Влади Симеонов

(23.05.1912 – 16.01.1990)

Биография, разказва Мариета Бертоли из “Изгревът…” том 7

Влади Симеонов е роден на 23.Ѵ.1912 г. в Разград.

Майка му Костанца Хлебарова е учителка от Шумен, учила педагогика в София 1906-1907, баща му Георги Сименов също е учител-художник и голям музикант. Той му е първия учител по музика – баща му, който е свирил на цигулка, на цитра и на китара. Голям музикант беше в Разград. В София се запознават.

1910 г. Академията организира екскурзия в Италия. И те като годеници, той взема годеницата си Костанца във Флоренция в галерия „Пими”, една от най-големите художествени галерии. Нея я болял много силно зъб и на излизане в двора на тази галерия има един кладенец, творба на изкуството, направен много хубаво, успява да си изтръгне зъбът и го хвърля в кладенеца и казва на годеника си: „Да оставя нещо от себе си, та дано един ден ако имам син, да дойде и той в тази хубава страна да учи”. И наистина, майка му Констанца ражда син Влади, а като порасна дойде в Италия не само, че учи в Италия, но и в Италия се оженихме с него през 1940 г. Дето се казва – карма.

1934 г. Завършва Държавната музикална академия в София с цигулка, по-късно специализира в консерваторията „Санта Чечилия”в Рим, завършва и Виенската консерватория.

1940 г. В Италия се оженихме с него.

1943 г. Тук на Изгрева в салона той дирижира малък оркестър и изнесе концерт в салона на Изгрева пред Учителя. На една от снимките направени тогава се вижда, че на сакото си носи траурна лента по случай смъртта на царя.

1944г. – Като се върнахме вече в София, него го назначиха лектор в консерваторията, те със Сашо Попов винаги имаха антагонизъм, той все го гонеше, защото беше много способен и така се страхуваше от него и го беше назначил като тонмайстор в радиото. А той беше завършил с диплома с най-висок успех за диригент, а той го слага тонмайстор. Същевременно го назначават лектор, а после доцент в консерваторията по дирижиране.
Когато Учителят е бил в Мърчаево през 1944 г. и се бил затворил в стаята си, съобщили му, че Влади е дошъл, Учителят слязъл с цигулката си, дал я на Влади да посвири. Да, и той после с нея е свирил 2-3 часа. Именно ние бяхме тогава евакуирани в Разград и Влади беше дошъл не знам за заплата или нещо друго и тогава е ходил в Мърчаево, да го види. Също и когато Учителя се разболя идва в София. Беше и на погребението Му.

1944 г. Работи като диригент на новосъздадения след 9 септември 1944 г. ансамбъл за песни и танци при МВР.

1945 – 1953 г. Пращат го в Пловдив да създаде там филхармоничен оркестър. Той създаде там симфоничен оркестър.

1950 – 1951 г. Пловдивската филхармония се класира първа на първия международен преглед на всички симфонични оркестри в България. После го викат в София да образува големия Радио-оркестър. Тогава в радиото имаше един малък салон и той образува един голям симфоничен оркестър от 90 души.

1951 г. е диригент на Държавния симфоничен радио оркестър в София, а след това – диригент и главен диригент на Софийската филхармония.

1953 – 1989 г. Съставя Пионерският оркестър с децата. Влади с пионерския оркестър обиколи света, на запад и навсякъде и в Америка. Като бяхме в ООН-то, той там свири през 1979 г., председателя на ООН-то му отстъпи кабинета си, веднага за един час напечатаха табела върху месинг „Маестро Влади Симеонов”, сложиха я на вратата. Пред вратата му имаше една служителка с престилчичка, с бонетка, с всякакви сандвичи, пикета, всеки момент да го обслужва, въобще на ръце го носиха.

1963 г. Става професор и диригент.

1968 г. В Бразилия с оркестър “Пионер”

1979 г. Оркестър “Пионер” свири в ООН-то 1979 г. по случай първата международна година за правата на детето, той я закри и има огромен успех. Всички представители от 85 страни го чуха. Бърнстейн беше тогава най-големия диригент. Той писа дословно: „Това не е пионерски оркестър, това е върха на цивилизацията”. И за коя цивилизация. Аз ги имам думите записани. Това е цивилизацията на България, а не на Влади Симеонов!

1984 г. В Бразилия с оркестърс оркестър “Пионер”. Имаше договор подписан за Миланската скала да върви да дирижира, в Бразилия, в Щатите. Но те го искаха там да остане като диригент на филхармонията и да им направи на тях такъв младежки оркестър и втори път като ходихме 1984 г. тогава вече бяха си направили така един-два детски младежки оркестъра. И той винаги е отказвал, защото той беше голям идеалист и патриот и казваше: „Аз искам да знаят, че България не изнася само домати и краставици, но и изкуство. Че в България има също културни хора и тя може да даде нещо на света”. И наистина, когато Влади направи този оркестър, може би той беше първия в света. Нямаше такъв оркестър. Имаше младежки, но такъв оркестър, в който да свирят деца от 10 до 18 години, нямаше. Беше първия и по негов пример се направиха много по целия свят. но тука какво направиха? Признаха ли го какво направи? Не.

1989 г. Последния концерт в Рим на 10.11.1989 г. Завидяха му и един ден като отива в двореца, директора последния на двореца му казва: „Другарю Симеонов, имайте предвид вие вече сте възрастен, да не се измаряте, решихме да останете почетен диригент. От сега нататък ще има един млад диригент, който ще поеме работата”. Той си идва вкъщи, аз го виждам още като влиза хемен, хемен ще падне. „Какво има, бе Влади?”Така и така. Та Лучия, дъщеря ми работеше тогава в Министерството на културата, тя отговаряше за симфоничните оркестри. Казва, недей така присърце вземай, ти ще получиш инфаркт и ще умреш и те само ще се радват. И тогава Георги Робев, който е на Капелата диригент, беше министър на културата, отидоха заедно и той му казва: „Не се тревожи, Влади, ти ги остави да си приказват каквото искат. Не са те, които ще кажат, аз като министър, което значи един ден ще стане”. Но тогава той беше получил малък инсулт, но се оправи, възстанови се. Започна репетиции с оркестъра. Това беше значи в началото на октомври. Ноември заминахме на турнето в Италия. Върнахме се декември, към 15.декември, а на 16.януари 1990 г. почина. Малко преди да замине на турнето става цялата тази история с него, че искат да го махнат. И той много се беше разстроил. Аз се чудех как тогава не получи инфаркт. Той се върна ни жив, ни умрял вкъщи. Вече толкова разтревожен и разтреперан. Като работиш, ще те изхвърлят като парцал и друг ще дойде на твоята работа, която си движил от 14 години.

Заминава си на 16.1.1990 г. Започна кариерата си в Рим, защото там следва, там изнася първите си концерти завършва с последния си концерт в Рим. Желанието на годеницата хвърлила зъба си в Италия се сбъдва – ражда син, който учи и получава славата си в Италия.

И така 1-2 месеца преди да си замине той ми казваше: „Мариета, аз ще умра!” Нали, защото точно тогава му се разнесе славата. Той и преди това имаше големи покани, даже и във Ватикана го бяха поканили да свири, но нашите власти не даваха, комунистите се бояха от папата. Ти ще водиш пионери във Ватикана? Накрая вече бяха се поотпуснали, като виждаха накъде върви света и до нея година когато той умря имаше предвид огромно турне.

И като се върна на 16.януари 1990 г. си отиде.

Мечтата на Влади се проектира чрез времето и пространството. Следва в Италия, там се ожени за италианка, но дошла от Изгрева и цялата му кариера като музикант и диригент бе оценена както подобава само в Италия. Тук бе в апогея си.”

Влади Симеонов е два пъти носител на ордените „Георги Димитров”и „Кирил и Методий” – първа степен, на ордена „Народна република България” – първа степен и други високи награди и отличия. Два пъти е лауреат на Димитровска награда.

Из том 7 на “Изгревът…”