„… В.К.: Така. Сега, вие за пръв път кога, как се срещнахте с Учителя и как се добрахте до тези идеи?
Д.М.: Гимназията, заведоха ни на екскурзия на 1-ви май в гората, в Борисовата градина. Точно там, дето играем Паневритмия. И аз, сестра ми Люба и една нейна съученичка Мария, тичаме, играем си, деца, да хванем мига. Да хванем мига тук, да хванем мига, това дърво, това дърво.
В.К.: То това е някакъв израз, да хванеш мига. На слънцето ли, на какво? Ами така.
Д.М.: Ей така. (смее се)
В.К.: Така казвало.
Д.М.: Какво ни дошло на ума. И тичаме така играем. И полека-полека отиваме до Изгрева, тичайки така между дърветата. И там дето играеха Паневритмия, гледаме насядали няколко сестри, братя, четат си нещо. Викат: „Абе деца, какво се смеете, какво тичате?“ –„Гоним, да хванем мига.“ И те се засмяха и казват: „А, вий го хванахте. Елате, елате тука!“ Отидохме при тях, почнаха да четат беседа, не я помня коя е била беседата.
В.К.: Това на поляната на Изгрева.
Д.М.: Да.
В.К.: Още не беше построен Изгрева.
Д.М.: Не. Още не беше.
В.К.: Да. Това коя година да е било?
Д.М.: 26-та. 26-та е било. И играем там така. Гледаха ни на ръка.
В.К.: Помните ли ги тия хора? Не ги помните.
Д.М.: Савка беше знам. Паша. Другите кои са били? А, Елена Козарева.
В.К.: Да. Елена Козарева.
Д.М.: Да. Тях ги помня. Другите не ги помня кои са били. И пита ни Елена: „Гладни ли сте бе деца?“ – „Гладни сме.“ И тя ни даде хляб и маслини. Много ни хареса.
В.К.: Вие за пръв път ядете хляб и маслини, така голи.
Д.М.: А, не за пръв път. Ние сме яли много пъти, ама там ни се така хареса, че…
В.К.: На чист въздух, при тях.
Д.М.: Да, при тях. И стояхме, колко стояхме и казахме: „Ей, трябва да се връщаме, че учителите сега ще ни пребият.“ И тръгнахме.
В.К.: Вашите учители, от гимназията.
Д.М.: Да, от гимназията учителите. „Кои сте вие?“ За Учителя за Дънов почнаха да ни говорят. И ние много харесахме всичко. Връщаме се. Учителите се карат: „Къде бяхте, закъсняхме, заради вас из гората да ви търсим.“ –„Там и там отидохме.“ –„Ооо, при дъновистите. Ами това е най-опасно. Вий знаете ли кои са дъновистите? Кой е Дънов, знаете ли вие?“ Ние казваме: „Ама много хубаво беше, четоха ни прекрасни работи. Какво, какви хубави работи ни казаха.“ –„Ааа, вий сте заблудени.“ …. “

Продължете да четете текста от записа тук.

Целия материал на Драга Михайлова е публикуван в том 4 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ в нашия сайт, както и в Youtube