Крум Божинов

“Изгревът…говори”

Представяме ви спомените на Крум Божинов – бил близо до баба Ванга и част от братството в гр. Петрич. Напомняме, че това е само една част от работата на доктора с личностите, имащи опитности с Учителя.. Пълният и подреден материал може да намерите в том 7 от поредицата, което ние, от издателство “Житен клас” препоръчваме. Ако сте любопитни какво следва – абонирайте се и ние всяка седмица ще ви изпращаме новите записи, които публикуваме.

Молим за търпение, все още не сме публикували този аудио-архив изцяло, вижте други на страницата тук.

Крум Божинов 1А – Братството в Петрич и баба Ванга

    Разговор на Вергилий Кръстев с Крум Божинов – магнетофонен запис от 1990 г.

Вергилий Кръстев (В.К.): Сега, Вие как се казвахте, Крумчо кой
Крум Божинов (К.Б.): Крум Божинов
В.К.: Кой
К.Б.: Семерджиев
В.К.: Вие кога сте роден? На коя дата
К.Б.: 1912 г., 30 ноември
В.К.: Да. 30 ноември. И сега Вие сте си от Петрич, нали
К.Б.: Да
В.К.: Сега, колко души бяха от братството в Петрич
К.Б.: Бяхме около 15-16 души, но сега сме трима
В.К.: Сега сте трима, но 15 човека през времето на Учителя, така ли
К.Б.: През времето на Учителя.
В.К.: И кой беше ръководител в Братството
К.Б.: Мирчо Георгиев
В.К.: Мирчо Георгиев. Сега, какво ще ми кажете нещо за вашата група там? Как се оформи Братството, спомняш ли си нещо там
К.Б.: То брат Мирчо, ръководителят ни, който беше е бил в София и е бил доставчик на брат му, те имаха бакалски магазин. И е бил запознат с толстоистите
В.К.: Значи той е бил толстоист
К.Б.: Толстоист е бил
В.К.: Да
К.Б.: Хубаво, ама неговата квартирантка е била от Братството.
В.К.: Да
К.Б.: И той я проследил ден петък, сряда, неделя, отсъства, някъде отива. И той от любопитство тръгнал по нея. Да иде да види. И отива на „Опълченска“ ли
В.К.: На „Опълченска“ 66.
К.Б.: На „Оборище“ ли, харесало му, почнал да отива там
В.К.: Той вече видял Учителя
К.Б.: Видял го, харесало му.
В.К.: Чул го
К.Б.: Чул го. И харесал учението. И вече става ръководител на братството в Петрич.
В.К.: Той ли направи групата
К.Б.: Той направи, да. И аз почнах да отивам от време на време
М.М.: Къде отиваше, в Петрич, там
К.Б.: В Петрич при Мирчо. Негов племенник, на сестра му син, той отиваше редовно. Пък ние момчето, по движението като сядаме, той отиваше при Мирчо, аз се прибирам. Пък викам един ден що не отида там да видя що се говори, що се чете. Отидох, хареса ми. Пък викам, трудно може да се приеме, там говори за месото, за женитбите, това-онова. А пък ние сме семейство голямо. Като започнах да поддържам повече, един ден майка ми варила месо със зелен фасул. Тъкмо седнах да ядем, дойде и тоя брат Тренчо, племенника на ръководителя. Трендафил му е името, ама Тренчо [му казваме]. „Тренчо, ела да обядваме“. Седнахме, обядвахме и в мене стана вече преврат викам: „Тренчо, това е от мене последно ядене на месо“. И аз, вика, няма да ядем. Хубаво, ама за да ни изпитат, вървя по една улица нещо ме кара да ида там. Фурна има там. Да надзирна на фурната. Пък един наш кръщелник, ние сме му кумове, отива войник и събрал негови младежи, да го изпратят, едно прасе изпекъл, и казва: „Аз отивам войник, на ти на тебе на прасето плешката“. И ми го подава, аз викам: „Стояне благодаря, аз вече месо не ядем“. Пък тоя брат Тренчо вика: „Дай, дай го на мен“. Вече от тогава почнах да съм вегетарианец.
В.К.: Да. Сега Вие срещали ли сте се с Учителя, виждали ли сте се
К.Б.: Срещали сме се
В.К.: Питал лиси го нещо? Някаква опитност с него да си имал
К.Б.: Опитност. С брат Звездински отидохме за пръв път срещата
М.М.: Кой, Димитър Звездински
К.Б.: Димитър. Да. Имах херния. И да го питам дали да си правя операция, дали не. Учителят каза: „Няма нужда си правиш операция, ще си носиш бандаж“. Аз не го послушах, направих си операция. Но не излезе сполучлива и сега пак си нося бандаж. Пак на Учителя думите се изпълниха.
В.К.: Пак си носиш бандаж? Сега друга някоя опитност, друга случка с тебе, с Учителя
К.Б.: Друго не се сещам.
В.К.: А да ти е разказвал Мирчо някоя негова опитност така.
К.Б.: Не знам за него
В.К.: А за Кирчо
К.Б.: И за Кирчо не знам
В.К.: Значи вие бяхте 30 човека, така ли
М.М.: Не, 15 човека
В.К.: 15 човека
К.Б.: 15 човека бяхме. Но едни умреха, други се изселиха. Останах само аз и тези двете сестри – Ванга и Ангелина.
В.К.: Те са възрастни
К.Б.: И двете са възрастни, ама едната е 82 години.
В.К.: Ванга ли, коя Ванга, ясновидката ли?
К.Б.: А, не, ясновидката вече няма общо с нас
В.К.: Да
К.Б.: Учителят я пращал да идва при нас. Хубаво, ама тя идва два пъти. Първият път идва в сряда. И ми вика: „Абе Мирчо, кой е тоя човек под бора?“ А пък салона дето ни беше, там има борове. Пък ние не можем да видим никой. Вторият път пак идва, в петък и вика: „Тоя човек под боровете е пак и го питам, пита човека: кой си ти бре?“ По нашему пита. „Аз се казвам Кармен, умрял съм преди 250 години. И сега ходя по такива духовни центрове, да имам тая възможност да се прераждам, да еволюирам.“ А пък от Учителя съм чул за прераждането, крайният предел за прераждането е 250 години. До тая точка да имат възможност пак да се прераждат, или в цвете, или в животно, или в човек, така. И сега го срещнах това: „Сега се прави карцер за такива души, дето не се поправят, това е безконечен затвор“
В.К.: Да. Коя година е идвала Ванга там при вас? След заминаването на Учителя
К.Б.: След заминаването. Тя по духовен начин си има връзка
В.К.: Да, тя по духовен
К.Б.: И казва Учителят: „Ванге, не съм доволен от тебе. Не ти е чиста къщата“. „Е, вика на една сестра Гуца, отишла при нея: „Леле, мари Гуце, що да не ми е чиста къщата. Мед да сипеш, ще го оближеш“. А тя й вика, не за къщата, а духовно не си чиста.
В.К.: Това Учителят й го е казал, така ли
К.Б.: Сестрата превежда, че Учителят й казал: не ти е чиста къщата.
В.К.: Ама тя е видяла Учителя или е сънувала
К.Б.: Ама тя е ясновидка, разговаря така
В.К.: Че не й е чиста къщата. Тя го е видяла?
К.Б.: Да, втори път пак Учителят й казва: „Ванге, не съм доволен от теб, ще ти вземем и това зрение.“ Значи първото зрение Учителят й го взима.
М.М.: Тя първо е виждала
К.Б.: Първо си е гледала и на 18 годишна възраст й е взето зрението. И сега „взимаме ти и това зрение“. И вече, пък аз бях при нея като придворен. При Ванга. Постоянно, даже вика, идвай по-често, понеже твоето присъствие ми дава да гледам по-ясно на хората. И вече лека-полека изгуби
М.М.: Значи имаш опит с нея
К.Б.: Да
В.К.: И вече постепенно тя изгуби духовното си зрение.
К.Б.: А пък иначе преди да изгуби духовното си зрение аз отивах при нея, приятели ми пращат захар. Да им услужа, да не идват чак до Петрич. И тя да им гледа. И тя ми казва: „Круме, срамота и грехота е ваши хора да идват и да ме питат мене, аз трябва да питам вас. Имате такъв Велик Учител, остави ви толкова книги. Вие имате по-голямо знание от мен.“
В.К.: А идват при мен
К.Б.: Иначе го признава Учителя за Велик Учител. Даже и да се уверят, евангелистка, и тя идва при Ванга, и идва един да му гледа: „Е-е, колко голяма омраза бе, срамота е, вие сте братя, такава омраза да имате помежду си. Тая омраза, вика, ви е кармическа“. Сега тая евангелистка пита: „Що е това карма, Ванге“. „А-а, не знам, Крум, ке ти каже“. За да види, че има прераждане и аз се обръщам към евангелистката и викам: „Вие не вярвате в прераждането, ама това карма по индийски значи от миналия живот пак сте били заедно. И сега създали са голема карма, големи грехове, небето ги събира пак да са заедно, да могат да ликвидират тая карма“.
В.К.: Коя е тази година, когато тя си загубва духовното зрение
К.Б.: След като германците пробиха границата. Коя година беше 1945 ли, тогава
В.К.: 1945 г. Ама преди това тя е била по-добра ясновидка, така ли
К.Б.: Преди това тя е била виждала и на 18 години са отивала някъде на събор ли
В.К.: Виж сега, ти не ме разбра. Аз те питах друго. Понеже Учителят й казал, че и това зрение, което има.
К.Б.: Това вече последствие като ясновидка.
В.К.: Кога това беше, кога? Преди 10, преди 15 години
К.Б.: По-рано беше.
В.К.: Щото тя си гледа още
К.Б.: Тя си гледа, ама слаба. И сега я ръководят духовете, а не Учителят
В.К.: Да, духовете. Сега друг един въпрос. Разказваха ми, че на времето е ходил Михаил Иванов от Франция там при нея?
К.Б.: Да.
В.К.: Какъв е тоя случай? Я ми го разкажи
К.Б.: Сега, сестра й ми го каза, на Ванга сестра й Люба
В.К.: Която се казва Люба
К.Б.: Люба. Дошъл Михаил Иванов, задно със сестра си. Във Варна имал сестра.
В.К.: Рождена сестра
К.Б.: Рождена сестра. Не знам как се казва и една французойка. И Люба пита сестра си: „Ванге, дошъл е Михаил Иванов от Франция, ръководител на братството, иска да се срещне с тебе“. – „Нека дойде“, вика. Идва Михаил Иванов там и вика: „Аз съм Всемировият Учител. Петър не е нищо“. Не казва Дънов, а „Петър не е нищо, той е самозванец. Аз Мировия Учител“.
В.К.: Ама това казва на Ванга
К.Б.: На Ванга.
В.К.: А Люба слуша
К.Б.: Да, Люба слуша, тя после ми го предаде.
В.К.: Това Люба ти го предава
К.Б.: Да. Вика, искам да ми кажеш дошъл съм при тебе, как мога да се подмладя, и да живея
В.К.: Да се подмлади и да живее вечно
К.Б.: А така! А пък Ванга казала: „Как не те е срам бе, лунгур“
В.К.: Как – лунгур
К.Б.: Лунгур, наша дума
В.К.: Какво значи лунгур? Животно или?
К.Б.: Не, не, човек, ама така, каквото иска си върши
В.К.: Да.
М.М.: Простак
К.Б.: Да, простак. „И Петър, вика Ванга, ами той ти е дал акъл у главата. Той ти дал книги да четеш, Петър!? Я ми се махни от главата! Миров учител си бил!“ И го изпъжда. А пък Миров Учител с черен костюм и бяла риза, така е бил облечен, Люба ми каза. Аз не съм го видял. И Миров Учител, а пък иска да се подмлади от една гледачка и да живее много. А пък Учителят нас ни учи как да живеем, за да се подмладяваме
В.К.: И това коя година беше
К.Б.: За годините, преди няколко години.
В.К.: Когато той идва тука
К.Б.: Да, точно тогава.
В.К.: Някъде 1980 г., когато идва тука? Значи иска от Ванга тайната как да се подмлади
К.Б.: Да се подмлади и да живее.
В.К.: Да живее вечно. И какво казва, Петър Дънов не е
К.Б.: Не, Петър е самозванец, вика. А той – Миров Учител. А, после има друго, Ванга казва: „Дига се благословението от София“. Отива във Варна, Бургаско и друго място. И се чуди да го налучка. И аз сега търся, викам Велико Търново, някога там е бил център. Не е там, нещо да ме привлича. Отивам в, цимента къде произвеждат?
В.К.: Цимент? Димитровград
К.Б.: Отивам в Димитровград. Там имаше голямо братство и се събирахме на събора. И търсим го – Пловдив и там не. Сега ми се обаждат от Троян сестрите, щото те нещо гласят къща на Паневритмията такова нещо. Може би това место, дето Ванга не го определи, може да е тук. И не мога аз да си дам мнението къде е. Моето мнение е навсякъде, където има по-будни души може да обикаля.
В.К.: Сега Ванга така го казала, че се вдига благословението
К.Б.: От София
В.К.: А кой го е разказал на нея
К.Б.: Учителят. И го казвам на Кирчо, а той: Е, Ванга много знае. Абе може да е било, ама щом има тука орел, рак и щука, няма хармония
В.К.: Орел, рак и щука – няма хармония. Значи такива ми ти работи с Михаил Иванов от Франция?
К.Б.: Да
В.К.: Значи оня Петър не бил нищо, самозванец, а той Учител.
К.Б.: Миров, Миров Учител
В.К.: И то Миров Учител
М.М.: Нали в Индия е ходил
В.К.: И те, неговите хора, така си го смятат.
К.Б.: Да
В.К.: И сега бяха французите тука и те не знаят, че той е нищо. Те не знаят първо, че песните, които те пеят на български са на Учителя. Те мислят, че са на Михаил.
К.Б.: А той ги е давал от негово име – Михаил Иванов
В.К.: Дава, дава и Паневритмия
К.Б.: И сега тука като гледам това лято на езерата, значи напълно се прилага учението на Михаил Иванов.
В.К.: Защо, в какъв смисъл
К.Б.: В какъв смисъл. Учителят дал бели дрехи да се носят, а не бански костюми
В.К.: А те с бански костюми
К.Б.: Те не са бански костюми, а носят бели рокли прозрачни и все едно са с бански костюми.
В.К.: Аха! Да бъдат като такива – самодиви. Ха-ха
К.Б.: Викам, абе не можа барем един комбинезон отдолу да сложат
В.К.: Искат като самодиви да бъдат. Самодиви в бяла премяна. И друго какво ти направи впечатление
К.Б.: Ръководителката на Паневритмията, Инка
В.К.: Ина
К.Б.: А, нали всяка вечер съм, 6 часа има молитва на езерата. Тя нали идва с къси панталони, деколте, къси ръкави, като лятно време спортно. Тресе се от студ. Ама вижте ме
В.К.: Сутрин
М.М.: Не, вечер
К.Б.: Вечер в 6 ч. се прави молитвата.
М.М.: В 8 часа
К.Б.: В 8 часа, да
В.К.: Иска да си покаже краката, че има хубави крака.
К.Б.: Сега то си е нейна работа, не знам. Ама измръзна и на молитвата не можа да присъства
М.М.: И на другия ден се разболя.
К.Б.: Даже и на молитвата не присъства. Виж сега, има много хора даже да ги критикувам, въздържам се заради една формула от Учителя: „Люби, учи, мълчи, търпи, прощавай и пътя си продължавай!
В.К.: Сега искам тези неща да ги кажеш, сега всичко, което си намислил го изкажи сега, защото, пример: сега се прави Паневритмия и се иска всички да бъдат във форма. Ето сега трябва да се обърне внимание на това, което ти си видял, че тая материя е много прозрачна
К.Б.: Точно това е
В.К.: Значи, твоята забележка е правилна. Сега второ, твоята забележка също е правилна по отношение на късите панталони. Не е редно и не е правилно. И аз така веднъж на езерата отидох по къси панталони и бях седнал и един брат – Петър Филипов, хвана ми сакото и го хвърли на колената. Вика, така няма да ходиш гол
К.Б.: Е, мъж
В.К.: И то за мъж не е редно. Викам, извинявай, нещо ме накара да се облека така. Не че нямам дрехи. Така че твоята забележка е правилна. Та казваш си бил решил да ги критикуваш. Какво има казвай, друго какво ти направи впечатление на езерата?
К.Б.: Виж сега, 1991 г. аз не бях на езерата. Ама физически, духовно бях. И сега даде ми се картина, че съм срещу местото на Учителя къде е, там стоим и гледам така наоколо. И красота голяма! Палатки, народ много и виждам отдолу Учителят иде, група братя все са около него. И полека един наляво, един надясно и Учителят дойде при мене сам. Изоставиха го. И откъде дойде пред мен един килим бял, се постеле и Учителят дойде и легна на тоя килим. И като как ни препоръчва в беседите, най-правилно се спи на дясната страна и краката опнати и лявата ръка по течение на тялото. Дясната той си я сложи под главата. Мина 19 август. Нали там събора. На 20 август същото положение, картината същата. Отдолу идва Учителят с група, пак дойде при мене пак сам. И продължава пътя, нали, аз тръгнах след него. И вика сега да видим какво са сготвили за обед. А той си отива към местото, към палатката, където е била. И аз викам: Учителю, имам един буркан мед, да го донеса? Той вика: Добре. Когато съм отишъл да взема буркана, нося го и викам: Учителю, ето буркана с меда. Пак се обърна и вика: Хубаво. Мина се 20 август, другия ден
В.К.: Това е Учителят, ти го виждаш на видение
К.Б.: Така
В.К.: А ти донасяш буркана и къде го сложи? Ти виждаш Учителя и това друг не го вижда
К.Б.: Да, аз останах при него сам.
В.К.: И на следващия ден, на 20 август? На 21-и
К.Б.: На следващия ден – на 21-и пак съм по Рила, и сега вървим по дин горски път, ама много широк, равен, много хубав път, а пък наоколо вековни дървета, широколистни. И вървим и радвам се на природата и гледам една нива, чернозем, току-що орана, готова за садене. И една къща на два етажа. Аз се отбих, качих се на къщата и седнах на терасата. Така има към нивата тераса. Гледам до мене два-три камъка, вземах ги и ги хвърлих и те отидоха към угарта. А обажда се една сестра Таня, тя се ожени за попчето, дали го знаеш
В.К.: Да, да
М.М.: Иванушка
К.Б.: Иванчо. И вика: „Брат, защо хвърли камъните в угарта? Тая нива ще се сади“. Викам, като дойдат да садят, ще ги хвърлят камъните пак. Тръгнах от там нагоре. Продължавам пътя си и на един ъгъл, така на един завой срещам един брат, раницата пред него и седи. Викам, брат, що си седнал тука, хайде нагоре! Вика, нямаме коне да ни извозят багажа. Ама ходи нагоре, чакат те. Аз продължавам нагоре, и преди да стигнем туриста, едно семейство цигани, циганин, циганка и две момченца. Много симпатични хора. Вървим, те отклониха някъде, аз понеже срещнах тоя брат каза, че ме чакат и отидох на голяма поляна денкове, пакети, раници, пълно е на тая поляна. Даже на дърветата по връшките (клоните) всичко е раници, закачен е багажа. Той ми вика: „Нямаме коне да ни извозят багажа“. Аз още тогава казах, ние щом нямаме хармония, нямаме и коне и затова багажа ще стои.
Отидох и тоя брат, той Панталей ли каза, Галилей ли, що ме чака, като ме видя и идва при мене. Вика: Здрасти! – Здрасти! Вика: „Аз от миналата година съм борчлия 10 лева, да си платим“. И ми дава като на булка така, като кога целуват ръцете, 20 лева в ръката и аз се бъркам да му дам ресто 10 лева. В това време застава Пампоров пред мене и вика: Брат, дай ми малко хляб, ако имаш. Викам, нямам, ама утре смятам да отида да взема. В това време тича едно момче около 12-13 годишно и ми вика: Чичо Стойчо каза утре никой да не напуска лагера, докато не се уреди вчерашният спор. Значи там спор все си има в братството, миролюбиво братство.
В.К.: Та сега, това нещо ти го сънуваш или на видение?
К.Б.: Сън-видение
В.К.: А, това всичко нещо го сънуваш? Сега друг въпрос, сънят е едно, видението е друго. Какво е видение? Както сега си седиш, затвориш очи и виждаш
К.Б.: А така.
В.К.: Ти така ли го виждаш
К.Б.: През време на сън, и това е видение.
В.К.: А, това е друго. Сега тия всички случки, които разказа за Учителя са през време на сън
К.Б.: През време на сън.
В.К.: А, да се уточниме, това е друго нещо. Щото видението какво е, сега аз както говоря с тебе или ти говориш с мене, почваш да виждаш разни работи. Това е видението. А сънят си е друго.
К.Б.: А това какво видение е? На Рила съм, на Мусала, на хижата с един брат отидохме и понеже беше още рано, брата вика: Хайде да обиколим, настанихме се в хижата. Той излезна, викам сега той пък да не тръгне към върха. И аз тръгнах по него, но в коя посока, не знам. И качих се към Сфинкса на Мусала. Излезнах на върха, на върха имаше течение и сега, размишлявах се „Бог да му помогне тоя брат да се върне в хижата“. И ми се даде картина. Не спя, но мижа. 24 старци носят Учителят на ръцете, наоколо все ангели.
В.К.: Е, това е вече видение
К.Б.: Ама мижим
В.К.: То е вътрешно виждане. Затова се казва видение. А изстъпление е тогава, когато си положиш тялото и напуснеш тялото и отидеш горе, но когато си в тялото си и жумиш и виждаш картина и виждаш по вътрешен начин, това е вече видение.
К.Б.: И това завчера сега, имам братовчед и си замина, умре. Аз си седим у стаята, четем, без да мижим, той мина покрай мене, и чувам „така да е.
В.К.: „Така да е“
К.Б.: И си замина. Казвам на сестра ми, викам така и така. Е, може да си видел. Завчера петък, оня петък, преди да тръгвам за Тополица, тя ми каза: Днеска като на теб, както се яви Гогата, понеже Георги, Гога му викаме. Аз като се храня и там мина един Костараницу и на него правят 40 дена. Замина си и го видях. Това какво, видение е?
В.К.: Това просто е ясновиждане. Видение е, вижда същества, които са си заминали. Без тяло, вижда етерния двойник. Това си е ясновиждане. Видението е, когато влизаш в друго поле. Сега други неща, които си забелязал и които си искал да критикуваш
К.Б.: Понеже Учителят не разрешава да критикуваме.
В.К.: Да, знам. Понеже сега неща, които
К.Б.: Вие се цапате, а тях ги чистите. Понеже аз се бях настроил и ми се дава такава картина. Пак на сън да го кажем сега. Гледам едни карат се, разправии си имат, през мен застана един милиционер, пречи ми да виждам картината. От другата страна, дясната страна, застана до мен друг милиционер, вика, ти как се казваш? Викам, така и така. Вика, арестуван си, и ме заведе. Заведе ме в един канал, където чистят, ама кал и с нож да го стържеш и не се чисти, още тогава си казах: Ето ги нашите критики да се цапаме и да не се изчистим.
В.К.: Да. Той е такъв закона, ако критикуваш някой, ти го чистиш, а себе си товариш. Това е закон. Така, сега нещо за Петрич да ми кажеш още. Да си спомниш някои опитности на приятелите в Петрич, там Мирчо, Кирчо, с Учителя, които са имали да си спомниш
К.Б.: Не знам.
В.К.: Не си спомняш
К.Б.: Да кажем картина по-напред. за пръв път като отидох на езерата, настанихме се в палатка с тоя брат Тренчо, на брат Мирчо. И още не съм заспал. Жумим така не съм заспал, ама виждам картина на третото езеро, там си правят Паневритмията понякога, а пък отсреща под Харамията, Учителят седнал там на едно високо място, и Паневритмията продължава чак до там и наоколо народ, много. Та как да го причислим това видение, не съм заспал, а виждам тая картина.
В.К.: Това си е вече видение
К.Б.: А мижим
В.К.: А, това вече е друго нещо. Това виждаш на картини. Тоест, това не е видение, ти виждаш както виждаш в момента мене, като виждаш тези. А видението е нещо от другия свят, друго поле по-високо.
К.Б.: В същото положение както видях, че Учителят го носят старци, и това
В.К.: Е, това е вече видение
К.Б.: Отиваме с една сестра от София, на зъболекар. Тодорка, знаеш тази Ленчето, знаете я, мъжа й беше военен зъболекар. И тя с децата заедно, момиче и момче и аз, и един брат от Петрич, Васил, той сега в София живее. Отиваме в хижа „Вазов“ да вземеме млеко, сирене имало. Хубаво, ама стана 7 ч. вечерта, а пък три часа е от там до Седемте езера. И ги питам, тука ли да останем да спим или да си ида на нашите палатки. Някой каза да остана, аз викам тука не оставам. Понеже като идват туристи, дават им мокри одеала и мокри палатки. Всичко мокро. Тръгнахме си.

Край Крум Божинов 1-А

Крум Божинов 1B – Спомени за приятели

    К.Б.: Намерихме пътеката до петото езеро. Първо дойдохме до третото езеро и вървим в колона по един. И до нас дойде един балон. Подобен на балон и така на светлина, като ден е осветено. Осветени ние влезнахме в тоз балон и той си изчезна. И питам: „Вие видехте ли тая светлина? Глас чухте ли нещо?“ Глас не са чули и аз не съм чул. Това ни се даде да го видим
М.М.: Пътят видяхте
К.Б.: Пътят го видехме
В.К.: Сега друг въпрос. Ти коя година видя за пръв път Учителя
К.Б.: Ами 1932 г. се запознах. Не, 1934 ли, 1935 ли беше
В.К.: Ти ходил ли си на езерата, в София идвал ли си
К.Б.: Не съм. За пръв път на езерата отидох 1949 г., и досега редовен съм си
В.К.: Познаваш ли някой от братята, сестрите тогава
К.Б.: Звездински познавам, двамата братя, Веса Козарева. Там Петър Пампоров, дядо Благо.
В.К.: Нещо да си спомниш за дядо Благо, например да ти е разказал нещо
К.Б.: От дядо Благо това ми е останало, за Рила. И казува: Братя и сестри, на Рила не се отива на курорт, там се отива на духовна работа. Това ми е останало от дядо Благо.
В.К.: Да. Петко Епитропов
К.Б.: Така го знам само по име
В.К.: По име. Боян Боев
К.Б.: Боян Боев съм идвал при него много пъти
В.К.: А сега тоя Звездински кой, Димитър Звездински
К.Б.: И Димитър Звездински и Миле Звездински, двама братя.
В.К.: Сега нещо спомняш ли си за Димитър Звездински
К.Б.: С Димитър Звездински спомен, той идва в Петрич. И ми вика останах без работа. Отивам при Учителя и му казвам, без работа съм, дай ми нещо работа. „Рекох, напълни раницата с беседи и ги отнеси към Банско някъде“. Пък тогава трябваше открит лист, за да се иде към Банско. И аз напълних раницата с книги и отидох там. Там на пункта аз седя така накрая с раницата и на пункта, дето правят проверка по багажа, обръща си тоя митничаря и казва: Туриста, върви там, нататък!“ И той отишъл в Банско и там брат имало, запознал се с него, и решили да изнесат няколко сказки. И веднага поповете шпионират го там на властта. Идват, арестуват го и правят му обиск на багажа. Не на багажа, на къщата, по-право. Раницата вика е пред тях, пълна с книги. Никой не каза „отвори раницата, да видим що има вътре“.
Вика така, кога дойде за пръв път у Петрич: „Братя, сестри, аз съм бил анархист, бил съм комунист, знам литературата на Карл Маркс, на Ленин наизуст. Първата стачка в Дупница, когато комунистите направиха аз я поведох, с патронаж, с бомби. Така. Като се запознах с учението, от това учение по-хубаво няма. Ако случайно падна, тъпчете върху мен, вървете напред!
В.К.: Друго да си спомняш от Димитър Звездински
К.Б.: Ами друго, кога идва при нас пак. Учителят е казал така, безграмотните, щото неграмотни така, да си купят буквар, да си четат беседите сами. И сега замина при една баба хаджийка ли каза, през прозорчето, щото така ниско прозорче, и я питам: бабо хаджийке докъде си стигнала? Тя ми погледна през очилата и вика: до жабата
М.М.: До жабата
К.Б.: Буквата ж е стигнала, до жабата е стигнала.
В.К.: Ха-ха. А за брат му Миле, Звездински
К.Б.: С Миле говорили сме, ама няма така нещо
В.К.: Сега от другите, старите приятели да си спомниш някоя опитност
М.М.:: Балтова помниш ли я
К.Б.: Помня, но нищо не мога да кажа
В.К.: Ти казваш познаваш Козарева
К.Б.: Моля
В.К.: Козарева си познавал
К.Б.: Веса Козарева съм познавал
В.К.: Нещо да ми кажеш за нея
К.Б.: Тя идва при нас няколко пъти. Един път носи една чанта единични беседи. И Учителят й казал: Вземи беседи като идеш там, като почнеш, там в кутиите да ги пуска. И тя разформирова тези беседички. И тя разправя пак за Михаил Иванов. Вика, аз съм очевидец там, Михаил Иванов и Кръстю куция се бият с боксови ръкавици. И Учителя вижда, пред Учителя се бият. И Учителят застанал там пред тях, братята не може да ги разделят.
В.К.: Кой не може да разделят
К.Б.: Братята и сестрите не могат да ги разделят Михаил Иванов и Кръстю. Да. И Учителят се обръща към Михаил Иванов, Учителят го изпъди, не го изпрати. „Ти ще заминеш за Франция, а Кръстю ще си остане тука“. И това беше
В.К.: Значи Учителят го е изпъдил
К.Б.: Да
В.К.: Сега, освен Козарева кого познаваш и ти казваш…
М.М.: Козарева Учителят я пращал, тя с файтон ходела, аз съм чувала това нещо от нея. Ходела да проповядва.
К.Б.: Ходела е към селата и по града и към нас идва. А пък като дойде там в Петрич, имах брат по-голям от мене, Димитър се казваше. Той тогава си замина, 1932 г. И аз 1932 г. се запознах с учението. И сега сестрата Веса там е, пък в оня момент умреха, не умреха, а единият се нарани, Янето, нарани се с пищова, извади си едното око и ръката и краката му се схванаха като падна от магарето. Едната ръка движи по-право и едното око му остана здраво. И пак си работеше. А пък другият Кирил, ослепя. И сега дава тълкувание сестра Веса. Вика, няма що да плачете вие за Димитър. Димитър е буден и умен младеж, и сега небето го приема, за да не сгреши. Небето си го прибра. И аз тогава се запознах с учението. И насън ми се явява брат ми. Аз държим картечницата, на фронта се намираме. Той държи лентата. И вика: Брат, този път който си го [избрал], той е най-правият път. Върви по него, аз ще ти помагам. А пък за оня Янето, небето го върза, за да не прави пакости. Той е буен дух, но в отрицателна страна. А пък тоя Кирил, сложили са му името на вуйчо му.“ Пък вуйчо му е касапин, викаха му чолако Киро, едната ръка до китката нямаше я.
В.К.: Как сте му казвали
К.Б.: Киро чолака. Едната му ръка я нямаше. И сега сложили са му името на вуйчо му и сега той по кармически, щом взима името на вуйчо си, взима му и кармата. И ослепя това момче. И до скоро беше жив, но сляп.
В.К.: Да
К.Б.: За брат Гради той ми разправяше
В.К.: Да
К.Б.: Минавам, вика, един път покрай салона и около Учителя братя и сестри. Минах, поздравих ги и си заминах. А пък те са били на тема кой откъде е дошел
В.К.: Да
К.Б.: И някой си брат запитал: Ами брат гради откъде е дошел? „Брат гради, казва, аз като бях в Америка, там се срещнахме. Той беше англосаксонец и изяви желание още тогава да дойде между славяните, да види славянския живот какъв е.“ И той тогава набързо си заминал и тук се преражда през времето на Учителя. И си викам, видя какво е славянския народ? Понеже беше останал сам, болен, краста, екзема имаше минаха му. После като почнаха ръцете да му се тресат, и не може да се храни и го питам, понеже аз постоянно ходех при него. „Абе, брат, ти беше на хората маша. Брат Гради, направи ми това, иди до там, и викам ти постоянно служеше. Сега, викам, идва ли при теб някой да те види?“ Абе брат, ти колко си видял, толкова и аз.
В.К.: Ха-ха
К.Б.: Идва, вика, Стоянка Драгнева и й казвам: „Сестра, виждаш ме на какво положение съм. Намери ми някой старчески дом, там жив-умрял, там да съм.“ Тя едва не се разплака. Вика: Брат Гради аз обещавам да те обслужвам. Тя срещнала Марийка [Марашлиева]. Всеки ден по един дежурен да има. И сега брат Гради вече разбра славянството какво е
В.К.: Друг път я се роди тук, я не.
К.Б.: А, дума да няма
В.К.: Така, това е много интересно, което ми го каза. Сега някой от другите от старите приятели, които познаваш
К.Б.: Що да кажа
В.К.: Кажи нещо за брат Боев
К.Б.: Бях при него и донесоха един колет фасул и той вика така: тоя фасул вие си го разделете, сестрите така, както намерите за добре. И гости като му идват, той веднага черпеше. Щото идват, посещават го и винаги ти дава някой съвет. Готов беше винаги.
В.К.: Да. Казвай
К.Б.: Брат Боев запитал Учителя: „Учителю, ти болни възкресяваш, болни лекуваш, помогни ми кракът да ми оздравее“. Той беше куц брат Боев
В.К.: Да
К.Б.: Вика, мога. „На теб ти е това последно прераждане, ти отиваш вече в ангелската йерархия. И затова ако сега те излекувам, трябва да дойдеш пак друго прераждане в тая страна, да си го изкараш“. И той: Сега, сега, и си го доизкара. Понеже влизаш в ангелската йерархия. И Учителят е казал, ако искате да срещнете един ангел, това е брат Боев.
В.К.: Ето сега, това, което ти го разказа, аз знаех само едно малко нещо, че брат Боев куца с единият крак, и попитал Учителят какво да направя за да си подпомогна. И той казал, аз мога да ти помогна, обаче ако се преродиш следващия живот трябва отново да минеш да си изплатиш кармата. Избирай, сега ли искаш да си платиш кармата или следващия път. И той казал: „Сега, сега“. Ама аз го знам това финала. Ама не го знам онова, което ти го каза.
К.Б.: Отива в ангелската йерархия
В.К.: И виж сега как се събират тия неща двете, едно до друго
К.Б.: Да
В.К.: Това е колективно творчество, брат, единия знае едно, другия друго
К.Б.: Цеко? Брат Цеко да донесе багажа на сестра Мария захарната. И той отишъл през деня и така го нагласил всичкия багаж, и леглото и одеалата, тенджерата, само да се пъхне отвътре да го вдигне.
В.К.: И той пеша го носи?
К.Б.: Пеша
М.М.: За къде багажа?
К.Б.: От Захарната [фабрика] на Изгрева.
В.К.: Да ходят на езерата
К.Б.: Не, тя се преселва на Изгрева
В.К.: А, тя се преселва
К.Б.: Сега късно е да спре движението, таман се приближил, милиционера го среща. И гледа, какво е това чудо, човек не е, а пък идва към него. И малко така: Кой е тука? Ами аз съм Цеко, Цеко от далеко. И го връщат чак в милицията, после са го освободили и занесъл багажа. Искам да кажа как е носил багажа. Каква сила е имал! Това далече е, Захарната фабрика къде е, Изгрева къде е
В.К.: 25-30 км
М.М.:Но той пък го носи, да не го видят хората, да спре движението
К.Б. За брат
М.М.: Петър Камбуров
К.Б.: Не, не, тоз от Айтос. Брат Георги Куртев. За дъщеря му Верка като че ли беше. И казва така: Верке, ще се прибираш по-рано, няма да ангажираш светлите същества да те пазят. И като вървиш по улицата по средата, не по краищата. Да си далеч от тъмните духове.
М.М.: Да си далеч от тъмните духове. Много важно
К.Б.: Понеже дебнат ни на всеки момент и затова вика, по средата на улицата
К.Б.: Камбуров, спомените
М.М.: Да
К.Б.: Там има един интересен спомен пак, тръгнали за езерата и Петър вика: „Учителю, искам и аз да отида на езерата“. – „Не, ти няма да отидеш, ти ще останеш тука. Марин ще отиде, но ти няма да идеш.“ Пак повтаря, трети път повтаря. Учителят му казва да остане. Четвърти път, ти ще останеш да пазиш „Опълченска“ 66, в тоя момент – отече ми крака. Поду му се крака, и Учителят откъде намери един голям галош, даде ми един голям галош, сложихме крака. И отидохме. Тъкмо съм заспал, чука се на вратата. Чираче, нещо било: „Чичо Петре, тая вечер конете се освободили и са отишли у житото на еди-кой си, той ги прибрал в къщи, трябва да идеш да ги освободиш, щото ще ги продаде“. И той, оздравял му крака, всичко, отива, направили са пазарлъка, той първо 5000 лева, после на 1,500 лева и ги освободил. Ето как Учителят го задържал, за да не му продадат конете. Това го имаше в спомените и другите може да го знаят
В.К.: Ясно, да. Значи вие в Петрич бяхте колко човека? Спомняш ли си имената на тия, които бяха? Групата в Петрич
К.Б.: Абе на някои. Тия, що бяха напълно тръгнали. Сестрата Гуца, Мирчо ръководителя.
В.К.: Чакай сега. Имената, по три имена, спомняш ли си
К.Б.: Мирчо Георгиев Филипов
В.К.: После
К.Б.: Гуца, по мъж Ангелова, Филипова. имаше Параскева рускиня една. Методия Митова, сестрата Ангелина
В.К.: Ангелина коя
К.Б.: Николова Терзиева. Брат Киро Стаменов. Тренчо Николов. Васил Николов Тренчев. Те са двама братя. Аз, Крум Божинов Семерджиев. Имаше много. А, един пример ще ви кажа. Един Георги петлико го казват, той не е от братството, ама симпатизираше към братството. И решил един ден да дойде при Учителя. Учителят три дена не го приема. И си рекох, ако сега днеска не ме приеме Учителя, ще си отида към Петрич. Като дойде четвъртия ден Учителя пресрещна ме пред салона. Разговорихме се между другото и го питам: „Абе Учителю, тия комунисти, уж безбожници, пък много напреднаха“. Учителят рече: „Рекох, те са една бъчва стегната с обръч, но като му дойде времето, като грейне слънцето, ще се разпаднат обръчите. И тях ще ликвидират“. И така си стана
В.К.: Сега пак искам да ми разкажеш този случай, защото много е хубав, обаче аз не го разбрах. Сега той на четвъртия ден
К.Б.: Виж сега, отива в София да се срещне с Учителя. Отива, три дена Учителя не го приема.
В.К.: Да
К.Б.: На четвъртият ден той си казва: ако и днеска не ме приеме Учителя, ще си замина за Петрич. Да, но Учителят го пресрещнал пред салона. И се разговаряли и при разговора той го пита: „Учителю, тия комунистите, уж са безбожници, а тук напреднаха“
В.К.: Ама как напреднаха
К.Б.: Войната
В.К.: Да
К.Б.: Понеже комунистите напреднаха вече в силата си
В.К.: Да, и са дошли до България, така ли
К.Б.: И България, и Русия завладяха така общо. И сега Учителят му казва: Те са, комунистите, бъчва стегната с обръчи, но като грейне слънцето, ще се разсъхнат дъгите и обръчите ще паднат
В.К.: Сами ще си паднат
К.Б.: Сами ще си паднат, да.
В.К.: Значи важно е слънцето да ги напече, и да няма в бъчвата нищо. Значи, първо, трябва в бъчвата да няма нищо, и второ, слънцето трябва да ги напече. Значи някой трябва да изпие бъчвата. Това е много важно. Да изпие бъчвата, щото пълна бъчва няма начин. И това коя година е
К.Б.: Ами
В.К.: През време на войната
К.Б.: Да.
В.К.: Значи те напредват към Русия.
М.М.: Ама не, те руснаците напредват
В.К.: Ама това, когато е
К.Б.: Когато комунистите имат преднина и отиват в Германия. Да
В.К.: Аха. Тогава. Аз също така го възприемам.
К.Б.: Един пример пак има за войната там. Брат Темелко ми го разправяше в Мърчаево. Вие ги знаете, аз сега ги повтарям
В.К.: Аз слушам, няма повтаряне
К.Б.: (Темелко разказвал на Крум Божинов). „Дойде брата Лулчев при Учителя, три дена не го е приемал. Чак на четвъртия ден го приел. Ама Учителят за пръв път чувам така да е строг. И аз слушам на вратата, а пък вратата не се отваря сама. Слушам на вратата тона на Учителя. Вратата се отвори, вика. Гледам Лулчев коленичел, и аз се засрамих. А Учителят вика така: „Ще те затрия, вдън земята ще те затрия.“ На Лулчев вика, „ще те затрия вдън земята ще те затрия“. Аз се засрамих и затворих вратата. Излезнах, и като си тръгна Лулчев, изпратих го така нагоре и викам: а, брат Лулчев, Учителят беше много строг към тебе, кажи ми защо е така“. „Не мога сега, друг път ще ти кажа“. Другият път срещнах го в София и го запитах: „Брат Лулчев, ти ми обеща, Учителят защо беше така строг към тебе?“ „Ще ти кажа, вика. Аз съм ръководител на тъмните духове. Бях завел немската армия да срази Съветския съюз. Но като срещнах там, къде е, гледам Учителят води руската войска и аз назад, назад, капитулирах. И сега дойдох да търся от Учителя прошка.“ А пък сега повтаря се това „вдън земята“. Понеже Аню Андреев, знаете го тука един брат
М.М.: Йордан Андреев
К.Б.: Йордан Андреев. Да.
М.М.: Пак от лулчев
К.Б.: Лулчевист бе. Той написал книга за Хитлер. Даже показал тази книга на Учителя, но после. Идва в Петрич, да влезе Ванга във връзка с Лулчев, да му поправи книгата. Седя 10 дена там. Не можа да влезе Ванга във връзка с Лулечв и изтече открития лист. Аню Андреев си отиде и на мен да каже Ванга. Мина се сума време, питам я: „Ванге, що стана със срещата с Лулчев?“ „Абе търсих го на седмото небе, търсих го в затворите, търсих го в карцерите. Няма го. Не можах да го срещна. Дали в дъното на земята е слязъл?“ Нали, повтаря се тая дума „вдън земята ще те затиря“. Та прочел Аню Андреев тая книга на Учителя, Учителят му казал така строго: „Хитлер беше един глупак, ти си два пъти по-глупак“
М.М.: Това на Аню
К.Б.: На Аню
В.К.: Ама той искал да пише книга за Хитлер
К.Б.: Той я написал книгата
М.М.: И я показал
В.К.: Да.
К.Б.: Та, Хитлер беше един глупак, ти си два пъти по-глупак. И той взел и скъсал книгата.
В.К.: Ама това ти го разказваше на тебе
М.М.: Аню ти разправя на тебе
К.Б.: Да
В.К.: Това е много интересно
М.М.: Много важно.
К.Б.: Учителят, когато германците вече нападаха Гърция, Петрич няма да пострада и Петрич не пострада
В.К.: Ама кой го пита
К.Б.: Аз го питах Учителя
В.К.: Ама в София? или в Мърчаево
К.Б.: В София
В.К.: Дали ще пострада Петрич
К.Б.: Те там се бяха установили в Петрич германците, оръдията. Не, вика, Петрич няма да пострада.
В.К.: Има ли хора млади в Петрич
К.Б.: Интересуват се, но не идват на беседи. Притесняват се от хорските думи. „Заблудихте се, да станете дъновист“. Търсят книги да четат, интересуват се. Някои са гледали по телевизора, наши там за Учителя. И казал на сестрата Ангелина: Ама тоя вашия Учител много умен, много знае, както как слушат по телевизията
В.К.: Да. Теб викаха ли те тука за разни събрания за избиране на Братски съвети
К.Б.: Вика ме един път Желю Танев. Получих телеграма кога правихме молба ли беше по вероизповеданията. И аз дойдох. Събрахме се в Драга. Възкресен, един брат, друг имаше, Кирчо лъвчето беше. И решаваме как да го направим, 5-6 души на различно мнение, та малко даже се спречкахме. Решихме вече как да се направи това. И ми викат, „слуша тука как се направи, като идеш в Петрич да го направите“. Викам, вие не ме карайте аз да го направя, още тук ще го разпиша. И така направихме, отидох в къщата на брата, той ги напечати, аз ги разписах, той остана да го предаде
В.К.: Да. Тази ясновидката срещала ли се е с Учителя, идвала ли е на Изгрева когато е бил Учителят
К.Б.: Не. Тя не се е срещала изобщо с Учителя в живота си, духовно са се срещали. Даже е била под ръководството на Учителя в началото. Беше силна ясновидка. Нали разказах за ония братя, що са се били кармически. А пък идва едно момче от Югославия. Апарат фотографически през рамото. Облякъл се с един черен костюм, Ванга още като го видя, вика: „Не те е срам, брат ти заради тебе катастрофира. И сега си облякъл костюма му и с апарат през рамото. Ама сега като се върнеш в село, тоя костюм ще го дадеш на комшията Мите, а пък апарата ще отидеш в Скопие, откъде го открадна, ще го поставиш пак на местото му. Не се плаши, както си го вземал, така ще си го оставиш“.
В.К.: И тоя мълчи и трае
К.Б.: Поизчерви се. И се бега. Дали е изпълнил нейната задача, не знам.
В.К.: Значи тя е била ясновидката Ванга отначало под ръководството на Учителя, обаче дошло е време, когато той й казал ще ти се отнеме духовното зрение
К.Б.: А така
В.К.: И тя вече не беше така ясновидка
К.Б.: Тя вече по православната църква. Икони си има
В.К.: А по-рано нямаше икони, така ли
К.Б.: Икона си имаше, но все пак силна беше под ръководството на Учителя. И сега гледа на хората по инерция
В.К.: Не е както по-рано
К.Б.: Не е, не както по-рано. По-рано като идеш ти каже името, защо си дошъл, без да задаваш въпроси. Отговаря ти какво трябва да направиш. После почна много жестоки рецепти има. На няколко пъти ми се случи. Нали, болен да оздравее, иска да й донесат сърце на жив гълъб.
В.К.: Ама тя иска. И защо
К.Б.: Такава рецепта дава на болния. Сърце от жив гълъб и няколко души донесоха й така. Още как е жив, да му извадят сърцето
В.К.: Ама това няма нищо общо с Бяло Братство, нищо общо с
К.Б.: Ама разбира се
В.К.: Вече я ръководят други духове. Други духове я водят. Значи тази история, която ти разказа с Михаил Иванов, значи свидетел е била Люба? Люба каква е ?
К.Б.: Нейна сестра, на Ванга рождена сестра
В.К.: Да. Значи тя ти го разказа това нещо
К.Б.: Да. Люба ми го разправя.
В.К.: А ти си близък със семейството
К.Б.: Аз съм близък, като придворен бях там на Ванга. Даже ми казваше: Идвай по често, твоето присъствие ми дава да гледам по-ясно на хората.
В.К.: Сила й дава.
К.Б.: От мене черпи.
В.К.: От тебе черпи, пък ти изчистваш къщата, дето Учителят е казал, замърсена е, а ти й чистиш къщата. Става въпрос в духовно отношение
К.Б.: Да де
В.К.: Значи така, такива работи. Това е една много голяма опитност, което ми разказа за Михаил.
К.Б.: Да
В.К.: Щото аз съм я чувал, те ми казваха приятелите, дойде Крумчо от Петрич, и каза това и това за Михаил. Казвам, абе дайте го тоя Крумчо да го разпитаме подробно.
К.Б.: А така
В.К.: Ето сега ти ми го разказа
К.Б.: Колко можах разказах нещо
В.К.: Дойде време да ми го разкажеш, да го запишеме. Да, това е много важно. Нали сега тия, михайловистите, пак дойдоха тука, направиха изложба

Край Крум Божинов 1б-

Крум Божинов 2А – Последен запис

             Марийка Марашлиева: Какво знаеш ти сега за книгата, като е ходил Йордан Андреев при Ванга
Крум Божинов: Йордан Андреев е идвал в Петрич, написал някаква си книга за Хитлер, изглежда да влезе във връзка с Лулчев, Лулчев да му коригира някъде да му поправи книгата. Седя 10 дена, ама не можа Ванга да влезе във връзка с Лулчев. И изтече му срока на Йордан Андреев, и остана като влезе Ванга във връзка с Лулчев да каже на мене. Мина се време и питам: „Ванге, що стана със срещата с Лулчев?“ „Абе вика, търсих го на седмото небе, търсих го в затворите, в карцерите, дали в дъното на земята е влязъл?“ И после повтаря с тази дума „вдън земята“, там пък срещата на Учителя с Лулчев.
Лулчев един ден отишъл при Учителя, на среща в Мърчаево. Брат Темелко ми го разправяше това. И Учителят така строг. За пръв път го виждам Учителят така строг. И аз слушам на вратата и хубаво, но вратата се отвори, но Учителят някак е отворил вратата, за да видя картината. Виждам Лулчев коленичил, и Учителят му вика: „Вдън земята ще те затрия“. И като излезна Лулчев, изпотен, и тръгна да си отива и аз го изпратих и го питам: „Брат Лулчев, защо беше така Учителят строг към тебе?“ „Друг път, вика, ще ти кажа“. И другия път се срещнахме и той ми каза: „Аз съм ръководител на тъмните духове и бях завел немската армия срещу русите, оттам срещнах руската армия я води Учителят. И моите войски капитулираха и аз капитулирах.“
М.М.:Толкова

Край на записите на Крум Божинов

Съобщение!

  Издирваме материали, свързани с времето на Школата! Молим, ако имате информация за местонахождение на дадени материали, нотен, документи, писма, спомени или друго да ни съдействате за да може да го сканираме и издадем. Нека да бъде достояние на света!
  Всеки достигнал до нас материал ще бъде прилежно сканиран и описан, и върнат на притежателя му във възможно най-кратък срок!

  Пишете ни на имейл: [email protected] или ни се обадете на телефон: 0883362049 или 0883377904

Темелко Гьорев “Изгревът… говори”

Темелко Гьорев "Изгревът...говори" "... Войната като почна и като станаха бомбардировките, син ми, тоя по-младия, войник беше, та си дойде. Ние обедваме у големата стая: „Добър ден, наздраве, вие добре обедвате ама какви [вижте повече]

Марин Камбуров “Изгревът… говори” 2B – „Добри духове Бог му е пратил“

"Изгревът... говори" Марин Камбуров „Добри духове Бог му е пратил“ Марин Камбуров 2А: Учителят спаси живота на Игнат Котаров, когато беше дете на 2-3 години. Те живееха в Нова Загора. Той болен [вижте повече]

Марин Камбуров “Изгревът… говори” 2А – „Направете му търханичка“

"Изгревът... говори" Марин Камбуров „Направете му търханичка“ Марин Камбуров 2А: Учителят спаси живота на Игнат Котаров, когато беше дете на 2-3 години. Те живееха в Нова Загора. Той болен от дезинтерия, 40 [вижте повече]

Марин Камбуров “Изгревът… говори” 1В – Духът, всичко е Духът. Нямаш ли Дух, ти си загубен.

"Изгревът... говори" Марин Камбуров Духът, всичко е Духът. Нямаш ли Дух, ти си загубен. Марин Камбуров 1В: Учителят каза така: „Ех, сега както виждате тук положението е много хубаво, но вашата работа [вижте повече]

Марин Камбуров “Изгревът… говори” 1А – Родът Камбурови

"Изгревът... говори" Марин Камбуров Родът Камбурови Марин Камбуров 1А: М.К.: Дядо ми е криел Стамболов от турците. М.М.: Александър Стамболов? М.К.: Стефан Стамболов. Правили събрание и турците подушили и заградили целия квартал. [вижте повече]

Величка Няголова “Изгревът… говори” 7А – Говори брата Любомир Лулчев 1980 г.

"Изгревът... говори" Величка Няголова Говори брата Любомир Лулчев 1980 г. Величка Няголова 7A - Говори брата Любомир Лулчев: „Блажени вий във светлината, мои приятели добри. Обикнете красотата, и светете в тъмнината. Все [вижте повече]

Абонирайте се!

Запишете се за новините в сайта