ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ

ГЛАС БОЖИЙ

Фототипно издание на

Първо издание 1897 година;
Списание „Виделина“ – 1903 година;

Второ издание 1912 година

Анализ на трите издания


ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ. ГЛАС БОЖИЙ

Представяме Ви първото по рода си пълно изследване на първият скрижал на Духа Беинса Дуно – ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ. Идеята за подобен анализ датира десетилетия назад, а времето за реализацията на този труд продължи около 2 години. От тази книга ще научите:
  • Истинската дата на издаване му (а не както се тиражира в пространството) с прилежащите им доказателства;
  • Оригиналите на трите издания на този скрижал (издадени фототипно) могат да бъдат прочетени последователно. Това са изданията, които са реализирани по време на пребиваването на Учителя на Земята, а задачата на програмата “Изгревът…” е съсредоточена именно в този период.
  • Подробна статия, която анализира промените в трите издания.
  • Сравнителна таблица на всяко изречение, с допълнения, изменения и съкращенията.

Ето и част от този монументален труд:

Първо издание и следващи публикации:
сравнителен анализ

Ефросина Ангелова-Пенкова

„Хио-Ели-Мели-Месаил. Глас Божий“ е първият отпечатан скрижал на духа Беинса Дуно. Получил разрешение свише да го свали и сподели с българите, Петър Дънов връчва отпечатаната книжка на отделни „братя и сестри во Христа“.
Една от задачите, която си беше поставил д-р Вергилий Кръстев е сравнението на текста на публикациите на „Хио-Ели-Мели-Месаил. Глас Божий“ до 1912 година. Документите са представени от д-р Вергилий Кръстев в „Изгревът …“, том 36 и в раздел „Сканирани материали“ към него, а тук ще разгледаме целия текст, изречение по изречение и ще проследим разликите и редакциите му.
Този сакрален текст на Учителя е публикуван 3 пъти до 1912 г.
ГОДИНА НА ИЗДАВАНЕ
В интернет пространството се разпространява копие на първото издание, с погрешно посочена дата на издаване 1900 г. Информацията за тази дата е от вторичен източник, Националната библиография, която при липса на отпечатана година в изданието, посочва годината на постъпването на документа в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ – София.
Историята на печатница Велчев, също е доказателство, че книжката е издадена преди 1900 г. Печатницата, втората такава в Бургас, е отворена през 1897 г. от Христо Вълев Велчев и започва да печата книги. До 1899 г. на книгите излезли от тази печатница е отбелязано: печатница Велчев. От 1900 г. в изданията срещаме надписа: печатница Хр. В. Велчев, а от 1902 г. – печатница Братя Велчеви. В настоящата книжка изрично е отбелязано: печатница Велчев – Бургас.
Има още един аргумент, който подкрепя 1897 като година на издаване. Освен посочената дата в преписите на този скрижал има такъв и в запазен екземпляр на първото издание – с ръкописен надпис: Аверуни; 1897 – гр. Варна и дата: 12.XI.1940 г., Изгрев. Книжката е и с лепенка, посочваща месец и година (X.1897), а след коса черта – вероятно номера на отпечатания екземпляр (номер 2) – често срещана практика при тогавашните печатни продукции.
Книгата е получена от Савка Керемидчиева (Аверуни) на 12.XI.1940 г., Изгрев и има нейни ръкописни корекции и бележки по текста. В някои от следващите томове ще публикуваме как този единствен екземпляр е получен от д-р Вергилий Кръстев, кой му е поверил тази книжка, както и някои от преписите в различни тефтерчета и тетрадки, всеки от който е с дата 2 ноември 1897 г. – на Савка Керемидчиева, Лалка Кръстева и други ученици и последователи на учението на Учителя Дънов.
Преглеждането и сравнението на всички особености и разлики в публикациите на „Хио-Ели-Мели-Месаил. Глас Божий“ установи следното.
1) Промяна в словореда на текста се среща само в публикацията от 1903 година;
2) Редакция чрез заместване на дума, предлог, съюз или частица в текста е налична и в двете публикации, но в списание Виделина, 1903 г., е в два пъти повече изречения;
3) Поясняване на текста чрез добавяне на дума, предлог, съюз или частица е редакция практикувана и в двете публикации, в почти равен брой изречения;
4) Публикацията в списание „Виделина“ е корегирана и редактирана в по-голяма степен по отношение на задраскан или променен в смислово отношение текст, независимо от изискванията на Учителя Дънов в писмото му от 14 ноември 1898 г.
„Гледай да спазиш оригинала точ в точ, без да се пропусне
някоя грешка. Това е волята на Небето.
Употреби старото правописание.
Гледай печата да е добър и всичко да е чисто и порядъчно.
Спазете ръкописа, да се не изгуби.
Не притуряйте нищо пред заглавието.
Никакво предисловие не е позволено.
Все, що е нужно, е дадено.“

♦ Вижте повече за д-р Миркович, публикувал в списание Веделина този скрижал, заедно с писмото на Учителя, и много други сканирани материали – том 36

Цялото изследване:
Хио-Ели-Мели-Месаил

Прочетете повече в том 36 от поредицата “Изгревът…”

Концерт-рецитала,
посветен на 36ти том

Абонирайте се!

Запишете се за новините в сайта