Борис Георгиев

(1.11.1888 г.-9.04.1962 г.)

Биография. Из “Изгревът…” том 13

Роден на 1.11.1888 г. в град Варна в занаятчийско семейство. Баща му е обущар.

1902 г. Заминава с родителите си за Петербург, където баща му е шивач в детския кадетски корпус.
1902 -1907 г. Следва в рисувателно училище в Русия.
1909 -1910 г. Следва живопис в Мюнхен
1911-1914 г. Пътешества в Европа с торба на гърба и с неразделнатаси скитническа тояга.
1913 г. Създава първите си картинив италианските Алпи.
1914-1920 г. Работи като художник във Флоренция. Създава след смъртта на сестра си „Скитникът и неговата сестра”и „Мировата скръб”.
1920 г. Установява се в Рим и открива първата си самостоятелнаизложба.
1920 г. В края на годината с група руски военнопленници се завръща в Съветска Русия, за да прибере семейството си.
1921 г. Завръща се във Варна с кораб от Одеса и показва своите картини.
1922 г. Самостоятелна изложба в София и други градове.

Изложен е портрета на Учителя Петър Дънов. Но под него е написано само „Портрет на г-н Д.”, поради това, че в българското общество се води кампания срещу Учителя. На портрета долу е написано – Борис Георгиев, София, 1923 г.

Разказва Борис Николов, том 3:

Случи се така, че след откриването на Школата 1922 г. на ул. „Опълченска” 66, където живееше Учителят идва Борис Георгиев – художник с намерение и желание да нарисува образа на Учителя. Защо имаше този подтик да Го рисува и от къде беше дошъл ние не знаем. На други хора Учителят не разрешаваше да бъде рисуван, но на него разреши. По това време във вестниците имаше написани и клевети срещу Учителя и за доказателство на техните писания бяха сложили снимка на Учителя в профил и върху този образ Му се об-ругаваха. Затова Учителят в онези години не разрешаваше да бъде заснеман от фотографи. И след тази фотография трябваше да изминат почти десет години, та чак накрая Учителят да разреши да бъде заснеман. Учителят се съгласи след това да бъде фотографиран, защото един от фотографите поиска от Него разрешение да остави на идущото човечество доказателства, че Учителят е бил в плът и кръв между българите. А в Словото Му ще срещнете „Духът на Истината”.

Борис Георгиев започна да рисува Учителя. Рисува Го, но не може да нарисува очите Му. Накрая Го замолва, да му помогне, за да ги нарисува както трябва. За най-голяма изненада на Борис Георгиев, Учителят му казал: „Хубаво!” Тогава Той си затваря очите и така с притворени клепачи и затворени очи бива привършен портрета на Учителя. Когато портрета е бил готов приятелите го виждат и питат Учителя защо е нарисуван със затворени очи. А Той им отговаря: „Не искам да виждам ужасите, които идват върху светът! И затова си затворих очите!” Така остана портрета Му, нарисуван със спуснати клепачи. През есента заминава за Италия по море, пристига във Венеция. В северна Италия създава „Странствуващият пастир”.

1923 г. През лятото е във Варна.
1923-1928 г. В България. Създава редица портрети на различни личности. 1927-1928 г. Втора самостоятелна изложба
1928 г. Заминава за Берлин, прави самостоятелна изложба в края на годината.
1929 г. Портрет на Алберт Айнщайн. Ето какво пише същият с писмо до Борис Георгиев на 2.01.1929 г.:

„След като се вглъбих в съзерцание на портрета, който Вие ми направихте, чувствам нуждата да Ви благодаря от сърце. Ние, бедните видения в краткотрайното, „раждаме се и преминаваме”, сме обзети от носталгия и неосъществима любов в един друг недостигаем свят. Това чувствуват и художникът, и неговият модел – всеки по свой начин и Вие трябва да се гордеете, и радвате заради тази мисия. Дано можете с Вашия творчески процес и в бъдеще да постигате толкова в тази фаза от нашето съществуване, колкото въобще може да бъде възможно за нас, смъртните.

Ваш А. Айнщайн.”

1931 г. Заминаване за Индия. Портрети на Рабиндранат Тагоре и Махатма Ганди.
1936 г. Завръща се от Индия в България с пълна папка с рисунки ирепродуции от картините си.
1937 г. Заминава за Рим. Самостоятелни изложби.
1951 г. Заминава за Бразилия
1955 г. Изложба в Бразилия
1956 г. Завръща се в Италия и прави редица изложби.
1961 г. Последна изложба в Рим.

Умира на 9.04.1962 г. в крайна бедност.

Из том 13 на “Изгревът…”

Прочетете повече за неговия стил и вижте картините му на живо: http://www.varnacityartgallery.com/boris-georgiev.html