Лиляна (Цветана) Табакова

(1/14 януари 1906 г., Сливен – 1 април 1995 г., София)

(Из разговорите на Вергилий Кръстев с Лиляна Табакова)

Разказва Лиляна Табакова, в дома си, на 11.01.1991, 10:48 мин сутринта.

Лиляна Табакова том 34

Като тригодишно дете имах поставено гласче, естествено, колоратурно. В Сливен ме наричаха „славейчето”. Даже като минавах по улиците, ме сочеха. А на три години аз пеех на сцената в Сливен.
По-късно аз се явих в Музикалното училище в София на конкурсен изпит. Помня, че мама ми даде две сурови яйца в джоба и една игличка и ми каза: „Като наближи да те изпитват, ще направиш дупка, да изпиеш яйцето.” И от петстотин души, момичета и момчета, приеха само десет: пет момчета и пет момичета. Към петстотин души бяхме.
Но аз взех петгодишния курс за три години, като държах изпити и с частни уроци. Частни уроци взимах и държах изпити. Така че гимназиалния курс в Музикалното училище го взех за три години.
Завърших за 3 години. Не ме приеха в Държавната консерватория, защото бях няколко месеца по-възрастна от техните години, които приемат. Аз бях надхвърлила годините. Прибрах при родителите ми. Баща ми беше вече в Сливен главен технически и административен директор на фабрика „Стефан Стефанов”, с 800 стана.
А как решиха родителите ми да ме изпратят във Франция? Аз обявих гладна стачка.
Заминах. Обяви се конкурс за Екол нормал де мюзик и аз се явих там. С конкурс ме приеха в класа на мадам Гию – колоратурка със световна слава. Директор беше Алфред Корто – прочут пианист, шопенист, а негов замeстник – Аугуст Манжо – пианист, музикален критик и съосновател на Екол нормал де мюзик. Там завърших оперния и концертния отдел.

В Париж бях 4 години и половина.

Французите много държат на езика си. Всяка вечер ме караха да се изправя права и да държа в ръцете си „Животът на Шопен”, и да го чета на глас, за да добия французкия акцент. И ме спираха на всяка дума. За да получа аз бележка по френско произношение – имам 20 – най-високата оценка. На дипломния ми изпит присъстваха много известни певци от Гранд опера, Опера комик, от Петербургската опера в Париж – господин и госпожа Кедрови, Алфред Мажукин, концертен Харесаха ме, дадоха ми 5тенор със световна слава.

И когато се връщам в България, явявам се в Операта – искам дебют. Аз пея на френски. Добре, ама главният диригент Асен Найденов ми казва: „Не искаме тука на френски. Обърни цялата роля на български.” Това е – да я обърнеш – една година не ти стига. И уроци. Защо? Защото при френския може да има прибавена нотичка; а при българския да я няма. С цяла година закъсня дебютът ми, за да го обърна на български. Но го приготвих.
Харесаха ме, дадоха ми пет-шест пъти да изляза на сцената, като на всяко излизане почнаха да ми плащат. По 5 хиляди лева ми даваха тогавашни пари, едно след друго. Ама назначение нямах. Дълго време не ме назначаваха. Сега, докато дойде назначението, изваждаха ме в много роли, но се наложи да си сменя името. По кръщелно свидетелство съм Цанка Василева Табакова, а в дипломите – Цветанка Василева Табакова. Но в Операта имаше певица, също сопран, Цветанка Табакова и от Художествения съвет ми предложиха: „Съгласни ли сте, пак ще турнем името Табакова, но трябва да сложим друго име, а не Цветана, за да не се смесва и бърка с името на певицата Цветана Табакова. Аз се съгласих.

И затова аз мислих, мислих и си сложих името Лиляна. Станах от Цветана на Лиляна Табакова. Но в Операта не ме позоваваха по име – нито Лиляна, нито Табакова, а пренебрежително казваха за мен: „Онази там, дъновистката.” Беше ми обидно. Аз не съм дъновистка, а искам да бъда ученик на Учителя Дънов. И да остана ученик за Веки веков.

ПЕСЕНТА „НОВОТО БИТИЕ“ – ПЪРВИ БОЖЕСТВЕН ДЕН. 7.12.1941 г.[неделя], Изгрева, София

Днес съм свободна. Репетициите ми се отмениха. Ние с брат Христо дойдохме на Изгрева и той ме заведе при Учителя. Той като че ли ни очакваше. Щом се озовахме пред вратата на салона и Учителят слезе по стълбата, и ни прие в долната стая.
– Учителю, Христос пеел ли е?
– Христос донесе на земята новото пеене. Той коригира фалшивия тон на Адама със Своята саможертва на кръста и Любов към человечеството.
Христос внесе в пеенето най-мекия елемент – Благостта и Милосърдието! Първите тайни на мистичната школа по пеене Той се откри на своя пръв ученик Йоан и на Мария, и Марта – сестрите на Лазара – с една магическа песен.
Учителят извади най-хубавата Си цигулка и засвири една мистична мелодия. Той запя след малко същата мелодия с думи. Аз започнах да записвам първо думите и после и мелодията.
Какво слушам, почнах да пея с Него, веднага. Брат Христов започна да пише думите. Той не може да записва ноти. Аз извадих нотна тетрадка, да пиша нотите. Той спря да свири и каза: „Само думите може да запишете. Ти ще научиш мелодията наизуст. Ти за колко време можеш да научиш една роля в Операта?” – „Имала съм случай – за двайсет деня.”
– Ти, когато заучиш тази мелодия, каза Учителят, ние ще изненадаме братята и сестрите след беседата в салона. Ти ще я пееш и Аз ще свиря с цигулка.
– Забелязах в този момент, че брат Христо се просълзи от радост и благодареше на Учителя. Ние с него записахме думите:

В начало Бог създаде небето и земята.
А земята бе пуста и неустроена, нямаше ред по нея.
И тъмнина бе върху бездната.
И Дух Божий се носеше над водите на живота.
И рече Бог: Да дойде красивата Виделина.
И тя се яви в своята светлина.
И видя Бог, че тя бе Добро.
И Бог раздели светлината от тъмнината.
И нарече Бог светлината „ден“, а тъмнината – „нощ“.
И стана вечер, и стана утро, ПЪРВИ ДЕН!

Тези са думите, които Учителят пееше с Божествения Си глас, като същевременно пригласяше с цигулката Си.
Учителят с голямо търпение повтаряше мелодията, за да я науча наизуст. Брат Христо също пригласяше с нас.
– Ние ще го изпълним в 5 часа сутринта пред братята и сестрите, каза пак Учителят.
Тази сутрин (17.01.1942, събота) отидохме рано при Учителя. Спах предната вечер на Изгрева. Ние с брат Христо седнахме на посочените ни столове от Учителя и аз тихичко изпях ПЪРВИЯ ДЕН от „Сътворението на света“.
– Аз си го свиря и на пианото, Учителю! Ако се нотира, ще може да му се направи акомпанимент.
– Не, сега тази песен няма да се нотира, каза Учителят. Ти ще си записваш само думите.

ПЪРВИЯТ ДЕН започва от тона ДО;
ВТОРИЯТ ДЕН ще започне от тона РЕ. И така, докато се изпеят седемтях дена. Вторият ден ще бъде по-сложен, но по-къс.
(…)
И ми казаха: „По случай Първи май и по случай, че Вие изнесохте „Отвличане от Сарая” с поздравление на Тито Скипа37, световния тенор, идеално изнесохте, трябваше да Ви покачим категорията. Ние сега ще я смъкнем, защото Ви предупреждаваме за последен път: Aко Вие продължавате да ходите там горе, където Партията е решила да бъде унищожено това движение, ще последва уволнение!”
Това беше 1948 година. И ме уволниха, не мина много време и ме уволниха.“

След това животът на колоратурното сопрано й поднася непрекъснати предизвикателства, но тя продължава да пее и оформя „Окулта школа по пеене“, както и бъдещото издание „Съзвучия от миналото“. Начертава донякъде музикалната Пентаграма. С Вергилий Кръстев говорят не веднъж през години, като чак през Януари 1991 се съгалсява да бъде записана от него и да разкаже повече от своите опитности. Няколко години след това си заминава, като не успява да дочака издаването на нейния том в „Изгревът…“, който е забавен, поради липса на материали, включени в концепцията на съставителя. За работата й с Вергилий Кръстев и всички материали, които тя доброволно е предала и после си ги е поискала вижте повече в „Изгревът…“ том 34. Нотния материал, който е стигнал до д-р Вергилий Кръстев не е никак голям и се работи по неговото дигитализиране и издаване. Ако някой има архивни ноти от нея, други архивни материали за нея, снимки, или аудио-записи на гласа й като млада (за съжаление такива не намерихме) – молим най-искрено да сподели с нас, за да оставим образът на примата цялостен и колоритен така, както е бил в действителност!
Предстои издаването на том, свързан с Кръстьо Христов и всички останали материали, които имаме ще бъдат публикувани там.
Дотогава може да видите нашия Концерт-рецитал, посветен на колоратурното сопрано, както и да чуете нейните разкази от първо лице в „Изгревът Говори – Лиляна Табакова“