Махаил Кръстев Влаевски
(11. 06. 1894 г. – 29.04.1988 г.)
Автобиография и биография. Из „Изгревът…“ том 13

Михаил Кръстев Влаевски е роден в гр. Тетевен на 11 юни 1894 г. и почива на 29.04.1988 г. в град София.
Дядото на Михаил Влаевски е Лалю Пеев, който е бил заточен в Диарбекир, осъден във връзка с обира при Арабаконак, заедно с Димитър Общи, като последният е обесен от турците. Лалю Пеев е бил заточен за 5 години в Диар- Бекир. Не можал да дочака Освобождението и там починал. (Виж „Видрица“, стр. 522 и стр. 679).
„В Братството съм влязъл още дето се казва в детски години. Ходил съм на ул. „Опълченска“ 66, където живееше Учителят. Там ходехме да Го слушаме. Преди това на „Оборище“. Там си направихме салон, Учителят държеше беседи и ние слушахме. Ние живеехме в Княжево и оттам дохождахме на беседи на „Оборище“.“
1919 година се оженихме с Параскева Василева. Тя беше домакиня, но пееше хубаво. В салона когато даваха концерти, тя вземаше участие и тя пееше. На Рила винаги сме ходили с Учителя. Аз рисувах, но съм самоук. Рисувах на фото-копие големите портрети и оттам получих пенсия. Рисувал съм по Витоша и Рила, винаги където сме ходили на екскурзия с Учителя, аз все си носех това и правех картина.
Аз понеже съм самоук, а имахме завършили Художествената академия, то аз предоставях те да се изявяват напреде, пък аз от снимки рисувах Учителя. Като видя портрета, Учителят го прие и той беше окачен в Неговата стая. На Рила сме живяли в братския живот. Заедно с другите сме били все около Учителя. Всички бяхме близки и все заедно. Сестра Василка Иванова полагаше грижи за бита на Учителя. С моята другарка съм живял ангелски живот. Доволен съм, че сега се събират в моя дом. Чувствал съм се винаги като стопанин и домакин в Братството. В София живяхме с един фотограф, Дончо, на един тавански етаж. Племенницата ми Мария, тя е дъщеря на сестра ми. Аз я обичах и й преписах апартамента си, тя да го наследи. Сестра ми много се радваше, че така съм се погрижил да осигуря дъщеря й.“
Той веднъж присъствува на един случай, когато един самозванец спорил нещо с Учителя. Накрая Учителят му казал: „Можете ли да ми кажете тази дюля колко тежи?“ Празнодумецът казал, че не знае. Учителят назовал колко грама тежи дюлята. Приятелите донесли кантар, сложили дюлята, премерили я и тя тежала толкова грама, колкото бил казал Учителят. „Ето това е знание. Виждаш, претегляш, преценяваш.“ Приятелите се вече усмихвали доволни, а празнодумецът млъкнал и не говорил повече.
Тогава Учителят се обърнал към Михаил Влаевски и му казал: „Ти трябва да увековечиш тази дюля.“ И художникът Михаил Влаевски увековечава тази дюля в един прекрасен, нарисуван от него портрет.
Той рисува „Учителят сред житата“ и още много други негови картини.
Жечо Панайотов 2А: Никола Антов – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Жечо Панайотов 2A: Никола Антов Тази полянка, преди много години е била собственост на англичанина журналист Баучер, кореспондент в България на вестник „Таймс“. Видяло [вижте повече]
Жечо Панайотов 1D: Първи дни на лишението ни от Учителя – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Жечо Панайотов 1D - Първи дни на лишението ни от Учителя Учителят почина. Определена бе дата за погребението 30.ХІІ., за да могат да дойдат в София [вижте повече]
Жечо Панайотов 1С.2: Допълнение и продължение – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Жечо Панайотов 1C.2: Допълнение и продължение ..."Известният наш брат Боян Боев, напусна учителството. (Той бе гимназиален учител в Панагюрище по естествени науки и други предмети). Привлечен [вижте повече]
Жечо Панайотов 1.C: „Ще се нареди“ – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Жечо Панайотов 1C - "Ще се нареди!" ..."На другият ден се сбогувах с Учителя и той ме запита: „Имаш ли 91 Псалом, но написан собственоръчно?“ За [вижте повече]
Жечо Панайотов 1B: Съборът 1914 г. – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Жечо Панайотов 1.В - Съборът 1914 г Съборът през 1913 година не се състоя. Учителят не бе правил обичайните си обиколки през 1912 и 1913 г. [вижте повече]
Жечо Панайотов 1.1: 1910-1912 г – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Жечо Панайотов 1.1: 1910-1912 г. "...Говорил г-н Дънов от София. „Но трябваше да бъдете там, щяхте да я разберете по-добре от нас“. След привършване на сказката [вижте повече]

















