Георги Миркович

В: Нова светлина (Сливен). Г. 3, кн. 9–10, 15 януари 1903, с. 305–307, 307–308, 311.

Не съм нито литератор, ни пък се считам за компетентен да мога да говоря на дълго и широко по този въпрос; но понеже желая неговото добро уреждане, по което желание зех и участие веке, то моля уважаемата комисия да ми позволи да си кажа вкратце мнението.

За да дойдем до днешното положение, ние сме прекарали разни фази, както самите комисари го изповедат, и то не в дълго време; в едно кратко време ние се упътихме и стъпихме там, дето треба, за да съхраним нашия нов език и стил. Да достигнем до тук дето сме, ние не можахме го извърши тъй скоро, ако не земахме за подпорка нашия старо български език. Видими, от една страна, от него, от друга, от фонетическото днешно наше произношение, ще можем, мисля, един ден да си съставим една азбука, такава, която да отговаря напълно на нашия новоговорим език, и да бъде в равновесие, както с фонетиката, тъй и с етимологията.

В старата азбука се намират някои букви, на които произношението у нас е съвършенно изчезнало; следователно, подобни букви, трябва ли да съществуват между новата ни азбука?

Съобразно със старата азбука, до скоро употребявахме ы, и и i; букви, които по днешното наше наречие, нямат освен един и същ глас и. Трите тези букви, под един и същ глас, се заместиха само с буквата и.

Тази статия я печатим по правописа, когото ще приемем от идущата книжка нататък.Същото това се случва още и с буквите: ъ, ь и ѫ, употребени в средата на думата, нещо което комисията слива в един и същ глас под буквата ъ. Да има напредок в какво да е нещо, то треба делата да се съобразни с обстоятелствата.

Буквата я, която фигурира като отделна буква в старобългарската ни азбука, не е освен буква слята от i и а; комисията следователно, като я изхвърга из азбуката, я пише съставно: iа, което не е освен същата я под друга форма.

Буквата ю, която е състав от i и о, обикновенно се произнася като iy, нещо съвсем несъобразно с фонетиката; следователно, комисията поправя тоже този неправ глас. … Най-доброто нещо е това, което е просто и логично. От една страна комисията търси да слее в една гласна тези гласни що горе-долу издават почти един и същ глас – за улеснение; от друга тя ни е фабрикосала един член, който е цяла четворица: ът, ѣт, а и iа.

В сичките наши граматически борби, члена действително е бил сякога най-главната упорита точка за споразумение и разпореждане, но тук със своите разни образи, той е взел върхъ. Вместо да е прост и еднообразен, той по своето си писане, тъй или инак, става несъобразен и затруднителен. … За да дойдем до едно колко годе добро заключение, относително до члена, не треба да забравяме несъзнателното положение на нашата народност, положение, което навярно е повлиало, върху изменението на нашето наречиев. От историята знаем, че дълго вековно време сме били, както под влияние на Турците тъй и под това на Гърците. Това робско положение, не само ни е привикнало да заемем от тях думи и наречиа, но още то беше ни докарало до там дето да забравим най- драгоценното си нещо – народността си.

Всеки знае че Сливен е град чисто българско; при сичко туй преди 50, 60 години той беше умаен от гръцизма. В него не съществуваше никаква българска черта, освен едно българско наречие; всичко се мътеше под благородството на гръцизма; в школите се учеше по гръцки, в църковата се четеше тоже по гръцки; този, който знаеше колко-годе да пише, пишеше български думи с гръцки букви. Сливенското население, че съществува българска азбука, понятие даже нямаше, камо да я знае! По случай, ако дойдеше от нейде някое българско писмо, ви уверявам, че нямаше кой да го прочете; до таз степен беше потънал Сливен под гръцизма. Сичко добро и благородно се средоточеше в гръцизма. От Сливена заключете като как са били и другите градища в България; ако не по-горе, то поне не са били по-долу. Навред по едно училище за женския пол и сичко беше свършено с българизма …

… Нашата азбука е достигнала до такава степен дето само тя се удивлява за своето неравновесие. Двойното ѣ е изгубило ума и дума от както стана двоелично под едно и също име. То горкото се смая, не знае на небото ли е, на земята ли е; от да го сглобяват и разглобяват е викнало юря. В едно и също тяло може ли, пита то, да бъдат две разнообразни души? Защо във вѣра да съм с ѣ, а във верен с е? Защо в хлѣб да имам ѣ за основа, а за хлебарница е? Този, който казва хляб, дали няма да може да каже хлябарница? или този, който казва хлебарница, няма да може да каже хлеб? На какви времена, Боже мой, достигнахме да ни изобразяват тъй и тъй; от бяло на черно, и от черно на бяло. О, ти всемогущи Боже, благоволи да ме сдобиеш с едно и също неизменно лице: по-добре да съм просто от колкото да съм двойно и просто.

Всички статии за д-р Миркович може да откриете в 2та тома посветени на големия българин: том 35 и том 36 от поредицата „Изгревът…“
На него сме посветили и 2 концерт-рецитала:
1) Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ – ЛЕКАР, РЕВОЛЮЦИОНЕР, ЗАТОЧЕНИК И УЧЕНИК НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
2) Учителят Петър Дънов и д-р Георги Микович: “Събуди се ти, който спиш”