Тази полянка, преди много години е била собственост на англичанина журналист Баучер, кореспондент в България на вестник „Таймс“. Видяло му се красиво това място, харесал го и го купил. Не личи да го е използувал за нещо, но при покупката му от Братството са заварени двадесетина борове, доста израстнали, които се пазят и до днес. Баучер е имал при себе си един селянин от с. Бистрица – Софийско, на име бай Иван. Придружавал го при разходките му вън от София, изпълнявал е негови поръчения, един вид прислужник. Баучер почина през 1920 г., но преди това е прехвърлил на бай Иван въпросното място, един вид за благодарност на вярната му служба.
Учителят, през ранните си утринни разходки е идвал на разходка или придружен от някой приятел, именно на това място. Дочаквал е изгревът на слънцето. Постепенно, започнали да идват тук и други братя и сестри край Учителя, прекарвали са известно време и са се връщали в града. Казвали са си тогава: „Ходих тази сутрин на „Баучер“, много е красиво там!“ Най-после, явява се идеята да се купи това място за Братството. Уговарват се с бай Иван, който се задоволил със сумата двеста хиляди лева, както бях слушал да казват. Оттогава, посещенията сутрин са бивали по-многочислени, приятелите вече си казваха „Ходих тази сутрин на изгрев, и Учителят беше там, много е приятно!“ И така: „Ходих на Изгрев, бях на Изгрев, докато целият квартал получи това народно име „Изгрев“….

Дойдоха ревизори. Те дойдоха, видяха, че се е работило и официалното счетоводство го одобриха напълно. Даже дотам стигнаха, че възложиха на Коста Стефанов, който също работеше счетоводство, да провери записванията, които съм правил, дали отговарят на истината, на касовата книга и на главната книга. Беше точно всичко. За да покаже, че нещо е открил Коста Стефанов каза: „Само с 1 лев не е вярно“.
Антов по-нататък като вижда, че това, даже предизвика едно събрание, в което бяха събрани наши приятели, да даде отчет. Ревизорите присъстваха. Дойдоха партийци от целия квартал, хора, които нищо не знаеха за Братството. И ги домъкна тука при трапезарията, дето заседавахме вътре. И по едно време се чува от вънка: „Смърт! Смърт!“ Значи искаха да ни накажат със смърт.
           В.К.: Кой вика вънка?
           Ж.П.: Тълпа са се натрупали. Даже били подготвени да ни вземат двамата нас с Борис Николов, да ни набият и да ни умъртвят. Това ми го разказа после Иван Илиев, който е бил посред тях.
           В.К.: Казваха ми, че повода бил, че той искал една сутрин да влезе в салона и не са го пуснали.
           Ж.П.: Антов впоследствие заведе дело против 63 души, братя и сестри от Братството, че те го обвинявали в разни неща, с което уронвали неговия престиж, и са му нанесли материални щети, и искаше 15 000 лева и да бъдат наказани всичките. И за него, какво го спомена ти?
           В.К.: Че не му дават да влезе.
           Ж.П.: Един случай. Той вече се компрометира извънредно много. „Този човек не трябва да влиза в салона. Какво го пускаме?“ Гради застана пред вратата на салона и му каза: „Нямаш работа тук. Махай се!“
           В.К.: Обаче той?
           Ж.П.: Той вика, кряска, обаче не влиза. Тогава прави оплакване, че му пречат да изпълни религиозните си убеждения. Значи, това е в хода на работата.
           В.К.: И след като дойде ревизията?
           Ж.П.: Дадоха ни на прокурора и започна следствието.
           В.К.: За което ще говорим по-късно.
           Ж.П.: Да….“ Автобиографията на Жечо Панайотов може да прочетете тук.

Продължете да четете текста от записа тук.

Целия материал на Васил Искренов е публикуван в том 15 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ Youtube