Диалектическо общество – Лондон, 1867 г.;
Физико-химическо общество – Петербург, 1875 г.;
Общество за психически изследвания – Лондон, X, XI.1881 г.;
Психологическо общество – Мюнхен, 1886 г.

В: Нова светлина (Бургас). Г. 1, кн. 10–11, 15 февруари 1892, с. 289–290, 293–296.

Съвременното оживление на чувството за чудесното се обозначава обикновено с името спиритическо движение, а най-чудесното с името най-новий спиритуализъм. … В сегашно време спиритизмът вече има огромно число последователи във всички ъгли на земното кълбо, значителна литература, много клубове и общества. … Няма съмнение, че той представлява от себе си на-енергически протест против крайностите на материализма. …

… Както по-горе вече забележихме, спиритическите сеанси захванаха да стават наскоро подир тайнственната случка в Хайдсвил през 1848 г., и много скоро спечелиха необикновенна популярност. Много най-знаменити учени в Европа и Америка ревностно се посвещаваха на разследвание тези дълбоко тайнственни явления, които неведнъж са ставали предмет за изследвание и учени комисии. От тези комисии ний ще споменем за долуозначените: В 1867 г. в Лондон беше основано под председателството на известния английски учен Джон Льоббок „ДИАЛЕКТИЧЕСКО ОБЩЕСТВО”, което си бе турило за цел „философско разследвание на всякакви въпроси.”

В заседанието си, което стана на 6 януарий (нов стил) 1869 г., съветът на обществото постанови да се назначи комисия за изследвание въпроса за спиритическите сеанси. На 20 Юлий 1871 г., комисията представи на обществото доклад за своята двегодишна деятелност, в който се исказа за в полза на истинността на явленията, които се произвеждат на сеансите, и за тяхната дълбока загадочност за съвременната наука. …

… В Май 1875 г. „ФИЗИКО-ХИМИЧЕСКОТО ОБЩЕСТВО” при Петербургския университет, назначи една комисия да изследва спиритическия въпрос, в състава на която влязоха много руски професори и учени. Резултатите, които доби комисията, не удовлетвориха учените. Даже някои от тях си съставиха крайно неблагоприятно мнение за целия спиритически (медиумически) въпрос. Освен малките журнални статии, за тази комисия съществуват в руската литература две големи книги: от професора Менделеева: „Матерiялы для сужденiя о спиритизмѣ”, написана с крайно враждебен и пристрастен дух и от А. Н. Аксакова: „Разоблаченiя. Исторiя медiумической коммисiи при Петербургскомъ университетѣ”, която има за цел да изследва и покаже причините по които не са могли да сполучат учените изследователи. …

… Първото общество от такъв ред било основано в Лондон по инициативата на професора по физиологията Баррета, във втората половина на 1881 г., под име „ОБЩЕСТВО ЗА ПСИХИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ”. Без да се гледа, че, от като се е основало, са се изминали не повече от десет години, то е успяло вече да дойде до такива резултати, щото живо е заинтересувало целия образован свят, в което можем да се убедим, като прегледаме списъка на неговите членове (числото на които сега достига до 600 и между които се срещат имена на най-крупните светила на английската, француската и германската наука).

В 1885 г. в Северна Америка, така също по инициативата на професора Баррета (от Дублин) е било основано едно филиално общество, на което членовете са достигнали вече числото 500.

В 1885 г. в Париж под председателството на знаменития професор Шаркò се е учредило едно общество за „физиологическата психология”, в програмата на което влиза, между другото, и разработвание на психическите въпроси.

Най-сетне, ще споменем още и за основаното през 1886 г. в Мюнхен „ПСИХОЛОГИЧЕСКО ОБЩЕСТВО”, което има същата цел; а в 1887 г. се е учредило такова общество и в Берлин. Последните две работят преимущественно над хипнотизма, но в програмата на Берлинското общество се споменува и за медиумическия въпрос. При толкова благоприятните за психизма условия, сравнително с неотдавна преминалото, можем да се надяваме, че неговото изучвание бързо ще отиде напред; тогава, може би, и нашите учени, най-после, ще намерят за нужно да последват примера на своите западни братя.

Всички статии за д-р Миркович може да откриете в 2та тома посветени на големия българин: том 35 и том 36 от поредицата „Изгревът…“
На него сме посветили и 2 концерт-рецитала:
1) Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ – ЛЕКАР, РЕВОЛЮЦИОНЕР, ЗАТОЧЕНИК И УЧЕНИК НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
2) Учителят Петър Дънов и д-р Георги Микович: “Събуди се ти, който спиш”