Гради Колев Минчев

(22.06.1912 – 12.08.1992)

Автобиография. Из “Изгревът…” том 7

Роден съм на 22 юни 1912 г. (стар стил) в с. Габерово, Бургаско. Баща ми беше роден в с. Твърдица, Котленско.

Ние живеехме първоначално в с. Даутлий, сега гр. Каблешково, но когато убиха баща ми на фронта при Тутракан през 1916 г., майка ми реши, че е най-добре да идем да живеем в с. Габерово, където живееше сестра й – леля ми Комня и свако ми Слави Тодоров.

Когато майка ни получи съобщение за пенсията от баща ми, ние седяхме на софрата и тя каза: „Друго нещо не мога да направя за Колю освен това, от днес нататък няма да ям месо”. И тъй аз почти не помня мама да е яла някога месо.

Майка ми и баща ми са женени в 1909 г. Когато се отказа от месото тя знаеше вече за Братството и Учителя. Братството се е създало главно през време на войните и по фронтовете. Възможно е свако ми Слави Тодоров да е имал опитности с Учителя, но аз не знаех за тях.

Баща си, понеже съм бил малък когато той е ходил войник, после запас, насам-натам, едва си го спомням. Той беше висок, но друго нищо не мога да си спомня. По това време и дядо ми Минчо живееше при нас (бащата на баща ми) и мама веднъж му каза: „Татко, Колю вече го убиха, но ти имаш две дъщери, имаш и четирима синове. Бъди свободен, при когото решиш да идеш, при него остани. За мене ще е най-хубаво да останеш при нас, но както решиш ти”. Дядо помисли, помисли и каза: „Ще остана при вас”.

Като дете, бяхме станали доста големички вече, аз освен риза и една бозева рокля от аба, не познавах друго.

Свако ми беше майстор-зидар както и баща ми. И тъй купиха едно дворно място с една плевня. Свако ми с още един-двама души измазаха плевнята, която беше от пръти, с пръст и слама, сложиха на изток и на запад по едно прозорче и къщата ни беше готова за живеене. В тая къща съм се запомнил от дете.

По същото това време леля Комня като ни събереше по 5-6 или повече деца ни учеше да пеем песни от Учителя: „Ний сме славейчета горски”, „Росна капко”и други песни. После бащата на чичо Слави – дядо Тодор имаше до селото градина с овощни дървета и когато узрееха черешите, цялото село с изключение на по-възрастните ставаха братя и сестри докато изядем черешите.

Като тръгнах в първо отделение, какво да кажа, първото отделение ми тръгна много, хареса ми много, та на всичко отгоре останах. Повтарях първото отделение, после почнах второ.

1923 г. бях в четвърто отделение. Понеже учех вече в село Бата където имаше прогимназия, събота след обед и неделя си отивах на село.

Когато постъпих в първи прогимназиален клас живеех у сестра Христина в с. Бата. Втората година бях при един дядо Михаил.

1923-1924 г. първи и втори – 1924-1925 г. прогимназиален клас, за трети клас нямах възможност и мама не ме прати в село Бата. Останах без работа и тогава нашия бай Пею, кръчмаря ме извика и ми каза: „Гради, в Медово кръчмаря търси чирак”. (А аз ги познавах там хората, дори кръчмаря беше взел жена от нашето село.) „Да идеш там да чиракуваш”. Викам: „Добре, бай Пею”. Значи бай Пею ме пращаше при този кръчмар и аз работих там една година като чирак.

През 1928 г., нали бях завършил трети клас, тръгнахме майстор Васил, свако Слави и брат Гради за Тополица да строим чешма. В Тополица заварихме и други майстори, дошли от селата.

1932 г. Като мина Великден брат ми трябваше да се върне обратно във Варна. Тогава си помислих: защо да не тръгна с брат си, да го изпратя до Стара Загора и оттам пък да потегля за София. Пътувахме до Стара Загора заедно с брат ми и след това се разделихме. Той потегли с подбалканската линия, за да се прехвърли после за Варна, а аз тръгнах за София.

Пристигнах на Изгрева. Аз си оставих значи багажа и отидох на беседа. После намерих брат Борис на поляната, поговорих с него, понеже той ми беше обещал да ме вземе на работа.

След седмица се видях с Учителя и Казах на Учителя, че съм сирак от войната, че баща си не помня. И други работи. Учителят ме погледна и каза: „Може да останеш в София”.

Отидох още веднъж при Учителя и Му казах, че съм ходил няколко пъти да търся работа, но не мога да намеря и че не зная какво да правя. Учителят отговори: „Ще идеш да работиш при брат Ради, рекох”. Тогава отидох при брат Ради и работих братска работа докато стана време за отиване на Рила. Копаех в градината и изобщо работех братска работа на Изгрева.

Та построихме значи и столовата.

После отново ходих при Учителя и Му казах: „Учителю, трябва да си намеря вече работа. Тук при брат Ради няма вече какво да се прави. Почти всички плодове обрахме”. Тогава Учителят ми каза: „Рекох, слез в града”. Като ми каза така Учителят, аз се приготвих и тръгнах по алеята към града. По пътя настигнах брат Борис Николов, който ме запита: „Къде отиваш?” Викам му: „Понеже няма вече братска работа, питах Учителя и Той ми каза да ида да си търся работа в града”. „Ела с мене”, отговори ми той. Като вървяхме така и стигнахме до центъра, св. Неделя, отидохме на ул. „Александър Стамболийски”, къде, къде, при брат Бертоли. Той имаше бюро там, бюро „Мусала”. Брат Борис му вика: „Братът е без работа…”„А, ще дойде при мене”, каза брат Бертоли.

И така започнах работа при брат Бертоли.

Добре, но наближава зимата и мама трябва да дойде на Изгрева при мене. Така започнахме да живеем с мама на Изгрева.

1933 г. работихме с брат Борис Николов.

1934 г. ме взеха войник и служех в Сливница, първоначално седяхме 15-20 дена и ни учеха как да даваме чест на някой офицер например и други работи, които трябва да знае един войник и щом добре се представим тогава ни пущаха в отпуск. Почнаха да ни пущат всяка седмица. В събота като ни пуснат и неделя изкарвахме вкъщи. Правеха икономия на хляба, на храната изобщо.

1935 г. работих при построяването на една вила на спирка „Охрид”към Княжево, на Богдан Бошнаков, работих и на много други места.

1938 г. – 1947 г. инженер Камен Велков ме препоръча на дирекция „Водни съобщения”, които ме изпратиха като ми дадоха планове и други документи в гр. Никопол, там да работя. Така започнах от гр. Никопол след това ме пратиха в гр. Свищов.

1941 г. бях мобилизиран.”

Марийка Марашлиева за Гради Минчев:

“След заминаването на Учителя той продължава да бъде загрижен за братя и сестри. Готов е бил да им помага в нужда. Застъпвал се е за братството пред обществото и разните организации. Имал е правилен подход на действие особено когато е действал сам. Тогава се е справял най-добре със задачата, която си е поставил.

През ръцете му са минали много парични средства, но той не е бил склонен да пести и трупа пари. Можел е да има собствен имот и пари, но той не е имал такива желания. Гради е издържал брата си да учи и да завърши музикална академия. Издържал е майка си, посрещал е и изпращал братя и сестри от провинцията, помагал е на нуждаещи се, но не е бил разточителен. Обстановката в домът му беше скромна, но иначе беше чисто и приятно. Малко са тия, на които Гради не е помагал.”

Из том 7 на “Изгревът…”