„Когато Лулчев се докачи на Учителя и напусна Езерата, Елена Андреева си слезе заедно с него. Учителят се разгневи много на това, и каза: „Тя няма защо да дохожда повече тук.“ Учителят престана да я приема вече. И Елена трябваше да отиде четири години учителка в едно далечно село. [Бележка на съставителя. Виж „Изгревът“, т. 9, с. 263, 309-313, 473-475.] Савка се възхищаваше от айтоските братя и сестри и ги хвалеше пред Учителя. Учителят й каза: „Опитани ли са те? Минали ли са изпитите си? Не говорете неща, които не познавате.“
През 1939 г. от Латвия дойдоха много гости на Братството, братя и сестри. Те дойдоха по покана на Савка и се прилепиха към нея и майка й и то тъй фанатично, че не поглеждаха никои други братя и сестри, и не подържаха връзки с тях. Може би по внушение на самата Савка и майка й. Те гледаха на тях като на свещени особи с голямо уважение. Еднъж една сестра им казва: „Някой път като гледам, вие идвате от далече. Изразходвате енергия, средства и като дохождате, определяте се само към едно място. Не претендирам да се обърнете към мене. Знаете ли какви прекрасни сестри и братя имаме ние още? Хубаво би било и с тях да разговаряте, да се обогатявате от техният опит.“ Учителят призова всекиго по Неговия специален път, по особен начин. Какви богати и хубави опитности имат приятелите! Добре е да поддържате връзка и с тях и да се опознавате. Фанатизъмът и невежеството вървят ръка за ръка.
Пример из живота ни с Учителя
В Стара Загора живееше богат брат със семейството си, търговец – Мечеви. Той имаше двама сина и две дъщери. По едно време се разболе и наближаваше вече да си заминава. Тогава направи завещанието си, раздели имота и богатството си между децата си. Но по-малкия син, любимеца на бащата, успява да го убеди малко преди да си замине – да скъса първото завещание и да направи друго – в негова полза, като обещава на баща си, че той ще се грижи за сестрите си. Те са неопитни, да не би някой да ги излъже. А същевременно имота и богатството да се запазят цялото. Така той заграбва всичко, и на сестрите си нищо не дава.
Един ден Учителят като пътува из България, идва в Стара Загора. Посещава семейството Мечеви и сестрите се оплакват от малкия си брат. Учителят го извиква, застава строго пред него, хваща го за ръцете и му казва: „Защо ограби сестрите си? Поправи това, което си сторил, защото всичко ще изгубиш и не само това, но и като ходиш, ще пипаш с ръце стените.“ Братът обещава, но не изпълнява. Става промената на 9-ти [септември] вземат му всичко и на всичко отгоре хваща го диабет и той ослепява. Като се движи, пипа с ръце стените. Както каза Учителя, тъй и стана. [Бележка на съставителя. Виж „Изгревът“, т. 2, с. 300-301.]…

Приятелите се смущават, че ни вземали Салона, че спрели да четем беседите и да играем Паневритмията. На нас най ни прилича да живеем под големия небесен купол, да ни светят Слънцето, Месеца и звездите, вятъра да вее, горите да шумят, потоците да пеят. Това е Салона, който Бог ни е създал. Братството има най-хубавия Салон – под небесния купол, осветяван от Слънцето, Месеца и звездите, украсяван от горите, поляните и цветята, езерата и скалите. Той е проветлив, свеж и ароматен. Бог създаде и украси нашия Салон по най-красивия начин. Та какъв простор има тук! Какво движение, каква украса и светлини! Това е жив Салон, в него Бог говори. Нема какво да желаем по-хубаво. И в живота на Братството не е нужен Княза на този свят да го утвърждава, нито да го узаконява. По Божие благоволение съществуваме, а не по съизволението на човешките закони. Бялото Братство ни създава твърде неизменни канонизирани форми. То може да създаде и обреди, но не остава затворено и ограничено в тях. Син Человечески е господар и на съботния ден….

Всяка работа има свой ритъм. За да се извърши добре, трябва да се спазва нейния ритъм. Силата е в това. Не каква е твоята воля, а каква е Божията воля. Когато си в съгласие с Божията воля, нещата стават. Не мисли, че твоята воля ще стане. Твоята воля трябва да бъде в съгласие с Божията воля. „Не моята воля, а Твоята воля да бъде Отче!“, казва Христос. „Аз и Отец ми едно сме!“

Васко Искренов е в Лом. Там живее. Появява се на носа му малка, червена пъпчица. Той я мисли за обикновена, а тя била червен вятър. Разчовъркал той пъпката, а тя отива към окото. Положението му става тежко. Вечерта е на легло. Телеграфират на Учителя: „Животът на Васко е в опасност.“ Същата вечер Васко почувствал силна, електрична вълна да минава през него, освежава го, укрепява го и той сяда на леглото. Изведнъж от носа му потича кръв, олеква му, болестта минава. Васко почувства присъствието на Учителя. [Бележка на съставителя. Виж „Изгревът“, т. 7, с. 504.]“

Бележка на д-р Вергилий Кръстев: Той ги изваждаше от своите тефтерчета и ги записваше отново на стенограма, после ги четеше през микрофон, и аз ги записвах. Дойде определеното време и аз го задвижих този ролков магнетофонен запис около 24 часа. Прехвърлих го на касетки и ги предадох на Марийка Марашлиева да го прехвърли на машинописен текст. Това е много трудно! Пускаш да се слуша касетката 1-2 изречения, спираш магнетофона и записваш на пишещата машина онова, което си чул и запомнил. После връщаш магнетофонните ленти и проверяваш дали правилно си записал всичко. И така, изречение след изречение. Този материал бе задвижен 2003 г., но Марийка бе възрастна и тя спря. После този материал се предаде на Полина да довърши тази работа. Тя го въведе, Вихър направи разпечатката и сега се прави корекциите върху текста, и после ги вкарва в компютъра.

Така този материал е спасен от мен! При мен са неговите стенограми и магнетофонния му запис. И не можаха да ги откраднат от мен….“

[Бележка на съставителя. За „Мислите на ученика“ виж бележки на съставителя – „Изгревът“, т. 31, с. 110-111.] “

Чуйте от първо лице Борис Николов, наименувани от него като „Мисли на ученика“. Обемът на аудио-материала е огромен, и поради тази причина материала ще бъде разделен на няколко части: Борис Николов – архив, Борис Николов – Мисли на ученика; Борис Николов – Писма от затвора, Борис Николов – Разкази за Габрово, Борис Николов – Пътят н Ученика, Борис Николов – Спомени, Борис Николов – Окованият ангел. Ако сте любопитни какво следва – абонирайте се и ние всяка седмица ще ви изпращаме новите записи, които публикуваме.

Номерата в наименованието на записите описват първо номера на магнетофонната ролка (от 1 до 5) и после номера на пистата (от 1 до 4)

…“ Продължете да четете текста от записа тук.

Целия материал на Борис Николов е публикуван в том 32 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ Youtube