„… Вечер обикновено се събирахме като се стъмни. Аз съм свидетел как ни гонеха селяните, с камъни ни гонеха, аз съм свидетел, там съм бил. И като се съберем в къщата вечер и почвахме да пеем, съседите почваха да хвърлят камъни по къщата където бяхме. ..

През пролетта сложих раницата на гръб и сутринта рано смятах да тръгна пеш. Обаче майка ми ме усети и излезе. Скрих раницата аз. Майка ми казва: „Къде?“ Казвам: „Ще отида до Айтос“, а тя казва: „Няма да отидеш до Айтос, по-далеч ще отидеш.“ „Но“, казвам, „пак ще се върна“. И тръгнах и тя ме изпрати. Пеш вървях до Айтос, Карнобат, Стралджа. До Стралджа вървях пеш. От там се качих на влака и отидох в София на Изгрева. Там точно се хранеха приятелите, Учителят и другите. Тогава сестра Василка Иванова, нали е айтослийка, извика: „О, братченце, сега ли идваш? Ела!“ Хвана ме и ме заведе при Учителя до масата така, дълга, още трапезарията не беше направена, заведе ме при Учителя и аз Му целунах ръка, а Той взема три сливи и ми ги подаде. И тогава си останах така с Михаил Звездински и брат му.
В.К.: А как протичаше живота в ония години през 1927 г.? Какви ви са първите впечатления от тогава?
Г.Д.: Първите ми впечатления са тези, че всички приятели, които идваха по двама-трима и по пет души живееха също така в барачки и в палатки през лятото и с дълги коси ходеха, така кротко, смирено, идваха повече така за Учителя, и да се лекуват там. Имаше много възрастни сестри, на които Учителят препоръчваше да носят вода със стомнички от Диана бад, от една чешмичка, която Той, Учителят я открил.
В.К.: Това е задачата…
Г.Д.: Те изпълняваха една задача като отиваха със стомничка или дамаджанка, донасяха вода и я изливаха на дръвчетата и другата после слънчева вода я правеха да се стопли и се обливаха с нея.
В.К.: Така ли протичаше задачата с носенето на вода от извора на Диана бад.
Г.Д.: А носенето на вода Учителят беше задачата, за да се лекуват онези, които са болни. …

… По това време веднъж Учителят излезе от стаичката и дойде към мен и ме запита: „Как си, къде ходиш, какво правиш?“ Казвам: „Учителю, добре съм така и така и казвам, не ми се седи тука, намислил съм да си отида“. Той казва: „А-а, няма да си отидеш! Ти си за тука, тука ще седиш, тука ще седиш“.

Има още един случай по-късно, когато минаха години… Учителят дойде при мене пак по същия начин, пак ме разпитва и тогава аз му казах какво правя и Той ми казва, без да Го питам: „Рекох, ти може без да се жениш, щото на вола не му тежат рогите да си върши сам работата! Ти може да не се жениш! …“

Продължете да четете текста от записа тук.

Представяме Ви интервюто на Георги Йорданов с д-р Вергилий Кръстев. В него може да чуят много интересни опитности с Учителя. Целия материал на Георги Йорданов е публикуван в том 7 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата по аудио-архива на д-р Вергилий Кръстев с личностите тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ в нашия Youtube канал.

Вижте и документалните записи на концерт-рециталите от 2005 г. насам.