КРАТКА И МЕТОДИЧЕСКА БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА
МИРКОВИЧ, Георги Вълков. КРАТКА И МЕТОДИЧЕСКА БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА ОТ Д. Г. В. МИРКОВИЧ.
Цариград-Галата: в книгопечятницата на Д. Цанкова, 1860. III, 69 с.
ПРЕДИСЛОВИЕ
В: Миркович, Георги Вълков. Кратка и методическа българска граматика от Д. Г. В. Миркович. Цариград-Галата: в книгопечятницата на Д. Цанкова, 1860, с. I–III.
Грамматиката е основата на един язик, и точката на неговото развитие; следователно тя е едно особенно занятие – една наука. Всяка наука, колкото по-просто и по-методически е изложенна, толкова е по-лесна в изучението си. Тая е главната точка, която йоще преди десят години, побуди моята ревност към тоя предмет, за когото и обявление издадох. Но, понеже съдбата поиска, по благополучие или по злополучие, да ме отдалечи в него време от тези места, припятствува ми и на намерението.
За днес това не беше веке мое дело, ако обстоятелствата, по някои причини, не биха побудили трудолюбието ми въз него, и изново раздразнили ревността ми. За това, ако и да препознавах слабостта си, при нашите днешни Славенно-Български филологии, то, не смеях да отложя и отпусна от трудът си онова, което съм мислял и мисля за по добро въз този важен за нас предмет.
Ако исками, сякам, да съхраним слогът, когото днеска говорим и когото напосоки пишем, то треба да ся трудим от него да си извлечем Грамматическите правила; а ако исками да ги наредим и поставим добре, то е нужно йоще да земним за пример и язик, който има голямо сходство с нашият в Грамматическите правила. Тези са главните точки въз които моят състав ся основава: За предмет на правилата имах говоримият и пишимият наш днес вообще Българский язик; за пример на порядокът им имах Француската метода.
Колкото едно нещо е по-просто, толкова е по-естествено и по-лесно. Нашият язик, като пригледами, точно падежи няма; следователно тяхното изложение, като противно на язичното естесво, е едно заблуждение и едно празно затруднение за децата. Да отбегним това, нямами друго, освен да ги исхвърлим и вместо тях да поставим правила, които естеството язично изисква, за по-лесно.
Без да вляза в особенни подробности, дозволете ми да кажа само: че, моята главна цел, както рекох, е да изложя онова, което сякам по- естествено, по-добро и по-лесно за изучението. Това всяк ще го проумее като вникни от близо в изложението ми. При сичко това, не сякайте, господа, че искам да ви представя достаточно изложение въз този предмет, защото, всяк знай, че това не е дело за изведнъш, ни за едного человека; не сякайте че искам да потвърдя сичките си мисли като непогрешими, защото може в нещо да съм излъган.
Моето желание е да поставя това, което имами по настояще тъй щото да ся отвори път по когото всяк да може да прибави онова, което сяка за нужно. Счестлив ще ся сякам, ако видя че нашите учители и ученни удобрят мислите ми и постъпят по тях! Това, като ма наслади, ще ободри ревността моя йоще и за по-нататък.
Д. Г. В. Миркович.
1860, Иулия 1.
Повече материал за азбуките, българската граматика и стария правопис може да намерите в том 36 от поредицата
СЪОБЩЕНИЕ ЗА НОВА КНИГА:
БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА ОТ Д-Р МИРКОВИЧ
В: България (Цариград). Г. 2, бр. 69, 13 юли 1860, с. 256.
рубрика: Всякакви неща и новини
… След няколко дни ще излезе под печат една Българска граматика, съставена от г-н Доктора Мирковича. Видяхме от частитова интересно и полезно дело и съчинителят има добрината да ни съобщи устно методата й. Тя е нова и толкова ясна, щото нашите млади ще намерят вътре толко леснотия за изучаването на язикът, колкото и напредване. За то преимущество още от сега я препоръчваме на нашите учители и въобще на сичките Българи. По изданието й ще говорим по-надълго.”
Следва сканирана цялата граматика:
