„Един от западните окултисти е намерил ключа чрез който превежда всяка форма в песен – мелодия. Цялото мироздание е хваление на Бога. Великите строежи вдъхновени, също са хваление. Формите са песен. Погледнете този плод, каква форма му е дадена! Един велик свят седи зад него. Чрез тази форма той разговаря с тебе. Това малко цветенце от ливадите мълчаливо свидетелствува за онзи красив свят, от който иде. Не минавай с безразличие карамфилчето, спри се, вдъхни аромата му. Наблюдавайте цветята, те имат израз както човешките лица. Изучавайте ги, те говорят. Вижте какво извикват те във вас, какви същества са работили над тази розичка, и с каква любов и разбиране! Вижте навсякъде хубавото, красивото, доброто и разумното и разумността, която се изявява. Това е Божествения живот.
Влезте в природата като в храм Божий, тя ще се отвори за вас и види, ще ви проговори. Човек, който разговаря с разумната природа, познава нейните закони и владее нейните сили. Такъв човек със самото си присъствие само създава здравословна атмосфера, отстранява беди и нещастия, носи благословение за всички. Човек трябва да изучава Всемирният език, да го разбира, за да влезе в Царството на Живата природа. Това се изучава в Школата на Учителя. Тук знанието е живот. Днес повече от всякога човек има нужда от това знание. …

Пример от живота ни с Учителя. Военната служба*
Повикват Учителя като младеж да Го преглеждат за войник. Учителят Се явява, одобряват Го. Приемат Го за войник, но Учителят казва: „Аз няма да служа войник.“ По онова време имало закон, според който един войник може да бъде освободен от военна служба, ако изтегли жребий на 20 хиляди билетчета – едно на което пише: „Освобождава се от военна служба“. Учителят бръква в сандъчето и изтегля жребието: „Освобождава се от военна служба“. От тогава Учителя никога не са Го търсили нито за войник, нито за запас.
Този случай ми е разправян от брат Епитропов, стария наш брат.[*Бележка на съставителя. Виж „Изгревът“, т. 2. с. 367.] Друг пример от живота ни с Учителя. Кучето**
През време на войните имаше специални закони, ограничения, военни положения, полицейски час. След 10 часа [вечерта] не се позволяваше движение. Учителят е бил на гости в дома на един приятел, военен, полковник. Заприказвали се вечерта, минал часа, разговора отишъл до 12 часа. Учителят става да Си отива, а полковника казва: „Учителю, останете да нощувате у нас. Има полицейски час. Наредбата е толкова строга, че и аз не ще мога да Ви придружа. За нас военните тя е още по-строга.“ Но Учителят му казва: „Няма нужда да ме придружавате, Аз ще си отида сам.“ Взема си сбогом и тръгва. Но още от вратата идва при Него едно голямо куче и тръгва с Учителя. Като наближават до някой пост, кучето се спира до патрула, обиколи го няколко пъти. Той си мисли, че това е проверка на постовете, отдава чест на Учителя и минава по-нататък. Така от пост на пост кучето придружава Учителя до вратата на „Опълченска“ 66. Когато Учителят пристига в къщи, като довежда Учителя до къщи, кучето си отива. Този пример Учителят ни е разправял лично, няколко пъти, но Той го привежда и в една от беседите Си.[**Бележка на съставителя. Виж „Изгревът“, т. 1, 2 изд. 2011, с.
546.]…

В съвременния човек се ражда идеята да направлява той Земята в космичното пространство, да му служи тя като козмичен кораб, да може той да я приведе към други Слънчеви системи, т.е. да коригира природата. Той пренебрегва Великия Разумен Свят, Който устройва всичко, Който му е дал това тяло, ум и сърце. Той Го отрича, като се откъсва от Него, иска да заеме Неговото място. Това е гордостта на Свръхчовека.
Това са все идеи на крайният индивидуализъм на запада. Това е зловещата сянка на свръхчовека, която пада върху човешкия ум и го помрачава. Човек без Бога е едно безумно същество, което и себе си мъчи и другите измъчва….

Звездите са клетки на Божествения организъм, следователно всяка е на своето място и извършва своята работа. И атомите са клетки на Божествения организъм. Какво величие, каква хармония, ред и порядък съществуват във Всемира! Какви закони и сили действат в него! Какъв чудесен козмичен кораб е Земята – Анхила, синята планета! Как е защитена тя, как е осветена, как се подържа живота на нея, какво е движението на въздуха и водите, какво върши светлината, какво са багрите и цветовете, какво богатство и разнообразие има в живота! Чудеса на чудесата! А това, разумното човечество с неговата красота, знание, изкуство, богатство, обществен живот, с неговият вечен копнеж към вечния живот.
Ние пътуваме в Козмоса с най-хубавия параход като туристи, пътуваме с комфорт, с всички удобства, посещаваме различни области на Вселената, според програмата на Разумния свят. Защото пространството е изпълнено с живот. То е пространство, защото има живот. Какви мисли ни посещават и какви чувства изпитваме, какви подтици идат в нас, какви идеи и стимули за творчество! Това е нашия разговор със съществата, които населяват Всемира. Времето е движение, а пространството е съзнаване на Разумните същества. Ние общуваме с целия Всемир. Не мислете, че човешките души са беззащитни, безпомощни, изоставени на произвола! Не! Глупакът мисли, че може безнаказано да ограби и унижи, или да оскърби едно слабо същество, да го пороби и да го насили. Не е така! Над всяка душа бдят велики, разумни същества! Всяка искра живот се охранява от велики закони. Никой няма право да я оскърбява и ограбва. Ако се опита и той, той ще срещне силната ръка на онези, които я пазят. Ето коя наука трябва да изучава човек.
Днес в това отношение човечеството тъне в невежество при всичките си знания. Мислите са дарове на Духа. Ние ги приемаме с благодарност. Това са Божии пратеници. Ние ги посрещаме с любов и уважение и почитание. Чрез тях Бог ни учи, придава ни Своята премъдрост. Така Той ни ръководи в пътя Си.“

Бележка на д-р Вергилий Кръстев: Той ги изваждаше от своите тефтерчета и ги записваше отново на стенограма, после ги четеше през микрофон, и аз ги записвах. Дойде определеното време и аз го задвижих този ролков магнетофонен запис около 24 часа. Прехвърлих го на касетки и ги предадох на Марийка Марашлиева да го прехвърли на машинописен текст. Това е много трудно! Пускаш да се слуша касетката 1-2 изречения, спираш магнетофона и записваш на пишещата машина онова, което си чул и запомнил. После връщаш магнетофонните ленти и проверяваш дали правилно си записал всичко. И така, изречение след изречение. Този материал бе задвижен 2003 г., но Марийка бе възрастна и тя спря. После този материал се предаде на Полина да довърши тази работа. Тя го въведе, Вихър направи разпечатката и сега се прави корекциите върху текста, и после ги вкарва в компютъра.

Така този материал е спасен от мен! При мен са неговите стенограми и магнетофонния му запис. И не можаха да ги откраднат от мен….“

[Бележка на съставителя. За „Мислите на ученика“ виж бележки на съставителя – „Изгревът“, т. 31, с. 110-111.] “

Чуйте от първо лице Борис Николов, наименувани от него като „Мисли на ученика“. Обемът на аудио-материала е огромен, и поради тази причина материала ще бъде разделен на няколко части: Борис Николов – архив, Борис Николов – Мисли на ученика; Борис Николов – Писма от затвора, Борис Николов – Разкази за Габрово, Борис Николов – Пътят н Ученика, Борис Николов – Спомени, Борис Николов – Окованият ангел. Ако сте любопитни какво следва – абонирайте се и ние всяка седмица ще ви изпращаме новите записи, които публикуваме.

Номерата в наименованието на записите описват първо номера на магнетофонната ролка (от 1 до 5) и после номера на пистата (от 1 до 4)

…“ Продължете да четете текста от записа тук.

Целия материал на Борис Николов е публикуван в том 32 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ Youtube