Атанас Минчев
(8.08.1914 – 29.05.1993 г.)
Автобиография. Из „Изгревът…“ том 7
Роден съм в с. Каменар, Бургаска област на 8 август 1914 г. Баща ми имал нива до манастира „Св. Георги“в Поморие и там на нивата съм се родил. Баща ми е бил строител на къщи, а майка ми домакиня. Били сме четири деца, от които две са умрели. Останали сме двама – аз Атанас Минчев и брат ми Гради Минчев,
Мама през деня е на нивата, а вечер като ни нахрани сяда да преде, да плете и пее тъжни песни, плаче и пак пее тъжни песни и после весели. Аз бях вечно в скута й така сгушен и слушам как мама пее и това ме унасяше много и заспивах в скута й. Закърмен съм с песните на мама
Помня, че с Г ради бяхме в един клас, защото той беше останал. Но ние пеехме с него и за радост на родителите салонът се пълнеше с хора. Помня, че майка ми ме обличаше с нови дрехи и нови цървулки бели, аз се качвах на гърба на Гради и той ме пренасяше, когато е валял дъжд и беше разкаляно. Слизам от гърба му когато видя, че няма вече да се оцапам с кал. Даже Гради го командвах като че ли аз бях по-големият брат. Той ме слушаше. Така растяхме ние двамата.
Янко Андонов каза на мама: „Маро, тези деца имат заложби български, в Бургас откриват пансион за сирачета от войната, децата ти имат право да постъпят там“. Обаче Гради се разплака, хвана се за роклята на мама и не искаше да замине. Аз обаче отидох в Бургас в пансиона за сирачета от войната. Там имахме един директор-цигулар, който имаше дете на моя възраст. Той свиреше на децата и ме приемаше. Така аз станах като член от тяхното семейство.
Като завърших прогимназия, пансиона го закриха и ни пратиха във Варна в пансион. Там имаше професионално училище, гимназия и търговска гимназия. Аз обаче постъпих в курса по шивачество. Нали искам да имам занаят. Там също учих музика.
Аз не исках да стана военен. Някои бяха комунисти, после много станаха и в ръководството на Политбюро. Аз останах жив.
Когато започнаха да строят през 1928 г. чешмата в Тополица решихме с мама да отидем от Габерово в Тополица да видим Учителя. Обаче ние не видяхме Учителя тогава. Видяхме Борис Николов, Бертоли. Аз и брат ми работехме и после с Бертоли в неговата бригада.
Бях изучил и свирих еднакво добре на цигулка, виола и контрабас.
1935/36 г. Бях приет с конкурс в Царския симфоничен оркестър първа виола.
Като виолист постъпих и в операта да свиря и получавах много пари. Работил съм в БНР като ръководител на фолклорния ансамбъл при радиото.
Аз владеех еднакво цигулка, виола и контрабас.
Бракът ми не трая дълго. Разделихме се. Онази душа, която трябваше да се роди, тя слезна от Невидимия свят, роди се и стана моя дъщеря.
Аз редовно свирех на цигулка на Паневритмия. Отговарях и за настройването и обслужването на цигулките на Учителя.
По нареждане на Учителя, аз и брат ми, Гради, и други приятели, изкопахме гроба на Учителя, когато той си замина.
Димитър Грива 1С: Родословно дърво, Паневритмия и спомени за песни от Учителя – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Димитър Грива 1С: Родословно дърво, Паневритмия и спомени за песни от Учителя "Когато ме стреляха и ме раниха, то е един инцидент много неприятен, случайно мога да кажа, бях [вижте повече]
Димитър Грива 1B: „Аз не се грижа за Учението. То ако е Божествено, то ще успее!“ – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Димитър Грива 1B: "Аз не се грижа за Учението. То ако е Божествено, то ще успее!" "Защото музиката на Учителя за пръв път се изнася. Един Бах как звучи [вижте повече]
Димитър Грива 1А: В Школата: Хороскоп, Паневритмия и опитности – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Димитър Грива 1A: В Школата: Хороскоп, Паневритмия и опитности "Виж какво, аз свирех от малък, на чело, на баритон, на пиано. Не системно, разбира се, но Букурешлиев в Пловдив [вижте повече]
Велик Константинов 1В: Авантюристично хрумване – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Велик Константинов 1B: Авантюристично хрумване Учителят казал: „От този момент той е здрав” и баща ми си изважда джобния часовник и засича времето, че е точно 10 часа. И [вижте повече]
Велик Константинов 1А: 10те изпита – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Велик Константинов 1А: 10-те изпита Моят баща беше ученик на Петър Дънов - Учителя. Имам следните спомени за Него. В една негова беседа от 1914 г., не помня месеца, [вижте повече]
Надка Кьосева 6B: Хуморески – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Надка Кьосева 6B: Хуморески "Бях много пъти в салона и наблюдавам кой, кога, какво и така е останало в мене едно впечатление от много наши братя и сестри и [вижте повече]












