Мария Младенова: Опитности на Мария Младенова. Целта, за която ще опиша по-надолу моите спомени от Учителя са: да изпълня дълга си като ученик на Великата Школа на Учителя. За всички ученици, които ще дойдат по-късно и които нямаха щастието да Го видят в плът. Дано мога да предам оня вътрешен огън, с който всичко се изживя. Макар изказаното с думи да е слабо, всяко будно съзнание ще долови в мълчанието дадената задача – решението ѝ и извадената поука. Учителят казва: „Всяка една решена задача е едно посвещение“.

Моята баба на 82 години прие учението на Учителя. И каквото ѝ кажа, всичко прие безусловно. И само пращаше слугинчето всеки ден да ме вика, кажи ѝ да дойде. Пък аз вече съм женена, имам деца. „Иди ѝ кажи да дойде.“ Щото като отида и почна да ѝ разказвам. Почвам да ѝ разказвам за учението, какво съм чела, всичко ѝ разказвам. Тя учението просто така, тя си е била готова ученичка. Аз съм ти разказвала нейния живот, ще видиш как тя окултно го е разбирала. Тя знае за магии, кое нещо как е….

В.К.: Четете сега надолу.
Мария: Ама защо да чета?
В.К.: Ама аз искам тия неща да се запишат.
Мария: След няколко дни, също на разсъмване към 3 ч. през нощта идва при мене (астрално) и почва да ми говори и внушава неговите желания и амбиции, че той е „нещо“. Почнах да му опонирам, да се карам с него. Казвам му, че на мене не може да влияе, че съм силна и го отблъсквам, че зная кой е. Това беше полусън-полубудна и се събуждам съвсем.
От „Куш-бунар“ на изток, края на скалите към пропастта имаше малко водопадче. Там отивахме всеки ден по обед към 11 ч. да се къпем. Беше дошъл и мъжът ми с нас. Той носеше карабина и стреля във висините по един орел, но не го достигна. При къпането на братята, моят мъж без малко щял да падне в пропастта, успява да се задържи, наранява само кутрето на крака си. Имаше силни болки и се качи на един катър до бивака. Брат Иван Гешев ми каза: „Аз разбрах, че иска да го събори в пропастта, противодействувах и той само се нарани“. Иван Гешев ми каза, че го хванал.
Всички тръгнаха към бивака, а останах последна. След мене нашият ръководител. Спирам се да ме достигне, но и той спира. Тръгвам и той тръгва. Тази игра на спиране и изчакване продължи доста и чак при приближаване на бивака се спрях и реших да не помръдна нито крачка, да го принудя да ме доближи. И наистина, като ме чака дълго да тръгна, разбра, че съм упорита и ме достигна. Казвам му: „Каквото направихте, не мислете, че е скрито, знае го Бог, знаете го вие, но и аз го зная“. Отговори ми, че не разбира за какво му говоря. Аз настоявам: „Знае Бог, вие и аз“. Тази игра на думи продължи доста, докато го поставих в невъзможност да отказва. И тогава каза: „Той простреля крилото на орела и затова пострада пръста му“. Отговорих, че не е за орела, тъй като не го е дори закачил, но че той го направи да ми отмъсти, да ме сплаши и пак му повторих: „Бог знае, вие знаете, но и аз зная“. Почнах да говоря пред сестрите, че не е възможно да бъде ап. Павел, а е обикновен човек. Почнах усилена борба за истината. Агитирах разпалено със сила. Почна да ми праща братя и сестри поотделно, да ме вразумяват, но аз не се вразумих. Продължих борбата дори по-остро докрай и дойде разрива. Първият повод за недоволството беше, че като ръководител получаваше беседи от София още непечатани, четеше ги само той. Държеше се високомерно, тъй че да чувствуваш, че е „нещо“ над тебе, недостигнато. Имаше и молитви като „Лозинката“, „Хвалата“ и др. и не ги даваше, само на най-достойните според него.
Борбата стана по-остра, неудържима. Разделихме се на два лагера, на два полюса (но не гласно) и все пак се събирахме общо. Извикаха ме на съд на полянката, гдето посрещахме изгрева на слънцето и се молехме. Това беше все на „Куш-бунар“ – Сините камъни. Единият полюс той и на неговата страна: семейство Ив. Калканджиев, Райна Грозданова, Керачето, Ел. Шумналиева. На другия полюс аз, с мене Руска Жекова и сестра ѝ Ташка, Ив. Жеков, Иван Гешев (тези само, които бяха на планината). Говори Иван Калканджиев. Братът-ръководител и всички с него постъпват както пише в Евангелието, пращали са поотделно да ме вразумяват и след като не съм поумняла, решили цялата църква да ми говорят. Казаха ми, че съм обсебена от тъмните сили, че погивам и още много други неща, които не си спомням подробно. Затова те ще се молят за моето спасение. След като изказа цялото обвинение, трябваше да говоря и аз. Бях много бойко настроена, с остър език, разкритикувах го безпощадно. Казах, че те са с тъмните сили и не виждат истината, че са заслепени фанатици. И двете страни бяхме разпалени, разменихме си силни упреци и обиди. И разбира се, те ме отлъчиха (по Евангелието) като коза и решиха да се молят за моето спасение. По повод на тия два създадени лагера, два полюса аз писах първата година на Учителя. Прилагам тука отговора на първото ми писмо до Учителя.
„Л. М. Младенова,
Приемете в сърцето си съвършената Любов, в която няма примес, вложете пълната вяра в ума си, вложете светлата надежда в душите си и Христовия Дух ще ви осени. Всички през огън ще минат, за да се очистят Човешкото естество няма край на своите опачини. Когато сърцето се изопачи, то е способно на всичко. То може да създаде един Юда с целувка да предаде своя учител. Само че сега Христос не може да бъде предаден, съден и разпят от никоя земна власт, не може да бъде изпъден от никоя църква и заместен от другиго. Живата Любов, Живият Христос, не умира. Те носят духа на Истинния Бог, Който е Любов Нова светла. Неговата Любов не отпада, Ти добре си сторила. Отстоявайте Тая любов, в която обитава пълна чистота, искреност, която не дири своето си, но Божието. Дръжте запалената Истина светло в душата си, дигайте я високо да озарява всички и да се изявят помислите на всички лукави духове и да се слави само Господ, Който е дал живота на всичко и вън и вътре. Всичко е от Него. Сега е време за велико търпение. Сърцата трябва да бъдат топли, умовете светли, душите свежи и духовете крепки. „Ако думите ми пребъдват във вази, и вий пребъдете в Мене, Аз и Отец ми ще дойдем и жилище у вази ще направим. Тогава Аз ще изявя себе си и вам“. Така е казал Единия Учител. И аз ви казвам: „Ако маслениците ви са пълни, ако прозорците на душата ви са отворени, Истината у вас ще дойде и жилище ще направи“. Сега е когато души с души да се съединяват, духове с духове да се обединят, умове с умове да се съгласят и сърца със сърца да се сдружат. То е важното всички в пълната Любов да живеят, всички да почувствуват и братя и сестри, и бащи и майки, и мъже и жени, и господари и слуги, че само Божията Любов носи живот вечен. Бъди смела и решителна с миналото да свършиш и с Новото да започнеш, на което основата е Истината, покрива добродетелта, а оградата е правдата. Абсолютна чистота от всички сфери, мисли и желания. Потопени в кристалната вода на живота, която всичко чисти. С.Б.Л.
Тъй като живееш, всичките недъзи на твоето тяло ще изчезнат. Разбирайте думите ми по дух, а не по буква. Новият Живот изисква простор и свобода. Да служим доброволно. Уповавай на Господа и Той ще благослови домът ви. Ходи във Виделината ти и всички.“
С.Б.Л. (Само Божията любов) Свещеният подпис на Учителя
София, 30.05.1921 г.

Пак писах на Учителя. Прилагам по този повод второто писмо на Учителя.
„Люб. Мария Младенова,
Великия закон на Любовта изисква нови методи, нови схващания за живота. Ний ви оставихме свободно да действувате от едната и другата страна. Ний немаме закони, с които да съдим лошите постъпки на другите. У нас всеки трябва да бъде тъй високо повдигнат, че сам да съди себе си за постъпките си. Беседите се печатат и вий всички ще ги имате. Но ви трябва на всички любов и на двете страни. Любовта не може да се раздели. Тя не мисли зло, на неправдата се не сърадва, а сърадва се на Истината. Уредете там всичко по любовному. Бог е Любов. Любовта е връзка на съвършенство. На Добрев и нему препоръчваме същото правило.
Ако ме разберете добре, ако не – пак добре. За мене е все едно дали ще се съгласите да изпълните Божия закон. Ще поучите едно правило, че без Любов нема живот. Където е Любовта там съм и Аз.
Само Божията Любов.
София 15.V.1922 г.
Свещеният подпис на Учителя

„„Има да се изглаждат спорове между вас. Някои били по-стари братя и сестри, някои по-млади. В школата има само ученици, братя и сестри са отвънка. В школата всички са ученици, млади и стари няма. Напредналият ученик всеки ще го признава. Напредналият ученик всякога ще може да помага на онези, които са по-назад от него. Не трябва да завиждаш на онзи ученик, който е напреднал. Във вас ще има стремеж да го настигнете. Той ще ви помогне и ще ви бъде за пример. Взаимно почитание ще има навсякъде“.“

„Една година Учителят беше дошъл в Сливен и изведе всички братя и сестри на „Куш-бунар“, местност в „Сините камъни“ на Стара планина, третото разклонение надвесено над Сливен. По него време майка ми беше болна от силни кръвоизливи и не можеше да отиде с тях. Казва на Учителя, че иска да отиде, но не е здрава. Учителят ѝ казва да се качи на магаре и тъй да отиде. Тръгва групата с Учителя и майка ми на магарето, водено от стопанина му. След 2-3 часа стоене на магарето, което я клатело напред-назад, тя се изморила много, заболява я кръста и мисли, че ѝ е невъзможно да продължава с тези силни болки, прилошава й. А цялата група заедно с Учителя са много напред, даже не ги виждала вече. И както едвам се крепяла, изморена, изтощена, отчаяна, чува нещо фучи зад нея, вихрушка силна и вижда Учителя да минава сам покрай нея, бързо заминава и се изгубва пак напред. Болките ѝ веднага изчезват, почувствала се бодра, здрава, укрепнала. Пак вървят известно време и пак се чувства зле, пак едва се задържа на седлото. Повтаря се пак същото. Чува „фу-у-у“, извива вятър и пак Учителят минава до нея и изчезва. Това се повтаря още веднъж, съвсем същото. Както внезапно се явява Учителят, тъй и изчезва, това се повтаря три пъти. Той изпъжда болката напълно. Тя се завърна здрава от планината в града.
Години след това на въпроса ми дали Учителят е бил с физическото си тяло, тя отговаряше: „Видях Го, като жив“. По-късно, като четях беседите, търсех отговор на тази опитност. Приемах я като нещо живо, истинно. На въпроса на един брат, дали Учителят е бил във физическо тяло или в друго поле, ме накара да се замисля и отговорът е предоставен на интересуващите се в Словото на Учителя.“

„Майка ми си продаде къщата в Сливен, наследство от баща ѝ и попита Учителя какво да прави с парите. Учителят ѝ каза да ги внесе в банката и да не начева „майката на парите“, а да се ползва само от лихвите. Тя и така направи. Вложи ги в банката.
По-късно, когато бяхме си построили къщата, където сега живеем, тя в заговор с мъжа ми и брат ми Ангел решават да направят надстройка. Майка ми ще даде парите от банката. Тя искаше с високия наем от етажа да издържа брат ми в Германия. Аз бях против това. Можеше да си купи етаж другаде, че да има къде да отивам, когато искам да избягам от къщи. По този случай тя пита Учителя. Той по най-деликатен начин ѝ казва да отложи за след месец. Като изтича месеца, тя пак пита. Учителят пак ѝ казва да остави за още един месец. И така се забави цели три месеца. Аз ѝ казвам, че трябва да послуша Учителя, но тя отговаря: „Учителят разбира от духовните работи, но не от материалните, а Илия (мъжа ми) разбира повече“. Аз се ядосвам, сърдя се, но те са трима (майка ми, мъжа ми и брат ми) против мене. Етажът щял да остане за нас, само брат ми да се издържа. Сестра ми не влизаше в сметката й. Майка ми си мислеше, че тя ще се ожени като мене, без зестра и ще напусне къщата, понеже беше хубава, желана от много обожатели.
Без позволение от Учителя етажът се построи, но нещата не излязоха както ги смятахме и очакваха. Брат ми почина на 23 години и етажът излезе много по-скъп. Илия се принуди да вземе от банката за своя сметка още толкова. Имахме големи недоразумения и неприятности с майка ми и сестра ми Весела. Те са последствие от непослушанието на ученика към Учителя – първият закон и втория: „Според великите закони на Битието първо се уреждат духовните работи и после материалните“.
Времето и животът потвърдиха тези два закона с тази наша опитност.“

„Леля Райна се познава лично с Учителя. При посещение на сливенци беше поканен на обед у тях. На обеда свако Жанко, мъжът на леля Райна, лекар, добряк, наивно пита Учителя: „Г-н Дънов, с какво се занимавате?“ „С наблюдения“, отговаря Учителят.“

Продължете да четете текста от записа тук.

Продължаваме да Ви представяме следващата част от аудио-архива на д-р Вергилий Кръстев в рубриката „Изгревът… говори“.  За нейния живот може да видите тук.

Целия материал на Лиляна Младенова е публикуван в том 7 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ Youtube