Резюмета на томовете от поредицата „Изгревът на бялото братство, пее и свири, учи и живее“

Издателство Житен клас

ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО – ПЕЕ И СВИРИ, УЧИ И ЖИВЕЕ

Спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител Беинса Дуно

Събрал, подбрал, записал, съхранил и представил
Вергилий Николов Кръстев – съставител и редактор

 

Началото

 

Началото на тази поредица отбелязва приключването на един период от четиридесет и пет години – 1945–1990 година – предварително обозначен от Всемировия Учител Беинса Дуно като епоха на труда и определена от Него, че ще трае точно четиридесет и пет години.

Съставителят на тези томове е работил целенасочено двадесет години с представените автори, строго индивидуално и в пълна нелегалност, поради опасностите, които съществуваха през онези години – вилнееше стихията на опустошението, целяща да унищожи Словото на Всемировия Учител, движена от онези Сили, които разрушиха „Изгрева”, които горяха и претопяваха томчетата с беседите Му, за да не остане нито следа от пребиваването на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство между българите и славянството.

И днес продължава разрушителната дейност на тази стихия с нови методи и похвати: редактиране на запазеното Слово, музика и песни, изваждане на цитати от контекста на беседите и тълкуване за лични цели, неспазване на основни правила дадени от Учителя за работа със Словото и за братския живот и още, и още, на пръв поглед малки, но с големи последствия, отклонения от напътствията и препоръките на Всемировия Учител Беинса Дуно.

В книгите всеки автор е представен със своята неповторима индивидуалност, и разказва за Учителя и Словото, Школата и приятелите, за събитията, опитностите и последствията. Понякога една и съща личност или проява е видяна и възприета по различен начин – и така картината оживява.

Школата на Бялото Братство в България не е религия и идолопоклонство, не е външна организация, нито партия, нито общество на съмишленици и последователи на Петър Дънов. Школата на Великия Учител е Живот и Сила за онези, които четат, проучават Словото Му и Го прилагат в живота си.

И спомените на учениците в тази Школа трябва да покажат, че човек прави днес първите си стъпки в Пътя на ученика. Този Път ще намерите в Словото на Великия Учител Беинса Дуно.

Том 1

 

ВСЕМИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО И ЖИВОТА НА ИЗГРЕВА

Книгата е панорамно въведение в живота на Школата на Всемировия Учител Беинса Дуно с подбрани разкази на някои негови ученици: Ангел Михайлов, Борис Николов, Галилей (Гавраил) Величков, Елена Андреева, Мария Златева, Мария Тодорова, Нестор Илиев, Николай Дойнов.

Спомените, опитностите, случките и събитията, приложените исторически материали и документи представят една обща картина с личности привлечени от Духа Беинса Дуно – посещаващи беседите му, за които философските и житейските му напътствия и приложението им в ежедневието е практическата проверка на учението; както и недоброжелатели с критики и постъпки, които са и изпити за всеки чул, прочел, изопачил и разпространил непроверени думи и случки.

В студията КОСМОГОНИЯТА, СЛОВОТО и МУЗИКАТА НА ВСЕМИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО, д-р Вергилий Кръстев пояснява и подчертава смисълът и значението за човешката еволюция на появата на Учителя Дънов сред българите и славяните.

Представена е и целта на поредицата в „Библиотека Житен клас“ – запознаване със закона на Школата: опитността на един ученик е опитност на цялата Школа. А когато се съберат опитностите на учениците в тази Школа, ще се представят реализираните закони от Словото на Всемировия Учител – Беинса Дуно, което е Слово на Живия Бог и е Слово на Бога!

2. доп. изд. София: Житен клас, 2011. 832 с., 142 с. ил.
   ISBN 978-954-9915-18-1 (т. 1)

Том 2

 

РАЗГОВОРИТЕ С ДУХА ГОСПОДЕН И ЖИВОТА В ПЪРВИТЕ ГОДИНИ НА ШКОЛАТА

Сборникът представя сакрални думи на Учителя запазени от Мария Михайлова Тодорова (1898–1976) – РАЗГОВОРИТЕ С ДУХА ГОСПОДЕН: приети от десницата на Учителя и поднесени за учениците от Школата на Всемирното Велико Бяло Братство (Седемтях Разговора с Духа Господен: записани от Учителя Дънов, 25 юни – 8 юли 1900 г.; Избранникът Божий и Вождът на Истината: записани от Учителя Дънов, 20 септември 1898 г.; Трите неща: записани от Учителя Дънов, 1 октомври 1900 г.)

Представени са и спомените с и за Учителя Дънов в първите години на Школата и на друг ученик – Борис Николов (1901–1991) – Пътят на ученика; Примери из живота ни с Учителя – стенографиране, дешифриране, редакция и отпечатване на беседи и резюмета, наряди, задачи в Школата, за Класа на добродетелите, търновските и младежките събори, създаване на Просветния съвет и Редакционния комитет, издаване на вестници и списание, за „Заветът на цветните лъчи“, правила за работа с Пентаграмата, за знамето на Бялото Братство и Антиминсът, първата сказка на Учителя и френологичните карти, интернирането му във Варна, комуната в Русе, за братските песни и песните на Учителя, Паневритмията, музиката като педагогически метод, за цигулката на Учителя, спиритистите в Школата (на Изгрева, Варна, Казанлък), за разпита на П. Дънов в Обществена безопасност (21.07.1925) и бомбардировките над София и Изгрева и др.

София: Житен клас, 1995. 403 с., 14 с. ил.
ISBN 978-954-90041-1-2 (т. 2)

 

 

Том 3

 

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ, ОПИТНОСТИ, ОТКРОВЕНИЯ, ПРЕДАТЕЛСТВА И СЪДБИ

 

Годините прекарани в близост до Учителя Дънов и запазените записки на Борис Николов (1901–1991) са източник на увлекателни разкази за живота на много от учениците на Изгрева, спомени за екскурзиите с Учителя по планините, за Окованият ангел на Изгрева.

Споделените опитности за творчеството на учениците, за влиянието на Словото на Учителя, за предателства и съдби ни предоставят теми за размисъл и поуки.

Вергилий Николов Кръстев (1938–2018) ни поднася, от и с документи, мисли и размисли, подбрани срещи с Всемировият Учител и Бялото Братство, откровения за новата епоха, за учението, за мисията на славянството. Подчертава необходимостта от прилагането на Учението и мнението на Учителя за уставите и непослушанието на последователите му с с решението за регистрацията на Духовно общество „Бяло Братство“. Проследява причините за разрушаването на Изгрева и хрониката на събитията – 1945–1990 г., 1990–1999 г., 1999–2035 г.

София: Библ. Житен клас, 1995. 400 с.: с факс.
ISBN 954-90041-2-8 (т. 3)

 

 

Том 4

 

СКРИЖАЛЪТ „ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ – БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО“. ОПИТНОСТИ И ПРОЯВИ НА ДВЕТЕ ЛОЖИ В ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

 

Книгата ни запознава със Скрижалът на Духа Беинса Дуно: ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ – БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО (8.10.1898 г.) и размислите на д-р Вергилий Кръстев за Завета на Бога Елохим – Отец на светлините и Елохил – Ангелът на Завета Господен, оповестил чрез Словото „Призванието“; за Славянската писменост и Небесният Божи знак Ѣ.

Споделени са и опитностите на някои от живите участници в Школата на Учителя Дънов: Гаврил (Галилей) Велев Величков, Драга Михайлова, Илия Узунов, Методи Константинов, Нестор Илиев.

В новият, авторски (на д-р Вергилий Кръстев), раздел, вдъхновен от I Йоаново посл. 4:6 („Ние сме от Бога. Който познава Бога, нас слуша, който не е от Бога, не ни слуша. От това познаваме Духът на Истината и Духът на Заблуждението“):

ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО – са публикувани коментари и отзиви за проявите на двете ложи по време на Школата и присъствието им в съвременните, актуални събития, в очерци и поучения за слушатели, последователи, ученици в Дух, в Слово и в Дело на Всемировият Учител Беинса Дуно.

София: Житен клас, 1995. 656 с., 16 с. снимки
ISBN 954-90041-4-7 (т. 4)

 

 

Том 5

 

ПЪТЯ НА ЕДНА ДУША ОТ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА НА ВСЕМИРНОТО БЯЛОТО БРАТСТВО – МАРИЯ ТОДОРОВА

 

Летопис за пътя на една вярна душа споделяща опитности от вътрешната Школа на Всемирното Бялото Братство в България – частната ученичка на Учителя – Мария Михайлова Тодорова (1898–1976).

Запознава ни с началото и разрастването на Изгрева, със забавни истории и изпитни ситуации с ученици и приятели от страната и чужбина, със съборите, комуните, с наряди и писма от Учителя, с Класът на добродетелите, астрологията, екскурзиите, външните и вътрешни методи на работа, с мисли за семейството и Школата, със Заветът Господен, отражението в човешката съдба и човешката карма.

Споделя спомените си на свидетел на емоциите и дисхармонията в Братството, на борбата против Учението и Учителя, на престоя в Мърчаево и заминаването на Учителя – всички събития и опитности свързани с вътрешния изпит на ученика и на Учителя.

София: Житен клас, 1996. 736 с., 16 с. ил.
ISBN 954-90041-5-5 (т. 5)

 

 

Том 6

 

ЗАДАЧИ И ОПИТНОСТИ В ЕЖЕДНЕВИЕТО НА БРАТСТВОТО НА ИЗГРЕВА, В РУСЕ, ВАРНА И КАЗАНЛЪК

 

Биографични данни, първи срещи с Учителя, писма от Учителя и между учениците, събитията по родните им места, за дейностите и в общностите Бяло Братство в Русе, Казанлък и Варна.

Разкази за приятелите на Изгрева и за екскурзиите на Рила и на Бивака, задачите им в Школата, опитности от изпитаните методи за работа, формули и още много ежедневни случки и духовни откровения от живота на приятелите:

Анка Венкова, Богдана Николова, Василка Камбурова, Велик Константинов, Геновева Жекова, Георги Драганов, Георги Йорданов, Георги Сотиров, Гита Рангелова, Донка Илиева, Донка Кънева, Емилия Михайловска, Жеко Вълканов, Златка Георгиева, Иван Сечанов, Иванка Петрова, Йордан Бобев, Йорданка Колева, Кина Рангелова, Колю Йорданов, Крум Въжаров, Люба Стойкова, Маргарита Стратева, Марийка Марашлиева, Марийка Харизанова, Марин Камбуров, Мария Райчева, Надежда Печеникова (Кьосева), Наталия Чакова, Никола Гръблев, Никола Ватев, Олга Байрамова, Паню Балдъров, Паню Славов, Паша Белева, Пенка Краева, Петър Камбуров, Райна Георгиева, Райна Каменова, Райна Каназирева, Русава Стойчева (Георгиева), Симеон Арнаудов, Станка Тотева, Стефанка Петрова, Цанка Екимова.

София: Житен клас, 1996. 752 с., 32 с. ил.
ISBN 954-90041-6-3 (т. 6)

 

 

Том 7

 

УЧЕНИЕ, ДВИЖЕНИЕ, ПРИЛОЖЕНИЕ И ПОУКИ В ШКОЛАТА. ПЪРВИ ГРУПИ ОТ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ В ЧУЖБИНА

 

Случки от екскурзиите на Рила и на Витоша – местността „Присоите”, за строежът на кухнята на 7-те рилски езера, за съдбата на братската градина и братското лозе в Търново.

Споделени откъси от беседи и спомени за влиянието на Учителя върху световните събития, за проявите на ясновидците на Изгрева, за небесната Паневритмия.

Значението и въздействието на музиката, астрологията, нумерологията, френологията, алхимията и хиромантията върху живота на учениците.

Запознаване с част от кореспонденцията на Учителя и тази между учениците, поглед върху дейността на Сливенското братство и създаването на първите групи с последователи в Италия и Париж, и с лъжеучителя Михаил Иванов.

Всички тези събития и спомени са запазени и споделени от Ангел Вълков, Анина Бертоли, Анка Петрова, Атанас Минчев, Боян Боев, Боян Златарев, Васко Искренов, Величка Няголова, Веска Козарева, Георги Йорданов (Добрев), Гради Минчев, Драган Петков, Елена Казанлъклиева, Йотка Младенова, Лиляна Младенова, Любка Хаджиева, Крум Божинов, Мариета Бертоли, Мария Младенова, Никола Нанков, Радка Левордашка, Стефка Няголова, Стоянка Драгнева, Темелко Гьорев, Тодор Ковачев-внук, Цанка Екимова, Цветанка Нанкова.

София: Житен клас, 1997. 704 с., 24 с. (63 снимки)
ISBN 954-90041-7-1 (т. 7)

 

 

Том 8

 

ИСТИНСКИЯТ ИЗГРЕВ, СЛОВОТО, МУЗИКАТА И КАРМАТА НА БЪЛГАРИЯ

 

Как трябва да изглежда Изгрева – план и образец на истинския дом; музиката, песните (подробно за „Мирът иде“, „Ще се развеселя“, „Добър ден“, „Мусала“) и Паневритмията.

Кой и защо редактира Словото. Преводи на английски на Словото и Паневритмията.

Какъв трябва да бъде ученика; живота в Казанлъшкото братство. Бомбардировките на София, побоят на Учителя и кармата на България – теми поднесени от свидетелите на тези дни: Величка Няголова, Веска Величкова, Виола Йорданова, Димитрина Антонова, Димитър Грива, Катя Грива, Мария Арсова, Никола Нанков, Райна Констанцева, Ружа Кисьова, Стоянка Илиева, Симеон Симеонов, Теофана Спасова, Тодор Маринчевски, Филип Стоицев, Цветана Нанкова, Юрдан Симеонов

София: Житен клас, 1998. 736 с., 48 с. ил.
ISBN 954-90041-8-X (т. 8)

 

 

Том 9

 

ДУХЪТ НА СЛОВОТО И СЪДБАТА НА „БЯЛАТА МАКЕДОНКА“, СТЕНОГРАФКАТА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА (1899–1990)

 

Документален разказ на очевидец на живота на Учителя по време на Школата, който споделя лични спомени и опитности, като и тези на приятели и свидетели на записване, предаване, приемане и прилагане на Словото Му.

Включените архивни документи допълват и осветяват взаимоотношенията между учениците и последователите на учението на Учителя Дънов.

В рубриката ДУХЪТ НА ИСТИНАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ, ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ – БЕИНСА ДУНО И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО В ЕЗИЦИТЕ И ДУМИТЕ НА ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ, д-р Вергилий Кръстев разглежда с доказателствен материал допуснатите отклоненията при издаване на Словото, музиката и Паневритмията, борбата за съхранение на архивните материали и мотивите за тези постъпки.

София: Житен клас, 1999. 864 с., 48 с. ил.
ISBN 954-90041-9-8 (т. 9)

 

Том 10

 

ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ В АЙТОС И ЯМБОЛ

 

Всеки град и място има своя история и особености, като хората, които го населяват, и спомените за срещите и случките са индивидуални.

Запознаваме се с животоописанието на верния ученик Георги Куртев, дейностите в общностите Айтоско и Ямболско Бяло братство, с първите срещи с Учителя, ще се запознаем със сказки по френология и хиромантия, беседи, наряди, съборите в Айтос, Търново и на Изгрева, писма от и до Учителя, и между приятелите, емоциите около Устава на Братството – това са само няколко щрихи от вълненията, поуките и опитностите записани и коментирани от д-р Вергилий Кръстев.

Спомени и лично творчество са споделени от Борис Николов, Боян Боев, Верка Куртева, Георги Дюлгеров, Георги Куртев, Георги Попов, Георги Събев, Дора Куртева, Еленка Чиликова, Желю Николов, Йорданка Попова, Мария Тодорова, Надка Боева, Надка Куртева, Николина Попова, Мария Попова, Румяна Ганева, Сава Калименов, Тодор Абаджиев, Тодор Попов.

Отделено е място и на дискусиите около архива на Анина Бертоли.

София: Житен клас, 1999. 784 с.,112 с. ил.
ISBN 954-9915-01-8 (т. 10)

 

 

Том 11

 

АНТИМИНСА. СИНАРХИЧЕСКАТА ВЕРИГА НА ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО – ПРОТОКОЛИ И НАРЯДИ.

МОЛИТВИ, ЛОЗИНКИ, МОТА, ФОРМУЛИ

 

Запознаване с вида и предназначението на Антиминса (подвижен свет олтар), като материала е допълнен с някои насоки за работа с него. Представена е и историята на Антиминса от Откровението и преносителя му в България – отец Константин Дъновски, по време на Българското Възраждане във Варна, отразено в документи. Това е период на подем на българската духовност – очертан в статии и споделени мисли от Учителя.

В тези години е изградена и Синархическата верига, като дейността й е документирана с протоколи и наряди.

Събрани и публикувани са и Съкровени слова – молитви, лозинки, мота и формули на Всемировия Учител Беинса Дуно за учениците на Всемирното Велико Бяло Братство.

Борбата за късчета от тази история е отразена в рубриката ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО от д-р Вергилий Кръстев, който проследява, коментира и документира деянията на человеците земни към архивните материали от времето на Школата.

Приложение: Плакати (Антиминс; Неръкотворен образ)

София: Житен клас, 1999. 836 с., 64 с. ил.
ISBN 954-9915-02-6 (т. 11)

 

 

Том 12

 

СИНАРХИЧЕСКАТА ВЕРИГА, БЕСЕДИТЕ ПРЕД СЕСТРИТЕ,

КЛАСЪТ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ, ПЕНТОГРАМА И АНТИМИНСА

 

Събитията и работата на Синархическата верига може да се проследи в многобройните публикувани документи (наряди, упътвания, писма, беседи и разговори).

Отразено е и отношението на Учителя за ролята, мястото и значението на жената в Школата и за човешката еволюция в беседите пред сестрите и Окултният клас на „Класът на Добродетелите“.

Специално внимание са получили Пентограмата и работата с нея, и Антиминса, и връзката му със „Завета на цветните лъчи на светлината“.

В рубриката ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО, д-р Вергилий Кръстев отново е по следите на архивите на Анина Бертоли, Цанка Екимова и Боян Боев.

Приложение: Плакати (Черно-бяла и цветна Пентаграма)

София: Житен клас, 1999. 904 с.: с ил., 40 с. снимки
ISBN 954-9915-03-4 (т. 12)

 

 

Том 13

 

ПАША ТЕОДОРОВА И СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. ХУДОЖНИЦИТЕ НА ИЗГРЕВА

 

Спомени и документи за живота и работата на стенографката на Учителя Паша Теодорова в Школата, както и запознаване с опитностите и кореспонденцията с Учителя и на други ученици: Стефан Тошев, Милка Говедева, Анриета Жерберт, Лидия Аладжем, Магдалина Григорова, Тройка Мишкова, Пантелей Карапетров, Русин Сираков, Димитър Кочев и др.

Отделено е внимание и на Братството в Севлиево.

Представени са и срещите на Учителя и отражението на Словото му върху творчеството и възгледите на художниците – Борис Георгиев, Цветана Щилянова, Цветана Гатева Симеонова, Генчо Алексиев, Георги Герасимов, Михаил Влаевски, Иван Тричков, Константин Трингов, Сотир Костов.

В рубриката ДУХЪТ НА ИСТИНАТА В СЛОВОТО НА ВСЕМИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО В ДЕЯНИЯТА НА ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ, д-р Вергилий Кръстев, разглежда значението на числото 13, началото и причината за създаване на програмата „Изгревът“, проблемите при изпълняване и издаване на Паневритмията, проследява новите факти около архива на Анина Бертоли, както и отношението на руснаците към оригиналното Слово на Учителя. Не е подминато и влиянието на „демоните подземни“ върху дейността на някои братя и сестри – всички теми подкрепени с извадки от Словото, документи и известни факти.

Приложение: Плакати (Портрети на Учителя от Цветана Щилянова и Борис Георгиев)

София: Житен клас, 2000. 888 с., 80 с. ил.
ISBN 954-9915-04-2 (т. 13)

 

 

Том 14

 

СВЕЩЕНИ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ КЪМ УЧЕНИКА. БЕСЕДИ, ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ ПРЕД РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА БРАТСКИТЕ КРЪЖОЦИ В БЪЛГАРИЯ

 

Представени са СВЕЩЕНИ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ КЪМ УЧЕНИКА – публикувани и от ръкописи: 1-ва част издадена 1938 г., и тези от тефтерчетата на Савка Керемидчиева; 2-ра част „Думи на свещеното начало на живота“ и 3-та част „Мисли на Великата душа и Единната любов“ стенографирани от Савка и дешифрирани от Борис Николов. 4-та част „Трите образа на Великия“, с извадки от разговори и беседи пред Класа на добродетелите записани от Мария Тодорова; 5-та част „Свещените думи към ученика“ („Съвети на Учителя към ученика“: 1/ Свещени правила за ученика; 2/ Истина, любов, мъдрост, правда, добродетел и Божията сила за ученика; 3/ Мисли за Бога за ученика; 4/ Великият Учител Беинса Дуно, трите свещени имена на ученика и ученикът Аверуни; 5/ Правила, програма, упражнения за ученика; 6/ Проявленията на Бога, светлината на Бога и присъствията на Бога; 7/ Богатството на сърцето, ума и душата).

Савка Керемедчиева споделя разговорите си с Учителя от 27 август до 31 октомври 1923 г., запознава ни с упражнения (глаголи, Добрата молитва, Молитва на свещената чистота, Отче наш и др.), резюмета, текст за песен от Учителя, с упътвания и пророчества. Спомените на Милка Аламанчева допълват образа на ученика Аверуни. Майката на Савка, Тереза Керемидчиева, познала Учителя по дух, представя бележки й от негови разговори, беседи, формули, лозинки и писма.

Представата за живота в Школата се допълва и

със запазените Беседи, протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923–1930 г.

София: Житен клас, 2002. 792 с., 66 с. ил.
ISBN 954-9915-05-02 (т. 14)

 

 

Том 15

 

ИЗПИТАНИЯ И ПОУКИ В ЖИВОТА И В ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО

 

Спомени на Жечо Панайотов, Николай Дойнов и Дора Карастоянова за детските и юношеските им години, за формирането на Сливенското и Бургаското братство, за комуните в с. Ачларе и Русе, за съборите и някои от скрижалите на Бялото братство (Знамето, Антиминса, Пентаграмата, книгата „Завета на цветните лъчи на светлината“). Споделят за живота на Софийското братство и разказват за отпечатването на беседите, построяването на Изгрева, лагера на Рила, салоните, в които Учителят изнася Словото, за Добрата молитва и 91 псалом, астрологията, окултната музика и песнопойките, за заминаването на Учителя, създаването на Върховен Братски съвет, печатница „Житно зърно“, Устава на Общество Бяло Братство, за ревизори, съдилища и затвори. Във всеки спомен срещаме Словото на Учителя.

Пример за влиянието на Словото и на външното въздействие върху живота и творчеството е Иван Толев – главен редактор и съставител на сп. „Всемирна летопис“, с публикуваните (и в този том) статии на Петър Дънов, както и уводни статии, по негови идеи, от Иван Толев. Допълнителни материали представят адвоката у редактора Иван Толев, попаднал под упреците на църквата и атаките на недобросъвестна критика.

В рубриката ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО са разгледани няколко теми – за Паневритмията, молитвените домове и архиви, причините за пожарите в България и противодействията срещу т. 14 на „Изгревът …“ и други.

София: Житен клас, 2002. 996 с., 120 с. ил.
ISBN 954-9915-06-09 (т. 15)

 

 

Том 16

 

ПЕНЮ ГАНЕВ – ЖИВОТ ПОСВЕТЕН НА МУЗИКАТА

Ученик по дух, Пеню Ганев, откровено разказва за събитията в семейството, училището, войниклъка, срещата с ясновидката Кортеза. Запознаването с Учителя, впечатленията от съборите и комуната в Русе, екскурзиите, живота на Изгрева, сблъсъка с Михаил Иванов, случки и опитности с приятели и познати – всички те ни представят учителя и ученика Пеню Ганев.

Специално място в целия му съзнателен живот заема музиката и песента – всеки ден, всеки урок започвал и завършвал с песен. По време на беседите и лекциите, Пеню е пеел по молба на Учителя за да събуди спящите.

Предан и верен ученик той съхранява и предава Песните на Учителя с техните истории и варианти.

В рубриката ДУХЪТ НА ИСТИНАТА В СЛОВОТО НА ВСЕМИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО В ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ И ПОДЗЕМНИ, д-р Вергилий Кръстев споделя, с факти и документи, събитията около издаването на неотпечатаното Слово, оригиналния текст на Паневритмията и Завета на цветните лъчи на Светлината.

София: Житен клас, 2002. 908 с., 96 с. ил.
ISBN 954-9915-07-7 (т. 16)

 

 

Том 17

 

ПИСАТЕЛИ, ПОЕТИ И УЧИТЕЛИ НА ИЗГРЕВА

 

Спомени за житейските несгоди и търсенето на път за духовно израстване, срещата с Учителя и Словото на някои от последователите и учениците посещавали Изгрева и Школата: Ана Шишкова, Елена Казанлъклиева, Елена Хаджигригорова, Мара Белчева, Михалаки Георгиев, д-р Стефан Кадиев.

Писма от Учителя и разговори с него, кореспонденция между приятели, молитви, теми, дадени за домашна работа в клас, биографични бележки за авторите, техни близки и познати, прояви на творческия дух във всеки един от тях – всичко е част от пътя на душата, пътя на ученика.

С индивидуалният подход и реакция в присъствието на Учителя, всеки един от тези ученици е духовен представител на определено ниво в човешката еволюция.

В рубриката ДУХЪТ НА ИСТИНАТА В СЛОВОТО НА ВСЕМИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО В ДЕЯНИЯТА ЧЕЛОВЕЧЕСКИ, д-р Вергилий Кръстев, разглежда актуалните и днес въпроси – за религията, духовенството и църквата ; за любовта, брака и женитбата. Отношението към тях са животоопределящи и отговорите са предадени с думите на Всемировия Учител Беинса Дуно в Словото му от 1921–1922 г.

София: Житен клас, 2003. 920 с., 72 с. ил.
ISBN 954-9915-08-5 (т. 17)

 

 

Том 18

 

АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО: Част 1

 

Книгата е своеобразен учебник по теоретична и практическа астрология с публикациите на някои от астролозите на Изгрева: Влад Пашов, Георги Радев, Георги Томалевски, Иван Антонов и Петър Манев в списание „Житно зърно“ и вестник „Братство“. Всеки един от тях използва наученото от Словото на Учителя Беинса Дуно и го цитира в статиите си.

В раздела ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА, д-р Вергилий Кръстев ни запознава с авторите като личности с духовни стремежи и като обикновени хора със своите особености.

В представите на своите приятели Георги Радев е човек с Дух на воин и душа на девойка; Петър Манев – Астролог на мълчанието и смирението; Георги Томалевски – Поет на зодиака; Влад Пашов – Печатарят на Изгрева и астролог на Космическия и Земния човек, а Иван Антонов – Астролог на Духа на Изгрева.

София: Житен клас, 2003. 896 с., 82 с. ил.
ISBN 954-9915-09-3 (т. 18)

 

 

Том 19

 

АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО: Част 2

 

Втората книга, посветена на астрологията, допълва и разширява знанията за въздействието на звездния мир върху човека и заобикалящия го свят, знания поднесени от учениците в Школата на Учителя Беинса Дуно: д-р Методи Константинов, Николай Дойнов, Елена Хаджигригорова. Практическите етапи в усвояването на тази наука са допълнени и пояснени с цитати от Словото на Учителя.

Светозар Няголов представя астролозите на Изгрева и приятели, с техните хороскопи, като посочва и обяснява връзката между астрологичните им карти и житейските събития, духовните стремежи и реализациите им.

Значително място в книгата е отделено на извадки от Словото на Учителят за отделните елементи на тази окултна наука. Но винаги трябва да се има предвид, че „Човек не е господар на планетните влияния върху себе си, но е господар на положението да използва разумно това, което му носят.“

В раздела АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ …“ д-р Вергилий Кръстев представя думите на Учителят Дънов за себе си и българите, коментира Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов и ни запознава с личността и творческите изяви на астролозите на Изгрева.

София: Житен клас, 2004. 988 с., 52 с. ил.
ISBN 954-9915-10-7 (т. 19)

 

 

Том 20

 

ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ – АВТОР, ЯСНОВИДЕЦ И ПОЛИТИК В ШКОЛАТА НА ИЗГРЕВА

 

Любомир Лулчев е представен с най-характерните му изяви – автор на книги и статии, в по-голямата част вдъхновени от Учителя, ясновидец и неофициален съветник на цар Борис III.

В писмата до царя и записаните разговори с него и с Учителя (над 140, за периода 28.01.1938–5.05.1944 г.) са разгледани някои трудни политически ситуации с възможни решения, икономически и търговски данни, молби за помощ на отделни хора, размисли и препоръки.

Страниците от дневника на Лулчев, са богати на информация за събития и личности, които са коментирани в бележките на д-р Вергилий Кръстев (над 600), допълнени с пророчествата за епохалната 1939 година.

Отношението и мнението на Учителя за поведението на Л. Лулчев е отразено в Словото му, в няколко беседи, изведени в самостоятелен раздел.

София: Житен клас, 2004. 1044 с., 80 с. ил.
ISBN 954-9915-11-5 (т. 20)

 

 

Том 21

 

ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ И СЕМЕЙСТВО НЯГОЛОВИ

 

Образът на интелигентния, своенравен и противоречив в мисли и дела Л. Лулчев е разгърнат и допълнен с обществената му позиция (статии във в-к „Ратник на свободата“) и лични преживявания, със спомени за него от приятели и роднини.

Продължителната му връзка със семейство Няголови и взаимната привързаност е още една причина да представим отделните членове на това семейство и тяхната всеотдайност към Учителя – спомените им за лични житейски събития, преплетени с тези на Изгрева.

Един от тях, Светозар Няголов, тук е автор на хороскопа на Л. Лулчев и коментара към него, както и на собствения му, така и на други членове на семейството – Стевка Няголова и Величка Няголова.

С беседите и извадките от Словото, писмата от и до Учителя, кореспонденцията между поколенията Няголови и с Л. Лулчев, песните и сънищата на Величка Няголова, спомените за приятелите и учениците в Школата от отделните членове на семейството, отново надникваме в изпитните ситуации за всеки един от тях.

София: Житен клас, 2005. 1000 с., 80 с. ил.
ISBN 954-9915-12-3 (т. 21)

 

 

Том 22

БЛАЖЕН Е ТОЗИ НАРОД, КОМУТО ГОСПОД Е НЕГОВ БОГ

 

Въвеждане в духовните условия в България преди идването на Учителя; събития свързани със създаването и дейността на Школата; запознаване с екскурзиите на Рила и Витоша; Пентаграмът и развитието на петата човешка раса; хранене, пост и житен режим; аспектите на тежките планети (Плутон, Сатурн, Уран, Нептун), хороскоп на епохата на Водолея и на някои приятели – всичко това споделено от Светозар Няголов ни отправя за потвърждение към Словото на Учителя.

В Словото на Учителя намираме отговор и предсказания за актуални събития – за стремежът към нов живот по Господа; за пълен неутралитет; за съборите на Бялото Братство; предсказанието за идващата епоха 1945–1989 г.; за българите и Новото учение, за Новата култура и шестата раса; за разрушителната сила на българина, която трябва да се превърне в творческа.

За първи път в Окултна школа се приемат жени и Учителят разкрива ролята им за спасяването на света.

Промените в съдбата на народите, анархизмът, болшевизмът и комунизмът, класовата борба, комуните и войните – всяка промяна е намерила своето обяснение в извадките от беседите на Учителя.

Новооткритата беседа „Агарта и Атлантида“ и материала за Небесният знак Э и славянската писменост предизвиква размисли.

Статията на д-р Вергилий Кръстев запознава с оформянето и създаването на Веригата в духовния свят – Синархическата верига от Учителя (16.08.1897 г.) и за песните изпълнявани на съборите й.

София: Житен клас, 2005. 816 с., 144 с. ил.
ISBN 954-9915-13-1 (т. 22)

 

Том 23

ИДЕИТЕ СЕ ПРОВЕРЯВАТ ЧРЕЗ ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ

 

Опитностите на зъболекарят Михаил Стоицев, лекаря Иван Жеков, поетесата Невена Неделчева, учителката Милка Периклиева, военния картограф Борис Рогев и Сава Симеонов са калейдоскоп от емоции, случки, разговори с Учителя и поуки от събития. Творбите им са доказателство за преживяванията им. Скромният Борис Рогев, с научния си труд „Астрономически основи на първобългарското летоброене“ („опит да изследва и познае „първоосновите на човешката същност, на нейната история“, предлагайки математическа точност за един наложително съвременен прочит на нашата национална култура.“), с разговорите си с Учителя и с приноса си за издаване на Песнопойката на Мария Тодорова е също един от малко познатите приятели на Изгрева.

Представени са и хороскопите на Сава Симеонов и Елена Стоянова с коментарите на Светозар Няголов.

Темата за истинската Паневритмия е повдигната от д-р Вергилий Кръстев – Къде е тя, защо още не издадена; Паневритмията в „Изгревът …“; Как да се възстанови истинската Паневритмия, промените в нотния текст, опитите за промени в думите и в движенията; Запознаване с обстоятелствата и личностите свързани с опитите за въвеждане на Паневритмията в българските училища 1939–1943 г. по предложение на Учителя; Нарушението на окултните закони, върху които е изградена Паневритмията

В рубриката ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО Вергилий Кръстев споделя за покушенията по време на отпечатването на 22-ри том и споровете за авторството на беседата „За двете риби и петте хляба“

София: Житен клас, 2006. 972 с., 110 с. ил.
ISBN 954-9915-14-X (т. 23)

 

Том 24

УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ И ЕВАНГЕЛИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

 

Книгата проследява връзката на Петър Дънов с Евангелската методистка църква в България и нейната история, за ученическите му години и приятелствата му с първите български пастори.

Запознава с държавната политика към евангелските църкви и общество Бяло Братство, с приноса на евангелските мисионери за България и отношението им към учението на Учителя, с преводите на Библията на български език.

Представени са някои от последователите на учението от евангелските среди – Дафинка Н. Пенчева – внучка на първия евангелист в България (и хороскоп от Светозар Няголов), Йордан Икономов, Стоян Ватралски (с кн. „Кои и какви са белите братя“), Димитър Фурнаджиев, Стефан Томов, Павел Василев, Методи Ж. Марков, Петър Тихчев, Драгомир Василев, Цветан Д. Цветанов (Учителят казва за него, че е „истински Божи служител“)

Публикувани са извадки от Словото за прераждането, за евангелистите в България, за съборите на Бялото Братство 1926 г., за евангелските песни (с факсимилета на коментираните песни), които са се пеели и на събранията на Синархическата верига, и на Изгрева.

Специално място е отделено на ученическите години на Учителят в Свищов, и на историята за основаването и проявите на братската група в Свищов 1900–1950 г.

В рубриката ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО извадки от Словото представят Духът на Истината и Духът на Заблуждението. Д-р Вергилий Кръстев коментира подложеното на гласуване име на Учителя за Велик българин и последвалата реакция, както и как се реализира концепцията за том 24 – за евангелистите – методисти.

София: Житен клас, 2008. 924 с., 158 с. ил.
ISBN 954-9915-16-7 (т. 24)

 

Том 25

УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ И ВОЙНИТЕ, ЗА СЕБЕ СИ И ЗАКОНА НА ЛЮБОВТА

 

Епопеята на българската военна мощ, проявите на Бдинци през Балканската (1912–1913) и Първата световна (Европейската) война (1914–1918) е представена от изданията на Софрони Ников, Минчо Сотиров, Александър Игнатиев.

Войните, убийствата и насилието, заплатите и хляба, мира и съглашението, духовенството и вътрешния глас, съдбата на българите, новата култура и новата епоха са отразени и в Словото на Учителя, който говори и за себе си и закона на любовта.

Неразделна част от този период са участващите военни и живота на техните семейства, последователи на учението – Минчо Сотиров, Тодор Божков и други.

Записките им от беседи, бележки, разговори и срещи (1910–1927 г.), спомени и кореспонденция (1911–1930 г.) с Учителя са част от историята на Синархическата верига представена с документи.

Особено място заема историята на Бялото Братство, включително и кратката история за живота на верска общност Бяло Братство – клон Бургас, в дати, документи и писма за периода 1914–1943 г.

София: Житен клас, 2011. 968 с.: с ил.
ISBN 954-9915-17-4 (т. 25)

 

 

Том 26

ОЛГА СЛАВЧЕВА В ДУМИ И ОБРАЗИ

 

Старателно изписаните дневници и тефтерчета на един от най-слънчевите и верни ученици, учителката Олга Славчева, ни запознават с особеностите и преживяванията на екскурзиите от 1922 г. до 1939 г., с изпълнението на поставените задачи и реферати от Учителя.

В нейните материали ще прочетем мисли на Учителят за света, България и българите, определение за светията („този, който къде ходи светлина носи!“) и обещанието – „След като аз си замина, ще ви пусна едного, за да видя колцина ще останете с Мене.“

Олга Славчева е представена с част от литературното й творчество – стихотворения, разкази, статии и съобщения. За поезията на Олга, Учителят казва: „Цялото небе се радва, че ти дойде!”

Спомените и размислите на Олга Славчева ни запознават с няколко значими случки и срещи, лични и на Изгрева, с впечатленията й от срещите с Иван Вазов, Стоян Михайловски, проф. Орест Георгиев и с паметно слово за Боян Боев.

С кореспонденцията й с Учителя и някои приятели на Изгрева – Боян Боев, Петър Филипов, Катя Зяпкова, Борис Николов, Анина Бертоли – опознаваме ежедневието и стремежите й.

Интересна представа за Олга Славчева получаваме от хороскопа й, съставен и коментиран от Gis Moll през 1925 г.

В рубриката ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО д-р Вергилий Кръстев споделя за реакцията на тома за евангелистите-методисти и 5-те концерт-рецитали посветени на тях; за песните на Учителя и братските песни, за архивните записи; за Цеко Етугов и ангелите небесни; за историята на книгата „Изгревът на Бялото Братство, пее и свири, учи и живее“.

София: Житен клас, 2012. 1060 с., 64 с. ил.
ISBN 954-9915-19-8 (т. 26)

 

Том 27

ОЛГА СЛАВЧЕВА В ПОЕЗИЯ И ДУХ НЕБЕСЕН

 

Историята за живота и творчеството на Олга Славчева продължава с нейните поеми, стихове и записани мисли. Мисли, написани в стихотворна форма, за живота в Школата на Изгрева и след заминаването на Учителя Беинса Дуно. Поемата „Школата“ е изключителна картина, която в 25 песни – представя в мъка и радост, в сълзи и светлина „нашето племе несретно“ с идването на Великия благ Учител, със събития от живота на познати, приятели и предатели от света и от Изгрева. Имената и датите в поемата са няколко, но в бележките към нея д-р Вергилий Кръстев разкрива времето, мястото, причината, последствията и лицата им.

От страниците на книгата опознаваме човека и твореца Олга Славчева останала в историята на Бялото Братство в България като автор на текста на Паневритмията, като верен ученик приложил Словото в живота си.

Разгръщаме записаните от нея думи на Учителя от лекции и беседи от Специалния и Общия окултен клас, на духовния наряд от 1917 г. и Словото на Учителя във Варна, 1918 г., на задачи в Школата и лични бележки.

„Учен човек е този, който слугува на Любовта.
Когато ядеш хляба ще благодариш на Бога; Господ е скрит там.
Господ е във водата, във въздуха, що дишате.
Не насилвай човека в неговата мисъл, чувство и постъпка.
Бог е който просвещава хората, а не ти.
Пътят, Истината и Животът са в самия тебе.
Вие сте в Бога и оставете Бог да действува във вас. …“

В рубриката ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО д-р Вергилий Кръстев представя въведение към „Пътят на ученика“, как трябва да се чете Словото, начина на общение между последователите на Учителя, припомня за съборите 1926–1928 г. и македонците на Изгрева, борбата срещу програмата на „Изгревът…“ ….

София: Житен клас, 2013. 864 с., 64 с. ил.
ISBN 954-9915-21-1 (т. 27)

 

Том 28

БУЧА БЕХАР – УЧЕНИЧКА И ТВОРЕЦ (6.01.1903, Пловдив – 10.02.1978, София)

 

С много любов и познание, свидетел на началото и края на живота на Изгрева и Школата, Буча Бехар частичка по частичка сглобява и възстановява пред очите ни откриването на Школата и нейната задача, методите на преподаване, изискванията към учениците, принципите на учението, елементите на духовния живот, формули, Пентаграмът, постепенното въвеждане на Паневритмията, музиката и песните, значението и необходимостта от молитвите, гимнастическите упражнения и екскурзиите, израстването на идеята за Братството с писаните и неписани закони, духовните празници на Братството – съборите. Материалните условия и личните взаимоотношения между посетители, приятели и ученици на Изгрева са представени в светлината на непрекъснатата им борба за самоусъвършенстване и в писмата до и от Учителя.

Силно впечатление и отпечатък остават върху Б. Бехар съборните беседи през 1927 г. Събор, за който Учителят казва, че е „пръв по рода си, първият, който започва в деня на Любовта.“ На всяка беседа Бехар посвещава есе, в което извежда основната мисъл, и подчертава уникалната връзка между Учителя и ученика – между човекът, който говори и живее учението и този, който има стремеж към знание, разбиране и прилагане. Отпечатани под заглавие „Пътят на ученика“, тези 9 беседи са програма за работа и живот – усилия, сили и време, изпитания, учение и работа, за постигане идеала на ученика – да влезе в света на Любовта, на Светлината, на Мира и на Радостта. „Новото в света, това е раждането на ученика – сега е епохата на ученика.”

Запазени са и записките й с формули, мота, мисли, беседи и лекции, а писателката Буча Бехар е представена с нейни творби, получили обществено признание. Спомени, документи и коментари за нея завършват образа на ученика.

София: Житен клас, 2011. 984 с., 64 с. ил.
ISBN 978-954-9915-22-8 (т. 28)

 

 

Том 29

УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВИ СЪВРЕМЕННИЦИ И ПОСЛЕДОВАТЕЛИ;

ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА:

съборни беседи от Учителя дадени на учениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в гр. София, на „Изгрева“, през лятото 1927 г. (фототип. изд.)

АЛБУМ

За първи път се издава албум с архивни снимки от времето на Школата на Учителя Петър Дънов, Духът Беинса Дуно.

Изключителното качество на фотографиите и информацията в надписите на снимките, запознават с лицата на приятели и последователи на Учителя, присъстващи по различни поводи на Изгрева, на Рила, Витоша, в Мърчаево или друго селище, местност, къща … Впечатляващият брой снимки дават почти пълна картина за начина им на живот и дейности.

Съборните беседи през лятото на 1927 г. в София, са изнесени в новия салон на Изгрева и отпечатани със заглавие „Пътят на ученика“. Този емблематичен сборник очертава нелек път „изпълнен с работа, учение, труд, изпитания“, по който трябва да вървим будни и да помним думите на Учителя:

„Пазете се от лъжливите учения и учители, които много обещават, а нищо не дават. Мислете право и подлагайте всичко на критика и проверка. Опитвайте всичко. По делата ще ги познаете.”

София: Житен клас, 2014. 736 с.: с факс. (580 снимки)
ISBN 978-954-9915-33-8 (т. 29)

 

Том 30

САВА КАЛИМЕНОВ И ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ

Интервюто със Сава Калименов разкрива един неспокоен и търсещ дух, имал злощастни срещи в Румъния и България със затвори, с представители на атеизма, анархизма, толстоизма, теософията, окултизма и спиритизма, които го пробуждат за духовното, а книгите на Учителя окончателно определят посоката на развитието му.

Талантлив разказвач, С. Калименов увлекателно споделя спомените и записките си за Александър Кръстников, Боян Боев, Тодор Бъчваров, Рудолф Щайнер, Кришнамурти и др., за I-я Младежки събор 1923 г., за първия опит за печатница, идеята и осъществяването на вестник „Братство“ на български и на есперанто, списания „Еделвайс“, „Ново човечество“ и други.

Автор и редактор на вестник „Братство“, скоро публикациите в него привличат вниманието със съобщенията, писмата и разнообразните уводни и тематични статии посветени на: Белият комунизъм, Световните събития и кой управлява света, Мисията на славянството и рубриката „ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ“. Статии, на които Калименов прави коментар при разговора си с д-р Кръстев.

Сава Калименов ни запознава и със записаните от него спомени за Учителя Дънов на Боян Боев, Еленка Цочева, Петър Камбуров, Руси Караиванов, Тодор Попов.

Творческият дух изявил се в Сава Калиманов се проявява и във формата на главата му, за която Учителят се произнася, че е глава на високо идеен човек: „Една възвишена идея не може да влезне в обикновена глава. Тя влиза само във високо идеен човек.“

София: Житен клас, 2015. 992 с., 60 с. ил.
ISBN 978-954-9915-24-2 (т. 30)

 

Том 31

ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО

Сборник от деянията человечески на Изгрева, след Школата на Учителя Дънов 1922–1944 година

 

Свидетел и изповедник на учениците от Школата, д-р Вергилий Кръстев разказва за съвместната си работа с Мария Тодорова и Борис Николов, за неизпълнените обещания, за записите и проблемите с Паневритмията; за съдбата на песните на Учителя и на евангелските песни, за музикантите и певците на Изгрева; за криволичещия път на музикалните архиви, опита за създаване на работна група за документално изучаване и проучване на Паневритмията, коментара на песните, както и отношението на Мария Златева към музикалното наследство на Учителя. Представени са и наблюдения, спомени и очерци за Светозар Няголов и фамилията му, за фототипното издание на Библията на Учителя, за военните и Любомир Лулчев, с хороскопа му от Св. Няголов.

Животът на Братството видян в момент на политически и исторически преживявания: войните 1912–1913 г., 1914–1918 г., и 1939–1945 г., забраната на съборите, идеята за Балканска федерация, англо-американските бомбардировки над България и други, за които Учителят оставя ЗАВЕТА ЗА БЪЛГАРИЯ – ПЪЛЕН НЕУТРАЛИТЕТ и предсказания за периода 1989–2035 г.

Изследването за ЗЕМЕТРЕСЕНИЯТА в България и по света, като външна изява от последствията на човешките постъпки, е разгледано в светлината на Словото, а причините за тях са посочени в беседите и кореспонденцията на Учителя.

В раздела НОВИЯТ ЖИВ ИЗГРЕВ се запознаваме с документи, бележки и разяснения за някои световни събития, за вътрешни решения на Бялото братство и последствията от тях, за програмата на „Изгревът“ и завещанието на д-р Вергилий Кръстев.

Спомените и коментарите за Петър Филипов, Светозар Няголов, Георги Куртев, и възпоменанието за Павел Василев са също част от богата информационна палитра на този том.

София: Житен клас, 2015. 896 с., 144 с. ил.
ISBN 978-954-9915-25-9 (т. 31)

 

 

Том 32

БОРИС НИКОЛОВ И СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

 

Житейските изпитания на Борис Николов са част от пътя на ученика, някои почти незабележими, а други преломни. Следствен и затворник (3.09.1958–1.01.1962), в тази обстановка той написва, а Мария Тодорова запазва, историите на Окованият ангел, мисли на ученика, Свещени думи, спомени и разкази за големите и малките братя.

Борис Николов е един от учениците, които използват стенография и в книгата са публикувани дешифрирани от него беседи на Учителя от стенограми на Боян Боев и Савка Керемидчиева.

Астрологическия поглед към съдбата на Борис Николов, Мария Тодорова и Гавраил (Галилей) Величков, е представен с хороскопите им, съставени и тълкувани от Светозар Няголов.

В рубриката ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО в днешните человеци в България, д-р Вергилий Кръстев обръща внимание на непочтени постъпки свързани със съдбата на архивите със Словото на Учителя на бивака „Ел Шадай“ и „Резньовете“ на Витоша.

София: Житен клас, 2016. 1160 с.: с факс., 92 с. (125 снимки),
ISBN 978-954-9915-27-3 (т. 32)

 

 

Том 33

СЪВЕТНИКЪТ И РАЗРУШИТЕЛИТЕ

 

Интересно романизовано представяне на запознаването на „Съветника“ – Любомир Лулчев с Учителя и спомените на Йордан Андреев (Аню), шофьор на Лулчев, за развитието на техните отношения.

Споменаването на действията на създадената от Лулчев група „Упанишади“ на Изгрева, е един допълнителен елемент в разнородната, противоречива и напрегната атмосфера, в която е живял и работил Учителят Беинса Дуно.

Брата Любомир Лулчев е близък до ума и сърцето и на Величка Няголова, която споделя своите преживявания свързани с него.

Последната част на книгата е посветена на личните взаимоотношения на съставителя д-р Вергилий Кръстев и бившата му съпруга Милка Кралева на фона на живота им сред познати и приятели в общество Бяло братство.

София: Житен клас, 2018. 1004 с., 64 с. ил.
ISBN 978-954-9915-32-7 (т. 33)

 

 

Том 34

ОПЕРНАТА ПЕВИЦА ЛИЛЯНА (ЦВЕТАНА-ЛИЛИАНА) ТАБАКОВА В ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ: разговори и коментари

 

Събрал, записал и съхранил: Вергилий Николов Кръстев
Съставители: Вергилий Кръстев, Ефросина Ангелова-Пенкова

Книгата е посветена на духовната музика и още на първите страници виждаме Музикалната или нотната пентаграма – нарисувана и нотирана по напътствията на Учителя, дадени в разговорите му с Лиляна през 1942 г.

Записките на Лиляна Табакова ни отвеждат в детството и семейната й среда, към срещите й с Учителя (6.06.1940–17.12.1944), с музикалния живот на Изгрева, с всички условия и дадености за създаване на Окултната школа по пеене.

Материалът е допълнен със спомените на певицата за творческия й път и незаличимите напътствия на Учителя и срещите с приятелите на Изгрева.

От интервюто дадено на д-р Вергилий Кръстев научаваме и за обучението й в Париж, запознаването с известни преподаватели, завръщането в България и изявите й на сцената на Софийската народна опера.

Л. Табакова споделя и мнението си за текстовете на различни класически и мистични песни, за особеностите в музиката на Паневритмията, ударенията на думите в песните и други лични и творчески преживявания.

София: Житен клас, 2019. 864 с.: с факс., 60 с. снимки
ISBN 978-954-9915-33-4 (т. 34)

 

Том 35

Д-Р ГЕОРГИ ВЪЛКОВ МИРКОВИЧ (1825–1905)
– УЧАСТНИК В УНИАТСКОТО ДВИЖЕНИЕ,
ПРОСВЕТИТЕЛ И ЗАТОЧЕНИК: архивни и печатни свидетелства

 

Събрал, записал и съхранил: Вергилий Николов Кръстев
Съставители: Вергилий Кръстев, Ефросина Ангелова-Пенкова

Постепенно се очертава образът на д-р Г. Миркович от биографични материали в архивни и печатни документи – участието му в българската черковна борба, срещите му с Драган Цанков, Йосиф Соколски, отношението на Георги Раковски към актуалните събития отразено в пресата, представена е ролята на Униатското движение и Грамотата, с която е удостоен д-р Миркович от папа Пий IX, 16.04.1861 г.

В историята на българите заселници, българската емигрантска интелигенция в Бесарабия е отбелязано участието на д-р Миркович в живота им като директор на Болградското централно училище.

Будният и прогресивен син на Сливен след завръщането си в България смело изказва своята позиция към проекта за потурчване на българските училища. Това са неспокойните времена на бунтовници и предатели, на въоръжената борба за политическо освобождение на родината организирана чрез тайните революционни комитети, в които активно участва и Миркович. Предателство го изпраща заточеник в Диарбекир и Мардин, а пътя на арестанта към заточението може да се проследи по страниците на Българския периодичен печат в периода 1859–1875 г. и в записките на заточеника поп Минчо Кънчев, достигнали до нас от кн. „Видрица“.

Този живот, богат на събития, страдания и поуки, до 1878 г., е онази част, която изгражда човека и личността д-р Миркович, за да развие духовни стремежи, които проявява след завръщането си в гр. Сливен (виж том 36).

Архивният и документален материал подчертава автентичността на представените събития и личности.

София: Житен клас, 2020. 892 с.: с факс., 32 с. снимки
ISBN 978-954-9915-34-1 (т. 35)

 

Том 36

Д-Р ГЕОРГИ ВЪЛКОВ МИРКОВИЧ (1825–1905)

– ЛЕКАР, УЧИТЕЛ, ТВОРЕЦ, ОБЩЕСТВЕНИК И УЧЕНИК НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ:

архивни и печатни свидетелства

 

Събрал, записал и съхранил: Вергилий Николов Кръстев
Съставители: Вергилий Кръстев, Ефросина Ангелова-Пенкова

Книгата представя живота на д-р Миркович след връщането в родният му град Сливен – Сливен видян през очите на съграждани, със спомени за тогавашната природа, население и постижения; за развитието на здравното и образователното дело.

Г. Миркович е един от инициаторите за създаване на първото българско дружество на Червения кръст, участник в комитетите „Единство“, в благотворителната дейност за града и избран от съгражданите си за народен представител в 5-то Народно събрание. Представен е като автор, издател и редактор, член на Българското книжовно дружество (днес БАН). Писмата му до и от политически и духовни лица, и приятели в гр. Мардин и Париж, спомените и очерците за него допълват представата ни за него. Съгражданите му поставят балереф с образа му в подножието на паметника на Хаджи Димитър, а Лука Касъров, автор на първата българска енциклопедия го включва в своя колосален труд.

Името и образа на Миркович е неотменимо свързан с Учителя Петър Дънов – един от първите му ученици при създаване на Синархическата верига, получавал и изпълнявал задачи и наряди. Писмата на Петър Дънов до него, както и кореспонденцията му с Пеню Киров и Мария Казакова, организирането и присъствието му на спиритически сеанси и спомените на роднини и приятели са един нов поглед върху енергичния и търсещ дух на д-р Георги Миркович.

И в този том архивният и документален материал доказват автентичността на представените събития и личности.

София: Житен клас, 2023. 1024 с.: с факс., 16 с. (19 снимки)
ISBN 978-954-9915-49-5 (т. 36)

Ефросина Ангелова-Пенкова

 

 

ВНИМАНИЕ:

Томовете на „Изгревът …“ са сканирани в интернет без разрешение от съставителите на поредицата и са цензурирани – не отговарят на съдържанието си.

Пример: т. 7, с. 691 – липсва текст