… И спомням си, сега да отида малко напред, Учителят ме пращаше да отида във Виена, да уча аз там. Но аз имах братовчедка, дъщерята на тази ми леля, която е в Братството, която пък беше фашистка. И аз викам: „Защо ме праща?“ Войната в разгара си беше. „При фашисти ме изпраща. Той нали знае, че съм комунистка?“ – „Идете, рекох, идете.“ А то е било може би само заради това, защото моят глас беше невероятен. Аз колоратурка бях. Вероятно за да науча музиката както трябва, по оная школа, по която майка ми навярно е учила и пяла.
В.К.: А Вие защо не пожелахте? Срамувахте се или какво?
М.Г.: Аз отказах по политически причини. Викам: „Там са фашистите и ще ида там.“ Аз казах на братовчедка ми: „Да, ако ме пратиш на Източния фронт.“ – „Е, много искаш“, казва тя, защото бях влюбена в руснаците. Да вървя там, да се бия против немците. Това е така парантеза, дето казват, отклонение. А след това майка ми, там е имало как да кажа, българска група…..

Сийка Каролева преди 1920 година е влезнала в Братството. Най-напред интересното за нея, че тя е била ловджийка. Единствената жена – ловджийка в Русе. Защото нашите са русенци, нали? И когато Учителят е отивал там, учител ли е бил в Русенско, в Русе ли, къде, се заинтересувала русенската общественост, между които и леля ми. Тя със свако ми е била ловджийка и се е отказала от ловуването с пушки и т.н. И става последователка на Учителя. Но от рибата дълго време не се беше отказала. Тя ядеше риба. Но тя беше последователка и тъй като аз отидох при нея. Тя живееше, беше дошла вече в София, живееше при вуйна ми, нямаше квартира още. В едно мазе там. …

Заминава баща ми да учи занаят за синя мебел – тишлер, да следва там, да учи и там среща в тая група майка ми и се влюбва в нея и иска да се ожени.
В.К.: Майка Ви се казваше…?
М.Г.: Ана Каролева. Да. Но майка ми не го е харесвала. И не иска в никакъв случай. Обичала някакъв артист. Тя нали е учила там музика? Но леля ми, голямата, се е намесила, при която е била майка ми, то тогава не е могло така самостоятелно да се изказваш. Зависиш от майка, от баща или от по-голямата сестра, която е там. И тогава майка ми е приятелка с другата ми леля, която е във Видин и ѝ казва: „Пиши писмо на тоя див българин, че аз не съм момиче, да ме остави на мира.“ И леля ми пише анонимно писмо до баща ми, че майка ми не е момиче.
В.К.: Че е женена.
М.Г.: Че е излъгана от някого, за да я остави баща ми. На това се е много държало едно време. Нещо подобно изживях и аз в по-късните години, което беше също лъжа. И в този случай, получава баща ми писмото и казва на леля ми: „Аз се отказвам от годежа, тя не е момиче.“ Леля ми амбициозна, тази сестра наша, казва му: „Преди ти да я видиш, ще я видя аз.“ И я води на лекар и лекарят установява, че е момиче. Е, криво-ляво, съгласява се баща ми, оженва се, после плакал, не знам си какво, кой го е излъгал, но мама не казала, че това е нейна идея, нали за това. И така се оженва за баща ми и идва в Самоков, нали? Но знам от нейни приятелки, те са ходили на разходка на баира там, как хубаво е пяла тя горе, вечер, когато се движили семейни. И даже когато аз отидох да живея при леля ми в Букурещ, след убийството на баща ми, леля ми, първите й думи, които бяха: „Пееш ли като майка си?“ Вярно, че пеех. Имах хубав глас. Но затова ще разкажа по-нататък, защото с Учителя имам връзка за пеенето и с Паша. …“

Автобиографията на Милка Говедева може да прочетете тук.

Продължете да четете текста от записа тук.

Целия материал на Милка Гпведева е публикуван в том 13 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ Youtube