Окултната музика мъчно се подава на изучаване. Изисква се преди всичко деликатен слух и голямо съсредоточаване. Обикновената музика е предговор към окултната. „Още, казва Учителя, съвременната, наречена светска музика от окултно гледище се констатират два момента: един момент на радост, друг на скръб. Един момент на съграждане, друг на рушене. Който е слушал такава музика, ще почувства една дълбока тъга. А такова чувство при истинската музика не трябва да се заражда. Музиката трябва да оставя в душата на човека едно радостно възходящо чувство, едно чувство на подем на творчество. Всички окултни песни и упражнения имат възходящ смисъл. В окултната музика се допущат понякога известни дисонанси за равновесието. Окултните упражнения, това са мотиви на природата. В нея има мекота, яснота и картинност. Тя е музика на образи и картини, още – организира човешките мисли, чувства и постъпки. Както дишането е нужно за пречистване на кръвта така и музиката е нужна за пречистване на чувствата. Без музика права мисъл не съществува. Докато човек има музика в себе си, той мисли право. Да бъде, казва светлия Учител човек музикален, в тоя смисъл на думата не значи непременно да бъде музикант, певец или виртуоз, а да има дълбок усет към музиката, да има дълбока музикална природа. Да има музикална душа. Хора, които имат нежни чувства, имат музика. Човек трябва да пее и свири, да дойде във връзка със съзнанието на природата, във връзка с висшия разумен свят, с висшите светове. Ще я приема и предава на другите.
Пеенето е сила. Който иска да е здрав, който иска да живее дълго време трябва да пее.“

..След малко стана, взема цигулката и започна да свири тихо, нежно се чуваше. Слушах смирено и изведнъж чух не една цигулка да свири, а цял оркестър свиреше. Цял оркестър свиреше! Аз слушах, слушах някакъв величествен оркестър, да, свиреше Учителя и се чудех! Спря свиренето и каза Учителят: „Който умее да слуша, това не е малка работа“, значи аз умея да слушам добре според Учителя. Колко много съм щастлива, радостна и вдъхновена, умея да слушам музика, цял един оркестър – оркестрална музика, да, чух нея сутрин цял един оркестър.
Велики Учителю! Велик, свят и чист си във всичко и навсякъде. Чудни са твоите дела, Господи!…

…Намирах се в общежитието. Същият ден имаше болно момиче – Драга, височко момиче. По едно време си взех цигулка и започнах да свиря „Първият ден на пролетта“. Свирех вдъхновено, тихо, но ясно. Болното момиче стана, без да го усетя и дойде близо до мен. Свирих около час, спрях и като се обърнах, що да видя? Тежкоболната ученичка, когато допреди малко лежеше и пъшкаше, стои близо до мен. Седи на стол весела, усмихната, и със зачервени от щастие бузи. „Какво хубаво нещо свирите, учителко! Тя ми въздейства много добре. Аз се оживих и оздравях. Чувствам се добре, нищо не ме боли. Нямам и температура. Не съм слушала досега такава особена музика, чиито звуци дълбоко затрогнаха моята душа. Свирете, още свирете и пейте. Свирете, тази музика ме излекува! Знаете ли, крила ми поникнаха. Като че и аз не можех да се сдържа, станах. Добре съм, благодарна съм ви от сърце. Вие събудихте в моята душа нещо красиво нещо възвишено“…