„Остани“

Викам: „Учителю, след четири дена е матурата ми по български език.“ – „Остани.“ В туй време той седи, там приятели има и правят оградата между него, между двата двора на Петко Гумнеров и „66“ – двора на Георги Димитров, на сестрата. Те са съседни. И там правят нещо по оградата с наши приятели млади. На другия ден: „Учителю, да си тръгвам?“ – „Остани.“
В.К.: Само една дума: „Остани.“ И никакви други обяснения.
Г.П.: Става така, аз съм отлъчена от черква, аз съм клета пред цялото село. Всички вече ме гледат с четири, не с две очи. Какво правя, къде съм, какво е това, най-силната ученичка, най-скромната мома, какво излезе от нея? Ами сега, ще загубя и матурата. Ами после? Ами после? „Учителю, ами утре е матурата.“ – „Остани.“ – Разпятие. На другия ден казва: „Може да си отидеш.“
В.К.: Той казва. А вие през това време сте непрекъснато на ул. „Опълченска“ 66, там спите.
Г.П.: Там спя, там ям и там питам, да си тръгна. Тръгвам си. Аз си тръгвам, трябва да си тръгна.
В.К.: Ясно, да.
Г.П.: Хората няма да повтарят матурата зарад мен, кой… Каква матура бе, нали трябва да се записвам после? Нали трябва да следвам? Ами и срама, ами пред мама! Мама, която казва пред цялото село – „И аз съм с нея!“ Как аз пред мама ще застана, да загубя правото си на следване! Да загубя една година за нашия дом, гдето всичкото е стегнат режим. „Иди си, вече може да си ходиш!“ Отивам си в Търново, направо в Търново и там, близко до гимназията срещам моя съученичка. „Какво правиш, бе, от къде идваш? Знаеш ли, че матурата се отложи?“
В.К.: Ха-ха-ха.
Г.П.: „Знаеш ли, че матурата се отложи?“ Кажете ми кой направи това?
В.К.: И как се отложи?
Г.П: Отложи се. И аз бях много земна. Ох, значи ще си взема матурата, значи ще следвам. Аз не помислих за същността на този въпрос. Не помислих за него. Това беше едно изпитание на Учителя към мен. Не казвам дали съм го издържала, щото аз бях много смутена, когато той ми казваше „Остани, остани!“ и мина денят, аз бях много смутена. На кого служа? На здравия разум ли или на увлечение? Това, и чак сега аз разбрах кой ме освободи, кой накара Велизар да се отдели. Аз не съм се отделила от него, защото никой, да ме прости Паша, но така трябва да го кажа, никой нямаше да я гледа. …

Отлъчена от църквата

…В.К.: Вие казахте, че сте била отлъчена от черква. Защо бяхте отлъчена?
Г.П.: Като дъновистка.
В.К.: Като дъновистка. И как ставаше отлъчването от черква?
Г.П.: Че аз да не съм присъствувала! Те ме викат и аз не ходя. Викат ме и аз не ходя в Синода в Търново. И им пиша писма, че ако е въпрос за отлъчване, и вие сте отлъчени от гръцката черква.
В.К.: Значи, ако е въпрос за отлъчване и вие сте отлъчени.
Г.П.: И вие сте отлъчени. А какво е важното, да търсиш Истината. И т.н. Така им отговарях.
В.К.: И те как, от амвона или от църквата ли са ви отлъчили?
Г.П.: Тогава, в село Дебелец, в черквата четат отлъчването ми. Попът го чете пред цяло село.
В.К.: Отлъчен от църквата.
Г.П.: Отлъчен от черквата.
В.К.: Това нещо на времето е било голямо нещо.
Г.П.: Че как да не е голямо! Че как да не е!
В.К.: За сегашното поколение е смешно, но…
Г.П.: О-о, сега е смешно. А там, кураж трябва да имаш. И сега можеш да си представиш, едновременно с туй пък, всички мои съвипускници, така близки, които са, аз им бях за пример, като силна ученичка. …“

Продължете да четете текста от записа тук.

Представяме Ви интервюто на Гена Папазова с д-р Вергилий Кръстев. В него може да чуят много интересни опитности с Учителя. Целия материал на Гена Папазова е публикуван в том 7 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата по аудио-архива на д-р Вергилий Кръстев с личностите тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ в нашия Youtube канал.

Вижте и документалните записи на концерт-рециталите от 2005 г. насам.