„ОКУЛТИЗЪМ И ПОЛИТИКА“
Статия от в. “Анхира” от 7.1.1923 г. брой 10.
Най живите въпроси днес не са въпросите на религията, философията, изкуството и науката, а политическите въпроси. Па и винаги е било така. Но в епохи на постояно вълнение – като сегашната – малцина могат да оста-нат скромни зрители и трезви наблюдатели: толкова мами заблудата, че лич-ната намеса ще промени редът на нещата, ще създаде може би чудо, ще извърне наопъки събитията. Затова в подобни епохи, интересът от политика нараства до там, че измества всичко друго в зрителното поле.
Има ли окултизъма някакъв досег до политиката? Обикновено се мисли, че окултистите /чиято явна намеса в политиката не виждаме/, обикновено стран нят от каквато и да било политическа работа поради това, че у тях липсва какво годе обществено чувство. Това, обаче, не е право. Усетът към общест веност може би е най силен у тях, но другаде трябва да търсим причината на тяхната сдържаност, колчем дойде ред до намеса в някакво политическо движение. В това отношение окултистът се придържа с малко страния възглед, изразен в късата фраза на Граф Сен Кермен: “Политиката е черна магия”!
Още Питагор казва на учениците си; “Въздържайте се от боб и бакла”, сиреч “недейте участва в изборите”. /Древните гърци са пускали в урните боб и бакла, бял и черен боб, вместо съвремените изборни бюлетини/.
Платон се задоволява да напише своята книга за държавата, като съвет от посветен на външни, без да нагазва в политическия въпрос на своето вре-ме. Пред френската революция и през началото й Граф Сен Жермен само съвет-ва и се мъчи да спаси изложените на опастност, без да действува пряко, независимо от своя широк авторитет, а в самия кипеж на революцията, внезапно изчезва. Съветва и Роне Вронски и Елифас Леви и Е.П.Блаватска, но тях-ната работа не прескача границите на пълно със симпатии внушение: те се пазят настрани от събитията.
В политическите движения участвува винаги тълпата. Малък тласък натам или насам решава посоката, в която ще се излее политическата буря, а тъл-пата участвува в нея винаги със своите стихийни страсти, носейки безредие, разрушение, убийства, пожари, смърт. Най голям дял от масовата карма тегне върху оногова, който е дал решаващия тласък и го е подкрепил съзнателно. От всички видове карма, най горчива е кармата на политика, за- щото в нея участвува творчеството на маси, чиято дейност не подлежи никога на ръководство и надзор. А над масите, разпалени, наежени, разгневени и кръвожадни налита изметът на невидимият свят: всичко зло, свирепо, вампирско, всичко що живее с кръв, гняв и страст, всичко насилническо, що се храни с енергията на разярените тълпи.
Бурята помита пред себе си народи и личности без да щади никого, сякаш само да нахрани видимите зверове и невидимите вампири. Тъкмо за това окулт истът стои настрана, като помни мъдрата фраза на посветения: “Политиката е черна магия”. Той знае, че нашето време на голямо изпитание, затова не подкрепва властолюбците каквото и да е тяхното убеждение. Държи се вън от партия и политическа борба, като помни, че само при лично съвършенство на единиците е възможен издигнат народ, а всеки такъв народ получава като възмездие тъкмо ония политически условия, които са нужни за неговото още по високо издигане.
