по дух и по плът – с. 466
- Как се разучаваха “Лъчите” от Паневритмията? – с. 467
- Погребението на тялото на Петър Дънов – с. 469
- Спасяването на евреите – с. 472
- Лъчите на Паневритмията – с. 474
- Библията на Савка Керемидчиева – с. 476
- Комунистката на Изгрева търси истината на живота – с. 478
- Хаджийката и хвърленият камък – с. 482
- Близко бъдеще – Из Словото на Учителят Дънов – с. 484
- ДРУГИЯТ ПЪТ
- Промисъл – Из Словото на Учителя – с. 485
- Кратка автобиография на Милка Петрова Георгиева (Говедева) – с. 487
- С подвига на безсмъртните вечно жив в сърцата ни – с. 492
- Очерк за Петър Георгиев Говедев, роден на 29.VI.1888 г. в гр. Самоков – с. 495
- Зная цената на тази свобода, вестник “Труд” от 29.V.1976 г., бр.127 – с. 496
- Нелегалната печатница, вестник “Работническо дело”,10.VI.1971 г., бр.161 – с. 497
- Първи май 1935 г. – Централният затвор (Розовото кътче) – с. 499
- Стихове от Милка Говедева – с. 502
- Пътуване до Божи гроб – с. 507
- Послеслов – Милка Говедева, 17.ХI.1998 г. – с. 509
Декларация – 17.ХI.1998 г. – с. 509
АНРИЕТА МАРКОВА ЖЕРБЕРТ
Един велик ден – с. 510
ЛИДИЯ СОЛОМОНОВА АЛАДЖЕМ – (22.III.1911 г., гр. Русе – 22.IХ.1998 г.)
- ЕДНА СЪДБА
МОЯТ ПЪТ КЪМ ДУХОВНИЯ СВЯТ
- Слугинчето Тодора – живият ангел – с. 515
- Кандидат женихът – с. 516
- Оправеният път – с. 517
- Любовта възкресява – с. 518
- Наводнението и сбъднатият сън – с. 519
- Светлият ден – с. 520
- Що е работа? – с. 521
- Покръстването – с. 522
- Сбърканият път – с. 523
- Човешката любов – с. 523
- Раздялата – с. 524
- Най-големият певец на Изгрева – с. 525
- На работа със своите слабости, на срещи с чуждите недъзи – с. 526
- Раздялата – с. 528
- Изгревът – с. 530
- Развръзката – с. 532
- Размишления – с. 532
Декларация от Нора Мартинова Лозанова-племенница на Лидия Соломонова Аладжемова – с. 537
- ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ
ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК – ПЕЙЗАЖИСТ / Кратки биографични бележки от Георги Събев/ – с. 538
III. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ
- Лидия Аладжем и признателността на евреите / Вергилий Кръстев – с. 543
- Едно непубликувано писмо до еврейския вестник / Д-р Вергилий Кръстев – с. 545
- Дъновистите и нашето оцеляване, бр. 5 от 4.III.1996 г. на вестник “Еврейски вести” / Самуел Франсез – с. 548
Забележка на съставителя на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев – с. 548
МАГДАЛИНА СТЕФАНОВА ГРИГОРОВА – (7.VIII.1941 г., с. Батак, окр.Великотърновски – ?)
- НЕВИДИМИЯТ БОГ НА ЖИВОТА – с. 550
- Невидимият художник – с. 550
- Кой е хирургът? – с. 550
- Пример за непослушание – с. 551
- Срам от хората, а не от Бога – с. 551
- Анастасия Карастоянова – (11.VIII.1905-7I.1987 г.) – с. 551
- Наталия Чакова – с. 552
- Сълзата – с. 553
- Учителят удължава и скъсява живота – с. 554
- Истинският лекар – с. 554
- Четете живото Слово – с. 555
- Учителят ръководи и сънищата – с. 555
- Не допускайте да ви лъжат – с. 555
- Умореният ученик – с. 555
- Молба към Учителя – с. 556
- Които се обичат, те се сърдят – с. 556
- Кредитът – с. 557
- За отношението на света към Братството – с. 557
- Да нямаш нищо общо с него – с. 557
- ВИДИМИЯТ БОГ НА ЖИВОТА
- Съборът и отпуската – с. 558
- Силата на желанието – с. 558
- Истинските обувки – с. 558
- Кармата завързва – с. 558
- Неудобствата в живота – с. 559
- В един живот престъпник, в друг живот светия не можеш да бъдеш – с. 559
- Гордостта – с. 559
- Зоркото око винаги бди – с. 560
- Люлее се, но не се събаря – с. 560
- Песента “Изворът свещен” – с. 560
- О, дом на радост – с. 561
- Заминаха си, но си оставиха спомените за Изгрева и Учителя – с. 562
- Биографични данни за Лазар Опев – (26.Х.1904 г., гр. Калофер – 5.VIII.1987 г., с. Пасарел-местността “Пеюва бука”) – с. 562
- Защо реших да съдействам на поредицата “Изгревът”? – с. 563
- Котките на Изгрева – с. 563
- Идва зимата, а пари за огрев няма – с. 563
- Автобиография на Магдалина Стефанова Григорова – с. 564
- Неръкотворният образ на Учителя – с. 564
- Раницата с беседите – с. 565
- Учителят слиза на Земята – с. 565
- Свещеният език на Словото Божие – с. 565
ВЯРА ХРИСТОВА – (6.II.1915 г., гр. Карнобад – ?)
СЪВРЕМЕННИЦИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
- Закъснялата среща / Събка Атанасова – с. 567
- Художникът / Михаил Влаевски – (11.VI.1894 г., гр. Тетевен – ?)
- Вълкът и овцете / Янка Петкова Недялкова – (17.VII.1904 г., с. Куманите – ? – с. 568
- Заместниците / Тодор Коцев – (18.III.1904 г., гр. София – ?) – с. 568
- Дядо Боже / Мария Димитрова – (15.I.1911 г., гр. Пловдив – ?) – с. 571
- Вътрешният говор / Деляна Ангелова Куманова – (12.V.1923 г., с. Долни Раковец, Радомирско – ?) – с. 573
Бележка на редактора Д-р Вергилий Кръстев – с. 574
ТРОЙКА КИРИЛОВА МИШКОВА – (1920 г., гр. Ямбол – ?)
- Болният зъб – с. 575
- Ослепелият войник – с. 575
- Летуванията с Братството – с. 576
- Срещи с Учителя на Изгрева – с. 577
Кратки пояснения към разказа на Тройка – с. 578
Декларация – с. 578
ПАНТЕЛЕЙ КРАЙЧЕВ КАРАПЕТРОВ – (23.III.1902 г., гр. Панагюрище – ?)/ БОЖИСЛАВА ПАНТАЛЕЕВА КАРАПЕТРОВА
- Първи стъпки – с. 579
- “И Христос беше дърводелец” – с. 580
- Сдобряване – с. 581
- Компот – с. 581
- Чудодейно изцеление – с. 582
- Бомбардировки – с. 582
- Деветдесет и първият псалом – с. 583
- Писмото – с. 583
Декларация от Божислава Пантелеева Николова – с. 584
РУСИН КИРОВ СИРАКОВ – (1914 г., с. Черибашкьой – ?)
ЧОВЕК НА КРЪСТОПЪТЯ НА ЖИВОТА – с. 585
Декларация от Русин Киров Сираков – с. 590
ОТДЕЛНИ ЕПИЗОДИ – СПОМЕНИ НА:
- ТОДОРКА КРЪСТЕВА СТОЯНОВА – (20.ХII.1913 г., гр. Плевен – ?)
- Изпитът по философия – с. 592
- ДОНКА ТАНЕВА ИЛИЕВА – (1903 г. – 12.ХII.1997 г.)
- Тиквеникът – с. 593
III. ЗЛАТКА СТЕФАНОВА КОНСТАНТИНОВА
- Възбраната – с. 593
- ЛИЛЯНА СТЕФАНОВА ЩЕРЕВА
- Червеният кон – с. 594
- ЕСТИРКА ИВАНОВА ДИМИТРОВА – (27.III.1932 г., с. Каменна река, Ямболско)
- Предсказанието се сбъдва – с. 595
- ДИМИТЪР КОСТОВ
- Възбраната – с. 597
VII. НИКОЛА ГРЪБЛЕВ – (18.I.1893 г., гр. Габрово – ?)
- Офицерът на кесаря и служителят Божий – с. 598
ДИМИТЪР КОЧЕВ – (17.IХ.1912 г., с. Церово, Пазарджишко – 25.ХI.1980 г., Драгалевци)
- Духовният облик на Учителя Дънов – с. 604
- Бялото Братство – с. 608
- Зима е. Всичко в природата спи и почива – писмо до Борис Николов – с. 610
- Зимата свърши. Пролетта дойде и възрастнаха бурените и задушиха житните класове / ЗАБЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА НА “ИЗГРЕВЪТ” Д-Р ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ, 11-12.ХII.1999 г. – с. 611
- Спомени на съпругата Иванка Кочева и сина Владимир – с. 613
- От Ел Шадай до Махабур / Рилци, ХI.1971 г. – с. 618
БОРИС ГЕОРГИЕВ – ХУДОЖНИКЪТ – (1.ХI.1888 г., гр. Варна – 9.IV.1962 г.)
- Биографични бележки за Борис Георгиев – с. 622
- Борис Георгиев – ученик на Бялото Братство – с. 623
- Мироглед и творчество на художника Борис Георгиев / Боян Боев – с. 625
- Историческата следа на Борис Георгиев на “Изгрева” в София / Вергилий Кръстев – с. 634
- Борис Георгиев – живописец – с. 638
- Борис Георгиев – велик български художник – с. 638
- Борис Георгиев и Владимир Димитров (Майстора) – (1.II.1882 г., с. Фролош, Кюстендилски окръг) / Вергилий Кръстев – с. 640
ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА – (18.IV / 1.V.1903 г., гр. Казанлък – 26.I.1994 г., гр. София)
- Увод / Съставителят на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев – с- 642
- Писмото на Учителя – с. 645
- Цветана Щилянова / Спомени на Марийка Марашлиева – с. 646
- Цветана Щилянова – художникът и портретистът на лика на Учителя / Марийка Марашлиева, Д-р Вергилий Кръстев, 5.III.1990 г. – с. 651
- Писма на Цветана Щилянова на зададени въпроси – с. 653
- Опит за биографичен очерк на Цветана Щилянова – с. 671
- Цветана Щилянова – хороскоп – с. 676
- Цветана Щилянова – изповед на една душа – с. 678
- Бележки за творчеството на Цветана Щилянова / Съставителят на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев, 7.ХI.1989 г. – с. 688
- Историята на два портрета и на още друго / Елена Андреева – с. 692
- Протокол – с. 706
- Из Словото на Учителя Беинса Дуно / Марийка Марашлиева, Д-р Вергилий Кръстев, 5.III.1990 г. – с. 711
А. От тефтерчетата на Цветана Щилянова – с. 712
Б. От тетрадките на Цветана Щилянова – с. 741
- Цветана Щилянова – Биографични щтрихи – с. 746
- Какви съвети съм получила от Учителя? – с. 747
- Образът на Христа – с. 750
- Изложба на Цветана Щилянова – с. 752
БОРИС ПЕТРОВ ШАРОВ – (1.IХ.1894 г., гр. Батак – януари 1985 г.) / НИКОЛИНА ШАРОВА
- Художникът Борис Шаров – с. 754
- Биографични бележки – с. 756
- Юбилейната изложба 1980 г. / Евгени Клинчаров – с. 757
- Благодарността – с. 759
- Димитринка Антонова – с. 760
- Стихове на Димитрина Антонова – с. 761
- Скиците на художника Борис Шаров / Вергилий Кръстев – с. 763
ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА – (12.VII.1894 г., гр. Пловдив – 2.V.1980 г.)
- Цветана Гатева Симеонова / Спомен от дъщеря й Елисавета – с. 766
- Писмо на Учителя до Цветана Симеонова – с. 766
- Писмо на Цветана Симеонова до Учителя – с. 767
- Цветанка Симеонова Гатева – живописец – с. 767
- Отзиви и впечатления – с. 768
- Към Слънцето / Сава Калименов – с. 768
- Портрет на Учителя / Тодор Ковачев – с. 771
- Картина “Салонът на Изгрева” / Тодор Ковачев – с. 772
- Изложбата на Цветана Гатева Симеонова – с. 776
- Мисли по повод художествените изложби на Цветана Гатева Симеонова, Иван Тричков и Преслав Кършовски / Боян Боев – с. 779
- Красотата на човешкото лице – стихотворение – с. 782
ДРУГИ ХУДОЖНИЦИ
- ГЕОРГИ ГЕРАСИМОВ – (5.II.1905 г., гр. Пазарджик – 15.IV.1977 г., гр. Пазарджик) – с. 784
- ПРЕСЛАВ БОРИСОВ КЪРШОВСКИ – (7.IV.1905 г., гр. София – ?)
- Път в живота – с. 785
- Биографични данни – с. 786
- Живописец, график, сценограф – с. 787
- Изложбата на Преслав Кършовски – с. 788
III. МИХАИЛ КРЪСТЕВ ВЛАЕВСКИ – (11.VI.1894 г., гр. Тетевен – 29.IV.1988 г., гр. София) – с. 789
- ИВАН ТРИЧКОВ – (1892 г. – 1954 г.) / Ефросина А. Ангелова Пенкова – с. 790
- КОНСТАНТИН ТРИНГОВ – (7.V.1907 г., гр. Казанлък – 1981 г.) – с. 791
- СОТИР ИВАНАВ КОСТОВ – (21.ХI.1914 г., гр. Лерин, Егейска Македония – 1992 г.) – с. 793
VII. КАРТИНИ НА ХУДОЖНИЦИ НА ИЗГРЕВА – с. 797
- Вещи в Салона – Молитвения дом – с. 797
- Вещи в стола, Изгрев – с. 797
ДУХЪТ НА ИСТИНАТА В СЛОВОТО НА ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО В ДЕЯНИЯТА НА ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ / ЛЕТОПИС: ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
- Числото 13 – с. 801
- Железните врати и медните врати – с. 802
III. Доказателство за “Изгревът” – Кой създаде “Изгревът” и кой го ръководи? – с. 805
- По следите на архива на Анина Бертоли – с. 807
- Принципите на Паневритмията и силите на разрушението чрез Духът на заблуждението – с. 810
- Какво направи Духът на заблуждението чрез силите на разрушението с филма за Паневритмията? – с. 812
VII. Защо руснаците не купуват оригиналното Слово на Учителя Дънов? – с. 815
VIII. Как работи духът на истината и как действува духът на заблуждението? – с. 818
IХ. За ангелите небесни, за сестрите духовни, за демоните подземни – с. 826
А. Подвизаване на человека земен в пътищата Господни – с. 826
Б. Приложения – с. 830
Х. Защо се оспорват спомените на Мария Златева в “Изгревът”? – с. 867
ХI. Кой и защо и как се издават “Мисли за всеки ден”? – с. 872
ХII. Бомбардировките от англо-американските самолети над София и над страната 1942-1944 г. – с. 874
Послеслов / Вергилий Кръстев – с. 882
Бележки към снимките “Изгревът” том ХIII – с. 883
ИЗГРЕВЪТ ТОМ ХIII И ЧИСЛОТО 13 – с. 887
Прочете откъси
ПРАВОЛИНЕЕН СЪН
Това се случило през време на Първата световна война на фронта. Привечер брат Никола Гръблев се завръщал към землянката, в която той и други нощували и какво да види: била извършена кражба, като са задигнати платнищата, съдове за готвене, продукти и други неща. Той бил офицер и заповядал да арестуват всички съмнителни лица войници. От разследването им не се установило кой е извършил кражбата. През нощта Гръблев като спал, сънувал следния сън: Гледа, че в землянката влиза един войник, с позната нему физиономия. Носи един чувал, разтваря чувала и слага вътре платнищата, съдовете, продукти за ядене и други неща. Слага чувала на рамото си и излиза. Върви и навлиза в една гора. Минава гората, минава една поляна и навлиза в друга гора. Там, в средата на гората, под едно голямо чаталесто дърво, той изкопава дупка с мотиката, която носел, пъхнал чувала в дупката й я заровил. И Гръблев се събудил. На заранта той взел със себе си ординареца си и други двама войници и им казал, че ще го придружат до едно място. Взели със себе си и една мотика. Минали първата гора, минали полянката и навлезли във втората гора. Гръблев търсил дървото, което видял насън и го намерил. Копали под него и намерили чувала. Взели чувала и се завърнали в землянката, дето Гръблев скрил чувала под кревата си. Заповядал да доведат при него войника, когото видял насън. При разпита му за кражбата, първоначално той отказвал да е извършил кражбата. Но когато Гръблев му казал под кое дърво е закопал чувала, той се уплашил и помислил, че някой го е видял и направил пълно признание. След това Гръблев извадил чувала из-под кревата и му го показал… Така чрез тоя свой праволинеен сън брат Гръблев разкрил тази кражба.
НЕВИДИМИЯТ ХУДОЖНИК
Сестра Цветана Щилянова ми е разказвала как е нарисувала оригиналния портрет на Учителя:
„До ден днешен, казваше тя, си спомням колко много се страхувах, когато за първи път тръгнах за Изгрева, да моля за разрешение от Учителя да Го нарисувам. Мислех си, ами ако ми откаже? Сестрата, която беше при Него, каза: „Учителю, тази сестра има голямо желание да Ви нарисува.“ Той отговори: „Добре, нека дойде.“
Времето беше много студено, газех сняг до над коленете, но нищо не усещах. Хвърчах от радост и не можех да повярвам, че имам благоволението на Учителя. Само два пъти Той ми позира в салона. И двата пъти ми обърна внимание как нагласява шалчето си. Гънките на шалчето Му до милиметър бяха еднакво подредени и при двете Му позирания. Когато започнах да Го рисувам, ми направи впечатление, че Той гледаше главата ми в ляво. Помислих си, че прическата ми не е каквато трябва да бъде. С ръка оправих косата си и продължих да го рисувам. Но Учителят продължава да ме гледа по същия начин. Поглеждам се в огледалото и виждам, че няма нищо нередно по мене. Обаче Учителят не престава да гледа главата ми в ляво, без да си отмества погледа. Накрая се принудих да Го попитам: „Учителю, нещо не е наред ли по мене?“ Той каза: „Контролирам художника отгоре, който ме рисува чрез тебе.“ Чак тогава аз си обясних защо за разлика от всеки друг път, когато рисувам, ръката ми се движеше с необикновена лекота. Когато завърших портрата, отидох на Изгрева да го подаря на Учителя, а Той ме попита колко струва. Казах: „Никакви пари, Учителю! Подарявам Ви го с любов.“ После Той нареди да поставят портрета в Салона. След известно време реших пак да нарисувам Учителя, като Го гледах от първия портрет. Обаче разликата между двата портрета е голяма. При втория, ръката ми вече не усещаше тази лекота и свобода на движение, както при първия, когато ми позираше Учителят. Тогава невидимият художник, контролиран от Него, Го рисуваше чрез мен.“
АНАСТАСИЯ КАРАСТОЯНОВА
(11.08.1905 г. – 7.01.1987 г.)
Един ден, казваше Анастасийка, отивам на Изгрева и виждам, че масите са подредени за обед. Гладна съм, но нямам пукната пара да пусна в касичката. Учителят се доближава до мене и ме пита: „Анастасия, защо не седнеш да обядваш?“ – „Ами, Учителю, нямам монета да пусна в касичката.“ – „Е-е, по- важно е, че искаш да пуснеш, а нямаш, отколкото да имаш, а да не пускаш.“ Покани ме да седна до Него. Започнах да се храня. Завистливите погледи като стрели се насочваха към мене. След като се нахраних, Учителят ме попита: „Нямаш пари, а къде остави милионите си в Русия?“ Подсказа ми за мое прераждане там като графиня.
Реших да отида на Рила. Вървях бавно по пътя, но силите ми неусетно намаляваха. Видях се последна в редицата на групата. На ум се помолих: „Учителю, дай ми малко сили.“ Изведнъж се усетих без тяло, правех крачка повече от метър, не бързах, а летях и се отзовах най-напред при Учителя. Обърнах неволно глава назад, гледам Учителя най-отзад върви и учудена си мислех как може Той едновременно да бъде в края и в началото на редицата. След това видях над главата Му голям триъгълник от светлина.
На Изгрева гледаха на мен с голяма завист. Един ден, атакувана от погледите им, Учителят минава край мен и ми казва: „В сравнение с тях най-малко тревоги ти си ми създала.“ После пред една група е казал: „Тя не е лоша, вие искате да я направите такава.“
Анастасийка завърши земния си път в дом за стари хора – Горна баня. Там е сънувала Учителя три пъти. При първия сън Му измива само единия крак. При втория сън Учителят й казал: „Винаги да сверяваш часовника си с моя!“ При третия сън тя лежи върху красива мраморна плоча, но мраморът не е студен, а приятно топъл. Учителят отива при нея и я покрива грижовно с пелерината си. Този сън съвпада със закрилата на Учителя към Анастасийка, особено в последните дни от живота й. На 24 декември 1986 година тя заедно с медицинския персонал е посрещнала Бъдни вечер и пред всички се е помолила с думите: „Учителю, искам леко да умра.“ След две седмици, на 7.01.1987 година, сряда, след обед, към 4 часа е заспала и тихо си е отлетяла.
Учителят казал още за нея, че на камък да седне, масло ще пусне. Толкова е била пробивна и деятелна. А нейната рождена сестра, Дора Карастоянова, ми е казвала следното от Учителя за нея: „Анастасия е голям океански параход с много малка дупчица.“ Значи рано или късно параходът ще се наводни и потъне. Имаше големи заложби и талант, но не успя да ги реализира.
ЩО Е РАБОТА
14.03.1969 г.
Преди много години (1942 г.) запитах Великия Учител: „Учителю, защо не мога да се радвам?“ Той разкри булото на моето минало, строго и назидателно ми каза: „Как ще се радваш, като не си работила.“
В тежка размисъл ме хвърлиха тези Негови Слова. Нима не работех? Уморена се прибирах у дома от работа по магазини, фабрики, домашни и започвах да уча, свиря, пея. А Той ми рече: „Не работиш.“
Дълго, дълго този ключ беше неизползван от мен. Продължавах да изнемогвам и боледувам от непосилен труд – и все се питах, нима не работя? Що е работа?
Минаха много години, съдбата ме люшкаше по много посоки. Аз се сърдех, роптаех, огорчавах, съдех и все питах какво, що е работа?…
Но всички тези противоречия се складираха в моята душа и те започнаха тихо и кротко да ми проговарят. Когато се сърдиш, роптаеш, огорчаваш и съдиш, погрешката е твоя, защото виждаш чуждите погрешки, а своите не виждаш. Ученикът е сляп за тях и е тих и спокоен всякога.
Нова страница се разкри пред мен. Много изпитания ме нападнаха, но аз гледах на всички тях вече – кротко и благосклонно!
Днес, когато някой прояви злобата си към мен, аз го погледна мило и с любов го обгръщам. Когато ме одумват и унижават, оставям истината да ме оправдае. А когато някой не ме обича, отминавам го с благодарност, че има Бог, които ме люби и обича, и че аз трябва да любя и обичам.
Сега разбрах, че омразата трябва да превърна в любов, огорчението в – сладчина, роптанието – в благодарност, живота си – в молитва.
Сълзи се стичат от очите ми, те разтапят, разгръщат най-скритите гънки на моята душа. Разтопяват, размекват почвата на моята същина. Те ми казват: Стани по-добра, по-милостива, по-снизходителна, по-благоугодна на Бога.
Боже, благодаря Ти, благодаря ти за всичко, което Си ме поучил, да Те позная по-съвършено. Сега разбрах що е работа, съзнателно да работиш върху своите слабости, недъзи, настроения и погрешки.. Добродетели да развиеш правда да даваш, с всяка душа обхода да имаш, Бога да любиш и всичко ще придобиеш.
С това наследство ще си заминеш и светла диря ще оставиш, нови условия ще приготвиш и Божията радост ще имаш.
Как ще се радваш, когато не си работила за Господа? Ето го разрешението за мен и за вас.
Снимки/сканирани документи

Плакат към тома. Художник Цветана Щилянова

Учителят на масата говори – в салона на Изгрева. По стените са окачени картини на художници.
Резюме
ПАША ТЕОДОРОВА И СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. ХУДОЖНИЦИТЕ НА ИЗГРЕВА
Спомени и документи за живота и работата на стенографката на Учителя Паша Теодорова в Школата, както и запознаване с опитностите и кореспонденцията с Учителя и на други ученици: Анриета Жерберт, Димитър Кочев, Лидия Аладжем, Магдалина Григорова, Милка Говедева, Пантелей Карапетров, Русин Сираков, Стефан Тошев, Тройка Мишкова и др.
Отделено е внимание и на Братството в Севлиево.
Представени са и срещите на Учителя и отражението на Словото му върху творчеството и възгледите на художниците – Борис Георгиев, Генчо Алексиев, Георги Герасимов, Иван Тричков, Константин Трингов, Михаил Влаевски, Сотир Костов, Цветана Щилянова, Цветана Гатева Симеонова.
В рубриката ДУХЪТ НА ИСТИНАТА В СЛОВОТО НА ВСЕМИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО В ДЕЯНИЯТА НА ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ, д-р Вергилий Кръстев, разглежда значението на числото 13, началото и причината за създаване на програмата „Изгревът“, проблемите при изпълняване и издаване на Паневритмията, проследява новите факти около архива на Анина Бертоли, както и отношението на руснаците към оригиналното Слово на Учителя. Не е подминато и влиянието на „демоните подземни“ върху дейността на някои братя и сестри – всички теми подкрепени с извадки от Словото, документи и известни факти.
Приложение: Плакати
(Портрети на Учителя от Цветана Щилянова и Борис Георгиев)
София: Житен клас, 2000. 888 с., 80 с. ил.
IЗВN 954-9915-04-2 (т. 13)