Бях в затвора – те ме пуснаха за добро държане. Къде добро държане, аз бях най-бунтарната от всички. И когато някой правеше други бели, като Брадински и трети, винаги казваха: „Милка е яка, може да носи даяка, дигай байрака.“ Демек, в карцера върви. И имам доста много карцер там. Имам най-напред един път пет или шест, или седем дена непрекъснат. Тогава съм получила сух плеврит, което аз не знаех. Когато аз станах студентка, тогава беше задължително да се мине през рентген и казаха: „Какво сте прекарали? Тука имате срастване.“ Викам: „Живяла съм по лоши квартири, туй, онуй. Аз съм политзатворник.“ – „Ами кажи така, бе. Ами в карцера била ли си?“ Но тогава при един такъв карцер шест или седем дена – гладна стачка правихме, карцерът е в земята – дупка с една решетка, вода тече отгоре и мръсотии, стоиш прав, нали? Но аз скачах, играех. Аз съм го описала, нали, в Централния затвор на първи май, играех казачок на едно място и може би и това играта така ми е дала възможност да се запазя, щото едни получиха синузит, други получиха ТБЦ и т.н от тая влага и неяденето, които бяха и тъмното, гдето стоиш там толкова дни. Та така със затвора. Иначе не мога да кажа, че съм била покорна там, де. Но там имаше школа, голяма школа. Там се учеше биология, там се учеше езици, там се учеше стенография. Там съм учила стенография. Там се учеше политическа икономия, БКП, КПСС, външна политика и т.н. Беше ни времето заето – литература и т.н., всичко там се изучаваше на часове. Събирахме се в една стая, четяхме нелегална преса, имахме си канали, по които се снабдявахме и т.н. Това беше. …

Леля тича при Учителя и казва: „Учителю, Милка арестуваха, в затвора отиде.“ – „Нищо, добре е за нея там.“ Учителят казал: – „Нищо, добре е за нея там.“ А в затвора имаше пълно беседи на Учителя. Брат Боев ги носеше. Ама ние: „А, дъновистки книги.“ Чети бе! Да научиш нещо оттам. И все пак аз бях нещо понаучила и гадаех по ръцете и т.н., на онези, нашите кретени, които държаха на това….

Щото Паша Теодорова ми каза: „Милке, гледаш ли ти тука? Това не е сирене да го изядеш. Това са формули. Трябва да влезнат в главата.“ Но аз не я послушах и мен ми звучеше музика. Паша казва: „Ти трябваше да запишеш или право, или медицина, там има повече данни или най-вече музика. Музика трябваше да отидеш, защото имаше глас.“ Но ни едно, ни второ, ни трето – не послушах. Сега казва: „Милка иска да ни натрие носа.“ Не съм искала да натрия носа. Тази от Западна Германия. „Милка записа химия щото аз химия завърших.“ Тя е инженер-химик. Не съм се ръководела абсолютно от никого. Просто ми звучеше музика.

… След малко Той слиза и ми казва: „Късат те, знаеш ли защо? Като станеш учителка, да не късаш.“ Пък аз вместо да кажа: „Мерси, Учителю“, отстъпвам две крачки назад и викам: „Как? Това ли ми е призванието? А моите машини, машини?“ Аз мечтаех за аероинженер да стана. Той така ме изгледа отгоре до долу, обърна си гърба, топ, топ, топ, топ по стълбите и трас вратата. Чак тогава се усетих. Как можах на Учителя така да кажа? Тогава пак рев, затова, че съм казала така на Учителя. Ето това. По-късно аз имах случай да стана учителка без един изпит, физико-химия. Но аз големеех се. Как така без един изпит? Щото даваха, търсеха учители, нямаше учители по провинцията. Без два, не без един изпит, без два можеше да се яви човек, да направи дипломна работа. Аз – не. Не може. И десет години подред се явявах на тази физико-химия. Десет години. Не, не, не. Останах без държавен изпит. Искам да кажа, едно непослушание доведе до едно, бих казала по-голямо нещастие. …

„Учителю, аз съм фризьорка. Ще разрешите ли да си донеса апарата на Изгрева, защото това ми е препитанието, пък и бомби падат да не го ударят.“ – „Кажете на бай Ради да ви помогне, да дойде с вас, да вземете апарата.“ Тогава нямаше трамвай през гората. Казах на бай Ради. Бай Ради дойде и на гръб ми донесе апарата в квартирата на Изгрева, там, където живеех у Капитанов в мазето. Сега донесен апарата, отивам втори път при Учителя. „Учителю, ще разрешите ли тука да работя? Знам, че вие казвате, че не трябва да се горят косите, защото това са антени на мисълта.“ – „Ами на тебе това занаят ли ти е?“ Казвам: „Да, Учителю.“ – „Ами тогава ще работиш.“ Трети път отивам при Учителя: „Учителю, ще разрешите ли стенографките да ги накъдря?“ – „Ами това е тяхна работа.“ Отива Елена. Паша казва: „Не, аз в никакъв случай.“
В.К.: Ха-ха-ха.
М.Г.: Паша не иска. Отивам при Савка. Савка казва: „Ще питам Учителя.“ – „Ти може да не се къдриш“ – казва Учителят. Отивам при Елена. Елена казва: „Ще питам Учителя.“ Той й казва: „Когато всички се накъдрят, ти последна.“
В.К.: Ха-ха-ха.
М.Г.: Всички, значи целият свят, последна. Не разрешава. Отивам пак при Учителя. „Учителю, ами аз разбирам от подстригване. Може ли да ви подстрижа аз косите?“ – „Аз много добре си върша работата сам.“ А отива при Паша, която съм подстригала и я скуби. „Това що е, това що е?“ Демек не одобрява както съм я направила, нали? Не ми одобрява работата, искам да кажа. …

…Тогава Иван Антонов се обади и каза: „Учителю, аз идущия живот искам да бъда цар.“ – „Ще бъдеш, Иване.“
В.К.: Цар, ха-ха.
М.Г.: Да. А тя каза: „Учителю, а аз ще стана ли директор?“ Учителят мълчи. Олга: „Учителю, аз ще стана ли директор на училище?“ – Два, три пъти попита.
В.К.: Кой е това?
М.Г.: Олга.
В.К.: Олга Славчева.
М.Г.: Учителят не потвърди това нещо….

…. Гледам, имаше един зодиак преди на поляната – зодиак с чешмичка и там Учителят така като си махнал жакета, по жилетка и като гони едни зайчета, а в съседство имаше една бакалница и тоя, който държеше бакалницата, гледаше вероятно зайци и те пуснати на свобода. А имаше един триъгълник пред салона на Учителя, то по-право към зодиака така триъгълник от лалета. Триъгълник, така продължителен триъгълник от лалета – червени, всякакви, много красиви. И тия зайчета, ама такива хубави зайчета, красиви зайчета бяха и Учителят като ги гони, като ги гони, то щото бодлив тел, те минали, дошли отсам. Ама така намръщен към тях. И аз викам: „Колко хубави зайчета, Учителю.“ А той продължава да ги гони. И аз в тоя момент казвам: „Щом Учителят ги гони, трябва и аз да ги гоня.“ Почнах и аз да ги гоня заедно с него. И ги изгонихме оттатък да минат в другия двор. „Оплакаха ми се лалетата, че им ядат главичките тия зайчета.“ Лалетата му се оплакали, че им ядат главичките зайчетата, на лалетата главичките. Значи защо ги е гонил Учителят? Защото те яли главичките на лалетата. И това ми направи много силно впечатление, че лалетата са се оплакали на Учителя. …

“ Автобиографията на Милка Говедева може да прочетете тук.

Продължете да четете текста от записа тук.

Целия материал на Милка Гпведева е публикуван в том 13 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ Youtube