Братската градина на Изгрева

„… В.К.: Така. Добре. Продължаваме нататък. Какво представляваше Братската градина в първите години?
Г.Д.: Братската градина беше насадена от наши приятели агрономи, избраха такива хубави ябълки, круши, череши, различни дървета насадиха и стана една чудно хубава градина, за която Учителят се грижеше за нея. Обхождаше я, преглеждаше листата й. Имах един случай с Учителя. В градината се завъдили някакви си мушици нещо като въшки и Учителят гледа листата и казва: „Говоря на тези микроби, тези въшки. Аз за вас не съм гарантирал. Какво търсите тука?“ И нареди с брата агронома да ги напръскат и да ги очисти. Значи Учителят според това, което каза, че който идва тука, Учителят гарантира за него. А туй, което идва и за което не е гарантирал, то няма право, то не е за тука.
В.К.: И тогава решиха да се напръска.
Г.Д.: Да се напръска, да. …“

Идеен план за Изгрева

„Г.Д.: Учителят имаше идеен план да се направи по Негов проект цялото място, да се направят жилища за живеене, работилници, тука ние да си правим хляб, хлебарница, хляб да се меси от наши хора, обущарница, шивачница, дърводелска работилница и др. някои такива, от които имаме нужда, да изпълняват като едно така общество със своите нрави така и да прилага именно и практически неща от Учението. Обаче не се изпълни. Не разбраха Учителя. Малцина Го разбраха. И които Го разбраха бяха малко, а многото, макар че имаха пари, народа даваше, но нямаше практични приятели. Много пъти Учителят е заставал, искал е много от тия приятели като Борис да не ходят толкова много да работят, а да правят и други неща. Обаче не Го слушаха. Гледаха личните си интереси повече. Значи не бяха готови като истински ученици да изпълнят желанието на Учителя така, както да бяха привързани. …“

Кредит за 10 години

„Георги Илиев, един наш брат от Старозагорските села, работили с другарката си в братската градина в Стара Загора и дошла им идеята с брат си Иван Илиев да дойдат на Изгрева да живеят. И като решили това, рекли: „Хайде да питаме Учителя сега какво ще каже“. Питат Учителя, Учителят казва: „Не, там ще работите, няма да идвате тука“. Не им позволил да дойдат на Изгрева, обаче минава време решават да дойдат на Изгрева. Купуват си там едно място до гората, направят си къщичка и заживяват. Отива при тях един друг брат и се разговаря с тях, понеже като купили мястото и си направили къщичка и останало им пари и с тези пари да станат съдружници, за да отворят печатница да работят. Без да питат Учителя също почнали, дали му те парите, почнал той да купува, направили печатница и започнали да работят. Добре, ама аз го разправям накратко, като почнала да работи печатницата, работят, но по едно време работата не върви, почват да губят и се идва до фалит. И фалират, като този техния съдружник доброжелател ги изиграл. И той останал на сухо, тогава какво да правят, отиват при Учителя и след като разпродали и взели някои дреболии, остават на сухо и без работа. Тъй че скъпо платили за непослушанието си към Учителя. Това е подчертано. Скъпо платили. Георги започна да работи долу в тенекиената фабрика където и аз работих малко и си отрязва малко пръста и стана инфекция на пръста. В това време като стана инфекция, той почна да бълнува така и в бълнуването си гонят го едни черни духове. И в това време той бълнува, сумти, плаче и жена му и една сестра и жена му вземат го под ръка и го завеждат при Учителя. А Учителя е пред Салона до прозореца с едно ренде там рендосва дъската на прозореца. Водят го затуй, че тези черни, които го гонят искат да му вземат главата. И в това време като го гонили, явява се Учителят. Като видели Учителя се отстраняват тия черните, които го гонят и Учителят им казал: „Оставете го, аз гарантирам за него за десет години“.
В.К.: Сега те го водят брата при Учителя или Учителя се явява?
Г.Д.: Тука малко го оплетохме. Като го гонят на сън, явява се Учителят, онези, които го гонят и като видели черните, спират се и Той им казва: „Оставете го, казва, свободен, аз гарантирам за него за десет години“. Защото те искат да му вземат главата.
В.К.: Ама това кой го е видял, кой го разказва, той го разказва?
Г.Д.: Той, Георги Илиев го разказва.
В.К.: А, той видял Учителя как му се явява пред него. А, това е вече друга работа.
Г.Д.: Значи като го гонят, явява се Учителят и казва: „Оставете го, аз гарантирам за него за 10 години“. И тогава той става от леглото и го хващат и го водят при Учителя.
В.К.: А, те го водят при Учителя.
Г.Д.: И като го завеждат при Учителя, Учителят рендосва на прозореца. И той още отдалече като вижда Учителя, вика: „Учителю, Учителю, благодаря, благодаря, че гарантира за мене! За моя живот! Благодаря ти, Учителю!“ Отива при Него и Му целува ръка и Той му казва: „Хайде, рекох, няма нищо, хайде, заведете го сега. Заведете го!“ Значи Учителят гарантира за него за 10 години и той идва да благодари сега на Учителя. И работи Георги Илиев и заедно работихме много години и като минаха десет години точно, замина си от този свят.“

Продължете да четете текста от записа тук.

Представяме Ви интервюто на Георги Йорданов с д-р Вергилий Кръстев. В него може да чуят много интересни опитности с Учителя. Целия материал на Георги Йорданов е публикуван в том 7 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата по аудио-архива на д-р Вергилий Кръстев с личностите тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ в нашия Youtube канал.

Вижте и документалните записи на концерт-рециталите от 2005 г. насам.