„… Учителят му казал: „Преди да влезеш при болни или в болницата, обръщаш се с лице нагоре към Небето и казваш: Боже помагай! И влизаш спокойно.“ – „И така, казва, правех винаги.“ И на нас ни казваше: „Винаги, като идете някъде, казва, да влезете, пред вратата застанете, погледнете нагоре и кажете: Боже, помагай! И тогава влизайте...

Една сестра Ганка Парлапанова ми разправя следния случай: тя беше шивашка и шиела дрехите на Учителя. И когато Учителят ѝ поръчал там да му ушие костюм, ама само му взема мярка, а проба нищо. „Ама, Учителю, пробата ела да ти вземем.“ – „Няма нужда от проба.“ И тя ушива и точно, идеално. И поръчал ѝ той да ушие там нещо и те тръгват за Рила и казва: „Ще дойдеш по-късно“. Отиват на Рила те и не изчакали я, нея. А тя в Пазарджик ли, не знам къде е била. А горе студ, сняг, студ, страшно време и един ден Учителят тръгва към езерото, така, към изхода. „Ама къде, Учителю, на това време?“ – „Е, излизам да посрещна гости.“ И в това време огрява слънце, стопля се времето и отдолу идват, кой идва? Идва Ганка Парлапанова с двама братя. От Пазарджик пеша тръгнали и са ходили толкова дни, пеша да стигнат до тамо. И посреща ги Учителя и казва: „Ето кой иде да оправи времето.“ И казва: „Утре сутринта ще станеш рано, със братята, без да говорите, ще отидете на езерото на Съзерцанието. Няма да говорите из пътя, ще отидете там и каквото видиш, после ще ми кажеш.“ И те стават, от три часа станали. Мълчат, отиват. И какво виждат над езерото. Чуват една чудна музика, на Паневритмията музиката. Виждат ангели в най-различни дрехи, играят Паневритмия. Ама така хубаво играят. Така, просто те се захласнали, мълчат не смеят да проговорят. Само гледат. И като се зазорило вече, полека, полека картината изчезнала. Те се връщат. И Учителят ги посреща и какво? -„Учителю, какво видяхме, това и това.“ Значи тогава още не се е играло Паневритмия. Казал: „Е, това ще слезе и тука ще го правим..
В.К.: Значи това е за Ганка Парлапанова.
Д.М.: Да, Ганка Парлапанова.
В.К.: Шивачката.
Д.М.: Шивачка.
В.К.: Защото аз я помня тази опитност на Методи Шивачев, че той се е качил на Мусала и там видял такива неща и като е казал на Учителя, казал: „Това ще го свалим долу..
Д.М.: Е и той е видял, обаче първо Ганка Парлапанова там над езерото, с двамата братя виждат чудна музика и ангели в такива дрехи прозрачни, красота, играят, играят, играят. Нещо чудно.

Казва: „Преди 9-ти септември, Учителят казва на този, руснака, Дима ли му беше името?.
В.К.: Владо.
Д.М.: Владо, да, а Владо. Да Владо. Казва на Владо да направи две ръце как се здрависват..
В.К.: Той понеже е каменяр.
Д.М.: Да. Дружба между България и Русия и Съветския съюз, как се здрависват и да ги зазидат в извора на Доброто.
Д.М.: на Доброто. „Добре, казва, Лулчев се противил. „Учителю не, не искам с руснаците дружба, не позволявам!“ Добре, а пък той бил за германците. Учителят му казва, отстранява го и зазидват тези ръце.
В.К.: Но той ги прави, така ли.
Д.М.: Да, той ги направил този Владо и ги зазидват в извора. И казва: „Като ми се яви брат ми, ми каза да отида в Мърчаево, да изровя там, да извадя тия ръце и да ги разделя.“  „Хайде да отидем!“ Викам: „Тошко, да отидем, ама викам, как ще може там, ще ни остави ли Темелко да копаем, да ровим?“ Брат ми, като чу, каза: „Не, в никой случай, казва. Ще ви затворят и двамата, казва. Та второ Белене ще минете и двамата. В никой случай няма да идете.“
В.К.: Това е решение на Учителят.
Д.М.: Да. И се отказах. Мина време, минаха доста, така една-две години, викам: „Тошко, бе, какво стана? Ти искаше да идем там, да ровим?“ Казва: „Бъди спокойна, всичко се уреди..
В.К.: Всичко се уреди.
Д.М.: Да. Всичко се уреди.
В.К.: Значи са изровили.
Д.М.: Сигурно.
В.К.: Значи са ги изровили и са разделили.
Д.М.: Да. Да.
В.К.: Те са ги знаели къде са заровени.
Д.М.: Те са ги знаели.
В.К.: Това е нарушение волята на Учителя.
Д.М.: Да. Учителят с Русия казваше. Славяни, с Русия ще сте.
В.К.: И тия разрушиха ръцете. И това в коя година е.
Д.М.: То беше отдавна, много отдавна.
В.К.: 70-та година? Преди 70-та година.
Д.М.: Преди 70-та.
В.К.: Да.
Д.М.: Преди 70-та беше.
В.К.: Това не го знаех, за ръцете.…

„Русия, славяни сте, с Русия ще сте.“ И Лулчев понеже е ходил да помага на германците. Излъчвал се е и ходи да помага на германците. А Учителят се излъчва и отива да помага на руснаците. И вече става, наближава времето когато Русия да победи германците, да капитулират. Лулчев отива при Учителя, да се моли. Учителят го не приема. „Моля ти се, Учителя. Моля ти се, грешка направих. Грешка, обичам германците, затова ходих да им помагам.“ Учителят, казва: „Не, руснаците, Русия е славянски народ, вие сте българите славяни, със славяните ще бъдете.“ Това е.

… Д.М.: Когато е бил в Търново (Михаил Иванов), правил се е учител. В някаква стая горе, на горния етаж, тъй като седели и не искали да слизат. Сестрите им горе носили храна. Тамо обядвали, тамо гледали на ръка. И Учителят един ден забранил да отиват при тях. Останали два-три дена гладни и слезли долу..
В.К.: След като останали гладни.
Д.М.: Да. Останали гладни и слезли долу. И той все искаше да командва, големец се правеше. Учителят му беше казал: „Искаш, тука в България не може. Ето ти Англия, Франция и Германия, където искаш иди, работи. Но тука, не.“ И той замина за Франция. Всички казват: „Учителят го изпрати.“ Учителят го изпрати затова, той каза: „Аз си имам тука школа. Не може и ти да имаш школа тук.“ И той се направи учител там, във Франция.
В.К.: Да, гледах го как се е дегизирал като учител.
Д.М.: Да, да. А там е водил пък много така развратен живот. Една Невена Неделчева беше ходила във Франция. Каза: „Поканиха ме на обед.“ А, той почнал да говори против българите, лошо за българите. И тя почнала да плаче. И после той я извикал: „Защо плачеш?“ – „Как няма да плача? Ти говориш против българите. Българин си, може ли такова нещо?“ И на обед той, казва, две сестри млади, хубави от двете страни стоят. Той сам на масата. Една голяма чиния, казва, с един шаран, грамаден шаран, опечен в чинията..
В.К.: Яде шарана.
Д.М.: Да. „Две момчета млади, казва, те пък донасят чаша с вино. А отсрещната страна седят на столове братята и сестрите и ядат някаква манджица, каква и да е. И, казва, като видях това, погнусих се, казва..
В.К.: Това Невена Неделчева го разказваше.
Д.М.: Да, тя ми го разправяше. Казва: „Прави се за учител. А нашия Учител, така ли беше. Седеше между нас.“ Веднъж Мария захарната, чували сте за нея. Тя взела една чиния с компот, ли било, супа ли е било, да занесе на Учителя. И сестрите: „У-у-у, Мария, ти с мръсните ръце, мръсните нокти в чинията ти се къпят, на Учителя.“ Взимат чинията. И Учителят казва: „Не, дайте ми я.“ И изяжда супата. „Мария, донеси ми сега с компот. А, Мария, още една чиния.“ И като виждат това, всичките почват: „Мария, дай на мен. Мария, дай на мен. Дай на мен, Мария.“ Та, така беше Учителят.„…

… Д.М.: Да. Според мен, вече не може да има Братство.
В.К.: Според тебе Братство вече не може да има.
Д.М.: Да.
В.К.: Защо?.
Д.М.: Защото, виждам ги какви са. Какво вършат, какво мислят, какво изпълняват.
В.К.: Добре, какво вършат те сега.
Д.М.: Ами, какво вършат? Това разцепление дето е. Това ръководство на Стратев дето е, с тоя.
В.К.: Светозар.
Д.М.: Светозар, Светозар получава от чужбина какви ли не предмети, продукти. Раздава си ги на близки, на свои на които си иска той, а не на, да кажат всичките: „Получихме от странство това и това, кои имате нужда?“ Това никога не са го казали, пари се получават, никога не са дали отчет, да кажат: „Толкова и толкова пари получихме от Дания, толкова от Англия, толкова от Америка.“ Не казват. Пазят си всичко в тайна за себе си. Йоана разполага само с тия работи. Тя къде, какво иска прави. То Братство ли е? Издават разни книги, които си те искат. Продават. По времето на Учителя продаваха ли се беседите? И там в салона, а тука в самия салон наредена сергия продават книги. Беседи и разни други книги продават. Е това Братство ли е? Това ли създаде Учителят? Не е създал това. И ми се струва, че нищо няма да излезе. Ще остане само Словото на Учителя в беседите.
В.К.: Аз съм също за това. Да остане Словото на Учителя и опитностите на възрастните приятели, и затова съм дошъл при теб и записваме, защото това е реализирано Слово на Учителя, чрез опитностите на тези приятели.
Д.М.: Да.
В.К.: И всеки чете и ще прилага както може.
Д.М.: Да.
В.К.: В живота си. В света ще работи и ще прилага..
Д.М.: Да.
В.К.: Лично на мен не ми е необходим салон. Необходимо е да се съберем да попеем, нали..
Д.М.: Да. …

… Д.М.: Да. И защо събират тия пари, ги питам, защо? Милиони имат, казват. От Америка, от Англия, пращат долари.
В.К.: Нямат, бе.
Д.М.: Как да нямат, бе? Как да нямат?.
В.К.: Ама кой им ги изпраща.
Д.М.: Братствата.
В.К.: Ама това не е редно, според Учителя.
Д.М.: Ами не е редно.
В.К.: Българите не трябва взимат пари от чужбина.
Д.М.: Да.
В.К.: А българския народ трябва да събере пари за печат на Словото.
Д.М.: Да.
В.К.: А не от чужбина.
Д.М.: Да. От чужбина пари.
В.К.: А това не е редно.
Д.М.: Да. Храна, облекло. Сестрите се надпреварват да взимат. Аз, казвам: Не ща..
В.К.: Ами за какво ти е.
Д.М.: Не ми трябва, каквото си имам, до края на живота имам какво да си нося. Не ми трябва чуждо.
В.К.: Аз се чудя защо взимат пари от чужбина, когато не е по Учителя, не е по Учителя.
Д.М.: Не е.
В.К.: Всеки може да си… да даде един десятък.
Д.М.: Да.
В.К.: И с неговия десятък. …“

Продължете да четете текста от записа тук.

Целия материал на Драга Михайлова е публикуван в том 4 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ в нашия сайт, както и в Youtube