Николай Й. Запрянов
В: Столетие за хората 1879–1979. 100 години Окръжна болница „Д-р Иван Селимински”. Сливен: Окр. болница „Д-р Иван Селимински”, [1981], с. 22–27.

Радостта от завоюваната свобода наскоро се помрачава от Берлинския договор, съгласно който голяма част от земите на новоосвободена България се отнемат, а Южна България остава под пряка власт на Турция, като се създава автономна област Източна Румелия. Започва отново борба против несправедливото решение на западните сили, която се увенчава с успех след 7 години. На 6 септември 1885 г. се провъзгласява Съединението между Източна Румелия и Княжество България – второто щастливо събитие за българския народ. Временното руско управление поставя на преден план в своята дейност организирането на медицинската част в освободените градове.

В основата на здравната организация се насаждат елементите на прогресивната руска земска медицина. Източна Румелия се разделя на 5 префекта, включващи 28 околии (кантони). За всяка околия се назначава по един лекар, подпомогнат в последствие от фелдшер. Първите болници, които се откриват в Източна Румелия и които оказват стационарна помощ на българското население са всъщност руските военно-временни болници. Тяхната лечебна дейност нараства особено след прекратяване на военните действия.

Не без основание княз Шаховски отбелязва голямата роля на руските военни болници за назряване идеята на организиране болници по всички градове на Източна Румелия. „Нашите военно-временни хоспитали, отбелязва княз Шаховски – през всичкото време на своето пребиваване на Балканския полуостров не отказаха да дадат подслон на болните от местното население и българската милиция, така, както и нашите военни лекари и ординатори на хоспиталите – не отказаха, за тяхна чест, да оказват почти всякога безплатна помощ на местните жители, обърнали се към тях за съвети или помощ. Обилният брой на военно-временните хоспитали на сравнително неголемите пространства и доверието, което изпитваше към нашите полкови и други военни лекари, не можеше да не повлияе благотворно през двугодишното наше пребиваване сред местното население, на неговите възгледи за лечебната помощ, в ползата на която то имаше възможност ежедневно да се убеждава …”

Общо през м. март 1879 г. в Източна Румелия имало налице 6 военно-временни болници, от които едната – № 64 в София. Останалите се разполагали както следва: военно-временна болница № 11 в Пловдив, № 72 – гр. Марица, № 55 в Ямбол, № 70 в Карнобат и № 81 – в Бургас. Освен това, между село Сегмени, разположено между Ямбол и Карнобат се намирало отделение на болница № 55, и в Айтос – между Карнобат и Бургас – на болница № 70, където пренощували и се подкрепяли транспортираните руски войници.

Главните окупационни части били струпани в Южна България по стратегически съображения, така, че тук и потребностите от евакуацията били по-големи. В София и околностите й имало сравнително малко войски, а болните от военно-временната болница № 64, придружени от лекар и две сестри се прехвърлят в Пловдив в болница № 11. По тази причина, Пловдив се явява като начален евакуационен пункт, а Бургас – последен. Болните се транспортирали от тук по железницата до гр. Марица, а когато по-късно този пункт се закрива направо в Ямбол. От там евакуацията продължава и по нея е за три дни до Бургас. Централният склад на Руския Червен кръст се намирал в гр. Пловдив и имал два филиала, които били разположени в двата крайни пункта на евакуационния път в Източна Румелия – в Ямбол и Бургас.

Централният склад се завеждал от старшата медицинска сестра А. Е. Папе, Ямболския от С. Н. Чаликов и Бургаския – от В. П. Арчамаков. Във всеки склад били съхранени необходимите вещи, които Червеният кръст предавал на ранените и болни войници. Те били също под непосредственото наблюдение на старшите сестри на военно-временните болници в тези градове.

На 16 януари (ст. стил) 1878 г. бил освободен гр. Пловдив. На базата на старата турска военна болница, разположена в къщата на Йоаким Груев и още няколко частни постройки, се открива руската военна болница. Поради появата на тифна епидемия сред населението и руските войници, рано на пролетта болницата се премества извън града, в подножието на Джендем-тепе (дн. Младежки хълм), където се разполага в няколко дървени бараки, покрити с насмолен бризент.

В руската военно-временна болница първоначално се лекували само болни и руски ранени войници, но когато потока на тези намалява, започват в нея да настаняват и болни български войници и граждани. Благодарение активната намеса на генералшата Н. М. Столипина, били привлечени няколко българки на работа във военно-временната болница, където работили под прякото ръководство на старша медицинска сестра Мария Дементьева.

По време на настъплението на руската армия в гр. Ямбол, се струпали много бежанци и руски войници, които били застрашени от епидемии. Това налага още същия месец февруари да започне организирането на градска болница, която да приюти нуждаещите се и предотврати разпространението на заразни болести сред населението и руските войници. За болницата били събирани средства от местното население и от Руския Червен кръст, а с разрешение на генерал-адютанта Тотлебен били предадени от други закрити болници посуда, мебели, бельо и инструментариум. И на 12 март 1879 г. била тържествено открита градската болница в Ямбол. Още същия ден в нея намерили подслон и медицинска помощ 30 души болни.

Но за съжаление, средствата с които разполагало местното ръководство не могли да покрият напълно разходите на болницата и тя била застрашена да бъде закрита, въпреки, че местното население вече съзнавало нейната необходимост. Това принуждава полковник Адамецки да се обърне с апел към завеждащ дейността на Руския Червен кръст в България, за да се осигурят средства за болницата и „обезпечи съществуването на болницата за вечни времена”.

Ямболската болница укрепва и запазва добрите си качества и през следващите години. В отчета на Санитарния съвет на Източна Румелия за 1884 г. се споменава следното: „В Ямболската околия и в градът общественото здраве е било много добро; вариолата в града се появява спорадически. В Ямбол имат добре уредена и поддържана болница. Има и аптека публична”. Подготовката на организирането на Бургаската болница започва още през м. февруари на 1879 г., но откриването става сравнително по-късно.

На 14 юни 1879 г. в присъствието на руските военни органи, представителите на народната милиция и голяма част… градската болница в Бургас. По християнски обичай освещението на болницата направили представители на руското, българското и гръцкото духовенство. По този начин русите искали да помирят и затвърдят мирните отношения между българи и гърци в по-нататъшното тяхно общо съжителство.

Още по време на Освободителната война в Сливен се утвърждава идеята да се основе благотворително дружество „Червен кръст”. По архивните документи се предполага, че то е едно от първите в страната и е създадено преди 25 октомври 1878 г. В неговия устав, утвърден от генерал-губернатора на Източна Румелия, се поставя като задача следното:

„…Обществото има за цел да събира пожертвувания, с които да подпомага болните без различие на народност и пол и същевременно ще се погрижи за отваряне в града на една болница”. За разкриване на болница в Сливен се споменава в няколко архивни документи от началото на 1879 г., но все още не се знае точната дата на разкриването ѝ.

При съставяне на основния законник за Източна Румелия – Органически устав, не било включено почти нищо отнасящо се до здравеопазването на населението. Сам княз Шаховски отбелязва, че е „Съвършенно непонятно как такъв крупен въпрос, имащ за населението съществено важно значение, ни в едно от многочислените заседания, не привлича върху себе си вниманието ни на един от просветените автори на Органическия устав. Да не говорим още за това, че в това дипломатическо съчинение не е засегнат въпроса за устройството както на градските, така също и на частните и обществени болници…”

За да се отговори на тази нужда, представителите на Руския Червен кръст не остават безучастни. Те организират цяла акция за подготовката на обществеността относно включването й в организирането на медицинската помощ на населението в Източна Румелия. Провеждат се разговори с българския екзарх, с представители на местното духовенство, с интелигенцията. Всички били убедени в необходимостта да се създаде медико-санитарна организация, която да откликне на нарастналите нужди. След много обсъждания и спорове, било решено да се организира дружество, което да поеме изцяло грижата за организирането на общественото здравеопазване, като поеме стационарното лечение на милицията, а така също и на населението. За устав на дружество бил приет устава на Руския Червен кръст, като някои пунктове били съобразени с административните особености на Областта, която оставала васална на султана.

В началото на 1879 г., 21 видни пловдивски граждани се събират и поставят основите на дружество „Св. Пантелеймон”. На учредителното събрание присъствували и 7 души лекари.

В Устава на дружеството залагат като основни задачи да се грижи „… да подготви и поддържа болничен състав: лекари, фелдшери, милосърдни сестри и акушерки, да съдействува за разкриване на болници във всеки град, където има местно дружество с настоятелство…”

Уставът на дружество „Св. Пантелеймон” бил утвърден от генерал- губернатора на 20 май 1879 г. На 24 май с. г. всички учредители се събрали в българската митрополия, където избрали членовете на Централното ръководство на дружеството. За председател бил избран д-р Георги Вълкович – директор на Обществените работи, а за почетен председател – българския Екзарх Йосиф. Поради голямата заетост на д-р Г. Вълкович, на негово място съвсем наскоро бил поставен д-р Стоян Чомаков. На същият ден била изпратена и телеграма до председателя на Главното управление на Руския Червен кръст – генерал адютант А. К. Баумгартен със следното съдържание:  „Проникнати от чувство на дълбоко уважение към дейността на Руския Червен кръст, у нас в продължение на две години, свидетели на грамадната полза, която той принесе, но нямайки възможност да учреди и у нас такова дружество Червен кръст, ние образувахме дружество „Св. Пантелеймон” за помагане на болни от милицията и населението. Днес се състоя първото ни събрание. То ми поръча да помоля Ваше високопревъз- ходителство да предложите коленопреклонно на нейно височество Императрицата, нашата молба, да ни подари Червен кръст всички вещи, които са останали след неговата дейност в Румелия. Това ще бъде за нас голямо щастие и велика помощ за началото на такова свято християнско дело”.

Телеграмата е подписана от името на Екзарх Йосиф. След тази телеграма последвало височайшо разрешение от Императрицата и всичко, което било съхранено по складовете на Руския Червен кръст в Източна Румелия, било предадено на централното настоятелство на дружество „Св. Пантелеймон”. Имуществото се предало с подробен опис, предназначен, както за Главното управление на Червен кръст, така и за Централното настоятелство на дружество „Св. Панателеймон”.

Съгласно устава на дружеството, организират се местни отдели, които съдействували за правилното организиране и функциониране на военните и граждански болници. Те се състояли от 5 члена от двата пола, избирани само за една година от местните членове на дружеството. Местното управление поддържало тесни връзки с главното управление. Една четвърт от приходите на местните дружества се предавали на Централното управление. За по-оперативна работа, били създадени 5 отдела в Източна Румелия, по един във всеки префект, а именно – Пазарджик, Хасковски, Ст. Загорски, Сливенски и Бургаски. Централното управление освен общите работи, завежда и дейността на Пловдивската префектура. Като основна задача пред отделите се поставя организирането на болници във всеки околийски (кантонски) град. Предвиждало се техният брой да достигне 28. Но поради скромните финансови възможности, решава се на първо време да се открият три болници в най-големите градове: в Пловдив със 100 легла, в Сливен – 25 легла и в Бургас – 80 легла. Освен това, да се поддържа болницата в гр. Ямбол, като леглата се увеличават на 60. Централното настоятелство на дружество „Св. Пантелеймон” търси различни начини за финансово обезпечение на новоразкритите и проектираните за разкриване болници.

Всички статии за д-р Миркович може да откриете в 2та тома посветени на големия българин: том 35 и том 36 от поредицата „Изгревът…“
На него сме посветили и 2 концерт-рецитала:
1) Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ – ЛЕКАР, РЕВОЛЮЦИОНЕР, ЗАТОЧЕНИК И УЧЕНИК НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
2) Учителят Петър Дънов и д-р Георги Микович: “Събуди се ти, който спиш”