Величка Крумова
Няголова-Пен
„Изгревът…говори“
В този раздел Ви представяме част от аудио-архива на д-р Вергилий Кръстев, а именно документалния запис на само част от работата му с личностите, били близо до Учителя по време на Школата. Чуйте от първо лице спомените на Величка Няголова, историята, драматичните житейски събития, спомени за и с Учителя. Ако сте любопитни какво следва – абонирайте се и ние всяка седмица ще ви изпращаме новите записи, които публикуваме.
Молим за търпение, все още не сме публикували този аудио-архив изцяло, вижте други на страницата тук.
Величка Няголова; Борислав Геогриев (вж том 33)
Величка Няголова 1А – Родословно дърво
Величка Няголова – Биография на сем. Няголови
Величка: Майка ми Стефка Няголова е родена 1903 г. в гр. Бургас и си заминава 1995 г. Нейната майка Величка Стойчева и баща й Кънчо Стойчев са едни от първите ученици на Учителя. Величка Стойчева е нямала деца и решава да си осинови дете. Съгласно съветите на Учителя тя отива в църквата, където в неделен ден се излагали деца, за да може да си осинови едно дете.
Майка ни Стефка е родена в околностите на Бургас и е шесто дете в семейството. Майка ѝ умира при раждането. Тогава нейният баща като станала на 40 дни я завел в църквата за осиновяване. Величка Стойчева съгласно директивите на Учителя влиза в църквата, оглежда цялата група деца в средата на църквата, които са за осиновяване и избира веднага Стефка и казва: „Това е моето дете!“ И от тогава тя започва да се грижи с много голяма любов за майка ми. Нейните дрехи и роклички са били изписвани от Париж, от модни къщи, с корделки, много красиви. Майка ни е била на 4-5 годинки, когато Учителят е отивал в Бургас, в дома на моята баба Величка и е милвал майка ми по главичката и е казвал: „Тя добре ще пее, хубаво ще пее“.
Баба ми Величка Стойчева произхожда от заможно семейство. Нейната фамилия са били фабриканти на платове в Габрово, фамилията не е била съгласна с осиновяването на това дете. Затова и по-късно моята майка и баща не са поддържали връзка с фамилията на баба ми Величка Стойчева. Значи Величка Стойчева избира дъщеря си Стефка по дух, по вътрешно ръководство и под ръководството на Учителя. И наистина, майка ми по-късно става ученик на Учителя. И наистина, по-късно така и ние се раждаме чрез нея на тази земя. В къщата на баба ни Величка Стойчева е имало голям салон, който събирал 100 стола. И в този салон е идвал Учителя и е прекарвал по цял месец в Бургас и цялата група от Братството от Бургас са идвали в дома на баба ми Величка и заедно с Учителя са празнували и са работили заедно. Вечерно време е имало трапези, имало е разговори, свещени разговори, беседи и песни са се пеели.
Баба ми Величка Стойчева и Кънчо Стойчев са от първите ученици на Учителя и участват в първите вериги, които Учителят организира в гр. Велико Търново. Това е преди Школата. Школата се открива 1922 г., това са годините 1910, 1911, 1912, а може би и по-рано. Учителят поименно е повиквал своите ученици на тези събрания, които са се организира ли във Велико Търново и така наречените вериги, духовни вериги и в голямо свещенодействие и в една силна духовна атмосфера са прекарвали тези дни с голямо присъствие от невидимите, светли същества. Баба ни Величка и дядо ни Кънчо Стойчев са участвали в тези вериги и имената им ги има в протоколите от тези години.
Баба ни става една добра ученичка на Учителя и Учителят е работил над нея, защото тя е споделяла с моята майка, че има едни особени силни видения, виждания и присъствия и разговори, но не желае да ги разкаже, за да не се възгордее. Под ръководството на Учителя тя в Бургас е организирала женски и детски събрания, като е разработвала теми съгласно идеите на Учителя. Баба ни Величка е била с деликатно здраве, а дядо ми Кънчо е работил в пощата, като пощенски служител. Случвало се е, когато тя не е добре със здравето, той трябвало да изпрати телеграма до София, да попита Учителя какво да прави и как да лекува Величка. Като отива на работа с телеграмата приготвена за подаване в джоба му, какво е учудването му, щото като отива на работа той получава телеграма и то от Учителя и в нея телеграма Учителят точно обяснява и дава точно отговор на въпросите, които дядо ми го интересуват. Дава и точно какви начини и методи да употреби, за да се лекува Величка. Баба ми Величка си заминава рано през 1918 г., когато Учителят е бил интерниран във Варна. Майка ми остава без майка на 14 годинки. Дядо ми Кънчо разтревожен е отишъл чак във Варна, за да се види с Учителя и да Му каже за заминаването на Величка. Учителят излязъл на балкончето на хотела където бил интерниран и дядо ми Му разказал, че Величка си е отишла, тогава Учителят отговорил: „Грабнаха Величка докато мене ме нямаше“. Майка ми остава малка без майка и за нея се е грижил [дядо ми] Кънчо Стойчев. Той е бил много грижовен баща и дори по-късно, когато майка ми се оженва и си ражда четирите деца, той винаги е помагал на нея и на баща ни при отглеждането на децата. Имал е хубава пенсия и почти всичко е давал, за да помага на това многолюдно и трудно семейство. С голяма любов и грижи, е полагал.
Майка ми [като] останала сама се поотклонила в младежките си години и мисля, че в 1919 г. тя получава лична покана от Учителя да отиде на събора във Велико Търново. Тя отива и от този момент се слага началото на нейното духовно пробуждане и възраждане. Майка ми става една от преданите ученички на Учителя и остава такава до края на живота си. Баща ми Крум е произхожда от гр. Силистра, през 1903 г. и си заминава 1976 г. в София. Той произлиза от семейство с много деца. Баща ми мисля, че е бил протестант и е бил голям идеалист. Когато се свързва с идеите на Учителя, той става Негов ревностен ученик и просто скъсва всички връзки с фамилията си, със своите братя и сестри и се отдава на делото на Учителя. Той дори е желаел да отиде в Америка и да стане проповедник на новите идеи на Учителя, но според съветите на Учителя той е променил решението си. Майка ни е следвала педагогика в университета, а баща ни мисля, че философия. Но и двамата не са могли да завършат докрай висшето си образование поради тяхната женитба и идването на децата.
В фамилията на майка ни Стефка и баща ни Крум се раждат четири деца: 1932 г. се ражда Светозар, който остава докрай верен на идеите на Учителя и един от Неговите добри ученици. Второто дете родено през 1934 г. е Костадин, който е бил също изгревско дете, който също е бил милван от Учителя по главичката, но като става младеж се отклонява от идеите на Учителя и поема пътя на света, на живота, на радостта, на веселието, макар по начало да е бил вегетарианец, прояжда отново месо и така остава до настоящия момент. По-късно в 1941 г. се третото дете, това съм аз, която нося името на моята баба Величка и нейното велико присъствие. В 1943 г. се ражда най-малкото дете, брат ми Любомир, който също така остава верен на идеите на Учителя. Всъщност семейството става вече многолюдно, и става много трудно, защото до Втората световна война икономическата криза е обхванала всички страни и моят баща е бил известно време без работа. По-късно той си намира работа, става чиновник-чертожник и до края на живота си остана на тази работа и дори се пенсионира там. В тия трудни години той е имал малка заплата и майка ми не е могла никога да работи поради това, че е имала много деца и през тия тежки години нашият дядо Кънчо е помагал с неговата пенсия.
И четирите деца са родени на Изгрева, така че ние сме от изгревските деца и семейството ни е живяло на Изгрева в малка дървена барака, която баща ми е построил на братско място. През тия трудни години семейството ни е живяло в голяма немотия и братята и сестрите на Изгрева от Братството унесени в техния духовен подем и като служители на Великия Учител просто не са обръщали много внимание на това семейство, за да му помогнат. Дори с пренебрежение са казвали: „Крум и Стефка с многото деца!“ Всъщност братята и сестрите са имали за идеал да служат на Учителя и не са гледали с добро око на тези братя и сестри, които са се женили и са създавали потомство, но майка ми е била определена да даде живот на тези деца, три от които остават верни на идеите на братството и Учителя. Светозар и аз, Величка, и моят брат Любомир. Въпреки всичко семейството ни се е ползвало един вид с едно презрение на Братството към нас. По-късно, минаха годините и от това бедно, трудно за издържане семейство излязоха трима инженери. Само Светозар не можа да завърши висше образование. Той също имаше възможност и можеше да завърши с неговата голяма научна и духовна култура, но когато отишъл в Университета и подал документите си, в неговото досие било написано, че той е дъновист и пее в братския хор. Затова не са го приели. По-късно останалите три деца завършват своето висше образование въпреки тези големи затруднения и хората, братята и сестрите от Братството са били изумени от [успеха] на това семейство. Мога да подчертая, че нашето семейство е било за изпит на много братя и сестри от Изгрева, как те ще се отнесат към това семейство. И в тези трудни години малцина са ония, които са помогнали на нашето семейство и просто се броят на пръсти. Една от тях е била Веса Жечева, майката на Благи Жеков, която като съм се родила е дошла и една седмица е стояла при майка ми да й помага в прането и във всичко, докато майка ми се съвземе. След това тя дава количката от Благи, за да може бебето да има количка, т.е. дава я за мене.
След това идва Гита, майката на Йоанна Стратева. Тя, заедно с нейните сестри много помагаха на нашето семейство. Веднъж имаше колети от Америка и те уредиха щото и ние да получим един такъв колет, в който имаше сухо мляко, шоколад, имаше и някакви дрехи. Но най-важното беше, че Гита намираше дрехи от своите деца и пълнеше цели чували. Току пристигне вкъщи и носи чувала и така ние можехме да имаме дрехи. В този чувал имаше и палта, и панталони и всичко за децата, за да може да има какво да носят. Имаше още една сестра, Надя Жейнова, която често донасяше много хубави дрехи от дъщеря си, които бяха предназначени за мене. Винаги сме се радвали на тези сестри, които не ни забравиха в тези трудни моменти. Когато трябваше да вляза в гимназията родителите ми трябваше да ми купят ученическо тъмносиньо палто, а те нямаха възможност. Изведнъж три сестри се организирали без някой да ги е търсил, извикаха ме и отидохме и ми купиха палто, за да мога и аз като всички ученички да се представя в училище с ново ученическо палто. Тези сестри бяха Верка Куртева, Стойна-шивачката и третата сестра не си спомням коя беше. Спомням си само, че Верка Куртева дойде вкъщи, взе ме и с нея заедно купихме палтото, което на времето струваше 25-30 лева, но моите родители не можеха да ми го купят.
Бях на 3 – 3 ½ години, когато си замина Учителят. Много добре си спомням. Спомням си, че майка ми много плака в този ден и когато подредиха Учителя в салона за поклонение и всички отиваха там да се поклонят, майка ни ни заведе и нас, взема и мене, да идем да се поклоним и целунем десницата Му. Спомням си, че Той беше облечен в бяло, положен в салона. Там имаше много хора. Моята душа беше много силно смутена, когато го видях просто замръзнах на мястото си. Майка ми ме бута и казваше: „Иди, иди, целуни ръката Му!“ А аз отговорих с такова уважение и почитание в душата си: „Не, Той спи, аз не желая да Го събудя, да Го безпокоя“. С голям трепет и благоговение бе изпълнено моето сърце и моята душа, когато видях Учителя. Това много добре си спомням, макар че съм била толкова малка. Това е единственото, което си спомням по отношение на Учителя.
Моята майка пееше много хубаво. Беше си създала една своя песен „Бог е Любов“, която пееше много хубаво и гласът й ечеше. Взимаше китарата, акомпанираше си и пееше. Моята майка не е обичала да безпокои Учителя, да Го пита и да му задава много въпроси. Обикновено тя е задавала вътрешно своите въпроси и винаги е получавала отговор от Него. Рядко Го е безпокоила. Когато е присъствала на беседа, преди да започне беседата тя записвала в тетрадката си известни свои мисли и разсъждения и след това Учителят точно по този въпрос е засягал в беседата. Беседата започвала именно по тези няколко изречения, които тя е записвала в своята тетрадка. След заминаването на Учителя животът на Изгрева продължи почти по същия начин. Аз бях малко дете, но често присъствах на различни вечери и празненства в салона. Особено вечерно време често имаше концерт, а понякога имаше и вечери. Ние, всички изгревски деца се събирахме на голямата поляна за Паневритмията и до късно вечер играехме там. Понякога слушахме и концертите, а също така участвахме и във вечерята. Често пъти за празника на Учителя, 27 декември, се раздаваше хубаво жито. Познавах много от братята и сестрите, които живееха по това време на Изгрева. Спомням си за брат Ради, който работеше в градината и който беше строг и авторитетен. Имаше едно куче, за което той се грижеше, Роза. Тя имаше много кученца. Ние с моя по-малък брат Любомир отидохме и пожелахме да си изберем едно малко кученце. Брат Ради се съгласи. Гледах, гледах и видях, че има едно от децата на Роза, едно бяло кученце, което все настрани седеше. Ние него избрахме и го нарекохме Белчо. Това куче от Роза се оказа с много труден и тежък характер и беше просто страшилице за всички хора, които идваха у дома вкъщи, особено ако кучето не беше вързано. Имаше още много братя и сестри, които живееха на Изгрева. Често пъти съм виждала брат Иван Антонов, който беше голям астролог, също така и Влад Пашов и много други братя и сестри: Наталия Чакова, Буча Бехар, Стойна, Сийка Динова и Анка Каназирева и много още други братя и сестри, които живееха по това време на Изгрева.
Брат Никола Антов не винаги изпълняваше добре своите задължения като представител на Братския съвет. Бяхме дочули нашето семейство, че когато разпределяли местата, нашето място където живеехме, а това беше братско и съседния имот, който закупи един художник Боян и всъщност той му е дал една част от братското място на него. Това нещо е станало на чашка алкохол и с нещо друго в приятелска атмосфера и след това ние се чудехме, че нашия парцел беше малко по-малък отколкото предполагахме, че трябва да бъде. Значи на него не можеше много да се разчита. Но в дадени моменти и той проявяваше доброто. Спомням си, че като бях ученичка или студентка исках да отида на Рила, но нямах достатъчно пари. А той правеше списъци за Рила, там на полянката на Изгрева и аз отидох и му казах, че имам много малко пари, които мога да внеса за Рила. Той се обърна към мене и ми каза: „Нищо, и с тези пари ти можеш да отидеш на Рила“. Направи един голям жест и ме вписа в списъка и така аз можах нея година да се кача на езерата.
Брат ми Светозар беше винаги много ревностен към идеите на Учителя и си спомням, че криеше беседите във въглищата, в малката барака, която имахме в нашата къща на Изгрева. Светозар си остана докрай предан на идеите. Той имаше така вътрешно разбиране и вътрешно чувство, говореше му се отвътре и много често можеше да дава ценни съвети на различни братя и сестри и да им помага в техните затруднения. Той беше един голям стълб в нашето семейство и много често ни е водил на екскурзии на Рила, на Мусала и на 7-те рилски езера, като дори при трудни условия, зимно време или пък лятно време. По-късно Светозар години наред живя при брат Петър Филипов. Помагаше му в къщата, в стопанството, копаеше градината, просто беше като един вид служител в неговото семейство, в негова услуга. По същия начин те работеха духовно, тъй като брат Петър Филипов беше създал малка група, която той ръководеше. В тази група имаше ръководство и това беше самия брат Петър Филипов, който ръководеше тази група. При него отиваха много братя и сестри, отиваше и Еленка [Симова] от Мърчаево, която после стана съпруга на Светозар, и брат Галилей Величков и много други братя и сестри. Нашето семейство полека – лека пожела да се включи в неговата група и той с много големи трудности ни прие в групата си. Не беше лесно да се влезе в тази негова група и имаше големи изисквания за това. Трябва да кажа, че аз никога не съм работила толкова усилено духовна работа както в групата на брат Петър. Той беше незаменим организатор, вдъхновител и много предан на идеите на Учителя, но много сериозен брат. Отивахме рано сутрин в 5 часа на беседа и на посвещение и много често пъти той ни говореше, че трябва да посипем с пепел главите си и да скъсаме с миналото. Често пъти отивахме и на Витоша, като сме тръгвали събота срещу неделя рано сутринта. Имаше един персонален рейс, който минаваше по Дървенишкото шосе и сме ставали 1 и ½ – 2 часа през нощта и сме чакали докато мине персоналния рейс и с него отивахме до Бистрица, а оттам поемахме нагоре по поляните, с цел да можем да посрещнем слънцето някъде нагоре на височина. Прекрасни бяха тия прекарвания с брат Петър Филипов, просто незаменими. Той много добре ръководеше дейността, духовната работа през целия ден и целия ден прекарвахме отлично в една хармонична атмосфера от сутринта до вечерта. Изкачвахме се обикновено до върха „Купена“ и там имахме огнище, четеше се беседа в 10 часа. Там си правехме много хубав чай, понякога слагахме и боровинки, когато имаше на около и на обед обядвахме заедно, почивахме си чак до 3-4 часа и след това слизахме обратно, отново по баирите, за да слезем до Бистрица и да вземем отново рейса за връщането. Идваха различни братя и сестри, най-често Галилей Величков и Еленка идваше също. Идваше и Елка Кралева понякога, която преспиваше [в дома] на брат Петър и след това сутринта тръгвахме заедно за Витоша. Често пъти идваше и сестра Донка, която работеше в един ресторант и понякога идваше по-късно и ни настигаше горе по поляните. Тази Донка, която работеше като прислужница в дома на генерал Стоянови.
Мога да кажа, че постепенно станахме приятели с кучетата в селото. Тези овчарски кучета бяха много големи и страшни. Ние минавахме почти през нощ та по тъмно и те ни лаеха и ние им носехме хляб, за да можем да ги укротяваме. Но постепенно, постепенно те станаха наши приятели и започнаха да идват с нас и се качваха донякъде, до поляните и след това се връщаха. Ние започнахме да се притесняваме, да не би овчарите да ги бият, защото всъщност те трябваше да си извършват своите задължения към стадото овце. А кучетата толкова ни обикнаха и така се присъединиха към нас, че те ни очакваха с голяма радост и тръгваха с нас. Аз дори се качвах на гърба на едно от тези мощни, огромни кучета и играех с него. На кучетата им беше приятно, хапваха нещо от нашата храна и прекарваха все около нас. Спомням си веднъж през пролетта, не се качихме много на високо, останахме на една поляна така по-долу и насреща се виждаше целия баир, на който трябваше да се изкачва. Изведнъж забелязах една огромна топка, която се търкаля и пред нея едно по-малко, което бяга. Вгледах се, а то се вижда като на кинолента. Вгледах се и видях, че беше една сърна, която бягаше и една голяма мечка след нея я гонеше. Това се виждаше съвсем ясно. Изведнъж изникна просто едно от тия наши овчарски кучета, беше се качило нагоре и като подгони тази мечка, тя се скри, избяга и така то помогна на сърната и я спаси.
С такова велико благоволение работехме с брат Петър Филипов и всъщност от него аз научих какво значи велика, дълга молитва, какво значи медитация, размишление и усилена духовна работа. По цял ден прекарвахме в духовни разговори. Имаше и посещения и брат Петър ни свързваше с този невидим светъл свят, тъй като той имаше способности. Чуваше и виждаше, беше ясновидец и също така някакви други езици говореше. Това бяха едни от най-прекрасните години на духовна работа в моя живот. Това продължи от 1959 г., когато аз станах студентка в университета докъм 1965 г. Брат Петър Филипов беше много чист и извисен в своите чувства и преданост към Учителя и той винаги ни даваше прекрасни съвети като младежи да запазим своята физическа чистота, за да можем да бъдем служители на Бога и на делото на Учителя. Събирали сме се на разкошни вечери при него и се създаваше една много хубава атмосфера. Дори имаше специален, много приятен аромат, който се носеше във въздуха, което той обясняваше, че се дължи на присъствието на светлия и разумен свят. Идваха много братя и сестри, имаше изпълнители на пианото. Пеехме и свирехме и прекарвахме много хубаво при него. Брат Петър Филипов беше си създал и някои песни и понякога ги пееше. Правили сме и различни духовни опити, като например при изпълнението на песента „Вътрешния глас на Бога“ от Учителя и „Вену Бахар“ от него, какво всеки ще може да види и да почувства и до кое ниво ще може да отиде, за да види от къде Учителят е снел тази песен. Изобщо работата ни беше не само теоретична, но и практическа и много усилена и много пъти той се опасяваше от милицията и особено сутрин рано в 5 часа оглеждаше пред къщата, да не би да има някой милиционер, който да следи отиването ни при него. Брат Петър беше един прекрасен сладкар по професия и аз си спомням за един мой имен ден, на Великден, той организира празник и беше приготвил една разкошна торта, много голяма, квадратна, разкошно украсена и на нея беше сложил петолиние, имаше и ноти. Никога в живота си не бях получавала такъв голям и хубав подарък. Това беше за моя имен ден от брат Петър, което никога не мога да забравя. Досега никой в моя живот не беше ми правил такъв прекрасен подарък и с толкова много любов, за което аз безкрайно и завинаги благодаря на брат Петър Филипов.
Моят брат Светозар, там при брат Петър се сближи много с Еленка, която по-късно стана негова жена. Брат Петър Филипов одобряваше тази дружба и просто ги подкрепяше двамата и им създаваше един вид условия, за да може тази тяхна връзка да се развие и да даде някакъв резултат. Брат Петър Филипов ми е правил много добрини. В случай на нужда просто е тичал с мене да ми помага, защото аз като трябваше да завърша, да се дипломирам в университета, в крайна сметка един от професорите, който беше голям комунист, разбра че съм от Братството и реши да не получа диплом. И така на няколко пъти се явявах и той все така не ми позволяваше да си взема изпита и да получа диплома. И си спомням тогава как брат Петър отиде да търси професора, отиде да търси ректора на университета, който беше преподавател по математика мисля и когото той познаваше, да му разкаже за моя случай и да му обясни каква е причината гдето този професор не желае да ми помогне да взема моята диплома. Така че брат Петър беше готов до края на света да отиде, за да помогне някому и в същото време той разчиташе от нас една хубава и усилена работа. Той притежаваше много ценни духовни способности и качества както много други силни братя и умееше да си служи и с двете ложи. Понякога той знаеше най-различни начини, магии и други неща, с които умееше да си служи, може би това беше свързано с неговото кармично минало. Тежко и горко да бъдеш неприятел и неприятен на брат Петър Филипов. Той владееше сили и способности. Както и много други братя и сестри на Изгрева, така и той имаше такива умения. Много беше опасно да не си в добри, хармонични отношения с него. Така че той беше една мощна канара в Братството и беше много верен на Учителя, много добър брат и един от Неговите напреднали ученици, но в дадени моменти той си служеше с тези сили и ставаше дори опасен.
Една част от братята и сестрите от Братството имаха големи възможности и понякога си служеха със силите на Черната Ложа, а понякога, разбира се, със силите на Бялата Ложа. Затова беше много опасно, недай си Боже да станеш враг или неприятен на тези братя и сестри, както например на брат Петър Филипов. След като нашето семейство се отдръпна от него, Светозар остана да живее още дълги години при него. Но за да може да бъде в групата му и да може да живее при него, той един вид трябваше да скъса връзките си със семейството си. И се стигна до там, че просто той не казваше „добър ден“ нито на майка си, нито на баща си, нито на друг от семейството си. Минаваме покрай къщата на Петър Филипов по улицата, Светозар е в двора, копае ягодите, навел глава и въобще не казва „добър ден“ никому. Ние го приехме това като естествено и това продължи доста дълго време, дори години. Светозар въобще и почти не идваше да види родителите си, не идваше и в къщата ни. Така брат Петър се опита да привлече и баща ни Крум, който беше така по-слабохарактерен и се поддаваше на тези влияния, и той баща ни започна често да отива при него и се появиха недоразумения с майка ми и полека-лека поемаше курса, който брат Петър Филипов му диктуваше. Тогава майка ми, която е много силен дух отиде със сила и мощ при него и му каза: „Ти няма повече да се занимаваш с Крум, ще го оставиш свободен, да се грижи за семейството си!“ И брат Петър се уплаши от майка и повече той не се занимаваше никога с баща ни. Така брат Петър успя да въздейства най-вече на Светозар и чрез Светозар, а пък и Светозар, за да живее при него, трябваше да изпълнява неговата воля; един вид да скъса със семейството си, което Светозар и направи и то за дълги години.
Брат Петър беше против женитбите и въобще не одобряваше женитбите и след като аз се ожених за Данаил Жеков, той беше много недоволен. Ние вече тогава не дружахме с него, но той беше много недоволен и по вътрешен път разбираше с какъв дух аз се свързах чрез тази женитба. По-късно се роди детето Благовест и аз много исках да му го представя, но той никога не се съгласяваше да види детето. Дори веднъж си спомням, аз вървя по една улица с количката, с бебето в количката и изведнъж някъде далеко се зададе брат Петър Филипов, като видя отдалеко, че съм аз с количката и детето, свърна по една друга улица и просто избяга, за да не види детето и не желаеше да вземе никакво участие в тази моя кармична женитба. Но разбира се тука аз го схващам като добро в него, защото той всъщност разбираше и познаваше духовете и разбра с какви духове аз се бях свързала в тази моя тежка женитба. В действителност брат Петър се нуждаеше от души чисти и свети, които да могат да дадат силите си за делото на Учителя. И той беше против всякакви женитби и стигаше чак до крайности в това. В случая за мене той беше прав, защото аз не изпълних волята на Учителя. В един сън, бях 19-20 годишна, значи някъде към 1959-60 г. аз сънувах Учителя. Бях в голямата аудитория на Софийския университет, беше пълно със студенти, всичките редове почти бяха заети и аз бяха някъде от края в един от тези редове. Професорът влиза на катедрата долу, защото там е амфитеатрална залата, да държи своята лекция. Когато гледам, кой е професорът, виждам, че това е Учителят и изведнъж Той мина от другата страна на подиума и почна да се качва нагоре по редовете, вървя, вървя, вървя, дойде до мене, спря се до мене и ме погледна с такъв силен и особен поглед, просто като че ли с очите на Вселената и ми каза: „Ти няма да се жениш! Ние имаме много работа!“ След това взе ръката ми, гледа я, и това си спомням от съня ми. И аз, разбира се, като много други не изпълних неговия съвет в този сън, като все се успокоявах, че всъщност това се отнася за някакво друго положение, а не за женитбата ми с Данаил, който ми подхождаше като човек от Братството и вегетарианец. Но действително права е мисълта, че тези женитби на хора от Братството не излязоха много сполучливи. Но въпреки всичко преди моята женитба в един друг мой сън аз отново видях Учителя някъде в някакво общество и имаше много братя и сестри, които говореха с Него и даже имаше някакви чужденци и Той разглеждаше някаква книга, която беше на английски език и показваше и обясняваше нещо на някакви хора край Него. Аз изчаках, изчаках и исках да Му поставя въпроса за мене и Данаил, за тази ми женитба. Но в действителност не се създадоха условия Учителят да ми отговори. Аз се събудих в съня си и все пак по-късно след няколко месеца се оженихме с Данаил, но аз в себе си бях спокойна, че един вид съм попитала Учителя, поставила съм въпроса за тази женитба между мене и Данаил. Но важното е, че Учителят не ми отговори.
Чрез дружбата ми чрез брат Петър се запознах и с брат Галилей Величков. За мене този брат беше извънредно много буден и интелигентен и имах извънредно много силно почитание към него. Той не само свиреше хубаво с цигулката си, но също така за мене беше важно неговото будно съзнание, когато по времето на Учителя той е поставял определени въпроси, много важни и точно на място, за да може сега да имаме известна светлина върху тях благодарение на него, които въпроси днес и нас ни интересуват. Брат Галилей Величков за мене беше един много напреднал брат, много силен дух, извънредно много организиран и авторитетен брат. Той имаше много спомени от Учителя и много често, когато сме били на Витоша заедно с групата на брат Петър сме разговаряли с брат Галилей. Разговаряли сме за Учителя, много примери ни е разказвал и все казваше, че има една тетрадка с примери от Учителя, която желаеше да ми покаже. Но той никога, разбира се, не ми даде тази тетрадка с неговите спомени. Не мога да ви опиша колко сериозно беше неговото отношение във връзка с младежта, лекотата на младежта да се жени, да създават поколение. Веднъж разговаряхме с него и той с такава сериозност ми говори по този въпрос, че трябва да се вземе предвид не само съществото, с което се свързваш, но още четири поколения преди това трябва да знаеш, да проучиш рода и да имаш предвид с каква задача се нагърбваш при една женитба. След като аз не можах да получа тази тетрадка на брат Галилей с неговите примери извънредно много приятно се зарадвах когато видях в томовете на „Изгрева“, че неговите примери са излезли и това са едни велики примери, на един действително ценен ученик на Учителя, който в дадени моменти е успял да присъства на такива интимни моменти от живота на Учителя и да поставя такива важни въпроси, по които бъдещото поколение ще може да има известен поглед върху интимния вътрешен живот на Учителя, на Великия Учител.
Брат Галилей Величков стана голям приятел на нашето семейство, тъй като всички общо заедно работехме при брат Петър и заедно отивахме на екскурзии на Витоша. По-късно, когато нашето семейство се отдръпна от брат Петър, Галилей Величков продължи да дружи с него и да отива при него. И тъй като един вид Светозар, който живееше при брат Петър толкова години и му помагаше в домакинството и в градината, един вид той желаеше да остане да живее при него. И брат Петър желаеше да остави домът си и двора си не на родовите си деца, които не се интересуваха от Братството, а на някой човек от Братството. И така беше избрал Светозар. Но след като нашето семейство се отдръпна, не знам какви са били техните отношения и когато Изгревът започна да се събаря и искаха да дадат апартамент за нашата барачка, Галилей Величков започна да идва всеки ден у нас, ама абсолютно всеки ден, и да говори едни и същи неща на моите родители. Казваше, че Светозар трябва да напусне Петър, че за него ще бъде по-добре той да се върне при родителите си, да дойде в бараката и че по-късно за тази барака правителството ще даде апартамент и Светозар ще има облаги от тази работа. И така Галилей Величков изпълняваше стриктно своята роля. Това беше под влиянието на Петър Филипов, разбира се. Стриктно изпълняваше своята роля, абсолютно всеки ден идваше вкъщи, минаваше и все едно и също продължаваше да разправя на родителите ми. Но родителите ми не можаха да повлияят на Светозар, защото той все още беше под влиянието на брат Петър и рядко идваше вкъщи. Но те нямаха нищо против Светозар да се върне в домът ни и да получи апартамент заедно с тях, заради бараката, в която те живееха.
Всъщност брат Петър желаеше да се освободи от Светозар, един вид така да му се отблагодари за грижите му към него, като го изгони от домът си. Светозар участваше с труда си, със средствата си, с всичко което печелеше и работеше, с всичко участваше години наред в дома и домакинството на брат Петър Филипов. Затова брат Галилей Величков, един вид като проводник на Петър продължаваше да настоява за неговото окончателно махане от дома на Петър. Всъщност брат Петър Филипов успя в тази си акция и Светозар го напусна и дойде при моите родители. И се сбъдна неговото желание. Всъщност това се оказа много благоприятно за Светозар, защото по-късно, когато събориха бараката и дадоха един голям апартамент, Светозар можа да отиде да живее там. Дори след като се ожени за Еленка и се роди синът им Павел, те всичките трима отидоха да живеят там и до ден днешен използват този апартамент, който бе получен благодарение на малката барачка построена от баща ни на Изгрева. Това беше един прекрасен шанс за Светозар в неговия живот и тука брат Галилей Величков изигра действително една положителна роля, както за Петър, така и за Светозар.
Защо разказвам всичко това и погрешките на тези прекрасни братя Петър Филипов и Галилей Величков? Защото при Учителя това беше Школа, всички се наричаха ученици на Великия Учител, но всъщност всички в една или друга посока сбъркваха и се отклоняваха, но важното беше да вървят напред. Това бяха силни и мощни духове от миналото, които разполагаха с голяма сила на своя дух и в дадени моменти те ставаха проводници на тъмните сили. Така че този прекрасен брат Галилей Величков, който толкова много уважавах, и така дълбоко в душата си имах просто благоговение пред светостта на този брат, неговата чистота и неговите духовни постижения, всъщност това не му попречи, за да може и той да вземе участие в моята женитба с Данаил Жеков и то участие отрицателно и насочено против мене. Всъщност той стана приятел с Данаил и с неговия баща Иван Жеков и Данаил отиваше да се грижи, помагаше му като беше болен, посещаваше го в болницата и всъщност Галилей Величков започнал да му дава едни лоши съвети, за да може, когато вече не вървеше нашето семейство с Данаил, за да можел Данаил да вземел детето, да отидел при лекар, да ме изкарат мене болна, ненормална, за да може Данаил да вземе детето. И това били съвети от Галилей Величков към моя предишен мъж Данаил Жеков. Не желая да критикувам тези толкова добри братя, които така дълбоко уважавах и обичах, но трябва да подчертая, че в дадени моменти и те са допускали грешки, като са си служили с такива отрицателни прийоми. Много бяха ценни за мене примерите на братята и сестрите отразени в 6-те тома на „Изгревът“ и в бъдещия 7-и том и аз с голяма радост прочетох техните примери, толкова важни за всички нас, важни и за бъдещите поколения, които ще има да се поучат от нашите погрешки, за да вървя по пътя на делото. Благодарение на тези велики томове „Изгревът“, всички можахме да разберем, че братята и сестрите, голяма част от тях са бъркали и не винаги са слушали съветите на Учителя. Понякога Той е казвал само веднъж и те не са изпълнявали, а понякога от Любов е повтарял дори по три пъти и пак има много от братята и сестрите, които не са изпълнявали. Малцина са били тези, които са имали будно съзнание.
И сега след като разкрих образа на тези велики братя, искам да премина към един друг образ. Искам да кажа нещо за брат Любомир Лулчев. С голямо огорчение прочетох във всичките томове братята и сестрите, че в техните примери разказват, че брат Любомир Лулчев…
Край 1-А
Величка Няголова
Величка Няголова 1B – Любомир Лулчев и Михаил Иванов
Величка: С голямо огорчение прочетох във всичките томове братята и сестрите, че в техните примери разказват, че брат Любомир Лулчев бил един голям враг на Учителя. Любомир Лулчев бил един голям враг на Учителя. Но това се отнася до всички. Когато ние всички не изпълняваме волята на Великия Учител сме също Негови врагове и най-вече сме врагове на самите нас, на нашето собствено развитие, защото Учителят с голяма Любов е искал да помага на всички.
Брат Любомир Лулчев е бил един много голям ум, много интелигентен човек с високи духовни и културни и социални разбирания. Завършил висшето си образование в Лондон, той е бил авиатор. Аз не мога да предам точно неговата биография. С това ще се заемат други. Оженва се за богата светска жена и живеят в София, като са посещавани често от висшето общество в София в домът им. Но той, когато се свързва с Учителя, зарязва всичко и отива на Изгрева и си направя една мъничка барака и започва да живее в нея, само и само да бъде до Великия Учител и до Школата. Всъщност неговата барака е била отстрани до нашата барака. Така че моите родители са имали контакт да бъдат по-често с него. Този голям дух Лулчев действително е правил разни опити с Учителя, но целта му е била да се убеди за себе си и да се убеди дали чрез Учителя работи Великият Божествен Дух. И той се е убедил в това.
Казва се, че брат Любомир Лулчев бил свързан с Мория, за когото Учителят казва, че е ученик на Черното Братство. Предполагам, че е вярно, че е бил свързан с него, но може да се каже за всеки един от нас и от тези добри братя и сестри, че в даден момент мнозина от тях, пък и от нас са работили с Черната Ложа, а в дадени други моменти са с Бялото Братство. Това е типично изразено чрез брат Любомир Лулчев и не напразно Учителят е негодувал против него, един вид го е нападал. Действително, че брат Лулчев е извършил много погрешки и ето създава тези „Упанишади“, за да може да обяснява на братя и сестри, които се са разбирали Словото на Учителя, да може да им обясни нещо от Словото. Учителят бил недоволен от тази един вид втора Школа, която се е създала на Изгрева. Но както вече подчертах, при брат Петър беше нещо подобно, защото брат Петър, който ръководеше нашите събирания, един вид той беше ръководителят. Че това е било грешка от брат Любомир Лулчев да дели хората настрана, да прави свои групи и да им проповядва Учението на Учителя и да им го обяснява. Но със своя велик и мощен дух и голяма, висока интелигентност, него точно Учителят избира да бъде съветник на Царя и брат Любомир Лулчев, който имаше познания по всички науки, и по астрология, и по френология и също така беше медиум и ясновидец, всъщност той отива в двореца, за да може да предава съветите на Учителя. Казва се, че не винаги е предавал точно съветите. Това е възможно при тези големи хора на политиките и на тези големи държавници, но може да се каже, че голямата част от съветите, които е предавал, една малка част той е бъркал и не ги е предавал точно. Там е цялата грешка. Чрез Любомир Лулчев в царския дворец Учителят всъщност е работел. Че когато трябваше да се спасят евреите, нали Учителят изпрати брат Лулчев да търси царя и Лулчев не го намери и се върна при Учителя. Учителят се съсредоточи и му каза къде да отиде. „В Кричим, рекох, ще отидете, в Кричим!“ И брат Лулчев отива там, намира царя и така бяха спасени евреите от смърт в България.
Лулчев е бил остър и строг, прецизен и авторитетен и много от сестрите от Братството са го търсили като мъж. Така например Елена Андреева, Невена Неделчева и други са го търсили и са били един вид негови жени. Той често пъти е използвал методите на тоягата, за да се освобождава от тези свои обожателки. Вярно е, че този брат си е служил със сили, владеел е сили, голям дух е бил и вярно е това, че както и моят брат Светозар Няголов споменава в едно от своите писма, че и до ден днешен има хора, които се страхуват дори да произнесат неговото име. Нали само такива сили, велики личности като този брат могат да преминат през насилствената смърт. Брат Лулчев не се е страхувал от смъртта и там в затвора той е подготвил групата от министри и други от висшия елит, които са били с него ги е подготвил за Невидимия свят и е бил много категоричен с тях, да не се страхуват от смъртта и че само преходът е труден между този и онзи свят и след това животът им ще продължи в едно друго измерение. Така че той прие с радост тази насилствена смърт, и досега още не се знае къде се намира неговия гроб.
Дори и моите родители, предимно моят баща Крум са отивали на тези събрания, които е правил брат Лулчев, за да може да слуша известни обяснения върху Словото на Учителя. Всъщност понеже братът е имал много големи знания, той добре е могъл да обяснява всичко, което Учителят е казвал в беседата. Но не го казвам, за да го оправдая. Да подчертая, че всъщност всички братя и сестри са вършили погрешки пред Великия Учител и всъщност колко по-напреднала е душата и духът, по-мощен и велик, толкова по-големи са били и погрешките и затова в сравнение с малките погрешки на братята и сестрите, които са били край Учителя, погрешките на Лулчев са били в много по-голям мащаб, затова така и говорят за него. Всъщност Лулчев много е обичал и уважавал Учителя, защото е разбрал силата на Неговия Дух и кой Дух работи чрез Учителя. Всъщност той е бил един от много будните ученици, един от най-добрите негови ученици може да се каже и това, което другите не са имали, това будно съзнание във всеки момент, брат Лулчев го имал. Има един такъв пример за него: веднъж вървят с Учителя и разговарят, вървят и разговарят и Учителят се обръща към брат Лулчев и му казва: „Брат, вие носите очила. Можете ли да хвърлите очилата?“ Толкова е било будно съзнанието на брат Лулчев, че той веднага снема очилата от очите си, хвърля ги и казва: „Да, Учителю, аз веднага изпълнявам Вашата воля!“ И от този момент, до края на живота си той никога повече не е носил очила и зрението му се е подобрило. Това значи будност на съзнанието пред думите и съветите на Великия Учител.
Вярно е, че този брат е обичал и уважавал много Германия и германците и че е желаел всъщност в тази Втора световна война Германия да спечели. Това аз си го обяснявам с факта, че той всъщност беше съветник на царя, а пък царя беше един вид германец. И в действителност поддържайки в своето велико съзнание и своя мощен дух германците, той се е борил против Учителя, който е поддържал руснаците и славяните, които са се изявявали чрез руснаците. И Учителят е държал всъщност Русия да победи в тази война. И когато брат Лулчев разбира това положение, чрез един свой сън, който е даден в томовете на „Изгревът“, той разбира, че един вид се бори срещу Учителя с тази си любов и желание германците да победят във войната. Той разбира тази своя погрешка и се коригира. И когато той в Мърчаево разказва този свой сън на един брат, той подчертава: „Да, брат, сбърках пред Учителя! Но то е, защото обичам германците. Но сега разбрах каква е Истината“. Всъщност в затвора брата извършва една велика работа с тази група невинно осъдени от новото, комунистическо правителство. И брат Лулчев също така е бил невинен и си заминава невинно. В затвора, доколкото аз съм чувала, ще има също други примери, които ще покажат точно как стои въпроса, но от това, което аз съм чувала, в последната вечер преди да ги изведат на разстрела, Учителят се явява пред брат Лулчев и му казва да се подготвя, защото тази нощ ще ги изведат на разстрела. И тогава брат Лулчев подготвя цялата група преди всичко да не се страхуват от смъртта. Когато ги извеждат, в коридорите някой го дръпва него, той е имал много големи връзки, пък е бил и невинен в цялата тази история на правителството. И някой го дърпа в един коридори и са искали един вид да го спасят от тази насилствена смърт, но той казал: „А не, не, не, аз съм с групата!“ И друго, което съм чула, надявам се да е вярно, това си го спомням от много разкази, които съм чувала за брат Любомир Лулчев. Когато ги изправили пред разстрела, той извадил часовника си и го подал на войника, който бил насреща и казал: „Ето, заповядай този подарък, но добре да свършиш работата си, да не трепери ръката ти, гледай да ме улучиш добре“. И след това казал на цялата група преди смъртта: „Не бойте се, братя, ето сега сме тук и само след един миг аз ще ви водя горе!“ Това е било, той, с неговия велик дух, да помогне на всички, които си заминават в тази нощ от насилствена смърт.
И сега всички ние трябва да разберем, че в Невидимия свят брат Лулчев сега е един от прекрасните, истински ученици на Учителя Велик. Нашето семейство е било много близко с този брат. Били сме и комшии с него. Моите родители са го уважавали дълбоко. Баща ми често пъти е отивал да го пита за различни съвети и братът му е давал много ценни съвети. Този брат е имал едно много дълбоко чувство и почитание и велика любов към моята майка. Това е довело до ревност от много сестри, специално сестри в Братството, които са разбирали тази любов и тази слабост на брата към майка ми и просто са ревнували. Майка ми е била тогава млада студентка и всъщност тя не е имала никаква физическа връзка с брата. Това е била някаква идеална любов и затова по-късно с цел да злословят срещу нашето семейство и срещу майка ми, някои братя и сестри наистина разпространили случая, че Светозар бил дете от брат Любомир. Но всъщност аз винаги съм разговаряла с моята майка, която всичко ми разказваше и тя ми е обяснила много добре, че Светозар си е дете от нашия баща Крум и действително Светозар много приличаше и външно, и вътрешно по качества на нашия баща. Всъщност те са имали една велика любов, идеална любов от голямо разстояние. И всъщност брат Лулчев изпраща баща ни при майка ми, за да се оженят и да се родят тези деца, които после идват чрез тези родители. Някои сестри от Братството действително са имали физическа връзка с брат Лулчев и дори са живели с него. Но това не е случая с моята майка. Може би само името на най-малкия ми брат Любомир да е на него, но ако в действителност този мой брат има качествата на великия дух на брат Лулчев, положителните му качества, ние всички ще бъдем много доволни от това.
След заминаването на моя баща от този свят всъщност се поднови отново тази велика връзка на брат Лулчев с моята майка и тази велика, идеална любов. Братът започна да присъства всеки път [от Невидимия свят] край майка ми и започнаха велики разговори, напътствия. Преди всичко той я подкрепяше в нейния физически живот и ѝ помагаше да може да издържи докрай със сила и мощ на тежките години на старостта, които й предстояха. Той винаги се явяваше, че я чака, че нищо няма да пресили и че Учителят му е разрешил да я чака и когато дойде този велик момент, майка ми да напусне земята, до тогава те ще бъдат винаги заедно събрани от една велика любов. Вие знаете ли какво значи любов между един човек във физическо тяло и един дух? Понеже аз съм свидетел и майка ми всичко на мене казваше, и дори понякога и аз участвах в техните разговори, един вид като проводник, и затова мога да кажа, че това е нещо необикновено. Нещо, което аз никога не съм срещала досега в този свят. Велика, велика, нежна любов. Той беше готов като лъв да я брани и да я пази от нейните врагове и във всеки един момент й даваше съвети. Просто присъстваше денонощно край нея. Много често той разговаряше с майка ми и й даваше различни поеми, тъй като този брат беше също така и писател, и поет. Във всички почти области той беше всестранно развит. И в своите посещения като дух край майка ми, той понякога й даваше известни поеми. И сега ще цитирам една част от една такава поема, дадена на 21 октомври 1979 г. в София.
„Песни пей! Работи! Бога ти хвали!
На Учителя служи, верен ученик Му бъди!
Закона на Любовта научи и в живота си го приложи!
Люби, люби, люби безкрай! Така е в Божия рай,
Където ангели небесни песни пеят.
И пред Бога благоговеят.
Където вечна светлина цари и новият живот е в пълни зари.
Там ти иди, Любовта прослави, на Бога служи, ученик ти бъди!“
Ето това беше брат Любомир Лулчев и аз с много голяма радост искам да разкажа за тези интимни моменти от живота на моята майка с този велик дух и за неговото велико преклонение пред Учителя. Той винаги казваше на майка ми, че нищо не прави без съгласието на Учителя и че е готов да чака и с години решението на Учителя, когато майка ми ще напусне тази земя и ще се съберат отново във Вселената. И ето какво казва брата по повод на моята майка, която той в някои от своите романи нарича с нежното име Беба: „Но аз съм непреклонен за моята Беба. Светът ще преобърна и който се отнася несправедливо, зле с нея, умишлено или егоцентрично, не може да бъде мой приятел, уважението му остава наполовина и лицемерно. Трудно е да ме излъжат. Да обичат мен, а да мразят моята Беба. Тя, това съм аз; а аз, това е тя. Но те не го разбират. Всички, които мразят Стефка и злословят срещу нея, а уважават мен, не са мои приятели. Аз съм категоричен. Всички, които обичат мен, а мразят Стефка ще ги заставя да я обикнат, като няма да се спра пред нищо“.
Ето какво ми пише моя рожден брат Светозар в писмо от април т.г. за брат Любомир Лулчев: „В Братството повечето от половината и почти всички бяха врагове не на Учителя, а на себе си, на своето развитие, защото не слушаха и не изпълняваха съветите Му. Брат Лулчев беше с мощен дух, силна интуиция и владееше природните сили и умело си служеше с тях. Той беше свързан с Мория, който отговаря на планетата Сатурн. Не беше благ като Учителя и помиташе враговете си със силната мисъл, която притежаваше. Той беше най-интелигентния по окултизъм и официалната наука в Братството. На десет послушания на Учителя имаше и някое непослушание, предизвикано от гордост или тщеславие. Него са забелязали приятелите. Лулчев обичаше да владее и командва душите и да ги ограничава. Много го избягваха. Имаше приятели, които и след заминаването му не смееха да произнесат името му. Той позна Учителя, Бога, преди заминаването си и изпълни точно Неговата Воля. Сега е Негов добър ученик.“
Аз бях винаги във връзка с Учителя и си спомням в моята женитба, детето беше на три години, на три години и половина и изведнъж много тежко се разболя. Това е един пример, който имам с Учителя. Много тежко се разболя и започна да повръща и всъщност организма му се обезводни и загуби своите елементи и минерали. Давахме му една чашка със сладка вода, в друга солена вода, през всеки пет минути по една лъжичка, но повръщането не преставаше и аз въпреки всичко отивах на работа и не знаех как да постъпя. Връщам се вечерта от работа и случайно една моя позната ми каза, че има един лекар на когото мога да телефонирам и да го попитам за съвет, който може да ми даде съвет как да спася детето. Телефонирах веднага на този лекар и той по телефона ми каза, че може да се прекъсне повръщането на детето, ако се направи солена клизма на детето. Иначе трябва да се даде в болница. Аз не исках да пратя детето в болница, защото беше малко и по никой начин не исках да отиде в болница. Тогава, връщам се аз вкъщи много силно притеснена и бързата помощ и лекаря ме чака вкъщи. Искаха веднага да вземат детето. Аз му казах, че няма да го дам все още и че ще опитам с тази солена клизма да се спре повръщането. Направих солената клизма и действително повръщането се спря.
Но на другата сутрин рано, рано пристига лекарката от поликлиниката, детската лекарка и много уплашена и веднага предписа лекарства и каза, че веднага трябва да ги купя и да ги дам на детето и ме накара да подпиша документ, че не желая да пратя детето в болница. Много се бяха уплашили за живота на детето. Но тя като предписала тези лекарства не е забелязала, че едно от тези лекарства отново подновява повръщането. Аз не желаех да му ги давам, но въпреки всичко му дадох веднага на детето това лекарство и за наш ужас на другия ден повръщането отново започна. И тъй като детето беше вече много слабо, просто нямаше никакви изгледи да оздравее, да му се помогне. И така постепенно, постепенно повръщането не спираше, тоя път нищо не помагаше, нито клизма, нито нищо и мисля, че беше в четвъртък, хубав пролетен ден, мисля, че беше месец април, грееше слънце, детето лежи и аз почувствах, че то си заминава. Вече никакви нерви, никакви сили нямаше в него. Майка ми дойде и тя с нейния силен, мощен дух, каза: „Не, не, детето ще живее!“ Добре, но аз като майка разбрах, вече виждах, че то си отива. Казвам: „Не, майко, детето си отива!“ И в този момент отивам край него и с велика любов и с велика молба към Учителя се обръщам и казвам: „Учителю, все пак детето е още живо и Вие ако речете само реч, то може да оздравее!“ Аз казах тази молба и се обърнах към Учителя, но за мене беше почти невъзможно, че детето може повече да се върне и да оживее. Но с голяма любов като майка помолих Учителя все пак в последния момент, преди заминаването на детето, докато е още живо, Той може да помогне. И стана чудо! След половин час детето почна да идва на себе си, след около един-два часа пожела да се храни и до вечерта те беше вече на крака и за слава Божия детето започна един нов живот. Това са примери, които показват, че Учителят винаги беше в състояние да помага, независимо дали е физически на този свят или не физически. Когато ученикът го повика, Той беше в състояние да спаси дори и от смъртта. Всъщност Учителят възвърна живота на детето и му даде един втори живот. Той направи тази жертва заради мен, защото аз като майка много трудно можех да понеса заминаването на детето. Не бях подготвена за такова събитие. За детето ми беше фатално. През целия мой живот съм се опитвала да се допитвам до Учителя и да го питам за известни въпроси, за да мога правилно да разрешавам проблемите в живота си.
По отношение на моята женитба, след като разбрах, че тя се оказа много, много тежка и в действителност, аз в лицето на бащата на моят съпруг, т.е. свекъра ми Иван Жеков, аз имах среща с един много тъмен дух, който го обсебваше. Аз разбрах, че в действителност ние сме длъжни като ученици най-напред, първата ни задача е да разпознаваме духовете. Това, което беше моята грешка при тази женитба е, че аз не можах да разпозная духовете и да разбера в какво семейство попадам, оженвайки се за синът Данаил. През целите тези 13 години на нашия брак, през всичкото време бях подложена на терор, на побоища и насилие от страна на неговия баща. Аз не съм знаела, че той е бил болен, болен човек и че това е едно ненормално поведение и също така се отнася към Данаил, че и той не е бил много добре със своята нервна система. Но това не съм знаела и никой не ми го е бил разкрил. Но всъщност в този брак аз се срещнах с тази тъмна сила, тъй наречения просто дявол, който влизаше в кожата на този човек и който се хвърляше и ме душеше, пребиваше ме, блъскаше ме във врящата печка. Много пъти минавам с прането, той ме събаря с прането на леглото и ме душеше, и с грамадни, дебели дървета блъскаше по прозорците, блъскаше по вратите, непрекъснато ни безпокоеше. С такава злоба, с такава ненавист и аз бях длъжна да издържам, а не можех да издържам. Много пъти напусках къщата с детенцето. То беше още малко и отивах в дървената барака на майка ми, без вода, без условия и без отопление, да гледам при тежката зима при минус 10 градуса и повече да гледам детето. Това може би 20 пъти го направих. А Данаил беше щастлив и доволен с усмивка на лице. Всъщност той беше един подчинен слуга на своя баща и то във всяко едно отношение. Този човек не можеше да има думата в своята си женитба и не можеше просто да се чува гласът му. А пък и не се чуваше. Той не взе никакво участие да защити семейството си, а камо ли да го запази от този свой отрицателен, абсолютно отрицателен баща.
Въпросът за нашето семейство беше станал общоквартален и общосоциален. Беше известен вече чак до моята служба, до милицията и до кварталната организация. И всъщност ставаше просто нетърпимо, а пък аз непрекъснато исках да се освободя от тази женитба и от тези тежки условия и се допитвах до Учителя. Учителят винаги ми отговаряше: „Не още, рекох. Не още. Още трябва да търпите!“ Всъщност аз трябваше да изтърпя и да платя погрешката си за моето непослушание, но и от друга страна също така трябваше да се науча да разпознавам духовете, което аз в своята голяма наивност аз не можех да върша.
И още когато трябваше да се омъжа за Данаил, аз имах така много различни ситуации, в които можах да разбера, че той не е съвсем добре, този човек и че всъщност тази женитба няма да ми допринесе нищо положително. И въпреки всичко аз се подадох. Значи първата задача на ученика е да разпознава духовете, за да не бъде излъган и второто нещо е, да не се бори никога със злото. Аз след като бях активна, никога не се подадох на този свекър и всъщност с душата си и духът си винаги се борех за нашите права. Но в крайна сметка видях, че това е непоносимо и непоправимо положение и че моето здраве постепенно, постепенно отиваше и всъщност непрекъснато молех Учителя да ме освободи от тази ситуация. В крайна сметка минаха близо 13 години и накрая отговорът на Учителя беше: „Да, рекох, вие сега можете да заминете с детето“. И аз, за да замина за Франция и да живея във Франция, това стана с разрешението на Великия Учител. Понеже много братя и сестри ме атакуваха по този проблем и буквално с голяма ярост и злоба се нахвърляха върху мене, как така аз съм си позволила да отида да живея във Франция с детето, аз сега отговарям на тях, че всъщност Учителят ми разреши да напусна България и да замина за Франция да живеем. Нямаше други условия къде да живеем с детето, нямахме друг дом и детето беше непрекъснато свидетел на това положение. Благовест беше на 11 години когато заминахме за Франция. И още през първите няколко месеца докато се установим аз имах затруднения, като сама майка с дете и без дом и без работа. И когато писах на Данаил дали не може отново да се върнем, защото ни е много трудно тука, неговият отговор беше: „Нямам пари и аз не мога да се грижа повече за вас“. Ето, това беше неговият отговор. По-нататък, разбира се, нашето положение се затвърди и Благовест получи едно хубаво образование и аз си намерих работа и работех. А минаха доста много години и пак по моя молба към Учителя, Той ми изпрати една друга душа като съпруг, моя съвременен, сегашен съпруг Християн, който е французин и този мой брак беше всъщност пак предопределен от Учителя, за да може да имам една кротка и блага душа, един извисен дух край себе си, да мога да мина и през този път, положителен път на женитбата. Всъщност за заминаването ми във Франция с детето Данаил беше абсолютно съгласен и дори беше много щастлив и много радостен от това разрешение на въпроса. Аз не можех повече да издържа, специално моето здраве, което се влошаваше от тази непоносима обстановка на непрекъснато напрежение и на непрекъснати побоища и войни. Но Учителят и този път ми помогна и ме спаси и да бъде Името Му благословено.
Няколко думи и за Михаил Иванов. Във Франция той е създал голямо братство, на което се е провъзгласил като велик миров учител и има седалище в града Прежус на Средиземно море, Бон Фен както и в Париж на Севър. Всъщност той има много последователи от различни страни във Швейцария, в Белгия, в Англия и в Америка. Никога не съм почувствала никаква необходимост да го търся и всъщност аз никога не го посетих и никога не съм го срещала. Достатъчно ми беше да гледам тези негови дебели издания, подвързани хубаво и навсякъде с неговия образ. Страшно много ме възмущаваше обстоятелството, че всъщност той е взел, помъчил се е да вземе образа на Учителя, с тази брада, с косите, с белите дрехи и навсякъде поставил своя образ в книгите. В тези книги, които той е издал, всъщност той използва много от материалите на Учителя и други разни работи и поставя абсолютно навсякъде своето име. В тези книги трябва да знаете, с томове, няма почти нито една дума за Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно. Може би само в началото, когато той е заминал за Франция споменавал нещо за своя си Учител. В биографията си го казва, че неговият Учител е в България и че това е Петър Дънов. Но по-нататък той се обявява за всемиров учител и всъщност цялото му творчество и всичко, което прави, прави го за своя си слава, а не за славата на Небето и на този велик Пратеник на Небето Беинса Дуно, който физически се изяви в тялото на Учителя Петър Дънов и работи в България, на българска реч, чрез българска реч създаде Словото Божие.
Често пъти ми се е случвало да срещна някои от неговите последователи на Михаил и никога не съм влизала в спор, защото всеки си има път и да си върви в неговия път. Ако те са се заблудили в своя път да отидат при един фалшив учител, това всъщност е техния път, защото ако те в действителност в тяхната душа дълбоко търсят Истината, те могат да я намерят. Затова аз всъщност никога не съм критикувала. Веднъж ми се случи в един автобус бях седнала и една жена до мене отвори една книга, взе да чете и аз забелязах, че тя е от Михаил. Обърнах се само и казах: „А, Михаил! Вие знаете ли от къде идва? Той идва от България и всъщност Неговия Учител е в България. Търсете Истината в България“. Тя се усмихна и беше доволна, че й казах тези неща. Втори път ми се случи в метрото. Пак една така млада жена отвори книга, чете. Аз гледам пак от книгата от Михаил. И на нея същото казах. Казвам: „Много хубаво, това е много хубаво Учение и много хубави идеи, но трябва да търсите Истината, да търсите Извора. А Извора се намира в България и това Слово е дадено чрез Учителя Петър Дънов“. Тя клати с глава и беше много доволна и щастлива, че й казах всичките тези неща. Извънредно много са ми разказвали за Михаил Иванов двете сестри Ярмила Менцлова и Ана Бертоли, които работеха тука в Париж. И всъщност когато сестра Ярмила Менцлова беше атакувана и ударена в главата, в момента когато тя приготвяше издание на Паневритмията и работата беше почти завършена, тя беше атакувана, ударена в главата и отиде в болница и след два месеца си замина. И когато отидох да я посетя в болницата, тя на мене лично ми каза, че това всъщност беше една атака, която идва от страна на Михаил. Защото Михаил, както и неговите последователи се занимаваха с черни магии и всъщност тя така смяташе, че беше атакувана по линия на Михаил. И по-късно тя си замина и не можа съвсем да свърши работата си по изданието на тази Паневритмия, особено за корекцията на Паневритмията. Много работи съм чувала от сестра Ана Бертоли за този Михаил и не само от нея, но и от други французи, които идваха при Ана Бертоли. Хубавото, положителното, което той е извърши е това, че благодарение на него много от хората, които са били край него и са се разочаровали от него и от неговата школа, намират всъщност Истината и намират Учителя. Познавах много такива хора и французи специално, които чрез Михаил са намерили Учителя Петър Дънов.
Чувала съм за него, че всъщност той е извършвал известни такива церемонии, духовни церемонии и всъщност бил заобиколен от млади девойки, които след това изнасилвал. И дори той беше преследван от властите във Франция, бил е известно време и в затвора, не зная колко време, но е бил известно време в затвора и след това французите никога не са му дали френска националност. Той никога не е получавал френска националност. Всъщност французите и Франция не го обичаха и не го уважаваха. Чувала съм, че в неговата си школа той яде настрана от другите, окичен с разни скъпоценни камъни и пръстени и ял със специални, много скъпи прибори настрана от другите. Това, което нашият Велик Учител никога не правеше. Но най-страшното е, че там във Франция неговите последователи, както и всички негови последователи от цял свят му викат „Учителю“, а за Учителя Петър Дънов викат „Господин Петър Дънов“. И всъщност това е много страшно и непоправимо, което той е извършил, с което е прославил своето си име в ущърб на името на нашия скромен Учител, който беше всъщност Истинския Пратеник от Небето. Всеки 2000 години идва един Пратеник от Небето и то не могат да съществуват по едно и също време двама Учители. Преди 2000 години беше Христа – Синът Божий, сега след 2000 години и в края на тази епоха, в началото на новата епоха на Водолея дойде Учителят Петър Дънов. Всъщност чрез Него се изяви Духът Беинса Дуно или чрез Него се изяви всъщност Отец – Бащата. Случвало ми се е да срещам някои негови последователи (на Михаил) в лагерите по Паневритмия, които сме правили в Алпите и никога не съм влизала в спор с тях. Всъщност съм забелязала, че те са много фанатизирани и извънредно много го обожават. А той е привлекателен да ви кажа и има едно много могъщо име, много дълго и той казва, че е ходил и в Индия и там бил получил посвещение Омраам не знам какъв си Михаил Айванов и всъщност с тези негови бели коси и бради и бели дрехи, представителни портрети, с огромното му издателство, той е успял да привлече много хора от различни страни. Това са обикновено богати хора, защото той също е станал много, много богат, спечелил е пари и имоти, тъй като голяма част от тези хора са си оставили и давали имотите, преписвали имотите и средствата на него. Такъв един случай ми разказваше Ана Бертоли, когато една от тези негови последователки, която му преписала целия си имот и къща, по-късно закъсала материално и го помолила да й върне имота, но той никога не й върнал имота. Извънредно много родители, майки специално са се оплаквали от това, че той е посегнал на честта на техните дъщери в тези духовни танци, един вид в това духовно посвещение. Чувала съм от сестра Ана Бертоли, че там те работят с Черната магия и че са атакували много често и нея и други, които са работили във Франция от името на Учителя. Трябва да се знае, че името на Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно във Франция не е много известно и това всичко, което е постигнал е благодарение на Михаил Иванов и неговата усилена дейност във Франция. Те имат едно огромно издателство „Просвета“, много богато и годишно издават извънредно много книги на Михаил. Почти във всяка една от окултните книжарници в Париж можете да намерите неговите книги. И дори в Националната библиотека в Абобул, център по Помпиду има неговите книги, но от Учителя Петър Дънов е много голяма рядкост да се срещне някаква книга. Но въпреки всичко има и хора във Франция, които познаваха и познават Учителя и които работят за Неговата Слава.
Всъщност очите никога не лъжат и когато въпреки, че на пръв поглед портрета на Михаил да прилича малко така отдалеко на Учителя, когато се вгледате в очите, вие ще видите в тези очи, че няма тази топлота и тази мекота и тази любов, която имаха очите на Учителя. С голямо огорчение сега разбирам, че тези книги на Михаил са стигнали дори до България и какъв резил за България, че са започнали да издават неговите книги, неговото творчество и в България. Още научавам, че той има и много последователи в България. В действителност този български народ много има да страда ако не разбере функцията, за която слезе при него Великия Миров Учител Беинса Дуно и предаде Словото Божие на българска реч и работи между този народ. И задачата на българския народ е да приеме това Учение и да го предаде на другите народи. А след като се повлиява от тези фалшиви учители, които са се провъзгласили, както Михаил, за „миров учител на великото всемирно бяло братство“ това показва, че и те всъщност търсят фалша и търсят лъжата в духовния си път. Те не трябва да се поддават на агитацията на последователите на Михаил Иванов от целия свят, от различните страни и да следват пътя на Михаил и да издават книгите му в България. И да знаете, че голяма част от тях са богати хора. Те дори могат да ви купят, могат да ви обещаят, да ви отворят банки, собствени ваши банки в Швейцария или някъде другаде по света, само и само да влезете в примката, да можете да пропагандирате идеите на техния учител Михаил Иванов и да станете последовател на това негово лъжеучение. На голям изпит бихте попаднали чрез техните представители, защото те почти всички са богати хора. Имат разкошни коли и лятно време се събират в този център Бон Фен на Средиземно море и прекарват там в особени ритуали. Всъщност те могат да ви предложат много хубави подаръци, и пари, и банки, само и само да можете да станете техни последователи, т.е. последователи на Михаил Иванов.
Лятото на 1996 г. една група българи отидоха и посетиха това имение Бон Фен на групата на Михаил. Мога да кажа, че по повод на това и аз с моя съпруг Християн отидохме до Средиземно море, за да можем да се видим специално с българите и специално с моята племенница, която присъстваше в групата, за да се видим. Идеята на българите не беше лоша и специално на председателя на групата Благи Жеков. Идеята беше да се направи връзка между двете братства. Но моя въпрос е: какви са тези две братства? Искам да кажа, ако тези хора на Михаил са готови да признаят действително Истината и Великия Учител Беинса Дуно, аз съм съгласна. Но трябва да знаете, че те са фанатизирани и че за тях Великият Учител е Михаил Иванов. Точно обратното, те гледат да привлекат българите в тяхното общество. А в тяхното общество там са, там е нещо като църква, всъщност като секта. Имат си ритуали, имат си режими, всичко, през целия ден се извършва по определени ритуали и няма никаква свобода. Пълно е с хора от различни страни с техните разкошни коли, защото какво вече казах, това са богати хора. И когато ние отидохме там, ние нямахме право дори да припарим, да влезем в имението. Българската група беше вътре. Ние отивахме само до приемната, т.е. отварят се грамадните врати, през които идват колите и се влиза до приемната където има един голям, широк двор и паркинг където си оставят колите. А след това има една бариера след приемната, до която бариера никой не може да припари. Трябва да имаш специална карта, специално разрешение, за да можеш да минеш. Картите се плащат. Всеки плаща членски внос. Всъщност ние с мъжът ми бяхме много често в приемната без да можем да преминем бариерата. Почти всеки ден отивахме и така можахме да се видим с българите. На всичките тези българи аз казвах, че аз нямам нужда да се срещам с хората на Михаил и че всъщност има един единствен Учител, който слезе на тази земя да даде Словото Божие, че това е Великия Дух Беинса Дуно. Двама Учители няма. И всичкото това го казвах на българите. На всички го повтарях. Имаше някои от тях, които ми казваха, че трябвало да се направи мост между двете братства. Какъв мост ще се прави между двете братства не мога да разбера каква е тяхната идея за мост и какви са тия две братства? След като Великото Всемирно Бяло Братство е едно-единствено и всъщност то принадлежи към Вътрешната Школа и ние всички знаем какви велики светли същества са представители на това Велико Бяло Братство. Ние не можем дори да припарим до тях с нашите нисши вибрации и с нашето ниво, с нивото, до което ние сме достигнали, ние можем да се наречем само кандидат-ученици на тази Школа, за която Учителят дойде да ни приготвя. Всъщност това, което е създал Михаил, то няма нищо общо с Школата на Учителя, а още повече, пък абсолютно нищо общо с Неговата Велика Вътрешна Школа.
Имението Бон фен е огромно. Това представляват много хектари земя с разкошни градини, овощна и зеленчукова градина, за която се грижат последователи на тази група на Михаил. Всъщност вътре има много сгради, има и един хотел, където бяха настанени българите. Има и разкошна книжарница, където се продават всичките тези книги и томове на Михаил, но там няма да намерите нищо за Учителя Петър Дънов. Има един огромен салон, където се извършват церемониите, където се слушат беседите говорени от Михаил чрез касета и разбира се е украсена с много красиви картини, има триъгълници, има дъга, има Пентаграма, има и едно разкошно бяло пиано. Всичко, освен това има къмпинг, има също и за каравани и обширен парк с много красиви екзотични и други дървета. Има и много плодови дървета. Отвън всичко е оградено с огромни, високи стени, вратата, за да се влезе до приемната, всичко е автоматично и просто на мене ми заприлича на някакъв затвор или концлагер, защото видях, че има и устройство за наблюдаване, за следене и дори и птиче не може да припари в този огромен център. Насреща има още други имения и градини и по-надолу имат едно огромно издателство, което се нарича „Просвета“. Темпото на песните от Учителя е променено и е много по-бързо. И няма този дух, за който Учителят говори в своето музикално творчество. Разбира се, хората знаеха за Петър Дънов. Но за Михаил казваха Учителят, а за Него казваха „Господин Петър Дънов“. А пък нашите хора, българите, които бяха там казваха Учителят за нашият Учител Беинса Дуно и казваха „Михаил Иванов“ за другия. Нали, смешна работа. Те са чували за Петър Дънов и затова като ги попитахме от кого е Паневритмията, нарочно зададохме този въпрос, жената ми отговори, тя е написана от Петър Дънов. Също така и за песните е означено, че са от Петър Дънов. Така, че Михаил Иванов тука не може да скрие Истината и е принуден да напише поне името на Петър Дънов. Когато българите там са отишли са им дали по една малка книжка подарък още първия ден и са ги настанили в техния хубав хотел. В тази книжка отпред е дадена кратка биография на Учителя.
Край 1-В.
Величка Няголова
Величка Няголова 2А – Последователите на Учителя във Франция
Отговорът беше, че се издавали беседите на Учителя, а че групата на Михаил Иванов започнали да издават своето творчество, защото си имали издателство.
В крайна сметка на българската група им стана неудобно, че ние никога не можем да влезем в имението с моя съпруг и издействаха от ръководителя на групата, на последователите на Михаил една специална покана, за да можем и ние да влезем, с печат, с подпис. И така по този начин ние можахме да влезем и да разгледаме, за да мога да ви опиша какво всъщност има в този център на Бон Фен. И мога да кажа, че това беше епохално събитие да минем през тази бариера и да разгледаме зеленчуковата градина, плодната градина и останалите здания, които са в тази огромна градина и както Жени Парлапанова, която живее в Мюнхен, в Германия се изказа, все едно, че сме отишли във Ватикана и сме влезли да посетим папата. Такова велико чудо било това да преминем през бариерата и да влезем наистина в това толкова секретно, тайнствено и прикрито имение на Михаил Иванов.
Навсякъде в тази обстановка в имението се вижда огромния портрет на Михаил Иванов и явно, че всичко е под неговото влияние и под неговата аура и че той там е важната личност в този център и няма нищо, абсолютно нищо общо с Учителя Петър Дънов. Но са взети всички тези идеи от Учителя, както беше и на Изгрева на времето. Тук при Михаил има отделни малки такива стаички, баракички, в които има пиана, предават се уроци на деца, работи се върху музиката, върху изкуството, също така хотела е скромен, но всеки сам си работи и самата градина се обработва от последователите, които идват лятно време като на курорт, пък и на духовно посвещение. А особено интересна е книжарницата, в която се продават много хубави камъни, кристали и други, аметисти и други, много хубави снимки, духовни снимки и извънредно много книги. И всичките тези книги са от Михаил Иванов с неговото могъщо име, с неговия огромен бял портрет. Но орловите очи не лъжат и веднага като се вгледаш в тях можеш да разбереш разликата между истинския Учител и този провъзгласил се учител Михаил Иванов. Най-голяма е залата където се изнасят беседите, лекциите на Михаил Иванов, като всичко е по часове и става с магнетофонна касетка и обикновено по две беседи и много добре е украсена тази зала. Предполагам както е било на съборите в Търново, от където Михаил е взел пример, тъй като има и Пентаграма, има и триъгълника цветен, всичко е много красиво, а триъгълника като символ на Бялото Братство. И това много хубаво пиано не напразно е с бял цвят. Всичко е по определени ритуали, в определено време, в определени часове и за обед е предвиден само половин час. Обяда трае само половин час, като след изслушването на беседите и някъде към 2 и ½ – 3 часа, и ако не успееш да се нахраниш за половин час, оставаш гладен, времето е приключило. След това следват други инициативи и всички е по програма.
Искам да кажа, че българите трябва да разберат тяхната велика роля в света, тяхната роля да приемат това Божествено Учение, което се сне на българска земя, на българска реч от Великия Миров Учител Беинса Дуно и което Учение се даде всъщност да бъде прието от българския народ и задачата на този народ е да го разпространи между другите народи. Тази задача България трябва да извърши с чест, за да може да се подобри и нейното материално и социално положение. Аз считам поклонението на българите пред този Михаил с откраднатия образ на Великия Учител Петър Дънов за продажна работа. И всъщност българите там са видели променения ритъм на песните и на Паневритмията и са гледали безпомощни изопаченията и са навеждали глава, защото са поканени там. Всъщност са били просто принудени да влезат в лъжите на този Михаил, което е срам и позор за България. Но има някакъв малък прогрес, те все пак са показали ритъма и особено за тези народните мелодии и някои от представителите на Михаил са се заинтересували да разберат как е точния ритъм.
Всъщност там не е за бедни хора, защото членския внос е много скъп и е задължителен и картата е задължителна. Само тези, които са имотни могат да отиват. Лятно време там се събират най-малко по хиляда души от различни страни, богати хора. Можах да видя Истината каква е, за да може да свидетелствам и след като се върнах от този център Бон фен написах писмо на Учителя, в което всичко Му изясних както сега тука на вас изяснявам нещата. Пък Учителят да разреши въпроса за Истината така, както Той разбира, съгласно Космическия закон.
Дори и бях нападната от една българска еврейка, която живее в Париж и с която се срещнахме в този център. Всъщност тя искаше да се скрие, че отива там, тъй като тя по едно и също време цени и уважава Учителя Петър Дънов и в същото време и Михаил Иванов. Но случайно се срещнахме извън имението, някъде на шосето, покрай имението и ние се спряхме, за да се поздравим с нея и тя каза, че можела да издейства от шефа, от главния шеф на имението да влезем и ние там. Аз й обясних, че ние не се нуждаем от това, че ние не сме дошли, за да влизаме и участваме в този център и че просто сме дошли, за да се видим с българската група. И всъщност й казах, че Михаил Иванов не го третираме като учител, тъй като по едно и също време на земята няма, не идват двама Велики Учители. Всеки 2000 години слиза по един Велик Учител, който да даде Словото Божие. В случая това беше Беинса Дуно, а не Михаил Иванов. Тя много се ядоса и разтревожи от тези мои думи и просто изпадна в криза и започна да трепери, да крещи и всъщност с голяма бързина влезе в имението, което беше недалеко и там след това ние си продължихме пътя. Но там тя продължила да крещи и викала: „Къде е председателя, къде е шефа на българската група?“ И после казала: „Вие познавате ли тази Величка, познавате ли я? Срещнах я, тя дошла тука да прави революции!“ Благи Жеков я успокоил и след това по девойките ми предадоха да не говоря нищо и да не се бъркам в тези работи, в тяхната група. Всъщност аз нищо не съм й говорила в центъра. Това беше извън центъра и всъщност аз не обичам да правя революции, това не са моите прийоми, но действително моето присъствие там, край този център и то без да участвам в тяхната дейност и един вид като свидетел и заявявайки, че аз държа на Великия Учител Петър Дънов – Беинса Дуно. Тя действително беше една велика революция за българите, които някои от тях се дори подмамиха и подкупиха и които не бяха много силни в своята си вяра по въпроса за Великия Учител. Дори някои от тези българи, нови българи, които не са много в течение с Учителя Петър Дънов, дори са си правили и записки там в залата като са слушали беседите на Михаил Иванов. До там стигна българския народ, до един такъв Велик резил. Всъщност Словото Божие се изля на български език, в свещена България, от Великия Дух Беинса Дуно, като представител на Божествения свят и на Бога.
Искам да разкажа с по няколко думи за тези братя и сестри, които във Франция бяха предани на Учителя и работеха за Неговото Дело и за Неговата Слава. Едната от тях беше сестра Ярмила Менцлова, по произход чехкиня. Тя беше професионална балерина. Мога да кажа, че беше предана и вярна на Учителя и много добре обясняваше движенията на Паневритмията и намираше вътрешния им смисъл. За нея Учителят именно е казал, че тя е тази, която трябва да оправи Паневритмията. Сестра Ярмила Менцлова организираше курсове по Паневритмия във Франция, в Париж от една страна, от друга страна в летни стажове в Алпите. Там тя си имаше лятна резиденция, имаше и известни свои близки и познати французи и през лятото се организираха тези курсове. С голяма любов и голямо умение сестрата обясняваше всеки ден по едно или две от упражненията на Паневритмията, като обясняваше, да се намери вътрешния смисъл на движенията. Тя можа да обучи няколко французи, които много добре изучиха Паневритмията специално перфексионираха движенията и по-късно те също правеха стажове /курсове/ по Паневритмия в Париж или пък в Алпите. За нея именно Учителят е казвал, че тя има за задача да коригира Паневритмията. И така всяко лято тя организираше тези стажове /курсове/ и аз съм участвала в една част от тях. И си спомням с каква голяма прецизност тя обясняваше смисъла на движенията на всяко едно от упражненията от Паневритмията. Тази сестра беше много активна. Тя също така даваше курсове по Паневритмията и в Париж и сме играли почти всяка неделя Паневритмия в един от южните паркове в околностите на Париж.
Освен тази си дейност по Паневритмията, тя участваше и в превода на различни книги от Учителя на различни езици, защото си спомням, че веднъж ми показа една книга за Учителя отпечатана на испански и беше много щастлива, че е излязла тази книга за Учителя отпечатана на испански език. Освен това тя се интересуваше много от музиката на Учителя и от песните и беше образувала едно малко хорче, където една французойка свиреше на пианото и десетина души пеехме песните на Учителя. Това беше много приятно прекарване и специално се учехме да ги изпълним коректно. Тя организираше и малки празници във връзка със заминаването на Учителя на 27 декември. Заангажираше зала, където се събирахме и пеехме и ядяхме заедно, прекарвахме в много мила обстановка. В крайна сметка тя се зае да издаде една книга по Паневритмия, в която именно да обясни точно как трябва да се играе всяко едно движение и почти тя свърши книгата и беше дадена за отпечатване. Само липсваше корекция да й се направи когато тя беше атакувана, ударена в главата и след този тежък удар тя живя още два месеца, след което си замина. И както казах вече за това удряне, тя винаги ми казваше, че това е според нея, това е атака от групата на Михаил и от Михаил Иванов. Всичко това тя лично ми разказа когато аз я посетих в болницата. В действителност тя познаваше лично много добре Михаил Иванов и се беше срещала с него и подчертаваше навсякъде своето отвращение от неговата безогледност и от неговата фалшивост на делото, което той развива. Тази сестра Ярмила Менцлова всъщност е един жив пример с какви сили се работеше в това братство на Михаил Иванов. Че всъщност там се работеше с Черната Ложа, защото тя на мен ми предаде, че е атакувана от групата на Михаил Иванов.
Всъщност тя положи огромни усилия за издаването на тази Паневритмия и много тича и много работи и след като се случи този удар с нея и тя си замина, нейните познати и близки довършиха работата. Всъщност излезе тази Паневритмия. Но тя не можа да я коригира. Затова и много се зарадвах, че всъщност тази, нейната Паневритмия била коригирана в България от Крум Въжаров и Мария Митовска и всъщност е била преиздадена след това на български език. С Ярмила бяхме много близки и с нея много често, почти всяка неделя излизахме в парка и тя винаги ми е показвала Паневритмията с много голяма любов и желание. Много примери за Учителя ни е разказвала, но аз всъщност не можах, нищо не записах. Тя си замина преждевременно и тъй като беше много спортна и досега щеше да бъде все още жива. За съжаление си замина преждевременно без да успее да свърши своята си работа.
В Париж се запознах и с една втора сестра, която много работеше за Делото на Учителя – Анна Бертоли /Анина/. Тя е дъщеря на брат Бертоли. Всъщност продължи неговото дело по издаването на едно малко списание „Житно зърно“, което се издава на френски език. Тя имаше някъде към 500 абоната за това списание. Тази сестра беше извънредно много предана и коректна към Делото на Учителя. Тя просто работеше денонощно, за да може това списание да излезе навреме. Издаваше се четири пъти в годината, всеки три месеца и тя никога не закъсняваше да го издаде навреме, и материали си спомням, че събираше и търсеше в България от Борис Николов и от други братя и сестри. Накрая на списанието винаги имаше пример с Учителя и тя разказваше някои от примерите на сестра Елена Андреева или на други братя и сестри с Учителя. Списанието беше много интересно и много търсено от французите. В него се даваха части от беседа и така продължаваше в следващия брой докато се завърши беседата.
Сестра Анна Бертоли беше много коректна, много прецизна, много сериозна, много авторитетна. Тя беше извънредно предана на Учителя. Освен с това списание тя се занимаваше и с това да обяснява Паневритмията на известни абонати или други, които желаеха да я изучават. Така че в неделен ден се събираха на едно място където тя обясняваше Паневритмията. Беше също така издала едно малко ръководство на френски за смисъла на различните упражнения. Много добре работеше и върху песните и музиката. Нейните близки хора бяха разучили много от песните на Учителя и ги пееха на български език и също така тя обясняваше много добре и Паневритмията. И играехме с нея също Паневритмия в един от парковете на Париж, където се събираха в неделен ден понякога дори до 15-20 души и играехме Паневритмията. Можехме дори и „Лъчите“ да играем. Лошото в това беше, че тези две сестри – Ярмила Менцлова и Анна Бертоли не се разбираха и не работеха заедно. Имаше една трета сестра – Мария Христова, която също работеше настрани. Не се разбираше нито с Ярмила, нито с Анна Бертоли. И тя участваше по издаване на беседи и по преводите на известни материали на Учителя и беше много предана към Делото на Учителя. Жалкото е, че тези три сестри всъщност не се обединиха, за да може да се създаде така един по-мощен център в Париж, свързан с делото на Учителя Петър Дънов. Помагала съм в дейността на сестра Анна Бертоли с каквото мога, но в действителност тя много не държеше на контакта си с българите, а държеше повечето на контакта с латинските народи. Тя беше по произход италианка. Всъщност тя обобщи всичките тези части от беседи, които изнасяше в списанието „Житно зърно“ в две книги – I и II том,които издаде. И всъщност в тези две книги ги имаше цялостно преведени тези беседи, върху които тя беше работила, които беше изнасяла в списанието. Можеше да се разчита на тази сестра Анна Бертоли. Тя беше много сериозна и много вярна на Учителя, просто беше безупречна. Във всичките ни разговори сутрин, докато се изкачим до поляната в парка където играем Паневритмията, тя непрекъснато ни разказваше примери с Учителя, за Учителя и Рила и имаше едно такова велико вдъхновение. Тя се молеше, за да бъде хубаво времето. Обикновено сутринта не валеше дъжд, за да можем да си изиграем Паневритмията. Всъщност тази сестра работи до последния момент от своя живот. Тя си замина 1989 г. някъде към Петровден, месец юли. И в крайна сметка, всъщност последните години и месеци е работила и е била болна, но не споделяше това и накрая вече ние видяхме, че тя съвсем вече не е добре и така разбрахме, че всъщност тя с последните си сили работи. И дори нейното списание „Житно зърно“ след като тя си замина, абонатите бяха платили и последния брой, нейните приятелки и сътруднички се организираха и издадоха и едно последно „Житно зърно“, така че един вид приключиха нейната работа за годината.
Спомням си още, че сестра Анна Бертоли организираше празници за Учителя във връзка с Неговото заминаване – 27 декември. Тя плащаше за една голяма зала наема, където се събирахме, към 20-25 души сме се събирали на хубава вечеря. Всеки носеше по нещо и с песни и разговори сме прекарвали много приятно. Всъщност аз дружах и с двете сестри, понеже те не се разбираха и малко се ревнуваха една друга, аз бях неутрална всъщност, но дружах и с двете. И когато някой от последователите от групата на Анна, ни заведоха един вид в тази група на Ярмила, за да можем да пеем в това хорче, което тя беше създала, песните на Учителя, Анна Бертоли се много възмути и много ожесточи, ядоса и просто ме нападна много остро с много силни думи. Тя ми заяви, че това са нейните хора, нейната група и че те нямат нужда да отиват там да пеят, че тя ги учела. Всъщност аз й обясних, че става въпрос за песните на Учителя и че затова съм ги завела. Тя каза, че тя си ги учела и това са били нейните си хора, един вид тя смяташе, че тази група са нейни хора и държеше те да отиват при нея и никъде другаде. Всъщност така аз разбрах, че има и личен елемент в тези прекрасни сестри и ако те бяха успели да се обединят, това би дало една голяма сила за делото на Учителя във Франция и в Париж. Въпреки всичко това, тя за мене си остана една прекрасна сестра, просто свещена сестра, която свърши една много хубава, прекрасна работа във Франция и в Париж.
Жан-Луи и съпругата му Арлет Гобо познаваха много добре Михаил. Всъщност те са го виждали, но само един, единствен път. Никога не са имали така едно вътрешно желание да го видят. Един, единствен път са го видели и то е било достатъчно, за да се отвратят един вид и вече повече не са пожелали да имат някакъв контакт с него. По вътрешен път те останаха винаги верни на истинския Учител Петър Дънов и не желаеха да имат никакъв контакт с групата на Михаил Иванов. Но се случваше на тези /стажове/ курсове в Алпите, понякога идваха и някои от хората на Михаил Иванов и Жан-Луи никога не им оспорваше. Оставяше ги свободни и всъщност и аз забелязах, че те са крайно фанатизирани и че за тях, в тяхното съзнание, Великия Учител и Ръководител, това е Михаил Иванов. Но сме били винаги много толерантни, както Жан-Луи, така също и аз. Та те са ми разказвали как са се срещнали с Михаил Иванов. Веднъж са имали определена среща с него в неговото имение Бон фен на Средиземно море. Те са отишли там и той дошъл с колата си и им е направило впечатление как е излязъл от колата си и как направил някакъв жест с ръката си, артистичен жест, и след това те забелязали някакво петно от храна върху дрехата му и те се отвратили и не одобрили и неговото поведение и неговия жест и по вътрешен път почувствали, че това не е човекът от когото те имат някаква нужда или някаква необходимост от неговото духовно покровителство. Нещо се пресякло в тях и от този момент те повече никога не са имали желание да имат какъвто и да е било контакт с Михаил Иванов. Но иначе много често се срещали и както вече казах неговите последователи се отнасяли с голямо снизхождение към техните идеи и никога не са влизали в пререкание с техните идеи. Те много държат на Учителя Петър Дънов и много добре го познават в своето си съзнание, в своето си вътрешно естество и за тях въобще не е проблем, че това е Великият Учител слязъл на земята като Духът Беинса Дуно и че всъщност чрез Него се изяви Господ Бог Отец на тази земя. Всичко това, което дори и за българите не е ясно, за тях беше абсолютно ясно и семпло, че чрез Учителят работеше всъщност Отец.
Тези курсове в Алпите се провеждат на високо ниво и често пъти когато и аз съм присъствала в тях, разказвам известни примери от живота на Учителя и превеждам, и всички французи, а понякога има хора и от други държави, имаше германци миналото лято, всички хора слушат с голямо удоволствие тези свети примери свързани с вътрешния живот на Учителя и Неговата Школа. Всъщност ако българите не желаят да купуват книгата „Изгревът“ и да четат примерите на братя и сестри с Учителя, то тези французи получиха всичките томове и без да знаят български ги прелистват, за да могат да участват във вибрациите на всичко, което братята и сестрите разказват и е свързано с Учителя и те по вътрешен път се стараят да възприемат нещо от този Велик Живот на Учителя с Неговите ученици. Така че те нямат тази ваша привилегия, не знаят български език, но мога да кажа, че Жан-Луи отдавна учи български език и доста знае, и доста песни ги пее на български, както и жена му Арлет.
Семейство Гобо, както и всички други, които отиват на тези лагери в Алпите, извънредно много се интересуват от примерите на различни братя и сестри с Учителя. Има още една двойка французи, извънредно много предани на Учителя – Мишел Моние и неговата съпруга Люс Моние. Те по-рано живееха в Париж и аз всъщност се запознах с тях на Паневритмията, която сестра Анна Бертоли уреждаше в парка край Париж. По-късно те отидоха да живеят в южна Франция и с тях отново се срещнахме на тези /стажове/ курсове, които семейство Гобо организират в Алпите. За Мишел, в неговото съзнание образът на Учителя е абсолютно ясен. За него няма никакво съмнение, че всъщност с идването на Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно на тази земя се реализираха думите на Христос, че „аз ще ви изпратя Духът на Истината, който ще ви научи“. И всъщност според Библията напълно в тяхното съзнание намериха разрешението на въпроса, че Великият Пратеник на Небето отново дойде и то в България и предаде Божественото Учение на българска реч. На мене това ми е интересно, че те имат будно съзнание и че по вътрешен път са открили Мисията на Учителя и Истината за Учителя. Те също всъщност не се интересуват от делото на Михаил Иванов и нямат нищо общо с тази група. За Франция всъщност тази група минава като една секта.
С всичко това искам да покажа, че и във Франция има действително французи, които знаят Истината за Учителя Петър Дънов и които по вътрешен път успяват да влизат в Неговата аура и да участват във Вътрешната Школа на Учителя. И всъщност по този начин те са се домогнали до Истината. Една част от французите всъщност са били в тази група на Михаил Иванов и са се запознали с тези идеи, по-късно са се отказали от това общество и са намерили всъщност истинския Учител Петър Дънов – Беинса Дуно. Аз лично познавах такива французи и срещнах такива французи. Тука вече се вижда и положителната роля на Михаил Иванов и агитацията, която той прави за себе си и която всъщност за по-будните души се превръща в това, че те намират истинския път. Всъщност и сега продължават тези курсове по Паневритмия в Алпите. А в Париж пък се събираме в неделен ден по няколко души и играем Паневритмията в същия този парк, в който Анна Бертоли ни беше завела. В действителност не сме вече много хора, но по дух сме много, макар че иначе не сме много. Затова и тази сестра, българска еврейка там в Бон фен между другото, когато говореше така остро на мене, между другото каза, че всъщност се завиждало, че тук в Бон Фен, на Средиземно море в Центъра на Михаил идвали по хиляди хора и лятно време до хиляда души се събирали, а там в този парк край Париж сме били само няколко души, които сме играели Паневритмията. Ето до къде се стигна по положението за истината. Само няколко души, които познават Учителя и хиляди, които са свързани с Михаил и търсят този център на Средиземно море. Не сме много на брой и с магнетофона играем Паневритмията. Така се разнасят вибрациите на Паневритмията над Париж.
С удоволствие прочетох разказа на Тодор Ковачев в последния том на „Изгрева“, том 6 за салоните на Братството. Разбира се, Тошко, поздравявам те, ние много добре се познаваме и много ми беше драго и с голям хумор всичко е написано и аз много, много се смях. Искам да кажа, че действително всички тези братя и сестри, които имат нужда от тия салони, от събирания общо за хранене заедно или пък за подремване в салона и при слушане на беседа и слушане други такива, те не са много запалени действително да следват наистина истинския път на Учителя.
Пътят на Учителя е строг и дори суров и се изисква голямо себеотричане и много често в този път човек остава сам и тогава той дълбоко в себе си трябва да търси Вътрешната Школа. Така че аз съм напълно съгласна, че всичките тези салони става едно опорочаване всъщност на Идеите на Учителя, затова и те се унищожават. Салонът на Изгрева се унищожи, всъщност, това беше след решението на Учителя отгоре, иначе нямаше и с пръст да посегнат на салона. С решението на Учителя, защото наистина много се опорочиха известни неща от Словото и делото на Учителя. Много от братята и сестрите имат нужда да бъдат на групи, в големи групи, но в такъв случай там се явяват и силните противоречия. Учителят е говорил да работим по няколко души в група, но да сме хармонични и тогава нашата работа ще има голям резултат. Наистина, много ценна е молитвата на многото хора събрани заедно, разбира се, не по-малко ценна ще бъде и само на няколко души, които са действително положителни и с положителни вибрации, хармонични и с любов помежду си. Много братя и сестри обичат да се събират, за да се развличат. Има други, които обичат да се събират в общество, за да си похапнат и попийнат, защото хубави трапези се правят, има празници. Има трети, които обичат да слушат музика. Има и такива, които отиват с истинско сърце и душа да служат. Но тези, които са наистина истинските, те рядко се нуждаят от такива събирания в големи салони. Дори и по времето на Учителя едни от Неговите истински ученици са седели настрана и дори братята и сестрите от Изгрева не са ги и познавали. И те рядко са отивали при Учителя, но са поддържали вътрешен контакт с Него. Не са Го много безпокоили в Неговата дейност, но по вътрешен път са били винаги с Него. И какво ще кажете ако сте някъде в друга страна и нямате обкръжение от братя и сестри или много малко обкръжение, или сте съвсем сам и трябва да престанете ли да работите? Ето, няма салони, няма събрания, няма трапези, няма четене на беседи? В такъв случай вие почвате да служите сам, четете беседата на висок глас, съществата ви слушат и влизате във Вътрешната Школа и там работите, медитирате, молите се, пеете. И тогава, дори и сам, и в присъствието на Невидимия свят вашата дейност има голямо значение.
Ние бяхме си създали такава една малка група от хармонични представители, хармонични отношения на братя и сестри, много малка група, някъде към Мусала и работихме заедно години наред. Това бяха годините, в които Бивака на Рила, на 7-те езера беше забранен, или пък всичко беше така следено, че предпочитаха, особено тези, които работят, предпочитаха да се крият. И затова една малка групичка се събрахме край Мусала и работихме отлично мога да кажа. Много хубава работа. Нямаше ръководители. Това беше група, която беше свързана с Крум Въжаров, но той идваше много рядко и не можеше да се каже, че ни е ръководил. Но когато дойдеше, ние имахме много прекрасни разговори. Той ни обясняваше къде са минавали с Учителя, къде са преспивали край тези Мусаленските езера, къде Учителят е говорил, че може да се отива и всъщност имахме такива едни много духовни разговори и велики опитности от него с Учителя. В тази малка групичка идваха Мария Митовска, идваше и Данаил Жеков и аз, Величка, понякога идваха Славка и Любомир Няголови, идвали са, минавали са и много други приятели. И Марта [Периклиева] и Дима [Стойчева] и Йоанна [Стратева] понякога, и Лидия, съпругата на Благи Жеков и други. Дори са идвали понякога и чужденци в тази групичка. Важното беше, че ние бяхме далеко от хижата, някъде при големите скали, под Сфинкса, пазителя на Рила. И там уединени, на една малка полянка си бяхме построили един малък лагер по 2-3 или 5 най-много палатки, бяхме си направили каменна маса със столове и общо се хранехме, сутрин, обед, вечер и прекарвахме в духовни разговори и размишления и в една приятна обстановка. Всяка сутрин много, много рано в 3-4 часа тръгвахме да се изкачим на Сфинкса, за да посрещнем слънцето. Изкачването на Сфинкса е много трудно дори и през деня, защото трябва да се изкачите по козя пътека. То е предимно за алпинисти. Пътечката се върти и върти и някъде почти се губи и е много трудно за изкачване, защото е съвсем отвесно. Но полека-лека, полека-лека ние стигахме абсолютно всяка сутрин в слънце, в мъгла, в каквото и да е време, стигахме горе на Сфинкса и там в мълчание и съзерцание посрещахме изгрева на слънцето. Носехме си термос, пиехме гореща вода, хапвахме си по нещо за закуска, прочитахме беседа и правехме дълги екскурзии. Връщахме се в лагера понякога късно след обед или надвечер и така оползотворявахме целия си ден по високите върхове. Посещавахме върховете Дено, Студени чал, Иречек. Много пъти сме се срещали с дивите козички и със стадата на овчарите с овцете. Гледките от тези могъщи, величествени върхове са прекрасни, към Маричината долина, към Мусала и към другите останали върхове. Вижда се и цялата долина надолу. Мога да кажа, че няма по-прекрасно нещо, сутрин рано да се изкачиш на един такъв висок връх и да посрещнеш изгрева. Това е един величествен момент.
Ставаме сутрин, звездите греят на небето. Такива огромни звезди има само на Рила, блести Сириус или Вега и си спомням една сутрин се качвам нагоре и точно върху Луната, върху нейния сърп беше застанала Венера. Имаше някакъв съвпад на Венера с Луна и си спомням, че брат Крум Въжаров беше с нас и ни обясняваше за прекрасното влияние на този хубав съвпад на Венера с Луната. Всъщност брат Крум Въжаров идваше рядко. И когато дойдеше, това беше празник за нас. На обед приготвяхме общо ядене, ядяхме заедно, имахме наблизо един хубав извор, който поддържахме чист и му бяхме сложили хубави кристални камъни и от него си взимахме вода. За хигиената на този малък лагер се грижеше Мария Митовска. Мога само да кажа, че сме прекарвали много хубаво и то години наред в една много усилена духовна работа и в мисъл, размишление, четене на беседи, играли сме и Паневритмията с магнетофонче. Та тези малки групи се оказаха всъщност много положителни. Това няма нищо общо с другите младежки групи, които брат Крум Въжаров организираше на различни младежи, така по-свободни в техните морални разбирания, които се деляха малко по-настрани от лагера и привличаха окото с техните спортни къси облекла. Тука в този наш малък лагер край Мусала ние действително работехме усилено и една много хубава работа. Нямаше ръководител, пак повтарям. Тука всичко минаваше под закона на хармонията и любовта. Хижата не беше далеко, бяхме в прекрасни отношения с хижарите и от тях си купувахме понякога хляб, плодове, зеленчуци или сирене. Това е един прекрасен пример, че може да се работи и без салони, защото цялата природа, това е най-великия космически салон. И особено във високата планина, посрещането на изгрева на слънцето на един висок връх, това е най-прекрасния салон. Идваше и моя син Благовест, който беше тогава малко дете, всъщност от 2, 3, 4, 5, 6 години винаги е идвал на тези лагери, които сме организирали край Мусала. И всъщност и там вървяхме по стъпките на Учителя, тъй като брат Крум Въжаров ни беше обяснил, че тия райони са били посещавани от Учителя. Аз създадох една велика песен за тази местност там край Мусала и ето, ще ви прочета текста, нарича се „Гостоприемство“.
О, светли същества, благодарим ви за гостоприемството.
Там, на Рила, край Мусала, Дено и Иречек На малка полянка
край дивни върхове,
Ние дойдохме при вас, светли същества.
Палатките опънахме, огън си запалихме,
Вода донесохме от бистрия, кристален извор.
Пихме топъл чай и размишлявахме насядали край камъните.
А сутрин рано, в ранни зори потегляхме нагоре
Към Сфинкса, рилския пазач.
Виждали ли сте някога в живота си
Чудното небе на Рила в ранните зори…
Край 2-А
Стевка и Крум Няголови с децата си Любомир, Величка и Светозар
Величка Няголова 2B – „Гостоприемство“
Бел. Нонка Матеева: Величка Няголова 2-А и 2-В се дублират като разказ, само тези цитати ги няма, които са набрани по-долу. – от 1:50 до 42:50 се дублира текста. Това е почти целия запис.
Всъщност на българите са раздали подарък по една малка книжка, както казах, като отпред е написана една кратка биография на Учителя Петър Дънов, а отзад е написана кратка биография на учителя Михаил Иванов. И в тази малка книжка той споменал, че е ученик на Учителя Петър Дънов от България и дава известни биографични данни за Него и за себе си.
Всъщност, това е може би една от единствените книги където споменава нещо за Учителя Петър Дънов, която в първите години е била издадена от Михаил, като той е казвал, че неговият Учител е в България и е Петър Дънов. И по-късно той престава дори да Му споменава името и се провъзгласява за миров учител на великото всемирно бяло братство и украсява титлата си с тези велики, големи символи, които бил получил като посвещение в Индия. Всъщност защо бяха раздадени тези книжки на българската група? С това, за да може да маскират тяхната си дейност и да се види, че те все пак знаят за Петър Дънов и че са в течение и че Михаил Иванов един вид е уважавал своя си Учител Петър Дънов. Искам да кажа, че поставих въпроса на българската група защо в България не се издават беседите на Учителя, а са започнали да издават книгите на Михаил Иванов? Отговорът беше, че се издавали беседите на Учителя, а че групата на Михаил Иванов започнали да издават своето творчество, защото си имали издателство.
Гостоприемство /продължение/
Чудното небе на Рила в ранните зори,
обсипано с безброй звезди? Млечния път свети във простора.
Вега, небесната кралица, Сириус трепти на изток,
Безброй слънца, звезди.
Вървим ний сред тази красота и тишина.
Изкачваме върха, о, Господи,
И размишляваме за Тебе и Твоето Величие.
Струи от светлина се сипят като бистър поток в ума ни И образуват светла нишка,
Която ни свързва с Тебе, наш Баща.
Ето ние вече сме на върха,
изток цял розовей,
смълчани в тоз тържествен миг
заедно с природата и светлите разумни същества
в молитва, тишина, ние чакаме слънцето да изгрей.
О, прекрасен миг, най-тържествен, най-велик за човека.
О, светли същества, благодарим ви за гостоприемството.
Та както научавам, на 7-те рилски езера всяко лято за Великия събор се събират по хиляди души. Това разбира има предимството, че за тези, които действително с душата си отиват има това предимство, че молитвата на толкова много хора се чува. Но от друга страна това води до замърсяване на целия лагер, на цялата околност, тъй като от хигиенична гледна точка няма добри условия за запазване на чистотата. Макар че се внимава, въпреки всичко да се съберат хиляда души на такова малко място е много трудно. А освен това може да се каже, че не може да се има интимност в духовната работа, интимност на събора на Рила след като присъствува и телевизия, и камери и други. И аз съм абсолютно сигурна, че съществата не присъстват вече там. Съществата от Невидимия свят са се изтеглили, защото няма условия. При толкова много народ, то става като панаир и няма условия за тази велика духовна работа, която се вършеше преди години там когато имаше по 200-300 души или по времето на Учителя, когато са стигали понякога и до 500 души, но когато Той лично е ръководил съборните дни. Дори до там се стигнало, че започнало да се изпълняват и различни други мелодии и песни от различни други автори и композитори, дори понякога и младежи са изпълнявали джаз с китари и други и то точно на мястото на Учителя, където беше полянката Му, на малката полянка, на която се събирахме за молитва. Това вече напълно показва деградацията на това събрание, на това общество там и трябва да се вземат обезателно мерки, да се поддържа молитвения дух, за да може да има благословение от Невидимия свят тази среща на събора през месец август.
Защото всъщност този събор става на Слънцето, става и на Космическия център във Вселената и се решават съдбините на народите и на света и на нашата земя. Затова е много важно да се поддържа една духовна, мистична обстановка. Това, което тези хора не могат разбира се да поддържат при такова голямо посещение. Не че имаме нещо против различните композитори, тяхната музика е прекрасна, но там специално мястото е избрано от Учителя за една духовна работа и всъщност трябва да звучат Неговите мистични мелодии и Неговите песни и също така и Паневритмията, защото Той за това слезе на тази земя, да свали тази музика от много високо,от духовния център и всъщност тя надминава всички останали музики, тя ни свързва с Божествения център и чрез тази музика, която е и една молитва, може действително да се работи. И става кощунство ако се изпълняват други мелодии и песни, особено ако се изпълняват джазови и други мелодии, с което се влиза вече в нисшите вибрации на тази земя.
Край 2-В
д-р Вергилий Кръстев с Величка Стойчева Няголова в гр. Своге
Величка Няголова 3А – Разказва Стефка Няголова
Разказва Стефка Няголова:
Това се случи през 1924 г. Бях учителка в с. Армени, Габровско, което се намира на 12 км далеч от Габрово. Там се запознах с един колега – учител, прогимназиален директор в Драгиевци, което село се намира на половината път между Габрово – Севлиево. Той много ме хареса, обикна ме и желаеше с мен да дружи, обаче беше светски човек. Аз не харесвах някои негови работи, негови прояви и затова се държах така някакси хладно към него, обаче той много ме обичаше. Така ме обикна. Тогава, дори към края той пожела аз да се оженя за него, обаче аз отидох от Габрово в София да следвам. И тогава трябваше, той ми писа, да се върна повторно да се срещнем в Габрово. Той щеше да дойде там да се срещнем и да се уговорим с него за по-нататъшната негова и моя съдба.
Тогава аз бях отишла на Изгрева, срещнах се на Изгрева със сестра Попова, която е наша много добра духовна сестра. Казах й за намерението на този човек към мен и тя някакси така, понеже майчински гледаше на мене, ми каза: „Тогава качи се горе да попиташ Учителя какво ще ти каже за този случай“. Аз много се разтревожих, развълнувах се и почнах бавно-бавно да се качвам горе по стълбите. И когато вече наближих горе на площадката, пред вратата на Учителя, почувствах, че Учителят е отвътре и ме чака да му се обадя. И аз помислих да почукам и в този момент вратата се отваря, Учителят се явява на вратата и ми казва: „Какво има, рекох?“ Аз Му казвам: „Учителю, моля Ви се, мога ли да отида в Габрово, позволявате ли ми да отида в Габрово?“ За какво, защо не Му казах. Той ми каза: „Рекох, може да отидете“. И влезе и затвори вратата. И аз почнах да слизам надолу по стълбите и когато вече наближих към средата на стълбите, почувствах едно силно прерязване около слънчевия възел и така слязох долу и отидох при сестра Попова. Тя ме попита: „Какво ти каза? Каза ли на Учителя?“ „Казах Му.“ „Той какво ти отговори?“ „Той ми отговори, че „може, рекох да отидете в Габрово“. Обаче, сестра, като слизам надолу почувствах едно остро прерязване като с нож през слънчевия възел. И това като че ли ме отдели от тази случка по-нататък“. И тя каза: „Да, сестра, Той, Учителят не ти е позволил да отидеш в Габрово. Не ти позволява. И ти ще изпълниш и ще послушаш, че няма да отидеш“. И аз тогава изпълних това, което трябваше да изпълня, повече не отидох в Габрово и не се срещнах с този човек.
Това, тази случка се случи към 1908 г. Аз живеех с моите родители в Бургас. По туй време Учителят обикаляше България, в своята най-ранна дейност, духовна дейност и държеше френологически сказки, като измерваше главите на българина и черепа им. Той посещаваше много градове в България, но същевременно дойде и в Бургас. Моята майка Величка Стойчева беше една от първите ученички на Учителя. Тя по Негово нареждане ходеше в градове като в Сливен и други градове и държеше беседи по поръка на Учителя. Освен това тя събираше в нашия дом на женско събрание сестрите в четвъртък като държеше беседа между тях. Освен това тя събираше малките дечица в нашия дом, и аз с тях, и им разказваше духовни приказки. Тогава тя посрещаше много тържествено Учителят в нашия дом. Все едно, че идваше Господ у дома. В нашия дом вечер се събираха почти всички братя и сестри от Бургас, като майка ми и баща ми приготвяха разкошна божествена трапеза. На нея присъстваше Учителя и много братя и сестри, на които Той държеше беседа.
Нашата къща беше голяма, с четири големи стаи, помежду един грамаден салон, към сто стола събираше. Там ставаха женските събрания и детските събрания, които се ръководеха от моята майка. А долу под нас, точно под нашата стая беше кръчма. Една вечер, когато Учителят беше на трапезата и много братя и сестри бяха също на трапезата, в кръчмата долу, която бе в приземния етаж на къщата влезе един гайдар, поръча си вино там, ракия и започна да свири с гайдата. Понеже къщата ни беше паянтова, свиренето горе се чуваше и безпокоеше духовната работа на Учителя. Тогава майка ми излезе отвън и извика тайно баща ми: „Коста, иди долу да кажеш на кръчмаря да го махне този гайдар навън“. И баща ми слиза долу и казал му: „Абе горе имаме гости, моля ти се изкарай го навън този гайдар, да не ни смущава, защото горе много се чува“. Той казал: „Разбирам, господин Стойчев, но той ми е редовен клиент и не мога да го изгоня“. Баща ми се качва горе вкъщи, казва на майка ми. Тя е много смутена. След малко този гайдар продължава, надува, надува, гайдата писука и тя втори път изпраща баща ми, пак без знанието на Учителя, за да каже пак на кръчмаря, да го изгони навън. И оня пак, като слиза баща ми, кръчмаря му казва: „Не мога да го изгоня, защото той е клиент“. Баща ми се качва втори път горе. Всичко това става тайно. Без знанието на Учителя. Тогава Учителят, както стоял на стола и се хранел, казал пред всички присъстващи на масата: „Искате ли да накарам гайдата да спре да свири?“ В този момент гайдаря надул до крайност гайдата и както надувал гайдата, тя изведнъж казала така: „Пи-у-у-у-у-у“ и се спукала. Тогава всички горе чули виковете на гайдаря, който казвал и псувал, и викал и крещял: „Толкова години я имам аз таз гайда и досега не можа да се продъне, а сега се пукна.“ В туй време Учителя взима кърпичката си, слага я на устата си и почва да се киска: „Кис, кис, кис, кис“ и всички се засмели, братя и сестри на това, което Учителят е извършил. Утихнала цялата къща наедно с кръчмата и си провели събранието. Значи Той с мисълта си пробил гайдата.
Пример, как ме ухапа пепелянка змия и как ме спаси Учителят
На 1.VII.1936 г. брат Лулчев с група от десет души братя, и моят съпруг Крум беше с тях, отидоха да построят лагера на братството, палатките на братята и сестрите на Седемтях рилски езера на Рила. На 10.VII.1936 г., петък сутрин, тръгва Учителят с голяма група братя и сестри. И аз бях с Него заедно с двете деца – Светозар и Костадин. Пристигнахме на поляната до реката на почивка.
Бяхме с рейс, слязохме, Учителят си почиваше, по-после обядвахме. В това време дойдоха да ни посрещнат с коне и Крум дойде да ни посрещне мене с децата. През време на почивката забелязах, че Учителят ме гледа много строго. И аз си казах, дали не трябваше да пътувам днес с тях, защото не бях го попитала.
Скоро ние с Крум и децата ни, със сестра Попова и Невена Неделчева и други сестри тръгнахме да вървим бавно напред, а Учителят остана още да си почива с група братя и сестри. Повървяхме около един час и аз се отбих с Косю в гората. Той не искаше да отива там между две дървета и висока трева. Изведнъж като държах детето, аз изпищях. Ухапа ме нещо, като с нож отзад ме преряза на десния крак долу до петата. Обърнах се и видях змия-пепелянка с черен зиг-заг на гърба. Тогава казах на другите, които бяха с мене: „Змия ме ухапа“. Сестра Попова и Невенка изцедиха кръвта на десния крак отзад близо до петата, бинтоваха крака и пак тръгнахме, но аз почнах да чувствам, че отслабвам и се подувам. Тогава казах на Крум да спре, да си почина малко до един камък на дясно. А Крум по пътя се молеше за мене. Явиха се облачета, слънцето се скриваше и пак се показваше из облаците. В това време Учителят вече е бил тръгнал бавно с групата към Вада. Трябва да подчертая, че в този момент здравословното състояние на Учителя беше много тежко поради ударът, който му е бил нанесен в главата с тъпо оръжие през юли същата година. От това Той получи парализа на ръката и крака си и затруднен говор. Това наложи Той да прекъсне държането на беседите и не участваше в Паневритмията. Братята и сестрите помислиха, че Той вече си заминава, но въпреки всичко Той тръгна на тая екскурзия като вървеше съвсем бавно и често си почиваше обграден от топлите грижи на своите любящи ученици. В този момент някой брат казал на Учителя, че една сестра е ухапана от змия и е по пътя нагоре. В същия миг, о чудо, Учителят, който едва се е движил нагоре по пътя, веднага забързал силно напред, братята се изпотили да тичат подир Него. В това време аз съм спряла на един камък, облегната на него и си почивам от умората и от отровата. Така както си стоях, изведнъж почувствах между двете вежди голяма сила насочена към мен. Учителят идваше към мен с голяма сила и мощ и аз почувствах идването Му. Казах: „Круме, Учителят идва“. И действително скоро Учителят дойде и се тръшна до мене от лявата ми страна на другия камък. Братята Го питаха: „Учителю, искате ли вода от термоса?“ А Учителят тогава им каза: „Дайте на нея, рекох!“ Подават ми една чаша топла вода и аз я изпих. И веднага ставам и отивам настрана отсреща и повръщам всичко, и отровата. Връщам се отново при Учителя, а Той ми казва: „Идете, рекох, още веднъж и повърнете!“ Отивам пак и каквото е останало го повърнах и се връщам. Облекчена се почувствах. Тогава Учителят с групата тръгнаха да вървят към Вада като оставиха един брат да ми помага. С тях беше и брат Лулчев и той ми каза, че ще ми прати кон през нощта, да се кача на него и да отидем с Крум и децата на рилския бивак на второто езеро. И ние с Крум и децата тръгнахме полека към Вада.
Аз вървях много бавно по пътя, много наблизо лягах и си почивах и същевременно се унасях, понеже не виждах почти. Очите ми бяха подути, а братът, който ме придружаваше ми казваше така: „Сестра, поне като легнете, гледайте да не заспите.“ Плашеше се от мене. Когато пристигнахме на Вада Учителят вече беше с групата горе на баира и ме чакаха да видят дали аз съм пристигнала на Вада. Щом ме видяха, че идвам на Вада, Учителят и групата тръгнаха да отиват нагоре. Като стигнахме на Вада, там имаше една овчарска колиба. Крум ми направи едно легло от пръти, бани на крака, върза ми счукани маслини и понеже почваше да вали, влязохме в селската колиба. Като чуха селяните, които бяха вътре, че съм ухапана от змия, казаха да вземем мерки: „Какво чакате?“ На тях крава им умряла от ухапване на змия. А аз се обадих и им казах, че мерките са вече взети и ще дойде кон сутринта да ме вземе. Те не повярваха на това. Рано сутринта, на другия ден към 3-4 часа брат Лулчев пратил кон, качиха ме на него и така пристигнах на Рила. Голямо беше моето учудване и смущение когато пристигнах сутринта на кон на бивака и видях, че Учителят и цялото братство ме чакаха и посрещнаха. Тогава ми помогнаха някои братя да слеза от коня. Отидох в палатката ни, но едва виждах, очите ми бяха много подути. Учителят все още не беше добре, не държеше беседи, не идваше вечер на огъня, никого не приемаше в палатката си. Единствено приемаше Крум, за да му дава наставления за моето лечение. Крум ходеше да пита Учителя каква храна да ми се дава. И така, слава на Бога, оздравях без лекарства. След една седмица идва при мене един селянин да иска игла от мен да си шие нещо и ме запита: „Онази от вас, гдето я ухапа змията, умря ли?“ Аз му отговорих: „Че тази сестра съм аз.“ И той се зачуди на моето оздравяване.
На 12 август 1936 г., известно време след моето оздравяване, стана велико чудо с Учителя. Изведнъж неговото здравословно състояние се подобри значително. Болестта взе да изчезва. Той започна да се движи свободно, започна да говори и същия ден отиде на изворчето и обиколи лагера. За голяма радост на всички братя и сестри същата вечер Учителя слезе на братския огън при всички. Неговото слизане по стъпалата беше велико тържество за всички. Всички братя и сестри със сълзи на очи от радост запяха песента „Светъл лъч от горе слиза“. Дълго време след тази случка братята и сестрите ме гледаха накриво, смятайки, че аз съм допринесла за влошаване здравословното състояние на Учителя, което и без това никак не беше добро.
Но един ден като разказах на брат Борис за тази история той ми каза, че всъщност аз съм допринесла за оздравяването на Учителя като съм поела част от отровата, насочена към Него.
И чак сега ми стана ясно защо Учителят ме гледаше толкова строго, когато тръгвахме за Рила. Той ме подготвяше за изпита, който имах да мина по пътя за Рила.
Оздравяването на брат Неделчо – разказва Величка, дъщеря на Стефка Няголова.
Брат Неделчо, който посещава често Учителя, един от Неговите ученици един ден отново се разболял и почувствал остри болки в стомаха си. Отива при Учителя и казва: „Учителю, нещо съм много болен, имам страшни болки в стомаха“. Учителят казал: „Брат, рекох, утре сутринта в 10 часа се пригответе за екскурзия“. „Ама как, Учителю, аз съм толкова болен, толкоз ме боли!“ „Рекох, 10 часа, бъдете точен, пригответе си раничката.“ На другата сутрин, разбира се, брат Неделчо в 10 часа, превиващ се от болка, с раничка на гърба, очаква Учителя за екскурзията. Кога поглежда – Учителя поканил само него и още три съвсем възрастни сестри. Една от друга по-възрастни и те ще вървят на екскурзия, всички заедно. Неделчо, Учителят и тия три възрастни сестри. Тръгнали за екскурзията, вървят бавно, едвам, едвам, сестрите пъхтят, Неделчо пъхти, болки в стомаха и едва върви. Вървят нагоре, Учителят бърза и те щат-не щат бързат. Сестрите се изпотили. Започнали, едната свалила раницата, кой ще грабне раницата? Няма друг кавалер освен Неделчо. „Неделчо, рекох, вземете раницата на сестрата, тя не може да върви.“ Грабва Неделчо върху своята раница и раницата на едната сестра, продължава той, едва се влачи, тътри. В това време другата сестра се изпотила, свалила палтото. Кой ще вземе палтото на сестрата? Няма друг кавалер. Разбира се, брат Неделчо. Грабва Неделчо палтото на втората. След малко хоп и багажа на третата, натоварил се като магаре, вървят нагоре. Пъхти брат Неделчо и тука болки в корема силни и едвам върви. Учителят бърза, не може да Го стигнеш. Стигнали най-после на Бивака. „Ох“, отдъхнал си Неделчо. Сега ще почива. Какво ще почива? Кой ще запали огъня, кой ще свари чай да пият всички и Учителя. Няма друг кавалер. Разбира се, брат Неделчо. Тръгва той да търси, събира дървета, запалва огъня, сварява чая. Таман сварява чая, кипва чая, изпиват го чая и той решава вече, ще почива, туй-онуй. То в тоя момент се явява една буря, едно течение, един вятър, хвръква шапката на Учителя, бяга шапката. Кой ще гони шапката, тия възрастни сестри не могат. Разбира се, брат Неделчо, той е кавалера в групата. Търчи брат Неделчо подир шапката, хваща шапката, връща я, поднася я на Учителя. И си казал: „Ох, вече най-после малко да си почина, да си отдъхна“. Изведнъж Учителят става и като се забързва и казал: „Бързо, бързо, тръгваме веднага, веднага тръгваме, идва буря, идва дъжд.“ Той още запъхтян както е грабва багажа и тръгва надолу. Търчат надолу бързо, че идва буря. Той търчи, те след него. Стигат и той вкъщи ни жив, ни умрял. Преуморен, ляга, заспива, на сутринта като се събужда ни болки в стомаха, ни нищо, оздравял напълно.
Разказва Стефка Няголова:
Ваксинирането на Величка
Това се случи през 1943 г. Нашата дъщеря Величка беше на две годинки и трябваше да я ваксинираме. Но аз не исках да я ваксинирам, тъй като Учителят не препоръчваше ваксинациите и инжекциите. Отидох с нея да питам Учителя какво да правя. Ако не я ваксинираме, глобата беше голяма. Учителят ми каза: „Рекох, не я ваксинирай, а за глобата ще се нареди“. И тъй направих, както ми каза Учителят, не ваксинирах дъщеря си Величка и след това не получихме и никаква глоба. Един ден Крум срещнал в града Георги, сестриния си син. Той работеше в общината и му казал на Крум: „Ти знаеш ли какво направих, вуйчо? При мене имаше една заповед да те глобят с 400 лв., защото не си ваксинирал дъщеря си, но аз скъсах и унищожих заповедта.“ Тогава Крум разбрал думите на Учителя: „Не ваксинирайте детето, а за глобата, ще се нареди.“
Пример с Учителя
Аз бях младо момиче и една година заедно с Учителя и братството през лятото отидохме на Рила, на второто езеро. Учителят, заедно с група братя и сестри бяха открили едно изворче, недалеч от нашия бивак. Учителят казал, че то не е било открито от 3000 години. Тогава всеки ден Учителят с братя и сестри отиваше да работят над извора, като братята носеха мраморни камъни отдалеч и украсяваха изворчето под ръководството на Учителя. Той сам взимаше пряко участие в изграждането на чешмичката, както и във всички останали работи около извора. Сега това изворче е известната чешма на второто езеро с двете мраморни ръце, чиято вода, според думите на Учителя, е лековита.
Така един ден Учителят с братя и сестри бяха на изворчето и работеха както винаги. А аз реших да отида на „Езерото на чистотата“, да се измия и тръгнах от бивака сама, минах покрай чешмата, там беше Учителят и братята, работеха изворчето с Него. Аз минах покрай Учителя и Го поздравих, но ги отминах и тръгнах нагоре покрай Харамията. Забелязах, че Учителят ме следеше с очи, докато аз вървях нагоре сама. От там отидох на „Езерото на чистотата“. Там нямаше никой. Имаше облаци и слънцето се показваше между тях. Едно птиченце само чуруликаше. Аз се измих и тръгнах полека обратно за бивака, пак покрай Харамията. Като слязох долу, тръгнах за чешмата и видях, че Учителят беше още там. Щом ме видя, че идвам, веднага напусна чешмичката и си тръгна за бивака. Това беше по обед, към един часа. Значи Учителят е бил там, с мисъл бащинска ме е пазил, докато бях на езерото и се завърнах благополучно.
Помощта на Учителя
Аз бях заболяла от гуша и си слагах шалче бяло, да не се вижда. Един ден бях с братя и сестри, беше и сестра Златева с нас, стояхме пред приемната стая на Учителя. По едно време Той се показа на вратата и се обърна към мене с думите: „Рекох, какво имате там?“, и посочва шалчето ми. Аз се смутих и Му казах, че имам гуша. Той тогава каза да донеса зехтина от стаята Му и да ме разтрие сестра Златева. Тя ме разтри с Неговия зехтин. В неделя, когато Учителят държеше беседа, чух, че каза така: „По разни части на тялото на човека се явяват тумори и гуши“. Като чух това си казах, това се отнася за мене. Той продължи: „Те се лекуват с мазане със зехтин и разтривки, като всеки ден в продължение на девет дни се казва следното: „Всеки ден туморът намалява! И така за девет дни трябва да изчезне.“ И аз така постъпих със себе си. Всеки ден мажех тумора (гушата) си със зехтин, казвах формулата и разтривах гушата си със силна вяра. И действително до деветия ден тя се стопи и изчезна напълно.
Жената на нашия комшия Божидар беше заболяла също от гуша. Един ден идва наша сестричка Петра и ми казва: „Имаш ли зехтин да дадеш да занеса на Таня да си намаже врата защото има гуша?“ Аз казах: „Имам зехтин“. Дадох в една чешка, така половинка чашка зехтин и й казах как да го намаже. И Петра взема зехтина и отиде у Танини да я намаже. В туй време на мен ми казаха така: „Ти ще идеш да разтриеш Таня“. И аз веднага ставам, туй беше преди обед, ставам и отивам у Таня, таман те ще я разтриват и веднага почвам аз да я разтривам, тъй както правех с мене си. Разтривки силни и много молитви и разтривки до изпотяване. Толкова много трябваше да я разтривам. Това беше първия ден. После продължих, втория ден, третия ден и усилвах разтривките, около половин час я разтривах и докато дойде деветия ден гушата й се стопи и нищо не остана от нея. Като лекувах Таня, аз всеки ден като я разтривах й казвах формулата [на Учителя], че гушата й намалява. Така постъпвах всеки ден, докато дойде деветия ден, в който абсолютно изчезна нейната гуша. Тя беше много голяма. Лекарите останали учудени от нейното тъй бързо оздравяване. Тя беше пила йод според техните препоръки.
Край 3-А
Величка Няголова, Христиан Пен, Еленка и Светозар Няголови, 1999 г
Величка Няголова 3B – „Няма нито един, който да вярва в Бога“
Стефка Няголова – продължение
Бях студентка и ми дойде на гости колежка също студентка. Аз бях сготвила спанак в бакърен тиган. Ядохме с нея за обед, а останалото не го махнах от тигана, а го оставих там и вечерта го изядох. През нощта почувствах, че съм се отровила от тая храна. Повръщах черно и бях много зле. Сутринта болна отидох при Учителя на Изгрева. Бях почерняла цялата от окисления бакър. Аз живеех в града в наши роднини. Помня, занесох Му вестници и питка. Учителят се показа на вратата, взе ги, но аз не Му казах, че съм болна, тъй като не обичах да Го безпокоя. И тръгнах си, но още не бях излязла навън от двора до къщичката на Балтова, паднах, стана ми лошо и припаднах. Колко съм лежала, не зная. След малко станах, огледах се и видях, че никой няма. Казах си, никой не ме видя като паднах и си отидох у дома. Повръщах още, но усетих, че състоянието ми се подобрява. Учителят, който виждаше всичко беше видял моето тежко отравяне и ми помогна със Своята силна мисъл, да оздравея. Макар, че аз не Му казах нищо за болестта си, Той беше разбрал моето тежко положение и ме спаси по невидим начин. Аз разбрах това по внезапното настъпило подобрение след мълчаливата ми среща с Него. Чак тогава аз разбрах с какви незнайни методи Учителят помагаше и спасяваше дори и от смърт. Той ме спаси от смъртта.
Раждането на втория ми син Костадин
Това се случи на 23 януари 1934 г., във вторник сутрин. Костадин се роди към четири часа сутринта. Четири часа се мъчих с неговото раждане. Акушерката беше все над главата ми. Най-после той се роди и беше увит три пъти с пъпната връв около него. Роди се благополучно. След това аз си почивах от раждането, обаче плацентата не падаше. Мъчих се час и половина да се освободя от нея. А това е опасно за една родилка. Аз дишах едвам, едвам. Акушерката искаше да търси медицинска помощ. Тогава аз казах на Крум да отиде и да попита Учителя, какво Той ще каже. Крум отишъл при Него и Учителят му казал: „Намерете, рекох, малко едно шишенце и да духне тя в него.“ Аз направих това. Щом духнах в шишенцето и то едвам, едвам, защото нямах вече никакви сили. Плацентата падна, тя се беше забавила час и половина, много опасно беше за моя живот, но с помощта на Учителя тя падна, като духнах в шишенцето.
Така аз бях спасена от отравяне. Той ми помогна да се спася. Наистина беше странно и необяснимо, че това съвсем леко духване в малкото шишенце ме спаси. Аз почувствах, че Учителят беше вече взел предварителни мерки, за да ме спаси. Но трябва да има една външна физическа причина, за да се обоснове това велико чудо, което направи Учителят с мене. Пътищата, по които Той помагаше и спасяваше дори и от смърт бяха незнайни и необясними от съвременната медицина. За да прикрива своите методи на духовна помощ, Той си служеше с най-различни средства, за да не се прочуе със своите чудеса. А такива Той правеше почти всеки ден с нуждаещите се и любящи за Него души. За Него беше достатъчно да каже на някой болен брат или сестра: „Изпийте, рекох, чашка гореща вода или сварете си, рекох, чорбичка от картофки, или разтрийте се с чист зехтин.“ А можеше да препоръча и екскурзия на болния и те по чудо оздравяваха. А понякога Той помагаше незнайно, без болния дори да Му е казал за състоянието си. Тогава нямаше нужда Той да препоръчва физически мерки. След срещата си с Учителя внезапно болният оздравяваше. Наистина това бяха необясними методи за медицината. Но трябва да подчертая, от своя личен опит, че помощта Му беше духовна. Той беше в състояние да направи всичко, ако болния заслужаваше това. Учителят беше способен на чудеса.
Неполученото писмо
Това се случило в първите ранни години, когато Учителят обикалял още градовете в България и държал сказки по френология. По него време моята майка Величка заболяла тежко. Ние живеехме в Бургас. Моят баща написал писмо до Учителя в София, в което Му разправял за болестта на майка ми и искал от Него съвети за лекуването й. Баща ми беше чиновник в пощата и сутринта отишъл на работа в пощата. Тъкмо щял да пусне писмото за Учителя, подали му телеграма, която била от Учителя. Той прочел телеграмата. В нея Учителят му давал съвети и начини как да излекува майка ми. Това било отговор на писмото му, което било още в джоба му непуснато. Баща ми приложил съветите на Учителя, които Той му казвал в телеграмата и състоянието на майка ми се подобрило и тя оздравяла. Сам Той казва: „Когато имате трудна задача за решаване или някакво голямо изпитание и желаете да получите Моя съвет и съдействие, достатъчно е да ми напишете кратко писмо от няколко реда и след това оставете писмото на масата, без да го пращате и бъдете сигурни, че Аз ще получа това писмо. Ще намеря начин да ви отговоря и укажа своето съдействие и помощ, независимо къде се намирам Аз.“
Има много такива факти и примери от живота на Учителя, които говорят за Неговите възможности на велик посветен и на човек, който е свързан с Бога, с космоса и за когото всичко е възможно. Той не се намесва когато някой ще придобие някаква опитност. За Него нямаше нищо скрито под слънцето. Той виждаше и чуваше всичко, което ставаше по земята. Той долавяше мислите и копнежите на всяка душа и на всички помагаше по невидими пътища. Окото на Учителя беше будно за всички страдания, нещастия и радости на хората. Той проникваше целия човешки живот и го носеше в себе си. Той помагаше, за да внесе духовен импулс в техния живот. Учителят можеше да лекува неизлечимо болни, да възкресява даже и мъртви, защото Той беше Господар на живота и на смъртта и познаваше законите на живота. Имаше примери на лекуване на болни граничещи със смъртта и на възкресението.
Посещението
Преди доста години, още по времето на Учителя съгласно благоустройствения план на Мусман, нашата къща на Изгрева оставаше в центъра на два кръстосващи се пътя. Това налагаше тя да бъде разрушена. Ние бяхме много обезпокоени. През лятото един ден, ние с моят другар мажехме къщата си. Целият ни багаж беше изнесен навън по двора и ние целите изцапани с вар работехме. По едно време аз излизам на двора и поглеждам, на пътя пред къщата ни стои изправен Учителят и гледа къщата. Аз се много смутих къде да Го посрещна. Изтичах вътре и извиках смутено: „Круме, тичай навън, Учителят е дошъл при нас“. Той изскочи бързо навън, без да обръща внимание на своя външен вид. Отидохме до Учителя и тогава Крум Му разказа за плана и бъдещата съдба на нашия дом. Тогава Учителят каза: „Всичко, рекох, ще се нареди добре, така както трябва.“ И Той тръгна по пътя, като моя другар Го изпрати. И действително този план на Мусман пропадна изцяло. Нашата къща си остана и ние живяхме в нея още дълги години, дори и след заминаването на Учителя от този свят.
Един брат отишъл при Учителя и Му казал: „Учителю, планът Мусман засяга целият квартал „Изгрев“. А Учителят му отговорил: „Какво представлява за нас планът Мусман? Той не ни засяга. Ще бъде това, което ние кажем.“
Тежкият съд
Моите двама сина Светозар и Костадин, малки деца на 5-6 годинки, те двамата заедно с едно свое другарче отишли надвечер да играят на поляната под нашата къща. Там бяха построени няколко братски палатки. Децата влизали и излизали от палатките и така се гонили и играели там. По едно време намерили от някъде пирони и с тях хубаво надупчили една от палатките. Тя беше стара, гнила палатка и се оказа, че е на сестра Елена Андреева. След тази голяма пакост извършена от тях те биват строго порицани от някои братя и сестри. Скъсаната палатка трябвало да се заплати от нас. Когато научихме това, ние се смутихме много. Грабнахме децата и ги заведохме при Учителя, Той да ги съди. Учителят разговарял известно време с тях и им разказал някаква приказка, след което ги пуснал да си отидат като им казал: „Други път да не правите вече така!“ След това се обърнал към ощетената сестра и й казал: „Сестра, рекох, Аз ще платя палатката!“ Тогава сестра Елена съвсем объркана и смутена, казала: „Тя не струва нищо, Учителю, че да я платите, тя беше стара палатка. Аз, Учителю, ще ушия нова“. Сестра Елена Андреева шиеше палатки на братята и сестрите. Аз измъчена и силно смутена от постъпката на децата ги прибрах вкъщи и строго ги наказах. Те плачеха и аз плачех заедно с тях. Неизмерима беше любовта на Учителя към всички. Със своето велико снизхождение Той беше винаги готов да прости и да поеме отговорността върху себе си.Ланецът
Една година, когато Учителят беше в клас и държеше беседа, току изведнъж Той каза: „Искате ли да превърна ланецът си, който е сребърен в златен?“ Той мина няколко пъти с пръстите си на дясната ръка и о, чудо, ланецът от сребърен се превърна в златен и заблестя. Този ланец беше на врата Му, Той умееше да си служи с алхимията. Ланецът остана златен до края на живота Му.
Просветлението
През 1944 г. Учителят се евакуира в Мърчаево. Там отиваха много братя и сестри да Го посещават. Там отиваше и брат Лулчев да Го посещава, но Учителят все не го приемал. Той стоял отвън, стоял и все не бил приет от Учителя. Тогава брат Темелко го запитал: „Защо, брат, не те приема Учителят?“А той му отговорил: „Друг път ще ти кажа, брат“. И веднъж, пак като отишъл брат Лулчев при Него, Учителят бил на екскурзия с братя и сестри на Витоша, на връх Острец. Тогава брата повикал брат Темелко и му казал: „Ще ти кажа сега защо не ме приема Учителя. Аз, брат, много обичам германците и една нощ сънувах следния сън: Германците нахлуват в Русия и кой мислиш, че ги води? Това бях аз. В този момент виждам насреща ми руските войски, които идват срещу нас и кой мислиш ги предвожда? Това беше Учителят. Аз бях изумен. Значи аз се боря срещу Учителя. Едва сега аз разбрах голямата си заблуда.“ След това брат Темелко му казал: „Защо, бе брат, си тръгнал начело на германците да се биеш с русите?“ А той отговорил: „Много ги обичам, брат, и исках те да победят русите“. След време Учителят приел брат Лулчев и разговарял с него.
Разказва Величка Няголова:
По време на войната и на големите бомбардировки Учителят често седял замислен на полянката и доста умъчнен и изведнъж както така седял, затворил си очите и просто се излъчва и започвал да се моли. Попитали Го: „Учителю, какво правите Вие в този момент?“ Тогава Той обяснил: „В този момент загиват милиони души било във войната, било от бомбардировките. Всичките се молят на Бога. И аз съм тук, но молитвите им достигат до мен и аз се съсредоточавам, приемам всичките техни молитви и ги препращам нагоре към Бога“. По този начин Учителят е помагал на всички тези души, които си заминавали в дадения момент.
Сигнал за помощ
През време на една от своите беседи, както държал беседа Учителят изведнъж се вглъбил в себе си, притворил очи и след миг написал на черната дъска трите букви „SOS“ и обяснил: „В този момент в Атлантическия океан потъва един кораб. Той е издал своите сигнали за помощ „SOS“, обаче никой на този кораб не се моли. Няма нито един, който да вярва в Бога, който да търси Неговата помощ. „Аз, казва, приемам тези сигнали, но понеже нито един на кораба не се моли, ние не можем да окажем помощ и съдействие на кораба. Той ще потъне.“ И действително след няколко дни във вестниците писали, че на тази и тази дата, около толкова часа в Атлантическия океан е потънал кораб. Времето и датата съвпадали с момента, в който Учителят се просто съсредоточил, замислил и написал на черната дъска сигнал „SOS“ .
Учителят е бил винаги готов да помага на душите независимо те къде се намират и в кой край на света. Но в случая е било необходимо винаги да има поне една будна душа, заради която да се окаже помощ и на останалите. В този случай не е имало нито един, който да се моли на Бога и затова Учителят не е пожелал да помогне на даващите се. Законът на справедливостта Божия е много строг.
Помощта
Един наш добър брат Гръблев, често пъти помагал на душите под ръководството на своя ръководител. Той бил в жива връзка със своя ръководител и вечерно време като заспивал, той го повеждал и отивал да помага там, където той ме нарежда. Една вечер неговият ръководител му казал: „Лягай си по-скоро тази вечер, защото имаме важна работа“. Братът си легнал, заспал и се излъчил. Тръгнал със своя ръководител. Той го завел на един самолет, който катастрофирал в момента и му казал: „Помагай сега!“ Брата видял една красива, хубава жена и се спуснал да помогне на нея. Пожелал да помогне на тази жена, но неговият ръководител веднага го спрял, издърпал го и казал: „Не, не на тази, а на онази ще помогнеш“. Той погледнал, тя била грозна, слаба, дребна, но послушал своя ръководител и спасил нея. И действително на другия ден местни жители намират на сушата тази жена, останала единствена жива от катастрофиралия самолет. Всички останали членове и екипажа загинали. Когато братът попитал своя ръководител: „Защо трябваше да спася тази жена, а не другата, красивата?“, той му отговорил: „Защото в дадения момент тя беше единствената, която се молеше на Бога и търсеше Неговата подкрепа и закрила. Ние можем да помогнем само на този, който в дадения момент има будно съзнание. Понякога се спасява само той, а понякога заради него се спасяват и всички останали.
Разказва Величка Няголова: Сънища и преживявания
Сън, 7 януари 1963 г. – В една голяма аудитория като в Софийския Държавен Университет, пълна с хора имаше и много младежи, аз бях седнала там в края на един ред граничещ с пътека. Професорът, който влезе да държи лекция, това беше Учителят. Той беше облечен с бели дрехи, премина през цялата аудитория, тръгна по пътечката, където на накрая на реда седях аз и се спря при мене. Взе ръката ми и започна да я разглежда. След това ме погледна право в очите, а те ме проникнаха със светлината на безкрайната Вселена, и ми каза: „Ти няма да се жениш! Ние имаме много работа.“ Аз не послушах този съвет и действително след това имах големи неприятности в своя живот.
Август, 1963 г. Сън за майка ми. В момента когато сънувам този сън майка ми е била много зле, вероятно между живота и смъртта. Сънувам, че сме заедно аз, майка и Учителят. Учителят подаде на майка да прочете една беседа, която завърши с думите: „Който не изпълни волята Божия, го чака смърт.“ Учителят беше строг ние бяхме смутени. Но след това Учителят се поусмихна благо, бръкна с ръката си в своето вътрешно джобче на сакото си и извади едно малко тефтерче. Подаде го на майка където го беше отворил и каза: „Прочетете!“ Майка прочете: „А този, който изпълни волята Божия го чака живот и възкресение.“ След това майка ми оздравя и си живя дълги години след този случай.
11 юли 1968 г., срещу Петровден, четвъртък в 5 ч. и 20 м. сутринта. Сънят е сънуван в Любомировата стая в нашата стара къщичка на Изгрева. – Като на някакъв пансион бяха събрани много хора, като че ли младежи. Видях и Учителят да седи кротко и смирено настрани. Беше облечен с бели дрехи. Беше седнал на един стол. Аз бях наблизо, като че ли и Данаил. Изведнъж го попитах за едно име на един автор на английски и той го преведе. След това друго момче показа друга книжка от английски автор, уж била от сестрата на Учителя. Изведнъж аз се сетих да поставя въпроса: „Учителю, какво ще кажеш за мене и Данаил?“ Ние не бяхме още оженени с Данаил. Той имаше вече някаква работа и не можа да ми отговори. Аз си казах, нищо, при друг удобен случай аз веднага ще го попитам. Забързах нанякъде и се събудих наскоро.
Една година близо след това, на 26 май 1969 г. ние се оженихме с Данаил. Аз бях спокойна пред съвестта си, че поставих въпроса за нас, за нашата женитба пред Учителя.
1977 г., месец август. На връщане от Западна Германия към Австрия с нашата нова кола „Фолксваген“, ние карахме бързо по аутобана в Германия, Данаил караше колата. Валеше дъжд и времето беше влажно. Карахме със 100 км/час в най-крайното дясно платно на аутобана. В този момент ни изпревари една кола отляво, която караше с по-голяма скорост от нашата. Може би със 110, 120 км/час. В този момент станах свидетел на една сцена. Колата речи да мине пак в нашето платно и започна да се криви наляво, надясно, като патка и всеки момент щеше да се извие в някаква посока и да се преобърне. Ние вече се приближавахме и за започнах да казвам на Данаил: „Спирачка, спирачка, спирачка!“ И той намаляваше скоростта и почна и той да криви наляво, надясно, така че да не се удари в колата, която беше пред нас. Тя вървеше ту напред-ту назад, правеше завои и пред нас се въртеше, и всеки момент щяхме да се ударим и да се преобърнат и двете коли и да катастрофираме. Нямаше време нито за мислене, това ставаше за някакви секунди. И затова аз само казвах: „Учителю, вижте какво става тука пред нас, ако има възможност помогнете!“ И в този момент колата, предната кола се завъртя точно пред нас и спря отсреща на асфалта. Ние вече бяхме спрели. Нито тя се прекатури, нито пък нашата кола. След нас идваше вече друга кола, но беше доста далеко за щастие и беше видяла ситуацията, намали скоростта, така че за нея не беше опасно тя да се навре върху нас. И така, след този случай аз се ръкувах с германеца, млад човек, хубав човек, който беше в колата и го поздравих за това, че е останал жив и ние останахме живи и здрави. Учителят беше готов да ни помогне само за един миг, достатъчно беше да поискаш помощта. В момента нямаше възможност за дълги молитви за протакане.
Юли, 1977 г. Бяхме в Париж и постихме катедралата Нотър дам. Вечерта, когато я посетихме имаше голяма литургия. Ние присъствахме на тази литургия, храма беше пълен с народ. Започна службата с пеене, с молитви, всички участваха в тази духовна проява. Създаде се така много възвишена вибрация и присъстваха възвишени същества. В този момент аз можах така да се издигна доста на високо и със сълзи на очи преживях така вътрешно блаженство, радост, пълнота от тази хубава духовна ситуация. И можах да видя Учителя и проведох един разговор с него. Там в храма, катедралата Нотър дам. Учителят ми каза: „Рекох, в България ще се върнете, там духовните вибрации за Благовест са най-приятни. В България условията са най-трудни, обаче от там ще излезе новото“. И в този момент аз можах да видя една картина: в България беше запален един грамаден огън. Огромен огън, който гореше с голяма грамадна сила. От другите страни не беше още така запалено. България пламтеше с грамадна сила. Този огън беше така особен огън. Всяко същество, което не беше разумно и не желаеше да се подчини на доброто, а искаше да работи с отрицателното, щом се допреше до огъня изгаряше и помен не оставеше от него. А всяко същество, което беше разумно и желаеше да се повдигне и да работи за благото на другите и за цялото човечество, щом се докоснеше до този огън, не можеше да изгори, а ставаше още по-светло. И тогава почувствах и ми се каза, че този огън, който гори с огромна сила в България ще обхване целия свят и всичко това, което видях във видението си ще бъде. Новото ще дойде, като отрицателното ще бъде унищожено, а положителните сили ще се обновят и ще израснат още повече. Учителят ми каза още някои работи за Благовест и разкри неговата бъдеща съдба, роля и мисия, която той имаше да свърши.
Пак в Париж, 1977 г. През лятото посетихме един от парковете на Париж, който е доста отдалечен. Няколко приятели бяхме. И Никол беше с нас. И след като си свършихме разходката, седнахме на една така слънчева полянка и една от сестрите, която беше с нас, предложи една малка закуска както е било по времето на Учителя. Тя носеше една диня, един хляб, който беше пшеничен, едри зърна пшеница имаше в него, и българско сирене. Разрязахме динята на колкото души бяхме. И хляба разчупихме и сиренето, като сестрата каза да оставиме по едно парче за Учителя. След това всеки си изяде сладко парчето диня с хляб и с българското сиренце. Парчето, което остана за учителя сестрата каза него Благовест да го изяде. Добре, но аз казах: Не, ще го разчупим на всички. Разчупих на всички по едно парченце от динята, от хляба и сиренцето и всеки си похапна. Благовест си изяде динята, която му беше от Учителя, но хляба не пожела да изяде. Тогава аз вземах това хапченце хляб, което беше за Учителя и ми казаха да го хвърля там в тревата. Като ми казаха: Това е благословението от Учителя за Франция. А след известно време Учителят ми поясни и като ми каза, че това парченце хляб, което аз там оставих и хвърлих на тревата е бъдещата работа, която Благовест има да свърши във Франция за нейното благо.
Разговор с брат Галилей
Учителят като седял на планината често повтарял: „Господи, Господи!“ Брат Галилей го попитал: „Учителю, защо е необходимо толкова често да повтаряте името на Господа?“ Учителят казал: „Душата ми непреривно търси Бога.“ По този начин той е бил и като проводник на всички страдащи и молещи се в момента хора на земята. А през 1943 г.
Забележка: Записа завършва на 32:00.
Край 3-В
Величка Няголова и съпругът й Христиан Пен, от Франция
Величка Няголова 4А – Говори брат Любомир Лулчев
Биографични данни за Любомир Лулчев от Величка Няголова
Ще се опитам да дам една кратка биография на брат Любомир Лулчев, която съм записала в една моя тетрадка.
Брат Лулчев е роден в гр. Кнежа на 1 ноември /стар стил/, 1896 г.
Учи във военно училище, и става офицер. След това е избран да следва в Англия за авиатор, и става авиатор.
Имал е още двама братя, а може би и две сестри.
Учил в Румъния медицина две години, и не завършил.
После завършва Авиация в Лондон, Англия. Работи като военен, офицер. Имал е чин полковник.
През 1923 г. го раняват в стомаха. Остава едно парче куршум, за което после го пенсионират по инвалидност.
Женен е, оженил се е за жена от аристократичното общество – Тела, чийто баща е бил също военен. Гела е била светски човек, и е обичала увеселенията и приемите. Той живял при жена си в града, в София, и постепенно-постепенно загубил желание да посещава тези приеми, и започнал да се скрива в сутерена и да чете.
А по-късно, на 14 август 1927 г., той идва да живее на Изгрева, в бараката при брат Антоний. Той приписва тази барака на Антоний, а след това Антоний го изгонва. Братът веднага напуска къщичката, и тогава отива да живее при сестра Невена Неделчева, в нейната барака. Издържа я със своята пенсия, а тя му готви. Тя се е държала не винаги коректно с него. Преди това си заминава неговата жена – Гела. Тя имала една приятелка, бедно, просто момиче. С тази приятелка, тя била неразделна. И слугиня вкъщи, помагала й вкъщи. Жена му Гела била добра, интелигентна жена. Дъщеря на богати хора, единствено дете, бащата е бил генерал. Тази нейна приятелка, бедно и неучено момиче, свирела при нея на пианото й. Братът предупреждавал жена си да не дружи с тази жена, но тя не го слушала. (Тя всъщност за нищо не го е слушала.) Това момиче решава да си купи пиано, и като нямала пари, решава да открадне бижу от богатата си приятелка, защото знаела къде тя държи своите бижута. Но как да открадне бижуто? Тогава тя се решава да извърши престъпление.
В деня на престъплението, двете приятелки отиват при брата на Изгрева, минават през парка, ядат долу на моста кебапчета, и после отиват.
Братът предчувства нещата. Той казва на жена си да остане тази вечер при него. Но тя отказва. Братът настоява. Тогава нейната приятелка, понеже вече е решила как да действа и сътворила плана си, за да открадне бижуто, се престорва, че е болна, присвива се, че ѝ е лошо, и Гела казва на мъжа си: „Как да я оставя болна?“
Тогава братът предлага да я заведе долу, в София, в дома ѝ, и след това той да отиде и да доведе жена си отново в къщичката си, в бараката си на Изгрева. Но жена му отказва категорично! Вечерта момичето, подпомогнато от майка си, извършва престъплението.
Гела бива убита зверски, и цялата преса пламва! Вината за убийството, разбира се, пада върху брат Любомир Лулчев! Той бива задържан в затвора десет дена, под арест. И той казал: „Втори път вляза ли в затвора, няма да изляза!“
Братът жалил жена си 3 години, и ходел с брада. С жена си нямали еднакви идеи. Тя не възприемала неговите идеи, не го слушала в нищо. Той не обичал баловете и посрещанията в дома им, на които бил задължен да присъства. Той се скривал в сутерена и четял. Жена му казвала, че не знае къде се намира. Но веднъж един офицер го намерил, открил го, и казал на всички. Гостите казали: „Щом чете в сутерена, не го безпокойте!”
Брат Лулчев в миналите си прераждания е бил Соломон, по-късно е бил Пилат – този, който осъди Христос.
Имал е важни прераждания в живота си, имал е много големи знания. Помагал е и на бедни. Три хиляди лева от пенсията си давал за храна, 2000 – за бедни и 500 – за авиаторска литература.
Знаел е добре и окултни науки – Хиромантия, Философия, Астрология и други. Имал е богати познания в много области!
Непрекъснато е имал да изплаща карма с жени – защото още като Соломон, е имал 300 жени и 600 наложници.
Преследван е бил непрекъснато от жени – като например Елена Андреева, която много го е обичала – стенографката на Братството, и с която по-късно той се разделя; Невена Неделчева – с която също е дружал и живял дълго време при нея; Веса Колева и други, които са го обичали.
И той е бил строг, достигал дори и до жестокост!
С моята майка също имал много добри отношения, но с нея се е държал добре, като приятел.
Като живеел при Невена Неделчева, при него са идвали хора. Невена ги е гонела и хокала, държала се е лошо с тях. Накрая, по настояване на Учителя, тя отива в Скопие, Македония, учителка, и остава там две години, където се разболява, и едва оживява! След като се завърнала, тя била пак болна.
През ноември 1944 г. го арестуват, като Невена Неделчева и Методи Константинов го един вид предават на властта – казват къде се намира, в коя барака е. Методи имал аспирации също към Невена Неделчева.
Срещу 1 февруари 1945 г. го екзекутират, след като по новините казали присъдата. Той е бил с група от видни, правителствени лица, и всички са били осъдени на смърт. След като по новините са казали присъдата по радиото, в 12 часа, през нощта, в 12 часа ги екзекутират.
Преди да стане това, братът поканва Учителя, Който идва при тях.
Брат Лулчев Го попитал какво ще стане с тях, каква е съдбата им. Учителят отговорил на брат Лулчев: „Няма нужда да оставате повече на Земята, няма условия!“ При това положение, братът приема думите Му, и подготвя всички за заминаването. Дава кураж на всички, като казва, че тази нощ ще бъдат екзекутирани.
Когато ги извеждат, някой го дръпва силно в един страничен вход, с цел да го спаси. Защото, трябва да се подчертае, че той е спасявал много хора от смърт! Като е бил съветник на царя, много комунисти са били осъдени на смърт, и той ги е спасил от смърт. Много хора са дължали живота си на него и са искали да му помогнат и да го спасят. Някой го е дръпнал в коридора, за да го спаси. Но той казал: „Не, и аз – с всички!“
На екзекуцията всички били смутени, уплашени, разтреперани, а той бил смел и им давал кураж! Дори казал на войника, който трябвало да стреля в него, дал му часовника си и му казал: „Внимавай да свършиш работата си добре – стреляй точно!“
И на другите, на групата, братът извикал: „Не бойте се, братя, сега сме тук, а само след две минути ще бъдем отвъд!“
Така си е заминал като герой, и като истински ученик на Великия Учител – като изпълнил думите на Учителя да не остава повече на Земята, за да може чрез такова едно насилствено заминаване да изплати задълженията си, и повече няма да се преражда на Земята.
При заминаване му в 12 часа през нощта, Веса Колева сънува сън. Тя вижда как брат Лулчев се възнася нагоре към облаците. Тя му казала: „Чакай да си вземем довиждане!“ Братът отговорил: „Не можеш да се докоснеш дори до пръста ми, дори до нокътя ми!“ Веса се събудила и разбрала, че той си е вече заминал. На сутринта съобщили по радиото и печата, че тази нощ присъдата е била изпълнена, в 12 часа през нощта.
Връзката на брат Лулчев с моята майка датира от вековете. По времето на цар Соломон, майка ми е била овчарка, пасяла овцете в полето – сунамка. И често, когато Соломон се е разхождал, търсейки самота и уединение, той се е срещал с тази сунамка, и е разговарял с нея важни разговори. И постепенно, постепенно, той започнал да разбира цената на човека и на неговата мисъл, и започнал да цени много тази обикновена, простичка девойка. Накрая толкова я харесал, че я повикал да дойде в двореца, за да живее там, но тя категорично му отказала!
И тогава тази любов, която той проявил към тази овчарка, продължила през вековете, и той непрекъснато, във всичките свои прераждания я търсил, без да успее да я намери! Накрая – при Великия Учител, когато се преражда, той я среща в образа на майка ми – Стефка, и тогава пламва тази тяхна силна, велика и Божествена връзка!
И когато братът си замина, тогава той можа да изрази тази велика любов към майка ми. Майка ми остана сама, без баща ми, след заминаването на баща ми, и беше в трудно положение, обградена със среда, която не й отговаряше много.
Ние с нея заедно работехме често, било вкъщи, било на Витоша, или пък и на Рила, и имахме една хубава, хармонична връзка.
Често брат Любомир говореше чрез мене, и даваше някои слова и напътствия за майка ми, или пък дори и за мене и за цялата ни фамилия.
Защото и аз в това време бях в много трудно положение – имах един кармичен, тежък брак, бях обградена от тези две същества – мъжа ми и свекърът ми, които се поддаваха на тъмните сили, и моето положение беше много тежко! Бях стигнала до депресия, здравето ми се рушеше и нямах нито миг почивка! Дето се казва: 24 часа върху 24 часа имах среща с тези тъмни сили.
И аз пък се борех, бях борческа натура и се борех!
В тази обстановка братът Лулчев е дал някои слова, които отговарят на нашето положение, което сме преживявали с майка ми, или пък аз.
Ето едно от тях, дадено на 13 май 1979 г., към 10 ч сутринта.
Говори брат Лулчев:
ВЕЛИЧКА Е ПОСТАВЕНА В НАЙ-ВЕЛИКАТА ШКОЛА!
ТИ СИ ПОСТАВЕНА ПРИ ДЯВОЛА!
Не се бори с него, не можеш да го победиш! Само Божията Любов, може да го победи. Ти искаш да легнеш на гърдите му с меч, да кажеш: „Победих те!“ Това още Господ не го е направил. Сега учиш закона да не се бориш със злото. Аз казвам: бориш се за Истина и Правда.
В миналото, ти често си била ортак с дявола. Ти ако го пуснеш, и той ще те освободи. Сега ще се отърсиш от дявола и от всякаква връзка с него.
Ти още му се подчиняваш, мислейки, че се бориш с него! Падаш в капана му и неволно му се подчиняваш, започваш да се бориш с него. Ти работиш по неговите дяволски прийоми. Добра ученичка си му.
Ти не трябва да бъдеш негова ученичка! Той самият се затруднява с тебе, малко трудно му е да те вкара в тинята си! Но всеки ден той те вкарва в нея, успява в това. Затова ти си му добра ученичка. Той се смущава от тебе, трепери! Много важно е за него, да те завлече в пропастта!
Така, ти не можеш да бъдеш ученик на Учителя! Учениците на Учителя, са силни души! Тях дяволът не може да привлече в капана си! Той безропотно им се подчинява във всичко!
Аз цял живот също се борих с него – с дявола, и той ме доведе до физическото ми унищожение. С това аз скъсах всякаква връзка с него. Сега съм един от много добрите ученици на Учителя, дяволът ми сваля шапка, подчинява се!
Това трябва да постигнеш и ти, без да плащаш този данък. Та избери си: негова ученичка ли ще бъдеш, или една от най-възлюбените ученички на Учителя?
Сега ти минаваш най-великата школа във вековното си съществуване! Ако издържиш успешно, дяволът и на тебе ще ти се поклони!
Тук действително ще бъдеш в едни от най-високите полета, както и душата ти желае и жадува.Но запомни: нищо даром се не дава! Ние ще те приемем с любов, във всичко ще ти съдействаме. Но решението на задачата е твоя работа, ти сама трябва да я решиш. Това значи да държиш ръката с филията високо. Досега все ти изяждаха филията!
Ти беше все скъсвана на изпита. Издържи го с чест, дошло му е времето – и веднага ще бъдеш освободена от дявола, за вечността. Ще бъдеш свободна душа. А сега не си. Всички велики души, посветени, и те не бяха пощадени от този изпит – изпита с дявола. Те се издигнаха, след като го издържаха с чест. А ти силно си упорита. Велика и трудна почва си за дявола!
Той с радост работи с тебе, защото среща затруднения. Кога ще го победиш? Не, не като се бориш, а единственият метод е да държиш в този момент ръката си високо. Това значи будно съзнание и молитвен дух, възвишена мисъл. Ще останеш тиха и спокойна, ще направиш връзка. Това означава, да седнеш от дясната страна на дявола и в момента ще отидеш във висок свят, вместо да слезеш в ниския свят, където той те въвежда.
Това е трудна задача! И на тебе ще ти бъде много трудна, затова този изпит го дават само на великите души. Оправдай името си!
Ти носиш името си Величка. На духовен език, това се нарича посвещение! Малцина могат да издържат този изпит с дявола! Ти трябва да го издържиш. Ти си един силен и мощен дух, безграничен в своята проява!
Сега си пред пропастта, където беше и Христос. Разбираш колко е важен моментът. Цял свят да ти дадат, за нищо на света не отивай там, където той – дяволът, те води! Разбираш ли? Издържиш ли този изпит, пред тебе всичко се разкрива, и ще се ползваш от пълното доверие на разумния, възвишен свят. Външни хора не могат да ти помогнат, нито мъжът ти.
Майка ти пита за чужди страни. След една такава велика победа, където и да отидеш, в която и да е точка на земното кълбо или на Вселената, и в ада да влезеш, не съществува никаква опасност за тебе. Но докато беше в непрекъсната борба със злото, ти беше податлива на всички отрицателни влияния на тъмните сили. Те те ограбваха, както стана досега.
Разбери, канара ще бъдеш!
След разрешаването на тази задача, не бери грижа за нищо по-нататък. Съдбата ти от тука ще се определя. Пътя ти ние отгоре го чертаем. Където и да отидеш, ще имаш мисия и ние ще те следваме. Бъдещето ти е велико, както е велико името ти. Света ще обикаляш, на Господа ще служиш, пример ще бъдеш. Не само света – Земя, а Вселената ще обикаляш, и ще помагаш на всички велики души, избрани да издържат изпита си с дявола.
Няма да оставим в никакъв случай дявола да те победи, защото ти – и всеки един от нас, сме колективни същества! Нашата победа, беше и твоя победа. А твоята победа ще бъде наша. С радост ще те приемем между нас, като една добра ученичка на нашия велик Учител, Който излива безграничната Си любов към тебе, носи те на ръката Си и непрестанно бди над тебе. Трябва да станеш един бисер от огърлицата Му.
За нищо на света Той няма да допусне победа на злото над тебе! Ние всички работим за това. Разбираш ли? Така че, няма да те дадем! Не изпадай в нервно състояние, нито в кризи, сили събери и злото ще ти се подчини. Чрез околните ти, сам той – дяволът, най-черният, работи, и чрез това за тебе ще дойде най-великото благословение, което никога досега не си получавала.
Благославяй тези хора и ръката им целуни, защото те са изкупителната жертва за твоето велико посвещение.
Сега, нещо малко да си разбрала от Божията Любов? Плачи и се радвай!
Благословен е този тъмен дух, който работи край тебе! Ти ще му помагаш много по-нататък, да достигне и той до върховете на съвършенството, до които ти ще се домогнеш чрез неговото проводничество.
Не всеки може да бъде врата на дявола! Трудна работа е това. Изискват се много отрицателни черти и състояния. Трудно е. Ако не беше тази душа, която да бъде проводник на тъмната сила, ти къде щеше да се срещнеш с дявола? Това е удостояване!
Този човек е подходяща почва за това. Ти дойде тук, да изградиш своето величие, за сметка на падението на тази нещастна душа.
Сега обичаш ли го? Ще го обикнеш и ще му помогнеш да се издигне, дори и на скала да го превърнем.
Велика е Божията Любов! Ние ти разкриваме едни от най-великите тайни, които малцина знаят. Ти в своето величие непрестанно ще благодариш на тази нещастна душа, която се пожертва – не доброволно, разбира се, за изграждането ти на посветена.
Тук, в Невидимия свят, ти се движиш в много високо поле, много си строга, имаш безгранична преданост към Учителя, светиш като Слънце, но не беше преминала този страшен изпит – срещата с тъмния дявол.
Затова ти слезе на Земята – доброволно, съзнателно, да го издържиш, този изпит. Друг път не искаш да идваш на Земята, и особено в такава обстановка. Права си. Напълно ти съчувстваме и те разбираме.
Но след това посвещение, ти сама ще решаваш дали да слезеш пак, кога, къде и как. Ще бъдеш вече свободна душа от примките на злото. Където и да отидеш, с каквото и тяло да си, тъмните сили ще ти се поклонят, както правят и на нас.
Това е велика победа! Това ще рече велика душа.
Исках с този малък пример да ти обясня доколкото мога мъничко за великата Божия Любов, това, което ти все още не беше разбрала, за което ти се учудваше във своята строгост. Затова Господ обича всички души, подкрепя ги и им съдейства, защото малките души подготвят пътя на великите души. С това ще се благословят, и получат Божията Любов. И знай, че един ден те, малките, ще станат велики. Велика е Божията Любов!
Не бъди така строга. И аз бях доста строг. Но Господ е такава велика Любов, че превръща злото за добро. И всички благославя.
Трябва да разбереш този закон. Тогава ти ще можеш да обичаш всички, особено най-лошите хора, които са основата на строежа. Без тях строежът ще рухне. Ето защо Господ допусна злото в света. Ако Той го унищожи, както вие желаете и се учудвате защо не го прави, Той би съборил целия строеж.
Ти знаеш, че в електротехниката има закони при какви условия протича електрически ток в една верига. Без тези условия не може, няма да протече ток. Строеж без основа не може, хляб без мая не става, и жито без семена не се развива. Такава е ролята на злото в света.
Да се бориш с него, значи да подкопаеш всичко онова, което Господ е създал с толкова много труд. Вие, в своето невежество и духовна непросветеност по някои въпроси, понякога не разбирате какво желаете, и какви последствия би имало вашето желание за това. Трябва да се подчините на висшата Божия Воля и във всяко зло, с този поглед на нещата, да виждате великото добро.
Този закон и аз учих на Земята, а сега мога да предавам своя опит и на другите. Всяко действие, свързано с насилие и борба за права – било в политически живот или в друга област – е в разрез с Божествената Воля. Разбираш ли защо? Много малко виждате нещата, само донякъде, възмущавате се от неправдата и започвате да се борите за правда. С това вие събаряте основите на строежа. Всичко е велико замислено, а не хаотично. Крайната цел е точно определена, затова се казва: „Не борете се със злото!“
Това слово е за теб специално, защото ти непрекъснато се бориш с всяко зло. Борила си се с неправдите, без да се съобразяваш с тези велики Божии закони. Затова Християнското учение изключва всякаква външна борба. Учителят никога не се бореше със злото, никога, запомни! Но Той умееше да го връзва, да го подчинява на Своята воля, и да го използва за добро. Навсякъде Неговото присъствие внасяше любов. Нека винаги Неговият образ да ни бъде пътеводна звезда и на тебе, и на мен, и на всички други. Той никога не се бореше, не се защищаваше, а светеше и всичко озаряваше.
Аз участвах в политическия живот, което беше груба грешка!
Изпитът, който ти сега държиш, аз държах, но по по-страшен начин и при много по-трудни условия от твоите. Аз го издържах с чест, като ориентирах и други души в пътя. Нямаше нито един, който да възроптае срещу насилствената си смърт. Такава бе Волята Божия. Ние приехме доброволно, с любов. Ти как щеше да постъпиш? Би ли ги нарязала на късчета, или обезателно би им върнала тъпкано? Как постъпи Христос на кръста, какъв пример ни даде Учителят, ние как издържахме изпита си? Трябва повече любов.
Откажи се от злобата, омразата и ред други такива качества, които се промъкват понякога в тебе!
Бъди въздържана в езика си, в действията си, в мислите си и в чувствата си. Задръжката, това е балансът. Бъди любяща със сина си, с околните, с другите. Те какво ще разберат от твоята любов в действителност? Те са по-низши души, на които ще помагаш с любов. Можеш ли? Трудна задача е превъзпитанието, и промяната в характера на човека. На затова пък има обикновени хора и посветени. Трудно е да станеш посветен! Трябва да разбираш много закони.
В службата ти, ти им звучиш странно, не се учудвай на това. Ти не си като тях, те схващат това. Ще имаш много атаки, но работи с любов и винаги ти ще побеждаваш.
Ти не си търпелива, трудно понасяш света. Но трябва да живееш съзнателно, като посветена. Другите може и да не издържат, но ти трябва да издържиш. Ти трябва да даваш пример. Бъди морална, разумна, защото от това зависи твоето бъдеще. Трябва да скъсаш с всички останки от миналото.
Ако би ме послушала, бих те посъветвал с тези хора вкъщи да не се занимаваш, да не ги съдиш, да не ги мразиш и кълнеш. Тогава ще разрешиш правилно задачата си. Всяко действие на околните, е изпит за тебе.
В най-скоро време ще минеш един такъв сериозен изпит и аз се надявам, че най-после ти ще го издържиш успешно, следвайки моите наставления. Аз ще ти предложа в момента сила и кураж, ще те подсетя за високите места, върхове, където трябва да излетиш в момента, а останалото ти ще направиш сама. Това ще бъде твоето освобождение. След това ти гарантирам спокоен живот, пълна липса на злото в околните, здраве и духовно блаженство.
Запомни: цяла армия ще присъстваме на изпита ти! Готви се отсега, да не ме разочароваш! Аз съм напълно убеден, че ти ще преуспееш. Сега виждам твоята светлина нараснала, съзнанието ти – променено, бесът ти е укротен. Твоята победа е и наша победа.
Твоята мила майка със своята голяма любов, успя да измоли нашето съдействие за разрешаване на тези въпроси за тебе. Нейната молитва се чува, и бе чута. Господ да я благослови! Тя много ти помага, и е по-силна от тебе. Тя е разрешила вече изпита си със злото! Затова тя може да ти помогне, има опит от миналото. Как тя е успяла да го разреши, и той не може да смути мира й? Тя разбира по-добре от тебе Божията Любов.
Прекланям се пред нейната светлина и духовно равновесие, безграничната й любов към всички нас, и на първо място – към Великия Учител!
Приветствувам я, като добра Негова ученичка! Ще я обсипя с любов, каквато не е сънувала! Тя напълно заслужава тази почит и уважение – и тук, и в Невидимия свят. Горе тя седи на трон, и думата й се чува. Уважавана е, обичана, и често тук аз я посещавам. Нейната аура е мощна, светлината – силна, и всичко нечисто изгаря!
Тук тя командва, силна е! Милиони същества изпълняват волята й. Там много работи. В този неин свят аз я намирам, и нашите разговори нямат край.
Стомничката, с която носех вода, ще остане за мене едно блаженство! Аз ще слагам в нея вода от самия Божествен извор. С тази вода ще ръся вашата земя и ще разказвам на всички за великата любов, както разказах и на тебе. Но не точно по същия начин – зависи от съзнанието на душите.
Очаквайте скоро и до вас да достигне някоя капка от тази свещена вода. Няма вече сила в света, която може да ни раздели с майка ви! Ще бъдем заедно във вечността, и аз ще заведа Стефка и до самия извор. Колко е красиво там! На нея много ще й хареса. В тази вечна хармония и красота, нашите души ще се слеят в една Божествена душа.
Аз заради нея ще помагам и на теб, и на всички други, на които тя желае. Това не е загуба за мен, а велико щастие! Аз вече ти казах, че нейната дума се чува, затова много да работи, а не да спи и гледа телевизия. Защото изпускаме моментите. Трябва непрестанно да се моли, да мисли за всички и за проблемите им. И те ще бъдат разрешени, независимо за кой свят се отнасят. Затова имаме много работа.
Поздравявам ви, и нека Божието благословение да се излее над вас! Амин! Така да бъде.
Бих могъл още много да говоря – цели дни и цели нощи, но вие се изморихте, а аз съм зает.
За сина ти Благовест – тяхната любов е безкрайна – с баба си!
Тя ще му помага много! Ти ще бъдеш възпитател, а тя ще проявява Любовта. След години вие ще видите голямо, разлистено дърво, което ще се отрупа с плодове. Това е бъдещето на тази светла душа, прекрасно същество – Благовест. Нека всички много го обичаме! И действително е пратен при тебе, заради твоята строгост и силна ръка. Без всичко това, той може да се отплесне в живота и обърка. Ние разчитаме на него. Не се смущавай от отрицателните му прояви – много е зареден с енергия. Твоите прояви всички положителни ли са? Така е при по-великите души. Там енергиите текат в огромна река, и при едно малко съзнание не могат да се контролират. Да свири.
Не забравяйте закона за великата Божия Любов, и там всичко ще се превърне в добро.
Поздравявам ви, и до нови срещи!
Разбрали сте кой съм. Ние трябва да бъдем проводници на Божествените сили.
Друго слово, държано от брат Любомир Лулчев на 20 май 1979 г. – на Витоша, сутринта.
Ти на Земята, ще бъдеш пак в Рая!
Ти си се отвратила и утежнила от Земята, но ние сега ще направим твоя земен живот, да премине в райска обстановка. Ще се движим по закона на противоположностите.
Ще изучим сега този закон. Колкото зло си видяла досега, толкова добро ще видиш отсега нататък!
Представи си, ти достигна до дъното на ада, видя възможностите, проявите на тъмните сили, а сега – 180 градуса противоположно, ще видиш изявата на Царството Божие на Земята!
Колкото със зло беше заобиколена досега, толкова добро, и свръх отгоре, ще получиш за в бъдеще!
Толкова учудена ще бъдеш, и толкова невероятно ще ти се стори това, че душата ти ще се възроди, ще плачеш от радост, Бога ще славиш и ще Му служиш с Любов!
Нарочно те прекарваме през този изпит, за да узрееш, а сега вече плодове ще дадеш. Познанията ти ще бъдат толкова големи, че светът – пробудените души – ще могат да се ползват от тях. Твоето ухание ще се разнася навред!
И сега ти действително ще почувстваш, какво значи ученик на Учителя. За Божественото дело ще бъдеш готова на всичко, ще работиш през деня и нощта. Ще ти даваме задачи.шп=-яв
Връзката ти с майка ти е Божествена. Идва от най-висшите сфери, и никой няма да бъде в състояние да спре делото, което вие двете имате да извършите. Ще ви дадем възможност да работите, свобода на словото и действията в този и в другия свят. Крумчо (баща ми), ще ви съдейства. Така той ще се издига. Душата му благоговее пред вашата духовна сила и мощ.
Действително ви се отварят вратите! Повече вие няма да принадлежите на себе си. Това, което ще вършите, няма да бъде ваше лично дело, а колективно. Край вас ще има винаги такова велико присъствие, където и да идете, че стените на ада ще треперят! Няма повече да давате дан на тъмните сили, или както ти казваш и желаеш, и се молиш – ще ви изведем из затвора.
Казвам „изведем“, а не „изведа“, защото моето дело е общо, всемирно дело. Действително, моята мисия е най-отговорна, но върху вас чрез мен работи колектив от най-възвишени същества, завършили своята еволюция. Те ви очакват с радост и благоговение, и ще излеят такава благодат над вас, за каквато вие нямате физическа представа! И когато вие дойдете тук, при нас, изведнъж ще видите, че сте две слънца, които светят с прекрасна светлина. Слънце – това ще рече Божествените ръководители, т.е. една много висока, недостижима цел за душите.
Нито за миг не бих ви споменал и дума за това, ако не познавах вашето смирение и благородство! Всички ваши молби, тежести и терзания на Земята, се разглеждат тук на висшия съвет, на който присъстват едни от най-великите духове, и всички обсъждаме как да ви помогнем, за да намерите сили в себе си да издържите изпита, да се калите и уякчите в духовно отношение.
Ако не си силен, правдив, истинолюбив, любящ и всепобеждаващ, никога не можеш да се домогнеш до светлината на великите духове, завършили своето развитие!
Та сега, нашето решение във висшия съвет е – да започне незабавно вашето развитие и мисия.
Всички пречки и противоречия около вас, ще бъдат буквално пометени! Да, силни ще бъдете. Дори ще ви удостоим с благодатта да присъствате на някой наш съвет, ще ви дадем думата да разкажете за вашия път. Да изявите вашата непоколебима готовност да служите на Великия Учител. А Той самия, ще ръководи тоя съвет. Вашите разумни желания за Земята, ще бъдат взети в предвид.
Защо се смущаваш бе Стефко (майка ми), за тези пътувания?
Не разбираш ли, че отсега нататък вие няма да работите за себе си? Божий служители ще бъдете. Аз ти говоря, че Вселената ще бродиш, а пък ти се смущаваш да отидеш в някоя друга страна.
Ние ще премахнем всички граници между страните, ще потопим цели земи, ще изградим и ще създадем новата земя за Шестата раса, ще тресем, ще събаряме, и ще изкореним всичко лошо от Земята. Вие ще участвате в това, думата ви ще се чува. Това време скоро ще настане.
Пред вратата му сте спрели. Остава само да се отвори вратата. Охкания и пъшкания, ще има. Не се смущавайте. Вие вече знаете от собствен опит, колко трудно се събаря злото.
Всичко около вас ще се тресе! Вие ще останете тихи и спокойни, с молитва и с благодарност.
Косъм няма да падне от главата ви! Ако трябва тук да дойдете, това ще се реализира много леко за вас. Над вас бдят великите сили на разумната природа. Гледайте как ще се руши стария живот, и как на Земята, ще се роди новото човечество. Вие ще участвате пряко в този велик процес. Ще видите славата Божия. Та подготвяйте се, това предстои и вие ще участвате в Славата Божия и всичко, което следва занапред за вас, ще бъде свързано с тази ваша мисия.
Задача: всеки ден ще намерите време да се молите на Бога, и казвайте молитвата:
„Господи, изяви ни Се, за да можем да схванем и разберем мисията си, създаването на новото човечество и на новата Земя на Планетата.
Молим ти Се Господи, помагай ни да изпълним волята Ти, благославяй ни да работим за Твоята Слава и величие на Земята.
Изяви Се чрез нас, ръководи ни, дай ни сили да работим за Твоето дело на Земята, ръководи ни във всяка наша стъпка.
И нека нашите чувства, мисли и прояви, да бъдат свързани с великите души, които сега работят на Земята за Твоята слава.
Благословен Си Ти Господи, благословен Си Ти Велики Учителю, благословен Си Ти Христов Дух, благословени сте вие Велики Духове на Вселената, благословени сме и ние чрез вас!“
Амин.
Това е една велика молитва!
Работете с тази молитва. Работете с тази молитва непрестанно, и тя ще ви въведе до дверите на великото богослужение. Тя се казва от Великите Духове. Много е силна и дава възможност да участвате във великото, което ще залее Земята.
Вие трябва не само, Стефко, много, много да говоря, вие тази молитва трябва да я реализирате на Земята. Затова сте избрани, ще работите винаги заедно. Няма да се делите. Тогава силата ви е огромна, възможностите ви са безпределни. Да отправяте мисълта си за връзка с великите сили, които ще работят за създаването на новото човечество и на новата Земя.
Та Стефко, където те изпратим, ще тръгнеш незабавно, без противоречия, с Любов и Светлина. Света ще обиколиш, ще се просветиш, много знания ще събереш за съвременната култура, без което не си в състояние да работиш по мисията си. Ще работиш, ще видиш стария свят, който ще съборим, и ще участваш в създаването на новия свят. Свържете се с душата, която ще ви изпратим да съдейства, молете се от сега за тази душа, която подготвяме интензивно за среща с вас. Любов ли искате или щастие – всичко ще получите, защото го заслужавате.
Ти Величка, ще бъдеш благословена, обсипана с любов и щастие, както аз изсипвам над най-любимата си душа, което е на физическото поле (става въпрос за майка ми).
Така вие и двете, запознати веднъж с възможностите на злото, ще се запознаете с безграничните възможности на доброто и великата Божия Любов.
Тази душа иде на път към вас! Подготвяме я да се срещне с вас с Любов. Та чака те Величка любов, блаженство, духовен импулс, много, много работа. Ще пътувате и двете. Аз ще ви водя. Ще ви даваме задачи, и вие само ще слушате и изпълнявате. Няма сила на Земята, която да спре вашия път и работа.
Ние сме с вас, приветстваме ви и благославяме ви!
Господ да излее Своята благодат над тебе, моя малка Беба! [Така брата наричаше майка ми – Беба.]
Нова страница ще ви разтворя, силни ще ви направя, ще пребъдете във великото. Амин!
Господ и нашия велик Учител, да ви благословят и бъдат винаги с вас във Вечността!
Ваш небесен приятел и ръководител!
Амин
Брата говори
Брат Любомир Лулчев говори на 17 юли 1979 г., неделя, Витоша, към 11 часа и 15 минути преди обяд за Божието Благословение:
Днес ще ви заведа на едно красиво място в нашите планини.
Тръгваме и летим!
Минаваме през все по-ефирни местности, где цари вечна светлина!
Тук-таме край нас прелитат светли същества, облечени много красиво. Те ни поздравяват с вдигане на дясната ръка, усмихват се прекрасно, любящо, благославят ни и бързо отминават по своя път, оставяйки след себе си чуден аромат.
Сферите стават все по фини! Далеко сме от всичко физическо и земно, но има още много да летим.
Аз ви водя. На вас всичко ви се вижда много красиво. Слънце грее, а не изгаряте, светлината е много силна, но не засяга очите ви, температурата е висока, но това не ви вреди!
Вървете с мен към Рая. Виждали ли сте такава красота?!
Ето, навлизаме в един свят, той прилича на вашия, или вашия е като нашия. Всички ваши земни грижи отпаднаха, избледняха! Какво виждате – планините с високи върхове, долу под нас градини с прекрасни плодове. Тук всичко е на открито в природата.
Сега летим над един храм. Има арка в природата, и там са събрани същества, които пеят и се молят. Красиви са те. Харесват ли ви? Вашите души казват, че те са прекрасни. Едва ли сте виждали на Земята такова хармонично съчетание на образите, съчетано и прекрасни одежди и тяхната музика във велика хармония! Послушайте малко, и поспрете. Това ще ви обнови. Ето, те ви видяха и с усмивка отправят своята благословия над вас, а може би ви познават, радват се, че сте с мен.
Така живеем ние горе в Невидимия свят, направо в живата природа – в музика, молитва и хвалебства. Между съществата тук, цари пълна хармония. Те се разбират с един поглед, с една мисъл, с едно чувство. Всички ваши обикновени мисли, чувства, преживявания, са далече от тяхното велико съзнание.
Да продължим. Наближаваме планината. Ще ви заведа при най-хубавия извор. Той е бял, кристален, със скъпоценни камъни с най-различни цветове. Водата е кристална! Край него има полянки, обсипани с разкошни цветя – още по красиви от вашите земни цветя! Ще поспрем при този извор. Това е целта на нашето пътешествие.
Гледайте и се наслаждавайте на красотата на Невидимия свят!
Ако доведа тук най-обикновен човек, той би се захласнал, и никога не би могъл се върне на Земята! Би заспал тука! А вие имате познанието да се върнете, да разрешите задачите си на Земята, и тогава сами ще потърсите тоя извор.
Аз нарочно тук ви доведох! Вие сега ще се благословите! Аз ви казах, че сами ще търсите извора, но знайте, че никога сами не можете да го намерите. Тук е забранена зона, и нечистия – не се допуска.
Гледайте, гледайте какъв красив извор! Той е създаден, в резултат на вечната дейност на Великите, разумни сили. А сега ще си глътнете по 3 глътки от тази вода. И моят приятел Благовест, и той си пийна! (Това е моят син).
А сега, знаете ли какво значи, че пихте от този извор? Никаква болест няма да остане във вас! Водата е вълшебна, лековита, тя ще изпълни вашето естество с нов импулс за работа.
А ти, Величка, от сега нататък ще бъдеш здрава!
Затова ви доведох на този извор. В най-трудните моменти на вашия живот, при болезнени състояния и разположения, си спомняйте за този извор. Вземете си малко от тази вода – не физически, духовно си вземете. И ти Величка, вместо лекарства, пийвай си по една глътка от водата на този извор. Напълнете си по едно шишенце – кристално. Аз ви давам по едно кристално бяло шише от по един литър. Аз сам ще ви напълня шишето.
Дай, моя мила Стефка, твоето шише. Ето, навеждам се и напълвам догоре шишето с тази свята вода. Ето, заповядай и вземи и Господ да те благослови!
Дай Величка и твоето шише. Вземи го и бъди велика! Няма вече болести за теб!
Благовест, и ти дойде! – Ще намеря шише и за теб. Напълвам го с кристална вода. Заповядай, мило дете! Господ да те благослови да изпълниш мисията си, за която си слязъл на Земята!
Край 4-А
Величка Няголова като ученичка
Величка Няголова 4B – Юли месец 1979 г.
Поседнете на тревата, дръжте в ръце шишетата, никога не ги изпускайте! Пазете ги, пийвайте си от тази свещена вода, но мисълта ви да бъде при свещения извор! Никога да не го забравяте, и Господ да бъде с вас.
Седнете малко на тревата, погледнете красотата, послушайте тишината, изпълнете се със светлината и се върнете пак долу на Земята. Да станем и край този свещен извор да прочетем молитвата, която ви дадох.
Сега си носете шишетата, и в най-трудните моменти на вашия живот си пийвайте от тази водичка. Запомнете тази екскурзия, и нека този красив извор ви напомня винаги за великата хармония и красота в Невидимия свят и за безкрайната Любов на Бога към вас мои скъпи души, съзнанието и благословението, на когото на Бога и това на Великия Учител ви доведе тук.
Амин.
Божието благословение да се излее върху вас!
Довиждане, и до нови срещи!
Водата във вашите шишенца, никога няма да се изчерпи – става магическа! Тази вода е духовно животворна. Никъде във Вселената няма друг такъв свещен извор! Има много други, но този е единствен, и над всички други. Той е първоизточника на живата вода. Този велик извор е извора на Любовта. Тук скъпоценни камъни, блестят в хиляди нюанси!
Доволни ли сте? Много ти благодарим, и Господ да ви благослови за великата си Любов към нас!
Досега никого не съм водил на този свещен извор на Любовта, и освен вас, други няма да водя. Вие се ползвате с великата привилегия на Великия Учител!
Ваш невидим приятел!
1 юли 1979 г., неделя, преди обед.
Говори брат Любомир Лулчев чрез Величка, у тях.
Ти действително имаш много врагове, но не е случайно това!
Всички ще гледат да те спънат и ограбят! Те не са виновни. За всичко си виновна ти! Ученик лесно не се става! Колкото повече те оплюват, толкова по-прав е пътя ти, и ти смело върви по добрия път!
Лошото е, че ти затъваш, поддаваш се, и въобще си добър проводник и в единия и другия случай. Много си чувствителна, фина и податлива на атаките, и на нас ни е трудно да те измъкваме!
Но едно да знаеш – на тях няма да те дадем!
Ти си вписана в нашите анали. Светът ще преобразим, Земята, ако трябва ще преобърнем, но ти си наша. Всички дяволи, в пъкъла ще ги навържем и навреме! До тебе няма да се приближават повече, а ти ученичка ще бъдеш.
Сега в тебе се извършва една основна пертурбация! Всички клетки, свързани със злото – изгарят. Затова ще се чувстваш така омаломощена, недобре и ще си мислиш, че си заминаваш, а то няма да си заминаваш. Този процес ще продължи. Не се отчайвай от изтощението ти. Така ще караш известно време. Всички стари клетки, след тяхната смърт, ще бъдат заменени с нови. Това е равностойно на едно умиране, а след това на новораждане. И това ще стане в един живот. Не обръщай внимание на състоянието си, гледай да караш някак си, постепенно ще настъпи и подобрение.
Ти беше още по-зле, сега си по-добре, и съвсем ще се оправиш постепенно! Не можеш да станеш истинска ученичка, без този процес. Той е жизнено необходим! Не губи кураж, вярвай, че ще се оправиш. А ти не вярваш, много се обезверяваш и отчайваш. Както искаш разсъждавай, но действително процеса, който става с теб, е труден. Добре е повече да почиваш.
Намерихме ти такава работа, в която да си почиваш. Работата ти ще се оправи. Средата ти в службата ти, не е много лека. Много ще те атакуват, но ти сама виждаш, че те са безсилни пред тебе. Ще има и други, които ще те обичат и уважават.
Ти ще разбъркваш мозъците на всички там! Около тях ще се върти един невидим огън. Те няма да го виждат, но ще го чувстват съществуването му. И които са неизправни, ще изгорят в този огън. Да, ти действително си пратена при едни от най-големите безбожници. Не е необходимо много да им говориш. Ще мълчиш, а ние ще работим. Те са интелигентни хора и душите им разбират, че досега не са срещали човек като тебе. Те ще те атакуват, но не са страшни.
Тези около тебе и които са от Братството, са по-страшни! Радвай се, че имаш толкова много врагове! И аз имах много! Колкото повече светлина излиза, толкова повече тъмнина се насочва!
Засега не напускай работата. Ще си починеш, ще се обновиш и всичко ще се уреди. Това трябва да го направиш, за да работим заедно.
Ти имаш нужда от голяма почивка! На планината ще си починеш. Там ви подготвям изненада. Непрестанно ще работим, там ще извършим някои процеси. На Благовест ще му бъде много добре!
Стефка да обича околните си, но да седи по-настрана от тях. През големи изпити ще ги прекарваме, и тях ще ги спечелим.
Благовест има нужда от тази аура. Ще се чувства като окъпан – добро детенце!
Скоро ще се смени обстановката, ще се погрижим за това. А вие със Стефка, работете. Тази година ще изкарате добре на Рила. Времето ще бъде хубаво.
Прекратихме вече разговора с брат Лулчев, защото Величка се измори.
Днес на 8 юли 1979 г., неделя след обед – Ново послание от брат Любомир Лулчев.
Говори брата:
Наближава Петровден и цялата Вселена ще ликува! Учителят се ползва с голям авторитет във Вселената! Милиарди възвишени същества, ще фокусират своята вибрация към Земята. При тази мощна светлина, която ще я залее, ще се получи голямо присъствие. Дава се ход на духовното в света. Ще настанат големи промени.
Земята е още доста силно концентрирана на тъмни сили, но при тази мощна светлина, която ще я окъпе, и каквато тя не помни досега, ще се предизвикат известни катаклизми.
Злото ще бъде изтласкано от Земята! Борбата е вече решена, и вие изведнъж няма да го почувствате, но ще има доста да треперите. Какво ще бъде ли? Нещо, което никога не е било! Злото ще бъде победено!
И България ще даде своя дан. Ще разтворим тефтерите. Кармата на България трябва да бъде платена. Знайте, че часът настъпва.
Не се подавайте на злото, което изтича. Ще се създадат условия на Земята да останат само тези, които ще приемат Новото Учение. И ще го приложат. И вие трябва да бъдете от тях. Невидимият свят е много строг. Присъдата е вече подписана, но не за вас се отнася.
Който иска да живее порочен живот, ще напусне Земята!
Този огън гори сега и във вас, и вие като по-чувствителни хора, чувствате нещата отдалеч. Вашето състояние, ще обхване и всички други. Малцина ще са тези, които ще успеят! Само истинските и тези, които имат приятели. Трябва да знаете, и вие го знаете, че идването на Учителя на Земята е едно епохално събитие, което няма равно на себе си досега! И вие знаете, че такава велика сила до сега, не е слизала физически на Земята!
Господ никога до сега не е направил такава голяма жертва, не е проявил такова милосърдие и такава велика Любов, и то да помогне на онези, които Го любят, и които са готови да изпълняват волята Му безпрекословно. Към тях Той е толкова щедър, че е готов да направи всичко! Той чу воплите и молитвите на страдащите души, които копнеят да видят реализирана Божествената Мъдрост на Земята. Той даде възможност на всичките хора да се пробудят и да потърсят Господа, но малцина ще бъдат избраните.
Никой няма да чака тези, които не желаят да се променят. При толкова любов и грижи, тези духове не престанаха да вършат зло на Земята. Със своята наглост, те станаха досадни на Бога, и завинаги ще бъдат изгонени!
Това са духове, които внасят смут във Вселената, и се опитват да заграбят всичко. Съдбата им е окончателно решена. Сега е съдният им час. Още един час остава. Господ създаде света с любов, и от тогава досега те все Му пречеха! И досега не са се отказали, и ако останат, няма да се откажат – пак ще си продължат злото дело. Те доведоха света до този хал. Непрестанно дебнат да хванат и будните души.
Ако имахте духовни очи да видите тези плеяди край вас, които гъмжат по Земята, ограбват всички, които могат, нито миг не почиват, а дебнат! Те влизат в много хора, които им създават условия, и тормозят други!
Ние трябва непрестанно да бдим и да помагаме, да помагаме, където може. Ако бяхте тука, нямаше да ви е много лесно, а вие сега нищо не виждате и си живеете спокойно.
Ние нямаме нито миг почивка! Трябва да ви пазим от злото, което ви дебне непрестанно!
Вие дори не се сещате, само чувствате помощта ни, но има нещо неспокойно във вас, нещо, което всичко вижда и разбира, но го пази в тайна от вас. Че живейте си спокойно, защо да се безпокоите? Правете си сладко, компоти и др. Всичко наопаки ще обърнем. Тези духове треперят! Те знаят много добре кой е Учителя! Прекланят Му се, и продължават пъкленото си дело!
Ние сме в мобилизация. Основна задача за нас сега е Земята. Как да извършим всичко, като причиним минимални страдания на нашите мили приятели. Като знаете това, спете си спокойно, разхождайте се, развличайте се, а ние нито миг не губим от скъпоценното си време.
Човечеството е поставено на един висящ мост – над бездна от вода – океан. Но мостът се клати, люлее се над бездната, бушува отдолу водата, и всеки момент ще се прекъсне и ще изсипе всички в бездната, откъдето няма спасение! И вие сте на тоя мост, но вашата съдба ще бъде друга. Когато мостът се прекъсне и всичко се изсипе, отгоре ще бъдат спуснати светещи стълбички, по които ще се качат тези души, които заслужават да бъдат спасени. Амин!
Ето картината на спасението ни:
Моста се прекъсва. Отдолу е бездната и отгоре има светещи стълби, които се спускат. Тъмните сили няма да могат да се докоснат до светещите стълби, защото ще изгарят от светлината им. Те ще бъдат светещите стълбички само за определени души, които са работили за Бога.
Ще се чуват вопли, стенания, плач, скърцане със зъби! Нищо не трябва да ви смущава!
Тогава Земята ще бъде озарена със мощна светлина. Учителят ще Се изяви. Обикновените хора ще кажат, че това е свършека на света, но духовните хора трябва да знаят, че това ще бъде Началото на Новата култура на Земята.
Молете се и вие, за да може и вие да участвате в създаването на Новата култура на Земята и на Новото човечество. И затова сте така отпаднали и изморени, защото долавяте отдалеч това, което идва!
Но вие не сте на Земята, за да плащате като другите хора, а за да бъдете в едно с невидимата армия от светли същества, която ще разчисти пътя. Ако можехте да имате това съзнание, нищо друго нямаше да ви интересува! Разбирате ли в колко важен момент сте на Земята? Невидимият свят разчита на вас, пази ви, подкрепя ви, подготвя ви и вие трябва да устоите докрай. Това е много важно.
Чуваш ли, Величка? Малко трудно чуваш! Ти предварително усещаш нещата, на тебе ти влияят тези вибрации и ти си уморена. Ще ти дадем почивка, но трябва духовно много да работите. Атмосферата край вас е много гъста и вие се задушавате вече, а трябва да издържите.
Познавам ви, пожелавам ви ползотворно прекарване на съборния ден, духовен подем и издръжливост! Победата ще бъде наша. Амин!
Така Господ е решил. И когато всичко се успокои, ще се съберем заедно на някоя красива полянка в планината, ще седнем на богатата трапеза да си хапнем, ще разговаряме, ще размишляваме и ще си починем в красивия Божи Рай, създаден от Великия Творец, за да пребъде във веки доброто и любовта.
Ще посетим и Учителя, ще Му целунем ръка, и ще Му благодарим за великата Му милост и благост към нас! Да бъде благословен във веки!
Славата на Неговото дело да се носи навред по Вселената!
Ваш невидим приятел!
22 юли 1979 г., неделя – към 4 часа след обед
Говори брат Любомир Лулчев, чрез Величка
Аз чрез Величка, ще ви дам някои упътвания.
Мои мили приятели, радвам се, когато мога да разговарям с вас!
Моята задача е да бъда край вас, и да ви помагам. Това е една приятна за мене задача. Има други по-неприятни така да се каже задачи, в смисъл трудни, с други същества. С вас ми е по-лесно, но вие създавате условия за изява понякога. Затова и заради моята голяма любов към вас, ми е толкова приятно това общуване!
На тебе ти е малко трудно да влезеш в контакт – изморяваш се. Да, така е, но вие трябва да знаете, че вашето общуване с мен е голяма привилегия за вас. Освен това, влизайки във връзка с мен, вие се пречиствате и обновявате.[Влезе синът ми Благовест.]
Моят приятел дойде! Аз ще му помагам по-нататък, ще работя и ще се изявявам и чрез него. Сега работя, да го подготвя за това.
Вие всички сте една верига – Стефка, Величка, Благовест.
Разширявайки съзнанието на единия, се разширява съзнанието и на другите, а чрез вас ще разширим съзнанието и на много други души. Те ще се закачат за вас като на магнити. Кой където може ще се хване – за ръцете, за краката, тялото, главата, косите, сърцето – за вас. Но това ще бъдат само готови, определени души. А вас ще ви напомпя с достатъчно сила, да издържите този товар и ще го издържите.
Предстоят ви редица срещи с много души, с които вие ще работите, но самите вие трябва да бъдете изработени и да светите. Всички души, които ще срещнете по пътя си, ще бъдат определени. Това знайте. Идва времето на тези срещи, и те ще бъдат много. Много хора ще минат през вас, и все изпратени от мен. Трябва да представлявате извори, които бликат и дават. Ако бяхте горе, същата работа ви очакваше – да работите върху пробудените души. Сега ще изпълнявате същата задача, но тука на Земята. Трябва да четете повече, но вие няма да проповядвате научно. Достатъчно ще бъде много малко да въздействате, чрез себе си. Силата ви ще идва от горе, ние ще се проявяваме чрез вас.
Отиването ви на Рила тази година, ще бъде начало на една нова епоха за вас. Задачата, поставена още миналата година от Учителя, ще бъде доуточнена и преизпълнена. Ще ви се даде конкретна работа, в която трябва да участвате вече съзнателно. Несъзнателно вие отдавна работите, но сега това трябва да бъде съзнателно и целенасочено. Избрани сте за работници на Божията нива, а житото вече е изкласило, и нали знаете – Учителя чака със златен съд.
Там на Рила ние ще ви пречистим, обновим и подготвим!
Голяма работа ви чака! Край вас ще има голямо присъствие (добри духовни условия), и времето ще бъде благоприятно. Ще ви се изявим, ще ви укрепим и предначертаем пътя на вашето духовно поприще.
Ти Стефка, за нищо не се смущавай! Остави реката да тече. Стой на брега, наблюдавай и се моли. Реката сама ще ви доведе тези, които трябва да дойдат при вас.
И ти Величка, не се мъчи да се измъкнеш, напротив – ще те въведем в най-отговорни кръгове, където ти ще работиш, дори несъзнателно. Обаче, няма заминаване за другия свят! Постепенно ще се възстановяваш, но ще трябва да пазиш енергиите си и да ги изразходваш много пестеливо. Живота трябва да се цени, а енергията е Божествена! Не трябва да се прахосва за глупости! Твоя живот за в бъдеще, ние ще го предначертаем. Не се смущавай! Каквото наредим, това ще бъде. Тук се слуша нашата воля. Вие се молете и ученици бъдете, не се смущавайте за здравето си. Трябва да служим на Учителя. Ще те укрепим и разнообразим.
Очаква ви светло бъдеще!
Работете заедно и бъдете заедно. Ще ви създадем възможност за работа.
До нови срещи в планината!
Ваш верен небесен приятел!
Амин
Говори брат Любомир Лулчев на 29 юли 1979 г. на Витоша [неделя сутрин, към 11 часа и 15 минути]
Мили мои приятели, щастлив съм много да ви срещна в едно добро настроение!
Доброто настроение дава условия за повдигане на човешката душа. Светлите, красиви мисли насочват човешкия дух нагоре, към възвишените светове.
Аз идвам отдалеко – от света на абсолютната хармония. Слизам с радост при вас, да ви обнадеждя и да ви помогна във вашия малко труден човешки живот.
Красиво е тука на Земята, и вие се радвате на красотата на природата. Красиво е и горе в нашия свят! Там обитават само възвишени същества, които живеят абсолютно напълно разумен живот. Те също се интересуват от вас. Тук имате много приятели.
Ще ви заведа до един свят. Пригответе се. Тръгваме. Летим много бързо! Може да се обърнете да видите Земята – кълбо, голямо като Слънце. Има светлина, но не свети като Слънце.
Продължаваме – все по-нагоре и по-нагоре! Никъде няма да спираме. Започваме да влизаме в обсега на звездата, където ще кацнем. Тя е Слънце. Свети много силно! Влизаме направо в огъня, но няма да изгорим! Тялото, в което сме – не изгаря! Край нас навсякъде е светлина – мощна светлина. Тука няма тъмнина. В царството сме на абсолютната светлина.
Много бързо се движим, скоро ще спрем. Тук с физическо тяло не може да се дойде – изгаря се. Тази светлина се получава от светлината, която излъчват разумните същества, обитаващи това Слънце. Те са до такава степен просмукали цялата атмосфера със светлината си, че навсякъде свети и извира светлина. Погледнете наоколо, всичко свети! Има и природа – планини, дървета и същества. Тук няма къщи, а има храмове. Те са сред живата природа. Ще посетим такъв един храм. Виждаме нещо като движение на светлината, която блика. Наоколо се събират същества, които размишляват. Те са облечени в разноцветни одежди, светят като Слънца, а самия храм е източник на вечна светлина. Съществата седят безмълвно, размишляват около този храм.
Велика Божия картина!
Да спрем и ние тук. Те дори не ни виждат – толкова са съсредоточени в молитвата си. Благодарят на Бога за светлината, която непрекъснато им изпраща. Те са толкова напреднали, че като се молят, светлината на храма се увеличава още повече, а те непрекъснато са в молитва. Вземете пример от тях. Нищо не ги интересува. Те са толкова вглъбени, от тях струи любов, милосърдие, благост и абсолютно спазване на законите, строгост и безкомпромисност. Свържете се с тях, станете като тях разумни, мъдри, светли, любящи служители на Бога.
И за какво се молят те? Благодарят непрестанно на своя Създател, Който с такава любов и безконечно дълго време ги е чакал те да вървят крачка по крачка по пътя на своето усъвършенстване. Помагал им е, и Той ги е насърчавал.
Вашият път сега е техен изминат път вече. Те разбират добре, че пътят е труден, и затова помагат на всеки, който желае да върви по този път, и го благославят!
Макар че не ви обърнаха никакво внимание, защото са много заети, те се молят за вас и ви благославят! Те ще ви помагат и в пътя ви за напред. Сега вие се обливате със светлина, започвате и вие да светите, и трябва винаги да светите.
Запомнете този извор на светлината – този храм на светлите същества. Ето, пред храма се появява трон, на който е седнало светло същество с корона на главата. Неговата светлина прелива с тая на храма. Това е съществото, което тук работи – пазител на храма.
То рядко може да се види! И действително е като един мираж.
Съществата изливат своята благодарност към този светъл дух, който ги озарява със светлината си и благославя. Това същество се яви, може би и заради нас. Ние сме тука гости. Ето, че ни приветствува, и вдигна дясната си ръка и ни благослови! И ние да вдигнем дясната си ръка и да го благословим, и да му благодарим за великата му любов към нас! Тук не се разговаря с думи, всички разговарят мислено и се разбират.
Мъдрото същество насочва вибрацията на всички към вас. То иска да ви окъпе и очисти. Вслушайте се в гласа му – какво ще ви каже: „Добри хора, бъдете светли, разумни същества, работете винаги във светлината, която непрекъснато да озарява вашето съзнание. Този извор на светлината, при който сте дошли, ще ви очисти от всички наслойки, ще стопи леда в сърцата ви и мъглявините в ума ви, ще ви облеем от този извор, и вие ще се върнете обновени! Всичко отрицателно у вас, ще изгори! Скоро ще се видим пак с вас, но вие ще бъдете коренно променени! Вие сте пробудени души, но имате известни кални наслоявания на миналото. За да стигнете до нашата култура – на културата на светлината – имате още малко път да извървите, но вие сте вече предопределени за този храм. От сега нататък ставате наши служители, служители на светлината!“
Явява се и Учителят. Нищо не казва, а се усмихва.
– Вашият Учител ми нарежда, да бъдем благосклонни към вас. Ние Му се подчиняваме безпрекословно. Той е и наш Учител. Радваме се и ви благославя! Всичко става с Негово знание. Той от вас иска много работа. Като дойдете тук, ще дойдете при този извор, и ще продължите работата си. Нашата основна дейност се заключава в това да светим и да обливаме и другите със светлина. Тази светлина е като радиоактивни лъчи – прониква навсякъде. И когато я насочим към дадена душа и я фокусираме към нея – стават чудеса! – Лъчите проникват абсолютно навсякъде, и метат – гонят и изгарят всички отрицателни наслоявания. Ние ги насочваме само към определени, избрани души. Енергията никога не трябва да се прахосва.
И този извор от светлина е равностоен на цяло Слънце, което се фокусира към дадена душа. Такава душа израства ще – не ще, и завършва преждевременно своята еволюция по-рано от другите хора.
Законът е строг. Попаднеш ли под лъчите на този извор, за тебе няма вече друг път! Остава само да вървиш по пътя на светлината и вървиш, но малцина могат да дойдат до извора на светлината. Не е позволено. Трябва да се измине дълъг път на развитие – милиони години да вървиш по пътя на светлината, за да се домогнеш да видиш извора на светлината.
За вас правим изключение – съкращаваме пътя на еволюцията ви. И кой гарантира за вас? Един от тях е вашия приятел, който ви доведе. Ние го познаваме много добре – мощен и възвишен дух – един от най-добрите ученици на Учителя.
Вие знаете ли коя е вашата привилегия на небето? Не помните – вие бяхте от онези души, които слязоха физически на Земята да служат и помагат на Великия Учител, и сега продължавате да Му служите с любов. Вашата любов към Него и преданост, води до Неговата безпределна любов към вас!
Независимо от вашето развитие и вашите наслойки, ние тук произнасяме имената ви с благоговение!
Вие бяхте тези, които помагахте на великия Учител в Неговото дело. Знаем ви поименно. Цялото Небе ви знае. Няма светло същество, което да не ви познава, да не ви обича и да не ви благославя! Това значи, че вашите имена са записани горе, независимо от вашите погрешки и слабости, които не са присъщи за нас, и абсолютно са изключени.
Ние сме благосклонни към вас, затова вие ще прескочите еволюцията си с милиарди години! Ние ще ви окъпем със светлина, ще ви издигнем в едно от най-високите нива на развитие.
Вие светли приятели, благословени от Великия Учител! Неговото присъствие тук е рядкост. Сега е дошъл заради вас. Разбирате ли колко много се разчита на вас? Ще ви покажем всички тайни на Вселената. Навсякъде ще ви заведем, защото вашите стъпки са свещени, и за вас се застъпва Великият Учител. Неговата заповед е закон за нас. За Него няма нещо невъзможно и непостижимо!
Ние благоговеем пред това Велико Същество! Ние всички Го изпратихме на Земята. Той слезе между потъналото в тъмнина човечество, и заля Земята със Своята светлина.
Ние всички отгоре бяхме край Него и Му помагахме, но край физическото Му тяло бяхте вие, и се докосвахте до Него.
Това дава отпечатък за по-нататъшното ви развитие!
А вие сте малцина, и ние добре ви познаваме. Вие сами не се цените, но за нас сте много ценни. И като дойдете тук, и вие като вашия приятел, ще имате привилегията да обикаляте навред Божият Рай.
За първи път говорим тези неща! На никого не сме ги казвали, но ние ви познаваме и знаем, че на вас можем да разчитаме. Вие сте от малцината, избрани да бъдете истински ученици.
Думите ми не се отнасят за всички, които са били край Учителя, а само за тези, които Той Сам си е избрал. Това да не ви блазни, защото е много отговорно да разчита на вас Великият Учител!
Това ще рече, че и цялото Небе, цялата Вселена разчитат на вас!
Господ да ви благослови, да ви окъпе в светлина, и този извор на светлината да влее своята благодатна твар за вечни времена!
Ние ви благославяме!
Учителят ще каже: „Любящи мои ученици, вървете напред и все напред“, и тогава пред вас ще се разкрие нечутото, невидяното, недостижимото! Това примамва ли ви? Нека това да ви окуражава във вашия труден път на Земята. Бъдете мои верни, предани, любящи ученици.
Навсякъде ще имате картбланш! Всичко ще ви разкрием, но и вие няма да ме посрамите. Смело напред! Където и да ви пратя – ще работите. И никога не забравяйте любовта на светлия възвишен свят към вас. Вие сега почувствахте тази любов. Нека това да ви окриля и ръководи в бъдещия ви път. От сега нататък да виждаме във ваше лице едни истински ученици, живеещи абсолютно съзнателен живот. Обещаваме ви големи награди, след като минете трудния път. Но това да не ви блазни, а вие работете с любов.
Вие имате щастието да се домогнете до една малка част от моя вътрешен живот на Земята. Ако вие разговаряте един път в годината, месеца, седмицата с нас, то моя живот на Земята беше непрестанна връзка с Невидимия свят – както вие сега.
Но вие трудно се измъквате от тинята, мои добри и любящи ученици!
По-често, рекох общувайте с невидимите същества мои скъпи ученици. Цялата Вселена ще пребродя, но вас ще намеря и запазя, ще ви заведа при Бога. Всичко останало на Земята е много второстепенно. А защо толкова се вживявате? Искам да израснете. Желая ви да станете мъдри, добри и любящи ученици. Следвайте моя пример. Общувайте с Невидимия свят. Нека тези общувания да станат един непреривен процес, да бъдете долу на Земята, и никога да не се потопявате в аурата им. Духът ви да бъде горе. Ние ще пречистим Земята, и просветлим аурата й.
Следвайте моят пример. Абсолютно от нищо не се смущавайте и тъжете! Ние всички, се грижим за вас. От сега нататък вашия живот, ще премине под мое ръководство. Аз ще отреждам вашата съдба. Вашият мил приятел – брата Любомир, ще бъде проводник на моята дейност към вас. Ще му се подчинявате абсолютно, вярвайте в неговата беззаветна обич и любов към вас. Той черпи своята любов от самия извор на вечната любов. Има всичко това благословение и благоразположение. Той ще работи с вас. А чрез него целия Невидим свят от разумни същества, които благоговеят пред вас и непрекъснато ви благославят бързо да растете, и да ги посетите след време. Разбирате ли тяхната безгранична любов към вас?
Аз лично съм гарантирал за вас! И никога няма да ви оставя! В най-трудните моменти на живота ви, съм ви помагал винаги. Познавам беззаветната преданост на Стефка, и тази на Величка – мои светли души и възлюблени ученици. На вашата любов към мене и аз ще отговоря със Своята безгранична любов, за която няма граница в цялата Вселена. От сега нататък, вие ще учите закона на Любовта.
Още искам от Величка да я пренатоваря. Всичко старо от съзнанието й ще го изгорим, и тя ще просветне и ще стане силна и мощна!
Ти Стефка, си по-силна от нея, по-издръжлива си! Сега ще развиваме и нейния гръбнак, ще ви дам задачи по света. Мои ученици ще бъдете, и като такива, навсякъде ще работите.
Пътят ви Сам ще чертая, вратите ви Сам ще разтварям. Навсякъде ще ви посрещам, и ще бъда с вас.
Така ще работим заедно, ще подготвим и Благовест. Велико бъдеще го очаква! Той напълно ще продължи вашето дело. Вярвайте му. Ще изтекат мътните води от него, и той ще се пробуди и просветне. Велик дух ще го ръководи. Той е силен!
Работете с брата Любомир Лулчев, който ще ви обогатява и разкрива пред вас тайни от Невидимия свят.
Пожелавам ви, мои любими ученици, да просветнете в Царството на Отца си, да изпълните с чест всички задачи, предвидени за вас на Земята!
Цялото Небе ви благославя за вечни времена! Действително Земята засиява от това присъствие, и фокусиране на светлина.
Мили мои чада, навсякъде в света ще ви разведа, и вие ще славите Господа на Земята, и ще разнасяте славата Му навред по света!
Ваш Учител във Вечността.
Всичко, рекох, добре ще се нареди за групата, за вашата духовна работа и всички останали проблеми!
Няма, Величка, да бягаш от Земята. Ние ще ти показваме и други свят – твой вечен копнеж, и ще работим, за да просветне името на Отца нашего на Небесата на Земята.
Амин
Ползотворно прекарване на усилената ви работа на Рила, а не почивка!
Говори брат Любомир Лулчев:
Мили мои приятели, моите думи са бедни да опишат тържеството на днешният ден!
Към вас беше изпратена енергията на безграничната любов на светлите възвишени същества към вас!
Моята любов е част от тази обща любов. Чудни времена настъпват! Ще работим заедно, както повелява нашия любим Учител. Нека с обща благодарствена молитва, да изразим великата си благодарност за Неговото изявление днес.
Това са най-епохалните моменти във вашия живот, през цялата Вечност на създаването ви и развитието ви! Вие сте вече членове на колектива от велики души, които работят за благото на всички същества по цялата Вселена.
Да завършим нашата кратка разходка из Божия рай с Добрата молитва.
„Бог царува на Небето, Бог царува в живота, да бъде името Му благословено!“
„Да се прослави Бог в Бялото Братство, и да се прославят Белите братя в Божията Любов!“
Благодарим на съществата и на брат Любомир, който ни заведе и за изявлението на Великия Учител! Амин!
Дадено в неделя по обед на Витоша, на 29 юли 1979 г.
Амин
Говори брат Любомир Лулчев днес – на 6 август 1979 г., [понеделник сутрин на „Студени чал“ – отстрани на връх „Иречек“, край Мусала в Рила]
Започва брата да говори:
Щастлив съм, че можах да ви доведа на тези прекрасни места!
Тук вие работите заедно с невидимите същества. Те са дошли, за да пречистят Земята. Работете заедно с тях.
Тук действително физическия и духовния свят се преливат. Тук е толкова красиво, че се доближава до красотите на Невидимия свят! Тези могъщи същества, които са пред вас, реализират вече започнатото дело на Земята. Земята ще стане пак земен Рай, каквато е била след създаването й. Тука по тези места, светлите същества работят и създават съдбините на Земята. Тях ги ръководи Учителя. Съдбата на Земята се намира в Неговите ръце. Той сега е много строг, защото е наближило края на старото. Светлите същества със своето идване на Земята, донесоха със себе си и новата култура. Тя е в света над Земята – в ефира, и остава само да кацне на Земята. Тя е вече свалена, процеса е подобен, както на раждането на детето. Детето е вече създадено, и е в утробата на майката. Остава само да се роди, и да се появи на новия свят. Та планът е вече готов. И това е един велик план! Ще плачете от радост!
Земята ще стане приказна градина! Ще се промени климата. Ще стане по-благоприятен! Ще се пречисти водата, въздуха, пространството около Земята, ще се пречисти и самата Земя. Ще се явят и нови видове плодове, организмът на хората ще се промени. На Земята никога вече няма да се извършват убийства, храната, която ще се употребява, ще бъде от плодове. Това няма да стане така бързо. Но сега е края на старата епоха.
Затова и Учителят слезе на Земята. Той слезе да даде пример на човечеството, да освети съзнанието му с мощна светлина. Той слезе на Земята в най-великия и критичен момент! Всички, които могат да се пробудят, ще бъдат спасени и подготвени за новият начин за живот. Всичко ще се видоизмени, и вашият организъм също. Всичко старо във вас трябва да изгори, трябва да светите, както светят светлите същества. Запознавайки се с тяхната култура и начин на живот, вие трябва да ги възприемете, и трябва да станете образци на тяхното съвършенство.
И ние ще ви въртим в огъня дотогава, докато вие придобиете тяхната светлина. А то никак не е трудно. За тях се вижда много трудно да живеят такъв живот, какъвто живеят обикновените хора на Земята. Те смятат, че най-леко е да се живее свят живот, а вашият живот за тях е невъзможен! Те се учудват на това разхищение на Божествените енергии на чистотата!
Ако не беше великата Божия Любов, залегнала в тях като основен принцип, само за 24 часа, те щяха да създадат друг ред и порядък в цялата Земя. А сега те са се насочили към Земята, и чакат само разрешение, за да проведат великата си реформация. И те ще бъдат безпощадни, в изпълнение на този Божествен план на Земята.
Запишете си това със златни букви, че скоро идва времето, когато Земята ще бъде Рай, и дошло е.
Тогава светлите същества ще слизат и възлизат на Земята, и земната култура ще бъде в пряка връзка с тези същества. Никой дори няма да запомни за старата култура на Земята. Заедно с нейното заличаване, ще бъдат унищожени всички източници на информация за нея. Съществата на Земята няма дори да се сещат, че на Земята е имало такава отрицателна култура. Те ще смятат, че Земята вечно е била такава Райска градина. Господ ще заличи всичкото зло от съзнанието на Новото човечество.
Този процес ще бъде свързан с изправяне оста на Земята. Този процес ще засегне и цялата Слънчева система, ще се промени и пътя й в небесното пространство, и ново Слънце ще огрее и планетите и Слънчевата система. Ще станат и пертурбации с Луната, която силно влияе на процесите на Земята. За Космоса това ще бъде равностойно на космична катастрофа. Такова явление се случва рядко във Вселената!
Големи сили са насочени към Земята, но всичко ще стане постепенно, неразбираемо. И когато вие дойдете пак на Земята, ще бъдете в нови тела, много по-ефирни от сегашните. Вие ще бъдете представители на новата култура на Земята, вие – будните души, и когато пак дойдете на нея – ще живеете в радост, няма да си спомняте за черното минало. То ще бъде окончателно ликвидирано! Тогава вие ще оставяте дълги години на Земята – много повече от сега.
На Земята ще се даде друго име. Това ще бъде началото на възлизането на земната култура. Светлите същества ще посещават с радост Земята, а сега те идват, за да работят и им е трудно да понесат вашата култура.
Затова те с обикновените хора не се занимават, не им обръщат никакво внимание! Целта на техните посещения на Земята – това са онези светли души, които работят за Бога, и на които те ще помагат като ги подготвят за новата култура. Казах, че те не се занимават с обикновените хора. Но така са си изплели мрежата, че тези хора са обвързани от всички страни. Те няма да могат да вършат злини на Земята!
Всичко зорко се следи от този възвишен свят, който масово се е пренаселил на нея. Затова сега ще станат чудеса, действително чудеса! Всички будни души, ще могат да влязат в реален контакт с невидимите същества. Ще провидят, ще прочуят, и този им контакт с тези същества ще им послужи като импулс да вървят нагоре – към своето усъвършенстване. Гледайки тяхната ефирна форма, техния хармоничен образ, светлината, с която светят, всички будни души ще добият непреривен импулс да последват техния път – път на съвършенството, път на светлината, път към Бога.
Това са съвършени същества, които никога не грешат. Те спазват абсолютно Божествените закони, тяхната мисъл и мъдрост, техния образ и светлина, техните чувства, любов и топлина – те идват от света на абсолютната хармония, и го пренасят тук – на Земята. Те ще ви помогнат вашите умове да започнат да мислят по-мъдро, а вашите сърца да се проникнат от безграничната Божия любов.
Само безмерната любов на Бога, можа да застави тези мощни, светли духове да дойдат тук на Земята и да наблюдават вашите несъвършенства. Някои от тях, които за първи път посещават Земята, гледат на живота ви с крайно учуден поглед! Може би те не са знаели, че има толкова несъвършени култури във Вселената, толкова пропаднали култури – такива безбожници! А някои от тях плачат, като гледат вашата култура и вашето несъвършенство!
И вие – жалки същества, които можете да допуснете в съзнанието си мисълта, че вашият Творец не съществува, че във Вселената няма съвършени култури, че вие сте най-мощните във Вселената! Други от съществата не идват за първи път на Земята. Те и друг път са работили на Земята, а може и хиляди години да са работили. Те не се учудват на съвременното човечество, но гледат много строго и започват да провеждат Божия план на Земята. И знаете ли – всичко ще изкоренят!
Учителят е живял на Земята като обикновен човек във физическо тяло, за да може да принесе физически Божественото знание и законите на земното човечество.
Неговите ученици бяха тези, които трябваше да помогнат на великото Му дело на Земята. Томовете беседи от знания, които Той свали директно на Земята, дадоха светлина на човешките умове – кое във Вселената е допустимо и кое – не.
Делото на Учителя, беше свързано с едно от най-големите желания на Бога – да помогне с любов на човечеството. Цялата мисъл на Учителя на Земята, беше продиктувана от тази безгранична Божия любов и към всички същества във Вселената – било то грешни или съвършени. Сега всички от човечеството могат да бъдат спасени. Това зависи от тях, и само от тях.
Божественото знание за живите закони в природата е вече написано, и може да бъде достояние за всекиго. Както виждате, безгранична е Божията любов!
Господ със Своята сила и мощ можеше досега да помете културата ви, но Той не се отказа да вярва в доброто, което Той е вложил във всяка една човешка душа. Той прави неимоверни усилия да спаси всички ви, и като проява на Неговата безгранична и велика любов, Учителят е слязъл на Земята.
Край 4-В
Христиан Пен и Величка Няголова на Алпите
Величка Няголова 5A – Септември и октомври 1979 г.
Но сега отговорността на човечеството е много по-голяма. Светлината е дадена, и който желае да я възприеме, ще я възприеме, а който не я възприеме, ще отпадне от Новата култура на Земята.
И ще знаете, че това бе последната воля на Отца нашего на светлините и светлите духове. Затова ще ви дадем възможност в близките години да разпространите това Учение по Земята между народите.
Не трябва да остане на Земята нито един человек, който да не е чул за Учителя, за Неговото Слово на Земята, за Неговото свято дело! Няма да се страхувате от нищо! Това е последната воля на Господа. Никога человек на Земята не трябва да остане непросветен и после да каже: „Не съм виновен Господи, не знаех, нямах светлина!“
Вие, като наши представители на физическата Земя, като ученици на Великия Учител, света ще обиколите и навсякъде делото Му ще разпространите. Абсолютно нищо друго няма да ви интересува, няма да държите никаква сметка за живота си, няма да се смущавате от нищо, ще знаете – целият светъл свят в едно с великия Учител, ще ви съдействат във вашето дело. Нито косъм, няма да падне от главите ви! Знайте, това е последната воля на Господа за Земята.
Това откровение, което днес ви се дава, вие ще продължите понататъшния си живот. Няма да пожалите нито силите си, нито живота си за това велико, Божествено дело. Знаете ли какво съдействие ще имате. Не мога да ви опиша радостта на светлия възвишен свят, че има на Земята души като вас, готови за саможертва в името на Великия Учител и на Неговото свято дело!
Пожелавам ви Славата на Неговото дело да залее цялата Земя, да проникне във всеки человек, и всички хора по Земята да се проникнат от Божествената светлина!
За тази ваша работа, за която ще дадете целият си живот, докато сте още тука на Земята, ще ви отворим вратите. Никой няма да може да ви спре! Огън е това!
Подобно на апостолите на Христа, и вие с още по-голяма светлина ще завършите делото на Учителя на Земята. И знайте, че във всички страни ще ви приемат, будните души ще ви намерят и ще просветнат.
Отваряме за вас всички страни и народи по Земята.
Отначало малцина, вашият брой ще достигне невероятни размери! Всичко, което търси, ще ви намери. Колкото повече заговарят хората за вас, за Учителя, за делото Му, толкова повече ще се стичат от всички страни. Тази вълна ще залее света.
Днес тук, на този свещен връх „Студени чал“, ние ви призовахме на едно от нашите събрания. Аз ви говоря пред очите на хилядите възвишени същества, които присъстват тук край вас. Те ни благославят и поздравяват! Желаят да чуят, готови ли сте де изпълните задачата с Господа, с Великия Учител и с тебе, братко наш мил. – „Готова съм да изпълня волята безпрекословно!“ (казва майка ми). Амин. Господи, тъй да бъде!
Ти, велики Учителю, знаеш най-добре нашата безгранична любов към Вас, към Вашето Слово, към светлия възвишен свят и към Вас Господи, наш велик Баща! Ние слязохме на Земята, за да помогнем на това велико дело, да участваме в създаването на новата култура на Земята. Под Вашето мъдро ръководство, и с Вашата всестранна помощ и подкрепа за Славата Божия, ние ще изпълним мисията си на Земята. Господ да ни благослови. Да изпеем заедно песента „Благославяй душе моя, Господа“.
След това брат Любомир продължава:
Да дадем думата на Светлите същества, които присъстват тук:
Мили наши приятели и ученици на Учителя, ние се гордеем, че на Земята има души като вас!
Господ да излее Своето велико благословение върху вас!
Ние ви познаваме добре. Разчитаме на вас, и ще ви помагаме във всичко добро, което имате да извършите на Земята. Пътя ви ще чертаем, и пътя ви ще отваряме. Нашето присъствие ще ви следва навред. Навсякъде ще бъдем с вас. И вие непрекъснато ще бъдете във връзка с нас, за да може чрез вас Божието благословение да залее Земята. Ние ви приветстваме и пожелаваме Божието благословение, чрез нас да дойде върху вас.
Светете, светете, светете и света озарете!
За да осъществим тази наша връзка с вас, ние дълго работим над вас. Също така създадохме тази година благоприятни условия на Рила, за да може да влезем в реална връзка с вас. Господ да ви благослови, мили наши приятели!
Учителят говори:
Мир вам, мои любящи верни ученици! Аз ви подготвям от хиляди години за този велик момент на Земята, когато Славата Божия ще я залее навред! Аз Съм един вечен извор, от който вие може да черпите вода.
Вие разбрахте колко е важен момента, в който сте сега на Земята! На вас се падна честта да продължите Моето велико дело, което Аз оттук, отгоре продължавам да ръководя, докато то се увенчае с пълен успех! Славата Божия да залее Земята, Светлината Божия да я озари, а Топлината Божия да я стопли!
Тук съм ви приготвил жилище, но сега ви очаква огромна работа! Бъдете смели, неотстъпни от Великото дело на което служите, беззаветно предени на вашия Учител, на Делото Божие на Земята!
Благославям и творчеството ти, което ще се ползва с голям успех на Земята. Сега работете, на Бога служете, Господ да излее своята милост и благодат над вас!
Брата продължава:
Благодаря ви за търпението мили мои приятели, но времето е хубаво! Както виждате Господ ви обича, стоплихме се. Запомнете този ден. Бях ви говорил за една изненада тук на Рила. Днешният прекрасен Божи ден ви донесе тази изненада. Нямам думи да изразя радостта си и великата си любов към вас, но аз коленопреклонно обещавам пред великия наш Учител да ви водя в светлия път за реализиране на великото Божие дело на Земята между человеците.
Амин! Тъй да бъде Господи, Учителю!
Благодаря на Учителя и на светлите разумни същества, за тяхната безпределна любов към вас. Желая ви от сърце Господ да ви благослови, и още безкрайно много време да работим заедно за Славата Божия.
Пожелавам ви приятен Божий ден! Господ винаги да бъде с вас!
Баш небесен приятел!
Да кажем всички „Добрата молитва“ и да приключим.
Благословен Господ наш!
„Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят белите братя в Божията любов!”
Амин.
Слово, дадено на Витоша с Величка, майка ми и Благовест на 2 септември 1979 г., неделя – на слънчева полянка – на „Резена“:
Добре дошли от Рила мои светли души!
Ето вече пак сме тук на Витоша. Има облаци и слънце.
Съществата на Рила ви изпратиха с Любов! Те си спомнят за вас. Ще ви чакат пак. Сега отваряме салона на Витоша.
Да, на Витоша е приятно, магнетично. Тук също лесно се прави връзка. Има високо напреднали същества. Те са с по-друга култура от рилските, но много се радват, когато сте заедно и небето се радва.
Вие си предавате енергия една на друга. Не тъгувай Стефка за Крум! (моя баща). А пък, ако тъгуваш, ще рече, че той не е добре, ако се радваш, значи е много добре. Радвай се, за да бъде той добре. Той не може така бързо да се издигне, ще мине доста време. Постепенно, постепенно ще върви нагоре. Него го чака още едно прераждане, за да може да живее по-съзнателен живот, отколкото е живял досега. Той заслужи да му се изберат подходящи условия на Земята, не като досегашните. Условията му ще бъдат много добри, за да може да се развие духовно, музикално, философски, да добие една култура и интелигентност.
Когато го срещнете отново, вие няма да може да го познаете! Характера му ще бъде променен в положителен смисъл. Ще го очистят и освободят всичките стари наслоявания у него. Той е готов за това, и желае да служи на Бога. Той ще работи усилено, за да може да достигне до тебе Стефка, а ти ще му помагаш. Това ще се случи след известно време. Периодите при нас са кратки, за вас са дълги – изглеждат дълги. Той не може да мине без друго прераждане.
Сега го подготвяме, лекуваме, и щом събере сили, ще го пратим пак на работа. Той е верен, и готов да работи. Няма достатъчно сили (слабоволев е). Ще го понатовариме, за да му развием силата, както на Величка. Ти затова си претоварена. Крум ще се роди в интелигентно семейство, не в България. От сега ще подготвим хора, които да го приемат в наши братски среди, независимо къде. Ще му дадем много добри богати условия, при богати хора, които ще му помагат и учат, при интелигентни хора, защото целият му живот бе много труден и много беден, и не е имал условия да се развива духовно. Имал да мине този живот, за да се смири. Сега вече е придобил смирението и ще го пратят при много добри материални условия, и при много любящи го хора. Той беше в безлюбие. Целият си живот изкара в безлюбие. Сега ще учи закона на любовта.
По-нататък, Благовест ще може да се срещне с Крума. Ще се срещнат физически. Благовест ще му помага, понеже е мощен, силен дух.
С тебе е свършила тази връзка с Крум! Тя е приключила! (между майка ми и баща ми).
Той – Крумчо, ще пропагандира Новото Учение, ще има възможност да работи за Учителя и то с голямо желание ще го прави, както е имал желание, когато е бил на Земята да работи за Учителя. Сега ще се реализира това.
Велико бъдеще му се подготвя! Затова не го оплаквайте. Радвайте се, че толкова го обича Бог, и Учителя Сам ще му помогне! Но ще мине през една Школа. Затуй сега го лекуват, за да го изпратят съвършено здрав и цветущ пак на Земята. Затова приеха Крум горе, за да го подготвят пак за долу.
Задачата му сега е да се радва на Божият Рай, и да събира сили.
Стефка не трябва никак да го тревожи и да го остави на спокойствие, защото тя може да няма нужда да дойде пак на Земята физически, но той има нужда. Тя не трябва да постъпва егоистично! Да му даде на Крум пълна свобода, и да се моли за него. Всичко ще се нареди добре.
Не утежнявайте душата му! Той ще се радва, ако мислите добре за него, ако имате положителни чувства към Крума, и ако постъпвате разумно. И той се моли за вас. И той ще стане добре (полека-лека). Обичай го, както го обичаше на Земята. И му помагайте. Но той беше един упорит, непокорен дух и не желаеше да те слуша. Но към края на живота си почна да те слуша в духовния път, но то бе кратко и той си замина за другия свят да учи закона на любовта. Ти не тъгувай за него, но се моли да се излекува от недъзите си и да се оправи.
Времето е хубаво, приятно. На Крума му е така хубаво. Вече е по- добре и има нужда от спокойствие, красота и планини.
За Благовест: Той е моя приятел!
Много говори, буден е и ще въздейства на съзнанията на хората.
Аз ще му помагам, и ще го пазя от беди! Ще бъде смел, както аз бях смел! Още малко да порасне – ще му дам задачи. Той ще получи едно добро и солидно образование. Сега работете с него. Труден, упорит характер, но трябва да го преодолявате. По-нататък, той ще се пробуди и сам ще заработи.
Друго Слово, на Витоша сме на 10 септември 1979 г., понеделник.
На поляните сме и събираме лешници. Ние двете сме с Величка.
Брата говори. Надявам се брата да говори, чрез Величка: „Аз съм тук и ви чакам да дойдете тука и да си почивате, и аз да ви говоря чрез Величка!“
Говори брата:[12 часа и 5 минути по обяд. Силно слънце. Витоша, 10 септември 1979 г.]
Мили мои приятели, щастлив съм да ви видя пак заедно!
Радвайте се на хубавото време! Стефка, и ти си хапни лешници. Чукай си ги. Те са много полезни. Времето е тихо и спокойно, както са спокойни и вашите души. Блажени сте да бъдете все заедно, но вие сте го заслужили. От големите тревоги и ядове се е случило така, че се е пропукала аурата ти и е малко изместена. Затова става изтичане на енергията ти. Трябва дупките да се запушат, и да се оправи обърканото. Това ще става постепенно. Затова, никакви лекари не могат да ти помогнат! Това заболяване е на нервната ти система. Ще се молиш! Те вече работят върху тебе. Ще се възстановиш, но бавно. И помен няма да остане от психичните кризи!
Майка ти, много ти помага! Тя ще продължи да ти помага. Имаш условия да пътуваш в чужбина. Там би могла да заякнеш малко. Работата ти няма да бъде много трудна. Ще се справиш добре. Но ако отидеш, целта на твоето посещение, ще бъде друга. Ще направиш връзка с Братствата в европейските страни. От тези връзки ще възникнат известни задачи (важни задачи).
Трябва да събереш сили и да работиш, когато те призовем. Ти си слаба и неиздръжлива! Майка ти ще ти помага. Коя работа ти се вижда по-важна, ти не знаеш, но всичко тука ще се реши.
Съдбата ти ще бъде хубава! Чака те духовно блаженство и радост. Сега обърни внимание на здравето си – да възстановиш аурата си. Да се премахнат прекъсванията и разместванията, помрачаването на съзнанието ти. За духовна работа са необходими здрави и силни хора, със здрав гръбнак!
За чужбина може да се уреди, но ти трябва да издържиш – няма да е лесно. Нали видя, колко е трудна борбата със злото?
Ако искаш да служиш на Учителя, най-първо трябва да се оправиш психически. Ние ти помагаме, и ти ще се възстановиш. Дълго ще живееш, ще помагаш! Приемай от всичко с любов – не заповед, а молба. Всеки ще си извърви пътя. А на вас ще дадем по-големи задачи.
Ако те пратим, този път ще ти надяна един скафандър, за да бъдеш неуязвима. При всички трудни положения, аз ще ти помагам. Много работи противоречиви, имаш да решаваш.
Не се тревожи, Стефка, пусни ги овцете да пасат. Няма все в кошара да седят. Аз ще бъда с тебе, ще ти помагам. После с Величка ще пообиколите света – да видите друга култура, да разказвате за Учителя. Проблемите ви ще се решават заедно. Сега не мога да ви кажа решенията. Ще се случи това, което е най-разумното за вас. Скоро ще разберете решенията.
Желая ви Господ да ви укрепи, и да ви даде сили да разрешите задачите си на Земята!
Пожелавам ви приятен Божи ден!
Ваш невидим приятел!
21 октомври 1979 г.
С Величка сме с нея двама, в 4 часа без 5 минути.
Брат Любомир Лулчев говори:
Не се отчайвайте, вярвайте в Любовта, прилагайте Любовта, работете с Любов. Ученикът е силен, когато може да издържи най-трудните изпитания!
А най-трудни са вътрешните борби и противоречия. Тогава човек започва да се лута, лута, намира се в нощта. А трябва само да спре на едно място, да се съсредоточи, да размишлява, да се моли и търпеливо да изчака идването на деня – зазоряването. В светлината той ще избегне лабиринтите, и ще намери веднага правилния път.
Никога не действай импулсивно – изведнъж! Това е помрачаване на съзнанието – нощ е. Спри се и изчакай деня. Той неминуемо ще дойде. Това правило го запишете със златни букви в съзнанието си с писалка. Нарисувайте на лист, и го окачете на видно място. Всеки ден го четете и гледайте да го запомните, да го прилагате при бързото действие, без разсъдък.
Това значи да броиш до 20 или до 100 числата, и после да действаш. Овладявайте клетките си, станете господари на вселената си. Вие сте Божествата на вашата вселена.
Милиони клетки ви се молят, те чакат помощ от вас – решение. Ако вие сте несъвършени, какви решения ще взимате?! Милиони същества, ще страдат от вашите решения! Ако Господ беше толкова несъвършен, какви катастрофи щяха да стават във Вселената!
Бъдете добри, милостиви и разумни владетели на вашия свят! Нека един ден всички ваши клетки да благодарят за добрия си господар, за възможностите, които вие сте му дали да се развият и усъвършенстват. Не се уморявайте, а всичко приемайте с любов. Трябва напълно да владеете всяка клетка от вашата вселена.
И Благовест при нас е, и слуша.[Благовест е синът на Величка Няголова от баща Данаил Жеков, който е син на Иван Жеков.]
Всяка игра, която играеш, е свързана с мисъл и действие, които носят своя резултат, бил той положителен или отрицателен. Изживейте бомбите. Превъзпитай клетките си – да не мислят вече зло, и да не играят такива игри. Стани им господар, и със своя мощен дух ги превъзпитай.
Учи и музика. Пей им и им свири. Давай им концерти. Така те ще се усъвършенстват и издигнат, и оправят благодарствена молитва към духа, който ги ръководи, и им създава условия за тяхното повдигане. А този дух, това си ти Благовест. Нали ще свириш?
„Не съм сигурен дали ще изпълня!“ – И то с любов, без да мъчиш майка си. Обичай я, защото ти имаш привилегията да притежаваш такава духовна и музикална майка! Не я нервирай, а изпълнявай това, което ти казва! Свири, свири и пак свири! Музиката ще ти разкрие един чудесен свят, в който ти за в бъдеще ще можеш да твориш. Чудни неща ще ти разкрие света на музиката! – Тайни и красота! Работи, свири с любов. Обещаваш ли да свириш с любов?
Аз ще се старая и аз ще ти помагам, и той ще напредне. Той има бъдеще в музиката. А сега Благовест, аз поздравявам и твоя дух, и му пожелавам да бъде добър и разумен владетел на своя свят!
Господ да благослови всички твои клетки, да израснат и заедно с тебе да служат на Великото Божествено дело на нашия любим Учител! Успешна работа, Благовест!
– Мерси!
Щом си в беда – повикай ме.
– Добре.
Веднага ще ти помогна! Ти, Благовест не се молиш, крайно време е да започнеш да се молиш системно на Бога. Аз говоря и на неговия дух. Когато забележиш назряването на остър конфликт с майка си, не се занимавай, веднага се сети за мене. Помоли се, повикай ме! Аз ще ти помогна веднага! Но Благовест, без да почукаш, вратата не се отваря. И така мили Благовест, любезни мой приятелю, ти имаш много приятели в Невидимия свят, които те обичат и ти желаят доброто.
Призовавай ги, моли се често, свири с любов, на Бога служи.
Оставям те, мои приятелю любим! Трябва да обърна внимание и на другите. Смятам, че добре ме разбра. Нали Благовест?
Пожелавам ти Божието благословение да бъде над тебе, да се издигнеш повече в Божия път!
Задача: От сега нататък, всеки ден, ще изпращате по едно благословение на вашите врагове! Да няма ден, в който да пропуснете да изпълните тази задача.
Ликвидация на века.
И ти Величка, желаеш да ти помогнем. Ако изпълняваш всеки ден тази задача, кармата ще се разреши по-бързо. Нали бързаше? Без вашето участие, а само с нашето – то няма да стане много бързо! Ти много мъчно възприемаш доброто! Станете снизходителни към всички души.
Величка прави изповед пред брата.
Целта на всички тези страдания е, да се пречистите и израснете. Не ви ли прави впечатление, колко снизходителен е Господ? И аз бях строг и сега съм такъв, но трябваше да се издигна и усъвършенствам. И аз научих закона за снизхождението. Сега вие го учите.
Ти Величка, стани по-силна и издръжлива! Заповед е това.
Старай се и в службата си да работиш с любов. Атаки ще има, но победата ще бъде наша. по-често се моли там в службата си. Призовавай ме. Там ще минеш през някой трудни полета. В никого не очаквай да видиш приятел! Имаш си задачи. Ние ще ти помагаме.
Пази си енергията. Физически тя не е много голяма, но духовно е неизчерпаема! И имаш нужда от почивка. Почивай си, и пак работи.
Твоят живот ще бъде интензивен, и ако искаш да съкратиш периода на страданията си, трябва интензивно да разрешиш задачите си. Тогава ще те освободим. Знай, мъките ти и страданията ти, всичките ти желания, са записани тук. Но те не могат да се реализират веднага, всичко е много разумно. Трябва да ти стигнат силите. Ти се изчерпваш бързо, и има опасност да си заминеш с неразрешени задачи, но разрешавай бързо задачите си. Действай бързо – времето е кратко, а задачите много.
Ти не пестиш Божията енергия, вложена в теб, а не трябва и да я изразходваш безцелно. Пак ли искаш да слизаш на тази Земя? По-добре да ликвидираш всичко сега! И аз тъй, ликвидирах всичко, и да станеш свободна душа.
Моли се за всички в службата си. Изреждай ги – ти не си случайно там! Гледай да намираш сили да отиваш на работа. Моли се непрестанно. Гледай на всички със снизхождение и любов. Кратко време ще бъдеш там. Въобще, всичко при вас е кратко, а на вас ви се струва, че трае много дълго време. Развивай търпение.
Сега си в затвора. Ще останеш в него, доколкото е определено. После ще бъдеш на свобода. От тебе много се изисква, защото много ти се дава. Ти имаш всичката наша закрила и подкрепа.
Всяка нощ те укрепваме в нашите лаборатории, възвръщаме загубеното в организма ти!
Скоро ще се нуждаеш от основен ремонт. И всичко старо, гнило, ще изхвърлим от тебе. Ще посеем нови семена на обич и любов в тебе към ония, които досега не обичаш. Те ще се превърнат в твои приятели. Но време се иска за това. И това време идва вече.
Ти ще се обновиш изново. В живот на обич и любов ще заживееш тук на Земята. А трябва така да действаш, че да нямаш нужда от лечение. Ученикът живее разумен живот, и е винаги здрав! Когато научиш този закон, тогава ще станеш истинска ученичка.
Ако всичко Господ преживяваше като тебе, щеше да се разруши, а Той е дълготърпелив, милосърден, кротък, незлоблив, на всички гледа с любов и има пълната вяра, че след злото, ще дойде доброто, и че най-лошото от Неговите деца, един ден ще се превърне в Слънце, което ще осветлява другите и ще им сочи правия път нагоре съм светлината.
Пожелавам на всички ви – Величка, Стефка, Благовест и другите, и вашите приятели – всички да станат такива мощни Слънца, които да осветляват пътя на лутащите се души! Работете в този дух.
Брата говори сега за Стефка: [майка на Величка Няголова]
Стефка е добре! Тя е по-силна, и силно положителна! Вярва твърдо в доброто. Равномерно изразходва енергиите си. Ще живее дълъг живот. Взимай пример от нея. Тя добре работи. Ще достигне до своето човешко съвършенство.
Аз работя с нея, и съм всякога край нея. Не й позволявам да витае в полета на заблуда. Изтеглям я от там. Облекчавам съдбата й. Вдъхвам й кураж и вяра. Очаквам я с нетърпение да дойде тук в тези светли светове, но има още някои задачи. Щом се разрешат, тя ще бъде свободна душа. Не е далече това време. Аз търпеливо чакам! Но ако ти си на моето място, ще имаш ли търпение да чакаш? На мене ми се налага да посещавам вашата Земя, а знаете ли какво значи да слезеш от света на Светлините – долу в мрака, в гъстата материя, в ада, за да извършиш определени задачи, да търсиш и намираш тези души, които са ти необходими, да чакаш да установиш контакт с тях?! Да се чудиш по какъв начин да им помогнеш, и облекчиш техния път! Вие бихте ли имали това търпение? Изморително е. И ако не го вършите с любов, а по задължение, ще изпаднете в положението на Величка, когато всеки ден работи с Благовест.
А аз слушам с трепет, с любов, с надежда, с благоговение, защото зная, че там в дъното на ада има любящи души, които ме очакват с радост и безгранична любов! Тогава аз се хвърлям в бездната, разкъсвам всички вериги на мрака и помагам на любящите си души.
Гордея се с тази мисия, не я върша по принуждение!
Зная всички врати, за да сляза долу. С моя огнен меч отстранявам всички препятствия по пътя си. Слизам при вас силен и мощен, и разкъсвам с меча си веригите, които са ви оплели! Но аз зная за кого правя това!
Малцина са тези духове, които така пряко се намесват в човешкия живот! Това не е позволено! Всеки си върви по пътя си. Но за нас няма никакви прегради. Любовта стопява всичко. Велика сила е Любовта!
И Крум беше една верига. Той е добре и е спокоен, моли се. Независимо от всичко, призовавайте ме винаги! Аз мога да бъда едновременно на няколко места. Да, мили мои приятели, тежък е света около вас! Той е още по-тежък без Бога и безлюбието, а с Бога и с Любовта, навсякъде леко се живее!
Ето ви едно стихотворение от брат Любомир Лулчев:
„Песни пей и работи, Бога ти хвали.
На Учителя служи, верен ученик му бъди.
Закона на любовта научи, и в живата си го приложи.
Люби, люби, люби безкрай – така е в Божия рай,
където ангели песни пеят, и пред Бога благоговеят.
Където вечна Светлина цари, и новият живот е в пълни зари.
Там иди ти, Любовта прослави, на Бога служи, ученик ти бъди!“
Оставям ви, мили приятели! Свършете си някоя земна работа. Ако пожелаете, пак можем да продължим, но когато желаете. Аз съм на ваше разположение.
Господ да излее своето благословение над вас, да просветнете в Царството на Отца си! Където и да сте – дори в ада, да носите в сърцата си радост, мир и любов!
Отивам си окрилен и радостен, че можах да изкажа толкова много ценни за вас мисли! Моята радост ще бъде още по-пълна, ако с тези мисли мога поне малко да облекча и осмисля вашите страдания.
Господ, Учителят и светлите разумни същества да бъдат с вас!
И аз съм с вас.
Амин! Тъй да бъде!
Слово, държано на 27 октомври 1979 г., събота следобед, 4 часа и 20 минути
Говори брат Любомир Лулчев:
Моя възлюблена Стефка, аз съм все край тебе! Усещаш ли ме?
Земята е лабиринт, не попадай в тунелите. Не е далечно времето, когато ще бъдем заедно. Още малко имаш тука работа!
Не се вживявай от тези хора, които са край теб. Гледай на тях като малки, непослушни деца, наблюдавай ги като публика, те са на сцената. Те сега играят своя театър. Ти вече изигра твоя! Не пречи на другите да си изиграят представлението докрай! Запомни, че си публика, а не действащо лице. Разликата е в това, че ти не си под действието на техният закон. Той не е в сила за тебе, а за тях спрямо теб, е в сила. Това се разбира, че не трябва да се занимаваш с тях.
Като мислиш толкова много за тях, ти им пречиш да си разрешат задачите, смущаваш ги! Остави ги на свобода! Не изпадай в нисши полета! Бъди винаги благодарна на великата милост и Любов на Небето към тебе! Небесният план, е велик! Търпеливо чакай.
Аз колко време чаках, а ти беше залисана в грижи и отнесена в полета, далечни от моето съзнание. Когато те потърсвах, трудно те намирах, и в много по-долни полета от моите! Когато ти заговорех, ти не ме познаваше и казваше, че сега си много заета. Аз те оставях свободна, но всеки ден се молех за пробуждане на твоето съзнание. Накрая молбата ми се изпълни, но ние още не сме заедно. Аз ти помагах в такива минути тягостни, но ти не се сещаше за мене. И на ум дори не ти минаваше! Това беше естествено, защото беше много заангажирана. Но ти щеше да изкараш по-леко, ако поддържаше връзката си с мен!
Това беше една твоя погрешка и заблуда! Ти се привърза към съпруга си, и ме забрави. А той беше твоята спънка, твоята карма! Ти реши, че той е единствен за тебе, и забрави всичко друго! И загуби свободата на душата си, зароби се, дори забравяше и Бога. То е естествено донякъде, че имаше много грижи с децата. Но не трябваше да се лишаваш от вътрешните си общувания с Невидимия свят и с мене. Спомняше си за мене като за много далечен Рай, а душата ти трябваше да бъде свободна, за да служи на Бога. Дори и след като си замина Крум (мъжа ти), ти не можеше да си възвърнеш свободата!
Ти толкова силно се привърза към кармата си, че никой не можеше да те отдели! Можеше и да си заминеш от това! И в другия свят щеше да продължиш да се луташ, да гониш Крум, и да попаднеш в по-нисши полета! Аз положих гигантски усилия да ти помогна (да те спася)!
Само великата Любов можеше да те спаси! Учителят ми позволи да ти протегна ръка, да те изведа от света на заблудите и миражите, и да те осветя!
Съзнанието ти беше заблудено! Заблудата не е в това да обичаш хората, а лошото е когато вършиш това сляпо – без светлина, без широта, с една егоистична любов!
Ти сега ще обичаш Крум с нова светлина, като една свободна душа, непринадлежаща на тебе. Сега ще научиш закона на великата Любов. Досега учеше закона на егоцентричната любов. Сега съзнанието ти се отваря, разширява и обогатява. И когато след време се срещнеш с Крум, ще си съвсем друга. Всичкият ти егоизъм, ще се е изпарил.
Страшно е когато душата е в робство, трудно може да се спаси! Затова сега засега не искай да те срещаме с него. Трябва да се пречистите и двамата, в противен случай има опасност да се върнат старите състояния. Чак когато всичко се избистри, тогава ще може да се срещнете като свободни души. Затова няма и скоро да си заминеш, докато не разчистиш пътя.
Много си била заблудена! Ти благодари на Бога, че имаш такива любящи приятели, готови да ти помогнат. В нашата любов няма заблуди. Тя обхваща и всички заобикалящи ни. Няма никакво ограничение, никаква тъмнина. Сега ще разбереш какво значи великата Любов, и след като я възприемеш веднъж, няма да има такава сила, която да бъде в състояние да те тласне обратно в бездната (без светлина).
Опариш ли се веднъж от великата Любов, никога не можеш да се откажеш от нея!
Пожелавам ти да възкръсне в тебе тази велика Божия Любов, да се разгори, да обхване цялата ти душа, и да те заведе при Бога!
Сега ще говоря за Величка:
Величка няма твоята заблуда! Тя е свободна душа, затова може да работи духовно! Няма тези вериги!
Ще ви съдействам напълно да напишете това, което замисляте за великата Любов. Мислете и двете дълго време, и тогава ще започнете работа. Трябва да навлезете в това поле. Аз ще ви подготвя. Това ще бъде едно велико произведение.
Ти сега Величка, работи още. Край вас, край къщата ви, ще настъпят известни промени. Ще очистим атмосферата, и ще създадем условия за една голяма духовна работа. Тогава ти трябва да бъдеш в къщи. Сега работи в службата си. Там имаме още малко работа.
От тебе се иска, да станеш по-спокойна. На всички противоречия, трябва да гледаш философски, а не да се вълнуваш. Всичко е мимолетно. Скоро ще се реши задачата с околните. Благославяйте ги тези, които ви вършат зло! Те нямат вашият мир, вашата светлина, вашата хармония! Колко беден щеше да бъде вашият живот, ако бяхте на ниско ниво на развитие!
Благодарете на Бога, и не се препъвайте в тези дребни камъчета! Понякога дребното камъче може да прекатури каруцата, но солидната каруца смазва камъчето и отминава напред, без дори и да го е забелязала.
Когато ти си права, имаш всичката наша защита и подкрепа. Наближава края на тази тежка карма! В минал живот ти веднъж си се оплела със злото, и този тъмен дух. Сега трябваше да ликвидираш. Не се смущавай от това, че привидно въпроса между вас ще остане неразрешен. В действителност ти ликвидираш с това същество, и то повече никога и никъде няма да те безпокои! Няма да може да припари до твоята светлина! Ще остане в много нисши сфери, и съвсем ще забрави за тебе! Ще бъде заангажирано с много тежка работа, и постепенно ще се отърсиш от него.
Не съжалявай, че не си се подобрила с него! Никога светлината и тъмнината, не могат да бъдат приятели! Това са величини на 180 градуса противоположни.
Похваляваме твоята смелост, и неподчинение на този тъмен дух! Тези хора не са в състояние да приемат още положителното, а като котка, въртят само опашка около стопанина си. Ще минат много години, докато те могат твърдо да кажат „Не“ на тоя тъмен дух.
Не желая да ви занимавам повече с този дух, и няма да му позволя да удря Величка! Ще размахам камшика си, и тогава той ще замлъкне – замлъкне завинаги! Ще ти помогна на тебе Величка! Обещавам ти да положа всички усилия за най-бързото ти освобождение от гнета на този нисш дух! И когато това се реализира, ще направите богато угощение, на което ще поканите ваши земни приятели и безброй небесни приятели – знайни и незнайни, които взеха активно участие в тази гигантска битка!
Те много пъти те спасяваха, помагаха, съдействаха, укрепяваха духът ти – да можеш да издържиш, да не си заминеш. Те идваха по поръчение на Учителя, Който макар и малко отдалеч – следеше зорко събитията, и ги направляваше. Сега накрая ме изпратиха и мене, за окончателното ликвидиране на това зло. Ще те освободим, ти заслужаваш това – да бъдеш освободена.
Величка трябваше да стане силна. Падна й се тежък кръст. Благославяйте го, за да се освободите бързо от него! Горе на съвета е вече взето последното решение. Всички помолихме Учителя да те освободи вече.
Стефанка горещо моли това. Тя дълбоко страда и ти помага с каквото може. Най-вече усърдно се моли, само ви умолява да бъдете снизходителни към нейните близки, които тя дълбоко обича със своята любов, а не като вас.
В заключение мога да кажа, че бдим непрестанно над вас, и дори когато спите, ръководим вашето духовно издигане и усъвършенстване.
Бъдете будни, бъдете солидни кули, разрешавайте задачите си разумно.
Брата сега ще говори за Благовест:
Много поздрави на Благовест! Ще свириш ли с любов Благовест?
– Да.
Свири, защото ти предстои душата ти да се разцъфти, умът ти да се просветли, ученик да бъдеш ти!
Бога ти слави, музиката обикни, непрестанно пей, свири, мощен Дух бъди!
Майка си обикни, нежно я прегърни и пак свири.
Бога прослави мой приятелю любим, ти прекрасен Божи син.
Оковите си свали, сърцето си отвори, умът си разшири, на Учителя служи.
Горе всички те обичат и по тебе много тичат.
Отрицателното ти да победиш, с любов да се възродиш.
Погледни небето синьо, поздрав ми прати.
С радост славим твойто име – наш приятелю любим!
Няма да те изоставя нивга, все край теб ще бъда аз!
Зорко ще следя мисълта ти силна, а сърцето ти с любов ще възродя.
Доволен ли си Благовест? Никога не казвай, че майка ти не те обича, грехота е това!
Сега братът пита Стефка:
– Какво ще ме попиташ, Беба? На твое разположение съм! (Брат Любомир наричаше майка ми „Беба“.)
– Моля те, упътвай ме братко, как трябва да се държа с околните си в къщата ми? Много ми е мъчно, че са така студени и се държат така лошо с мене!
– Какво ти липсва? Непостигнати амбиции? Любовта е при теб. Приеми я с любов. И не искай продънената бъчва, да се напълни по някакъв начин! Бъди снизходителна към тези души! Те нямат твоята светлина! Проявявай се разумно! Не тъгувай, че не те обичат и се радвай, че има такива хора, които не те обичат и са жестоки с тебе! Така ти ще разбереш по-добре великата Любов, моята възвишена Любов, милосърдието в моето сърце към теб, снизходителността ми и пълнотата ми, готовност за саможертва! Примири се с този факт, че не те обичат, ще ти стане по-леко!
На Бога благодари. Не изисквай всичко изведнъж. Те ще те обикнат, но не сега. Радвай се, благодари, не тъгувай, защото умъчняваш и мене.
Вярно е, че не ти е достатъчна само моята любов. Би трябвало да е тъкмо обратното. След като имаш тази велика Любов, за разлика от повечето хора, това ще те задоволи и изпълни сърцето ти с вечна радост! Радвай се моя скъпа душа!
Друго ще питаш ли?
– Там ми е тежко като отида! Но ме радва великата твоя братска любов!
С тях и с тебе ще живея винаги! Живейте с тях, и ги прославяйте!
„Любовта възвисете, на Бога служете, роман напишете, в който изразете великата Божия Любов – подтик за живота нов.“
Благодаря ти братко за голямата ти обич и беззаветна любов към мене, и към Величка и Благовест! Бог да те благослови! Амин! Тъй да бъде!
„О, мила моя Беба, ръка ми протегни –
да литнем в небесата сини, като две същества любими!
Къде ли да те заведа – не зная! Тук вред е Светлина!
Душата ми от щастие сияе, любимо мое същество!
Където и да идем двама, еднакво ще се радвам аз!
Навред звезди сияят, излъчват светлина!
Кажи ми ти къде ще искаш, да спреме ний сега?
Може би на оная – звездата синя? Бил съм там не веднъж!
Ще ти покажа много изненади, и нивга няма да се разделим!
Душа кристална, нежна, фина, Дух мощен твой – незабравим!
Не ще забравя да те срещна и с Учителя любим!
Той грее като вечно Слънце, и осветява пътя ни напред!
Край нас е вечна Светлина, която в душите ни струи.
Щастлив съм, моя Беба мила! Благодаря на Учителя любим!
Ще живеем двама ний с тебе, като две обичащи се души.
Вселената ще покориме, към Бога ще вървиме.
Благодаря ти Господи велик, за Любовта Ти всеотдайна!
Най-после Ти събра в една две дълго търсещи се души!
Ние любовта ще оправдаем, ще носим светлина навред, навред на всички ще разкажем за нашата Божествена Любов.
Ще създадем ний наше Слънце, където всичко с радост ще живей, където Бога ще прославим, и нашият Учител любим.
Прощавай моя малка Бебо! Дано не съм те утежнил, да гледаш ти мираж в пустиня, да тръпне твоето сърце!
Но обещавам – скоро всичко ще се сбъдне!
Когато ний ръцете си допрем
и литнем към простора необятен, като две намерени души!“
Всичко хубаво ви желая!
Ваш небесен приятел!
Искам да направя една забележка. В последната реч има думи, които са дадени в стихотворна фраза и ще ви помоля да бъдат записани в стихотворен вид и ви благодаря!
Край 5-А
Величка Няголова
Величка Няголова 5B – 1979 и 1980 г.:
Днес на 4 ноември 1979 г., неделя след обед – брата ще говори, чрез Величка.
Величка се успокои, и започнахме да пеем с нея „Благославяй душе моя, Господа“ и песента „Пред Теб припадаме Господи!“
Брата започна да говори в 6.30 ч вечерта:
Ето, идвам аз от света на Светлините! Пак съм аз при вас. Благославям те с Рожденият ти ден, моя Стефка!
(Майка ми е родена на 1 ноември (нов стил), стар стил – 19 октомври 1903 година.)
Пожелавам ти този ден да остане велик през вековете! Спомена за него, вечно да живей! Славата му да стигне чак до върховете, и Господ да те благослови! Пожелавам да празнуваме този ден заедно, да сме в Божия Рай, и заедно на Божествената трапеза.
А сега мои мили приятели и ти любезен Благовест, ще ви заведа в моите царства. Там при съществата светли – в мир, хармония, любов ще празнуваме деня тържествен на една наша светла душа! Ще ви изведа от този ад, да се порадвате на Божия Рай! Душата ви да сияй, и да разберете същността и целта на трудните условия, при които живеете.
Там където ще отидем – вечна светлина цари! Ще бъдете окъпани с любов от един разумен и възвишен свят. Там няма никакви противоречия, ще почувствате това. Чака ви богата трапеза. Съществата чакат. Бързо да вървим. Съсредоточете се и се освободете от всичко земно.
Постепенно се издигаме, и напускаме тъмните сфери. Дишайте дълбоко, все едно, че сте на Рила. Ще идем още по-високо от Рила, и по- високо от Хималаите.
Вече сме в по-светли пространства. Аз ще ви водя. Бързо ще стигнем. Нямаме много време. Чакат ни.
Ето, пристигаме вече на Звездата, на която трябваше да ви доведа. И тук има планини. Ще кацнем на една от тях, на едно свято място, на един Божествен Рай, където понякога се събираме с наши приятели. Тук е красиво, светло е, топло е, има цветя, плодове, високи планини и върхове!
На една полянка, както във вашите планини, ще поседнем, ще попеем. И днес ние няма да сме сами.
Ето и душите, които ни очакват: майка ти Величка, баща ти Кънчо Стойчев, сестра Попова. Няма всички приятели да ви изброявам. Има много! Присъства и Стефанка – бабата на Благовест. И тук в едно кюшенце се е свил и все мълчи, мълчи. Кой мислиш ти – Крум! И той помоли да го доведем тук на нашето тържество.
Брат Иван Бойчев от Бургас, брат Стамат, брат Илийчо (брат на Петър Филипов) – ваши все приятели добри! Тук са и вашите ръководители и много същества, които вие сега не помните, които ви познават, обичат и помагат! Всички са седнали около една богата трапеза, всред природата. Очакват ви. Предупредени са, че ще дойдете. Сега са в разговор (велик разговор).
В средата на трапезата седи Учителят, и разговаря с братята и сестрите. До Него, от едната страна има места за нас. Ние сме почетните гости.
Стефка, мила моя Беба, ти ще седнеш до Учителя! Аз до теб ще седна. Благовест до мен, до него ще сложим Стефанка, която много го обича, после Величка, до нея баба й Величка, до нея Коста, а до него Крум. И така, докато се затвори веригата. Сядаме на местата си в тишина. И ще присъстваме на това тържество.
Трапезата е богата. Погледнете я! В красива чиния пред Учителя е поставено златно-жълто жито на зърна – едро, много едро! След това една голяма погача. Тя е топла, и ухае на пресен хляб!
Пред всеки един брат или сестра, има по една чиния с плодове. Всички не са като вашите плодове. Пред Стефка – жълти плодове като портокал, грейпфрут. Пред мене са розови – като нар, сладки като мед. Пред Благовест – червени, пред Стефанка – бели плодове, пред Величка като ябълки – пъстри, пред сестра Величка Стойчева – оранжеви като портокал. Пред други има грозде – бяло или червено, дини и пъпеши, череши – бели, розови и червени, разкошни ягоди – едри, сладки като мед! Пред Крум – една чиния сливи – едри, виолетови, пред Коста има бяло грозде.
Никъде на трапезата няма неестествена храна! Има маслинки, но са бели. Не забравяйте, че вашите земни плодове са копие на плодовете в тези светове.
Сега всички са на лице. Можем да започнем. Ще изпеем една песен. Дойдоха музикантите. Те са зад Учителя. Учителят ще каже няколко думи.
Мили братя и сестри, днес се събрахме да отпразнуваме светлия Рожден ден на нашата обична сестра Стефка, която е между нас!
С еднократно мълчание и молитва, да изпратим една светла мисъл към тази душа, и да я благословим с нашето присъствие! Коя песен сестра рекох искате да изпеем?
– „Небето се отваря“. Молитва – „Добрата молитва“.
Господ да благослови сестра Стефка, да изпълни волята Божия, да стане добра ученичка, една от най-прилежните! И нейните близки да бъдат благословени!
Най-напред Учителя почерпва от житото. Всеки си взима по няколко зърна жито – едни да изяде, други да посади. След това разчупва питата, и раздава на всички по едно парче. Първото на Стефка, после на брат Любомир и така на всички. Всички си хапват от топлия хлебец, и някой плод. Всеки раздава от своите плодове и на другите.
Много е сладко яденето, но чиниите остават пак пълни! Хлябът пак е цял, чинията с житото е още по-пълна! Яде се бавно и с размишление. Крумчо яде хлебеца си с крушка. Мълчи и е благодарен.
Учителят ще говори:
Любезни братя и сестри, пожелавам ви да се събирате все на такива светли тържества, да се обичате и уважавате помежду си!
За Любовта, няма прегради. На който и свят да се намирате, работете с Любов. А светът е един и същ – няма разлика между душите. Ето, тук сме се събрали представители на Невидимия свят, и представители на Земята. Виждаме, че пътищата на великата Божия Любов, са неизчерпаеми. Любовта събира душите. За нея няма прегради. Няма значение светът, дори и развитието. В такива изключителни случаи, могат да се съберат заедно приятели с различен стадий на развитие.
Аз поздравявам сестрата Стефка, пожелавам й да се върне окрилена от тази среща, и с нов подтик в душата си да служи на Бога!
Вий, брат, какво ще кажете, какво ще пожелаете?
Говори брат Любомир:
Най-напред Ви благодаря, Учителю, за днешното велико тържество!
Аз пожелах то да се организира, подготвих тази изненада за моите приятели. Пожелавам на Стефка, да се обичаме силно и вечно!
С тази Любов да бъдем добри Твои ученици, да стигнем до Бога. Благослови ни Учителю, и ни събери заедно. Амин! Тъй да бъде!
– Бъдете благословени, чада мои! Велика е вашата Любов! Аз я следя от хиляди години, и чаках този момент – тя да се изяви като велика Божествена Любов, да можем всички ний да вкусим от хубавите й плодове, каквито има днес на нашата богата трапеза!
Господ да ви благослови! Вървете напред в светлина, работете с Любов. Вий брат Крум, ще кажете ли нещо?
– Много се радвам, че и аз мога да присъствам на това велико тържество! Благославям Стефка, която ще ми бъде като пътеводна звезда в моя път. Тя ще осветява моето съзнание със светлина, и аз ще вървя напред. Благодарен съм на великата Божия Любов, на Любовта на Учителя и на приятелите тук, които ми помогнаха да поема правия път към Бога! Сега съм добре!
Стефче, не се тревожи за мен!
Сестра Величка Стойчева ще каже нещо:
Любезна моя Стефка, радвам се да те видя вече израснала и в Светлина!
Аз се интересувам от вас! Непрекъснато следя ви, и ви помагам!
Непрекъснато съм с Величка – внучката ми! Помагам й. Тя трудно издържа на вашия свят!
Ние я укрепяваме да се справи с чест, да разреши задачите си с любов, за тука да не съжалява.
Тя винаги може да дойде тука!
Долу има много задачи и ние слизаме надолу – работим, вие пък идвате на горе. В това разнообразие е красотата.
Пожелавам ви да служите на Учителя с Любов, и по-често да се срещаме.
Сега сестра Стефанка – бабата на Благовест иска да каже нещо:
Поздравявам ви, мои приятели! Нямайте лошо чувство към мен! Аз ви обичам, и ви съдействам. Но не мога да въздействам на моите близки. Те си вървят по своя си път. Помагайте им. Аз много се моля за тях. Те ще се оправят и променят, ще минат през сериозни изпитания.
Благовест е мой приятел. Аз му помагам. Вие ще бъдете доволни от него. Моля ви само да не ми се сърдите, а да гледате на мене с любов. Аз се занимавам само с това да помагам на Величка и на околните й, и да се подобрят техните отношения. Това пожелание ще се сбъдне. Всички светли души желаят това. Аз ви поздравявам мои приятели, и малкият Благовест да учи да свири, да стане добър човек! Господ да бъде с вас!
Говори пак брат Любомир Лулчев:
А сега мили мои приятели, ще тръгнем вече. Вие се изморихте. Много впечатления! Запомнете най-важното: Много приятели тук ви обичат, помагат. Ако дадем думата на всички, все това ще изразят. Девизът е: „Любовта ражда Любов.“
Желая ви Божията радост, Божият мир и Божието благословение, да бъдат над вас! Ваш приятел от невидимия свят!
Амин.
Говори брат Любомир Лулчев на 11 ноември 1979 г., неделя, 14 часа и 18 минути – Витоша:
Ние – с Величка, Стефка и Благовест, сме на Витоша на цветната поляна. Има и слънце и облаци.
Говори брата:
Радвам се на вашето хубаво настроение! В планината, винаги е хубаво! По-често излизайте. Здравето трябва да се подържа. Благовест трябва да излиза често.
Срещнахте се с Невена Неделчева. Те са далече от мене. Мои минали врагове, но на мен се подчиняват. Аз съм свободен от тях. Работете си сами. Имайте добро чувство към всички. И тя, Невена Неделчева работи над себе си. Но всеки си има път. Нашият път е общ, срещат ни се траекториите, докато с нея се раздалечават.
Най-великото нещо е Любовта! Любовта сближава душите. Вие като искате идете при нея, но много от нея няма да научите.
Храни се Благовест, да станеш як, силен. Всяка хапка, която хапваш благодари на Бога! Той е мой приятел! От далечни времена се познаваме, все приятели сме били!
Ти, Величка – работи. Излизайте на планината и събирайте сили – да можеш да изкараш седмицата. Карай там в работата – живей ден за ден. Дните си текат, текат седмиците, месеците и годините. Бъди самостоятелна. Ново бъдеще ти се подготвя.
Ще разрешиш задачите с околните. Те не са ти подходящи, но трябва да постъпваш с любов, да изтърпиш докрай. Тогава ще дойде новото. Започни да работиш духовно. Отделяй време за четене по малко. Пиши! Това, което си замислила, го напиши. Всичко за Учителя благ е много важно, също и за Любовта!
Аз ще ви помагам. И за мене може да пишете, но само положителното. Използвайте всички материали. Всеки трябва да напише нещо за Учителя. Аз ще ви нашепвам как да го съставите. Вие продължавайте да мислите върху тези въпроси. Останалото лесно ще бъде. С моята помощ, ще го направим.
Ти Стефка, доволна ли си? Не се противопоставяй на Величка, а й съдействай. Отделяйте време в съботен ден, рано сутрин да работите тая работа. Околните ви ще се променят, всички ще се променят, и Земята ще се промени. Това е края на века. Вие трябва много да работите. Малко четете, трябва повече.
Гледайте да ликвидирате с кармите, за да се освободите завинаги от тези духове, които ви преследват от Вечността! Съществата от Невидимия свят ви приветстват! Те ви поздравяват, с днешния прекрасен ден!
Приветстват всичките ви добри начинания на душите ви и духовете ви, и ви препоръчват да работите духовно, без да мислите за други материални времена – да се уреждате материално.
Новата вълна е заляла вече света. Затова работете, давайте път на всички ваши положителни мисли и желания, за да можете да участвате активно в идването на новата култура на Земята!
Ново слово от брат Любомир Лулчев на 17 ноември 1979 г., неделя, 11 часа и 10 минути
Говори брат Любомир чрез Величка у тях:
Мили мои приятели, вярно е, че ви наблюдавам и слушам с интерес! Нашепвам ви някои мисли. Аз минах тежко на Земята! Не мислете, че и вие ще минете по-леко! Природата ще ви прекара през най-тежките изпитания! Ще седи отстрани и ще ви наблюдава. От време на време, ще ви премерва на везните! Възприемайте изпитанията с любов и разположение!
Нарочно сте турени край най-големите ви врагове! Благодарете за това! За всичко благодарете! Горе не е така. Там не можеш да се срещнеш, дори и с врага си! Живееш си в блаженство, и песни си пееш. Но тука на Земята, не е така. Трябва да растете. Не мислете злото на тия хора, които ви правят зло! Те и без това, ще минат през тежки изпитания!
Вие трябва да им помагате. Ако Господ не обичаше хората, не им помагаше и не ги изчакваше в техния бавен път на еволюция, би ги унищожил до сега. Той има велико търпение, макар, че то вече се е поизчерпало. Ако вие бяхте на Негово място, в един миг на ярост и озлобление, бихте ликвидирали вашите врагове! Затова няма да притежавате такива сили, докато не се научите как да ги използвате.
Вашите врагове са едни нещастни души, които страдат и се лутат! Ако не можете да ги обичате, поне не ги кълнете! Те още не са узрели плодове. Когато узреят, вие ще се наслаждавате на красотата им и сладостта им. Това няма да е скоро.
Вас най-много ви боли, че не ви обичат вашите врагове. Много бихте искали вие да ви обичат, и да не могат без вас. Това е най-голямата ви погрешка! Приемайте нещата такива, каквито са, и благодарете! Колко кратко време ще бъдете при такива условия! – Че не ви обичат 1-2 души, какво от това? Това е велико благословение, да живееш при тези, които те мразят, ненавиждат и то за толкова кратък период от време! А за дълги години сте живяли и ще живеете между същества, които много ви обичат! Нима не можете да изтърпите този кратък изпит? Толкова много да държите, точно тези хора да ви обичат!
Вие трябва да знаете, че милиарди са съществата, които ви обичат! Вас ви обичат най-напред вашите приятели – земни и небесни, а те не са малко. Обичат ви ваши роднини тука и горе, обичат ви и ангелите, светлите възвишени същества, завършили своята еволюция, вашите ръководители, учениците на Учителя. Сам Учителя благ ви обича и следи всяка ваша стъпка! Обича ви и Господ!
Трябва ли 2-3 ваши врагове, да бъдат в състояние да ви тласнат надолу, да ви почернят съзнанието?! Оставете ги да си вървят по пътя си. Не искайте те да ви обичат! Тяхната любов е като тигърската! Те нарочно са при вас, за да оцените любовта на Вселената към вас.
Ето, и аз ви обичам, помагам ви, следя с трепет вашето развитие. Трябва да преодолеете всички спънки, да вървите напред. Те като не ви обичат, вие поне не ги мразете. Иначе това, което казвате за вашите врагове, ще представлявате и вие за тях, защото тях също природата обича и Господ ги обича.
Затова Исус Христос казва: „Любете враговете си“, защото само, ако ги обичате, ще бъдете в унисон със закона на Любовта, който важи за цялата Вселена – всемирен закон, велик закон.
Аз главите ви ще ви пълня, та дано да проумеете и приложите поне малко от моите думи. Да, вироглави сте, особено ти Величке, колкото си по-вироглава, толкова през по-трудни изпитания ще преминеш!
Това ще продължи до тогава, докато проумееш закона! Ти сама си слагаш препятствия на пътя! Ако беше приела кръста си с примирение и любов, нямаше да се мъчиш толкова години. Но промените в съзнанието на хората, настъпват много бавно. Ние искаме да минете по по-бързата процедура, затова ще увеличим страданията ви, ще ви принудим да станете добри, и да се усъвършенствате бързо. Това важи и за цялото човечество. Ще бъдат увеличени страданията на човечеството. Гответе се за изненади!
Българският народ, ще бъде прекаран през най-ситното ренде! Той носи велика отговорност пред света. Сега настъпват времената той да плати кармата си за отношението му към Бялото Братство и за Учителя благ!
Запомнете, че този народ ще плати най-скъпо!
Скоро ще се разтърси Земята! Бъдете готови, будни. Откажете се от материята. Ще измрат много хора, ще пометем управниците! Тези хора ще платят и за пролятата кръв, при идването им на власт. Ще се разиграят тежки събития! Бъдете готови.
Началото е вече възвестено. Камбаната е вече ударила! Очаквайте интензивни събития. Новата година ще дойде по-особена, по особен начин за вас. Започва разплатата за всички!
Ще настъпва разплата и в домовете! И във вашият дом, ще се ликвидират карми! Природата се подготвя за това. Нищо материално няма да ви интересува! Много ще загубите! Гледайте живота си да запазите! Бурни събития ще се разразят, полиците ви са вече пресметнати, комисията си е дала своето решение. Затова живейте съзнателен живот.
В скоро време ще има нужда точно от вас – да започнете да проповядвате новите идеи между измъчените и изплашени хора.
Силата на Господа е голяма, и Той ще я изяви в пълна мощ. Но вие не се бойте, аз съм с вас, пък и ако можехте да си заминете вече, как бих се радвал! Но имате още работа. Необходими сте тука долу – на Земята. Сега настъпват най-важните моменти. Предупредих ви, обясних ви, сега ще очаквам резултатите от вас.
Растете бързо, та като дойдат големите страдания, да можете да издържите, да бъдете силни и мощни, да помагате и на други хора.
Светът ще види това, което нивга не е видял! И вие ще бъдете свидетели на Славата Божия, която ще залее цялата Земя.
Да кажем заедно Молитвата за Бялото Братство.
Моят мир ви давам!
Ваш небесен приятел!
22 декември 1979 г., събота след обяд
Говори брат Любомир Лулчев чрез Величка:
Мили мои приятели, дерзайте! Бог е с вас! Наближават велики събития на Земята! Житото е вече изкласило. Наближава да узрее и да даде зрели, жълти, хубави зърна. Ще събираме богата реколта. Имайте търпение.
Бог е дълготърпелив, очаквайте всичко с философско примирение. Бъдете вътрешно тихи и спокойни. Не се тревожете и притеснявайте, нито ядосвайте. Всичко е за добро! Злото е допуснато в света. То ще си изиграе своята роля. Сега в тези крайни времена, неговите деяния, се превръщат в благословение!
На вас ви се вижда малко трудна епохата, но това е една от най- великите епохи за човечеството – предвестник на епохата на Любовта. Затова живейте със светли мисли за всичко, което се случва. Имайте положителни чувства и благородни дела.
Злото е символ на старото, на насилието, на човекът от Стария завет. Той полека-лека си отива от Новия свят. Такава ще бъде съдбата на всичко старо. Всичко ще се разруши! Нов свят ще се съгради! Идеята за комунизма, ще се изпари от хората. Всички ще познаят Любовта, всички ще се отрекат от насилието. Ще се пречистят съзнанията на хората, всички ще минат през големи страдания. Трудно се променя съзнанието на човека.
Този, който ви прави зло, се е качил на стара гемия и плува в бурното море. Има опасност да потъне. Трябва да се моли на Бога, и да изчисти съзнанието си от всички микроби, които разнасят зараза. Той е далеко от Любовта и груб, жесток и високомерен! Може да падне от високо! Трудно се прекланя такъв дух, но ние работим над него. Небето зорко го следи, и го претегля. Небето ще го застави да ви обикне и да се подчини, чрез големи страдания.
Стефка ще бъде край вас, докато се реализира всичко, което Бог е рекъл. Когато се реализира, ще я освободим Стефка от всичките хора, които не я обичат, от този затвор в който е принудена да бъде, от тези ледени стени от които е оградена. Няма да бъде много скоро. Трудно се работи с такива души – бавно, но няма да ги оставим.
Не тъгувай моя мила възлюблена душа! Бих мръднал с магическа пръчица, и всичко тъй бързо бих разрешил! Бих отворил клетката, да хвръкне на свобода затворената птичка! Всичко сам бих сторил, но не е такава волята Божия. Господ работи над всички души, и вие работете.
Мила моя възлюблена душа, аз мога само да ти помагам, но съдбата ви ще се изпълни докрай! Радвай се, че има кой да те обича, защото има много страдални души, които не виждат някой да ги обича. Бог обича всички, и на всички помага. Съдбата на злото може коренно да се промени, само ако тези хора ви възлюбят. Злото умишлено не желае да стори това. И в миналото не се е подчинявало, и затова е извършена строга присъда над него. Сега трябва да се постъпи с любов и търпение. Това отношение не е случайно, то е резултат на миналото.
А Стефка се намира на един приказен остров, и край нея бликат потоци, слънцето грее, птиченца пеят, животните кротко седят, плодовете зреят, цветята цъфтят. Този остров е необитаем.
Там сме ние двамата – а злото се носи във водата на старата гемия. И ако случайно доближи на острова и бурята го изхвърли на брега, то ще бъде крайно учудено да ни намери нас там! Стефка – царица и тя да го спаси. В атмосферата на този остров, всичко се благоразполага! Приятно е там – цари Любов! До острова трудно достига бученето на водата, за да напомня за действителността. Ако не е това бучене, Стефка съвсем ще се откъсне от света. А на мене не ми позволяват да сторя това. Важното е, че има остров всред бурен океан, че на този остров цари тишина, струи светлина, има вечен мир, любов и хармония!
„Има го в света.
И този остров аз съградих всред бурната вода.
Там любимата заведох, с нежни грижи я дарих,
с топлота я обвих, ледените стени стопих.
Със светлина я озарих, с Любов я възкресих!“
Никого не пущам там. Освен, който е приятел, или заблудил се странник в нощта, когото можем да упътим. А ти Величка, заповядай! Гост бъди на острова честит, да се освободи душата ти страдална, да подишаш въздух свеж!
Не забравяй Благовест да доведеш – мой приятел скъп! Ще го браня в живота – все напред да върви! Ще тъгува той за баба, за любимата душа и света ще преобърне с пламък, да намери баба си добра! Него ще го заведа при Стефка. Заслужава го по благодат. А този, който ти прави зло, ще пратя някъде далече, в край далечен някъде в света!
Благодаря на Бога, че създадох остров всред океана див, и когато грабна моята любима, ще го залича – никой да не го посети. Островът е на Земята, и малцина имат такъв Рай! Ще го посетиш душа любима. Истина е – съществува той. Него сам аз създадох и дървета посадих, за да мога да зарадвам святата душа любима.
Величка, глава си повдигни, гледай смело, вярата си усили, и напред върви, не се плаши от вълните! Ти много се отчайваш, губиш кураж, нямаш търпение. Не може всичко да върви по мед и масло – без противоречия не се расте! За всичко благодари, и на Бога се моли! Вярата си усили, здравето си подобри. Бъдещето ще бъде велико, както и името ти. Работи и всичко ще се нареди. С тези хора около тебе постъпи с Любов и с Любов, и с Любов, и с Любов! Ще научат много от теб, и по-бързо ще израстат. Благославяй враговете си, благославяй и приятелите си, работи с Любов.
Благовест, бъди внимателен и финен, разума си развий. Оръжието не е хубава игра, използвай оръжието на любовта. За какво са тези земни оръжия, с които хората се избиват? Слушай Благовест, аз ще ти подаря едно небесно оръжие. То е като пушка, но е невидимо. Различава се от пушката по това, че свети. Щом помислиш за него, то е в ръцете ти. Насочваш го към някакви хора като оръжие – те не го виждат, но изведнъж замират, схващат се, и ако са искали да извършат някакво зло – не могат да мръднат! Колкото по-дълго време държиш насочено оръжието към тях, толкова по-чудновати неща стават! Като махнеш оръжието, тези хора се пробуждат като от някакъв сън и нищо не помнят, но съзнанието им е вече променено, повече не желаят да вършат зло. Ти запазваш оръжието, и продължаваш пътя си по-нататък. Щом видиш такива други лоши хора – насочваш оръжието към тях, но то не стреля, излъчва светлина, която прониква в замъгленото съзнание на хората и изгаря всички отрицателни клетки. И те като се събудят, се чувстват обновени и с променено в положителен смисъл съзнание.
Та Благовест, оръжия има и горе. И ние често си служим с тях, но те не убиват никого, не причиняват страдания, не плашат, а само въздействат живо. Никой не може да се спаси от тези оръжия. Това са оръжия на Любовта. Доволен ли си Благовест?
– Да.
Отсега нататък ще носиш със себе си едно такова оръжие, и ще бъдеш справедлив. Гледай да не забравиш. Прави опити с това оръжие.
– Добре.
Когато го насочиш към някого, се моли!
Приветствам ви мои мили приятели, и ви изпращам своите благословения! Да изпеем всички „Благославяй душе моя Господа“, „Добрата молитва“!
„Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят белите братя в Божията Любов!“
Мир вам! Моят мир ви давам!
3 май 1980 г., събота следобед, 3 часа и 10 минути
Говори брат Любомир Лулчев чрез Величка:
Стефка е добре Величка! Вашият живот служи за пример на мнозина. Вие двете сте си създали Школа, заедно със съществата от Невидимия свят. Вашата градина е обширна и пълна с плодове, дървета, узрели плодове. Мнозина биха могли да си откъснат узрял, хубав плод от нея, но нямат смелост, защото тя е охранявана. Само по заслуга може някой да си откъсне плод.
Всички, които ви помагат, се благославят!
Ние често се разхождаме тримата из тази градина, и се радваме на красотата на плодовете, които ние сме създали. Да вярно е, че аз играя голяма роля, но много зависи и от вас. Вие сте готови и будни души, затова с вас можем да създадем дървета. Един ден, като дойдете тука, ще ви заведа в нашата градина. Много ще се радвате! Тя е обширна и просторна. Избрал съм я на красиво място. Дърветата са много, и отрупани с най-различни плодове. Особено е това, че тук няма сезони. Из градината има едновременно плодове от всички времена.
Другото особено е това, че плодовете са узрели и не могат да презреят, паднат, или се разкапят. Има няколко дървета с по-зелени плодове. Сега ще работим още усилено, за да можем със светлината на нашите умове и с топлината на нашите сърца да направим така, че и те да узреят. Когато те узреят, работата ви на Земята престава. Ще дойдете в градината си, където аз ще ви чакам.
Тука е толкова красиво! Избрал съм хубаво место, много ще ви хареса. Тук е вечна пролет, вечна светлина цари, няма нощ. Над градината – синьо небе, наоколо планини, прекрасен Божи Рай. Вътре в градината съм направил един извор, и аз съм напоявал дърветата – да бъдат вечно зелени, млади, разцъфтени, да дават зрели, сочни плодове. Изворът е много красив! От него блика прекрасна, чиста вода. Той целия е ограден с красиви камъни. В тях има и ценни – скъпоценни камъни. Изворът е много красив! Целият свети и сияе, отрупан с тези скъпоценни камъни. Край него има полянки с красиви цветя, които аз нежно милвам и пазя с любов.
Всички тези светилища, ги пазя за Беба! Когато тя тука дойде, ще я развеждам и ще й показвам дърветата, плодовете, планините наоколо, синьото небе, прекрасния извор, безценните камъни, нежните цветенца. Тук ние ще размишляваме заедно, и ще работим съвместно. А сега често аз идвам тук сам, и се грижа за градината – подготвям я за Беба.Тук има и пиленца – пеят много хубаво.
Често аз идвам тук, когато съм самотен, сядам край извора, гледам течащата бистра вода, разкошните зрели плодове, синьото небе и си мечтая за Беба, размишлявам за Учителя.
Плод не опитвам, заедно ще опитаме. Чакам този тържествен за мене момент – да грабна мойта свидна Беба! И къде най-напред да я заведа? Но най-напред ще я заведа при Учителя – Той да ни благослови!
Може и заедно да посетим някое от тези прекрасни местенца. Аз ще чакам да чуя одобрението на моя Учител за труда, който съм положил, и за великата си любов към тази светла душа. Без Негово знание, разрешение и благословение, аз вече нищо не правя! Това ми прави чест. Каквото каже моя Учител, това е закон за мене!
И аз ще чакам Той да разреши нашата среща в Невидимия свят с Беба. Когато Той реши, когато Той благоволи, когато Той повели – имам сили да изчакам. Търпението ми е безгранично, вярата – силна, непоколебима, надеждата – крепка, любовта – всесилна. Кажи й тя спокойно да живее, да не се притеснява Беба. Всичко ще стане, на своето определено време. Ще се погрижа и за Величка. Тя спокойна да бъде!
Сега работете заедно, и да чакаме плодовете да узреят. Те не са много, повечето са узрели. Така че малко време остава, но по нашия мерник. За вас може да ви се види малко дълго. Не става въпрос за дни, за месеци, а за години. Тези плодове зреят бавно, но от вас зависи, те могат да узреят и по-бързо. Затова работете над себе си, за да се повдигнете за съвършенството си, което ви чака тук.
Аз ви чакам с нетърпение, най-вече Беба! Разбира се, и Величка ще бъде все край нас и често ще работим заедно. Аз съм много благодарен на Величка, за прекрасната възможност да говоря чрез нея на моята мила Беба! Амин!
Тайни от Величка нямам. Тя един ден ще ми бъде свидетел за великата ми любов към Стефка. Аз ще й помогна, и тя ще бъде щастлива! Сега търпение и снизхождение. Нещата бавно стават, и не по наша воля, а според великия Божи закон. Но трябва да бъдете уверени, че краят ви ще бъде щастлив, блажен, светъл, както е светло Слънцето, което свети в небето, велик като безкрайната Вселена! В това не трябва да се съмнявате. Великото, мощното, безграничното са пред вас. Ще изпитате великата Божия Любов.
Желая ви сили да се справяте с всички земни несгоди, и като ученици, предени на своя Учител и верни на своя ръководител, да вървите смело напред! Преодолявайте всички прегради и препятствия.
Трудно някой ще ви стигне! Повечето изостават далеко от вас. Ще ви разберат и оценят. Казвам ви за всичко това, защото знам, че не ви блазни. Вие сте от рядко смирените души, във вас няма гордост, тщеславие! Вашият път е строго определен, без никакви отклонения. Затова вас съм избрал.
Аз – велик и мощен дух, пред който мнозина треперят, с вас ще работя с Радост и Любов! Вие заслужавате това, ще надминете всички други, ще достигнете пълно съвършенство, защото аз ще ви водя и гарантирам за вас.
Обещание съм дал пред нашият велик Учител, че чудо ще направя с вас! Учителят следи, мълчи и вътрешно ме подпомага, външно ми е дал пълна свобода. Красив живот ви аз разкривам, прекрасен, светъл Рай – градина, където вашите души с радост ще починат, където заедно ще размишляваме, седим.
Бъдете вий благословени, и нека Господ да ви озари! Изпращайте и вашето благословение към мен, което пък ще създаде вашата градина – Райска, където аз ще мога да гостувам и да срещна вашето гостоприемство. Изпращайте ми светли мисли, красота, чрез тях и аз все да раста. Така взаимно ще растем и станем мощни, силни величия за нашия Създател благ!
С тези прекрасни мисли, завършвам кратката разходка, и ви оставям да размишлявате върху този небесен Рай.
С най-светли поздрави и благопожелания, за успешна работна седмица на Величка!
Още малко в затвора – тя там ще работи – трябва да работи над душите. Аз ще й помагам. Много леко и успешно й се нареждат работите. Земният свят е проекция на Невидимия свят. Ако тук работите добре – успешно, и горе ще се справяте с всичко. Величка да не бърза в нищо, ние всичко за нея ще уредим.
И по-нататък ако иска, може да изпратим едно светло същество по благодат – да работят заедно.
Сега за Благовест да се грижи. Той е опако дете, своенравно, неорганизирано и неразумно, но над него много се работи. [Благовест е син на Беличка Няголова от баща Данаил Жеков.]
Ще мине през известни страдания, ще узрее духовно. И вярвайте, че от него ще излезе един прекрасен човек! Аз лично сам се грижа за Благовест. Но той създава много затруднения, мъки на Величка със своя неорганизиран характер.
Ако Величка иска при нея да дойде душа на благодат, с която да бъде крайно хармонична, както сте вие двете, трябва с мене да се съветвате, нищо без мен да не предприемате, и тогава, ако е рекъл Бог всичко ще се уреди. Аз ще взема лично участие за това. Това същество е организирано и изработено. То и сега може да влизате във връзка, ако пожелаете, но тука му е много добре. Може да дойде само, за да извърши известна работа, само да го оцените.
Благовест ти е малко кармичен, но ти без него не можеш! Колкото и да те мъчи и разкъсва на части, и терзае душата ти – ти имаш работа с него! Благовест много те обича, и иска от тебе само любов и никакво насилие. И тържество на своята воля. С баба му връзката му е дихарма, а ти имаш да му даваш.
Ако дойде друго същество край вас, то ще ви помага, а не толкова вие на него. Това същество няма нужда да се ражда на Земята, не е предвидено. То може да слезе за кратко време и да свърши малка работа, да ви укрепи, да укрепи Величка, да й вдъхне сили, да помага и на Благовест. Това същество е като ефир между вас. Не знам дали ще го оцените? Трябва да му създадете благоприятни духовни условия. То ще бъде битер Величка по ясновидство, по яснослушане, реална връзка с Невидимия свят. Ще живее едновременно и в двата свята, ако дойде между вас. То ще донесе голямо благословение! Величка заслужава това.
Ако то влезе в нея, ще я преобрази – оздрави, възкреси, подмлади и всичко добре ще се нареди! То не би дошло физически. То сега живее на една светла Звезда и съвсем не е дете, а развита душа – Божий работник.
Поздравява ви, и за в бъдеще ще установи контакт с вас! Ще ви постави известни условия. Ще трябва да ги изпълните. То ще диктува всичко – и храна, и живот. Ще иска пълна разумност.
Най-напред ще разчистим тука обстановката. Ще пречистим Величка, и ще създадем добри условия за това същество – за съвместна работа. Всяко нещо на своето време.
Някой път ще ви запозная по-подробно с него. Ще може да го наричате Амриха – така, както сте мечтали години наред! Това мощно и велико същество, ще се включи в нашата обща работа, така че вече го призовайте, споменавайте името му. И ако се реши да дойде на Земята, да работите заедно край вас, то трябва да го заслужите. То няма да има нищо общо със земната култура! Ще расте като нежно цветенце, в красива градина. Аз ще му бъда като баща. А сега работете, за да ви насочим за този момент.
Стефка ще работи над Благовест да се промени, да се внесе пълен мир и порядък край вас – абсолютна хармония.
Това същество е много красиво, и безкрайно музикално! Абсолютно вярно на Учителя и на идеите Му! Ако това същество дойде да работите заедно, вие няма да искате да напускате скоро Земята, защото щом малко пораснете, то ще ви учудва с поведението си, със светлината си, със спокойствието си. Това малко ще ме накара да чакам повече, но ще работим пак заедно. Аз обичам и уважавам това същество.
Ако е рекъл Бог, ще се промени съдбата на Величка. Ще дойде това същество от висок ранг – високо издигнато, и ще работи с вас за определена работа. Нещата ще се наредят, съобразно Божията воля.
Звездата е далеко. Един ден ще отидем на гости там. Ще ни посрещнат като добри приятели. Работете, защото работата ви ще бъде много. Ще наложим на Величка да остане по-дълго на Земята, да заработи и използва пълноценно живота си.
Стефка ще освободим, когато му стане времето. Тя малко трудно ще напусне Земята – с болка, защото ще остави тука свидни приятели. Но тя – Стефка знае, че горе я чакам аз с нетърпение, и от горе заедно ще продължим да работим над всички тези души.
Всичко да бъде за Славата Божия! Да укрепим нашата мила, многострадална, измъчена Величка, да я накараме да обикне Земята, и когато замине да не съжалява, а само да се радва.
Небесен поздрав от това велико същество Амриха, и мой личен привет, с пожелание за светли мисли през настоящата седмица и подготовка – съзнателна вече за бъдещата ни среща!
Две думи за Стефка: Живей в блаженство! Кой друг има такава духовна дъщеря? Кой така свети като Слънце, и го обливат с топлина? Кой живее толкова съзнателен живот – реално и на двата свята, с невидима армия върви напред и пръска навред светлината? Ти, мила моя Беба!
Вечно ще те аз обичам! Любовта си аз, на дело ще покажа. Ще я поднеса в нозете на Учителя, и ще чакам Той да ни благослови, за да работим с тебе във вечността. И една звездица да ни свети, да огрява, стопля нашите сърца!
Небесен поздрав!
Ваш вечен невидим приятел!
Амин.
11 май 1980 г., неделя сутрин
Идват светли времена за вас!
След черното минало – иде светлото; след нощта – настъпва деня, който започва с изгрева на Слънцето. Атмосферата ще се разчисти, и ще се създадат благоприятни условия за духовна изява на същества от Невидимия свят, и благоприятни условия за духовна работа и за Благовест. Трябва да имате търпение още малко, и всичко ще се нареди.
За Величка се подготвят велики условия, които тя заслужава по благодат! Този дом ще стане храм Божий, и тъмните сили ще избягат от приятното благоухание, което ще излиза от вас!
Сега те са най-настървени, защото това е техния край! Чрез тях се проявяват едни от най-тъмните сили, които имат за задача да ви спънат, унижат и унищожат и отчаят!
Вие не им се поддавайте! В тази гигантска битка участвам и аз и ти обещавам…
Край 5-В
Словото на д-р Вергилий Кръстев
Величка Няголова 6B – Говори брат Любомир Лулчев – 1980 г.
В тази гигантска битка участвам и аз, и ти обещавам Величка, че ще имаш скоро пълна и окончателна победа! Никой не може да помогне на тези тъмни сили при светлината, която ще ги озари! Ще ви освободим от тях! На вас ви се вижда бавно, но всъщност процеса е много бърз. И битката е гигантска, затова става по-бавно! Величка е такъв дух, който предизвиква атаката на тъмните сили! Ако стане още малко по-силна, тя ще може да се справя бързо с тези тъмни сили. Сега ние ще ѝ помагаме, и обратно на злите намерения на тъмните сили към нея, ние ще внесем в нея Светлина в съзнанието ѝ, Мъдрост в ума ѝ, Любов в сърцето ѝ и Сила и Мощ, да се справи с нападките на Черната ложа.
Тя ще развие напълно своите духовни способности, ще служи предано на Учителя! Ще я свържем с възвишени същества, ще създадем условия да се свърже и с това същество Амриха. Тя да се подготви и да работи. Да не обръща внимание на околните слаби и непросветени души.
Вий не можете да ги промените! Те са проводници на други сили, но ние ще освободим Величка от тях. Те не я заслужават! Тя ще бъде отстранена завинаги от техния път, и те горко ще плачат за нея! Но това ще бъде глас в пустиня!
Никога повече няма да им дадем възможност да дружат с такава високо издигната духовна сестра! Те объркват пътя ѝ! Можеше да се спасят, но не пожелаха. Ще ги изоставим, природата ще се занимава с тях.
За Стефка – да не се тревожи, да не се занимава с тия хора, които ѝ вършат зло! Да стои настрана, да не влиза в пререкания с тях! Има си достатъчно работа, да се занимава с нея. Сега тези хора разбират, че са изгубили нейното благословение, и се плашат от Божия гняв! Но ще ги смирим, ще завъртим сега кръга обратно. Аз вече ви казах, че тези хора ще бъдат принудени да обикнат и уважат Стефка и вас. Те ще минат през големи изпитания!
Вие сте свидетели за това – който се бори против вас, се бори и против мен, а който се бори против мен се бори с великата Божия милост! Ще ги принудим тези хора да се подчинят, и да омекнат! Молете се за тях и работете вътрешно над тях с любов.
Живейте в мир, и нека вашето присъствие да носи навсякъде Мир, Любов и Светлина!
Ваш вечен приятел!
Приятен обяд Благовест, и да свириш без да тревожиш майка си!
Музиката е велико нещо – не можеш да бъдеш духовен, ако не си музикален. Свири с любов, и ще имаш положителен резултат.
Безлюбието води до изтощение, и нарушаване на нервната система. Ако свириш, трябва да бъде с любов и желание, без да се смущаваш от трудностите. Аз, за да стана военен, срещнах много трудности, и трябваше много да уча. Бях своенравно дете като тебе, но минах големи изпитания в живота. Така придобих смирението.
Уважавай милата си майка и я боготвори, защото когато беше горе, ти обеща, че като дойдеш при нея, ще й помагаш и ще я слушаш! Иначе можеше да пратим друга душа – по-подходяща, която щеше да я слуша. Но ти пое обещание да учиш музика и да използваш богатите духовни познания на майка си и на милата си баба, с която си много хармоничен.
Когато тя отиде горе – баба ти, ти ще влизаш в реална връзка с нея. Тя много ще ти помага, а и сега всички ние ти помагаме. Ще започнеш да свириш сам. Грабвай инструмента и започвай да свириш, като ще си повтаряш, че си дал обещание. Защото, ако загубиш майка си Величка – много ще загубиш!
Поздравявам те, мил Благовест, и ти пожелавам всяко нещо, което правиш, да го правиш с Любов! Приеми моите поздравления, за блестящата защита на майка си от околните тъмни сили! Обичай я, и уважавай я!
Пожелавам ти днес да свириш с Любов!
Божия мир и Божието благословение, да се излеят над вас и вашите домове!
Амин.
18 май 1980 г., Витоша
Говори брат Любомир Лулчев:
Величка носи известни черти от баща си, и наслоявания. Тя е платила известни родови карми, свързани с баща си, но тя идва от друго поле, не като родов дух, и вече е напълно освободена от всякаква родова карма! Занапред пътя й няма да има общо с рода й. Тя си има собствен светъл и велик път! С майка й връзката не е родова, а тя е свещена, духовна връзка!
Тази връзка няма никога да се прекъсне, а ще се усилва и укрепва във вечността. Затова двечките ще дружите като приятелки, като две духовни сестри. Чака ви велико бъдеще! Вие взаимно ще си помагате сега във физическия живот. Горе дружбата ви ще продължи, и никой няма да може да ви раздели нито тук, нито горе. Вие сте две хармонични в духовно отношение души. Това е рядкост, че сте заедно на Земята, и можете да си помагате взаимно. Но вие ще живеете един необикновен живот!
Видяхте ли вашите близки – те имат път, различен от вашия, по-обикновен – ще страдат, ще боледуват, ще се мъчат, но ще трябва да вървят нагоре. Вашият път няма нищо общо с техния път, и така ще бъде! Те не ви разбират. Плашат се от вас!
Стефка трябва да гледа на околните си като на души, а не като на нейни близки родови хора. Всички тези обикновени връзки от миналото и от сега, трябва да ги забрави и унищожи. Да скъсва, да скъсва, да скъсва, и ще режа, ще режа, ще режа. Да остави обикновения път за обикновените хора. Връзката й с Благовест не е родова, тя е хармонична, и при Величка също. Ще отрежем всичките родови връзки. Амин! Тъй да бъде!
Ако искате да служите на Бога, трябва да бъдете свободни души. Вас не ви чака обикновен път, а един велик, светъл път! Затова аз ще ви съдействам. Ще направя живота ви необикновен, чудо ще направя с вас!
Това е моята велика задача. Вие слушайте и изпълнявайте.
Господ да ви благослови, мои мили приятели!
Смятам, че сте доволни от днешната екскурзия! Съберете сили, да можете да издържите във всичко в живота ви. Трябва да станете устойчиви, за всичко да питате. Вие не сте стигнали още до там. А така живеят обикновените хора – в тъмнина, няма кой да ги ръководи, пък и не чуват.
Не трябва да ядете от всички храни – ще питате. По-добре от никой да не ядете храна – само с наше разрешение – ще питате.
Сега вложете положителна мисъл към тия хора – околните ви, и гледайте да не ядете всякаква храна. Нищо че сте изяли храната им – благославяйте, но не се свързвайте с тяхната карма. Тя е тежка! А пък аз искам да ви освободя от всички кармични връзки.
Като искаш – иди при Крум със светлина. Предварително се обгради, защото там витаят низши духове (става въпрос за гроба на баща ми Крум). Аз ще бъда с теб. Излишно е да ти казвам, че не желая да отиваш там! Нали ти казах, че ще те освободя от всички родови връзки. Дано това да бъде последното ти отиване там!
Господ да ви благослови мои мили приятели, и приятен ден!
Ваш невидим и вечен приятел!
Заваля силен дъжд, и си тръгнахме от Витоша.
Нов разговор на 22 юни 1980 г., 9 часа и 15 минути, неделя вечер. Говори брата:
Очакват ви големи радости! Приготвяйте се. Като почиствате къщата тук и обстановката, вие почиствате и вашите
души. Безлюбието в тях ще изгори, и вие ще почувствате голяма любов. И най-малката и проста любов, е за предпочитане пред безлюбието. То ражда смърт. Любовта ражда живот и възкресение.
Не е престъпление да търсиш любовта и намериш ли я – да се спреш на този остров. Тогава всичко се прощава. Така че и ти Величка, търси любовта – не се примирявай с безлюбието, което ще рече да се примириш с наличието на отрицателното, на Черната ложа. Те са допуснати в света, и си имат своя функция. И безлюбието е допуснато. Но когато човек разреши задачите си и получи опитност, трябва да търси положителното, новото, любовта. Търсете любовта във всяка душа. Спрете се при душа, която ви обича. Тогава ще ви бъде леко, ще имате стимул в живота си и ще вървите напред.
Ти, Величка търси любовта. И когато я намериш, трябва да я оцениш. Тогава ще станеш по-добра, а в безлюбието ставаш суха, остра, критична, меланхолична, недоволна. Дошло е времето да се освободиш от безлюбието. Ти не искаш да слушаш, но когато станеш свободна, те очаква хубавата любов, истинската любов. Ще получиш стимул за живота, и здравето ти ще се подобри. Ти коренно ще се промениш и преобразиш, защото на тебе ти липсва любовта.
Кармичните женитби не дават любов! Някои издържат на безлюбието, но ти не можеш да издържиш! Затова смело затвори тази отворена страница. Отвори друга, и животът ти коренно ще се промени. Не мисли за други материални въпроси. Всичко ще се нареди добре. Търсете любовта, молете се. Кръстът ви е тежък, но не трябва да ви смачква.
Ще се освободиш от кармата. Кармата ти изтича, трябва да се освободиш от тези хора, защото те ти влияят много отрицателно. Учителят прояви велика милост и любов, и реши да ти се помогне, независимо от колебанията ти и различните мисли, които минават през съзнанието ти и различните състояния, които те вълнуват. Не се противопоставяй на Божественото решение. Малко тежко се късат тези вериги, но ние ще ги срежем!
Ти не противодействай, не умувай какво ще стане с теб, какво ще бъде, щастлив ли ще бъде Благовест. Остави всичко отгоре да се нареди. Бъдещето ти ще бъде светло и велико. Благовест също ще се развие добре. Разбери, че няма друг път. Предстоят ви големи промени, интензивна духовна работа.
Поздрави на Стефка! Чакам я да дойде тука горе. Още малко ще почакам, има много задачи за разрешаване край нея, свързани с децата й. Всичко ще се нареди добре.
Аз непрестанно бдя над нея! Трудно е, че сме от различни светове, но в един реален свят ние общуваме, и заедно вървим напред. Нашата дружба е интересна – в два различни свята. Аз се старая да я разбирам, а и тя започва да разбира мен. Аз не й се налагам. Всичко между нас е по свобода и любов. Аз на всички ви ще помагам да растете нагоре, и да разрешите с чест задачите си на Земята.
Пожелавам ви приятна вечер, да се срещнем горе, да разменим разумни мнения, и нека великата Божия любов да озари всички ни, и душите ни да се възрадват и възсияят!
Ваш винаги верен небесен приятел!
АМИН
Слово от Учителя, държано чрез Величка на 6 юли 1980 г. на Витоша
Учителят говори:
Всичко ще се нареди добре, рекох – казва Учителя!
Работете и по-радостни бъдете, защото пред вас е великото, мощното, красивото. Изпълнявайте завета, разрешавайте задачите си с любов, и напред вървете.
Господ да ви благослови, мои ученици! Ще ви помагам и съдействам. Ще съм винаги с вас.
Задачата на Величка ще се разреши, но тя трябва да превърне всичко в добро. Ще се моли за тези хора – нейни върли врагове, да се просвети съзнанието им. От разстояние, тя повече ще може да им помогне.
Кармата ѝ ще прережем, но задачата ѝ ще оставим – да работи върху тези души. Тогава всичко ще се превърне в добро. Да не мисли вече лошо за тях, да не обръща внимание на лошите им прояви, да гледа всичко да мине по-леко.
Те няма да успеят в злото си срещу нея, но тя трябва да ги възлюби като малки деца. Пожелавам ѝ да живее чист и свят живот, да следва примера на Амриха. Бога да слави, животът ѝ да бъде светлина – тя да просияе, мисълта ѝ да бъде чистота, в сърцето си да носи любовта, да има топлина, към всички хора да проявява любовта.
Ще изживее трудни моменти! Ще ѝ се помага! Желая да я видя вече израснала, да имам упование в нея. Да дружи с невидимите светли същества, животът ѝ да стане пример, и когато срещне Любовта, тя да бъде чиста и свещена, както е свещена тази Земя, на която вие живеете.
Много зло край нея се крои, но едно, което малцина знаят е, че тя в ръката ми седи!
Нейната съдба, аз ще определя. За нищо не се грижи, отрицателните мисли ги изгони, не се плаши! По моята воля, всичко за теб ще се нареди, но ти ги възлюби тези низши хора, защото и те са Божий страдащи души!
Ще скъсаме земните ти вериги, но ще ти сложим други – духовни, фини, с които ще те свържем със светлите същества, които ти често забравяш. Тези вериги няма да те обременяват, а простор ще ти дават. Ти трябва да станеш велика душа. Тогава ще дойдеш тук да работиш, при по благоприятни за тебе условия.
Приветствам и Стефка да работи с любов! Тя позна Любовта. Те завинаги ще дружат с тази светла душа (става въпрос за брат Любомир) – предан работник на Божията нива.
Аз картбланш съм му дал! Благословението ми имаш!
Сега чакам плодни градини, градини с узрели плодове.
Тази любов, надхвърля земните представи! Тя носи светлина, сила и красота! И Величка ще познае любовта. Нея я чака друг път – не светски, а духовен. В работата си да не се притеснява. Да работи над хората с любов, но да свети, да се различава, че дори и на другите пътя да осветлява.
Поздравете сестричките от мен! Те имат големи противоречия. Всичко ще се нареди благополучно!
Създавайте мир и хармония край вас. Да се радват съществата горе, а вие работете мои деца. Всичко да бъде за Любовта, всичко да бъде за Мира, всичко да бъде за Радостта.
Моето благословение ви давам, и Божествената светлина да ви озари – да се излее над вас!
Да бъдат светли вашите души, както е светъл днешният прекрасен ден! Като Слънце да се излее над вас.
Ваш Велик Учител
След Великото Слово на Великия Миров Учител на 6 юли 1980 г. на Витоша, говори брат Любомир Лулчев:
Мили мои приятели, изслушах с голяма радост и благоговение думите на нашия Учител благ!
Благодаря Му за милостта, която прояви към вас! На срещата присъствах и аз и се трогна моята душа, в знак на благодарност!
Ние трябва още повече да се сплотим и да работим, за да оправдаем доверието на Учителя, да станем добри Негови ученици, да работим с Любов, да разрешаваме правилно задачите си.
Учителят има силна връзка с вас двете! Вие сте Му много близки души! Това е рядкост, за което аз много се радвам! Той отдели от скъпото си време, за да разговаря с вас, да ви даде ценни напътствия, които вие трябва абсолютно да приложите, без да се двоумите.
Вие имате най-скъпото приятелство, това на Учителя наш любим, което ще рече, че целия Невидим свят е на ваше разположение.
Повече от това, какво искате? Аз се гордея с вас, и ще гледам да ви помогна да разрешите правилно вашите проблеми – да не се отклонявате, да не затъвате, радостни и весели да работите. Имате много приятели тука. Тук на Земята не ви разбират, но горе добре ви познават, и много ви помагат.
Величка да не се смущава от противоречията. Тя е неспокойна като морето, но ще стане силна като небето. Ще разреши задачите си, и няма повече да се оплита!
За вас двете всичко добре ще се нареди, ще ви се създадат благоприятни условия за духовна работа. Чист и светъл живот ви предстои. Ще търсите любовта навсякъде, но възвишената любов ще срещнете при общуване със светлите същества. Обикновените хора, не притежават такава любов!
Пази се, Величка, да бъдеш свята и чиста, да оправдаеш милостта на нашият велик Учител, Който благоволи да промени твоята съдба, но при положение, че ще бъдеш чиста и свята душа! Иначе, ще загазиш на друга посока. Тялото на човека е храм Божии, и не трябва да се осквернява. Не допускай вече тъмните сили да те измамват! Бъди категорична по този въпрос!
Чистият и свят живот, ще ви дадат възможност за повече общуване и контакти с нас. Ще бъда винаги с вас, както Учителя ми повелява. Това за мене е свещена работа, и аз ще изпълня повелението на Учителя – ще бъда винаги с вас. И нашата светлина ще се увеличи.
Благодаря на Великия Учител, благодаря за великата Му любов към нас със Стефка! Аз изслушах с трепет Неговите Слова, за които толкова много Му благодаря!
Той одобрява и нареди нашата дружба, и благославя Любовта ни. Това за мен е награда за тежкия живот, който преминах на Земята!
Господ да Го благослови!
С обща благодарствена молитва, да изкажем великата си радост от преживения тържествен ден, и нека нашата обща Любов да се превръща в градини, отрупани с чудни, зрели плодове, че Господ Сам аромата да почувства и да пожелае да опита тези чудни, вкусни плодове.
Това ще бъде резултата на тази неземна Любов. И така ще привлечем съществата, да си отпочинат при нас.
Добрата молитва;
Молитвата на Братството;
„Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят белите братя в Божията Любов.“
Привършихме Словото си на Витоша.
Вчера – на 27 юни 1981 г., събота – отидохме на екскурзия на Витоша и Благовест с нас. Отидохме на Алеко, и от там чак на връхчето Купена. Сутринта от 7 часа, чак до 11 часа и 20 минути преди обед, се качихме на връхчето Купена, по случай Рождения ден на нашата мила дъщеря Величка.
Тя навърши 40 години – да са й честити!
Почва нов етап в нейното физическо и духовно развитие.
Господ Бог наш, Великият Миров Учител благ и братът, да я благословят!
Майка ми говори:
На връхчето, Величка прочете беседата „Лозата и пръчките“ от „Великите условия на живота“, молитва, пеене.
После обядвахме, и към 1 часа почнахме да слизаме от върха. Мъчно беше, но слязохме на пътя в 2 часа, и потеглихме към село Железница.
Благовест с баща си тръгнаха напред, а ние с Величка двете останахме да си почиваме на една полянка под боровете. Там Величка си почиваше и задряма. Към 4 часа следобед се събуди. Аз очаквах брата да говори чрез нея.
В 4 часа и 15 минути започна да говори брата Любомир Лулчев чрез Величка:
Аз съм пак при вас, мои мили приятели! Радвам се за хубавата ви екскурзия!
Днешния ден е велик, както ще бъде велика Величка! Започна нейното новораждане! Светлите същества й се радват, и аз също!
Стефка е герой – да се качи на този връх! Ще се разрешат задачите на Величка благоприятно, с общи усилия. Благовест е нервен и труден! Величка да не се смущава от проявите му! Той ще се промени, ще израсне. Трябва да го изчакате. Пазете го, молете се за него. Той не е с будно съзнание – самонадеян е! На Величка й се създават условия да учи музика, да свири и да пее. Тя другаде ще учи музика, ще поживее другаде, ще има работа за нея. Ще наредим и Стефка да бъде добре.
В България ще се затруднява материалния живот, трудно ще живеете, но ще се дава ход на духовния живот. За това духовно издигане на България, Величка ще поработи навън. Да не се смущава за работата си, ще й се нареди, и за музика ще се създадат условия.
Величка и Благовест ще бъдат добре материално. Те ще бъдат винаги богати, както са богати и душите им.
Величка да не тъгува! Тези околните, които й причиняват трудности, горе в Невидимия свят, ще бъдат поставени при трудни условия, и повече Величка няма да се срещне с тях! Тя започва духовна работа. Сега ще трябва да приложи знанията си на практика.
Михаил Иванов, който работи във Франция е силен дух, но гордостта му го смъкна надолу. Порочния и лош живот и липса на чистота, води до липса на светлина. Въпреки всичко, в положителен смисъл неговото дело е свято, и то ще бъде продължено, за да разнася Светлината на Учителя навред.
Благовест е един аристократ, затова е капризен! Има високо произхождение! В този живот ще го смирят! Той ще се развие добре.
Величка да не се тревожи! За в бъдеще, ще бъде предаден на делото на Учителя, ще работи усърдно.
Стефка не е сама. Моя мила и възлюблена душа, аз съм винаги край теб!
Остави младите да вървят по пътя си. Ти имаш още тука работа. По-нататък пак ще бъдете заедно с Величка. Стой настрана от всички около тебе! Никой от тях не ти мисли доброто! Ти трябва да мислиш добре за околните. Така ще си разрешиш кармата. Ти ще бъдеш освободена от тях. Най-добре си с Величка, пак ще работите заедно.
Поздравявам Величка с рождения й ден, пожелавам й успешна духовна работа, да расте в музиката, да пее и да слави Господа!
Довиждане, мои мили приятели! Аз съм пак с вас! Радвам се, че сте заедно! Господ да излее Своето благословение над вас!
Ваш небесен приятел!
Днес, на 24 август 1980 г., говори брат Любомир Лулчев у Величка:
Радвам се, че сте пак заедно! Измина лятната почивка – отново пак на работа. Изисква се по-интензивна работа. Времената са много трудни!
Тази година изисква повече работа от вас. Трябва да взимате дейно участие в световните събития, защото предстоят опасности. Наближават критични моменти за Земята и човечеството! Всичко трябва да забравите, и само да работите. Забравете личните си несгоди и страдания, и се включете в армията от будни души, които работят за преуспяване на делото Божие на Земята. Трябва да станете мощни и силни, да не се влияете от злото.
Пророк Йезекиил е получил бойна задача да работи при едни трудни условия. Това се отнася до вас.
Не мислете, че живота ви ще премине леко! Всички ще бъдете изпитвани! Не трябва да се отчайвате и обезсърдчавате. Ако ви говоря с по-строг език, това ще рече, че носите голяма отговорност за делата си. Ще има съд за всяко ваше дело, затова трябва да бъдете много разумни.
Йезекиил е бил силен дух и Господ го е изпратил в Израилевия дом и между пропадналите бунтовни люде, да проповядва покаянието им. Това се отнася и до вас. Но най-напред вие трябва да се покаете. Има още много работи във вас, които трябва да изправите, за да достигнете до съвършените сфери.
Стефка трябва да се проявява кротко в нейния дом! Това ще рече, че трябва да бъде много разумна. От погледа й да излиза светлина, а от сърцето й любов и топлина. Със своята светлина, тя ще разпръсква тъмнината, с топлината ще стопля леда, с любовта ще съживява всички и това има да изработи там – в нейния дом. Светлината ще й дава възможност да мисли право, да постъпва правилно. Топлината ще я стопля, когато се чувства самотна, а любовта ще й дава импулс за нов живот.
Кротка – не значи смирена и примерна, а означава активен борец за въдворяване Божията правда на Земята. Кротка – това означава, че в нейно присъствие не съществува неправда! Кротка значи, че спи и не заспива; че почива и винаги работи; че седи и винаги се движи; че има прегради наоколо и тя винаги през тях минава и ги събаря; че външно мълчи, а вътрешно не престава да говори; че нищо не вижда, а всичко наблюдава; че нищо не чува, а всичко възприема; че живее тихо и скромно, а пребъдва във великото; че се храни простовато, а вътрешната му трапеза е богата. Малко говори, много мисли, пее и се моли с разум.
Външно е сама, а вътрешно дружи с цялата Вселена. Изглежда слаба, а Духът й е мощен и непобедим, Душата й обхваща всички!
Мяза на кротичка овчица, а никой не може да излезе на среща й! Има огнен меч, с който сразява неправдата!
Въобще, кроткият човек е бъдещето на човечеството. Придобийте тези качества – станете кротки, бъдете ученици на Учителя. Та Стефка, трябва да стане кротка в нейния си дом, а Величка трябва да стане кротка тука в този неин дом. Само така ще можете да победите трудностите и да имате добри резултати. Тука, в дома на Величка има още много да се работи. Тя е пратена в този дом да възпита едни бунтовни и покварени люде!
Тя мисли, че те са само двама, а всъщност те са цели плеяди, и тя трябва да работи с тях. Такава е задачата й – да придобие кротостта, да не иска да дойде края на задачата й, защото има още много работа. Трябва да работи с търпение и любов, да не очаква много от тези хора, но да работи в други полета. Тя много се умъчнява от тях и те не я разбират и съчувстват, но това няма да бъде тъй.
Тя е силна душа! Околните й са далечни от нейната душа, и никога не могат да я разберат! Тя трябва да се старае тя да ги разбира, и да им прощава глупостите им, като иска да остане край тях, но да не се оскърбява и умъчнява, а да работи. Ще й бъдат изпратени души, които ще я разберат и ще помагат, но сега трябва работа, без да се отчайва.
На Земята е така – училище. Да даде пълна свобода на околните си, а вътрешно да работи с тях. Всички тези представи за мъж, жена, съпруг, съпруга, за собственост, трябва да се изпарят от съзнанието ви!
Давайте свобода и вие бъдете свободни. Величка трябва да живее съвършено чист и свят живот, да не се поддава на съблазните на света. Тогава ще заслужи чистата и свята любов.
Вие трябва да помагате на околните си, без да се поддавате на тяхното зло и да им помагате. Колкото повече ви кълнат, толкова повече да се молите и да ги благославяте, защото колкото повече кълнят Величка, толкова повече тя ще се издига по-нагоре, а те слизат по-надолу! Това ги кара умишлено да я въвличат и нея, за да я ограбват!
А тя трябва да благоговее, и когато чува лошите им думи и пожелания, да знае, че тогава Господ работи и Той я благославя. Затова да благоговее в такива моменти. Това се изисква от нея, а ако ги благославя в такъв момент – ще им помогне и те да израстат.
Трябва да преодолеете човешките си слабости и прояви, да престанете да се смущавате от злото, да станете силни и мощни. Само тогава можете да придобиете кротостта. От сега нататък така ще работите – без да се взривявате, да не могат да ви познаят, и да не могат да ви побеждават! В това се състои силата в борбата със злото!
Тогава няма да има нужда да отвръщате на злото със зло. Ще гледате със снизхождение на злото. Така ще израстете над условията, при които живеете.
Величка има още много да работи в тази област. Когато го постигне това, задачата й ще бъде разрешена. Това ще рече да победи лошия си аспект, да изработи характера си, да победи личния си егоизъм и себе си, и чувствителността си. Това е голяма задача и най-важното за нея е – това е най-лошия ѝ аспект за целия живот. Така че има поле за работа, и да не се отчайва! Ние ще ѝ помагаме. Докато не победи този аспект, няма да придобие лично щастие.
Благовест да продължава да свири и да учи музика. Нека да започне да учи и френски език, както желае, но да учи с желание и любов. През тази учебна година той ще бъде по-самостоятелен и ще върви по-леко, за радост на Величка. Да го остави вече по- самостоятелно да работи – да му има доверие. Той ще стане съзнателен. Избягвайте разправиите, които му влияят много зле.
Когато победиш характера си, и тогава злото около тебе ще стане безпредметно, и ти ставаш свободна. Околните ти – тези хора около тебе, са много добре дадени за тебе – за тебе Величка, за да имаш поле за работа. Те са благословение за тебе!
Приемете моя сърдечен поздрав и пожелание да станете кротки! Кротките ще наследят Земята!
Приемете и сърдечния поздрав и от Учителя, Който ви благослови и ви се радва като на добри и послушни деца.
Господ да излее Своето благословение върху вас и на работа!
Ваш невидим небесен приятел!
21 септември 1980 г., неделя сутрин
Тримата сме – с Благовест, Стефка, Величка на Витоша, над извора. Те си берат лешници, круши, аз си почивам на една полянка до лешниците. После те дойдоха при мене. И към 1 часа по обед в неделя, брата говори чрез Величка:
Утре започва Новата учебна година. Пригответе се и вие. Работата ще бъде усилена. Трябват повече работници. Малцина са будните души. И вие не винаги сте от тях.
Епохата е интензивна. Има много работа. Спазвайте наряда. Сутрин, обед и вечер – връзка. Редът едва се крепи в тази остаряла култура. Скоро навсякъде ще се разбърка! Тука също назряват събитията. Бъдете будни, ценете благата, защото идват по-тежки времена. Трудно ще намирате храна. Природата също ще се разбунтува. Трябва да чуете предупредителния зов, и да се спасявате.
Тази година се включете в Школата. Определете си подходящо време да четете общо беседи, да се молите. На Земята тегне голяма революция. Нямате време за друго. Усилено трябва да работите.
Назрява кармата на човечеството! Така трябва да живеете, че всеки ден да очаквате нещо да се случи. Трябва да живеете с това съзнание. Не трябва да сте изморени, за да може да възприемате. Иде вече армията, и ще започне преврата. Мислете си и за живата природа. Ще се създадат условия да помагате на другите. Но вие трябва да сте вътрешно подготвени. Когато настанат тези моменти, да не се уплашите.
Материята ще бъде пометена. Науката, техниката, строителството, въоръжението – всичко ще бъде ликвидирано. То ще започне изведнъж навсякъде.
Ако питате „кога?“, мога да ви отговаря само, че е много скоро! Трябва да сте готови за всякакви изненади! Най-важните ви скъпоценни неща трябва да ги приготвите, да са много малко, за да може да ги грабнете. София няма да остане.
За себе си не мислете – има Кой да мисли. Радвайте се, и се веселете и за всичко благодарете! Не ви трябват никакви материални придобивки!
Знаете, че живеете в момента, когато ще се реализира ликвидацията на века, когато се приключи и кармата на човечеството, когато мрака ще се смени със светлина. Хората, които виждате край вас няма да останат, и вие ще преживеете нещо като сън, но когато се събудите няма да знаете къде се намирате. Ще трябва да ви обясняваме. Но не мислете, че ще минат години. Гответе се още тази година, и чакайте знака. Бъдете по-често заедно, после трудно ще бъде да се намирате. Учителят ви включва в Школата като добри ученици, и желае да работите добре.
И тези дни са хубави на Земята, времето е приятно, но какво приготвя природата, вие не подозирате! И това ще стане, защото неразумните хора желаят да посегнат на Земята. Това е смел акт против Великата Разумност!
Няма да бъде позволено! Навсякъде всичко ще се разтресе, ще изгубите външната информация. Ще остане само връзката с Невидимия свят. Всички хора ще започнат да се молят, ще бъдат заставени. Но никой няма да чуе молбите им! Ще загиват масово!
В другия свят ще ги посрещат пазачи, и ще ги питат: „Има ли Господ?“ Те ще отговарят, че има Господ, и ще ги експедирват на други места, където да докажат, че вече са повярвали в Бога, и ще живеят разумно. На Земята няма да ги допуснат.
Досега беше пробния етап – да се види докъде ще достигне човечеството. Тогава ще дойде Новата култура на Земята, но за ония, които любят Бога. Тогава ще настъпи славно време!
За вас все ще е хубаво, независимо на кой свят ще бъдете. И горе и долу – все ще бъдете добре! Но ако сте горе – ще ви бъде по-леко.
Да бъде волята Божия! Ние сме мобилизирани и тази учебна година ще работим, за да се изпълни всичко, което е определено за Земята.
Няма да се безпокоите, ние ще ви помагаме! Приемете този и онзи живот, като един живот. Бъдете готови да работите. И докато сърцето ви бие, помагайте на другите. Въоръжете се със сили и знания.
Господ ви зове! Учителят ви благославя! Аз ще бъда с вас!
Поздрав от светлите, разумни същества!
Прилагайте Любовта, живейте в Мъдростта, търсете Истината.
Ваш невидим приятел!
Амин.
Дадено на 2 ноември 1980 г., неделя сутрин. У Величка сме.
Мили приятели, поздравявам ви с рождения ден на Стефка!
Бурите около вас, са дребна работа! Те предвещават по-големи бури, които ще станат в света и природата. Затова ви подготвят. Трябва да може да издържате.
Снощи беше материалното празнуване, а днес е духовното празненство /по случай рождения ден на майка ми Стефка/.
Трябва да станете яки и неуязвими за злото! Изпитват ви!
Не мислете лошо за хората около вас. Иде времето да се разделите от злото. Ще се обърне друга страница от живота на Величка и Благовест. Добре е да бъдете заедно, да си помагате. Имате много силни атаки, защото сте силни духове!
Трябва да бъдете силни в доброто. Не мислете зло на тези ваши врагове. Напротив, мислете доброто им, за да се върне то върху вас. Тука сте в едно училище. Непрекъснато сте на изпит. Трябва да простите на враговете си, както Христос прости на тях.
Поздравявам Благовест – моят добър приятел! Той ще се пробуди и ще заработи с голяма енергия, ще блесне, но по-късно. Сега процесите са малко забавени за него. Причина за това е родът, от който произлиза!
Това е умишлено, за да се задържат отрицателните енергии, които той може да проявява, под влияние на тези родови духове. Това е защото е още малък, с непробудено съзнание. Така той става център на влияние на родови сили, които са отрицателни! Когато в него се пробуди Божественото съзнание – още 5 години, той няма да пропуска тези сили в себе си! Добре е да се отдели от отрицателната обстановка, но и ти, Величка, трябва да се държиш добре с него. Ти трябва да се разделиш и от нищо да не се страхуваш. Не задържай престоя си на Черния остров, но постъпи с добро към всички хора, които ти мислят зло. Благовест ще бъде добре. На тебе няма да ти е много добре. Трудно ще ти бъде в началото.
Които се разбират, не остават постоянно заедно. Така е на тоя свят, докато горе са винаги заедно.
За майка си не се притеснявай, аз съм с нея! Ти мисли за Благовест и за себе си. Майка ти е добре тука. Тя си е свършила работата на Земята. Сега седи, за да се поизчисти още малко, и просветне.
А ти имаш още работа – най-вече с Благовест. Мисли за него, не се отчайвай, а се радвай на злото, което срещаш в пътя си, защото без това съпротивление, трудно ще израстеш! Ти имаш духовна работа! Работи и не се смущавай. Не може без бури, а ти си много заспала, не ти е будно съзнанието!
Птиците усещат предварително бурята, животните усещат предварително земетресенията, а вие трябва да усещате предварително злото, и да предчувствате проявите му, да не се смущавате от него.
Величка трябва да стане смела, и да си реши смело въпроса. Аз ще ви съдействам, всичко ще бъде за добро. Ще дадем големи изпити на околните ви.
„Поздрав на Стефка любима!
Все шепна нейното име!
Окриля ме тя в небесата, пренася ме в света на светлината.
Да търся душата любима, пътя й светъл навред да чертая.
Да чакам да дойде при мене, да я заведа при Учителя благ,
където цари живот, свят.
Да паднем на колене пред Него, целувка свята да Му дадем,
във вярност да се закълнем.
Да работим за Бога ний, нивга да не се разделим.
Да пръскаме светлината навред, и с Величка и Благовест напред!
Към Царството Божие да вървим, името Му навред да прославим.
Светете звезди в небесата, грей ти Слънце в мрака.
Ний тръгнахме смело напред, две души свързани на век.
Господ да те благослови любима, да свети вред твоето име!“
Аз ще те водя напред! Твой вечен приятел!
Поздрав от Невидимия свят!
Ваш невидим приятел!
Амин.[…] ноември 1980 г. – на Витоша, на слънчева полянка
говори брат Любомир Лулчев:
Добре дошли в планината! Работете за Бога, пращайте добри мисли, живейте съзнателен живот! Идва светлото бъдеще за вас.
Повече няма да ви говоря, а вие сами ще сте свидетели.
Молете се за враговете си. Нарочно сте заобиколени с такива хора. Трябва да издържите напрежението. После ще ви се дадат други задачи.
Работата ви на Земята, ще бъде сериозна. Изисква се много от вас. Но и много ви се дава. Каквото и да попитате, ще ви дадем напътствия. Питай. Действай, да заминеш с детето Благовест.
Не викай Бебо: „Олеле, какво ще правя сама!“ Не се бъркай в живота на Благовест. Сега бъдещето му се чертае.
Мой добър приятел – бъдещето му е велико! В чужбина ще учи, ще бъде богат, ще служи на Учителя, ще посещава разни страни и ще владее няколко езика.
Той ще пише, ще се издигне много, ще стане известен, дори ще достигне до държавно ръководство. Ще представлява България в другите страни. Тогава ще работи съзнателно, а не както сега – с насилие. Като отиде в чужбина – да учи астрология. Аз ще се проявявам, чрез него. Той ще стане много интелигентен и културен – няма да го познаят! Ще бъдете доволни от него, ще се гордеете с него! Ще бъде много силно, мощно и смело същество. Никой няма да може да излезе насреща му. И безпределно предано ще бъде на Учителя.
Но трябваше да дойде и чрез другия род, за да протече през него една мощна река от отрицателни сили. Това ще му даде сили! То ще черпи от тази река, ще превръща всичко в положително. Така той ще има голям капитал, защото родът е силно отрицателен! Всичкото зло, което изливат върху Величка и Стефка, той ще го използва и ще го превърне в добро. Така той ще допринесе за вашето благословение, ще ви очисти от този род и ще ви помогне и на вас. Това му е задачата.
Затова сега е много труден, и мъчно се справя Величка се него. Но това е за добро. Още е под влияние на отрицателното в рода. После ще се смени гамата, и ще стане точно обратното в детето. Пак ще бъде трудно и неотстъпчиво, непокорно, но вече за всичко отрицателно в света. Той ще благоговее пред вас двете, когато се просвети. Вие ще му служите за пример. Повече няма да говоря. Започвам да работя за Благовест.
Ще направя всичко възможно да задоволя изтънчения вкус на претенциозната Величка. Тя трябва да бъде уверена, че ще бъде доволна от Благовест. Амин!
Учителю, с Твоята воля, ще изпълня задачата си. И Стефка, и тя да работи. Тази взискателна майка, иска съвършено дете. Аз ще помогна да се реализира това. Моите думи ви се струват приказка! Те са абсолютно точни и проверени. Така чрез делото на Благовест, ще се ликвидира кармата между вас – между двата рода.
Довиждане мои мили приятели!
Обичайте малкият Благовест, помагайте му и му съдействайте в неговия труден живот.
Господ да ви благослови и вас!
Ваш небесен приятел!
Амин.
Слово, говорено на 13 януари [1981 г.] от брат Любомир Лулчев:
Мили мои приятели, поздравявам ви с Новата Светла 1981 година! Старото си отива вече! Всичките будни души, очакват да изгрее Слънцето. Остават секунди. На изток се е зазорило, остава само Слънцето да се покаже на хоризонта. И тогава неговите мощни лъчи ще залеят цялата Земя, ще стоплят всички души, ще стопят и леда и снега.
Само че, малцина очакват този изгрев велик! Останалите спят, а трябва всички да излязат навън, всред природата и да посрещнат този тържествен изгрев. Всички ще бъдат принудени да излязат навън. Неверниците и спящите души ще тръпнат от ужас, а будните и разумни души ще благоговеят пред Новия живот, който ще настъпи след този изгрев. Такъв изгрев досега на Земята не е имало, и такова Слънце досега не е изгрявало! Затова будните души, които разбират този велик момент, са в очакване.
Това е картината на Новата година. И още, предстои всички насилствено да излязат навън, за да посрещнат Христос – Господ, Който идва на Земята, чрез този изгрев.
Та през тази година всички ще излязат навън. Кои разбират, и всички кои не разбират – вън – всички вън. Добре е вие да бъдете от тези, които вече са навън и съзнателно очакват изгрева на Слънцето. Останалите през тази година ще излязат навън, без да знаят за какво, ще треперят от страх, а будните души не обръщайки внимание на този смут всред природата, с велико благоговение, с молитва, с размишление, изправени с поглед на изток – очакват вглъбени Слънцето. А то ще бъде необикновено!
Край 6-В
д-р Вергилий Кръстев с Истиян Пен в гр. Своге
Величка Няголова 7A – Говори брата Любомир Лулчев 1980 г.
Когато се покаже на хоризонта и огрее всичко, ще предизвика изгаряне, пепелища, разтърсване.
Будните души не обръщат внимание на отрицателното въздействие на това силно и необикновено Слънце! За тях няма никакво отрицателно въздействие. Те чакат в съзерцание хубавото, великото, мощното въздействие на лъчите на това огромно Слънце. Тях нищо не може да ги смути, защото и нищо не е в състояние да разколебае тяхната силна вяра и надежда в доброто, което ще донесе на Земята този свещен изгрев.
Действително, малцина ще оцелеят!
Този изгрев ще настъпи през следващите години. Остават секунди. На изток всичко се е зазорило, и както ви вече казах – през тази година – всички навън. Волю-неволю – всички готови за изгрева. Това е картината за следващите години.
Аз вече ви казах – с материални работи да не се занимавате!
Вие имате щастието да бъдете на Земята в един от най-великите моменти – раждането на Новия живот – предвестник на изгрева на новото Слънце!
Досега в историята на Земята, не е имало такава грандиозна епоха. Заблазявам ви, че сте на Земята! Вашите имена ще се запишат горе, като преки свидетели на най-великото за Земята! Този и онзи свят, ще се слеят и обединят. От тези мощни вибрации старото ще изгори и ще изчезне, и ще се роди Новото.
До 2000 година, този процес ще приключи! Малцина ще посрещнат тази година на Земята! Това ще бъде велико посвещение и отговорност! Тези които ще останат, ще трябва да вървят в нов живот. Няма връщане назад. По-велика година от тази, не е имало на Земята!
Поздравявам ви с тази велика година, и ви желая от сърце вие да посрещнете тази светла година! Увеличавайте силата и мощта си. Да бъдете спокойни, и да не се вълнувате. Свиквайте на по-сурови условия.
Пиши Беба, пиши.
Отказвайте се от всичко материално, хранете се по-малко, за да можете да издържите!
Бъдете уверени, че всичко е за добро – за Славата Божия!
При нас кипи велика работа! И ние се подготвяме за този момент. И всички колективно работим над Земята, над човечеството.
В нашите лаборатории, велики специалисти изчисляват с абсолютна точност съдбата на всеки един индивид на Земята. Ние сме в мобилизация. Желая и вие да се включите в тази мобилизация. Да зарежете всичко, което ви спира и да работите съзнателно, защото земя и небе ще се отворят, но Божието решение ще се реализира.
Вас ви приветства целия напреднал, възвишен свят, и с голяма любов ви напомнят, че вие сте от избраните работници!
Сватбата ще бъде велика, радостта – неземна, разплатата – сурова, тържеството – светло, Слънцето – сияйно, пътеката – права, небето – синьо, присъствието – свещено.
Господ Сам ще посети Земята. Да бъде благословено името Му до века! Славата на Неговото велико дело, да се носи навред по Земята за вечни времена!
Благословението Му да залее света, да възрасне в нашите души великото Му светло дело, и да се възцари Неговият живот във всичката своя пълнота, власт и сила.
Дерзайте мои приятели, Бог е с вас! Учителят ви крепи, целият разумен свят ви носи на ръце, за да можете да издържите тези крайни моменти, и да се увенчаете с честта да бъдете едни от учениците при въдворяване на Царството Божие на Земята.
Нямам повече думи да ви говоря по тези велики неща, но ще ви обсипвам с любов и благодат, защото вие заслужавате това.
С небесен поздрав от безкрайната красива Вселена, от Светлините и разумните същества и от мене!
Ваш невидим приятел!
Господ да ви благослови!
Амин.
Днес на 26 януари 1980 г., събота следобед, 4 часа, ще говори брат Любомир Лулчев, чрез Величка
(Това е приблизително 3-4 години, след заминаването на моя баща Крум).
Говори брата:
Мила Стефка, приеми сърдечни поздрави от Крум!
Той е добре! Не сте в еднакво поле, затова горе е по-трудно да се срещнете. Ти обитаваш в едни полета, той в други. Горе е така, за разлика от тука! Всички са си сложили по една маска, и са като в едно поле. Така е на Земята. Трудно можеш тука да ги разбереш!
Горе няма самоизмама. Всеки си е в полето, което отговаря на неговото развитие. Затова там е трудно да срещнеш същества с различна степен на развитие, особено за тези с по ниското развитие. Те не могат да достигнат до по-високите сфери!
Затова и Стефка и Крум, не се движат в еднакви полета! За да намериш горе Крум, трябва да слезеш надолу, но това не е толкова трудно, защото да слезеш на Земята, трябва да слезеш още по-надолу. Не е много приятно, но ние така работим.
Когато Стефка дойде горе, няма да бъде в полето на Крум. Когато пожелае ще може да го намира и да му помага, но трябва чистота на съзнанието да има. Ако се съблазни, че това е нейна вещ, ще се смъкне. На него трябва да гледа, както гледа на всички други души.
Затова сега я подготвяме, затова прекъснахме връзката й с Крум. Тя трябва да разбере, че и те всички са души като него. Затова засега те трябва да се позабравят. Стефка ще върви нагоре, Крум също, но по друг път. Тя да позабрави за него.
Само свободният по дух човек, може да служи на Бога. Аз ще съм край нея, ще я разсейвам, за да го забрави и да се освободи, но връзката й с мене няма такава опасност, защото духът й не е ограничен. И аз няма да я огранича никога. В Любовта ограничения не съществуват! Тя стопява всички прегради, изгаря всички пречки, носи свобода на духа, сила на ума, топлина в сърцето. Навсякъде всичко преобразява в Райска градина.
Безлюбието и ограничението, спират полета на духа. Тя сама ще си направи сравнение – какво е било състоянието й преди да се срещне с мене: как е живяла – помрачена и в опасност за живота й. Сега, когато общуваме заедно, сега тя възкръсва, подобрява се здравето й, усилва се вярата й, ще започне да вижда, да чува. Ще върви все напред.
Защо е било тежко положението й? – От егоизъм, от безлюбие, от общуване в по-низши полета, от изчерпване, от безверие, от скръб. Каква е била тази егоистична скръб?
Сега няма такива прояви, а напротив, точно обратното – вяра, сила на Духа, надежда в бъдещето, светлина, тишина, спокойствие! Егоизъма се изпари, и започва да гледа на всички като на души, и то независимо в кой свят се намират. Няма вече прегради за световете. Има само любов – велика любов. Един прав път, който води все нагоре – Пътят на ученика на великия Учител.
Този процес ще продължи и ще се разшири. Това ще я доведе до великата Мъдрост, до абсолютните закони на Истината, и ако някой път някъде се срещне с Крум, ще си каже: „Познат си ми, срещала съм те някога! Желая ти светъл път! С каквото мога, ще ти услужа.“ И ще продължи пътя си, без много, много спиране. Няма обсебване, свободни души са.
Пак повтарям – само такива свободни души могат да служат на Бога и да бъдат ученици. Този процес се извършва и с други души. Това се нарича – ликвидиране на кармата!
Запомнете – има връзки, които ви спъват, връщат ви назад, но са неизбежни, кармични! Просто спираш на остров за известно време. Длъжен си да спреш, да дойдеш да се издължиш, да платиш, дори да се посмъкнеш малко надолу, да се позабавиш в пътя си.
Но след като разрешиш задачата си, длъжен си да се разделиш с любов, да наваксаш изгубеното време и да продължиш своя път, без никакви прегради – като свободна душа. Затова строго е определено и отмерено точно колко време трябва да стоиш на този остров. От там няма измъкване, докато не дойде определеното време.
А когато дойде това време, и ти не желаеш да се освободиш от товара си и да поемеш първоначалния си курс, това се нарича заспиване на съзнанието, съзнателно понижаване на еволюцията, съзнателно задържане на развитието, а това е отговорност. И Величка е на такъв остров. Повечето лесно се освобождават, когато кармата свърши.
Докато Стефка сама нямаше, не можеше да се освободи, страшно беше. Действително, че това е страшно, но за душата, защото това не става от любов, а от егоизъм и неразбиране.
Тези въпроси са сложни и трябва светлина, за да се разберат. Хората не ги разбират. Учителят ги е засегнал, но не е дообяснил. Те се регулират от възвишения свят, без хората да знаят законите. А законите са неумолими!
Затова и ти Величка, ще седиш на този остров до тогава, докато Господ е рекъл. Този остров на кармата е черна точка в еволюцията. След това ще го напуснеш, независимо от волята ти. И да искаш да останеш повече, това няма да стане.
Господ е толкова велик, че прекъсва престоя на този остров. Тогава, когато другите се оправят помежду си и вече желаят да продължат заедно, тогава Той прекъсва тази връзка и остава душите разделени, да се лутат и да търсят любовта, която не са оценили, докато са били заедно. С това те са нарушили един от основните Божии закони – да обичаш ближния като себе си. Да любите и враговете си. От това лутане и взаимно търсене, те ще израснат и оценят любовта. Дори ще се възлюбят истински. Затова Господ спира някои силно обичащи се души, и праща всеки на неговия черен остров, ако е необходимо и неизбежно.
Така и ние със Стефка бяхме умишлено разделени и пратени всеки на своя тъмен остров, за разрешаване на задачата и за духовно издигане.
А сега се успокойте мои мили приятели, защото няма да има повече черни острови! А сега ние със Стефка ще посещаваме нашия светъл остров, където цари блаженство и любов! Това е велика задача на нас – да посетим този остров. Това е велика благодат! Разсъждавайте и проумявайте. Всичко е така точно сметнато и прецизно отмерено, че грешките са изключени.
Така че Величка, вярвай, че ще напуснеш този тъмен остров, но когато му дойде времето. Внимавай и тогава да не пожелаеш, да останеш още на този остров. Използвайте тези спънки и задръжки в живота си да работите духовно, да се усъвършенствате. Така е, когато се освободите и поемете свободно пътя си нагоре, бързо да вървите напред. Обичайте се, помагайте си, сега му е времето. После и да искаш да ги срещнеш тези хора, няма да ти позволят, защото не е имало любов. Навсякъде е така – не са сродни души, и не може да се създаде любов.
Колкото и да има любов между котката и човека, любовта на котката е котешка – от по-долна еволюция, а любовта на човека е човешка. Затова безлюбието става на любов, но тази любов е от различни категории, и я прекъсват като си остава пак любов – ликвидирана карма. Нямат задължения, но хората стават далечни. Любовта се заслужава, и се дава по благодат. Затова ти и да искаш от любов да помогнеш на кармичния си човек, след като ликвидираш кармата си с него, те освобождават. Защото него не го удостояват да се ползва от любовта ти – не я е заслужил! Освобождават те, и където ти позволят любов по благодат, с която и да е душа, от каквато и да е еволюция ти можеш да й помогнеш, и ако си по-горе – да я издигнеш да разреши въпроса с любовта.
Разговор на 3 февруари 1980 г., неделя, преди обед, към 10 часа
Брата помага на Величка, защото много се грижи за своята майка Стефка.
Говори Величка:
Слязла съм на Земята, да помагам на майка си! Имам едно майчино отношение към нея! Аз съм много строга. Имам заслуги, че съм ти много помагала в миналото и сега, защото брата казва: „За тебе всичко ще направя, и за твоите приятели – също.“
Брата познава Величка от по-рано, когато тя е била горе, и се вълнувала за съдбата на майка си. Не е била лесна нейната съдба! Ние сме общували с брата.
Той е разговарял с Величка и тя с него за мене – за Стефка, как да ти се помага, майко моя! Той е знаел, че Величка ще дойде чрез Стефка на Земята, за да можем двете да си помагаме. Много сме хармонични за духовното. Получава се хармония и светлина. Много си допадаме, което рядко се среща! Такава връзка, е много хармонична!
Връзката ни с Величка двете е Богоугодна! Освен това, такава е и волята на Учителя благ – да помагам и на двете вас.
Говори брата:
Това е заповед!
Величка трябва да бъде спасена от злото, проявявано чрез околните й, което имаше за цел да я смъкне и унищожи, да я докара до неизбежност, до фаталност!
Слава на Бога, Слава на Небето и великия Учител благ!
Ние я крепяхме през всичкото това време, поради нейната слабост![Силен дух е този брат!]
Но много се отчайва Величка и губи самообладание. Лично Учителят благ й помагаше и контролираше. В някои критични за нея моменти, за нас беше малко трудно да въздействаме на упорития и своенравен дух в нея.
Учителят благ се грижеше за нея, като за свое дете! Той има слабост към нея! Може би, защото Величка много обича Учителя благ! Но не слуша, мъчно се подчинява!
Учителят Сам, лично нареди непрекъснат контрол за Величка! Тя не е оставена без надзор, нито за миг! В противен случай тя нямаше никога да устои, и животът й беше в опасност. Този изпит, който Учителят Сам й даде, беше проява на Неговата висша Любов към нея, за да може тя да узрее и да придобие опитности, които й липсват.
Сега, накрая – брата говори, той говори:
Аз съм определен да довърша великото дело, и аз ще го изпълня с чест! При мен компромис няма, бързо действам! Притежавам безпределна смелост и безстрашие! Лесно се справям и с най-черните сили, и те ми се подчиняват! Заповядано ми е от моя Учител да помогна на Величка в разгрома на злото.
Амин. Така да бъде!
Господи и Учителю благ, аз се подчинявам с радост на тази заповед, и от известно време работя усилено!
Аз ти казвам, Величка, че ще те освободим от околните ти, имай търпение! Големи сили работят за твоето спасение!
Това говори, че тука горе ти имаш много повече приятели, отколкото долу. И когато един ден дойдеш тука – ти ще бъдеш много щастлива!
– Аз зная, че ще е така! – казва Величка.
Сега трябва да работиш. Работи над тези души, които са край теб, помагай на Благовест с Любов! Пази го това прекрасно дете, ценно, да се развие добре. Не се безпокойте за него! Той изведнъж ще блесне, и ще озари всичко наоколо си със силна светлина. Детето ще бъде ясновидец, ясно ще слуша, ще възприема и ще се появи в него една сила. То ще бъде силно и мощно! Тука горе, Благовест е на почит! Заповедите му се изпълняват. Нарочно е пратено при вас, да го упътите правилно. А по-нататък няма да може да го спрете, дори и настигнете.
Той – Благовест, ще бъде странен човек! Аз ще работя чрез него!
Сега да свири, много да свири, но с любов. Това по-нататък ще му трябва. Невидимият свят обича Благовест. Благовест е моя слабост. Ще му помагам безпределно! Не виждате ли, каква прекрасна връзка имат с баба си? След време Стефка ще забележи моите прояви чрез Благовест. Аз често в Благовест изразявам любовта си към нея!
С това дете, чудо ще направя! Не обръщайте внимание на отрицателните му прояви и бомбаджийството. Той ще взриви всички тия бомби точно там, където трябва. Величка да бъде строга с него, да го възпитава, има нужда от това! Затова е пратено при нея – да се канализират енергиите му от една силна ръка. По-нататък, той ще работи като един от преданите ученици на Учителя благ. Толкова за Благовест.
За околните около Величка няма да ви говоря, а там ще действам.
Аз ви казах какво е решението на Висшия съвет, няма да повтарям. За нас горе духовно, въпросът е решен. Сега остава да се реализира физически, и това ще стане на определеното време.
Горе ликуват от радостта, която идва за Величка! Слава Богу!
Така че кураж, мои мили приятели! Още малко ще потърпите, няма да е много! Работя над околните й.
Поздрав сърдечен на моята Беба! [това е майка ми Стефка].
Работя за нейното благо, и велико щастие! Да стане тя още по-светла звезда – да светне в простора.
Няма предели за нашата любов! Чудеса ще направя край нея!
„Имам сили и порив чист, да озаря нейния дух лъчист.
С обич ще обиколя нейните близки, с любов ще я даря, със слава и величие, ще я възнаградя!
Изпълнявам волята на моя Учител благ – да обичам, да любя безкрай.
Щастие изпълва цялото небе, пример сме за всички – Земя и Небе. При милата душа – край теб ще се въртя.
Когото ти обичаш, обичам го и аз.
Който теб безпокои и зло ти чертае, се среща все с мене.
Ще ги разтърся аз!“
От нищо се не бой!
Сега сме ний велики, все напред ще летим, ще покориме върховете и Слънцето ще грее, ще осветява пътя ни. В блаженство ще се слеят две щастливи души.
Небесен поздрав от всички ваши приятели тук горе, и лично от мен!
Баш небесен приятел!
Амин.[…] Февруари 1980 г., неделя следобед, 4,30 часа у Величка.
Говори брата Любомир Лулчев:
„Блажени вий във светлината, мои приятели добри.
Обикнете красотата, и светете в тъмнината.
Все край вас ще бъда аз.
Това ми е задачата любима.
Бдя над вашата съдба и оправям всичко черно.
В радост ли сте, или във беда – все щастлив съм аз край вас.
Зная, че ще светите и вий, както светя аз сега пред вас.
Разговарям тихо аз със вас, и ви соча светлината.
Все по тоя път вървете вий, заедно да стигнем чистотата.
Че милиони други ще вървят след нас, с трепет и с надежди устремени, с вяра ще очакват светъл час, да достигнат и те светлината.
Ще им подадем и ний ръка.“
Продължава брата Любомир:
Всички карми, трябва да се ликвидират. Такъв е сега момента. По-нататък, няма да може да се ликвидират. Всичко сега трябва да се свърши, да не остават никакви връзки със старата култура. Иначе, не може да се мине в новата култура. Затова сега е така напрегнато!
Струва ви се, че много страдате, а вие трябва за много кратък период от време да ликвидирате многобройните си карми!
Не трябва никого да мразите, и затова сега ви срещат все с ваши врагове. Не очаквайте друго до края на живота си.
Гледайте да живеете по-дълго, за да имате време и възможност да се срещнете с повече кармични хора, и ликвидирайте с всеки един от тях.
Амин.
Господи, тъй да бъде!
Край Стефка, чудеса ще стават!
Със своето мощно присъствие, аз разбърквам мозъците на всички край Стефка, пресичам черните им планове, препращам им отрицателните им енергии, и оная тъмна личност се топи от злоба за своите неуспехи! Във всичко, което тя замисля и пръска, то не достига до Стефка, а първо се среща с мен.
Аз съм я обвил с моята мощна аура като със орлово крило, и не позволявам нищо да проникне към нея. А тези вражески куршуми се удрят в моята могъща аура и се връщат обратно, но с подсилен заряд. Те падат като градушка върху този, който ги изпраща!
За мен това е играчка! Аз мога за миг да ги сразя, но това не отговаря на моя ранг! Задачата ми е не да извърша зло, а да браня Стефка от тях. Но всичко следя и записвам, и когато му дойде времето, така ще ги насмета, че ще се скрият в миша дупка, откъдето няма да смеят да излязат!
Борейки се със Стефка, техния нисш дух се бори с мен. До Стефка изобщо не достигат отровните стрели, иначе, тя до сега щеше да е унищожена! Те са способни на големи злини!
Стефка трябва да се моли, огражда и да има непрекъснато будно съзнание, защото онзи тъмен дух я дебне, но тя трябва да знае, че опасността за нея е изключена! Аз вече казах, че там работя аз. Този тъмен дух, ще мине през страшен изпит!
Стефка трябва да се пази, да не им праща отрицателни мисли. Мислите, които й се изпращат, трябва да бъдат силно положителни, да се пази да не се озлобява и да не им изпраща отрицателни мисли. От тяхното зло, абсолютно никак да не се бои! Да знае, че и тя е на изпит.
Трябва да постъпва като ученик на Великия Учител благ – като свят човек. За всичко да се допитва до мене, сама да не предприема нищо, да внимава и да се пази от околните си, които я използват като за оръжие. Да бъде будна и внимателна с враговете си, да се моли за тях да се освободят те от отрицателното въздействие. Тя е по-силна от тях!
Но тия злите, отрицателни духове, никога няма да победят Стефка!
От Невидимия свят нещата се виждат по-ясно, отколкото можете да ги видите вие тука на Земята.
Въпросите са много сложни и без намесата на светлите, невидими същества, много нещастия не биха били избегнати!
Величка също върви смело към победния край! Горе я очаква велико поздравление, заради упоритостта и силата й! Тя сама не знае срещу какво се бори. Тя не знае каква невидима армия, винаги й е помагала!
Ученика трябва да преодолява всичко, да бъде смел и решителен, и никога да не се подава на отрицателните тъмни сили!
Поздрав сърдечен на малкия Благовест!
Свири Благовест, учи музика с любов! Музиката ще ти разкрие невидимите светове, ще те укрепи духовно, да станеш истински ученик на Учителя. Говори за музика, а не за бомби.
Поздравявам ви от светлите разумни същества, ваши добри приятели, и ви пожелавам ползотворна седмица!
Бъдете будни всеки ден, защото не знаете кога ще ви захлопат на вратата през нощта, кога ще ви потърсят, и вие трябва да станете да отворите вратата. Може да ви дойдат гости, а може да ви поканят да излезете навън в природата.
Аз ще бъда с вас, не бойте се от нищо!
Ваш небесен вечен приятел!
Амин.
17 февруари 1980 г., неделя – на снежна дълбока поляна на Витоша, към 11 часа сутринта. Имаше слънце, не бе студено, нямаше и вятър. Приятно беше!
Говори брата Любомир Лулчев:
Приятно е сред природата! Излизайте по-често. Това е необходимо за вас. Тъмнината, с която сте обградени, отрицателните потоци, които непрекъснато ви обливат, се пречистват с потоци от светлина и красота, което става в планината.
Невидимите същества ви обливат, обливат, обливат и ви пречистват, пречистват, пречистват!
Без този процес, вие може да се отровите! Това е психическо отравяне! То води до невроза!
Пречистването става всред природата, затова е необходимо да излизате всяка седмица в планината – до където можете.
Контакта с Невидимия свят ще ви обнови, и даде сили да устоите!
Вие трябва да станете силни, даже да помагате не само на себе си, но и на други затънали души. А такива има много. И ние помагаме, но и вие трябва да правите това. Впрегнете се на работа.
Тъмните сили край вас, ще бъдат пометени! Вие вече разбрахте техните сили и възможности. Борбата не е само тука долу, но и горе.
В работата ти Величка, всичко ще се нарежда. Ти имаш известна работа с тия хора. Като я свършиш, ще бъдеш освободена от затвора. За околните си не се безпокой, всичко ще се нареди добре! Дошло му е вече времето. И ще те освободим от тях, както ти желаеш, но когато му дойде времето. Те са слаби души, поддават се на злото. Ти им помагай, доколкото ти е възможно.
Ще гледаме да те освободим завинаги от този черен дух, на който те служат. От там ще започне техния възход. Те ще преминат през изпит, но докато някои вършат умишлено всичко със злото, други пък се поддават и слугуват на черният дух и се стремят да му угодят. През този си живот те ще разберат, на кого са служили. Чрез големи изпитания и страдания, ще ги заставим да започнат да служат на доброто.
Когато се зазори тяхната душа, тогава ще те отстраним от тях, за да страдат жестоко и да разберат какво са загубили!
Решавайте задачите си с любов, мислете винаги за тези, които страдат, и им помагайте. Хванете края на кълбото на кармичната прежда, и с общи усилия ще го разплетем. Трябва да им се помага, защото има души, които чувстват и съжаляват, че всичко това е така.
Стефка да не се притеснява! Тя все много иска. Всичко ще се нарежда капка по капка, но в крайна сметка добре. Вие работете, посаждайте, житото само ще расте. Проявявайте се добре, със съзнанието на ученици, иначе, не се различавате от обикновените хора.
Приемайте всичко с любов, обичайте ближните си, любете и враговете си. Това е пътят на ученика.
Аз ще ви помагам и съдействам. Животът е сериозен!
Трябва да израснете, и да добиете съвършенство. Това не става лесно! Изисква се много, много работа над себе си и над обкръжаващите.
Докато имате омраза, отмъстителност, отчаяние, далеко сте от ученика, има още много да работите.
Стефка трябва да възлюби всички хора около нея, и да им прощава. От време на време да ги боде с остен, за да пробужда съзнанието им. Същата роля има и Величка. От една страна вие работете над тия души, за тяхното пробуждане, а от друга – вие работете и над себе си. Така ще разберете великото Божие търпение и любов.
Днескашният хубав ден означава, че вие ще завършите добре вашата работа. Всичко край вас ще се успокои, ще настане мир и любов, пълна хармония и красота, за което душите ви жадуват. Наближава това време.
Молете се, работете, пейте, Бога славете!
Цялото небе ще ви съдейства в доброто! Не мислете лошо за никого.
Пожелавам ви приятен, слънчев ден!
Амин.
24 февруари 1980 г., неделя следобед – у Величка.
Говори брат Любомир Лулчев:
Мила Стефка, ние победихме! Радвам се, че сте винаги заедно!
В нищо не се смущавай! Ако искаш да бъдеш истинска ученичка, не трябва да се вживяваш силно в заобикалящите те събития. Наблюдавай всичко спокойно, със съзнанието, че всичко е за добро! И така ще става. Край тебе и за тебе, всичко ще се превръща в добро. Радвай се, когато душата ти скърби, радвай се, когато другите скърбят, мисли положително за всички. Внимавай какво мислиш! Мисли добре, и всичко ще се превръща в добро. Аз ще работя с тебе. Ще служим заедно на любовта. И знай, всички души край теб ще се издигнат, укрепят, просветят, без да знаят как и откъде става това. Светлината, която изпращаме, ще засегне и другите, светските хора край теб.
Аз ще работя за тебе, ти ще работиш за твоите близки, а те за своите близки, другите за другите, и така до безкрая.
Аз ще вървя напред и ще водя, ти с мен, и всички останали – след нас. Така ще помогнем на хиляди души, които заслужават. А които умишлено не желаят да се включат във веригата, сами ще изостанат, и сами ще определят своята съдба. В тази верига, ще се включат всички ваши близки. Засега те не са с нас. Лично се грижа за всички и за тяхното духовно израстване. Ще разчистим атмосферата. Здравето ви ще се подобри, и всички ще се включат във веригата. Ще разпалваме в тях пламъка на великата любов, и един ден всичко ще се разреши добре.
Скъсайте черните връзки с този тъмен дух, и вървете свободни по своя си път.
Светозар е велика душа! Ще го освободим от робството, ще го смирим, ще го просветим, ще го възкресим, та като срещнете Светозар, няма да го познаете. Светозар държи връзка с мен! Но аз съм непреклонен за моята Беба!
Света ще преобърна, и който се отнася несправедливо, зле с нея, умишлено или егоцентрично, не може да бъде мой приятел! Уважението му остава наполовина, или лицемерно, трудно е да ме излъжат.
Да обичат мен, а да мразят моята Беба! Тя – това съм аз, а аз – това е тя! Но те не го разбират. Всички, които мразят Стефка и злословят срещу нея, а уважават мен, не са мои приятели. Аз съм категоричен, но моята задача е следната: Всички, които обичат мен и мразят Стефка, ще ги заставя да я обикнат, като няма да се спра пред нищо.
Какви методи ще използвам, то си е моя работа! Но знайте, така ще ги разтърся, до там ще стигна, че само любовта към Стефка ще ги спаси! Това ще го направя от любов към нея и заради самите тях, понеже уважават мен. Тези пък, които обичат Стефка, а не обичат мен, ще бъдат заставени да ме уважат, което ще направя заради любовта им към нея.
Беба ще бъде щастлива!
Костадин е угоен и наплъстен и замърсен, но от него най-напред ще смъкнем тлъстините и ще го притиснем да стане слабичък, слабичък, а след това ще го измиеме хубаво, и изчистиме от мърсотиите му. И там работя. Костадин ме познава.
Ще направя вашите врагове да станат ваши приятели, чрез големи страдания! Идват нови, светли дни за вас!
Ще разчистим атмосферата тук и вие ще работите, необезпокоявани от никого.
Господ да ви благослови, да изкарате благополучно идващата седмица! Гответе се за деня на Благовест. Денят ще бъде тържествен, всичко хубаво ще се уреди. Мой приятел скъп!
На ръце ще го нося – чуваш ли, Величка? Бъди снизходителна към него! Същевременно строга, защото Небето повелява Благовест да стане велик. Величка се умори.
Пожелавам ви ползотворна работа през идващата седмица!
Бъдете с будно съзнание, защото не знаете кога ще захлопат на вратата ви!
Желая ви ползотворен духовен живот! Мир на душите ви, светлина на умовете ви, и любов в сърцата ви.
Ваш верен небесен приятел във вечността!
Амин.
1980 г., неделя следобед
Говори брат Любомир Лулчев:
Молете се Господ да ви помага, молете се и за другите, които не се сещат, молете се и за тези, които спят, молете се и за тези, които не спят!
Едни вършат добро, а други само зло. Молете се и за животните, които страдат от човека, молете се за растителния свят, който също много страда, молете се за каменния свят, който не вижда пътя на своето спасение!
Благодарете хиляди пъти, че сте хора, но трябва хората вече да отговорят на изискванията за човеци. Ако не отговорят на тези изисквания, а имат преобладаващи черти от животинското, растителното и минералното царство, ще трябва да се върнат към тези царства.
Кои са чертите на човека? Той е създаден по образ и подобие Божие! Трябва да свети, както Бог свети, трябва да стопля, както Бог стопля, трябва да бъде любящ, да обича всички, цялата природа, както Бог я обича.
Трябва да бъде разумен, както Бог е разумен, всемъдър.
Трябва да бъде правдив, истинолюбив, както Бог е такъв, трябва да бъде верен, както Бог е верен.
Трябва да бъде служител, както Господ на всички служи.
Трябва да бъде правдив и справедлив, както Бог е такъв.
Трябва да бъде милостив и снизходителен, както Бог е такъв.
Трябва на всичко да прощава, злото да забравя, карес да не държи, душата си с любов да украси, както Бог прави.
Трябва душата му да сияй, винаги да бъде радостен, щастлив, за всичко да благодари, както Бог прави.
Аурата му трябва да бъде светла, целия да сияе като Слънце, както Бог сияе.
Трябва да бъде тих и спокоен, да не се вълнува от нищо, с абсолютна вяра в положителното и в доброто. Такъв е Господ.
Никога не трябва да се отчайва и обезсърдчава, да бъде смел и решителен, от нищо да не се плаши, какъвто е и Господ.
Трябва да бъде скромен, въздържан, търпелив, както Бог е дълготърпелив. Моралът му трябва да бъде абсолютна чистота и светлина, какъвто е Бог.
Трябва да живее природосъобразен живот, да става рано, да прави връзка с Невидимия свят, да посреща Слънцето, да диша дълбоко чист въздух, да се храни с чиста и малко количество храна, да работи денонощно за благото на всички души от планетата и Вселената!
Да пее, да свири, да праща положителни мисли навред!
Със злото да не се занимава, да размишлява, да съзерцава, да медитира, да се моли, да бъде в непрекъснато общение с Невидимия свят – светъл свят.
Да слуша разпорежданията на своя духовен ръководител, и да му се подчинява безпрекословно и с любов.
Да не се раздразнява, негодува, умъчнява, отчайва, да не стига до скептицизъм, черногледство, меланхолия!
Навсякъде неговото присъствие да внася разрешение на задачите, просветление на ума, разширение на силата и крепост на Духа.
Да живее реално в другия свят, да обитава небесните светове. Този и онзи свят, за него да са един и същ свят.
Да разпознава духовете, да заповядва на отрицателните и да ги парира!
Да се подчинява на положителното, никаква сила да не бъде в състояние да смути неговия дълбок вътрешен мир.
За всичко да благодари и да вярва абсолютно, безусловно, че всичко ще завърши добре.
Животът му да бъде странен – с поглед в бъдещето, да предвижда съдбините.
Трябва да бъде абсолютно здрав, устойчив на доброто като канара.
Трябва да бъда бистър извор. От него да блика чиста изворна вода, която никога да не пресъхва, и всеки да може да пие от нея, и да се благослови.
Физическото му тяло трябва да бъде здраво, стройно, хармонично, красиво, както Бог е красив!
Езикът му трябва да бъде фин, нежен, музикален, приятен, да говори малко, разумно.
Умът му да бъде бистър и така устроен, че да възприема информацията от Невидимия свят.
Сърцето му трябва да бъде чисто като кристал, умът му светъл като слънце, Душата му обширна като Вселената и Духът му да бъде мощен като Бога, и винаги в едно с Бога!
Отговаряте ли на тези изисквания?
Ако отговаряте напълно, ще бъдете съвършени. Тогава ще можете да се наречете человеци – истински ученици на живия Господ – Негово пълно подобие. Ако не отговаряте на някои от тях, ще страдате дотогава, докато ги придобиете.
За тебе Стефка, се отнася същото, както се отнасяше и за мене. И аз не ги притежавах всичките качества, а сега съм се приближил до тях. Ще направя всичко възможно, да достигнеш и ти до съвършенството. Защото моето велико духовно издигане, ще бъде и твое издигане!
Че нали ще стане сливане на нашите две светли, святи, верни, истинни души? А твоето издигане е и мое издигане!
Разбира се, така е, че душите не са отделни, индивидуални и самостоятелни, а са свързани в колектив и общо представляват един мощен дух и един организъм. Например, ако ти си сърцето на този дух, а аз – умът, Величка – дробовете, Благовест – стомаха и т.н. – система от същества, все близки.
Колкото всеки уд е съставен от все по-съвършени клетки, толкова колективния дух е по-мощен и положителен!
Такива колективни същества има и напълно отрицателни. И например умът като реши нещо, сърцето го подкрепя, дробовете и т.н. И става поразия от голям мащаб, защото в това същество участват милиарди други по-слабо отрицателни, и общо целият дух става много мощен в злото!
Затова, когато се борим с такива духове, е много трудно! Ако сразим ума, сърцето остава и т.н. Трудно е да унищожим целият дух! Затова злото е силно.
Обратно е при положителните колективни духове! При тях, ако се насочи отрицателна сила към някой уд, останалите положителни сили се спущат на помощ. И ако не се поддадеш на злото, няма да бъдеш засегнат! Няма да бъдеш засегнат в положителния, колективен дух.
А страдания ще имате, и болести ще имате! Ще ви режат и пекат, ще ви разпъват на кръста, докато не придобиете всички онези добродетели, за които досега ви говорих.
Всичко е за добро!
Прочетох ви правилата, за да се наричаш человек, за да бъдеш ученик. И знайте, че законите са безпощадни за всички!
Повтарям: Ще страдате силно, ще горите, ще ви пекат, ще ви режат и т.н, докато не придобиете всички онези качества, които ви изброих – от страдание към страдание, от издигане към издигане, от съвършенство към съвършенство!
Научете наизуст правилата, и си правете равносметка – дали всеки момент ги спазвате. Достатъчно е един път да не ги спазвате, и страданията идват! А вие не ги спазвате милиони и милиони пъти! Страданията са започнали от грехопадението на човека, когато той започнал да греши, тогава дошла и смъртта.
А какво ще рече да грешиш? – Да не спазваш описаните закони. Това значи да си в разрез с Бога. А човекът бе създаден, за да бъде подобен на Бога.
Защо вместо да грешите, не се опитате да спазвате законите? Това е по-лесно.
Пожелавам ви да изпълнявате безпрекословно тези закони, с Любов, Мъдрост и Истина!
Всеки човек си има роля, мисия в живота. Не се бъркайте в тяхната работа. И аз работя, и бъдете уверени, че всичко ще се завърши добре.
Изпращайте хубави мисли към околните ви, измъчени и страдални души! Не влизайте в пререкание с тях!
Поздравявам ви скъпи мои приятели, и ви пожелавам Божието благословение да се излее във вас и на всички ваши близки, и да заживеете в мир, любов и хармония!
Брата продължава да говори чрез Величка[Той казва на Величка, че тя е медиум от миналото.]
И си работила с различни сили, доста отрицателни! Учителя те освободи от тези връзки, и те насочи към положителните сили – още в миналия ти живот. Затова в този живот се раждаш с ясновидски и медиумични дарби, но вече в прираст на положителните сили. Само от време на време се промушват някои отрицателни сили, което не трябва да допускаш.
Учителя те определи да бъдеш проводник на най-светли и възвишени същества, завършили своето развитие, които те обичат, помагат, и се интересуват от теб. При една солидна работа от твоя страна, ти ще достигнеш до сферите на съвършенството.
Всичко, което говориш, няма да бъде твое, а само на високо напреднали, колективни същества. Това се нарича вселяване.
Ти ще се пречистиш достатъчно, и ще дадеш условия да влезе в твоето готово тяло възвишен, колективен дух.
Затова ти си склонна лесно да припадаш, и да се отделяш от тялото си! Трудно ти е тука, защото този възвишен дух те дърпа нагоре, където обитава. Ти успяваш да достигнеш до много високо и ти е мъчно, тъжно, страдаш да слезеш пак долу. Това е много тежко положение, и води до психическо заболяване.
Затова този свят, светъл, слънчев, красив, хармоничен, музикален, духовен, възвишен свят го скриваме от вашите очи.
Малцина проникват, което е рисковано, отразява се върху психиката, а същевременно има огромно положително въздействие.
Тази ти способност ти е дадена лично от Учителя, по благодат!
Възприемай само положителното на това явление, пей и свири, радостна бъди, че Господ те благослови!
Край на словото.[… ] март 1980 г., неделя, 10 часа и 15 минути сутринта – у Величка
Говори брат Любомир Лулчев:
Трябва да се помага на душите да се трансформират и преобразят съзнанията им, особено на душите, които са по-будни, и които могат да използват тези страдания, за да се пробудят по-интензивно и по-бързо.
С такива корави души, твърди като камък, се работи по такъв твърд начин, категоричен, понеже те са такива – твърди. А трябва да станат твърди само за положителното. В тях има заложби. На твърдия и упорит камък се отговаря по същия начин с твърдост, но според съзнанието им.
А когато душата е избрана за работа, от нея се изисква да прави усилия, за да служи на Бога.
И страданията няма да се ограничат само със сегашните, но ще бъдат претоварени тези души, за да се пречистят от всички заблуди, и да стигнат до правилното разрешение на въпроса си.
А с душите, които са заспали, и които са далеко, не се постъпва с такива спешни методи, не им обръща такова внимание Невидимия свят – за едно включване в интензивна духовна дейност. И дума не може да става за това!
А когато душите са определени, при тях се налага бърза еволюция, и тогава те се включват в мобилизацията. Длъжни са да разрешат правилно кармичните си задачи, за да станат свободни души, и да служат съзнателно на Господа.
За тези души важното е да не бъдат заспали! А те понякога са дълбоко заспали. Ще ги събудим и принудим да работят. Така принудихме и Величка.
Тя имаше всичките заложби за духовна дейност, но се отплесваше и търсеше лекото и приятното в живота, а не се роди на Земята за това, а да работи и служи на Бога.
Затова на такива души се дават големи страдания! Но всичко е за добро! На тях се обръща по-голямо внимание, и понеже са много упорити, с тях се постъпва с упорство. И ако продължават да бъдат упорити и не поемат правилния път, ги чакат още по-големи страдания. Ученици трябва да станат, и това е!
Определено е – светски човек не трябва да бъдеш.
А души, които са заспали, непросветлени, проводници на черната ложа – нямат бърза еволюция! С тях ние не се занимаваме. Те минават към законите на кармата.
Край 7-А
Иван Антонов, Светозар Няголов, Величка Няголова
Съобщение!
Издирваме материали, свързани с времето на Школата! Молим, ако имате информация за местонахождение на дадени материали, нотен, документи, писма, спомени или друго да ни съдействате за да може да го сканираме и издадем. Нека да бъде достояние на света!
Всеки достигнал до нас материал ще бъде прилежно сканиран и описан, и върнат на притежателя му във възможно най-кратък срок!
Пишете ни на имейл: [email protected] или ни се обадете на телефон: 0883362049 или 0883377904
Йотка Василева Младенова – „Изгревът…говори“
Йотка Василева Младенова "Изгревът...говори" "... Моите две дечица малки, нося ги на гърба си, дето ви казвам как ги нося и чуждото дете и то малко. Отиваме. Значи от Владая вече до Мърчаево [вижте повече]
Димитър Грива 2D: „Кажи ѝ, че Господ не ще стари баби“ – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Димитър Грива 2D: „Кажи ѝ, че Господ не ще стари баби" "...Що се отнася до някой проблем за Учителя, Той казва така: "Ако първия не я изпълни, ще я [вижте повече]
Димитър Грива 2С: Огнения пояс – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Димитър Грива 2C: Огнения пояс "Д.Г.: "Иде, иде, сам Той иде". Това започна на Коледа, на един обед в малкия салон, Учителят запя и аз записах половината. В.К.: Как [вижте повече]
Димитър Грива 2В: Насилие нямаше, никакво насилие – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Димитър Грива 2B: Насилие нямаше, никакво насилие "...Д.Г.: Беше тогава, пристигаше една професорка от Германия. Зима тежка беше, като тази сега. Сняг, влака ѝ пристига вечерта към 10 часа. [вижте повече]
Димитър Грива 2А: Историческата следа – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Димитър Грива 2A: Историческата следа "...Що се отнася до някой проблем за Учителя, Той казва така: "Ако първия не я изпълни, ще я изпълни втория, ако не я изпълни [вижте повече]
Димитър Грива 1D: След 13 години продължаваме – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Димитър Грива 1D: След 13 години продължаваме "Д.Г.: А, точно така. Не, за гроба на Учителя. В.К.: Да. Д.Г.: Слушай сега. Сега искам да опровергая една измислица, че разрешението [вижте повече]
