Касета 2 / страна А
           В.К.: Мен ме интересува какво е отношението на розенкройцерите, на теософите в Европа, на щайнеристите по отношение на Учителя?
           В.И.: В Лайпциг има общество на атропософите на д-р Рудолф Щайнер. Аз ги търсих един ден, но не намерих, намерих къщата където е, но не можах да намеря никого там, след това не отидох втори път. Обаче в нашия квартал, свещеника, който ни, нали немците са религиозни, той ми даде една книга на д-р Рудолф Щайнер на немски.
А с розенкройцерите кореспондирах от Италия. На моето писмо веднага ми изпратиха една брошура, те са от египетската мистична школа. Центърът е в Америка, нали. И ми предложиха членство. Членството е 60 марки на месеца. Плаща се литература.
           В.К.: Те изобщо не знаят, че съществува.
           В.И.: Брошурата ми беше ясна от край до край. Всичко е прекрасно казано, познато. Чел съм за Египет много, нали. Обаче един капител в брошурата не ми хареса. Капителя, в който те дават образец, форбио, на насилието и на Истината. За Истината е посочен Сократ, а за насилието Юстиниян I. Със своя леже едикт, християнския едикт, с който преследва розенкройцерската школа. Обаче се намерили хора, които я съхранили за бъдещите поколения. И аз им писах: „Розенкройцерското общество има основата си от 15-16 век, а Юстиниян царувал в 6 век.
           В.К.: Каква връзка имат?
           В.И.: Каква връзка имат, едно. Второ, Юстиниян не е преследвал никакво мистично учение, а напротив, той е защитил тракийската горска църква, която е била преследвана от Рим, суеверния Рим и лицемерния Бизанс. Следователно, ако трябва да посочите като форбилд на насилието по-скоро е един Сталин, един Хитлер, но не и Юстиниян, който е защитил една църква, за да не бъде преследвана от другите“.
           В.К.: И какво ви отговориха?
           В.И.: А пък Сократ обезсмърти своето име със своя честен характер. Той не може да стои в противоречие със себе си, не може да умре като една мърша, нали. Не може едно да приказва и друго да върши с неговия морал, обаче Сократ не се занимаваше с духовния свят, той имаше друг, с когото говореше, както човек с човек говори.
           В.К.: И какво Ви отговориха на писмото?
           В.И.: Сега, нали да Ви кажа и за Сократ. Един пример им казвам, за да разбере какво е бил Сократ. Един ден Сократ казва на своя най-любим ученик Платон: „Дете мое, ти си поет и често залиташ, хвърчиш зад облаците, не забравяй, че живееш на земята“. Платон му отговаря: „Учителю, аз знам всичко, което ти знаеш, а освен това знам и нещо, което ти не знаеш“. Заради тия думи един друг ученик на Сократ, прякор има „кучето“. „Аз се гордея, казва, с моя прякор като куче, защото хапя всички, които са по-големи от Учителя, нали“. Той е фанатик, обаче много мил, щото е откровен, ама до там е стигнал. А пък Платон е бил във връзка с висшата школа на Египет. Неговият чичо Солон – атинецът също е бил във връзка с мистичната школа на Египет, нали. И тия работи, понеже ми са известни, аз ги казах, нали така и очаквах, че щом те разбират своята работа, макар че самия този секретаря, казва: „Значимото и важното, не стои в това какво човек учи, а как го учи.“ Именно, това е, аз исках да подчертая, че вие учите това нещо, но как го учите, ето на, една хубава фраза сте казали, а пък стоите в противоречие с нея. Не ми отговориха.
           В.К.: Не може да Ви отговорят, това ми е ясно. Още от самото начало бе ясно.
           В.И.: Защото немците със своята мания, че са най, най, най, те разваляха и теософското общество. С англичаните се бяха на…
           В.К.: Сега, по отношение тоя въпрос ми е ясен. Сега те, розенкройцерите знаят ли, че е съществувал Великия Учител тука в България, знаят ли или не знаят?
           В.И.: Не знаят. Аз им изпратих от Учителя някои работи от „Учителят говори“, там.
           В.К.: На английски или на немски?
           В.И.: Не, на немски, има го на немски. Нищо не разбраха.
           В.К.: Те нямат представа от тази работа.
           В.И.: Нищо не разбраха.
           В.К.: Те нямат представа от тази работа. Втори въпрос.
           В.И.: Фраймаурите имаха събрание и търсят членове и те. Присъствах на събранието на един голям, там луксозен хотел, всичко струва пет пъти по-скъпо. Всичките са богати хора, всеки има кола, осигурен доход и един беден човек като мене не може да, който стои на социална помощ от Германия, нали, в социални жилища, нали така. Мен ми стига това, което получавам, ама разбрах, че не е за мен. Те се явяват на събрание с фракове, нали, имат там ритуали.
           В.К.: Така е. Така както и теософите. Сега, друг въпрос. Теософите в западна Европа от времето на Кришнамурти и т.н., какво знаеш по този въпрос, когато е бил теософският конгрес в Холандия? Когато искали са да провъзгласят Кришнамурти за Христос, знаеш ли нещо по тоя случай?
           В.И.: Не зная, но знам, че Кришнамурти отрече тия хвалебствия по отношение неговата личност, нали, мисля, че знаете това?
           В.К.: Да, знам да.
           В.И.: Аз нали Ви казах, не харесах и Софрони Ников с неговите кармични.
           В.К.: Ясно, да. Сега друг въпрос.
           В.И.: Знаете ли, след като си отиде Голямата Светлина, нали, пречупената светлина вече не е.
           В.К.: Сега аз Ви задавам тези въпроси, за да видя и да знам какво е Вашето мнение, понеже Сте били съвременник на Школата на Учителя и освен това Вие сте били в Европа. Защо? Защото в момента нашите приятели, нови, млади, също залитат по Запада, което не е верно, и не е правилно. Тук е бил Великият Учител, а те са тръгнали да търсят от теософия, Рудолф Щайнер и т.н.
           В.И.: По-семпло от Учителя и по-дълбоко, ами това е неповторимо е на…
           В.К.: Аз за това Ви питам.
           В.И.: Не. Не може да се сравнява нищо. Аз не съм могъл никога да слушам един поп да ми говори за Бога. Ама Учителят говори за Бога, ама съвсем с Мъдрост, нали. Ама сам Христос не създаде някаква религия.
           В.К.: Ясно, въпросът е ясен.
           В.И.: Ако ние познаваме Словото на Христа.
           В.К.: Да. Сега, аз искам да Ви подам няколко снимки и да почнем работа по снимките.
           В.И.: Със?
           В.К.: Снимки.
           В.И.: Да.
           В.К.: Аз съм донесъл снимки.
           В.И.: Да.
           В.К.: И чрез тези снимки, аз ще Ви показвам и Вие каквото си спомните, ще ми разкажете. Точно затова съм дошъл.
Това е една колекция на „Опълченска“ 66. Сега това тука вляво е Васко Искренов, това сте Вие.
           В.И.: Да.
           В.К.: Това е Мария Тодорова, това е Борис Николов.
           В.И.: Да.
           В.К.: Това е, той е един, сега е стоматолог. Това е Милка…
           В.И.: Периклиева.
           В.К.: Периклиева. Това е Андреева. Тука Буча Бехар. Сега спомняте ли си нещо от тези времена, от това време, когато Вие сте заснели тази снимка?
           В.И.: Да.
           В.К.: Това е колекцията от „Опълченска“ 66. Вие какво си спомняте, кой даде идеята за заснимането на това?
           В.И.: Борис.
           В.К.: Борис я даде.
           В.И.: Да.
           В.И.: Сега тука виждаме входа на „Опълченска“, нали.
           В.И.: Да.
           В.К.: Това тука под прозореца, втория прозорец както Учителят е чел.
           В.И.: Да, да инсценирано, да.
           В.К.: Инсценирано. Това е на втория прозорец. Вие сте ги заснели тия неща. Ето я „Опълченска“ 66.
           В.И.: Да.
           В.К.: Сега тука, това е Мария Тодорова, се качва горе както виждам.
           В.И.: Да.
           В.К.: Ето я тази, тука виждаме двора.
           В.И.: Да.
           В.К.: Тука виждаме стола с Библията.
           В.И.: Да.
           В.К.: Стола с Библията. Виждаме тука леглото на Учителя, заедно с масата.
           В.И.: Да.
           В.К.: Това е Антиминса. Вие спомняте ли си нещо от „Опълченска“ 66? Спомняте ли си нещо? Нещо да си спомните? Да ми кажете нещо.
           В.И.: Какво мога да Ви кажа?
           В.К.: Нещо така.
           В.И.: Често съм бил в „66“ на обед. Приказно.
           В.К.: Нещо да си спомните от това нещо повече, не.
           В.И.: Не съм копирал аз тези снимки.
           В.К.: Някой друг ги е копирал, така ли?
           В.И.: Друг ги е копирал. Те всичките мои снимки тука ги…
           В.К.: Копираха други.
           В.И.: Други са. Репродуцират и правят каквото правят.
           В.К.: Да, значи тази колекция Вие не сте я…
           В.И.: Моля?
           В.К.: Но Вие сте я заснели, това е Ваш почерк. Вие сте я заснели, вие. Вие сте я снимали.
           В.И.: Да.
           В.К.: Но Вие не сте промили снимките.
           В.И.: Аз съм заснел „66“ за спомен, всички тия работи. И съм направил голям албум с големи увеличения, те са при Борис.
           В.К.: Да.
           В.И.: Ама, моите снимки там са ясни. Няма така тъмно и светло, много хубаво са копирани. Тая не е издържана работа, това.
           В.К.: Да.
           В.И.: Албума, дето ви показах, виждате моите снимки какви са нали, прецизни, нали.
           В.К.: И тука са много хубави. Вашите снимки са много хубави поначало. Вашите са най-качествени, заснети.
           В.И.: Имате ли книгата…
           В.К.: „Учителят“?
           В.И.: От Учителят, дето от 5 души със…
           В.К.: Да.
           В.И.: Там, хубавите снимки там, с изключение на там, Балтова дето е. Това не е моя снимка, дето е снимка за спомен. Моите снимки са картини, нали.
           В.К.: Да. Сега аз ще Ви покажа…
           В.И.: Да.
           В.И.: Трябва да бъде едната страна осветена, едната в сянка. И никога не мога да направя, аз ще отида в такъв час на светлината, в такава светлина, както трябва да се заснеме една арката на снимка.
           В.К.: Значи тези снимки тука, които са на Салоните не са Ваши, нали?
           В.И.: Не, не, не.
           В.К.: Да. Така.
           В.И.: Стотина увеличени и след 9 септември, като замина Учителя ги изложих в салона. Нали в началото още имахме известно време. Много сестри се разплакаха, като видяха снимките. Всички тия снимки, всичките увеличения големи, са при Борис. Какво е направил той с тях…
           В.К.: Никой не знае.
           В.И.: Не знам.
           В.К.: Да.
           В.И.: Сега е много слаб, много мъчно приема гости. И аз мъчно мога да ходя.
           В.К.: Да. И той не ги знае къде са. Той също не знае къде са.
           В.И.: Не знае къде са! Жалко за тия снимки.
           В.К.: Е, жалко. Да, Вие сте му дали негативите, така ли?
           В.И.: Всичко съм му дал, като по-сигурен, да ги съхрани, нали.
           В.К.: Те са прибрани, вероятно някъде, но се крият още.
           В.И.: Моля?
           В.К.: Прибрани са някъде и се крият, най-вероятно.
           В.И.: Да. Няма смисъл да се крият сега.
           В.К.: Няма смисъл, но се пазят още.
           В.И.: Можеше да направя повече работи, ама.
           В.К.: Сега, тази снимка.
           В.И.: Тука е еднакво, равно.
           В.К.: Сега, тая снимка, много стара снимка. Това сте Вие, със всички младежи.
           В.И.: Да.
           В.К.: Това е 1939 година правено.
           В.И.: Да, да, да.
           В.К.: Това е на „Житно зърно“, 1939. Тия хора вече ги няма много отдавна.
           В.И.: Да, да, да.
           В.К.: Това е историческа снимка.
           В.И.: Да.
           В.К.: От тази група, които са тука, единствено са живи в момента Васко Искренов и Пеньо Ганев.
           В.И.: Да.
           В.К.: Пеньо Ганев и Борис. Тази снимка Учителят, което е на Молитвения връх и е с дясната си ръка, какво казваш, имаше снимки? Това е на Молитвения връх.
           В.И.: Това е снимано от седем метра далечина с телеобектив. Той не ме вижда. Това е крадена снимка.
           В.К.: Така ли?
           В.И.: Да, и това са цяла серия около 5-6 такива.
           В.К.: Да, има ги така.
           В.И.: Да, да.
           В.К.: На Молитвения връх.
           В.И.: Да. Виждате ли това осветление от тука как пада? Това е, ама да го гледате с…, това е лошо копие е това малко, контрастно.
           В.К.: Да. Това може би е… Да. Тука има две снимки Учителят на плетения стол.
           В.И.: Да, тука, един художник беше направил снимки, както говори Учителят на Молитвения връх и той ги е нарисувал, ама също. Значи рисунка от снимка, ама напълно такова. И самия художник се възхищаваше от композицията. Да.
           В.К.: Да. Тука виждаме Учителят се е обърнал, тука Тодор Стоименов.
           В.И.: Да, да, да.
           В.К.: Да, ето го тук Учителят. Значи това са Ваши снимки.
           В.И.: Да.
           В.К.: Войни бяха. Да, това вече никога не може да се върне. Не е загубено нищо, но това е друга вече епоха.
           В.И.: Да.
           В.К.: Тука виждам една много стара снимка в профил.
           В.И.: Това е, това е правена в Русе. От фотограф.
           В.К.: Фотограф. Кой фотограф?
           В.И.: А, ако не се лъжа, не знам кой е, но…
           В.К.: Тази снимка, която Учителят е в профил, това е от 1919 година някъде. В онези години.
           В.И.: Да, да.
           В.К.: Защото в първите вестници, които атакуват Учителя, поместват тази снимка.
           В.И.: Да, да, да, да, да.
           В.И.: От човека.
           В.К.: Къде, в Германия?
           В.И.: Да. Дали човека е „Zufall oder Schaffung“[ Случайност или творение] – „случайност или творчество“. Ebenbilde Gottes“[ Образ на Бога] – „създаден по образ и подобие на Бога“. Събират се разни, от всички браншове на науката учени, професори…
           В.К.: Да.
           В.И.: Учените, теолози, даже…, всички браншове, но какви са тия учени? Не са учени, които творят наука, а които са заучили наука. И според тях, след Дарвиновата теория, човек вече не е “Forbild Gottes“[ Образ на Бога] – „по образ и подобие на Бога“ защото произлиза от маймуната. Набожните, теолозите пък държат, че човека е направен по образ и подобие Божие, обаче какъв е този образ, също така не могат да обяснят. И едните, и другите са прави и криви. Еволюират формите, които са несъвършени, а онова, което е съвършено, което е направено по образ и подобие на Бога, то няма нужда от еволюция, благодарение на него има еволюция, а не обратно. Когато Христос казва: „Аз и Отец сме едно“, Той не разбира, че Той като личност и Бог като с бяла брада са едно. Ами Той каза и на своите ученици: „И вие сте едно с мене, ала още не знаете това.“ Как може човек, Бог да бъде ограничен в една форма, ако Той е без начало и без край. Ако Той е нещо, което стои над нашия триизмерен свят – дълбочина, височина и ширина? От едно по-високо измерение. Това измерение, ние нямаме представа за него, защото сме сами триизмерно устроени.
Един шведски писател Морис Метерлинг беше написал една много хубава книга за пространството и времето, където засяга областта на, опасната област на висшите математики и казва: „Вие, като прочетете моята книга, няма да разберете какво е четвърто измерение, но поне ще можете да правите разлика от това, което не е то.“ На морският бряг, върху пясъка беше открита една неимоверно голяма стъпка. Цяла сензация, преса, шум голям. Изследваха я учените и най-накрая установиха, че това е нашата собствена стъпка. Така човек по пътя на математиката и геометрията постига сам себе си. Бог, като есенция е Дух. И щом като Той е направил човека по образ и подобие свое, то и човека е дух или е една искра от необятния всемирен план. Това е същина, както ви казах и това, което се казва „направено по образ и подобие“, съвършеното, което е вечно, не подлежи на промени, нали. Ние, нашия език още и нашите представи още не са. Например, ние още търсим щастието, нали. Всеки човек има право на щастието. Ами Учителят казва: „Представете си щастието, ще го поканите, то ще дойде във вашия дом, но няма да хареса обстановката и ще се изпари.“ На земята няма такава съвършена форма, която може да изяви щастието. И следователно ние не можем да смъкнем щастието в локвата, а трябва да излезем от локвата и да се изкачим, да станем едно с щастието. „Познай себе си, за да познаеш цялата Вселена.“
           В.К.: Сега, всички тези въпроси, които говорихте, са застъпени и разрешението им е дадено в Словото на Учителя.
           В.И.: Да.
           В.К.: И нашето мнение е мнението на Учителя. То е дадено в Словото. Но поради това, че различни поколения, в различно време по-малко са се занимавали в Словото, а повече залитат върху някои странични неща, като западни философи и така нататък.
           В.И.: Едностранчиво.
           В.К.: Да. И което е най-важното, залитат по разни окултни школи. Учителят казва още 1922 година: „Тази школа се открива за пръв път във Вселената.“ Не на Земята, а във Вселената.
           В.И.: Да.
           В.К.: Това е написано има го и публикувано.
           В.И.: Да. Да.
           В.К.: В 1922 година, беседи пред учениците.
           В.И.: Да, да.
           В.К.: Тези неща са дадени. Сега. Всички онези окултни школи, които са били в Европа, според Учителя, а това теософите нали, спиритизма и Рудолф Щайнер, това са дадени стъпала…
           В.И.: Да.
           В.К.: На европейската…
           В.И.: Подготовка.
           В.К.: Подготовка. Сега нашето е дадено, сега, но което е най-интересното, съвременниците на Учителя, от вашето поколение искаха да докажат Учителя чрез западните философи. И сега има такива методи, такива начини. Няма какво да се доказва, то е доказано. Та искат да докажат Учителят, кой какво казал в света, искат да докажат, че това, което Учителят го е казал, го има еди-къде си в коя философска концепция и така нататък, нали. Както в последно време тука беше правил един доктор Стратев опити и така нататък. Тези опити ще се правят. Още 1945 година този въпрос е разрешен с издаване на книгата „Учителят“. Когато е решено да се прави книгата „Учителят“, тогава брат Боян Боев е искал да сложи една специална глава „Доказателства за Великия Учител“. Кой какво казал за Учителя.
           В.И.: Да, да, да.
           В.К.: От Европа, на Изток и на Запад
           В.И.: Да, да, да.
           В.К.: И тогава Мария Тодорова казва: „Няма да се включва този материал. Учителят е проявен и изявен, дошъл и така нататък. Слагаме бариера, който иска да прескочи бариерата и да отиде в Словото.“ И сега се правят тези опити. Аз, понеже Вие сте били на Запад и затова аз Ви питах, теософите, ние знаем какво е положението теософите със…
           В.И.: Аз ще Ви кажа сега нещо много интересно.
           В.К.: Да.
           В.И.: Ние тука имаме един психолог, преди него беше една психоложка, всички там имат досиета.
           В.К.: Да.
           В.И.: Моето досие е изключително от психоложката. Тя стана, посещава Братството. Психолога, който е чел философии, Хегел и така нататък, си имаше свой начин на мислене и така, аз му зададох един въпрос, от това време той постоянно ме вика. Неговият начин на мислене, според Запада и така нататък, той много държи на…, един ден ми казва: „Няма нито един въпрос, на който Вие да не сте ми отговорили правилно.“ Той промени своите схващания. Чете беседите на Учителя, защото от моите сентенции, които съпоставям така, нали, аз не го занимавам с духове и…
           В.К.: Ясно, да.
           В.И.: Нищо, на негов научен език. Обаче такива съпоставяния, че го, разтърсям му съзнанието така и той ме произвежда, че съм негов учител. Викам: „Учители няма, аз съм много малък човек. А пък вие, щом сте разбрали всичко това, аз съм Ви послужил като едно огледало, в което Вие сте видели себе си. Защото ако Вие не бихте схванали това, нали?
           В.К.: Да.
           В.И.: Ясно?
           В.К.: Ясно. Сега. Аз искам да се прехвърлим на друга тема.
           В.И.: Да.
           В.К.: Сега, спомняте ли си нещо за „Житно зърно“? За създателите на „Житно зърно“?
           В.И.: … Се направи още едно списание.
           В.К.: Още едно списание.
           В.И.: Да. И аз исках да се прехвърля тука в София да дойда, ама объркаха се работите, нищо не стана и най, имаше един, всичко съм забравил. Един брат имаше от Казанлък.
           В.К.: Камбуров?
           В.И.: Не. Кузман Кузманов ли беше?
           В.К.: Да, имаше Кузман Кузманов, да.
           В.И.: Да. Учителят излиза от салона или от своята стая и отива вън от местото, нали, по пътеката, да срещне Кузман Кузманов. Той знае, че той идва, той го вижда, че идва. Такова уважение Учителят даваше на тоя млад брат, той си отиде много млад. Да. Една уникална личност. Както и Георги Радев. Учителят казал, че когато Георги Радев почина, Учителят каза, че не ние, казва: „Светът загуби един учен. Един голям учен.“ Той по пътя на математиката дешифрираше Евангелието. Защото Евангелието е написано с един гениален език, с който едновременно говориш, означаваш и скриваш. Говориш по буква, означаваш по смисъл, скриваш по съдържание.
           В.К.: Да.
           В.И.: Аз съм малък човек, аз от всичко съм закачил малко, ама нямам език да го изразя. Разбирате ли ме?
           В.К.: Да.
           В.И.: Ако бяха живи, Томалевски например, би Ви осведомил прекрасно и точно. Ама от мен какво. Аз не съм живял тука във София. Работя, както Ви казах, по 16 часа на ден, в провинцията, в град Лом, на Дунава.
           В.К.: Да. Вие, сега, идвали ли сте през време на съборите на София?
           В.И.: Винаги съм идвал. Да. Винаги съм идвал.
           В.К.: И сте правили снимки. Правихте ли снимки?
           В.И.: Тогава снимки не се правеха.
           В.К.: През време на съборите?
           В.И.: И аз тогава не знаех да фотографирам въобще.
           В.К.: Да.
           В.И.: Това стана по-късно.
           В.К.: Да.
           В.И.: Аз като моята дъщеря, изведнъж правя нещата, съм готов. Например тя, като малка, каза на майка си: „Мамо, муте, нарисувай ми едно куче.“ Тя нарисува едно куче. Гледа кучето. Идва при мене: „Папа, нарисувай ми едно куче.“ Тя не казва: „Мути, кучето ти е лошо.“ Никога не обижда. Аз й нарисувам куче. Тя отива: „Мути, ето това е куче.“
           В.К.: (Смее се.) Това е куче.
           В.И.: Да. В четвърто отделение, изведнъж това дете рисува. Гледа една картина, от малка, без да я мери, такова, я нанася пропорционално, увеличава или намалява. И съученичките й казват.