Съдържание
Посвещение за Духът и идеята за Бога / Вергилий Кръстев, 3 юли 2002 г., София – с. 2
СПОМЕНИ НА ЖЕЧО /ЖЕКО/ ПАНАЙОТОВ ЖЕКОВ – (13.IХ.1893 г. около 9 ч. сутринта, гр. Ямбол – 15.III.1984 г.)
ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ – 1900 – 1910 г. / ДОМ, СЕМЕЙСТВО И МЛАДИ
ГОДИНИ – I част – с. 7
- Произход на семейството ми. Детски и юношески години – с. 8
- Преместване в град Сливен – с. 11
- Животът на семейството ни в гр. Карнобат – с. 13
- В Сунгурларе – с. 18
- Трудни дни за семейството ни, за да се отвори път към новия живот – с. 19
- Сливенското Братство – с. 22
ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ – 1910 г. – 1923 г. / ПЪРВИ, НАЧАЛНИ ГОДИНИ НА БРАТСТВОТО – II част – магнетофонен запис – с. 26
- Първа среща с Учителя – с. 27
- Семейството на Мария и Иван Гешеви – с. 28
- Бургаското Братство – с. 29
- Пеню Киров – с. 30
- Съборът 1912 г. и Балканската война – с. 31
- Междусъюзническа война и Псалом 133 – с. 33
- Посещение на Учителя през 1914 г. в Бургас – с. 35
- Пристигане в Търново за събора – 1914 г. – с. 36
- Първата утрин на събора – с. 1914 г. – с. 37
- Запознанствата на събора – 1914 г. – с. 38
- На посещение в Горницата – с. 39
- Завръщане от събора и “въоръженият неутралитет” – с. 41
- Идването на Учителя в Бургас за Новата 1915 г. – с. 42
- Получаване на книжката “Завета на цветните лъчи на светлината” – с. 43
- Случки с книжката “Завета на цветните лъчи на светлината” – с. 44
- Спиране на събора през 1915 г. – с. 46
- “Вие гладни няма да останете” – с. 47
- Капанът за мишката и гостенина – с. 49
- Две песни от Учителя и 91 Псалом – с. 50
- Преместване от Бургас в София – с. 50
- Бележки към лица и събития в книгата “Учителят” – с. 52
- Защо се четат романите? – Допълнителни бележки към спомените ми от 1910 – 1923 г. – с. 53
- Минчо Сотиров – с. 54
- Величка Стойчева – с. 56
- Други поставени въпроси по спомените ми – с. 57
- Спомени за живота на Бургаското Братство – с. 59
- Нещо за пътуването на брат Пеню Киров из България – с. 61
- “Гладни няма да останете”, защото сте под покрива на Всевишнаго – с. 64
- На гости при Учителя в хотел “Лондон” – Варна – с. 65
- 91 Псалом – с. 65
ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ – 1923 г. – 1944 г. / КАК СЕ СЪЗДАВА СЕМЕЙСТВО И БРАТСКИ ДОМ – III част – магнетофонен запис – с. 67
- Салонът на ул. “Оборище” №14 – с. 68
- Завършване на гимназия – с. 69
- Разпространителят на беседите – с. 71
- Банка “Гирдап” – с. 72
- Палатката – Запознаването ми с моята другарка Веска, женитбата ни и семеен живот – с. 74
- Ревността – с. 75
- Тиквата – с. 76
- Решението на Учителя – с. 77
- Сватба на баир – с. 78
- Планът за Малкия дом – с. 80
- Построяване на къщата ни – с. 81
- Нашият строеж – с. 82
ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ – 1944 г. – 1958 г. / БРАТСКИЯТ СЪВЕТ – IV част – с. 86
- Завръщане на Изгрева – с. 87
- Заминаването на Учителя – с. 88
- Погребението – с. 89
- Първи заседания на върховния братски съвет в София – с. 91
- Дейност на братския съвет в София. Описът на парите и златото – с. 93
- Две предложения към братския съвет – с. 96
- Отпечатване на беседите – с. 97
- Никола Антов – с. 100
- Имотите на Братството – с. 102
- Как се развиха събитията? – с. 104
- Сведения за братския съвет – с. 105
ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ – 1958 г. – 1962 г. / РЕВИЗОРИ И СЪДИЛИЩА, ЗАТВОРИ И ЗАТВОРНИЦИ – V част – с. 107
- Ревизори на Изгрева – с. 108
- Проверка извънредните суми оставени от Учителя – с. 109
- Тефтерчето – с. 111
- Следствие и образуване съдебно дело – с. 113
- Следствието в затвора – с. 114
- Мнимият арестант – с. 118
- Помакът и чорапи за писателя – с. 120
- Обвинителният акт / Втора среща с прокурора. Как се отнесоха с мен? – с. 121
- Първо гледане на делото ни – с. 123
- Разпит на свидетелите – с. 124
- Второ разглеждане на делото ни – с. 126
- Затворите – с.127
- Белене – с. 132
- Грешката на член 68 – с. 134
- Тълкуване на сънища – с. 137
- Вегетарианец в затвора – с. 138
- Тунел в затвора за бягство – с. 140
- Краят на изпитанието – с. 140
- Интересен случай с брат – затворник – с. 143
- Извадки от Словото на Учителя от Жечо Панайотов във връзка със събитията по процеса и след него – с. 144
- Опити за връщане на иззетата литература на 6.ХII.1957 г. Помилване и опрощаване на наказанието и задължението – с. 149
- Сведения дадени от Жечо Панайотов Жеков – София, ул. “Академик Методи Попов” №43 – с. 149
ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ – 1963 г. – 1975 г. / РАЗМИШЛЕНИЯ ВЪРХУ 91 ПСАЛОМ, ДОБРАТА МОЛИТВА И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ – VI част – с. 151
- 91 Псалом – /Размишления – 1969 г./ – с. 152
- Добрата молитва – /Размишления – 1965/1970 г. от Жечо Панайотов/ – с. 159
- Бележки за началното песнопеене в кръжоците на Бялото Братство – с. 172
ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ – 1970 г. – 1980 г. / ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ СЛОВА И БЕЛЕЖКИ – VII част – с. 176
- Белжки – идеи – с. 177
- Привет за срещата на Никулден – с. 178
- Из Словото на Учителя – успоредната линия на успоредното същество – с. 180
Писма на Жечо Панайотов до Михаил Краев от гр. Оряхово / Бележка на съставителя – с. 181
ВЕСКА РАЙКОВА ЖЕКОВА – (23.VII.1901 г. /стар стил/, с. Жълтеше – Габровска околия – 17.VIII.1967 г.) – VIII част
- БИОГРАФИЧНИ ДАННИ ЗА СЕСТРА ВЕСКА ЖЕЧО-ПАНАЙОТОВА / БЛАГОВЕСТ ЖЕКОВ – с. 188
- СПОМЕНИ ЗА СЕСТРА ВЕСКА – СЪПРУГА НА БРАТ ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ И МАЙКА НА БЛАГИ /БЛАГОВЕСТ ЖЕКОВ/ – / Д-Р БЛАГОВЕСТ ТОШЕВ – с. 189
III. ИЗ ТЕТРАДКАТА НА ВЕСКА ЖЕКОВА
- Първата беседа на Учителя в Мърчаево – 25.II.1944 г., петък, Мърчаево – с. 191
- Последното Слово на Учителя на Земята – 20.ХII.1944 г., ден сряда – с. 192
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ ДОЙНОВ – (18.ХII.1904 г., гр. Габрово – 3.Х.1999 г.)
МИГОВЕ ОТ ВЕЛИКАТА ЕРА – I ЧАСТ – (по магнетофонен запис направен от Вергилий Кръстев през 1978 г., с допълнения от Николай Дойнов, София)
Встъпление – с. 197
- Родословието на един род между българите – с. 197
- Мястото и поляната на Баучер – с. 199
- Вегетарианството – с. 201
- Съпругът на дядо и на баща ми – с. 202
- Срещата с Учителя и съборите в Търново – с. 203
- Пентограмата – с. 205
- За Антиминса – с. 207
- Построяване на Изгрева – с. 209
- Първите салони – с. 211
- Салонът на улица “Оборище” №14 – с. 212
- Откриване на Младежкия окултен клас – с. 214
- Ерата на Водолея – с. 214
- Логоси на плантата Земя – с. 220
- Всемирното Бяло Братство – с. 225
- Комуните – комуната в село Ачларе и Русе – с. 228
- Ерата след комуните – с. 236
- Екскурзиите – с. 239
- Една екскурзия до Витоша – с. 241
- Мусала – с. 245
- Мигове от великата ера – с. 245
- На лов за приключения – с. 249
- Женитба и дом – с. 250
- Разтопен метал върху мене – с. 252
- Тенджера със стар фасул – с. 252
- Мравешкият лъв – с. 253
- Захаринът и казана с компот – с. 254
- Зелените листа на зюмбюла – с. 256
- Кооперация на Изгрева – с. 256
- Бараката на Русева – с. 257
- Дюшемето в столовата – с. 258
- Два лимона и един портокал – с. 259
- Дръвчето – с. 259
- Запас – с. 261
- Това, което за хората е трудно, за Боговете е лесно – с. 261
- Наполеон Бонапарт – с. 263
- Спестявай по някой лев – с. 264
- Мория и Хут Хуми – с. 266
- Концерт – с. 267
- Всяка работа по всички правила – с. 268
- Бастунът – с. 269
- Дафинка – с. 270
- Атомната ера – с. 271
- Осата – с. 273
- Победите на Германия през Втората Световна война – с. 273
- Свети Никола в Русия – с. 274
- Багажите, конете и свободните ми ръце – с. 274
- Домашната помощница – с. 275
- Крушите – с. 275
- Швейцария – с. 276
- Откачен от въжето – с. 277
- Оскубан – с. 284
- Хамалин – с. 286
- Порядъкът – с. 288
- Голямата ягода – с. 289
- Маслото – с. 290
- Песните – с. 290
- Писмото – с. 291
- Дините – с. 291
- Великият промисъл – с. 293
- Краят – с. 294
- Стопанската криза и първата къщичка на Изгрева – с. 296
- Синедрионът – с. 298
- Политическите сътресения в България – 1923 – 1925 г. – с. 299
- Гоненията срещу Учителя от властите – с. 301
- Гонения срещу Учителя от църквата – с. 305
- Възбрана на събора през 1926 г. в София – с. 308
- Съборите на Изгрева – с. 311
- Летуване на Седемте Рилски езера – с. 312
- Транспортът до Седемте Рилски езера – с. 315
- Един ден на Седемте Рилски езера – с. 318
- Вода за кухнята – с. 320
- Банята – с. 321
- Заслонът – кухня – с. 322
- Времето на Рила – с. 324
- Яворово присое – с. 325
- Екскурзия до Мусала – с. 325
- Изворът на Дианабад – с. 327
- Самопродавница – с. 328
- Параходът на стенографките – с. 329
- Зеленчуковата градина – с. 330
- Окултната музика – с. 331
- Песните на Учителя – с. 333
- Легендата за песента “Аум” – с. 334
- Паневритмията на Учителя и българския народ – с. 336
- Магдалина и теософския конгрес – с. 344
- Събития на Изгрева – с. 345
- Рабиндранта Тагор в София и Учителя – с. 347
- Разумният свят открива нова епоха – с. 348
- Едуард Осмий – английският крал – с. 348
- Северният полюс, Русия и САЩ – с. 350
- Съдбата на салона на ул. “Оборище” №14 – с. 350
- Спасяването на евреите – с. 352
- Бомбардировките над София – с. 353
- В село Мърчаево – с. 354
- Последните екскурзии на Витоша – с. 355
- Последните земни дни с Учителя – с. 356
- Избиране на върховен братски съвет – с. 360
- Дейността на братският съвет – с. 363
- Братската печатница и книговезница – с. 366
- Изземване на братските имоти – с. 368
- Просветният съвет – с. 368
- Михаил Иванов – с. 369
- Колективният живот на Изгрева след 1944 г. – с. 370
- Учителят и чужденците – с. 371
- Животът на Рила продължава – с. 372
- Злокобно знамение – 1949 г. – с. 374
- Ударите срещу Братството на Изгрева – с. 379
- Ревизията на общество Бяло Братство – с. 381
- Изкупуване вещите на Изгрева – с. 382
- Уставът на общество Бяло Братство – с. 383
- Разрушаването на Изгрева – с. 385
- Ураганът на разрушението помита навсякъде – с. 387
- Защо се издадоха тежките присъди на процеса? – с. 388
- Епохата на Изгрева и Школата – с. 390
- Учителят – с. 390
- Денят 19 август – начало на братските събори – с. 391
ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА И И-СААБЕЙ-БЕН-ААДЕС / НИКОЛАЙ ДОЙНОВ – II ЧАСТ
- Звездни вечери на Изгрева и астрологията – с. 395
- Земята като място за проява на живота – с. 400
- Слънцето – с. 403
- Луната – с. 404
- Меркурий – с. 407
- Венера – с. 407
- Марс – с. 407
- Юпитер – с. 408
- Сатурн – с. 410
- Сатурн. Вторият период от развитието на човека – с. 412
- Уран. Първият етап от третият период от развитието на човека – с. 415
- Нептун. Вторият клас от третата Школа в човешката еволюция – с. 418
- Плутон – с. 420
- Дружбата – с. 421
- Седмото небе – с. 425
- Черните слънца – с. 427
- Кристалите – с. 430
- Зодиакът – с. 432
- Дишане, прана и етерен двойник – с. 433
- Изгревът на Слънцето – с. 435
- Вътрешната работа на ученика – с. 437
- Космичната стълба на реалността – с. 439
- Правилното хранене – физическо и духовно – с. 439
РАЗГОВОРИ ЗА ИЗГРЕВЪТ С НИКОЛАЙ ДОЙНОВ – III ЧАСТ – (по магнетофонен запис, направен от Вергилий Кръстев през 1978 г., София)
- Зодиакът и неговия кръг от лица и събития. Справедливостта на Везните – с. 444
- Истинската светлина – с. 460
- Микрокосмос, макрокосмос, мегакосмос – с. 461
- Двата принципа – с. 467
- Из летописите на древността – “Най-забулената” – с. 470
- Форми и съдържание – с. 473
- Звук – с. 475
- Сатурн – с. 479
- Ред и безредие – с. 480
- Най-малкият – с. 484
- “ЕЛ” – езика на маите – с. 486
- Братството на есеите – с. 489
- Най-голямото чудо на планетата Земя – с. 492
- “Студен си ти…” – с. 493
- Елексир – с. 496
- Крачка към основите на астрологията. Уран – с. 497
- Дунанма – с. 500
- Страница от великата книга на живота на Изгрева – с. 502
- Могъщи светове – с. 508
- Сън – с. 510
- Из летописите на древността – Мей-Ту – с. 514
- Раси – с. 515
- Нептун – с. 518
- Звездна вечер на Изгрева – планетата Юпитер – с. 521
- Най-неблагодарното същество – с. 524
- Планетата Земя – с. 526
- Звездата на Питагор – Пентограмата – с. 529
- Часовникът на живота – с. 533
- Светилото на средна Азия – Авицена – с. 535
- Първи стъпки на съвременната наука към астрологията – с. 537
- Из летописите на древността – Аттила – с. 538
- Всемирния закон – с. 538
- Отровите – с. 539
- Мезони – с. 540
- Студената светлина – с. 544
- Кой накара Николай да пише, и да го има в историята? – с. 545
- Бащата на астрологията – И-Саабеи-Бен Аадес – с. 546
- Витлеемската звезда – с. 549
- Николай и Цанка за рода Дойнови – с. 551
- Мирът след Втората Световна война – с. 556
- Александър Стамболийски и Учителя – с. 558
- Етъра в Габрово – с. 559
- Законът за саможертвата – с. 560
- Предистория на Габровската популярна банка – с. 561
- “Кооперативен лист” на Габровската популярна банка, год. VIII, бр. 43 (5.III.1941 г.) – с. 563
- “Кооперативен лист” на Габровска популярна банка, г. VIII, бр. 43 (5.III.1941 г.), с. 4-5 – с. 565
- Из летописите на древността – с. 567
ТОДОРИЦА ПАНТАЛЕЕВА КАРАСТОЯНОВА – (7.III.1901 г., гр. София – 8.Х.1991 г.) / ДОРА КАРАСТОЯНОВА
- Път срещу течението на живота – с. 571
- Родена с песен, живяла с песен и преродена в песен – с. 579
III. Погребението тялото на Петър Дънов – с. 581
ИВАН ТОЛЕВ – ГЛАВЕН РЕДАКТОР И СЪСТАВИТЕЛ НА СПИСАНИЕ “ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС” ОРГАН ЗА ВИСША ДУХОВНА КУЛТУРА
- СИЛИТЕ В ЖИВАТА ПРИРОДА – Статии на Петър Дънов, обозначени с Х.Х.Х.
- ВЛИЯНИЕ НА СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ – “Всемирна летопис”, Г. I, кн.2 (1.V.1919 г., с. 29-30) – с. 592
- СЕГАШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО – “Всемирна летопис”, год.I., кн.7 (1.ХII.1919 г., с. 1-2) – с. 594
- СРАВНИТЕЛНИЯТ БИОЛОГИЧЕСКИ ПРОЦЕС – “Всемирна летопис”, Г. I, кн. 9 (1.II.1920 г., с. 1-3) – с. 597
- СТАРОТО И НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО – “Всемирна летопис”, Г. I, кн. 10 (22.III.1920 г. – с. 1-3) – с. 602
- ПРЕД НОВАТА ЕПОХА – “Всемирна летопис”, Г. II, кн. 3 (II-III.1921 г., с. 33-35) – с. 606
- УМЪТ, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА – “Всемирна летопис”, Г . II, кн. 4 (IV-V.1921 г., с. 65-67) – с. 609
- ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА! – “Всемирна летопис”, Г. II, кн. 6-7 (22.III.1922 г., с. 133-135) – с. 614
- РАЗУМНИТЕ СИЛИ В ЖИВАТА ПРИРОДА – “Всемирна летопис”, Г. III, кн. 3 (ХI.1923 г., с. 55-57) – с. 619
- КЪМ ВЕЛИКАТА ЦЕЛ – “Всемирна летопис”, Г. III, кн. 8-9 (VIII-IХ.1924 г., с. 175-177) – с. 623
- РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ – “Всемирна летопис”, Г. IV, кн. 1 (III.1925 г., с. 1-2) – с. 627
БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА “ИЗГРЕВЪТ” Д-Р ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ – с. 631
- ЕДНА ВЕЛИКА ИДЕЯ / МИР НА ЗЕМЯТА – II раздел – Уводни статии на сп. “Всемирна летопис” списвани от редактора и съставителя Иван Толев, бивш народен представител, по идеи на Петър Дънов с обозначено авторство: Х., Х.,, София, 1919 – 1926 г.
- ЕДНА ВЕЛИКА ИДЕЯ. МИР НА ЗЕМЯТА. ОБЩЕСТВО НА НАРОДИТЕ – “Всемирна летопис”, Г. I, кн. 1 (22.III.1919 г., с. 1-2) – с. 638
- ПРЕДСЕДАТЕЛ УДРОУ УИЛСОН – Д.Н.ФУРНАДЖИЕВ – “Всемирна летопис”, Г.I, кн. 1 (22.III.1919 г., с. 13-14) – с. 640
- ПРОГРАМА НА СВЕТОВНИЯ МИР – УДРОУ УИЛСОН – “Всемирна летопис”, Г.I, кн. 1 (22.III.1919 г., с. 15) – с. 643
- БОЛШЕВИЗМЪТ КАТО ИДЕЙНО ДВИЖЕНИЕ – “Всемирна летопис”, Г.I, кн. 2 (1.V.1919 г., с. 1-2) – с. 644
- ЖИЗНЕНИЯТ ВЪПРОС – “Всемирна летопис”, Г.I, кн. 3 (1.VI.1919 г., с. 1-3) – с. 648
- ЗОРАТА НА НОВИЯ ЖИВОТ – “Всемирна летопис”, Г.I, кн.3 (1.VI.1919 г., с. 3) – с. 652
- УПАДЪК И ГИБЕЛ НА НАРОДИТЕ – “Всемирна летопис”, Г.I, кн. 4 (1.IХ.1919 г., с. 1-2) – с. 655
- МЕЖДУНАРОДНИЯТ МИР – “Всемирна летопис”, Г.I, кн. 5 (1.Х.1919 г., с. 1-2) – с. 659
- ИЗПИТАНИЯТА НА БЪЛГАРИЯ – “Всемирна летопис”, Г.I, кн. 6 (1.ХI.1919 г., с. 1-2) – с. 663
- БОРБИ И НАСИЛИЯ – “Всемирна летопис”, Г.I, кн. 8 (1.I.1920 г., с.1-2) – с. 666
- НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО – “Всемирна летопис”, Г.II, кн. 1-2 (I.1921 г., с. 1-3) – с. 669
- МАРШ НА БЕЛИТЕ КОМУНИСТИ – “Всемирна летопис”, Г.I, кн. 10 (22.III.1920 г., с. 18) – с. 674
- ДА СЕ САМООСЪЗНАЕМ – “Всемирна летопис”, Г.II, кн. 5 (VI.1921 г., с. 97-100) – с. 674
- УЧЕНИЕТО ЗА ЛЮБОВТА И БРАТСТВОТО – “Всемирна летопис”, Г.II, кн. 8-9 (16.VIII.1922 г., с. 197-200) – с. 680
- СЪБИТИЯТА В БЪЛГАРИЯ – “Всемирна летопис”, Г.II, кн. 10 (31.ХII.1922 г., с. 237-238) – с. 686
- ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ – “Всемирна летопис”, Г.III, кн. 1 (IХ.1923 г., с. 1-4) – с. 689
- СИНАРХИЯ – статия първа – “Всемирна летопис”, Г.I, кн. 1 (22.III.1919 г., с. 19-20) – с. 696
- СИНАРХИЯ – статия втора – “Всемирна летопис”, Г.I, кн. 2 (1.V.1919 г., с. 19-20) – с. 700
- СИНАРХИЯ – статия трета – “Всемирна летопис”, Г.I, кн. 3 (1.VI.1919 г., с. 12-14) – с. 702
- СИНАРХИЯТА НА ПРАКТИКА – “Всемирна летопис”, Г.III, кн. 2 (Х.1923 г., с. 31-33) – с. 707
- КРИЗАТА В ДУШАТА НА СЪВРЕМЕННИЯ ЧОВЕК – “Всемирна летопис”, Г.III, кн. 4 (ХII.1923 г., с. 79-80) – с. 711
- СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА НА МРАКА – “Всемирна летопис”, Г.III, кн. 5 (I.1924 г., с. 103-104) – с. 713
- ВЕЛИКА СЛАВИЯ – “Всемирна летопис”, Г.III, кн. 6 (II.1924 г., с. 127-129) – с. 715
- ПОЛИТИЧЕСКО ПРЕУСТРОЙСТВО – “Всемирна летопис, Г.III, кн. 7 (III.1924 г., с. 151-153) – с. 719
- ДУХОВЕН ИНТЕРНАЦИОНАЛ – “Всемирна летопис”, Г.III, кн. 10 (VI.1924 г., с. 223-224) – с. 724
- ИСТИНСКИЯТ ИДЕАЛИЗЪМ – “Всемирна летопис”, Г.IV, кн. 2-3 (IV-V.1925 г., с. 25-26) – с. 726
- ИСТИНСКИЯТ МИР – “Всемирна летопис”, Г.IV, кн. 4 (VI-Х.1925 г., с. 65-66) – с. 729
- ИСТИНСКАТА РЕЛИГИЯ – “Всемирна летопис”, Г.IV, кн. 5 (ХI.1925-III.1926 г., с. 97-99) – с. 731
- ИЛЮЗИИ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ – “Всемирна летопис”, Г.IV, кн.6 (IV.1926 г., с. 121-122) – с. 734
- ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА! – “Всемирна летопис”, Г.IV, кн. 8 (VI – Х.1926 г., c. 169-170) – с. 736
- ПОЛИТИКА И ДУХОВНОСТ – “Всемирна летопис”, Г.IV, кн. 9 (IХ.1926 г., с. 193-194) – с. 739
- ТЪРСЕТЕ ЦАРСТВОТО! – “Всемирна летопис”, Г.IV, кн. 10 (Х.1926 г., с. 218-220) – с. 741
БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ – с. 746
ИВАН ТОЛЕВ – ГЛАВЕН РЕДАКТОР И ИЗДАТЕЛ НА СП. “ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС”, АДВОКАТ В СОФИЯ И БИВШ НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ – III РАЗДЕЛ
КАК ОТСТОЯВАШЕ НА ХУЛИТЕ СП. “ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС”
- ИВАН ТОЛЕВ / Ефросина Ангелова-Пенкова – с. 752
- ИВАН ТОЛЕВ – адвокат в София – с. 755
III. ИВАН ТОЛЕВ И “ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС” – БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА “ИЗГРЕВЪТ” Д-Р ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ – с. 756
- Списание “Всемирна летопис” започва да излиза от 22 март 1919 г. до март 1927 г. – с. 756
- Списние “Всемирна летопис” – II година започва от януари 1921 г. и завършва с кн. 10 на 31 декември 1922 г. – с. 757
- Списание “Всемирна летопис” – III година започва от септември 1923 г. с кн. 1 и завършва с кн. 10 през м. юни 1924 г. – с. 757
- Списание “Всемирна летопис” – IV година започва да излиза от март 1925 г. с кн. 1 до кн. 10 до септември 1926 г. – с. 757
- “Всемирна летопис” пред съда на българската интелигенция” – “Църковен вестник”, Г. ХХIV, бр. 44 (22.ХII.1923 г.), с. 7-8 – с. 758
- “Общ повик за повече морал и възпитание” – с. 760
- “Един отговор” – с. 761
- “Окултна биология” или науката на болното време – с. 764
- Забрана за разпространението на сп. “Всемирна летопис” в училищата – с. 766
- Предложение за подвеждане на отговорност на редакцията по Закона за защита на държавата – с. 767
- Проф. Стефан Консулов срещу теософите и сп. “Всемирна летопис” – с. 768
- Краят на една лъжа – с. 772
- “Наука, религия и теософски мистицизъм” – с. 773
- Против тъмните сили на злото – с. 777
- Против тъмните сили на злото – с. 778
- Обнова и възраждане – с. 782
- “Обнова и възраждане” – с. 783
- Неразбория и слободия – с. 785
- Вестник “Зорница” и Стоян Ватралски – с. 791
- “Всемирна летопис” не е орган на никакви дъновисти – с. 793
- “Теософията в защита на себе си” – с. 795
- Едно тържество на Истината и правдата – с. 799
- Отменяне забраната на сп. “Всемирна летопис” – с. 803
- Препис на едно чудовищно “мнение” – с. 805
- Прекратено дело – с. 809
- Кой е проф. Стефан Консулов? – с. 810
- Иван Толев и Учителят Дънов – с. 810
- Иван Толев и “Изгревът” – с. 811
НОВА ЕСТЕТИКА – IV РАЗДЕЛ
- ТРИЛОГИЯ – сонети – с. 818
- ИЗ “ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША” – с. 821
- POESIA MUSTICA– с. 851
- ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ – СОНЕТИ – с. 855
- ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА: поезия, музика, живопис, архитектура, мимически изкуства – с. 866
ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО / СЪСТАВИТЕЛЯТ НА “ИЗГРЕВЪТ” Д-Р ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
- Братският съвет и Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в “Изгревът” – с. 877
- Салоните, молитвените домове и Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в “Изгревът” – с. 878
III. Защо цар Давид не можа да построи дом Господен на Скинията на Йехова? – с. 880
- Защо Минчо Сотиров не можа да построи Молитвен дом за Братството в гр. Бургас? – с. 882
- Архивът събиран 30 години за историята на Бялото Братство от Вергилий Кръстев, се разпродава чрез Кралю Кралев и Милка Кралева – с.884
- Защо и как се разрушиха молитвените домове и салоните на общество Бяло Братство в България след заминаването на Учителя Дънов? – с. 886
VII. Букетът набран от Учителя за Мария Тодорова – с. 887
VIII. Бистрица и бъдната Паневритмия – с. 888
IХ. На кого са нужни молитвени домове и салони? – с. 890
Х. Духът на Истината в живота. Духът на Заблуждението в света – с. 891
ХI. “Изгревът” е мястото на Бялата и Черната ложа – с. 893
ХII. Дъновисти на “Изгревът” – с. 895
ХIII. Бялата и Черната ложа в семействата на “Изгревът” – с. 898
ХIV. Как Черната и Бялата ложа работиха в Париж за Учителя Дънов? – с. 902
ХV. Мария Христова – жената с двете лица / Величка Няголова – с. 903
ХVI. Спиритизъм, медиумизъм и проводници – слугите на “Духът на Заблуждението” – с. 905
ХVII. Труд без автор и без име – с. 909
ХVIII. Паневритмията – хармония на Духът чрез мелодия, текст и движения – с. 911
ХIХ. Как да се запази чистотата на Паневритмията? / Величка Няголова – с. 919
ХХ. България гори, запалена от българи по плът, но чужденци и врагове по дух. България се разрушава – с. 922
ХХI. Още за архива на Анина Бертоли при семейство Гобо / Величка Няголова – с. 928
ХХII. Писмо на Елена Фомичева от 16.IХ.2000 г. – с. 929
ХХIII. Кой и защо иска да отхвърли “Изгревът” том ХIV и Свещените думи на Учителя Дънов към ученика? Доказателства и приложения – с. 931
ХХIV. Жечо Панайотов – спомени – с. 980
ХХV. Николай Дойнов – с. 984
Прочете откъси
ОСКУБАН
След като бях минал голямото си изпитание, през 1942 г., един пролетен ден на 1943 г. съм на Изгрева. Нещо помагах на Бай Ради, нашият мил и симпатичен брат, който с похвално усърдие се грижеше за малкото ни стопанство. Гледам по пътеката, която минаваше покрай боровата горичка с бавни стъпки да се задава Учителя, идвайки от стаичката си. Спря се на пътеката, на възможно най-близко разстояние до мене и ме гледаше. Разбрах, че иска да ме види, за да ми каже нещо. Отидох веднага.
Когато се изправих пред Него, виждам лицето му измъчено, погледа унил също така, както беше преди голямото ми изпитание, което преживях. Тревожно зачаках да ми каже нещо. Той ме погледна и с тих глас рече. „Спазвай законите, бе Николай!” От думите му нищо не разбрах, за какви и кои закони да спазвам. Не го запитах за пояснение. После разбрах, че ставало въпрос, за законите, които ще дойдат в страната ни след септември 1944 г. „Защо?“ С нарастваща тревога запитах аз – „пак ли ще мина през нови изпитания, като тези, които преминах с бесилката?“ – „А, не, не, този път ще бъдеш оскубан”. Добави Учителят със същия тон, в който се четеше мъка. Помълчах в недоумение задълбочен, да разбера думите му и какво да правя. Разбрах само, че думите и предупреждението Му се отнасят до моята твърде много нараснала търговия. Интересно е, че макар всякога да съм бил много свободен пред Него и този път не Го запитах да ми поясни казаното. По това време търговията със стоки от първа необходимост беше напълно ограничена и те бяха под пълния контрол на тогавашното тъй наречено комисарство. Търгувах със стоки, които не представляваха някаква насъщна нужда за човека и задоволяваха само неговите второстепенни нужди: четки, дребна железария, дребни дървени изделия и някои домакински потреби, предимно лъжици и вилици. Производството на тези стоки, беше обект преди всичко на занаятчийство, което използуваше само отпадъчни материали за неговото производство. Редовни материали нямаше. С това тези отпадъчни материали намираха своето най-добро оползотворение. Тези трудолюбиви, сръчни, с голямо умение и находчивост, хора постигаха с най-примитивни средства и съоръжения похвални резултати и с това внасяха голямо улеснение в задоволяването на второстепенните нужди на народа. За производството и търговията с тези стоки ограничения тогава нямаше и затова не можах да разбера, казаното от Учителя. Какви закони да спазвам? Аз не знаех, че само броени месеци след това, ще настанат коренни промени в стопанския ни живот и че тези негови думи се отнасят именно за това време.
През месец април 1944 г. бях взет от военните в запас. Нашата група се състоеше от по-възрастни хора и затова бяхме изпратени да изпълняваме трудови задачи, някъде към гръцката граница. Откъснати и далеч от населени пунктове, поне аз нямах възможност да имам някакви новини. Така прекарвайки без връзки с външния свят изтекоха дните до 9 септември същата година. Нещо около един-два дни преди тази дата лагерът ни някак особено притихна, спряхме работа и никой не можеше да каже защо и докога. След няколко дена прекарани така изведнъж се получи нареждане да се приберем в София за уволнение. Когато наближихме столицата, тогава едва научихме за промяната. Тази откъснатост от пет и повече месеца без новини, ме беше лишила от възможността да следя събитията. Затова тази промяна не я схванах като нещо особено. След уволнението си продължих своята работа, с още по-голям импулс в същото направление. Пазарите се оживяваха, хората се поуспокоиха, а занаятчиите с още по-голяма сила се заловиха за своето производство и го носеха за пласмент при мене. Това създаде топла и сърдечна връзка помежду ни. Работата си движех с голям устрем, поласкан от това, че аз бях в услуга на тези дребни съществувания и ги улеснявах в техния живот. По-късно, когато започнаха да излизат наредбите, за ограничаване на частния сектор не можах да допусна, че ще се стигне до такива пределни крайности за смазване и на най-дребните частници. Аз живеех с мисълта, че щом съм полезен на тези дребни съществувания, в името на което дойде и тази власт, няма да бъда засегнат, нито пък те занаятчиите, които така умело оползотворяваха отпадъците, за да произведат стопански ценности. Своята дейност можах да обясня, на един от първите хора на новата ОФ власт, който добре ме разбра и оцени правилно, както моята дейност, така и на занаятчиите. Не отделих време и внимание за да схвана и погледна по-задълбочено пътя, по който се върви. Мисълта, че върша полезна обществена работа ме беше изцяло завладяла. По-късно се опомних, разбрах, че за тях целта е най-важното, пълна ликвидация на частния сектор. В себе си обаче не намерих сили и оправдание да спра своята дейност, това беше и моята грешка. В началото на 1952 г., органи на Столичният градски народен съвет занимаващи се със стопанския сектор, подтикнати от злобни и завистливи хора, ми конфискуваха намерената ми в склада стока за 22 милиона лева и ми наложиха глоба от два милиона лева. С това бях не само оскубан, но и напълно обезличен и ликвидиран. Защо не разбрах и защо не послушах Учителя, още тогава, да преустановя всяка търговска дейност? В ушите ми звучаха само думите Му: „Не, не, този път ще те оскубят“. Наложиха ми глоба равняваща се на 1/5 от заплатата ми и я плащах цели 20 години, дори и като станах пенсионер. Доста яко ме оскубаха. Нямат грешка.
ХАМАЛИН
Първата задача на всяка държава, която по ред причини получи политическо влияние върху някоя друга, е да вземе в ръцете си стопанския й живот, производство и търговия. Това е най-важното. В това отношение Германия и Италия, които получиха в началото на Втората световна война влияние над България не направиха изключение. Още с първите стъпки, тяхните стопански представители бяха вече тук. Голямата война, която тези две държави, бяха почнали – Г ермания още в 1939 г. и Италия малко по-късно, ги изтощаваше до крайни предели и те не можеха да предложат почти нищо за износ, освен незначителни дреболии и тъкани от изкуствени влакна. В тези много тесни граници се ограничаваше вносната ни търговия през военния период, Търговците у нас на едро неофициално се деляха на два големи дяла: такива, които търгуват със стоки от местен произход и други, които имаха за предмет на своята търговия предимно стоки от други държави. Тези последните носеха титлата „Вносители“. Да бъдеш вносител, беше голямо звание, с авторитет, с тяжест в обществото. За такова обществено положение по това време, бяха необходими по-големи капитали, усет и замах към стопанските въпроси. Като търговец на едро, през този период, амбицията ми беше насочена именно към това по- високо обществено положение. Беше началото на 1943 г., когато за първи път се явих пред представители на италианските текстилни заводи от Милано и Торино. Манифактурата беше от онзи сектор производство, което най-добре познавах и което най-много ме интересуваше в моята търговска дейност. Този представител, сеньор Денизи при когото отидох сух, слаб, но с добре оформена глава, ме прие с голямо внимание. Макар и да говореше неправилно български, в думите му се очертаваше култура, интелигентност, голямо умение и разбиране в търговските дела. Неговите кантори, бяха на втория етаж, където сега е кино „Благоев“. На тази сграда по това време имаше окачена една скромна табелка с надпис „Хотел Европа“. След като му се представих и разменихме обичайните при такива случаи любезности, бързо преминахме към деловия разговор. Запитах го дали в момента ще може нещо да ми предложи. Тъй като тежката развръзка на войната, която беше започнала за тях извънредно много ограничаваше възможностите им да предлагат редовно стоки, той извади една папка, в която имаше книжа и мостри от платове. Показа ми една връзка от тези мостри, които представляваха хубави хастари от изкуствена коприна. „От тези платове – ми каза той – в момента мога да ви предложа, петнадесет хиляди метра“. Веднага разбрах, че имам възможност за добра сделка. По това време обаче индустриалните центрове на Италия и по- специално Милано и Торино бяха подложени на усилена бомбардировка от самолетите на английските и американски въздушни сили. Това внасяше голяма несигурност и риск в сделките с тази страна. Затова фирмите от Италия и Германия, искаха още при поръчване на стоката, стойността й веднага да се заплаща, тогава само поръчката е валидна, а след това се чакаше с месеци, докато поръчаната стока дойде. Това заангажирваше за дълго време, средствата на купувача. Но това не беше най-лошото. Те поставяха и други, още по-тежки за момента, условия. А именно: всички рискове от злополуки са за сметка на купувача и ако при бомбардировките или при друга някоя злополука тя бъде унищожена, то купувача губи и стоката и парите, които той вече предварително е внесъл за нея. Този голям риск разбирах много добре. Освен това по това време всички вносни стоки, които можеха да задоволят насъщни нужди на човека се поставяха под разпореждане на министерството на вътрешната търговия, която правеше разпределение на получената стока между търговците на дребно и занаятчиите. Под такова разпределение се поставяха и всички внесени текстилни стоки. Това министерство поставяше и цените им. За вносителя то не даваше печалба по-голяма от десет процента. Тази печалба беше много малка, за да оправдае големия риск за вноса, който се поемаше. Въпреки това, въпреки тези неблагоприятни условия, аз реших да сключа сделка със сеньор Денизи. Печалбата не беше най-важното, което ме тласкаше към тази рискована сделка. Съображенията за да я приема, беше, че моите пари, ако всичко мине благополучно, ще бъдат гарантирани с тези ценни стоки, тъй като по това време инфлацията бързо растеше и нашата монета се обезценяваше. Второ, задоволяването на моята мечта, да се наредя в първата категория стопански деятели и да добия званието „вносител“. Поръчах само пет хиляди метра от тези платове. След като поръчката беше напълно оформена, изпратих по-малкия си брат, да внесе нейната стойност в Българската народна банка, за сметка на фирмата, която щеше да изпрати стоката. Когато брат ми отишъл в банката да внесе сумата, директорът го повикал и му казал, че тази сделка е много рискована, тъй като специално Торино, откъдето ще излезне стоката е непрекъснато подложен на бомбардировки и го посъветвал да не прави вноската. Брат ми не го послушал и внесъл сумата за превод на фирмата износителка. Зачакахме пристигането на пратката. Новините обаче бяха все по- тревожни и напрегнати. Денизи не можеше нищо определено и успокоително да ми каже. Минаваха дни, седмици, месеци все в засилващо се тревожно очакване, тъй като в тази сделка бях вложил почти всичкия си капитал. Взех да мисля, че всичко е загубено. За този, от жизнено за мене случай ме глождеше мисълта да отида при Учителя и да го запитам, какво да очаквам и какво да правя, ако всичко е загубено. Но не обичах да го безпокоя за моите материални работи. Не го запитах, когато исках да направя сделката, не се реших и сега да го запитам. Тревогата пред мрачните изгледи за моята съдба, беше вече здраво залегнала в мене. Един ден, така разтревожен и посърнал съм застанал пред салона, където Учителят държеше своите беседи, гледам Той излиза от стаичката си и тръгна към мене, спря се на близко разстояние и някак въпросително ме погледна, разбрах, че иска да му разкажа за това, което ме подтискаше. Приближих се до Него и като отприщен бент, набързо му изложих целия случай и мъката, която тегнеше над мене. Накрая заключих: „По всичко личи, че след загубата, не ще имам друга възможност освен да стана хамалин“. Той ме погледна помълча малко и каза: „Ти хамалин няма да станеш”. В думите му имаше бащинска загриженост и мекота, а лицето му светеше. Изведнъж, целият се почувствувах, като човек освободен от тежки окови. Изблик на надежда и радост ме обзе и бях готов да литна в простора от неудържим възторг. Само няколко дена след тази случка, получих известие, че пратката ми от пет големи сандъка е пристигнала на Ломското пристанище. Италия само малко преди това, беше вече капитулирала и границите й затворени.
Сумата за тази сделка бе 500 000 лв., с нея можеха да се купят тогава три апартамента. Като получих стоката в гр. Лом от парахода, докарах я в София и пристигна един търговец от Скопие, и ми предложи два милиона, значи четири пъти повече за нея. Аз не посмях защото, имаше закон, че комисарството я разпределя и определя цената й. Комисарството разпредели стоката и остана малко от нея. Започнаха бомбардировките над София 1943/1944 г. и аз закарах останалата стока в село Бистрица, където се бяхме евакуирали със семейството ми. След 9 септември 1944 г. докарах съндъците и ме среща полиция и казвам, че това е багажа ми от евакуацията. И те не провериха, и ме оставиха. След това дойде време, когато бях материално зле и от тази стока продавах малко по-малко и се подпомагах с пари.
Навремето си възстанових всички пари. Интересно бе, че парите, които бях внесъл за фирмата в Торино, не бяха ги привели от банката. Та тези пари аз можех да си ги взема обратно. Но аз не направих това. Отидох при Денизи и му предложих да ги извадя от банката и да му ги предам лично. Той се учуди, че съм толкова честен, усмихна се и той се разтича, и фирмата си прибра парите. Оправихме се.
Значи стоката пътува с кораб по Дунава и преди да стигне гр. Лом се затварят официално границите на Италия. Щом минала стоката и границата се затворила. Та така, хамалин не станах.
ПОРЯДЪКЪТ
От една случка, която имах с Учителя, разбрах от какво грамадно значение е за ученика, когато ще върши нещо, ще разрешава някаква задача, да има предвид разумни съображения.
В 1925 г. Учителят проведе събора за последен път в Търново на лозето и вилата, която имахме там. Следващата година, Той проведе събора в София на Изгрева. Съборите, както вече отбелязах и този път бяха дни на голям подем, топла и приятна обмяна между всички приятели от София и тези дошли от провинцията. Съборните дни ние всякога очаквахме с голяма радост и ожидание още повече и затова, че той за първи път ще стане при нас в София на Изгрева. За многото гости, които идваха, братя и сестри от всички краища на страната ни, помещения нямаше достатъчно, затова всяко семейство или отделен брат или сестра си имаха палатки, които се построяваха на определено преди това място. На този първи събор, който стана в София на Изгрева през лятото на 1926 г. място за палатките беше определено пред стаичката на Учителя, която малко преди това Му беше построена. Тогава даже Тя не беше още измазана отвън. Братята и сестрите, които бяха дошли от провинцията, бяха построили на това място палатките си в недостатъчно добър ред, кой както намерил за добре. Братята старейшини, които имаха за задача да организират външната страна на събора, не бяха се сетили, че ще бъде по-добре, ако и тук се внесе порядък, палатките да бъдат наредени все пак в някакъв ред. Една сутрин, преди още да беше почнал събора, отидох към „Белият град“, както аз наричах това селище. Когато отидох там, гледам Учителят идва към мене и ми казва: „Трябва палатките да се наредят в по-правилен ред“. Едно от качествата ми като човек е да не отлагам нещата и най-вече, когато от Учителя е предложено нещо. Още в същият момент, почнахме с Него да размерваме и планираме тяхното нареждане. Между Него и мене стана въпрос, как да ориентираме редиците, по които ще се построят палатките. Но нали винаги бързах, не изчаках Учителят да каже как да стане това и дадох своята идея за разрешаването на този въпрос. Учителят ме погледна и каза: „Какви ти са съображенията за този план?“ Разбира се изложих ги. Усмивка на доволство грейна по лицето Му. Аз може би не дадох най-правилното разрешение, но имах своите разумни и оправдаващи доводи. Това разбрах беше най-важното, да се мисли добре, преди да се започне някаква работа. Доброто мислене е най-важното, затова дават задачи на човека, за да се учи все по-добре и по-добре да мисли. Това беше хубав урок за мене, че аз трябва все по-добре и по-добре да се уча да мисля. По това мое предложение, заедно с братята и сестрите, които дойдоха, не знам защо преди това ги нямаше, бяха отишли някъде, започнахме и наредихме палатките.
Знаете ли защо Учителят прекъсна съборите в Търново?
През 1925 г. поповете и владиците започнаха голяма шумотевица и много остро започнаха да говорят срещу Учителя. Направиха петиция, събираха подписи от търновското гражданство и ги изпратиха в София. И затова през 1926 г. събора бе в София и то на голата поляна. Времето бе навън слънчево, слушателите прави или седнали на тревата слушаха Учителят, който държеше беседата си на една скована от летви катедра с навес. Останалите спяха на палатки, на открито. Хранехме се на открито седнали на столове, пейки. А казаните бяха сложени по средата и там се раздаваше храната през този събор на 1926 г.
А през 1927 г. се построи големия салон и Учителят говореше в салона, а останалите слушаха през мястото за вратите и прозорците, които есента се сложиха.
Резюме
ИЗПИТАНИЯ И ПОУКИ В ЖИВОТА И В ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО
Спомени на Жечо Панайотов, Николай Дойнов и Дора Карастоянова за детските и юношеските им години, за формирането на Сливенското и Бургаското братство, за комуните в с. Ачларе и Русе, за съборите и някои от скрижалите на Бялото братство (Знамето, Антиминса, Пентаграмата, книгата „Завета на цветните лъчи на Светлината“). Споделят за живота на Софийското братство и разказват за отпечатването на беседите, построяването на Изгрева, лагера на Рила, салоните, в които Учителят изнася Словото, за Добрата молитва и 91 псалом, астрологията, окултната музика и песнопойките, за заминаването на Учителя, създаването на Върховен Братски съвет, печатница „Житно зърно“, Устава на Общество Бяло Братство, за ревизори, съдилища и затвори. Във всеки спомен срещаме Словото на Учителя.
Пример за влиянието на Словото и на външното въздействие върху живота и творчеството е Иван Толев – главен редактор и съставител на сп. „Всемирна летопис“, с публикуваните (и в този том) статии на Петър Дънов, както и уводни статии, по негови идеи, от Иван Толев. Допълнителни материали представят адвоката у редактора Иван Толев, попаднал под упреците на църквата и атаките на недобросъвестна критика.
В рубриката ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО са разгледани няколко теми – за Паневритмията, молитвените домове и архиви, причините за пожарите в България и противодействията срещу т 14 на „Изгревът …“ и други.
София: Житен клас, 2002. 996 с., 120 с. ил.
IЗВN 954-9915-06-09 (т. 15)
