ПЪТЯ, НАКАЗАНИЯТА И ЖИВОТА НА ДИАРБЕКИРСКИТЕ ЗАТОЧЕНИЦИ – 1873 година
Христо Петров Ковачев В: Право (Цариград). Г. 4, бр. 30, 5 октомври 1873, с. 3–4.
рубрика: Дописки на „Право“
Диарбекир, 3 септ. 1873.

Достопочтени Г-н Редактор на в. „Право“!
Осъдени за престъпници на политическите държавни закони и изпратени от Цариград по Висок царски ферман едни просто на заточение, други на заточение и затвор в крепост, и трети на заточение и затвор в железа за Диарбекир и Аргана-Мадени. Откак изпосетихме тъмниците на градовете и селата по пътят ни, изминахме най-лошите и неплодоносни, голи и камънливи бърда, планини и места на Азиатска Турция и оставихме 19 души от дружината си на Аргана-Маденската терсана, пристигнахме на местото на заточението си – Диарбекир.
Тук нас (на брой 38 души) най-напред затвориха в прочутата Диарбекирска терсана от гдето на 2-ий май, чрез поръчителството на местната православна Арабска община, седем души с наказание заточение до живот излезоха свободни в града, двадесет и трима души с наказание заточение и затвор в крепост, излязоха във вътрешната крепост и осем души, с наказание заточение и затвор в железа, останаха оковани в железа в тъмницата.
Имената на заточените до живот: г-да Д. Н. Пъшков от Ловч. Сопот, Марин Л. Попов от Ловеч, Анастас Хр. Попов от Плевен, Гавраил Г.
Имената на заточените и затворени в крепост: г-да Марко Йончев за 3 год., Иван Стоянов – 8, Доче Мръвков – 8, лало Пеев – 5, братя Станче и Стане Х. Иванови, първият за 4, а втория за 3, дядо Петър Циков – 3, Ив. Петков – 3 (Тетевенци); Марин Николов – 10, Стоян Стаменов – 3, Митю Бояджията – 3 (Орханийци); Хр. П. Ковачев – 5, Ив. Лилов – 10 (от Пловдивский Сопот); Петко Даков – 4 (от Осиковица), 3 (от Оряховскоро село Койнаре); Станче п. Николов – 3 (от Ловеч); Тоне Ив. Крайчев – 3, поп Стоян – 3, дядо Стоян Мечката – 3 (от Софийското село Желява); В. Бр. Бушяраков – 10, Дико Беров – 4, Дико Тодоров – 4, Димитър Пеев – 4 (от Извор).
Имената на осемте души, които останаха в тъмницата: г-да братя Филе и Йосиф п. Петрови – по за 6 год., бр. Иван и Вуте Ветеви – първият за 6, втория за 7, Вуте Пелов – 6, поп Георги Тутмаников – 10 (от Видрари); Илия Костов Гюндюзов – 10 (от Пловдивский Сопот); Васил Цветков – 6 (от Тететвен).
Както щом пристигнахме тука, така и при освобождението от затвора на 30-те души, всички почти писахме до домовете, родителите и роднините си и отговори вече на писмата си приемахме, в едно защото някои от дружината, стана толкова месеци, нямат никакъв отговор на писмата си, от което се разбира, че или писмата, или отговорите им са се изгубили. И се научаваме, че съвсем другояче се мислило за незавидното ни положение, друго, защото дописникът по работите на Софийското приключение и определението на наказанията ни не беше точен. Премислихме, че би било добре да известим публично чрез достопочитаемия ви лист за положението и определените си наказания, щото както нашите родители, роднини и приятели, така и всички, които любопитствуват, се навярно научат.
Понеже по-горе писах за вътрешната крепост и терсана и ми се чини, че повечето от читателите не знаят, що е то вътрешна крепост, нека им разясня вкратце.
Градът Диарбекир е обиколен от една с много високи стени крепост, вътре в която на Северо-Източния край на градът втора една висока стена закачена о стените на главната крепост отделя една малка част от градът с нас ич калеси сир. вътрешна крепост. Туй е то вътрешната крепост и тя е, в която сме затворени ние 23-те души, затворници в крепост, и в която се намира и прочутата Диарбекирска терсана, гдето 8-те души наши в железа братя, щат изсъдят [излежат] времето на заточението си.
Що се касае до определеното време на наказанията на заточените трима в Анкора и определените за в железа в Аргана-Маденската терсана 19 души наши братя, нищо не мога да кажа. За знание, какро на нашите, така и на техните родители, роднини и приятели с това само ще ви се похваля, че всинца, ако и да се разболявахме и още боледуваме, сме живи и няма още ни един умрял, което молим Бога да не ни допусне само когато се завърнем у милото ни отечество, причина на първата и последна наша горест.
Фамилиите на нашите братя в Аргана-Мадени се дължат глъбока [дълбока] признателност на тамошната Православна община, която ако да не беше да ги сегиз тогиз попрегледва, както са останали без пари и нямат отгде и да им дойдат, наистина биха били живи изпоедени от мънинките животинки, които обикновено изобилно се намират по жилищата, в каквито нашите братя там пребивават.
Не по-малка признателност длъжим и ний на тукашната Православна арабска община, която, като е била готова и всячески е спомагала заточаваните до сега тук Българи, не се забави да се потруди и за нашето от тъмницата освобождение, като стана ручател за нас пред местната власт, която ни освободи, като взе пред вид и доверието си към българите, добито чрез достойното обхождане на нашите предшественици Свищовци и останалите тук наши заточени още от 1862 г. братя. …
Ковачев
Всички статии за д-р Миркович може да откриете в 2та тома посветени на големия българин: том 35 и том 36 от поредицата „Изгревът…“
На него сме посветили и 2 концерт-рецитала:
1) Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ – ЛЕКАР, РЕВОЛЮЦИОНЕР, ЗАТОЧЕНИК И УЧЕНИК НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
2) Учителят Петър Дънов и д-р Георги Микович: “Събуди се ти, който спиш”
Представяме Ви аудио-архива на д-р Вергилий Кръстев, част от изпълнението на тази колосална мисия
Кратко представяне на всеки том от поредицата „Изгревът…“
Представяме Ви и видео-архива на д-р Вергилий Кръстев, още една малка част от изпълнението на тази колосална мисия
Концерт-рециталите по програмата на „Изгревът…“ с опитности, публикувани в томовете от поредицата
Издателство „Житен клас“ и програмата „Изгревът…“





