Димитър Грива
(30.11.1914 – 24.02.1994)
Автобиография. Из „Изгревът…“ том 8, том 22
Родът на баща ми идва от южна Македония, някъде към гръцката граница, къде точно не се знае. А по майчина линия, те са тракийци и тя е много симпатична девойка. Колкото се отнася до майка ми и баща ми, едни много хармонични хора, аз никой път не помня да съм чул някакъв конфликт между тях.
Аз съм раждан в Нова Загора и съм последното дете. По ново 30.11.1914 г. Сутринта в 2 часа. Два и 20, точно астрологически, това е рождената дата, разбира се родния град не го помня, защото баща ми е офицер, те военните се движили и това.
Сестри: Катя В 1902 г., След това идва Еленка, която почива на 16 г. възраст. След това идва Стефанка През 1909 г. и последният съм аз. В Сливен сме били до 6-годишна възраст. А след това в Пловдив и баща ми се прехвърля. Там завърших аз образованието си и гимназия без диплома.
Идвам на Изгрева и Учителят ме пита: „Искаш ли да живееш тук?„А бях долу у Гръблашева на ул. „Кракра“гдето беше до турската легация. „Искам, но тук няма условия за мене.““Какво ти трябва?“ “Мен ми трябва една стая, едно пиано, един стол, една маса, едно легло, една печка.” Той каза: „Донеси си пианото, останалото Аз ще го наредя“. И както каза Катя после: „Ти това си искал, не си искал повече“ и както виждаш до ден днешен аз имам само това. Имам една стая, едно пиано и един стол. Разбираш? Аз това си пожелах гдето се казва.
Аз си донесох пианото от Пловдив. Изпратиха ми го. Тогава се строеше къщата на Стефова, която сега още е здрава и е в двора на Съветското посолство. И първата стая, в която аз влязох, това беше южната стая, донесоха ми от салона един стол и една маса ми вземаха от стенографите и една печка ми даде Учителя – Неговата печка и едно легло ми намериха и аз бях обзаведен вече. Нищо не ми трябва повече и аз започнах работа. И това беше влизането ми в Изгрева. Имай едно нещо предвид, че Той имаше голямо разположение към музикантите и много работеше. Тогава се раждаше Паневритмията. Аз като дойдох първите упражнения бяха вече записани. Аз не съм участвувал в Паневритмията при създаването й. Аз бях още малък тогава, а там бяха Асен Арнаудов, беше Ангел Янушев, после дойде Влади Симеонов, въобще дойдоха музиканти, също и Вапурджиев. Имаше и малък оркестър и много концерти се даваха както знаеш. Музиката в Школата на Учителя беше метод за духовна работа.
И така започна изгревския живот, който трая от рождения ми ден на 20-годишната ми възраст, т.е. 30.11.1934 г до 27.12.1944 г.
Школата в тия десет години беше една от най-интересните за мене. Защото там се разбраха много неща. Например, аз имам един не лесен живот в България. Мога да ти кажа, че когато излеза от тук аз ставам съвсем друг.
Даже в една Москва гдето се казва бях друг, те ме бяха изпратили като диригент на първия филм във фестивала и пресконференцията беше една от най-добрите, но върна ли се тука у нас, всичко заглъхва. И както Учителят ми го обясни: „Ти имаш карма с тоя народ. Нищо няма да му искаш. Ще му пишеш хубава музика и нищо няма да му искаш. И ако ти даде условия тогава ще работиш“. Аз си го разбирам това нещо. Така че тука работя много ограничено. Аз нямам тука амбиция гдето се казва и моят живот протече не случайно когато аз бях ученик.
Самата професия, която ми се наложи някакси и ми допадна – филмов композитор. Най-сполучливата филмова музика, тя не се забелязва от зрителя. Ако се чуе, тя се отделя от филма. Така че самата ми професия даже потвърждава това. Аз участвувам в драматургията на един филм по един подводен гдето се казва път. Ако гръмне тази музика, тя се намесва, казва, ето ме и мене, обаче истинското участие в драматургията е когато не се сеща за мене зрителя. Това не е моя мисъл. Така даже и професията ми тръгна нататък. Аз обичам да направя нещо и да се скрия. Както много неща в живота ми. Та отиването ми във Франция беше също много интересно. Аз имах някои опитности преди това, които благодарение на тях във Франция успях да преодолея някои неща.
Във Франция първо се издигна пред мен една стена. Аз като свърших някоя работа специално за Паневритмията, то стената падна.
Аз трябваше да издам тая Паневритмия. В края на краищата трябваше да се запише. Тая партитура стои, трябваше да я чуем. От друга страна французите казваха: „Вие може да сте свикнали да слушате Паневритмията с цигулки и китари – сватбарски оркестри, но ние искаме да я чуем в един оркестър“. Аз казвам: „Партитурата я имам, но трябва да се запише”.
От 1944 г. партитурата някъде се скри заедно с много неща, но аз не мога да си спомня след толкова години, когато съм написал 150 филма, най-малко сега, когато имам една опитност по-голяма, една техника усвоена и я преживях по един нов начин.
Моят син е роден на 16.октомври 1958 г. Той да си върви по своя път както е тръгнал, защото той има много хубави качества да учи. Той има някои работи много добре изработени. Или по право аз на неговите години ги нямах.
Разказва Светозар Няголов:
Като музикант Димитър Грива е подготвен много добре и участва дейно в музикалния живот на Изгрева и Братството. Изпълнява задачи, които Учителя му дава, особено по време на бомбардировките. Понеже е крайно себелюбив, семейният живот не му върви добре и неговата Катя постоянно се моли за него и желае той да използва своите музикални дарби за музиката на Учителя.
Носител е на награди за филмова музика. Негова е музиката към филмите „Вината“ (1976) и „Бъди благословена“ (1978). Автор е на музика за множество документални, игрални, научнопопулярни и мултипликационни филми.
Завършва Държавната музикална академия със специалност пиано и композиция, които учи съответно при Димитър Ненов и Веселин Стоянов. Става член на Съюза на българските композитори и на Съюза на българските филмови дейци.
Във Франция той прави запис на братски песни и Паневритмията. Написва и една книга за Учителя. Коренно променя характера си и започва да работи за Братството и хармонията в братския живот.
Има двама синове – Християн Грива и Андрей Грива, който е музикант.
Така преобразен, той напуска този свят на 24 февруари 1994 г.
Йордан Симеонов (6.03.1895-4.08.1969)
Юрдан Симеонов (06.03.1895 - 04.08.1969) Биография. Из "Изгревът..." том 8 Родителите на Данко са от В. Търново. Баща му - Харалампи е от фамилията Вълнарови, които били търговци. Той е работил като чиновник в [вижте повече]
Йотка Василева Младенова (22.05.1919 – 30.10.1995)
Йотка Василева Младенова, по баща-Гешева (22.05.1919 - 30.10.1997) Автобиография. Из "Изгревът..." том 7 Родена съм на 22.05.1919 г. в село Врачеш. Родителите ми са родени също от село Врачеш, като и дядо ми и [вижте повече]
Полк. Илия Младенов (20.05.1893 – 4.03.1970)
Полк. Илия Младенов (20.05.1893 - 4.03.1970) Биография. Из "Изгревът..." том 7 Съпругът ми Илия Младенов е роден в 1893 г . в София . Гимназиалното си образование, както и Военното училище завършва в София. По-късно свършва Свободния университет - финанси и търговия и [вижте повече]
Мария Младенова (06.01.1896 – 26.01.1986)
Мария Младенова (06.01.1896 - 26.01.1986) Автобиография. Из "Изгревът..." том 7 Родена съм на 06.01.1896 г. в Сливен. Баща Ангел Илиев Гешев от Свищов, майка Кортеза Георги Чаракчиева от Сливен. Те са живели 15 години [вижте повече]
Мария и Лиляна Младенова -„Изгревът…говори“
Мария Младенова дъщеря ѝ Лиляна "Изгревът...говори" Настоящите спомени за Учителя са преписани от личните записки на съпруга ми, приготвени от него при разговорите му с Учителя . При всяко свое изказване Учителят е [вижте повече]
Скръбна вест – Петър Авакян си отиде (07.06.2025 г.)
Петър Авакян си отиде С голяма скръб искаме да Ви съобщим, че Петър Авакян си отиде внезапно и неочаквано за всички ни, на 6-ти срещу 7-ми този месец (06.2025). Той е незаменим [вижте повече]