Амриха

„…В.К.: Аз просто се чудя как е издържала Паша. Това, което ми разказвате вие, виждам, че е абсолютно верно, защото аз познавам 5-6 човека, които вие споменахте и които са ми казвали лично, че благодарение на Паша са се изучили, че са завършили гимназия, че и висше образование. Но другата страна, която вие разказахте, аз не го знаех, защото няма откъде да го зная.
  Г.П.: Ами пристигат на тази, гдето ви разказах, сирачетата, недейте го записва, сирачетата, гдето ви казах, гдето бащата е пияница, майката беше проклета от майка си, умря млада, оставиха три момичета. Тези три момичета се ожениха, едната от тях, най-малката, не най-малката. Те бяха две близначки и една трета. Едната от близначките, Линчето, има син – Илко. Илко има другар. Явяват се на някакъв изпит, ама им трябва подготовка по химия. Е, кой ще направи тази подготовка, леля Паша. Оня беше толкова некадърен, негоден, че викаше меден сулфат – су со. …

Кореспонденция

…       В.К.: Интересно, аз очаквах, че у вас ще има много писма с ваша кореспонденция с Паша.
           Г.П.: Не, не, не. Всичко туй е в избата.
           В.К.: И там имаше наводнение.
           Г.П.: Наводнение до тавана на избата. До тавана и всичко изгни.
           В.К.: И всичко е изхвърлено.
           Г.П.: С тинята барабар.
           В.К.: Боже!
           Г.П.: С тинята. …

„Пашини с това разрешават руския въпрос.“

… Казваше се Веса Козарева, отива при Учителя и казва: „Учителю, казва, какво е това нещо, ние се чудим какво да хапнем, да сръбнем, пък Пашини, вика, разтворили масата и хранят хората.“ Учителят вика: „Пашини с това разрешават руския въпрос.“ Пашини разрешават руския въпрос. Дали широкото сърце…

…Г.П.: Да, бъдещето е на славянството, аз съм го чула. …

„Калу“

… За нея всички предмети имаха две имена. Ножовете ги беше накръстила по различен начин, в зависимост от формата и от резбата им. Едно беше, спомням си, „змийче“. Другите, всичко не мога да кажа. Засели се при тях една котка, на Изгрева вече. Котката беше шарена с черно и бяло. Паша я кръсти „калугерка“. Ха-ха-ха. А за по-съкратено я наричаше „калу“.
Направихме долу къщата. Тя имаше отначало три стаи и всяка от тях си избираше по една стая и казваше как да си я боядиса. Пашината се боядиса небесно синя, Анината розова и на Надя беше с букети цветя, така по тапетите. То тапети не бяха, но стените. И Паша веднага ги кръсти. Нейната – небесна светлина, Анината – розова долина, а Надината – росна китка. Беше изобретателна, духовита.

Лещата

Веднъж Надя беше пресолила лещата. Аня беше злоядо същество, ама злоядо същество, то не може да му се угоди да яде. Хапва и не може вече, свършено, какво ще правим. Идва Паша, тя след тази среща между Аня и Надя. Сяда и яде. Надя: „Паша, как ти се вижда лещата?“ – „А, нищо, Наде, малко темпераментна.“ Ха-ха-ха-ха. Аня слуша, та така е. Всичко харесваше – малко темпераментна.

„Аз се самопоканвам.“

Друг случай: Тя на Изгрева, понеже много я търсят, канят, тя решава, имала е време, да ги посети, ама така последователно. Купува каквото може и трябва и отива на гости, ама без някой да я кани и да знае, че тя ще отиде. Чуква, влиза: „Аз се самопоканвам.“ Разтваря каквото носи, закусят и т.н. И така обикаля Изгрева. Сега как е стигнало това до ушите на Учителя, то не е нужно там някой да му го каже. Той я среща и вика: „Паша, кога ще се самопоканиш у мене? Аз те каня.“ А той, тя ми разказва и друг път, не само в този случай, елегантен кавалер. Маса, приготвена, покривки, всичко съвършено, както трябва, както може да го направи една съвършена домакиня. Та нейната самопокана, тя трае няколко месеци. Посещава поотделно семействата, казвам ви как – с кошничката вътре пълна. Тя си купи, не, подариха й гайда. Гайда, бе.
           В.К.: Кой й купи гайда?
           Г.П.: Ами наши приятели, там. Гайда. То какъв смях беше, какво нещо беше.
           В.К.: Кой свиреше?
           Г.П.: Тя. Тя свиреше, но когато почнахме много да й се смеем, гайдата някъде се скри.
           В.К.: Ха-ха-ха-ха.
           Г.П.: Гайда имаше.“

Продължете да четете текста от записа тук.

Представяме Ви интервюто на Гена Папазова с д-р Вергилий Кръстев. В него може да чуят много интересни опитности с Учителя. Целия материал на Гена Папазова е публикуван в том 7 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата по аудио-архива на д-р Вергилий Кръстев с личностите тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ в нашия Youtube канал.

Вижте и документалните записи на концерт-рециталите от 2005 г. насам.