Светослав Георгиев Печеников (Славянски)

(1907 – 1978)

Биография. Из „Изгревът…“ том 6

Разказва Надка Кьосева (Надежда Георгиева Кьосева)

Брат ми е роден през 1907 г, в Станимлъка, Асеновград (виж и Надка Кьосева – линк)

Брат ми е завършил Втора мъжка гимназия, отдели се от къщи и отиде да живее на Изгрева. Намерил е това общество. Направи си къщичка. С кого е влязъл във връзка, точно не знам.

Направи къща там и остана там. Баща ми беше в ужас, че е станал дъновист. Баща ми не беше съгласен, защото имаше приказки разни.

Ние с брат ми си бяхме обещали никога да не се женим и да работим за Братството. Той имаше едно място под Изгрева и казваше: „Ще направя там един дворец, който ти ще го ръководиш и ти ще приемаш от цял свят нашите братя, ти ще ги посрещаш“. И аз бях на седмото небе, разбира се. Добре, но по-късно той беше на Рила и като се връща ми каза: „Виж какво, аз ще трябва да се оженя за Люба“. Викам му: „Как така, нали обеща!“ „Трябва да се оженя, налага се.“ „Е, викам, щом трябва…“ И така те се ожениха. Тогава се наложи да се разширяват. Баба Данка и Димитрий отидоха по-долу при Анка Каназирева в една къщичка отделно. Останахме аз и Славчо, дойде и Люба и той почна да разширява къщичката, почна – хол, кухня, баня. Аз останах там. Ходех на училище още. Ожени се Славчо за Люба. Мен ми беше много кисело. Не мога да кажа „не“. Тя беше агрономка в Агрономическия факултет, с висше образование, много умна жена беше всеки случай. Аз останах вкъщи като същевременно домакинствах и ходех на училище. Идваха те вечерно време, приказваха си аз ходех на училище.

През 1934 г. се роди Бубка. Първата дъщеря на Славчо, Людмила. Аз я отгледах. Те бяха на работа. Славчо имаше един циклостил на ул. „Клементина“ № 11, сега „Ал. Стамболийски“. Там му беше бюрото. Работеше с циклостил и аз много често съм ходила там и съм въртяла ръчката, по който начин се печаташе разни неща, на ръка. На „Стамболийски“ № 11. Там беше бюрото му. И аз ходех да помагам така. Мисля, че и с беседи се занимаваше. Той пишеше и после вече имаше печатница и издателство „Безсмъртни мисли“ на ул. „Гурко“ 22. Там после бомба го удари.

Когато откри издателство, тогава си промени името от Печеников на Славянски и баща ми се разболя от мъка и тогава пропуши. Чрез Държавен вестник Славчо си беше променил фамилното име и сега децата му носеха името Славянски. Баща ми се поболя. Един син и си промени името. Заради издателството.

Той много контактуваше с Учителя. Той ходеше на Рила, Славчо уреждаше всичките там, за конете, за превоза. Помня, аз бях там, още от Изгрева тръгването, групите. Славчо винаги организираше отиванията на Рила. Правеше денкове за транспорта, опаковаше храната, говореше с конярите. В тези ранни години аз не бях ходила на Рила, но изгревяни всяко лято отиваха там да летуват. Елена Андреева шиеше палатките за там.

Славчо започна да издава Библиотека „Безсмъртни мисли“. Имаше нещо като печатница на ул. „Гурко“ № 22, но по-късно бомба удари всички тези негови. Цялата печатница бомба я удари на „Гурко“ № 22.

Из том 6 на „Изгревът…“