Весела Радоева Козарева

(1886 – 06.08.1969)

Биография. Из „Изгревът…“ том 22, том 7

Веса Козарева е родена през 1886 г. в Разград, в семейството на адво­кат, между пет момчета и три момичета. Още през време на бременността си с нея майката чувствала особеното влияние на нейния вкус – самата майка полу­чила странно отвращение към месото.

– Веднъж да родя това дете, че да мога да се наям както трябва с кюфтета и пържоли! – казвала натъжено майката.

След раждането си Веса наистина показала отвращение към месото. При опит да й се даде месо, тя повръщала упорито и не могла по никой начин да го понася. Детето се развивало нормално, но все била мечтателна, вглъбена в себе си, замислена за нещо далечно, което няма нищо общо с това, което я заобикаля.

В училището не вървяла много добре – нямала особено влечение към школската наука. Родителите й нямали много време да я принуждават да следва. Поради това тя постъпва на работа в едно шапкарско ателие, гдето работила доста дълго време.

Когато била на десет години, ученичка в IV отделение, нейната по-голяма сестра вече видяла Учителя в Шумен и й разказвала много за Него. Тя толкова много мислила за Него, че един ден така й се видял – същият усмихнат старец, какъвто по-късно наистина на живо видяла. При всичката своя заетост, тя не преставала да мисли за Него и да говори за Неговото учение. По-късно се свързала писмено с Него и получила отговор на писмото си. Тя разказвала на другарките си за Него, за Неговото учение и то с такъв жар, с такова увлече­ние, чете я слушали със зяпнали уста. По-късно получавала печатани беседи и все така усърдно ги четяла и тълкувала. Намирали се винаги хора, които с охо­та я слушали. Така тя създала групи и кръжоци, в които се четели беседите. Такива имало вече не само в Разград, но и в околията, Поповско и Провадий­ско.

Така цели петнадесет години Веса работила за делото на Учителя, без лично да Го била видяла. Тя се отказала от връзки с момчета, отказала се да се омъжи, все поради мисълта си за Учителя и за Неговото учение.

Така, вече тридесет и пет годишна, цяла сраснала с делото на Учителя, тя Го видяла за пръв път през 1921 г., през време на съборите в Търново. Когато застанала на вратата на горницата и Го видяла такъв, какъвто винаги Го вижда­ла във въображението си, тя казала:

– Ха! Ето какъв бил Той!

– Ха! – казал Учителят. – Винаги съм бил все същият!

Когато преданият на Учителя учител Пеню Ганев завършил и започнал да ръководи създадените от нея кръжоци, Учителят я повикал при Себе си в Со­фия и й казал:

– Ела, за тебе сега има друга работа тук, при мене!

Веса наистина дошла при Него. Вярна, предана, самоотвержена, без ни­каква мисъл за личното си щастие, скъпа на излишни думи, тя е била винаги готова да изпълни това, което намирал за нужно да се свърши заради делото на Учителя, по Негово поръчение. И никога не е получавала някаква заплата за труда си – плащал й само пътните разноски до селището, гдето я пращал:

– Работникът заслужава своята прехрана – казвал Той и тя никога не се съмнявала в това, никога не била излъгвана, никога не е оставала нито гладна, нито жадна, нито гола, нито без покрив.

Често пъти Учителят я праща в някои села и градове да разнася беседи и изнася сказки за новия живот. Тя изпълнява точно дадените задачи от Учителя и след свършване на работата му разказва подробно за направеното.

След като се пенсионира, тя живее на Изгрева в малка барака, покрай която е алеята на кремовете. Води много скромен и беден живот. Учителят отива при нея на гости, а тя има само половин хляб и се чуди как да го нагости. Той схваща нейното вътрешно състояние и й казва да вземе една чиния и да отиде да поиска от Ради Танчев малко зелева чорба. Той й дава зеле с чорба и така тя нагостява Учителя.

Веса Козарева е виждала Учителя през време на целия период на Него­вата обществена дейност. По Негово поръчение тя посещавала градове и села, чела Библията, чела беседите, старала се да буди душите на хората.

След заминаването на Учителя Веса живее известно време на Изгрева и когато започва събарянето на бараките, тя отива да живее в Мърчаево при Радка Герова и мъжа й Геро. Те й дават най-хубавата си стая и постоянно се грижат за нейното отопление и храната й. С мъчнотии и премеждия тя живее до 6 август 1968 г., когато си заминава от този свят. Остава вярна на Младежкия клас и не се омъжва.

Из том 22 на „Изгревът…“