Но аз помня, помня, бях ученичка още горе на Изгрева, и помня веднъж от Изгрева към града, слиза един файтон, спира пред салона, имаше една такава грамадна дървена врата, двойна. И аз излизам от тази врата и гледам пред вратата отвънка един файтон, и от файтона слиза една [жена] с табела на главата „Жертва на Дънов“. И тя отиваше, аз застанах да я видя, казваха, че поповете са ѝ дали този файтон да дойде и да говори срещу Учителя. И тя идваше към поляната дето играехме и викаше: „Капан за мухи“. И Игнат викаше, като я хвана, ще я пребия от бой таз жена. Ей такива неща правеше, изпратена от поповете. Знам, че Игнат се канеше да я бие. Но не знам какво е станало. Та тя съм я виждала с табелата.

В.К.: Знаете ли коя година е печатана Паневритмията, коя година започва Паневритмията?
Н.К.: А, не мога това да кажа. Кога почва Паневритмията? През мое време когато аз бях там, Учителят събираше точно пред салона, имаше една триъгълна градинка, точно пред нея вечерно време той събираше за Пентаграмата. Учеше нашите хора някой път и аз бях там. С цигулка, Верка Куртева, Гита също свиреше на китара. И една цигулка имаше. И той тогава звездата, нали я разучавахме. Това беше може би 1934 г. може би 1933 г., когато ни събираше там, вечерно време привечер. Събираше ни и Той ни показваше Звездата (Пентаграма).
В.К.: Защото сега никой не знае коя година е дадена Паневритмията. Никой. Който и да питаш, никой не знае. От музикантите, който и да питаш никой не знае. Никой. Коя година? Мълчат и траят. Дори има, нали напечатана Паневритмията и там не е отбелязано.
Н.К.: Това е било 1933 г., когато вече Звездата, 1933-1934 г.
М.М.: Аз 1931 г. съм ходила на Рила, ама не помня играли ли сме.
В.К.: Защото според някои Учителят я дал 1934 г.
Н.К.: 1933-1934 г. защото Той вечер пред салона събираше изгревяни и отидохме да показва звездата вече, нали.
М.М.: Пентаграма ли? Пентаграма е по-късно.
В.К.: Пентаграмата е 1942 г., по-късно. Той на Несторова я дава по-късно.
М.М.: И Веса Несторова, тя знае ли?
Н.К.: Веса, да, тя много неща.
М.М.: И лъчите най-накрая?
В.К.: Лъчите.
Н.К.: Щото 1933-34 г. Той ни даваше упражненията пред салона, привечер. Сутринта вече играеме там по двойки упражненията. Но това мисля беше 1933-34 г., когато Паневритмията разучавахме….„

Автобиографията на Надка Кьосева може да прочетете тук.

Продължете да четете текста от записа тук.

Целия материал на Надка Кьосева е публикуван в том 6 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ Youtube