Но през 1974 г. отидоха на турне в Швейцария и Германия и когато дойде деня да се връщат, беше много такъв зимен, страшен ден, лошо време, зимно, февруари месец мисля, че беше, Филхармонията отложила пътуването си поради снега, бурята, и ние по телефона питахме дали се е върнала Филхармонията и на другия ден се върнали без двама. Емил Кьосев и Атанас Възларов. И тогава подсекоха ми се краката, тичахме да разберем как е станало, никой не знае как е станало. Ходихме веднага при диригента Димитър Манолов, той не ни прие. И може би е имал основание, щом не ни приема. И ние ходихме да питаме там секретарката, която стана директорка после. Никой нищо не можа да каже, и ние разбрахме после, че те една вечер са отишли да си оправят виолите, нещо не били в ред, и като да се явяват на репетиция, не са се явили на репетиция, чакат ги да дойдат на репетиция, няма ги двамата. Те спали в една стая и заварват на масата, единият куфар обърнат наопаки, другият го няма. А тези униформите служебните им наредени, с обущата, всичко в гардероба, а виолите им ги няма и ги няма, изчезнали. Чакахме писмо два, три месеца. Няма никакво писмо. И в паниката смятахме, че там нещо става. На Запад все нещо става страшно. След 2-3 месеца получихме една картичка: „Мамо и татко, жив и здрав съм, обикаляме с едно малко оркестърче из цяла Германия. Следва писмо.“ И в писмото което следва вече пише подробности как е останал. Бил е в Кьолн, бил е в други градове, после влязъл в този оркестър в Майн, и там вече в този оркестър продължава да свири.

Един ден идва свекър ми у нас и ме пита къде има ключ, т.е. чекмедже с ключ. Аз не знаех защо пита това нещо. Казах му, че ние нямаме ключове. Той ми каза, да направим на нощното долапче ключ и тогава направихме и той донесе тогава една кутия, в която имаше три реда жълтици, големи. Кутията беше за вилици и лъжици. Той каза: „Това нещо ще седи тук. Заключвай си, но нека седи ключът у вас“. Жоро се чудеше защо е донесъл това нещо у нас, а не го държи у него си. Но скоро след това съобщиха за някаква блокада. Може би търсеха оръжие. И Жоро ми каза: „Кажи на баща ми да си вземе жълтиците, защото не искам да дойдат и да намерят у мене такова нещо“. Казах това нещо на дядо Гиго, а той ме погледна през очилата, гледа ме дълго време и после каза: „Той ли ти каза това?“ Викам: „Да, Жоро ми каза да вземеш жълтиците, защото не иска тука да заварят нещо“. Той ме гледа доста дълго време и накрая си взе жълтиците и от тогава тези жълтици не се видяха къде отидоха.„

Автобиографията на Надка Кьосева може да прочетете тук.

Продължете да четете текста от записа тук.

Целия материал на Надка Кьосева е публикуван в том 6 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ Youtube