Светослав Георгиев Печеников (Славянски)
(1907 – 1978)
Биография. Из „Изгревът…“ том 6
Разказва Надка Кьосева (Надежда Георгиева Кьосева)
Брат ми е роден през 1907 г, в Станимлъка, Асеновград (виж и Надка Кьосева – линк)
Брат ми е завършил Втора мъжка гимназия, отдели се от къщи и отиде да живее на Изгрева. Намерил е това общество. Направи си къщичка. С кого е влязъл във връзка, точно не знам.
Направи къща там и остана там. Баща ми беше в ужас, че е станал дъновист. Баща ми не беше съгласен, защото имаше приказки разни.
Ние с брат ми си бяхме обещали никога да не се женим и да работим за Братството. Той имаше едно място под Изгрева и казваше: „Ще направя там един дворец, който ти ще го ръководиш и ти ще приемаш от цял свят нашите братя, ти ще ги посрещаш“. И аз бях на седмото небе, разбира се. Добре, но по-късно той беше на Рила и като се връща ми каза: „Виж какво, аз ще трябва да се оженя за Люба“. Викам му: „Как така, нали обеща!“ „Трябва да се оженя, налага се.“ „Е, викам, щом трябва…“ И така те се ожениха. Тогава се наложи да се разширяват. Баба Данка и Димитрий отидоха по-долу при Анка Каназирева в една къщичка отделно. Останахме аз и Славчо, дойде и Люба и той почна да разширява къщичката, почна – хол, кухня, баня. Аз останах там. Ходех на училище още. Ожени се Славчо за Люба. Мен ми беше много кисело. Не мога да кажа „не“. Тя беше агрономка в Агрономическия факултет, с висше образование, много умна жена беше всеки случай. Аз останах вкъщи като същевременно домакинствах и ходех на училище. Идваха те вечерно време, приказваха си аз ходех на училище.
През 1934 г. се роди Бубка. Първата дъщеря на Славчо, Людмила. Аз я отгледах. Те бяха на работа. Славчо имаше един циклостил на ул. „Клементина“ № 11, сега „Ал. Стамболийски“. Там му беше бюрото. Работеше с циклостил и аз много често съм ходила там и съм въртяла ръчката, по който начин се печаташе разни неща, на ръка. На „Стамболийски“ № 11. Там беше бюрото му. И аз ходех да помагам така. Мисля, че и с беседи се занимаваше. Той пишеше и после вече имаше печатница и издателство „Безсмъртни мисли“ на ул. „Гурко“ 22. Там после бомба го удари.
Когато откри издателство, тогава си промени името от Печеников на Славянски и баща ми се разболя от мъка и тогава пропуши. Чрез Държавен вестник Славчо си беше променил фамилното име и сега децата му носеха името Славянски. Баща ми се поболя. Един син и си промени името. Заради издателството.
Той много контактуваше с Учителя. Той ходеше на Рила, Славчо уреждаше всичките там, за конете, за превоза. Помня, аз бях там, още от Изгрева тръгването, групите. Славчо винаги организираше отиванията на Рила. Правеше денкове за транспорта, опаковаше храната, говореше с конярите. В тези ранни години аз не бях ходила на Рила, но изгревяни всяко лято отиваха там да летуват. Елена Андреева шиеше палатките за там.
Славчо започна да издава Библиотека „Безсмъртни мисли“. Имаше нещо като печатница на ул. „Гурко“ № 22, но по-късно бомба удари всички тези негови. Цялата печатница бомба я удари на „Гурко“ № 22.
Жечо Панайотов 1B: Съборът 1914 г. – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Жечо Панайотов 1.В - Съборът 1914 г Съборът през 1913 година не се състоя. Учителят не бе правил обичайните си обиколки през 1912 и 1913 г. [вижте повече]
Жечо Панайотов 1.1: 1910-1912 г – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Жечо Панайотов 1.1: 1910-1912 г. "...Говорил г-н Дънов от София. „Но трябваше да бъдете там, щяхте да я разберете по-добре от нас“. След привършване на сказката [вижте повече]
Васко Искренов 3B: Произхода на славянските народи – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Васко Искренов 3B: Произхода на славянските народи Учителят например за бъдещето на Бялото Братство споменава, че то ще отиде, в бъдеще ще се роди в Русия, там в [вижте повече]
Жечо Панайотов Панайотов – „Изгревът… говори“
Жечо Панайотов "Изгревът...говори" "Доколко баща ни беше оригинален, се вижда от един такъв домашен режим, необичаен за гражданите на гр. Карнобат. Не обръщаше внимание какво ще кажат хората, а го провеждаше през лятото, [вижте повече]
Васко Искренов 3А: Французите – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Васко Искренов 3A: Французите Аз си спомням и друга една работа, французите подариха на Учителя една европейска хубава палатка. Той обаче я гледа, разглежда, влиза вътре, всичко. Обаче си [вижте повече]
Васко Искренов 2B: Въшката – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Васко Искренов 2B: Въшката В.И.: Учителят се разсърди. За пръв път Го видях сърдит. В.К.: За какво се разсърди? В.И.: Аз не можах да разбера нищо, гледах една [вижте повече]














