„Когато ме стреляха и ме раниха, то е един инцидент много неприятен, случайно мога да кажа, бях още 16-годишен и когато лекарите казаха, че няма вече никаква опасност, тогава дойдоха моите приятели и ми направиха една серенада – с челите и цигулките в преддверието на болницата. И аз тогава си казах, ако оздравея ще се занимавам само с музика. Баща ми обаче беше доста смутен и каза: „В моята къща един музикант стига“. Но преодолях в края на краищата, иначе не може. Той беше много разбран. Много разбран беше, баща ми беше чуден човек. Аз съжалявам, че толкова огорчения съм му създал с вироглавието си. И дойдох аз в София и две години учих при Тамара Янкова частно и се явих после на изпит, но завърших при Димитър Ненов. При Димитър Ненов – пиано и при Веселин Стоянов – композиция…

…Аз съм записал само една песен „Иде, иде, Той сам иде“, това е.
В.К.: Ти свириш на пианото, Той свири на цигулката или?
Д.Г.: Не, не, Той я пее. Аз съм на пианото. Започна се на един Бъдни вечер ли беше, какво беше, не, на един обед, на празник беше голям и на другия ден Балтова дойде в салона и се продължи с песента. После и Асен Арнаудов се включи. …

В Паневритмията аз съм направил поправките и аз мога да ги кажа кои са. Всякой един музикант ще ги разбере. Понеже Учителят дава фраза по фраза. Да кажем, днеска е дошъл до една фраза, утре до друга фраза. Една фраза завършва на първото време на следващия такт, ако е последна, но ако след тази фраза следва нова фраза, от този последен такт започва друг. И затова Паневритмията ако видиш „Първия ден на пролетта“, първото упражнение, по едно време трябва да си смениш кракът, защото се получава тек, такива тактове. Това нещо се избягва, сега в моята Паневритмия ако играеш, няма да се получи такова нещо.
В.К.: Значи пропуска е в Паневритмията, в тая, която е печатана.
Д.Г.: Не, която е печатана. Тази, която аз записах е коригирана в моята партитура.
В.К.: А, в оная, която е печатана?
Д.Г.: Онази е записана така, както си е – с удължение.(Грива пее и тактува.) Даже един научен работник повдига този въпрос на една среща вкъщи. Така стоят, така се разглеждат нещата.
В.К.: Добре, а защо е направено така?
Д.Г.: Как защо е направено така?
В.К.: Защо така са я отпечатали?
Д.Г.: Защото са я отпечатали както се е записало. Например сега: Вчера например са завършили до тук. Учителят продължава нататък. Те този такт оставят и започват нататък. И трябваше преди това да се види, че вътре се получава в онова упражнение, което най-дълго се представя към 4 минути и повече, и се получават накрая тек тактове. Ако се изсвири цялото упражнение гимнастическо е на чифт такт, през два такта става всичко. Това е ритъма вътре, през два такта. Разбира се, това се оправи при мен.
В.К.: Други пропуски в Паневритмията, които вие сте забелязали?
Д.Г.: Да, това именно в „Мисли“. Да, това беше два такта също поправени и поемам една такава отговорност, защото е защитимо от гледището на музиката, а от друга страна, виж какво сега, Учителят каза, че тази Паневритмия ще се развие един ден. Той ни я даде като една мелодия. Няма да вземе да ни я хармонизира, да я оркестрира – остави на нас. Когато ние започваме да правим това нещо, да я хармонизираме, да я оркестрираме, ние ще ги намерим тия пропуски, те са много явни, гдето се казва, азбучни грешки.
Очевидно е, че тука начина, по който е работено. Днеска е до тука, утре е до там, нали? Тя така се е разглеждала Паневритмията. Тя не е на един път записвана, да кажем „Първия ден на пролетта“, това е една музика от 4 минути и нещо, и през ден, през два се събирахме, разучавахме и Учителят продължаваше да я дава по-нататък. …

Знаеш каква е „Мусала“, знаеш каква песен е станала. Ето, сега я е направил Филип Стоицев за хор, на този туристическия хор, без да каже кой е автора. Ще го чуем как ще излезе. Защо ще правим разработки преди да сме ги чули – въздействието им така изнесено от големи професионалисти. Аз искам да чуя например „БершидБа“ от един Борис Христов. Тогава ще разбера силата на тая песен.

Автобиографията на Димитър Грива може да прочетете тук.

Продължете да четете текста от записа тук.

Целия материал на Димитър Грива е публикуван в том 8 и том 22 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ Youtube