Величка Няголова 3B – Посещението
Преди доста години, още по времето на Учителя съгласно благоустройствения план на Мусман, нашата къща на Изгрева оставаше в центъра на два кръстосващи се пътя. Това налагаше тя да бъде разрушена. Ние бяхме много обезпокоени. През лятото един ден, ние с моят другар мажехме къщата си. Целият ни багаж беше изнесен навън по двора и ние целите изцапани с вар работехме. По едно време аз излизам на двора и поглеждам, на пътя пред къщата ни стои изправен Учителят и гледа къщата. Аз се много смутих къде да Го посрещна. Изтичах вътре и извиках смутено: „Круме, тичай навън, Учителят е дошъл при нас“. Той изскочи бързо навън, без да обръща внимание на своя външен вид. Отидохме до Учителя и тогава Крум Му разказа за плана и бъдещата съдба на нашия дом. Тогава Учителят каза: „Всичко, рекох, ще се нареди добре, така както трябва.“ И Той тръгна по пътя, като моя другар Го изпрати. И действително този план на Мусман пропадна изцяло. Нашата къща си остана и ние живяхме в нея още дълги години, дори и след заминаването на Учителя от този свят.
Един брат отишъл при Учителя и Му казал: „Учителю, планът Мусман засяга целият квартал „Изгрев“. А Учителят му отговорил: „Какво представлява за нас планът Мусман? Той не ни засяга. Ще бъде това, което ние кажем.“

Ланецът
Една година, когато Учителят беше в клас и държеше беседа, току изведнъж Той каза: „Искате ли да превърна ланецът си, който е сребърен в златен?“ Той мина няколко пъти с пръстите си на дясната ръка и о, чудо, ланецът от сребърен се превърна в златен и заблестя. Този ланец беше на врата Му, Той умееше да си служи с алхимията. Ланецът остана златен до края на живота Му.

През време на една от своите беседи, както държал беседа Учителят изведнъж се вглъбил в себе си, притворил очи и след миг написал на черната дъска трите букви „SOS“ и обяснил: „В този момент в Атлантическия океан потъва един кораб. Той е издал своите сигнали за помощ „SOS“, обаче никой на този кораб не се моли. Няма нито един, който да вярва в Бога, който да търси Неговата помощ. „Аз, казва, приемам тези сигнали, но понеже нито един на кораба не се моли, ние не можем да окажем помощ и съдействие на кораба. Той ще потъне.“ И действително след няколко дни във вестниците писали, че на тази и тази дата, около толкова часа в Атлантическия океан е потънал кораб. Времето и датата съвпадали с момента, в който Учителят се просто съсредоточил, замислил и написал на черната дъска сигнал „SOS“ .

Продължете да четете текста от записа тук.

Продължаваме да Ви представяме следващата част от интервюта на д-р Вергилий Кръстев с Величка Няголова. За нейния живот може да видите тук.

Личност, живяла на Изгрева, но и във Франция, а впоследствие стана и верен, обичан и ревностен поддръжник на „Изгревът…“, където е съхранена нейната история и снимки.

Подготвили сме да Ви представим и списанието Le Grain de blé в цялост и оригинал, благодарение на архива на нашия обичан сътрудник Величка Няголова.
Очаквайте го скоро.

Чуйте гласът на Анина Бертоли, който, съвсем естествено ще ви въведе в тогавашната обстановка.

Целия материал на Анина Бертоли е публикуван в том  от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ Youtube