Здравното дело в Сливенско (1878–1912 г.); Кольо Колев

В: Столетие за хората 1879–1979. 100 години Окръжна болница „Д-р Иван Селимински”. Сливен: Окр. болница „Д-р Иван Селимински”, [1981], с. 32–39.

Известно е, че по време на османското робство турската държава не е полагала никакви грижи за здравеопазването на българския народ. Имало е само няколко военни болници в центровете на турските гарнизони в Шумен, Варна. Граждански болници е имало в Русе и Плевен. Те се издържали от градските общини и от прихода от десятъка на няколко села, които правителството им отпускало.

Още с преминаването на Дунава русите се заемат с уреждане на граждански болници. Макар да се наричали градски тези болници всъщност се издържали от руските военни власти и от Руския Червен кръст и от Славянското благотворително дружество, които ги снабдявали с облекло, болничен инвентар, медикаменти и лекарства. Градските общински съвети плащали само на лекарите, завеждащи болницата.

След освобождението на Сливен руската администрация и Временният градски управителен съвет полагат много грижи за организиране на здравното дело в града. Решенията на Градския управителен съвет по здравеопазването са отразени в протоколите му. С въпроса за осигуряване помещение за откриване на аптека съветът се занимава на заседанието си от 13 май 1878 г. когато разглежда прошението на д-р Начо Планински и решава да му се даде за спирация (аптека) един „вакъфски дюген” срещу 24 сребърни рубли годишен наем. Интересно е да се отбележи, че съветът гледа на аптеката като на изключително важно общоградско заведение, в тогавашните „болестни времена”.

На 20 юли 1878 г. съветът назначава първия лекар – д-р Георги Вълков Миркович „с месечна заплата 75 рубли сребърни”. Задълженията на градския лекар се определят така:[1.] да посещава полицейските болни и затворниците;[2.] да преглежда ранени или убити при произшествия и да рапортува на законната власт;[3.] да бди за спазване на хигиената в града;[4.] да посещава болните в града като визитата на бедните е безплатна, „а от заможните докторът ще бъде благодарен от това, което ще му се принесе за визитата му.”

През месец септември 1878 г. Руското комендантство в България взема мерки за устройството на медицинската част от българската войска. Управляващият отдел „Вътрешни дела” генерал-майор Грессер се разпорежда да се открият в губернадските градове военни лазарети с по 50 легла, а в останалите пунктове, гдето квартируват пеши дружини – лазарети с по 28 легла.

В губернадските и окръжни градове, където са били устроени вече граждански болници било разпоредено да не се уреждат специални военни лазарети, а да се разширяват съществуващите болници с 28 легла за долните чинове на всяка дружина. В губернските лазарети се назначават лекарите от българското опълчение, а в тяхна помощ – лекари от гражданските ведомства, а ако няма такива – свободно практикуващи лекари с месечна заплата 200–250 франка. Военните отделения при гражданските болници в медицинско отношение били на тяхното подчинение. Завеждащият обединени болници лекар изпълнявал длъжността дружинен лекар и получавал допълнително възнаграждение 200–350 франка. От цитираното писмо е видно, че до влизането в сила на „Временните правила за устройство на медицинската част” от 1 февруари 1879 г. в България е имало, устроени от руските власти граждански болници, използувани след разширението им и за военни лазарети за българската войска. В градовете където е имало граждански болници, се откривали военни лазарети, които по-късно на основание на „Временните правила…” трябвало да се закрият и заместят с градски болници, в които се лекуват военните.

В Сливен гражданската болница се открива непосредствено след освобождението му. Първата болница имала няколко легла и както свидетелствува в мемоарите си Михаил Греков се помещавала „в зданието на черкешлийския султан – началник на башибозуците във време на войната Саадет Герай Паша”. Болницата се устройва със средства на градския съвет, а с болнични принадлежности се снабдява от руското благотворително дружество „Св. Пантелеймон”. Сливен е имал военни болници, в които само помощният персонал (болногледачки, хигиенист) [е] назначаван от градския управителен съвет.

В заседанието си от 27 май 1878 г. съветът разглежда полицейски рапорт № 7, в който се съобщава, че били нужни две жени за чистотата в руските военни болници и решава „да постави [за] сегашните нужди на болниците пет жени, а именно: Кера Пенева, Желязка Димитрова, Радка Атанасова, Кера Стойчева, Пенка Дойчева с плата по един франк и половина на ден, за един месец време”.

След заминаването на русите през пролетта на 1879 г. в Сливен остава организираната от тях болница. В болницата както отбелязва в спомените си Михаил Греков е имало „няколко кравати с постелки, няколко болни и малко медикаменти, но ни доктор, но ни фелдшер, ни сестра и тя бил се затворила още първия ден, ако администрацията не дадеше помощ и средства”. Средствата за издръжката на болницата се осигуряват от продажбата на останали от войната материали, безстопанствен (юва) добитък и от дарения.

В своите спомени Михаил Греков отбелязва: „Докторът що завеждаше болницата, ни извести за своето заминаване и за положението на болницата, а икономът ме запита дали могат се намери средства за подържането й. Посочих му събрания в „Дебоя” материал, що можеше да се продаде и употреби за подържане на болницата и който веднага беше изкаран на продан на публично пред конака. От продажбата на бакъра се събраха значителни суми, към тях се прибавиха триста от дядо Желю войвода, произхождащи от продажбата на намерен юва (безстопанствен) добитък, триста от господин Данчов суми, произхождащи от продажбата на едеици лои, останали след избягването на турците и други такива”.

Тези факти се потвърждават и в мемоарите на Тодор Икономов, който през това време е окръжен управител: „Аз узнах, че турците са побегнали внезапно, че тяхното имущество почти нацяло е останало на мястото… тъй като тези неща са били събрани от правителството и са принадлежали на хазната, аз се залових за тяхното издирване и узнах, че много добитъци и други неща са се разграбили и изгубили още тогава и че от всичко днес се намират налице около хиляда и петстотин оки бакър, който се пази в зимниците на митрополията. Освен това казаха ми, че Желю войвода отнел със сила няколко добитъка от ръцете на пандурите и че у някои търговци се намират стоки, от които градското управление искало някаква част. От продажбата на намерения бакър от повърнатите от Желя войвода за добитъците пари и от тия, що дадоха някои търговци за турските стоки, аз в малко време събрах до 80–85 хиляди гроша и открих една болница, на която за доктор поставих Мирковича”.

Сега местните власти разполагат с достатъчно средства за обзавеждането и издържането на болницата. Ръководството и уреждането на болницата се поверява на изборно настоятелство в състав – Тодор Икономов – председател, Спас Кожухаров – касиер, Русчо Вълков Миркович – член.

За лекар на болницата е назначен д-р Г. В. Миркович. Не разполагаме с данни кога точно е открита Сливенската градска болница, но това вероятно е станало още в началото на 1879 г. За това твърдение ни дава основание протоколът на градския съвет от 14 февруари 1879 г.: „Градският съвет като взе предвид, че е нужен един человек за отворената вече градска болница; който да държи чистотата и да пази болницата и всички нужди, и като такъв се избира Стефан Вълнаря със съгласие да изпълнява горните, то градският съвет направи следующето постановление щото да се плаща на Стефан Вълнаря франка 40 (четиридесет) за да пази и да държи чистотата на градската болница, а тоже всичките й нужди като му се плаща и счита плата от 1 февруари.”

През 1879 г. губернският лекар в Сливен е д-р Йордан Севов. Същият по силата на Временните правила за устройство на медицинската част в България завеждал и градската болница в Ямбол. В нея като третостепенна, не се предвиждало създаването на собствена администрация – управлението се осъществявало на пряко от губернския лекар, а задълженията на надзирател се изпълнявали от медицинския фелдшер.

Като главен лекар на болницата д-р Миркович работи от началото на месец февруари до назначаването му от генерал-губернатора на Източна Румелия за депутат в Областното събрание в Пловдив през месец октомври същата година. Като депутат в Областното събрание д-р Миркович остава до 13 октомври 1879 г., когато е заместен от Иван Вазов. През това време вътрешното управление на болницата е поверено на старши медицинската сестра Елена Черкес, която създава според думите на Тодор Икономов добра организация. Тя една от четирите най- добри старши медицински сестри оставени от Главното управление да работят в болниците на дружество „Св. Пантелеймон” в Източна Румелия. По-късно Елена Черкес се омъжва за д-р Йордан Севов. При заминаването си за Пловдив д-р Миркович през м. октомври не оставя свой заместник в болницата, затова председателят на болничното настоятелство и окръжен управител на Сливен Тодор Икономов повиква за ординатор д-р Й. Севов от Ямбол. Когато д-р Миркович се завръща в края на годината в Сливен и иска да му се заплати за двата месеца на отсъствието му Икономов отказва не само да му плати, но и да го приеме в болницата. „Тази защита на интересите на болницата – пише Икономов ми направи Мирковича от приятел на върл и не толкози добросъвестен неприятел”.

Наред със съществуващата болница в Сливен се открива и привременна такава с 8–10 легла в „текето на турската махала” за лекуване на венерически болни турски жени. На 17 март 1879 г. градският управителен съвет разглежда предписанието на полицейския началник № 299 от 9 март с. г. „за откриване на губернска болница с 50 легла” и решава да изразходва за направата на 7 железни печки 108 франка; от предвидените, в бюджета на съвета 5 000 франка.

Основен източник за проучване здравното дело в Сливенския край и в частност дейността на Сливенската градска болница са рапортите на околийския лекар и на управител-лекаря на болницата, представени от Окръжния управител.

Според рапорта на Сливенския околийски лекар през периода юли 1882 – юли 1883 г. санитарното състояние на околията е било задоволително. Не са върлували никакви епидемически болести. Само в Сливен през месеците юли и август (1882) е имало заболявания от треска и диария. Причините за тези заболявания лекарят намира в растителната храна и на прекомерните горещини. „По селата се срещат болести развити вследствие на простата храна с която се хранело селското население и болести развити вследствие несгодите и непритежающите никакви хигиенически условия селски жилища”.

От статистическите сведения на околийския лекар се разбира, че през годината са умрели 189 души, родени 515 души, болесани деца (момчета 414 и момичета 411). В рапорта се отбелязва, че градската болница на дружество „Св. Панталеймон” е била от „голяма полза за страдающите”. Сливенската болница е лекувала само болни от гражданското население т. е. военнослужащите от Дружината са имали свои „околодок”. Според статистическите сведения на градския лекар в болницата през септември 1882 до септември 1883 г. са постъпили 151 болни, от които оздравели 94 (мъже 67, жени 27), подобрели 31 (мъже 17, жени 14), умрели 16 (мъже 12, жени 4), останали в болницата 10 (мъже 5 и жени 5).

През 1882–1883 г. околийската санитарна служба се състояла от един лекар и един фелдшер, които не са били в състояние да оказват навременна помощ на селското население. Затова околийският санитарен съвет предлага да се увеличи броят на фелдшерите и да се назначи още един окръжен лекар, да му се помага при епидемии и да бъде съветник на Окръжния управител по въпросите на здравеопаз-ването.

През следващата 1883–1884 г. санитарното състояние на околията е без особени промени. Отбелязани са няколко случаи на ружола. В околията са умрели 71 души, от които повечето новородени деца и старци. Броят на новородените е 367. И сега за подобряване на санитарното състояние на околията се препоръчва „подобряване жилищата на селското население т. к. сегашното им състояние благоприятствува много за развъждането на разни болести.”

В Сливенската болница на дружество „Св. Панталеймон” за времето от 1.IX.1883 до 31.VIII.1884 г. са постъпили на лечение 153 души, оздравели 98, излезли с подобрение 34, умрели 12, останали в болницата.

През този период надзорът и управлението на болницата „Св. Панталеймон” се осъществява от настоятелство. Изглежда, че тази форма на ръководство не е била твърде удачна, защото на заседанието си от 7 октомври 1883 г. Сливенският градски съвет разглежда въпроса за надзора на болницата и решава той да се изземе от частното настоятелство и се предаде на кметството.

Натоварва се помощник кмета Димитре Хаджи Генчев да отговаря за болницата, като приеме имуществото на болницата и го предаде на деловодителя Никола Ив. Кючуков. Деловодителят заедно с градския лекар д-р Сотиров се задължава да снабдява болницата и оказва необходимия контрол. Сливенската държавна болница е общопрофилна с предимно терапевтични задачи. Вътрешната медицина като основна специалност е широко застъпена.

След д-р Миркович управител-лекар на болницата е видния лекар и общественик д-р Начо Планински. От 1 януари 1888 г. Сливенската болница е обявена за първокласна държавна. Съгласно предписание № 3160 от 1 декември 1887 г. на Главното медицинско управление броят на леглата в болницата трябвало да нарастне от 15 на 50. Сградата, в която се помещава болницата не позволявала такава възможност затова през месец август същата година тя се премества в две стари сгради в южната част на града до така наречената „кон баня”. На собственика турчин се заплаща годишен наем в размер на 2000 лв. За ремонта и поддържането на сградата не се полагат никакви грижи. Броят на леглата нарастват на 40–45. За обзавеждането на болницата се използува инвентара и имуществото на закритата болница на дружеството „Св. Панталеймон”, които са били съвсем недостатъчни, затова през месец август 1888 г. се провежда търг за доставяне на необходимото имущество на болницата.

Представа за материалната база на болницата ни дава рапорта на финансовия ревизор Теодосиев от 1893 г. до Министъра на народното здраве: „зданията в най-мизерно състояние, окапани и каквито поправки да са станали до сега и стават още в тези здания, нищо не е могло да се постигне, поради единствената главна причина, че зданията са вече окапани и без портни врати. Тъй като няма подобаващи помещения за самите болни в болницата, още повече няма възможност и за доброто и прилично хранение на болничните вещи. Кухнята се състои от една полусрутена дъсчена стая, без дюшеме, с едно нашенско огнище и един дъсчен долап”.

Манипулациите в болницата са поверени на трима фелдшери, чийто брой за тогавашните условия бил твърде голям затова по решение на Гражданската санитарна дирекция 1 бройка била съкратена. По същото време се съкращава и длъжността помощник надзирател, предвид обема на работата. Важен момент в здравеопазването на Сливен е отразен в протокола на градското общинско управление от заседанието му на 6 юли 1888 г. да се осигури на д-р Миркович помещение за безплатен медицински преглед на бедни граждани три пъти [в] седмицата и отпуска лекарства. Решението е взето по повод „прошението” на д-р Миркович да му се отстъпи един църковен дюкян и пристрои и една стая, която да служи за кабинет на градския лекар.

През 1888 г., както отбелязахме, второкласната болница в Сливен се обевява за първокласна със 100 легла. Поради нямане на персонал болницата продължава да се завежда от Окръжния лекар. Помещението е тясно и неудобно и повече от 40–50 не могат да се съберат. Изказва се пожелание правителството или окръжния съвет да вземат мерки за построяване на нова сграда, която да отговаря на порастналите нужди.

В първокласната държавна болница за времето от 1.VIII.1888 до 31 юли 1889 г. са лекувани 226 болни, от които оздравели 115, излезли с облекчение 47, умрели 18. Освен лекуваните в болницата е оказвала помощ и раздавала лекарства през същото време на 2268 души.

В доклада си за болницата Сливенския окръжен лекар отбелязва, че постъпващите на лечение в болницата хронически болни в много тежко състояние: имало случаи болни да умират като ги снемат от колата преди да са ги внесли в болницата. Близките на болните търсели болницата много късно, когато всяка медицинска помощ била излишна.

Приходящите болни страдали обикновено от треска, стомашни разстройства и др. …

Всички статии за д-р Миркович може да откриете в 2та тома посветени на големия българин: том 35 и том 36 от поредицата „Изгревът…“
На него сме посветили и 2 концерт-рецитала:
1) Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ – ЛЕКАР, РЕВОЛЮЦИОНЕР, ЗАТОЧЕНИК И УЧЕНИК НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
2) Учителят Петър Дънов и д-р Георги Микович: “Събуди се ти, който спиш”