Откриваме он-лайн рубриката „Духът на истината и духът на заблуждението“, в която ще споделяме наблюдения, свързани с мисията ни на изследователи, библиографи и архивисти на материали, свързани с учението и Школата на Учителя. Или поне на онази част от документите, която е стигнала (или стига) до нас, т.е. до която имаме непосредствен достъп.

Изказваме благодарност на хората с будно съзнание, които в своите търсения се обръщат към нас за разяснение на някои въпроси и ни предоставят допълнителни материали и информация за съвременното отношение към учението, Учителя и Словото. Изследването, на което сме се посветили и по което работим активно, е многолико и не успяваме да видим и да регистрираме всичко, което се случва по отношение на беседи и материали, свързани с Учителя и Школата.

На Вас, хората със стремеж към Истината, благодарим за съдействието и винаги може да разчитате на нашата съпричастност в изясняването на неясни или спорни моменти появили се по пътя на търсенето ѝ. Тази дейност е част от мисията ни и е свързана единствено и само с историята на събитията и учението на Учителя в България.

На 27.03.2025 г. получихме запитване за произхода на беседите в книгата със заглавие: „В начало бе“, на издателство Бяло братство от 2003 г. (виж https://uchitelia.com/IB/Parvi_izdania/NB/NB-1914-1916-V_nachalo_be.pdf или в „беседите на Учителя“ в търсачката beinsa.bg).

За да отговорим на запитването направихме проучване, и ви предоставяме резултатите и мнението ни:

1-во. Книгата ни посрещна с пояснението:

„Неделните беседи в тази книга са изнесени от Учителя Беинса Дуно през периода 1914-1916 г., но първоначално не са поместени в поредиците „Сила и Живот“. Ръкописите на стенограмите им са съхранявани през годините на XX век от Борис Николов и през 2002 г. са открити в частен архив. Архивът съдържа допълнително и две непубликувани досега беседи, изнесени на 22 март (1917 и 1919 г.) по случай Празника на пролетното равноденствие.

Представянето на източника на беседите предизвика съмнения и въпроси за техния вид и произход:

В архива са намерени само стенограмите на беседите (те могат да бъдат само ръкописни), които в последствие са дешифрирани?

Ако случая е такъв, задължително се посочва името на този, който ги е дешифрирал (по Закона за авторското право). Публикуването на самата стенограма или част от нея е доказателство за съществуването ѝ, което се практикува при всички архивни документи. В книгата не намираме тази информация.

В архива намерени лиса дешифрирани същите беседи?

И в този случай един сериозен издател би предоставил на читателите си частица от това откритие, като приложи сканирана страница от откритите беседи.

С изясняването на тези въпроси, може би ще се отговори и на въпроса на какво основание тези беседи са включени като Слово на нашия Учител? Какви доказателства могат да бъдат представени? От въвеждащите думи не се разбира.

Какъв е приноса на отбелязания като редактор Димитър Николаев Калев – редактор на текста или издателски редактор?

2-ро. Ние, които четем, описваме и се стремим да прилагаме Словото, бяхме изключително заинтригувани от новите и „непубликувани“ беседи и решихме да проверим за тях в наличните ни ръкописни (машинописни) и печатни каталози на личности, за някои от които знаем, че са познавали Словото и Учителя. Разбира се, никога не се изключва възможността някой да е пропуснал нещо.

Трябва да отбележим, че са правени много опити за съставяне на списък на книгите с беседите и лекциите на Учителя, но малко са тези, които освен тези данни, посочват и заглавието на самата беседа, датата на нейното изнасяне и други данни. Стенографката на Учителя, Елена Андреева, поставя началото на такъв подробен, изчерпателен каталог, със сведения от първа ръка за всяко заглавие.

А) В оригиналния каталог на Елена Андреева (130 страници машинописен текст) – посочените като нови и неиздавани беседи, „изнесени на 22 март (1917 и 1919 г.) по случай Празника на пролетното равноденствие“ – липсват.

Б) В издадените подробни каталози след 1994 година, като тези на Тодор Ковачев (София, 2004), Светлана Христова (София, 2004 г.) – търсените заглавия на посочените като нови и неиздавани беседи, също липсват.

В) В изчерпателните каталози на Асен Чилингиров (Берлин, 1995) и Лалка Кръстева (1998 г.), намерихме само една от „новите и „неиздаваните“ беседи“ („Кръстът“, 22.03.1917 г.), но под друго заглавие – „Без товар“.

„Неиздадената“ беседа (22.03.1917) е отпечатана през 1994 г. в книгата „Искайте Сила, имайте Вяра“ на ИК Всемир, с. 76–80. (книгата съдържа извънредни беседи, писма и разговори в периода 1914–1919 г.).

3-то. Сравнителният лексикален анализ на двете беседи „Кръстът“ и „Без товар“ (виж първите и последните им страници) ни поднесе поредното разочарование.

Независимо от липсата на сканиран текст от страна на издателствата, разликата в изказа между беседите е повече от очевиден.

Не знаем доколко е възможно издателство „Всемир“ да си е позволило някаква редакция в конкретната беседа, но при работа с негови издания и множеството проверки, които сме правили, сравнявайки ги с наши архивни документи може да заявим, че са били коректни в представянето на информацията.

Разликите в текста на двете беседи са толкова големи, че може да охарактеризираме беседата „Кръстът“ като зле преразказана, с нетипични за Учителя изрази и думи, в сравнение с публикуваната в книгата на ИК Всемир.

Защо приемаме за най-близко до оригинала текста на беседата „Без товар“?

Повече от 30 години работим със Словото на Учителя, представено в ръкописни текстове, стенограми, различни редакции, описи и издания. Езиковите и речеви единици, използвани от Учителя имат своята характерна, само за него, специфика – думи, начин на поднасяне (словоред), словосъчетания и др.

4-то. Изводи

Всички беседи в книгата на издателство Бяло братство: В НАЧАЛО БЕ: неделни беседи 1914–1916. Ред. Димитър Калев. София, 2003. ISBN 954-744-033-0, носят почерка на същия неубедителен опит да ни представят „Словото на Учителя“.

Липсата на обосновка от страна на издателството, поради изминалите 22 години от издаването на книгата (може и да не я получим) не ни обезкуражава да потърсим още отговори от собственика или собствениците на този личен (частен) архив, уверени, че неиндефицирания източник не може да се приеме за достоверен източник.

Примери за възможности за грешки в нашата работа имаме хиляди: Преписи, резюмета, опити за преразказ на беседи са правили много личности по време, а и след заминаването на Учителя; Беседи, без заглавия или върху които не е отбелязан преводача, а заглавията не фигурират в каталозите. В тези случаи лекциите и беседите, може и да се доближат до стила на Учителя, но ние НЕ ги определяме като част от Неговото Слово. Определяме авторството само след като е направен пълен анализ на въпросния „оригинал“ – почерк, правопис, хартия, мастило ….; място и време на провеждане (информация за присъствието на Учителя в този ден) и други на пръв поглед малки, но много важни подробности.

Например:

• Доказахме с архивен материал (сканиран и представен) и задълбочено проучен и анализиран, че скрижалът „Хио-Ели-Мели-Месаил“ НЕ е издаден през 1900 г., както се тиражираше (всички издания до 2023 г.), а през 1897 г. (виж том 36от поредицата „Изгревът …“, както и самостоятелното издание с подробен анализ и сравнение на всяка дума от първите три издания на Хио-Ели-Мели-Месаил
• Уточнихме и се обосновахме за годината на раждането на д-р Миркович – 1825 г. с проучените над 20 източника (книги и периодика), сортирани и анализирaни. Резултатът от проучването е публикуван в книгата „200 години от рождението на възрожденеца енциклопедист д-р Георги Вълков Миркович (1825 – 1905) – лекар, революционер, просветител и общественик: справочник с ръкописни и печатни свидетелства“ (София: Житен клас, 2025), подготвена и издадена за честването му в град Сливен

Работата на изследователя, библиографа и архивиста е трудоемка, но си заслужава заради резултата, с който разкрива една малка частица от заобикалящите ни загадки.

Пожелаваме на всички, които четат Словото, да упорстват, развият и се доверят на усещането за хармонична връзка с Учителя и по този начин, всеки сам за себе си ще може да разграничи оригинала от фалшификата, преразказаното или редактирано Слово.

Сем. Пенкови