„… В.К.: За Михаил Иванов?
Г.Д.: Той искал да му се даде писмено пълномощно, да бъде единствен представител на Братството на западните страни. Не му се даде това право, но с големи вътрешни противоречия и разправии свърши.
В.К.: Сега искам да те питам, ти помниш ли го този Михаил по онези години преди заминаването му?
Г.Д.: Помня го. Зная го. Тщеславна личност, голямо големство, голямо мнение за себе си. Велика работа. Като човек така лек подход имаше към всички, така, както всички млади хора. Изобщо нямаше тоз авторитет, това знание, това смирение, и искаше той да изпъкне като учен. Аз с Бертоли съм говорил, той не предаваше там Словото на Учителя, а си говореше свои неща. Той, така да се каже, уважаваше Учителя само на снимката Му и се дегизираше като Учителя. Да прилича на Учителя, обаче спечели много пари, щото правеше хороскопи на големи хора и по тоя начин влизаше под кожата на някои от техните близки и на самите тях и така те му даваха много пари, много пари и той забогатя и стана голям богаташ. Имаше вила в Алпите, имаше много пари.
В.К.: Сега, след заминаването на Учителя си спомням, че са изпратили неговата секретарка Стела [Белмен] тук за да прави преговори във връзка с това откупуването и издаване правото на печат на беседите. Той печатал ли е някакви беседи там?
В.К.: Не е печатал.
Г.Д.: Нищо не е печатал.
В.К.: Не е пожелал.
Г.Д.: Не е той, дори когато, разказваше ми брат Бертоли, когато занесли беседи на френски и български в Париж в една книжарница, той Михаил ги е турял в мазето, за да не се разпространяват беседите на Учителя. Само той, неговите книги да четат. Невена Неделчева е била при него, той й предлагал много пари, обаче тя отказала да вземе парите му. Много разкошно се е държал, имал там кухни, стол, там в братството в имението, но се делели на три категории. Първата е бил той, на подиум, специално него са го обслужвали двама млади – девойка и момче, блюда специални, храна специална. Втората група, третата група и на всеки поотделно се готви. Ето това е колектива там. Това разказват, които са били очевидци. Аз не съм бил там. Но и той свърши, нали почина, замина си, обаче ще даде отчет горе пред Учителя си.

Г.Д.: Братството тръгнало, отиват от Изгрева за Витоша и се спират тук някъде зад Юзината и от Изгрева пеш отиват за Витоша, все пеш стигат, спрели и Пантелей започнал да имитира брат Боев как говори и всички започнали да се смеят и брат Боев слуша. Добре, ама Учителят като чул и Той почнал да имитира брат Боев „ама виж-ко, виж-ко“, ама идеално, сполучливо го е имитирал, тогава брат Боев погледнал и се засмял. Един друг случай пак с Пантелей и брат Боев. Брат Боев пред салона на Изгрева чака отгоре Учителят да слезе и Пантелей минава и брат Боев като вижда Панелей, извикал: „Пантелей, Пантелей, ела, ела, ела“. Отива Пантелей при него, казва: „Пантелей, ами виж-ко, виж-ко, аз ти бях учител на тебе, нали? А пък сега и двамата сме ученици. Ти ми беше ученик, хък сега сме и двама ученици пред Учителя“. …

Ами в тези години един приятел живееше там, не беше толкова привърженик, колкото от някакъв интерес и често така имаше разговори с Учителя, като поставяше Учителя на изпит, да види, да го проучи Учител ли е. Или не е Учител. „Ти, казва, като си Учител сега, я ми кажи на таз книга, която държа, тази страница, която ще отворя, коя страница е?“ Учителят му казва точно страницата. А той: „Хе-хей“. Отваря пак. Запитва: „Сега на коя съм страница?“ „Еди коя си“ „Хе-хей“. „Ами, казва, тази тиква колко килограма е?“ Учителят казва: „Толкова и толкова“. Теглят я. Толкова излиза. „Ами тоз лимон колко грама е?“ „Еди колко.“ Мерят го, толкова излиза.
В.К.: Как се казваше той?
Г.Д.: Тодор-хироманта го наричахме.
В.К.: Тошо-гледача да не е?
Г.Д.: Гледача. Тодор-гледача.
В.К.: А, на Тодора мъжът й. Тодор-гледача непрекъснато изпитваше Учителят.
Г.Д.: Същият той.
В.К.: Провокираше?
Г.Д.: Провокираше. Непрекъснато проучаваше, проверяваше. А за Евангелието също. Евангелието изобщо.
В.К.: Как за Евангелието?
Г.Д.: Изпитваше Учителя на коя страница какво пише там, по това спори. Но Учителят на всичко му отговаря и така го гледа нали като забавление.
Г.Д.: Учителят като млад е посещавал градовете и селата и се е движел един ден по улицата и среща един поп и му казва: „Добър ден, дядо попе“. „Добър ден, синко“. Казва: „Дядо попе, виждам така тъжен си, умислен си. Какво става, какво има, казва, толкова?“ „Ами, синко, имах спестени хиляда лева за старини и от известно време не мога да ги намеря. Някой ми ги е взел и мисля си, тъжен съм, мъчно ми е“. А Учителят му казал: „Дядо попе, ти нали имаш Библия?“ „Имам, синко.“ „Ами разгърни в Библията на един коя си страница, там са парите ти от 1000 лв. Ти си ги забравил. В Библията на еди-коя си страница отвори ще ги намериш“. И тъй станало. Дядо поп си намерил парите. …“

Продължете да четете текста от записа тук.

Представяме Ви интервюто на Георги Йорданов с д-р Вергилий Кръстев. В него може да чуят много интересни опитности с Учителя. Целия материал на Георги Йорданов е публикуван в том 7 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата по аудио-архива на д-р Вергилий Кръстев с личностите тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ в нашия Youtube канал.

Вижте и документалните записи на концерт-рециталите от 2005 г. насам.