Стефка Няголова

(01.11.1903 – 19.02.1995)

Биография. Из “Изгревът…” том 7, том 8

Стефка разказва: „Родена съм в Бургас на 1.11.1903 г. нов стил в семейството на Величка и Коста Стойчеви. Ние живеехме в една гръцка голяма къща, в която най-долу беше кръчма, над нея нашата кухня и други помещения, а над тях един голям, грамаден салон, от който се влизаше в четири стаи за живеене.

У нас често идваше Учителят – Петър Дънов, който престояваше у нас понякога цял месец. Понеже имахме тоя голям салон, в който можеха да се поберат до 100 души, събиранията на хората от Братството ставаха у нас. Естествено, по онова време братята и сестрите бяха малко на брой 10–15 души, които тъкмо се бяха запознали с Учителя и новите идеи. Майка ми ръководеше женските събрания и същевременно събираше децата –нас и ни разказваше приказки.”

Разказва Величка Няголова:

Стефка Няголова е била взета от Величка Стойчева още от бебе на 40 дена. Майка й била починала и баща й я занесъл в черквата –така постъпвали с децата, преди много години, които са останали сираци без майка, а не както сега. Учителят така наредил щото Величка Стойчева да я види и последната когато я видяла за пръв път казала: „Ето моето дете!” Така Стефка била приета в домът на Величка и Коста Стойчеви, които нямали деца. Стефка казва, че майка й я гледала толкова хубаво, просто като принцеса, с голяма любов и големи грижи. Но станалотака, че на 14 години когато станала Стефка, майка й я оставила, тя починала. Накрая преди да си замине за другия свят казала на мъжа си: „Коста, да гледаш Стефка!” Величка Стойчева е била една светла и интелигентна душа. Стефка разказва за нея: „Ще ти кажа нещо за нея: Тя обичаше да се облича много хубаво, с изящни дрехи въобще. Величка, дъщеря ми на нея прилича. Бивашесемпло облечена, но красива.

Когато си замина баща ми – Коста Стойчев е отишъл ъв Варна при Учителя.

Стефка Няголова (1.11.1903–19.02.1995 г.) е една от ученичките на Учителя Петър Дънов, коятоидва по времето на Школата на Учителя 1922–1944 г. Още нейната майка, Величка Стойчева е била една от най-първите ученички на Учителя. Тя живеела в гр. Бургас когато Учителят през тези начални години на този век е изнасял сказки из България и е правил своите френологически изследвания. Когато е идвал в Бургас е отсядал за дълго време в къщата на моята баба Величка.

Майка ми Стефка е била на пет години, когато Учителят я галел по главата и е казал: „Тя ще пее!” И наистина, тя имаше чуден глас и пееше много хубаво. В къщата на баба ми Величка е имало голям салон, който е събирал много хора и там Учителят е говорил и е държал сказки. Имало е и общи вечери.

Баба ми Велика е посрещала Учителя с голямаЛюбов, все едно, че Господ й идвал в домът й. Заедно с дядо ми Костадин Стойчев са организирали приемите. Баба ми е била безкрайно предана на Учителя.

През 1917 г. Учителят е бил интерниран във Варна в хотел „Лондон”, когато баба ми Величка си заминава. Дядо ми Коста отивавъв Варна, за да съобщи тъжната новина на Учителя. Той се показал горе на балкона и като научил, казал: „Те използваха случая, че аз съм затворен тука и грабнаха Величка!” Майка ми Стефка на 14 годинио става без майка.

Когато Учителят организира един от първите събори в гр. Търново, Той изпраща покана на майка ми. Тя отива на събора и за нея започва нов съзнателен живот в служба на Учителя и на Бога. Майка ми се оженва за Крум Няголов и има четири деца: Светозар, Костадин, Величка и Любомир. Ние сме изгревски деца, понеже сме родени на Изгрева.

Бях на три години и половина когато си замина Учителя. Макар че бях толкова малко дете, така добре помня заминаването Му. Майка ми ме заведев салона. Всичко бе в бяло. Аз като видях Учителя положен на леглото, много силно се развълнувах. Майка ми ми каза да Му целунаръка. Аз благоговеех пред Него и не желаех да Го безпокоя. Казах: „Той спи. Ще Го събудя!”

Ние живеехме на Изгрева в малка дървена барака и бяхме много бедни. Семейство с четири деца. Баща ми беше чиновник, а майка ми не работеше. За Братството ние бяхме „бедните” или Стефка с многото деца. Малцина помогнаха на това отрудено семейство и ние бяхме за изпит на Братството и на Изгрева.

Спомням си, след заминаването на Учителя, когато се слагаха братски трапези по време на братските празници, то нас винаги слагаха накрая на масата. По средата седяха заслужили братя и сестри и масите пред тях бяха отрупани с плодове, с баници, сирене, кашкавал, маслини, което ние като многодетно семейство, тези лакомства за нас като деца не ги виждахме в скромния ни дом в онези бедни години. Е, разбира се за онези, които седяха накрая на масата също достигаше по нещо, но в нашите детски очи остана запечатано, че лакомствата и изобилието се слагат само пред заслужилите братя и сестри. Независимо от това от нашата бедна къщичка успяха да излезнат трима инженери от четирите деца на майка ми.

Спомням си, че майка ми разказваше, че веднъж брат ми Светозар, като деца си играели в двора и Учителят се доближил до него и казал: „Как се излъга да дойдеш тук на земята?” Така, че днес брат ми Светозар избра пътя на ученичеството, докато другия ми брат Костадин предпочете света.

Из том 8 на “Изгревът…”